Тази сутрин продължаваме да говорим върху една тема, която се нарича „Колони на взаимоотношенията“. Ние желаем да разбираме взаимоотношенията си, за да можем да ги изграждаме и да ги пазим, да инвестираме в тях по-добре.
И ние споменахме, че взаимоотношенията имат четири колони, върху които се градят. Нашата църковна сграда също има четири колони, и може би това е символично, но четирите колони на взаимоотношенията са: любов, доверие, уважение и разбиране. Любовта — няма по-силно нещо от любовта. Доверието — това е най-крехкото и чупливо нещо, но без него не можем да имаме взаимоотношения. Уважението — това е респектът към другия човек, и то е най-пренебрегваното.
РАЗБИРАНЕТО — ЧЕТВЪРТАТА КОЛОНА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА.
И също — разбирането. Тази сутрин ние ще говорим за разбирането като една от колоните на взаимоотношенията. Ние трябва да се разбираме с някого, за да можем да имаме взаимоотношения с него. Без разбиране нищо няма да се получи. И ние виждаме в Божието слово, в Първо Коринтяни, четиринадесета глава, единадесети стих. Там се казва: „И тъй, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.“ Тук се говори за говоренето на езици, на непознати езици в църквата.
1 Коринтяни 14:11
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
Но това е един принцип, който би могъл да бъде приложен и по отношение на разбирането. Често неразбирателството между хората се случва затова, че те не говорят на един и същ език. Понякога това е буквално. Аз си спомням как имахме един проблем с една наша приятелка от Америка. Тя беше подредила една тиква на количка, украсена есенно, и беше снимала много красиво, и беше написала отдолу „Happy Fall“, което означава „Честита есен“. Но моята жена прочете тази снимка и каза: „Абе, каква е тази жена, как може да празнува грехопадението?“
Защото тя знае, че „есен“ е „autumn“, а каза: „Какво е това падение? Това означава грехопадение!“ И нещо не хареса снимката, а другата жена пък се обиди и каза: „Коя е тази патка, че да не харесва снимката?“ И така се изгубихме в превода, както се казва. Но после се изяснихме. Това е защото не говорим на един и същ език. Има много такива примери за неща, които се казват от хора, говорещи различни езици: единият казва нещо на другия, но обърква думата с някоя друга, и тогава започват проблемите.
За съжаление, неразбирателствата се случват не само между хора, които говорят различни езици, но и между хора, които говорят на един и същ език. Може би понякога това е разликата между поколенията, може би е разликата в културата, макар и да говорим на един и същ език. И затова ние трябва да си изясняваме позициите. Трябва да си говорим. Дори в семейството. Трябва да си изясним какво чувстваме, какво ни кара да се чувстваме зле, какво ни кара да се чувстваме обичани, какво очакваме.
Така че ние трябва да изясняваме нашите позиции и очаквания. Трябва да изясняваме мотивите си: защо правим това, което правим? Ние можем да правим нещо с добър мотив, но на другия то може да му изглежда странно и дори досадно. Затова трябва да си изясняваме позициите, мотивите и значенията — какво разбираме в думите и действията на другия. За това трябва разбиране. Трябва време.
Притчи 25:2
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо,
а слава е на царете да издирват работите.
В Притчи, двадесет и пета глава, втори стих, се казва: „Слава е на Бога да облича с тайна всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.“ Тоест ние трябва да правим всичко възможно, за да разберем защо човек прави това, което прави. Да се опитаме да се поставим на неговото място. И ако правим това в църквата, ще имаме много повече разбиране. А ако имаме разбиране, ще имаме и любов. Разбирането е изключително важно. То е важно дори за благовестието.
Защото в притчата за сеяча Исус казва, че който чува словото и го разбира, той дава плод; а който чува словото и не го разбира, той не дава плод и не е плодородна почва. Така че разбирането е важно дори за връзката ни с Бога. Но ние трябва да желаем да разбираме смисъла на поведението на другия човек. Разбирането е важно, защото то води до приемане. Това е валидно дори за математиката: ако разбираш математиката, ще я харесваш и тя ще ти бъде любима.
