В началото на месеца започваме да говорим за Библията като Божие Слово и за това как тя е била преследвана, неразбрана и как Господ ни говори чрез нея. Минулият път започнахме да говорим за Библията като цяло и за нейното съдържание. И днес ще се фокусираме върху нещо, което се нарича „Библията като История за Божията Слава“. Библията — История за Божията Слава. Библията като цяло е разказ за Бога. И е вълнуващо да открием, че всички елементи на Писанието, тези елементи, това са събитията, стиховете, които са пълни с мъдрост и пророчествата, те се съчетават в една величествена история, като един цялостен разказ за една единствена достойна личност и това е Бог.
Библията е книга за Бог. Но какво прави Бог и как ние можем да се включим в това, което прави Бог? В Исаия 46 глава 9 и 10 стих четем думите на Бог, изказани чрез пророк Исаия. И там Бог казва: „Защото Аз съм Бог и няма друг. Аз съм Бог и няма подобен на Мене, който от началото изявявам края и от древните времена нещата, които още не са станали. И казвам: намерението Ми ще устои и ще извърша всичко, що Ми е угодно.“ Вижте, Бог е Бог, понеже Той прави това, което желае.
Никой не може да наложи волята си над Божията. И от 10 стих на този пасаж ние виждаме, че Бог прави нещо, защото Той казва: „Аз ще извърша всичко, което Ми е угодно.“ Но какво прави Бог? Какво е Неговото намерение? Какво Му е угодно? Каква е Неговата цел? Какво иска да постигне? Вярвам, че това, което Бог ни показва чрез Неговото Слово е, че това, което Бог иска да постигне, е да прослави името Си между народите. И мисля, че това е нещо, което всеки от нас и всяка църква в България и по света трябва да осъзнае.
Това е простичко, но много важно. Бог прославя името Си между народите. Нека да кажем всички това нещо. Бог прославя името Си между народите. Амин. Слушайте, това разбиране може да промени нашия светоглед, мироглед, погледа ни към света. Защото ние като българи — говоря тук за българите и разбира се другите етноси, които са в България — ние не сме склонни да гледаме към народите, не сме склонни да гледаме към другите етноси. Казваме си, че сме слабички.
Ние сме слаба, ние сме немощна църква. Къде ще гледаме за народите ние? Ние себе си не можем да оправим, та за народите ще мислим. Но виждаме, че във Великото поръчение, това, което Исус казва след като възкръсна, Бог включи народите. Защото Той казва: „Отидете и научете всички народи.“ Нещо повече, Бог е по-голям от нас и Той мисли за целия свят. Нещо повече, Той държи природата, всичко, което е около нас и хората в ръката Си. Той е толкова велик, държи звездите, небосвода, всичко.
Бог желае да промени светогледа ни. Да престанем да мислим, че християнството е нещо фокусирано само върху самите нас. Защото дяволът иска да ни представи тази фалшива идея за християнството. И това е християнството, което ние харесваме. Ние си мислим, че ние трябва да бъдем в центъра на Вселената. Така че Бог трябва да ни спасява, да ни изкупва, да ни изцелява, да ни благославя, да отговаря на молитвите ни. Смятаме, че ние сме в центъра на света и Бог просто трябва да ни обслужва.
Но това е фалшивата представа, която Сатана желае ние да имаме за християнството. Но целта на Бог е, след като ни спаси, Той да ни преобрази. Да ни направи различни… Така че ние да вярваме в Него, да се покланяме на Него, да служим на Него. И това означава нещата да се преобърнат така, че в центъра на нашата Вселена да не стоим ние, а Той. Не Той трябва да служи на нас, понеже Той вече ни е послужил, като ни е създал и ни е дал Сина Си в жертва за нашите грехове.
Но ние трябва да служим на Него, защото Той е нашият Цар, Той е нашият Бог. И не ние, а Бог трябва да бъде в центъра на нашия живот. Това е същността на Библията, на християнството, на вярата в Бога. Вижте, Бог събира хора от всеки народ, от всеки етнос. Слава на Бога! Колко етноси имаме тук тази сутрин? Имаме ли българи тук тази сутрин? Имаме ли роми? Говоря за етноси. Имаме ли роми тук или няма? Имаме ли турци? Имаме ли някой турчин тогава?
