Слава Бога! Преди молитвата ние прочетахме от посланието към ефесяните 3 глава от 14 до 21 стих. В този текст апостол Павел се моли за духовната сила на неговите читатели. И аз вярвам, че тази молитва е много актуална и за нас. И аз се моля с тази молитва за вас. Моля се Господ да ви даде духовна сила. Но ви насърчавам и вие също да се молите с тази молитва. Да се застъпвате един за друг. И тези молитви са вписани в Божието Слово, за да бъдат пример за нас как да се молим.
Ефесяни 3:14-21
14 Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос,
15 от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,
18 да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината
19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.
Има няколко молитви на апостол Павел. Има една по-рано в посланието към ефесяните, в първа глава. Има също една молитва в посланието към колосяните. Също в посланието към филипяните. Това са молитвите на апостол Павел. И те са вписани в Словото, за да можем да се учим от тях как да се молим. Но мисля, че тази молитва за мен е най-силната, най-дълбоката. В тази молитва апостол Павел застава на колене. И ние също можем, когато се молим, да коленичим.
Защото колениченето също е символ на почит и на смирение пред Този, от Когото просим. Ние виждаме, че във времето на Исус, когато са се молили, хората са се изправяли. Те са се молили прави. И във определени моменти хората също са коленичили. Ние виждаме в Стария Завет, че Даниил коленичеше, Соломон коленичи, Илия коленичи, когато се молеше за дъжд. И когато апостол Павел застава на колене, това показва една интензивност на молитвата. Колениченето е символ на почит и смирение пред Този, от Когото просим.
Така че апостол Павел казва в 14 стих: „Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос“. Вижте, има нещо интимно в молитвата, нещо много близко с Бога в молитвата. Защото ние коленичим пред Него и това е не само външно действие, но преминаване в отношения на смирение. Коленичейки, ние заставаме пред Бог в благоговейно страхопочитание. Той е всемогъщият Бог, но ние сме Неговите слуги, ние сме Неговите деца. И след прекланянето на коленете си, ние ще започнем да говорим.
И това ще бъдат думи, отправени към най-висшето същество във Вселената. Думи, отправени към Бога. Този, на Когото се моли апостол Павел, е Баща на всички създания на небето и на земята. Той е техният Творец и Създател. Той е техният Автор, източникът, от Когото те произхождат. Това означава, че Той е над всички тях. С други думи, молитвата на апостол Павел е отправена към най-висшата инстанция, към най-висшата личност в цялата Вселена. В 15 стих се казва: „от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята“.
Това, че от Бога носи името си всеки род на небесата и на земята, означава, че всичко, което съществува на небесата и на земята, произхожда от Него. Той е източникът на всичко това. И понеже Той е източникът на всичко това, Той е и Владетел. Той е в контрол на всичко, което е създал. И в същото време, когато ние се молим на Този, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, ние се обръщаме към Един, Който е наш Отец. Той е наш Баща.
Слава на Бога! Той е и наш Татко. Ние виждаме, че в Новия Завет и в посланието към римляните, и в галатяните се казва, че ние викаме чрез Духа, който Бог ни е дал. Духа на осиновение – „Авва, Татко“. Бог ни е осиновил и Той ни е направил да бъдем Негови деца. Слава на Бога! Ние уважаваме Бога, ние Го почитаме, но в същото време ние сме напълно уверени в любовта Му и загрижеността Му към нас. Защото Той не е деспот, но Той е един любящ наш Татко. Той ни обича.
Яков 1:18
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Бог ни е родил, Той ни е осиновил, Той ни е направил да бъдем Негови. И понеже е наш Баща, Той желае ние да бъдем върха на Неговото творение. Той желае ние да бъдем венеца на всичко, което Той е създал. Той желае ние да бъдем като нашия Господ Исус Христос. Първото нещо, което апостол Павел иска от Отец в тази молитва, след като е коленичил пред Него и след като се обръща към Него, е, че той се моли за укрепване на вътрешния ни човек.