Матей 13:18-23
18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Ако не я разбираш, няма да ти бъде любима и ще я мразиш. Тоест разбирането води до приемане, до ценене. И от тези четири колони на взаимоотношенията — любов, доверие, уважение, разбиране — разбирането е това, което изисква най-много време, търпение и искреност. Ние трябва да отделяме време, трябва да бъдем търпеливи, да се изслушваме. Понякога, когато сме ядосани, ние не даваме на другия да се изкаже. Но трябва да имаме търпение един към друг и искреност.
Ако имаме тези качества — време, търпение, искреност, готовност да се разберем — аз вярвам, че ще се разбираме. И един библейски пример за изясняване на взаимоотношенията между приятели са Давид и Йонатан. В Първа книга на царете, осемнадесета глава, от първи до четвърти стих, четем за началото на тяхното невероятно приятелство. Казва се: „И като престана Давид да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид.“ Вижте, това е такова приятелство.
1 Царе 18:1-4
1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
Казва се на гръцки, че има четири вида любов: агапе, филия, сторге и ерос. Сторге е родствената любов, ерос е сексуалната любов, агапе е божествената любов, а филия е приятелската любов. Казва се, че душата на Давид се свърза с душата на Йонатан, и Йонатан го обикна като собствената си душа. Йонатан беше принц, беше наследникът на Саул. Ако нищо друго не се беше случило, той се очакваше да бъде следващият цар. Но той обикна Давид, и те станаха приятели.
И в същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Дотогава Давид идваше за известно време, служеше в двореца, след това се връщаше в дома си; но от този момент нататък те останаха заедно. Давид и Йонатан не само се обичаха и не можеха един без друг, но направиха завет помежду си — тоест включиха Бог в своите взаимоотношения. Завет на вярност, завет, че ще бъдат кръвни братя, и че враговете на единия ще бъдат врагове на другия.
И всеки от тях трябваше да бъде готов да защити другия, ако се наложи, дори с цената на живота си. Вижте, това се казва в трети и четвърти стих: „Тогава Йонатан направи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. И Йонатан съблече мантията, която беше на него, и я даде на Давид.“ Мантията е белег на власт. „И дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“ Това бяха оръжията. Когато той му даде своите оръжия, с това му казваше: твоите врагове ще бъдат мои врагове.
Така че Давид и Йонатан бяха приятели, и инициативата за това беше на Йонатан. Йонатан беше този, който направи завет с Давид — разбира се, и Давид също, но инициативата беше на Йонатан. Така че те имаха помежду си взаимоотношения, и тези взаимоотношения имаха любов, уважение, доверие и разбиране. Много по-късно обаче възникна проблем. Ние знаем, че Саул започна да мрази Давид, когато Давид победи Голиат. Когато Давид победи Голиат, жените запяха онази песен, че Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди, и отдадоха по-голямо уважение на Давид.
Саул поревнува за това и оттогава започна да гледа с лошо око на Давид. Но тази ненавист, понеже той не се справи с огорчението в себе си, започна да расте дотам, че той започна да мисли как да убие Давид. И тук дойде проблемът. В началото и Давид, и Йонатан не разбираха какво става. Давид не разбираше защо Саул иска да го убие, а Йонатан не беше съгласен с Давид, че баща му иска да го убие. Не разбираше защо Давид иска да бяга и да се крие.
1 Царе 20:1-2
1 Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?
2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.
Разбирайки какви са намеренията на Саул, Давид започна да бяга от него. В Първа книга на царете, двадесета глава, ние ще прочетем цялата глава, но в първи и втори стих се казва така: „Тогава Давид побягна от Навот у Рама.“ Тоест избяга от Навот и отиде у Рама — това всъщност е едно място. „Дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми? Какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?“ Вижте, това бяха много тежки думи между приятели.