Имаме ли някой сириец? Имаме сирийци, така че имаме българи, роми, сирийци. Други имаме ли? Може би някой руснак? Няма руснаци. Какви? По-точно? А, има някой българин. Но може би има и от други етноси. Но Господ обича… Има ли купанари? Има ли който да се счита за купанар? Защото Господ обича купанарите, Господ обича ромите, Господ обича българите, Господ обича сирийците. И Господ спасява хора от всички народи. Слава на Бога! И Бог събира хора от всички народи, които да бъдат Негово специално притежание — Христова невяста.
Слава на Бога! Това са хора, които ще бъдат Негови приятели и поклонници във вечността. Във вечността ние ще бъдем заедно с Него. Ние сме свикнали да чуваме, че Библията е една любовна история. И ние го говорихме за любовта на Бога. Защото в Библията се говори за това, че Бог е любов, както четяхме преди проповедта и преди молитвата. Но ние сме склонни да виждаме само едната страна на любовта, за която се говори в Библията. Тази страна, че Бог обича нас.
И ние харесваме това, че Бог ни обича. Нали харесва ли ни? Да, харесва ни. Но любовта, за която Библията говори, има две страни. Бог не само обича нас, но Той ни преобразява по такъв начин, че и ние да Го обикнем с цялото си сърце. Да обикнем Бога с цялото си сърце. Нека се зададем тази сутрин този въпрос: „Обичам ли Бога?“ И ние трябва да се радваме на това, че Бог обича нас, но трябва и ние да Го обичаме със всичко в нас. Защото това е голямата заповед на закона.
Матей 22:34-40
34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Вижте, този законник идва при Исус и Го пита: „Коя е голямата заповед в закона?“ Исус му казва: „Две са.“ Не само една, но са две. Едната е да възлюбиш Господа, другата е да възлюбиш ближния си, както себе си. Вижте, Божието желание е да Го обичаме и да Му се покланяме. Бог може да бъде обичан само когато е познат. Затова ние бихме могли да кажем, че в Библията Той ни се разкрива, Бог ни се разкрива, за да можем да Го обичаме.
Той ни се разкрива чрез творението Си, чрез природата, това, което всичко Той е създал. Но също чрез Божието Слово. Чрез Божието Слово, чрез Библията. Библията е един разказ за това как Бог разкрива Себе Си на света и на народите, за да може по този начин, като им се разкрие, Той да ги привлече към Себе Си и да ги накара да Го обикнат с една искрена, неподправена любов, която се изразява в отдаване на почит. Нашата любов към Бога трябва да се изразява в отдаване на почит на Бога, в едно автентично, истинско поклонение.
Когато говорим за истинско поклонение, това е винаги поклонение с дух и истина. И не само поклонение, но също и покорство, защото покорството е висшата форма на поклонението. И ако основната идея на Библията е това Бог да бъде обичан с цяло сърце, душа, ум и сила, тогава може би ще е разумно да прочетем целият библейски разказ от Божията гледна точка. И ние ще се спрем на няколко такива събития от това, което Бог прави в Библията. И ще започнем с Авраам.
Вижте, Авраам, който е нашият духовен баща, защото се казва, че тези, които вярват, са деца на Авраам. Авраам е нашият духовен баща. И се казва в Битие 12, от първи до трети стих, това беше завет, който Бог сключи с Авраам.
Битие 12:1-3
1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
Вижте, Бог му каза, че Той ще прослави неговото име. Значи Бог е толкова добър, че Той каза, ще прослави името на Авраам. Ако Бог ще прослави името на Авраам, колко повече Авраам и децата на Авраам трябва да прославим името на Бога. И Бог каза, ще благословя онези, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне. И в тебе ще се благославят всички земни племена. Вижте, още в този завет ние не очакваме Господ да говори за народите. Значи в момента нямаме израелския народ, имаме само Авраам, един човек.
Но когато Бог говори на този един човек, когато още няма и дете, и едно дете няма, той е ерген, когато Бог говори на този ерген, и той му казва, че той не само ще има народ, но че в него ще се благославят всички земни племена. Той не казва само един народ, но казва всички земни племена, всички етноси, всички народи. И виждаме обаче, че тези обещания на Бог започват да се изпълняват във собственото време на Авраам. Защото, когато мародестващите народи, имаше едни народи, които ограбваха и нападаха другите и живееха от плячката, и когато тези мародестващи народи, водени от Ходологомор, това е много трудно име да го кажем, Ходологомор, нека да кажем Ходологомор.