И аз мисля, че това е нещо много важно. Нашият вътрешен човек да бъде укрепен. Това укрепване става чрез силата на Святия Дух. Вижте, в 16 стих се казва: „да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек“. Фразата „да се утвърдите здраво“ в този стих би могла да се преведе като „сила да станете силни“. Бог желае да ви даде сила да станете силни. Като идеята тук е не за физическа, а за духовна сила.
Да бъдем достатъчно силни, за да можем да надделяваме над всяко зло влияние, с което сатана или този свят се опитва да ни влияе. Ако ние нямаме сила, когато дойдат изкушенията, когато дойдат съблазните, ние ще се поддадем. Когато нямаме сила, ние няма да можем да разбираме. Тази дума, която се казва „да се утвърдите“, всъщност на гръцки е „кратайо“ и тя е използвана още само на три места в Новия Завет. Две от тях се отнасят за Йоан Кръстител и Исус, които израстваха.
Когато бяха деца, те порастваха и всъщност това е идеята, която виждаме в цялата тази молитва. Апостол Павел желае ние, които сме били духовни деца, неговите духовни деца, да пораснат духовно и да станат зрели. Ние виждаме, че в Лука 1:80 за Йоан Кръстител се казва: „а детенцето растеше и крепнеше по дух“. Крепнеше по дух. Това е думата. Бог желае ние да бъдем окрепнали в духа. Бог желае да се окрепнем в нашия вътрешен човек. Бог желае нашият вътрешен човек, който когато сме били новородени, той е бил духовно бебе, той да порасне.
И да стане силен. Защото едно детенце, когато се роди, то е слабо. Но когато живее по-дълго, когато се упражнява, то става силно. Аз виждам моите момчета как стават все по-силни и по-силни и по-силни. Почват да носят раницата ми. Почват да ми помагат, защото са станали големи и са станали силни. А отначало как ги носихме в една кошница, нали? Но сега станаха големи. Бог желае по същия начин ние в духовно отношение да пораснем и да станем силни. За да можем да схващаме и да разбираме.
Ето, те започнаха да схващат, да разбират. Не знаеха какво е компютър. Сега работят на компютъра, чак песните правят на компютъра. Значи, те са пораснали. И това се казва също за Йоан Кръстител и за Исус, че те крепнеха. За Исус се казва в Лука 2:40: „А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост и Божията благодат беше на Него“. А също тази дума за утвърждаване или укрепяване, или сила, порастване в сила е използвана също и в 1 Коринтяни 16:13, където апостол Павел насърчава нас, неговите читатели, където казва: „Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се“.
Укрепявайте се. Това „укрепявайте се“ означава „бъдете силни“. Както на друго място по-нататък в посланието апостол Павел казва: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество“. Бог желае ние да заякваме в Господа, Бог желае ние да се укрепяваме в Господа. Така че от всичко казано тук може да заключим, че молитвата на апостол Павел преди всичко е молитва за духовен растеж, който да се изрази в духовна сила. Когато ние пораснем духовно, ние ще станем силни и тази сила ще бъде видима в живота ни.
Никъде другаде апостол Павел не достига до такава дълбочина на емоциите, до такива висини на страстта, както тук. Той се моли със цялото си сърце и иска едно нещо: сила да станем силни в духа. Хора, които са пораснали и укрепнали във вътрешния човек, които могат да се изпълнят с цялата Божия пълнота. И той отсветява всичко това, като се моли Бог да извърши всичко според богатството на славата Си. Амин. Нека Бог да ни даде според богатството на славата Си.
Ефесяни 3:14-21
14 Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос,
15 от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,
18 да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината
19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.
ДА СЕ УТВЪРДИМ ЗДРАВО ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ДУХ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
Вижте, мисля, че това е много важно, защото днес много хора отпадат. Много хора нямат сили да продължат. Защо? Защото техните вътрешни човеци не са пораснали. Те имат нужда от духовен растеж. И, вижте, освен всичко друго в този стих се говори и за още нещо. Той ни напомня истината, че ние се състоим не само от външен човек, но също и от вътрешен човек. Защото се казва, че Бог желае да се утвърдим чрез Неговия Дух къде? Във вътрешния ни човек.
