Ние сме онлайн днес, но независимо от това, ние продължаваме да се покланяме на Бога и да Му служим с цялото си сърце. Тази сутрин ще продължим да говорим върху нашето послание за колоните на взаимоотношенията. Ние виждаме в Божието Слово, че Бог желае ние да бъдем отговорни за взаимоотношенията си.
Битие 4:9
9 И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той отговори: Не зная; пазач ли съм аз на брат си?
Това да бъдеш пазач на някого, означава да имаш отговорност за него. И Каин не искаше да поеме отговорността за постъпките си, но истината е, че ние сме пазачи на братята си. Ние сме отговорни един за друг, за нашите братя и сестри. И нашите взаимоотношения са изключително важни, защото ако Сатана успее да разруши взаимоотношенията ни, тогава той ще успее да разруши и животите ни, защото животът всъщност се състои в нашите взаимоотношения. Така че ние имаме отговорност за нашите взаимоотношения по четири линии, които ние нарекохме миналия път колони на взаимоотношенията.
И ние ги наричаме колони, защото това са нещата, върху които нашите взаимоотношения се градят. И тези колони на взаимоотношения са четири: любов, доверие, уважение и разбиране. И миналия път ние говорихме за любовта. И когато говорихме за любовта, ние споменахме колко е важно тя – това е заповедта на Исус – ние да се обичаме; по това ще ни познаят, че сме Негови ученици. И казахме, че любовта е даваща, във взаимоотношенията трябва да има даване. И затова, ако искаме да изграждаме любов, не трябва да бъдем егоисти, но трябва да бъдем алтруисти.
После говорихме за това, че любовта е силна. В Песен на песните се казва, че тя е силна като смъртта. Много реки не могат да я потопят. Тя е невероятно силна, но в същото време тя прави човека, който обича, слаб и уязвим. Защото когато ти обичаш някого, ти се отваряш към него и тогава ти ставаш уязвим. И ние виждаме това в Самсон, който толкова обичаше Далила, че ѝ позволяваше тя да го манипулира и в крайна сметка дори да го плени. И говорихме също за неща, които пречат на тези колони на взаимоотношенията и по отношение на любовта.
Споменахме жестокостта. Защото коренът на жестокостта е егоизмът. Когато ти си жесток към някого, ти не мислиш за него. Ти мислиш само за това как да го нараниш. И затова ние не трябва да допускаме жестокост в нашите взаимоотношения. Не трябва да допускаме безмилостност. И видяхме примера за Саул и Давид, който в началото обичаше Давид, но след това отношението му към Давид се промени. Той започна да гледа на Давид с лошо око и след това се казва, че той заповяда на неговите служители да го убият.
Така че от любов към Давид той премина към омраза. Но тази сутрин ще започнем да говорим за една друга колона на взаимоотношенията и това е доверието. Доверието е вяра в добрите намерения на някого, в неговата способност и съзнателност. И освен любов, ако искаме да имаме взаимоотношения с някого, ние трябва също да имаме доверие помежду си. Една от основните характеристики на доверието е, че то е изключително важно за взаимоотношенията ни, но във същото време то е изключително крехко.
Доверието е чупливо. Доверието е като китайска ваза – трудно се прави, лесно се чупи. Доверието е нещо, което много трудно се възстановява. Доверието трябва да бъде пазено, защото много малко му трябва, за да бъде изгубено.
Еклисиаст 10:1
1 Умрели мухи правят мирото
на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
Така че мирото на мировареца, ако той приготвя някакъв парфюм, някакво миро, това приготовление може да бъде много хубаво, но ако в това миро паднат съвсем малко нечисти примеси, като например умрели мухи, те могат да развалят целият този аромат и целият този труд. Така и малко безумие, се казва, покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест. Т.е. ти можеш да си спечелил добро име и уважение от страна на хората, но ако допуснеш дори малко безумие в живота си, то може да те поквари.
Освен че е крехко и чупливо, доверието изисква лоялност и поверителност. Ако искаш хората да ти имат доверие, трябва да имаш способност да можеш да пазиш тайна. Доверието се състои в това – да можеш да пазиш тайна, да бъдеш поверителен човек, да бъдеш верен, лоялен. Малко други неща могат да разрушат доверието ти по такъв начин, както това да научиш, че той е споделил на някой друг това, което ти си му поверил. Ако научиш, че това, което си казал на някого, е станало публична тайна на квартала. Какъв кошмар! Той ти е споделил сърцето си, а ти си го разгласил на цяла България. Просто не очаквай този човек да ти има отново доверие, ако ти си го предал.
Притчи 16:28
28 Опак човек сее раздори
и клюкарят разделя най-близки приятели.