Той, Ходологомор, нападна Содом и Гомор, знаете Содом и Гомор, Авраам ги избави с неговите 318 обучени мъже, това е Битие 14 глава. Тогава, значи той имаше 318 мъже, явно тези мъже ходиха на фитнес, тези мъже тренираха, тези мъже тренираха бойни изкуства и те бяха много силни. Бяха само 318, а те бяха хиляди. Но с тези 318 човека, Авраам тръгна с тези обучени мъже и изби всички, които ги нападаха и освободи царете на Содом и Гомор и тези градове, там, където беше Лот.
И тогава, пред очите на царете на Содом, когато се върна и битката приключи и Авраам се върна като победител, но когато се срещна с царете, Авраам пред тях, които бяха други народни, той се поклони на Бог, публично. И даде десятък от цялата плячка, казвам сега, тук е най-висшата част от всичките неща, които сме взели от тях, отиват при салимския цар и свещеник Мелхиседек. Мелхиседек не беше хубаво се бие, той не участва в битката, но той получи най-висшата част от цялата плячка, защото Авраам го разпозна и каза, този човек е този цар, той е свещеник на Всевишния Бог.
И в този момент, като свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек беше свещеник на Всевишния Бог, той се молеше на Всевишния Бог, той познаваше Бога, той Му служеше и Мелхиседек декларира, че Авраам е благословен от Бога и че неговата победа е в резултат от Божията намеса в битката. Слава на Бога. И още казва се в 14-та глава на Битие, така е, салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. Ние какво правим с Господната вечеря? Пак ядем хляб и вино. Слава на Бога. Така че Мелхиседек знаеше за Господната вечеря.
Битие 14:18
18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино
Та го благослови. Мелхиседек благослови Авраам, казвайки. И вижте, благословен да бъде Авраам, неговото име тогава беше още Аврам, защото все още не беше станал Авраам, понеже Аврам означаваше висок. Той беше висок Аврам, може би, за да си кажеш, неговото означаваше висок. Отец. Авраам означава вече отец на множество. Тук още той не беше отец на множество, беше само женен, но бездетен.
Но се казва, благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, създател на небето и на земята. Другите народи по това време се покланяха на други богове, но Мелхиседек каза, че Авраам е благословен не от другите богове, но от Всевишния Бог, създател на небето и на земята. И той не е само Авраам, но благослови Бог и каза, благословен и Всевишния Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Авраам му даде десятък от всичко. Слава на Бога! Вижте, даването на десятък от всичко от страна на Авраам беше едно признание и благодарност към Бог за Неговата намеса в битката и за победата, която даде не по човешки начин, а от Бог по един свръхестествен начин.
И след това Авраам отказа да вземе дяла от плячката за себе си, т.е. той не само че даде десятък, но той отказа да вземе остатъка за себе си, като по този начин направи ясно да се разбере, че отдава не само част, но цялата заслуга за победата не на себе си, а единствено на Бог. И вижте, 22 стих се казва: „Но Авраам казал на Содомския цар, аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята“. Нека да кажем тези думи: Господ, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята. Амин.
И той казва и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, даже връзка за обувки няма да взема, да не би да речеш „Аз обогатих Авраам“. Приемам само това, което изядоха момчетата, момците, и дела на мъжете, които отидоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий. Те нека да вземат дела. Вижте, Авраам беше толкова благословен, че той не се нуждаеше от тая плячка, защото той имаше Божието благословение в живота си. Това е нещо, което ме вдъхновява, че ние трябва да мислим по същия начин.
Ако ние имаме Бог за един, който ни е благословил, ние не трябва да гледаме земните неща, но Господ е на наша страна, Той ни обича, Той ни благославя. И така още по времето на Авраам, Бог започна да издига името Си и да се изявява като Всевишния Бог, Създателят на небето, на земята, който е приятел на Авраам и воюва в неговите битки. Като такъв го познаваха и народите около Авраам. От всичко казано тук виждаме, че още първата книга от Битие е разказ за Бог и за Неговата слава.