Нашият вътрешен човек е невидим, но реален. И за да може да расте вътрешният ни човек, той ще се нуждае да се храни с Божието Слово. Той ще се нуждае от това да общува в молитва с небесния ни Отец. Вътрешният ни човек е по-важен от външния ни, защото вътрешният ни човек е вечен. Външният ни човек ще умре. Той е временен, но вътрешният ни човек е вечен.
2 Коринтяни 4:16
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Слава на Бога! Вътрешният ни човек има в себе си божествения зародиш и той има възкресенската сила в себе си и затова той се подновява. Вътрешният ни човек включва духа ни, душата ни, както и нашата съвест. Като елементи на душата ни са нашият ум, интелект, памет, въображение и нашите чувства или емоции, и също нашата воля. Това е нашият вътрешен човек и ние трябва да се грижим за този вътрешен човек. Този вътрешен човек трябва да бъде силен в Господа.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ УКРЕПИ ВЪТРЕШНИЯТ НИ ЧОВЕК?
Две неща. Първото е Христос да се всели в нашите сърца. В 17 стих се казва: „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца“. Тази фраза служи за надграждане и обяснение на предходната, където се казва да се утвърдим здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек. Как? Като Христос се всели в нашите сърца чрез вяра. И това добавя идеята за постоянство към идеята за сила на вътрешния човек. Нашият вътрешен човек трябва да бъде не само силен и да пораства, но също той трябва да има постоянство в тази сила.
Защото ние виждаме някои хора, които в началото на вярата си много бързо израстват. Стават много силни, много дръзновени. Имат много сила. Разбират всичко. Обаче после нещо им става, но вярват много бързо. Както са пораснали, са станали много силни, така много бързо са отпаднали. Но Бог не желае това да бъде така. Бог желае след като ние сме пораснали, сме достигнали до едно ниво, ние да спрем да се смаляваме, но да се движим само в една посока. Само в посока нагоре.
И именно затова това укрепване става чрез заселването на Христос в нас. Тази дума „да се всели Христос“ означава Той да се засели в нас. А вътрешният ни човек всъщност е сърцето ни, защото се казва „Христос да се всели във вашите сърца“. Как става това заселване или трайното настаняване на Христос в нашите сърца? Чрез вяра. И всъщност думата „да се всели“ означава да се засели, да се настани, да обитава, да заживее завинаги в сърцата ни. С други думи Христос трябва да пребъдва в нас. Да пребъдва в нас означава Той да остане винаги в нас.
И за да може Христос да се засели в нас, какво е необходимо? Трябва ли ние нещо да направим от наша страна? Трябва да бъдем покорни. Това е, което се изисква. Защото ако ние не сме покорни, Господ Исус няма да се настани в сърцата. Вижте в Йоан 14:23, Господ Исус Христос казва: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми“. Много хора казват „Аз Те обичам“, но ако ти не си покорен, тогава любовта ти е суетна.
Йоан 14:23
23 Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.
Вижте, ако ние пазим учението, ако ние обичаме Господа, ако ние сме покорни, тогава Исус обещава, че Той и Отец ще дойдат при нас и ще направят обиталище у нас. Това означава, че те ще живеят в нас, те ще направят тяхното обиталище, тяхното жилище. Това означава, че местоживеенето на Господ Исус Христос трябва да бъде в нашето сърце. Слава на Бога!
Но Христос няма да се засели в сърцата ни насила. Той ще дойде да живее в нас, ако първо ние Го поканим и второ, ако приготвим място за Него в сърцата си. Но за да приготвим място за Христос в сърцата си, ние трябва да направим доста разместване. Да направим реформи. Трябва да изхвърлим много неща, за да има място за Христос в сърцата ни. Именно за това изхвърляне, именно за тези реформи, на нас ни е нужна духовна сила. И затова Павел се моли Господ да ни даде според богатството на славата Си, да се утвърдим здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек.