Как шепотникът или клюкарят разделя най-близките приятели? Като посява недоверие помежду им. Лесно е, когато някой направи нещо против теб, да му простиш, но много е трудно да възстановиш доверието си към него. Така че доверието трябва да се пази. То е крехко, то е чупливо, както казахме. То е като една ваза, която ако ти я бутнеш от масата, тя ще падне на земята и ще се пръсне. И тогава можеш ли да я събереш и да я сложиш обратно на масата? Не можеш.
Много е трудно. Трябва да събираш парченце по парченце, ако искаш да го направиш, и с някакво много специално лепило да се опитваш да слепиш всички парченца, но това няма да стане лесно и ще отнеме много време. Така че доверието, освен че е крехко и чупливо, освен че изисква лоялност, поверителност и способност да можеш да пазиш тайна, доверието трябва да се оправдава. И това, че доверието трябва да се оправдава, се вижда особено ясно в Израилевите царе.
Когато избра Саул за цар на Израил, Бог се довери на Саул. Той му даде, както се казва, кредит на доверие. За съжаление, Саул не оправда доверието на Бог. И тогава Бог съжали за това, че го е поставил да бъде цар.
1 Царе 15:10-11
10 Тогава Господнето слово дойде към Самуил и каза:
11 Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към Господа цялата нощ.
Така че Саул не оправда кредита на доверие, който той беше получил. Той се отвърна от Бога и постави себе си в центъра на живота си, а не Бог. Давид, от друга страна, започна като оръженосец и музикант в царския палат. Той не започна веднага като цар. Но постепенно той спечели доверието на целия Израил и стана цар и на Юда, и на останалите десет племена. За съжаление, внукът му Ровоам разруши това доверие, което Давид беше спечелил, и с това той принуди десет израилеви племена да излязат от царството.
Така че, когато Ровоам изгуби доверието на народа, той изгуби и царството. Така че доверието е много важно. Кредитът на доверие, който сме получили, е много важен. Доверието може да се спечели, но то може и да се загуби. И дяволът е цар в това да направи така, че когато другият човек има нужда от нас, точно тогава ние да направим малкия компромис и да се съобразим със себе си, а не с него. Така обаче ние губим доверието, което този човек е имал в нас. И ние виждаме примери в цялата Библия, защото доверието е част от взаимоотношенията, а Библията е пълна с описания на различни взаимоотношения.
Но един пример за загуба на доверието е Йоан Марко. Това е същият Марко, който написа Евангелието според Марко. Но той загуби в един определен момент доверието на Павел. Когато тръгнаха на тяхното първо мисионерско пътуване, Варнава и Павел взеха за себе си Йоан Марко, който им служеше като помощник и прислужник.
Деяния 13:5
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
И след това в 13 глава, 13 стих на Деяния се казва: „А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска, а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим“.
Деяния 13:13
13 А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
Варнава и Павел разчитаха на Йоан Марко и те пътуваха в това първо мисионерско пътуване. Но в определен момент Йоан Марко не оправда доверието им и ги остави да продължават сами напред. Той им беше обещал, че ще бъде с тях през цялото пътуване, но в определен момент той реши да се откаже. Така той разруши доверието, което те имаха в него, и когато дойде време за следващото пътуване, Павел не искаше повече да го взема със себе си.
Деяния 15:36
36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
А след няколко дни Павел рече на Варнава: „Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята как са“. И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марко. А Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото. И тъй възникна разпра между Павел и Варнава, така че те се отделиха един от друг и Варнава взе Марко.
Те отплуваха за Кипър, а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат. Виждате, липсата на доверие разруши поне временно взаимоотношенията между Павел и Йоан Марко. И също и между Варнава, който беше чичо на Йоан Марко и беше на негова страна. Не знам точно дали чичо или вуйчо му беше, но те бяха роднини. Добрата новина е, че след години Павел и Марко оправиха взаимоотношенията си.
Във Второ Тимотей, четвърта глава, 11 стих, Павел казва: „Само Лука е при мен. Вземи Марко и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата“.
2 Тимотей 4:11
11 Само Лука е при мене. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата.
Това ни показва, че макар и в определен момент доверието ни в някого да е сринато, то може отново да бъде спечелено с последователност и вярност. Което обаче може да отнеме години. Когато Бог срещна Савел и го превърна в Павел, Павел стана брат на останалите вярващи, те обаче не можеха да му имат доверие дълго време.
В Деяния 9 глава, 26 стих се казва: „И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците, но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик“.