Разкривайки Себе си и славата Си на народите, не само на Авраам, но и на народите около Авраам, Бог ги привличаше към Себе си и Той ги караше те да започнат да Го обичат, слава на Бога, защото те виждаха, че Богът на Авраам е истинският Бог. И те започнаха да обичат този Бог. Разказът за това как Бог употреби Авраам да прослави името Си между народите, може би трябва да ни накара да се замислим как нашият живот и служение прославят името на Бог между народите.
Вървим ли духовни битки, които да служат за освобождение на народите? Молим ли се за другите етноси? Молим ли се един за друг? Молим ли се за ромите, за българите, за кубанарите, за турците във България, за помаците, за евреите? Молим ли се за другите народи? Отдаваме ли цялата слава на Бог, когато Той се изяви и прослави името Си в живота ни? Вижте, това е много важно! Ние трябва да отдаваме славата на Бог, защото хората около нас не харесват, когато ние отдаваме славата на Бог.
Те искат да отдадат слава на нас. Искат да дадат слава на обстоятелствата. Когато построихме тук тази църква, която Господ ни е дал свръхестествено, ние не можехме да построим тази църква, но Господ ни помогна да построим слава на Бога. И когато построихме, ние отдаваме слава на Бога за този молитвен дом. Но някои от комшиите, които не вярват, казаха: „Ма как няма да построят църквата? Целият свят им помага на тях. Как няма да построят църквата? Целият свят им помага!“
Или пък, когато ти постигнеш нещо в училище и хората казват: „Няма, ти си толкова умен!“ Но ти не постигаш твоите успехи, защото си толкова умен, а защото Господ ти дава способност, дава ти благодат, дава ти мъдрост. Трябва да отдаваш слава на Него за всичко, за всяко нещо. Да отдаваш слава на Бога и хората да виждат, че ти си успешен, защото Господ ти помага, защото Господ те благославя. И славата да бъде отдадена на Него, така че те да започнат да се интересуват от това какъв е този Бог на този човек, на Когото да се поклонят, какъв е Неговият Бог.
И така те да бъдат спасени. Така че ние трябва да си задаваме този въпрос: дали изразяваме нашата почит и любов към Бога? Отдаваме ли слава на името на Бог, не само с думи, но и с действия? Даваме ли десятък, дори в църквата, с който да заявим, че всичко, което имаме и всичко, което сме постигнали, е благодарение на Бог, Създателя на небето и на земята? Вижте, Бог благоволи в това. Ние да Му се поклоним с нашето даване. Ти може би си мислиш: „Но на мен не ми стигат парите. Аз ако дам десет процента, съвсем няма да ми стигат.“ Но всичко, което имаш всъщност, не е твое. Всичко, което имаш всъщност, ти е давано от Бог. И ако ти разпознаеш това, Господ ще благоволи в това, че ти осъзнаваш, че всичко, което имаш, е от Него, а не от теб. И тогава ти ще осъзнаеш, че всъщност не ти, а Той е в центъра на живота ти.
И това може много лесно да се разпознае в хора, дори в нашата църква. Хора, които дават, просто се вижда, че те казват: „Те имат проблеми в семейството, те имат проблеми във финансите. Те не са някои богати, които могат да живеят и без тези пари.“ И сигурно и Аврам! Той би се радвал да вземе цялата плячка. Би се радвал да вземе още 10% от това, което е бонусът. Той е спечелил битката. Не заслужава ли? Но Той отдаде слава на Бог.
Вижте, изходът от Египет също може да ни прилича на едно велико мисионерско събитие. Но чрез изхода от Египет Бог отправя едно силно послание към целия свят. Египет се покланяше на едни от най-почитаните фалшиви богове по цялата земя. Това бяха египетските богове, които и днес са известни. Кой е най-известният египетски бог, за който срещате? Ра, богът на Слънцето, нали? Той също е като нашия български бог Тангра, нали? Но Бог казва следното за язвите: „И ще извърша дела на съд против всички египетски богове.“ Така че чрез 10 язви Бог не просто съсипваше репутацията на важните богове, чрез Неговия съд над тях Той се разграничаваше от всички останали богове и разкриваше, че Той е единственият жив и истинен Бог, Който е над всички други и Който е различен от всички други.
Изход 9:14
14 Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.
Защото в това време, вижте, Бог разкрива намерението Си. Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. В целия свят, Бог казва, няма подобен на Мене. Така че чрез делата Си по време на изхода Бог прославяше Себе Си пред очите на целия свят. Не само в Египет.