За да можем да имаме сила да поканим Христос в нас. Той да се всели в нашите сърца чрез вяра. Така че тази духовна сила включва и силата на вярата. Защото апостол Павел ни казва, че Христос се вселява в сърцата ни чрез вяра. Вярата е тази, която отваря вратата на сърцето ни за Христос.
Откровение 3:20
20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Слава на Бога! Исус желае да влезе в сърцето ни. Той стои на вратата. Той желае да има общение с нас. Но вратата се отваря отвътре. Ние понякога можем да казваме: „Господи, разбий тези врати! Влез в нас!“, но Господ няма да разбие вратите. Ние трябва, чрез вяра, да отворим вратата на сърцето, за да може Господ да заживее в нас. Ние трябва да Го приемем и да кажем: „Господи, ела и заживей в моето сърце! Нека то да бъде Твой дом!“
Второ, ако сме укрепени чрез Духа и Христос живее в сърцата ни, ние ще бъдем вкоренени и основани в любовта. Да бъде укрепен вътрешният човек означава ние да бъдем вкоренени и основани в любов. Това означава всичко, което правим, нашите думи, нашите действия, да произрастват от Божията любов. И всичко, което градим, да бъде изградено на основата на любовта. Много е трудно това, защото иначе ние по природа сме си егоисти, лениви, мързеливи, но тогава се казва: „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че вкоренени и основани в любовта“. Вижте, тогава, когато се говори за закореняване и основаване, това са метафорите за дърво, което пуска своите корени, за да може да порасне нагоре, сграда, която се съгражда и расте, но тя се съгражда върху основата си.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, укрепи ни според богатството на Твоята слава. Нека Твоят Дух да действа мощно в нашия вътрешен човек. Нека Христос да се всели трайно в сърцата ни чрез вяра. Помогни ни да бъдем вкоренени и основани в Твоята любов, за да можем да растем и да принасяме плод за Твоя слава. Амин.
И както корените, така и основата ни рисуват представата за стабилност, защото колкото по-високо е едно дърво, толкова по-дълбоки трябва да бъдат неговите корени. И колкото по-висока е една сграда, толкова по-голяма и дълбока трябва да бъде нейната основа. Така че идеята за обитаване на Христос и за живеене в нас естествено се свързва с идеята за основа. Христос, живеещ в нас, е изграден на основата на любовта. Любовта е основата, любовта е коренът. Колкото искаме нашето служение да бъде по-голямо, толкова по-голяма трябва да бъде нашата любов.
Същото се отнася и за нашия духовен растеж. Всичко у нас трябва да става с любов. Без любов ние не можем да угодим на Бога, както и без вяра. Божията любов трябва да бъде мотивът и движещата ни сила. Любовта трябва да бъде почвата, от която да черпим хранителни вещества за духовния растеж. Любовта е фундаментален принцип в християнския живот. Без любов ние не можем да се наричаме Христови ученици. Това е белегът на християнина. Любовта трябва да бъде основата, върху която да градим живота си.
Защото без любов ние сме нищо. Любовта в нас е стабилност за живота ни. И мисля, че тук е уместно да цитираме 1 Коринтяни 13 глава от 1 до 7 стих. Това е главата на любовта.
1 Коринтяни 13:1-7
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Нека Бог да ни даде тази любов, защото без нея ние не можем да пораснем духовно. Да пораснем духовно означава нашият вътрешен човек да се укрепи, да порасне, да стане силен.