Давид е приятел с Йонатан, а баща му иска да го убие. И сега Йонатан на практика е поставен в много трудна позиция, защото на чия страна ще застане — на страната на баща си или на страната на Давид? Всъщност Давид му каза: „Кажи ми къде съм виновен? Къде съм сгрешил? Каква е неправдата ми? Какъв е грехът ми? Защо баща ти иска живота ми?“ Той каза: не просто той ме мрази или няма добро отношение към мене, но иска да ме убие.
И вижте, Давид не беше някой чужд човек. Давид беше зет на царя, защото беше женен за дъщеря му. Той беше част от семейството, но Саул искаше да го убие. И Давид и Йонатан бяха приятели, но бащата на Йонатан гледаше на Давид с лошо око. Йонатан обаче не беше съгласен с мнението на Давид, но те си говориха. И в този стих Йонатан му казва, когато Давид каза „баща ти иска да ме убие“: „Не дай Боже, ти няма да умреш!“ Той се изплаши дори от самата мисъл, че Давид може да умре.
„Ето, баща ми не върши нищо, ни голямо, ни малко, без да ми яви. И защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.“ Тоест Йонатан казва: ако баща ми е решил да те убие, както казваш, аз ще знам, защото той ще ми каже. „Не мисля, че е така“, казва той. И въпреки че Йонатан го уверяваше в противното, Давид беше сигурен в намеренията на баща му. В трети стих се казва: „Обаче Давид се закле още веднъж и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение.“
1 Царе 20:3-4
3 Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.
4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.
„Затова си казва: да не знае това Йонатан, за да не се наскърби. Но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.“ Тоест Давид му казва: баща ти знае твоето отношение към мене и затова е скрил намеренията си от тебе, но аз съм сигурен в тях. Йонатан, разбира се, беше разстроен от тази ситуация, и той увери Давид в своята лоялност. В четвърти стих се казва: „Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.“
И тогава Давид му каза какво да направят, за да провокират Саул да покаже истинските си намерения. Но във всичко това Давид и Йонатан са пример за разбиране, защото вижте от тази двадесета глава колко надълго и нашироко е описан диалогът между двамата. Те си говорят: единият казва едно, другият казва друго, и казват „сега ще разберем какво е“. Те искат да се изяснят. И се казва в пети стих: а Давид каза на Йонатан какво да направят, за да го накарат да разкрие какви са неговите намерения.
1 Царе 20:5-8
5 А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7 Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?
„Ще го провокираме леко, да видим какво ще направи.“ И той каза: „Ето, утре е новолуние.“ Новолунието беше време, когато се събираха да ядат, да пият, да празнуват. „Когато съм длъжен да седя с царя на ядене.“ Давид ядеше на неговата царска трапеза. „Но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден. И ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем.“ Давид беше от Витлеем.
„Защото там става годишната жертва за цялото му семейство.“ Тоест Давид каза: ако Саул попита защо ме няма, кажи му, че имам извинителни причини. „И ако рече: добре — тогава слугата ти ще има мир; но ако много се разгневи, знай, че злото е решено от него.“ Ето как ще сложат разрешение на спора помежду си. „И ти покажи милост към слугата си.“ Тоест Давид апелира към Йонатан въз основа на завета, който имат: „ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си.“
Така че те бяха в заветни взаимоотношения. „Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?“ И тук Давид, както казахме, отново апелира въз основа на завета, който беше направил с Йонатан. Давид предпочиташе, ако е направил нещо, което заслужава смърт, да умре от ръката на Йонатан, вместо от ръката на Саул. Но вижте също и доверието, което Давид има към Йонатан. Защото ако Йонатан гледаше собствените си интереси, той можеше да каже: усещам, че Давид е нещо като претендент за престола.
1 Царе 20:9
9 Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?