Деяния 9:26
26 И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
Виждате ли, Павел се беше променил и беше станал не само ученик, но и апостол. Въпреки това, останалите ученици все още му нямаха доверие, защото доскоро той ги преследваше и ги водеше по съдилища, и ги биеше, и ги убиваше. Така че Павел трябваше да спечели доверието им с действията си, а това изискваше време. Така че доверието е нещо, свързано с времето. Ако не оправдаете доверието, което някой има във вас, не очаквайте като се покаяте и той веднага да възстанови доверието си във вас.
Вие може да сте се променили, но възстановяването на доверието може да изисква месеци, дори години последователни, достойни за уважение постъпки, за да бъде отново спечелено. Така че доверието, казахме дотук няколко неща за него. Първо, че то е крехко и чупливо, и затова трябва да бъде пазено много внимателно, защото само малко умрели мухи могат да направят мирото на мировареца да вони, и така и малко безумие може да поквари онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
Еклисиаст 10:1
1 Умрели мухи правят мирото
на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
Малко безумие може да струши доверието и кредита на доверие, който са ни гласували. Освен това говорихме, че доверието изисква лоялност, поверителност и ако искаш хората да ти имат доверие, ти трябва да бъдеш човек, който може да пази тайна. Трябва да бъдеш човек, който може да бъде поверителен. Освен това видяхме, че доверието трябва да се оправдава, както израелевите царе, на които Бог даваше кредит на доверие и някои го оправдаваха, но други го загубваха.
И както Йоан Марко загуби доверието на Павел и след това потрябваха много години, за да може да го възстанови. Доверието се разрушава. От какво се разрушава доверието? Едно от нещата, от което доверието се разрушава, е изневяра и предателство. Бракът е завет. Ние трябва да стоим зад думите си, зад нещата, които сме казали. Така че в брака доверието е много важно, в семейството доверието е много важно. Ако ти си оженен за някой, ти трябва да му бъдеш верен.
Недей да бъдеш неверен на обрека си. Защото Бог е верен и Той не може да се отрече от себе си. Той е верен докрай. Затова неверността е всъщност престъпление спрямо Божия характер. Ако Бог е верен, а ние сме неверни, тогава ние правим нещо, което не съответства на Божия характер. Така че ние трябва да бъдем верни. Особено в семейството. Защото в семейството, ако ти имаш доверие на брачен партньор и той ти изневери, ще можеш ли отново да имаш доверие? Много ще бъде трудно ти да възстановиш доверието си в него, след като той те е предал.
И в Библията се говори доста за предателството. Давид имаше един приятел, който се казваше Ахитофел. В един определен момент, когато обаче Авесалом, Давидовият син, направи заговор срещу Давид, Ахитофел вместо да остане верен на приятеля си, го предаде и застана на страната на Авесалом.
Във втора книга на Царете, 15 глава, 30-31 стих, четем: „А Давид се изкачваше по нагорнището на Маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос“.
2 Царе 15:30-31
30 А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
31 Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.
В този момент Давид трябваше да избяга от Ерусалим, защото Авесалом беше засилил към града и Давид не искаше Ерусалим да стане бойно поле. Затова той напусна града по собствена воля, за да може Авесалом да го завладее без бой. И се казва, че всички люде, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. И известиха на Давид, казвайки: „Ахитофел е между заговорниците с Авесалом“.
Това беше, може би, като капката, която преля цялата ситуация. Давид не очакваше този негов верен приятел да застане срещу него. И рече Давид: „Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел“. В този момент Давид се почувства предаден от човек, на който имаше доверие. И може би по този повод Давид написа следното в Псалм 55, от 12 до 14 стих. Там той казва: „Вижте, когато някой, който ти е толкова близък, те нарани, това не е толкова тежко. Когато някой, на когото нямаш много доверие, направи някоя глупост, това не те разстройва. Но когато някой, който е близък до тебе, някой, в който ти си инвестирал взаимоотношения, време, любов, и той те предаде, тогава това е нещо, което наистина е като нож, който се забива в гърба“.
Вижте какво казва Давид в Псалм 55, от 12 стих: „Понеже не беше неприятел, който ме укори, тогава бих претърпял. Нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мен. Тогава бих се скрил от него. Но ти, човек, равен на мен, другар мой и мой близък приятел, заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом“.
Псалми 55:12-14
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори –
това бих претърпял, –
нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мене –
тогава бих се скрил от него,
13 а ти, човек, равен на мене,
другар мой и мой близък приятел.
14 Заедно разговаряхме сладко,
с множеството ходехме в Божия дом.
Виждате, предателството от близък човек, когато си имал доверие, е най-тежко и най-болезнено. Затова трябва да бъдем много внимателни и да поддържаме верността си към тези, към които сме засвидетелствали.