Да пораснем духовно означава Христос да пребъдва в нашите сърца, да живее в нашите сърца, да се всели в сърцата ни чрез вяра. Да пораснем духовно означава да бъдем вкоренени и основани в любовта. Това укрепване на вътрешния ни човек ще ни помогне и ние да придобием Божията мъдрост. С нейна помощ ние ще започнем да виждаме нещата от Божията перспектива, от Неговата гледна точка. Това е велико, защото се изисква определено ниво на укрепване и израстване на вътрешния ни човек, придобиването на определено ниво на духовна сила и способност, за да можем да схващаме нещата в духовен мащаб.
Нещата в духа, да можем да виждаме нещата по един духовен начин. Много хора не разбират това, не разбират друго. Защо? Защото те не са пораснали духовно. Техният вътрешен човек е все още малък. Защото вижте как показва апостол Павел: „Да бъдете силни!“ Това е целта. Когато ние пораснем и се укрепяваме, да бъдем силни. Ето, той отново говори за сила. Това е молитва за духовна сила. „Да бъдете силни, да разберете, заедно с всичките светии.“ Така че това не е нещо само за някои човеци, но това е за всички.
Що е широчината и дължината, височината и дълбочината. Широчината, дължината, височината и дълбочината в този стих не са нищо друго, освен четири измерения, които показват необятността на Божията премъдрост. Забележително е това, че на гръцки определителен член има само пред първата от четирите думи, което показва, че четирите думи описват едно и също нещо. Широчината е дължината, височината е дълбочината. Има различни тълкувания на тези четири думи: някои смятат, че те се отнасят за Христовата любов, други смятат, че те се отнасят за кръста.
Това, което аз за момента приемам, е, че тук става въпрос за Божията мъдрост. Защото се казва „да разберете“. Ти можеш да разбереш нещо, което изисква мъдрост. И в Йов, 11 глава, 7-9 стих, тези четири мярки са използвани като метафора за Божията премъдрост.
Йов 11:7-9
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини?
Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш?
По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята
и по-широка от морето.
Тук имаме тези четири мярки. Широчината е дължината, височината е дълбочината. И ние се нуждаем от това израстване, от тази Божия премъдрост, от това ниво на схващане, за да можем да познаем Христовата любов. Защото Христовата любов не би могла да бъде опозната с човешки сили. Тя е непознаваема без Божието откровение. Познаването на любовта на Христос е нещо повече от умствено упражнение.
Познаването на Христовата любов е духовно свързване с нашия Господ. Така че ние трябва да пораснем, да стигнем до определено ниво на разбиране, в което да можем да проумеем духовните неща, за да можем да приемем откровение от Бога и чрез това откровение ние да можем да познаем Христовата любов. Защото заради това е всичко. Познаването на Христовата любов е равносилно с изпълването ни с цялата Божия пълнота. Вижте, в 19 стих апостол Павел казва: „И да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне“.
Разбирате ли защо ние се нуждаем от сила, за да можем да разберем заедно с всичките светии що е височината, що е дълбочината, що е широчината и що е дължината? Защото едва тогава, когато пораснем до това ниво, ние ще можем да познаем Христовата любов, която никое знание не може да обгърне. Как може да познаеш нещо, което никое знание не може да обгърне? Ако знанието не може да го обгърне, как ще го познаеш? Можем да го познаем едва когато пораснем до това ниво.
Вижте, в тези стихове апостол Павел вече се е помолил Христос да се всели в сърцата ни и ние да бъдем вкоренени и основани в любовта. А сега той се моли ние да познаем Христовата любов. Според неговата молитва, първото е предпоставка за второто. Христос трябва да се всели в нашите сърца. Ние трябва да се укрепим здраво чрез Неговия Дух във вътрешния ни човек. Христос трябва да се всели в нашите сърца чрез вяра. Ние трябва да бъдем вкоренени и основани в любовта, за да можем да разберем заедно с всичките светии що е височината, що е дължината, ширината, височината и дълбочината.
И когато разберем всичко това, тогава ще можем да познаем Христовата любов, която никое знание не може да обгърне. Това означава, че познаването на Христовата любов е нещо повече от това Христос да пребъдва в нас. Чрез познаването на Христовата любов ние се изпълваме с цялата Божия пълнота. Вижте, това казва: „И да познаете Христовата любов“. Това, което е казал всичко дотук, е за да може да се изпълни това в 19 стих. Това е целта на молитвата: „И да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“.