„Сега аз съм наследникът, но ако го отстраня, ще бъда по-сигурен.“ И той можеше да застане на страната на баща си и да излъже Давид, да му каже: „А, баща ми няма нищо против тебе“, и по този начин да го улесни да залови Давид и да го убие. Но Йонатан казва в девети стих: „Да не ти стане това никога! Защото, ако наистина узная, че от баща ми е решено да дойде зло против тебе, не ще ли ти го известя?“ Затова е много важно в нашите взаимоотношения да имаме чисти отношения, да си разкриваме картите.
Не да играем със скрити карти. Да играеш със скрити карти няма да допринесе за взаимоотношенията. Защото ако играеш със скрити карти, рано или късно ще излезе наяве и тогава доверието ще се разруши. Ето защо разбирането допринася за доверието. И след това те съставиха план как да се разберат, без да се срещат. Защото ако действително Саул е решил да убие Давид, да се срещат щеше да бъде опасно. И затова те трябваше да комуникират с някакъв код.
1 Царе 20:10-13
10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?
11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.
12 Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.
13 И така да направи Господ на Йонатан – да! – и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!
Трябваше да си предадат съобщението по някакъв различен начин. И в десети стих се казва: „Тогава Давид рече на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?“ А Йонатан рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ Така двамата излязоха на полето. Йонатан каза на Давид: „Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел! Ако утре, около този час, или на третия ден, изпитам баща си, и ето, има добро за Давид, а не пратя тогава до тебе да ти го известя,“
„така да направи Господ на Йонатан, дори повече да притури.“ И тези думи „така да направи Господ и повече да притури“ са всъщност клетва — формула на заклеване. Така че Йонатан се закле: ако баща ми е решил да ти стори зло, а аз не ти известя това и не те отпратя, за да си отидеш с мир — Господ да ме накаже. „И Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми.“ Тоест Йонатан разбираше, че неговите взаимоотношения с Давид не са просто приятелски, но че Давид ще бъде следващият цар.
Макар че той по право, като наследник на царя, би следвало да бъде следващият цар, той разбираше, че Давид ще бъде следващият, защото Господ беше отхвърлил баща му заради неговото непокорство. Йонатан беше на страната на Давид, затова му казва: „Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми, когато царуваш.“ И благородното у Йонатан беше, че той беше готов да застане дори против собствения си баща, дори да навреди на себе си, само и само да бъде на страната на Господа, на страната на правдата, и да остане верен на приятеля си.
1 Царе 20:14-16
14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,
15 но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.
16 Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!
И той му казва в четиринадесети стих: „И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня, но и когато умра.“ Той беше пророчески, виждаше какво ще се случи, и му казва: „Когато умра, довека не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще изтреби от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.“ Тоест: когато ти станеш цар, погрижи се за наследниците ми, за семейството ми. И така Йонатан направи завет с Давидовия дом.
Тоест заветът от седемнадесета глава беше между тях двамата лично, но тук вече Йонатан направи завет не само между себе си и Давид, но между своя дом, своите наследници, и дома на Давид. И рече: „Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели.“ Тоест заветът беше такъв, че ако Давид не го изпълни, Господ ще го накаже чрез неприятелите му. Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него. Така че виждаме, че те се обичаха.
2 Царе 9:1
1 След това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?
Защото го обичаше, както обичаше собствената си душа. Нека Бог да ни даде и ние да имаме такава любов помежду си, защото се казва да обичаме ближния си като себе си. И тук имаме едно потвърждение на завета между Давид и Йонатан. Затова, когато Йонатан падна в битка, а Давид стана цар, той потърси наследниците на Йонатан, за да им покаже милост. Във Втора книга на царете, девета глава, първи стих, Давид казва: „Остана ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Йонатан?“
Така че Давид беше готов да покаже благост на този, който го преследваше — заради Йонатан. И тогава му казаха за Мемфивостей. Можете да прочетете това в девета глава на Втора книга на царете: Давид направи Мемфивостей да бъде като един от синовете му, който да се храни на царската му трапеза. И му дадоха имот и всичко заради завета с Йонатан. Така че Давид изпълни този завет по-късно. А тогава Йонатан каза на Давид: „Утре е новолуние, и ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще бъде празно.“
1 Царе 20:18-22
18 Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19 Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.