Изход 9:16
16 Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.
Бог казва на фараона, че целта Му е да изяви величието Си по такъв начин, че да покаже в акта на изхода силата Си и името Му да се прочуе по целия свят. Отново Бог говори не само за Израел, не само за Египет, но за целия свят. И това става основен мотив от посланието, което светът щеше да чува за Бога от древността до времето на Исус Христос и до днес. Бог издигаше за Себе Си вечно име и славно име чрез това, което стана по време на изхода от Египет.
В Исая 63 глава от 11 до 14 стих се казва, това вече векове след изхода, тогава людете Му се спомниха за старите Му и славни времена и казваха: „Къде е Онзи, който ги възведе от морето, чрез пастирите на стадото Си?“ Пастирите на стадото Му бяха Моисей и Аарон. „Къде е Онзи, който положи святия Си дух сред тях, който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница?“ Т.е. не Моисей раздели Червеното море, Бог го раздели. „Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име.“ Вижте, Бог затова раздели водата, раздели водата пред народа, защото зад тях беше армията на Египет, искаше да ги погълне, да ги унищожи, да ги избие. Пред тях беше море, но Бог раздели морето. Направи така, че цяла нощ духаше силен вятър, който избута водата по някакъв невероятен начин и те преминаха по сухо. И някой може да каже: „Но това беше естествено, нормално.“ Ама да, ама когато те преминаха и последният израилтянин напусна, водата се върна и помете цялата армия и ги изби. Така че не беше естествено, беше свръхестествено. И Той го направи, се казва, да си придобие вечно име, който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат. Духът Господен ги успокои, като добитък, който слиза в долината. Така си води людете Си, за да си придобиеш славно име. Слава на Бога! Това е, което Бог прави. Бог издига името Си между народите. Бог прославя името Си между народите.
Неемия 9:9-10
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.
10 Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.
Истина е, че чрез изхода от Египет Бог си придоби славно име в целия свят, е потвърдена. Там се казва: „И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. Ти показа знамения чрез съд над фараона, на всичките му слуги, на всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях.“ И затова се казва: „И Ти си придоби име, както е известно днес.“ Слава на Бога! Вижте, Бог си придоби име. Това е, което Той прави. Той прославя името Си между народите. Бог изработваше велик план, чрез който да привлече вниманието на народите към Себе Си. И след това, пред очите на целия свят, Бог привлече към Себе Си един народ. И това беше Неговият израилски народ. Защо? Защо Бог ги призова? За да установи такъв вид поклонение, което не съществуваше още дотогава.
Към който вид поклонение всички други народи да могат да си присъединят. И това беше поклонение на единствения Бог. Вижте, в Рим има там една сграда, която се нарича Пантеон. Която е храм на всички богове. Там римляните са влизали и са се молили на всички богове. Вътре няма значение на кой Бог. Но Бог каза – не, само един Бог. И Той каза – да нямаш други богове, освен Мен. Но това беше причината, поради която Бог ги изведе от Египет, за да могат да Му се покланят.
И да Му служат по начина, по който Той желае. И на няколко места, в Изход 8 глава, 1, 20, 9 глава, 1 стих, 13 стих, 10 глава, 3 стих, се казва отново и отново. Моисей каза – пусни народа Ми, за да Ми послужи. Пусни народа Ми, за да Ми послужи. С други думи, целта на изхода не беше просто Израел да бъде освободен от ропството. Но целта на изхода беше Бог да създаде един нов народ, който за разлика от всички останали народи, да не бъде политеистичен, идолопоклонически, а монотеистичен.
Да се покланя само на един Бог. И то на този Бог, който е единствен, жив и реален, Всевишният Бог, Създателят на небето и на земята. И същото е с нас. Искам да ви кажа това, че нашето спасение на всеки един от нас, нашият изход от греха и ропството на Сатана, не е само спасение от, не е само спасение от, но то е спасение за. За какво Бог ни е спасил? Той ни е спасил от, но Той ни е спасил за.