Слава на Бога! Какво означава да се изпълним с цялата Божия пълнота? Вижте, думата „пълнота“ не означава дебелина. Думата „пълнота“ на гръцки е „pleroma“ и тя означава „общ сбор“ или всичко, което се побира в даден обем или пространство. Когато се говори за Божията пълнота, това означава всичко, което е в Бога. Псалмопевецът е използвал тази дума в Псалм 24:1, където се казва: „Защото Господня е земята и всичко, що има в нея“.
На гръцки буквално този стих звучи така „Господна е земята и цялата е пълнота“. Тоест, пълнотата на земята е всичко, което е в нея. Всичко, което е по лицето на земята. Нали разбирате? Или на друго място в Новия Завет, където тази дума е използвана, е в Марко 6:43, когато Исус извърши чудото с хляба и с рибите и се казва: „И вдигнаха дванадесет пълни коша“. Това, че кошовете бяха пълни, това беше тяхната плерома. Нали разбирате? С други думи, да се изпълним с цялата Божия пълнота означава да се изпълним с общия сбор на всичко, което има у Бога.
Псалм 24:1
1 Давидов псалом.
Господня е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея;
Марко 6:43
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
Това е като интегрална права на математическия език. Това всичко, което е вътре в Бога, ние можем да го имаме. Да имаме пълнота в Христос означава да имаме всичко, което можем да имаме от Бога. Единствено за Христос се казва, че в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството. В Колосяни 2:9-10 това се казва. Защото в Него, в Христос, обитава телесно, т.е. в Неговото тяло е въплътена всичката пълнота на Божеството. Т.е. всичко, което Бог има, всичко, което Бог е, то е в Христос.
Колосяни 2:9-10
9 Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството;
10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.
И вижте следващия стих обаче казва: „И вие имате пълнота в Него“. Слава на Бога! Така че имайки Христос, ние имаме също цялата пълнота на Божеството. Цялата плерома на Божеството. Ние имаме пълнота в Него, Който е глава на всяко началство, защото Той е глава и на църквата. Слава на Бога! И вижте също и по-нататък в 4 глава, когато апостол Павел продължава да говори за духовните дарби, се казва също и там се говори с духовна настойчивост, че Той е дал едни да бъдат апостоли, други пророци, други евангелизатори, пастири, учители, за делото на благовестието, за делото на служението, за израстването или за изграждането, за назиданието на Христовото тяло, и защо казва: „Докле всички достигнем до мярката на ръста на Христовата пълнота“.
Ефесяни 4:11-13
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;
13 докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Значи какво означава това „мярката на ръста на Христовата пълнота“? Някой път се чудим, какво е това „мярката на ръста на Христовата пълнота“? Мярката на ръста на Христовата пълнота е общият сбор на всичко, което Бог има за нас. Това означава всичко, което Христос има за нас, ние да го приемем, ние да го разберем и да бъдем напълно зрели, напълно пълноценни християни в Бога. Слава на Бога! Това, което апостол Павел иска и това, за което той се моли, е да познаем Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълним с цялата Божия пълнота.
Реалистична ли е една такава молитва? Възможно ли е въобще тя да бъде изпълнена? Правилно ли е въобще да искаме такова огромно нещо от Бога? Но колкото и невероятно да звучи, апостол Павел напълно осъзнава какво иска той от Бога. Въпреки мащаба на искането, то може да бъде осъществено, защото е отправено към един всемогъщ и любящ Бог. Интересно е, че в 20 и 21 стих апостол Павел не споменава думата Бог, когато завършва с това славословие.