20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.
21 След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност – заклевам се за това в живота на Господа.
22 Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.
„Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме тази работа, и седни при скалата Езил.“ Това му каза мястото на срещата. „И аз ще изстрелям три стрели встрани от нея, като че се прицелвам, като че се упражнявам. И ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги — тогава ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда, заклевам се в живота на Господа.“
„Но ако река на момчето: Ето, стрелите са оттатък тебе — тогава иди по пътя си, защото Господ те е отпратил.“ Така че виждате: те се разбраха как да се разберат с една тайна парола. Това беше закодираното съобщение, което Йонатан щеше да изпрати на Давид, и само те двамата знаеха този код. Така една информация трябваше да се събере, и след това да се предаде. И така те щяха да имат разбиране помежду си и разбиране за ситуацията.
1 Царе 20:23-24
23 А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.
24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.
И двадесет и трети стих казва: „А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.“ Тоест това беше във връзка със завета. Дотук, до двадесет и трети стих, беше разговорът между Давид и Йонатан. Те се разбраха и планираха какво да направят, и след това започва развитието на действието. Какво се случи? И тъй, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде. И като седна царят на мястото си, както винаги, до стената, Йонатан стана, и Авенир седна при Саул.
1 Царе 20:25-27
25 След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.
26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.
27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?
Явно Йонатан беше до баща си, но стана оттам, и тогава Авенир седна до него. А Давидовото място беше празно. Саул обаче не каза нищо през този ден, защото си каза: сигурно му се е случило нещо, да не е чист; без друго ще е нечист. Тогава имаше такива ритуални закони, че ако някой е нечист, той не сядаше на трапезата с царя, за да не оскверни и другите. А на следващия ден, втория на месеца, Давидовото място пак беше празно. Затова Саул рече на сина си Йонатан:
Вижте, той дори не го нарича Давид, а по бащино име: „Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?“ Йонатан отговори на Саул, както се бяха разбрали: „Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида. Сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да ида да видя братята си.“ Затова не дойде на царската трапеза.
1 Царе 20:30-31
30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?
31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.
Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан, и той му казва: „Развратени и отстъпни сине! Не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината си голота? Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти ще се утвърди.“ Саул виждаше, че Давид е заплаха за управлението на Йонатан. „Затова сега прати да го доведат при мене, защото непременно ще умре!“ И в този момент Саул издаде официално смъртна присъда над Давид.
1 Царе 20:32-34
32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?
33 А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.
34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.
А Йонатан отговори на баща си Саул, като му каза: „Защо да се убие? Какво е сторил?“ Тоест Йонатан продължаваше да го защитава и настояваше, че тази смъртна присъда не е заслужена, и че той като цар не би следвало да върши неправда. А Саул хвърли копието срещу него, за да го удари. Той толкова се беше настървил, че замахна с копие да убие и Йонатан. От което Йонатан, разбира се, се отскубна, защото те бяха военни мъже и умееха да се пазят; той се отклони от копието, и то не го прониза.
Но от това Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид. И тридесет и четвърти стих казва: „И така, Йонатан стана от трапезата, разярен от гняв.“ Той вече се разгневи на баща си и не яде никаква храна втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил. Затова е много важно да ядем заедно на една трапеза, защото когато сме на една трапеза, това говори за единство, за любов. И ако някой стане от трапезата, това означава, че е нарушил взаимоотношенията с онези, които са на нея.
1 Царе 20:35-40
35 На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.
36 Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.