Ефесяни 1:3
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;
Ефесяни 1:4
4 както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов;
Ефесяни 1:5
5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля,
Бог ни е благословил, избрал и предопределил всеки един от нас. Ти може да се обърнеш към човека до тебе и му кажи: „Ти си избран, благословен и предопределен“. И Бог го е направил това, се казва, не просто заради нас, но се казва за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си. За похвала на Неговата слава, съкакто евреите, които отнапред са се надявали на Христос, така и езичници, които са повярвали в Благовестието, са били запечатани с обещания, Святия Дух. С други думи, нашият живот трябва да бъде живот, който да служи и да предизвиква отдаване на слава на Бога от страна на хората около нас, заради това, което те виждат Бог да извършва в нас.
Нека Бог да ни помогне. Помислете си, дали ние можем да живеем наистина по такъв начин? Така да живеем, така да се отнасяме към хората, че те, като виждат какво правим и какво се случва в живота ни, как Бог ни помага, да казват: „Слава на Бога, какво става с тези хора, как Бог ги благославя, Бог е невероятен в техния живот. Аз не вярвам в Бога, а пък те вярват в Бога и този Исус така ги благославя, Той е славен, Той е чудесен, Той е истинският Бог, Той е живият Бог“. И да се отдава слава на Бога. АЛЕЛУЯ!
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Ти се молим, Татко, Ти да ни помогнеш. Действително, ние да живеем такъв живот, с който да отдаваме слава на Твоето име. Всичко, което правим, всичко, което сме, всичко, което Ти правиш в живота ни, да бъде за слава на името Ти. И не само за слава на името Ти, но за слава на името Ти между народите. Господи, помогни ни да разберем кое е това, което Ти правиш. Защото Ти издигна името Си чрез победата, която даде на Авраам над Ходологомор. Ти издигна името Си чрез язвите, които нанесе на египетските богове и чрез изхода на Твоя народ от Египет, който беше най-великата империя по това време. Ти показа, че Ти си различен от всички други богове, че Ти си истинският Бог, че за Тебе няма невъзможно нещо. Че Ти си силен да разделиш Червеното море, че Ти си силен да избиеш цялата армия на фараона в Червеното море. Ти си Бог на боговете, Ти си Цар на царете, Ти си всесилен и никой човек, никоя армия, никоя империя не може да застане срещу Тебе. Защото Ти си велик Бог, Ти си славен Бог. Господи, ние Ти благодарим за това, че Ти си ни дал това Слово, тази Библия, в която ние да четем за Твоите дела. И Господи, да разберем волята Ти, името Ти да бъде прославено между народите. И днес, Господи, когато сме в 21 век и Боже, ние сме Твой народ, ние църквата сме Твой народ, Господи. Помогни ни да се покланяме така, както е угодно на Тебе. Да нямаме други богове, освен Тебе. Ти да бъдеш единствен Бог в живота ни, Господи. Ти да бъдеш Цар на царете, Господ на господарите. Дай ни да не поглеждаме на другите. Дай ни да нямаме други идоли, да нямаме други богове. Но само на Тебе да се покланяме, чрез Исус Христос. И Господи, дай ни да разнасяме славата Ти сред народите. Господи, Ти отвори врата. Ти благослови мисиите, мисионерите, Господи, които отиват и разнасят славата Ти между народите. И помогни ни да се включим в тази мисия. С молитва, с даване, с подкрепа, по всякакъв начин, Господи. Дай ни да разбираме Твоето сърце. Дай ни да разбираме Твоята воля. Дай ни да разбираме какво правиш Ти. Дай ни, Господи, не ние, а Ти да бъдеш в центъра на живота ни във всичко, което правим. В името на Исус. Амин.
Нека да пеем тази песен за любовта на Бог. Съкрушаващата любов на Бог, с която ще завършим нашето богослужение. Както казахме, във вторник вечерта ще имаме тук събиране. И в сряда сутринта, защото това, което съм забелязвал през всичките тези години, винаги така се получава: сряда вечерта – голям екшън, голямо празнуване, в сряда сутринта никой не идва на църква. Обаче, сряда сутринта е Рождеството. Така че няма да спите в сряда сутринта до 12 часа. Ставате рано, идвате на църква да се покланяме на Бога. Господа, благослови децата, които ще останат след службата да научат танца на ангелите. Ще имат танци. Да, ще има и други сценки. Така че… Няма ли да има? А? Ще има, разбира се, тогава. Така че ще има програма от младежите за Рождество. Също така в сряда в 10 часа имаме тук празнично богослужение за Рождество. Нека да хвалим нашия Цар, нека да хвалим Бога и всичко, което Той е направил за нас.