Никъде не нарича Бог по име. Той Го нарича „Този“ с главно „Т“ и „Него“ с главно „Н“. В тези стихове Бог се разпознава по способностите и по славата, която приема. Кой друг, освен Бог, може да прави несравнимо повече, отколкото искаме или мислим? И кой друг, освен Бог, заслужава слава в Христа Исуса във всичките родове от века и до века? И също забележете ли това, че молитвата на апостол Павел започва с думата „семейство“ или „род“ и завършва с думата „родове“ или „поколения“.
Защото нашият Бог е Отец не само на всички родени досега, но Той е Отец и на бъдещите поколения. Това означава, че всичко минало, настоящо и бъдещето е под Неговия контрол и че Той заслужава вечна слава. Слава в миналото, слава в настоящето и слава в бъдещето. Вижте какво казва апостол Павел: „А на Този, Който според действащата в нас сила може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века“.
Ефесяни 3:20-21
20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.
Амин. Слава на Бога! Така че забележете, Бог е силен да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим. Той може да направи невъзможното, но Той го прави според действащата в нас сила. Така че отново ние се връщаме към това, за което апостол Павел се е молил. Това е силата на Святия Дух. Тя е сила за укрепване на вътрешния ни човек. Сила за пребъдване на Христос в сърцата ни. Сила за действане в любов. Сила за схващане на Божията премъдрост. Сила за познаване на Божията любов, на Христовата любов. Сила за изпълване с цялата Божия пълнота. Нека Бог да ни помогне и да ни даде тази сила. Алилуя!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово! Наистина, Господи, това, което Ти говориш, е велико. Боже, Ти желаеш ние да се изпълним с цялата Твоя пълнота. Ти желаеш, Господи, ние да познаем Христовата любов, която никой ум не може да схване. Господи, молим Ти се, дай ни силата Си! Моля Ти се, Боже, дай ни силата на Святия Дух! Дай ни според богатството на славата Си, Господи! Твоята слава е богата, Боже! Ти можеш да го направиш това! И ние Те молим за всеки един, който е тук. Господи, дай ни да пораснем! Дай ни да познаем Твоята любов, Господи! Защото ако познаем Твоята любов, няма да търсим друга любов. Няма да търсим друга утеха или удовлетворение или нещо друго. Защото ще имаме Твоята пълнота в нашите сърца. Ти си направил да имаме вакуум в сърцата си, който можеш да изпълниш само Ти, който можеш да задоволиш само Ти.
МОЛИТВА
Но ние сме склонни да тичаме насам-натам, да търсим удовлетворение в други неща. Прости ни, Господи! Дай ни дух на покаяние! И дай ни, Боже, да търсим Тебе! Да търсим Словото Ти! Да търсим любовта Ти! Да търсим пълнотата Ти! Да търсим Тебе, Господи! О, Алилуя! Ти си чуден, Ти си славен! Ти ни обичаш, Ти си готов да ни се разкриеш! Ти си дал Сина Си за нас! Твоята любов е наистина неизказана! Алилуя! Изпълни ни, Господи! Молете се за всеки един в Долна Оряховица. Молете се за всеки един в нашата църква. Молете се за всеки един вярващ в България. Молете се за всеки един новоповярвал. Господи, дай ни да бъдем зрели в Тебе! Дай ни да достигнем до мярката на ръста на Христовата пълнота, Господи! Дай ни да имаме цялата Божия пълнота, Божия в нас! Алилуя! Благодарим Ти! Покланяме Ти се! На Тебе отдаваме слава, Господи! Запечатай това Слово в сърцата ни! Като то да бъде семе, което да даде изобилен плод! Дай ни, Господи, да пускаме дълбоки корени в любовта Ти! Дай ни, Господи, да изграждаме огромна основа в любовта Ти, Господи! За да може да градим на основата на тази любов! И това, което изграждаме, да бъде дом за Тебе в нашите сърца! Ти да се вселиш в сърцата ни чрез вяра! И нашият вътрешен човек да бъде достатъчно силен, за да може да разберем заедно с всичките светии широчината, дължината, височината, дълбочината и да се изпълним с цялата Твоя пълнота, Господи! Амин!