Псалми 41:9
9 Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
Забележете, в този стих се говори за доверие. Казва се: „Мой близък приятел, комуто имах доверие“. Псалмопевецът е имал близък приятел, на когото е имал доверие. С когото са се хранили, са празнували заедно. Той обаче го е предал. Така взаимоотношенията им са били разрушени, понеже колоната на доверието е била съборена. И ние виждаме тази нишка на предателството дори в Исус, когато Юда предаде Господ. Макар че на него му беше оказано доверието да бъде касиер на апостолската група и той беше заедно с Исус във всичко. Исус дори му изми краката във време на Господната вечеря, но това не спря Юда да Го предаде.
ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА ЗА ДОВЕРИЕТО
Така че говорим за доверието тази сутрин и казахме няколко неща. Първо, че то е крехко и чупливо. След това, че изисква явност, поверителност и способност да можеш да пазиш тайна. След това говорихме за това, че доверието трябва да се оправдава и за това, че то се разрушава от изневяра и предателство. И накрая, доверието се разрушава от липсата на интегритет. Интегритет означава цялостност на характера. Тоест, ако имаме един кораб и неговото дъно е цялостно, то не пропуска вода.
Но ако в цялото това дъно на кораба има една дупка, тя почва да пуска вода и корабът се напълва с вода и тогава в един момент той няма веднага да потъне. Обаче ако има дупка, в един момент, когато водата стигне до определено ниво, корабът ще потъне. Така че да имаш липса на интегритет означава да има нарушение в целостта на твоя характер. Означава непоследователност в действията ни или порок. Някакъв вид порок или нарушение на целостта.
ВЕРНОСТТА КАТО РЯДКОСТ
Верността е рядкост. Тя не се среща често. Повечето хора сме неверни. Ние трябва да се стремим да бъдем верни. Верността е рядкост, затова ние трябва да я търсим, да я пазим и да я ценим.
Притчи 20:6
6 Повечето хора разгласяват всеки своята доброта;
но кой може да намери верен човек?
Който и да питаш, той ще говори добро за себе си. Той ще представя себе си по един добър начин. Ще промотира себе си. Но истински верните хора са изключителна рядкост. И ние трябва да се стремим да бъдем такива. Защото не е лесно да се намери истински верен човек. И този стих всъщност е казан, за да може да ни провокира, да може да ни мотивира. Ние да желаем да бъдем верни хора, защото те са рядкост. И доверието не е нещо мимолетно. Доверието е дългосрочно. Аз имам доверие на човек, когато видя неговия характер. Не когато чуя правилните думи от устата му. Характерът е способност да постигнеш целите си по правилния начин, по Божия начин.
Обикновено ние губим доверие в даден човек, когато видим, че характерът му не е наред.
Притчи 25:19
19 Доверие към неверен човек, в усилно време,
е като счупен зъб и изкълчен крак.
Не знам дали сте си чупили зъб или сте си изкълчвали крака, но болката от тези преживявания е остра и много, много неприятна. Ако такова нещо ти се случи, ти не искаш то да се повтори. Ако ти имаш доверие в някой човек и си мислиш, че е верен, и в усилно време ти разчиташ на него, но той се окаже неверен, тогава ти ще се почувстваш като че ли ти е счупен зъб или като че ли си си изкълчил крака. Това е все едно нож да ти бъде забит в гърба, както се казва образно. Затова ние трябва да бъдем много внимателни с доверието, което ни се оказва, и да даваме всичко от себе си, да оправдаем кредита на доверие, който сме получили.
Хората да ти имат доверие – това е голямо богатство.
Притчи 22:1
1 За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство,
и благоволение е по-добро от сребро и злато.
Тоест по-добре хората да ти имат доверие, да те уважават, да имаш добро име, иначе може да имаш голямо богатство, но ако хората ти нямат доверие, ти не си богат. И благоволение е по-добро от сребро и злато. И ти ще имаш добро име, ако си оправдавал доверието на хората. Ако си бил последователен, ако си държал на думата си, ако си го правил, те ще имат благоволение към теб и твоите взаимоотношения с тях ще бъдат добри. Ако обаче допуснеш дори малка невярност, то ще изгубиш доверието, което хората са имали в теб.
Еклисиаст 10:1
1 Умрели мухи правят мирото
на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
И това би следвало да те мотивира да не допускаш дори и малко безумие. И ви казвам – не допускай никакво безумие в живота си, но оправдай кредита на доверие, който хората са ти дали.
МОЛИТВА
Господи, молим се за нашите взаимоотношения, да изграждаме добри взаимоотношения помежду си, да бъдем верни на Господа и да бъдем верни братя и сестри. Амин.