И на сутринта Йонатан излезе на полето, защото трябваше да предаде съобщението, на мястото, определено с Давид, и водеше със себе си едно малко момче. И рече на момчето си: „Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям.“ И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него. И когато момчето дойде на мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето, казвайки: „Не е ли стрелата по-нататък от тебе?“
Йонатан извика след момчето: „Скоро, побързай, не стой!“ Това бяха всъщност думи, отправени чрез момчето към Давид, нали разбирате? А Йонатановото момче, като събра стрелите, ги донесе при господаря си, но не знаеше нищо. Само Давид и Йонатан знаеха работата. Тогава Йонатан даде оръжието си на момчето, което му слугуваше, и му каза: „Иди, занеси ги в града.“ Явно вече нямаше опасност за Давид, и Йонатан не искаше повече свидетели. И се казва в четиридесет и първи стих: щом отиде момчето,
1 Царе 20:41-42
41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.
42 Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.
Давид стана от едно място на юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти. Просто Давид благодари на Бога, защото Йонатан изпълни завета си. И се казва: „И целуваха се един друг, и плакаха и двамата, а Давид твърде много.“ Давид разбра, че вече няма да може, както преди, да ходи на трапезата на царя, няма да може да бъде заедно с Йонатан, защото Йонатан трябва да бъде с царя, и те трябва да бъдат разделени.
И не само това, но той разбра, че смъртната му присъда от Саул е издадена и че трябва да бяга и да се пази. Йонатан каза на Давид: „Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека.“ Тоест той пак споменава завета. „И Давид стана да си отиде, а Йонатан влезе в града.“ Така че разбирането запази отношенията между Йонатан и Давид. Нека Бог да ни помогне и ние да имаме такива заветни отношения помежду си, защото ние сме в завет с Господа.
И ние сме братя и сестри помежду си. Затова трябва да се обичаме, да се уважаваме, да си имаме доверие и да се разбираме — да комуникираме, да си изясняваме позициите. И ако правилно смяташ, че другият мисли нещо друго, не го крий, но иди и му го кажи. Дори Исус Христос казва това: ако някой има нещо против брат си, нека иде да му го каже насаме.
Матей 18:15-17
15 И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник.
Ако той не го послуша, тогава да вземе още двама свидетели; и ако пак не послуша, да го каже на църквата; и тогава вече той да бъде като езичник и бирник — тоест като някой, който вече е отлъчен от църквата. Взаимоотношенията са много важни за Бога. Така че нека Бог да ни помогне да имаме добри взаимоотношения помежду си и да изграждаме тези четири колони на взаимоотношенията. Нека се учим как да комуникираме помежду си, да се разбираме, да разкриваме отношенията си един на друг.
Защото с мълчание няма да стане. Ако Йонатан си беше премълчал, Давид можеше да бъде убит много по-рано. Така че тези четири колони на взаимоотношенията са свързани помежду си. Не споменахме това преди, но искам да го повторя като заключение. От една страна, тези колони допринасят една за друга. Например разбирането: ако ти разбираш някого, това ще допринесе за уважението — ще го уважаваш, ще му имаш доверие и ще го обичаш. Защото когато Давид и Йонатан се изясниха, това разбиране доведе до още по-дълбока любов между тях.
От друга страна, ако една от колоните пострада — например, ако най-често се случи да се наруши доверието — то останалите колони могат да поемат тежестта на тази колона и да ѝ помогнат да се възстанови. Тоест ако е нарушено доверието, любовта все още е там; тя трябва да влезе в ролята си. Ние трябва да се обичаме, да се уважаваме и да се разбираме, и тези неща да помогнат да се изгладят взаимоотношенията ни.
Така или иначе, всяка една от колоните на взаимоотношенията е важна. Затова ние трябва да обръщаме внимание на всяка една от тях в различните взаимоотношения, които имаме, и да изграждаме любов, доверие, уважение и разбиране.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето слово, благодарим Ти за това, което ни говориш. Молим Те, дай ни да разбираме тези колони на взаимоотношенията; дай ни, Господи, да внимаваме какво правим, и да изграждаме взаимоотношенията си, да инвестираме в тях, за да бъдат силни и стабилни, каквато е Твоята воля. В името на Исус. Амин.