Миналия път започнахме да разглеждаме тайната на солидната църква и всъщност това, което разглеждаме, е един обзор на пастирските послания. Спомняте ли си кои бяха пастирските послания? Аз ви казах миналия път. Тит. Да, Тит го запомнихте това, добре, защото нали върху него доста говорим. Но освен Тит, другият кой е? Тимотей. Значи Първо Тимотей, Второ Тимотей и Тит. Така са подредени в Библията, но хронологически във времето първо е било написано Първо Тимотей, след това Тит и след това Второ Тимотей.
И всъщност, когато правим обзор на нещо, на книга от Библията, ние като че ли се дръпваме назад или поглеждаме нещата от високо, защото ако сте отдалече, вие можете да хванете цялата картина. Ако сте близко, можете да видите оттук преминало цялото Долно Езерово. Когато ние сме вътре в него, ние не можем да видим цялото Долно Езерово. Но ако излезете на баира отсреща, можете да погледнете и да видите цялото Долно Езерово. Това е, което правим, когато правим обзор на книгите.
Ние се дръпваме назад и поглеждаме посланията на книгата като цяло, защото всеки един стих от книгата има своето послание, има своето Божие слово, което Бог има за нас. Но също и книгата като цяло има своето послание. Аз ви казах, че всъщност тези три послания имат своите послания, като първото от тези послания има посланието за ред. Значи това е основната идея в това послание, че в църквата, ако искаме една църква да бъде здрава и солидна, в нея трябва да има ред.
РЕДЪТ В ЦЪРКВАТА
И затова в това послание апостолът говори за това как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината. И затова той говори за мъжете, за жените, за епископа, за дяконите, за вдовиците, за слугите, за господарите, за презвитерите и всъщност по този начин се говори за това как да има един добър ред в църквата. И ние разгледахме това послание, тази основна тема за църковния ред в Първо Тимотей и след това говорихме и за това, че за да има ред, трябва да има покорство, защото за да има ред, трябва да се знае кой на кого е подчинен и всеки да си знае мястото и това да бъде не с оплакване или с бунт, но с хармония, така че тук се казва какво да правят мъжете, жените, епископът, дяконите и всеки един трябва да си бъде на неговото място и да се подчинява на тези, които са над него, за да има хармония и стабилност за църквата.
БЛАГОЧЕСТИЕТО КАТО ОКРАСА И ЗАЩИТА
След това говорихме за Тит и казахме, че основната тема на това послание беше кое? Помните ли? Благочестието, което се свързва с нея. Благочестието е покорство, честност, вярност, сдържаност, целомъдрие, добри дела. Благочестието е окраса на християнина. Благочестието е характерът на всеки един от нас. Т.е. не само трябва да си бъдем на мястото и да се покоряваме един на друг в страх от Христос, но и да имаме добродетелността на Христос, защото благочестието е нещо повече от окраса, т.е. защита срещу дяволските атаки. Ако ние имаме много добро благочестие, ние ще бъдем защитени от капана на дявола. Защото Сатана приготвя за нас хули, лъжеучения и всякакви други неща, но ако ние имаме благочестие, благочестието е един вид ваксина, т.е. нещо, което ни защитава от всички тези неща.
Но завършихме с това, че както има истинско благочестие, има и суетно благочестие. И това е много опасно, ако нашето благочестие стане суетно. Суетно означава празно и нещо, което е без смисъл и съдържание. И в Яков се казва, че ако не можем да контролираме това, което излезе от устата ни, то ние лъжем себе си, дори да се считаме за благочестиви.
Яков 1:26
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Нека Бог да ни помогне. Нека Бог да ни помогне да контролираме езика си. И също се казва във Второ Тимотей, там се говори за това какви ще бъдат човеците в последните дни. И едно от нещата е, че те ще бъдат имащи вид на благочестие, но отречени от силата му. От такива се казва, от такива се отвръщай. Така че това са нещата. Да има ред в църквата, ако искаме църквата да бъде стабилна, трябва да има ред. И също трябва да има благочестие. Това означава, че трябва да се откажем от клюките си, да се откажем от интригите си, да се откажем от завист, да се откажем от огорчение, да се откажем от непростителност, да се откажем от всяко нещо, което разваля атмосферата в църквата.
2 Тимотей 3:1-9
1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.
2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
3 безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,
4 предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога,
5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.
6 Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове жени, водени от различни страсти,
7 които все се учат, а никога не могат да достигнат до познание на истината.
8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, чужди на вярата.
9 Но те няма да успеят повече, защото безумието им ще стане известно на всички, както се откри безумието и на тези двама.
СМЕЛИЯТ И СТАРАТЕЛЕН ПАСТИР
И всъщност, третият компонент на здравата и солидна църква е смелият и старателен пастир. И Второ Тимотей е това послание, което говори на тази тема. Защото Второ Тимотей… това е последното послание на апостол Павел. След като той написва това послание, той бива екзекутиран. Той бива обезглавен на Остийския път непосредствено извън Рим. Така че, преди той да умре с мъченическа смърт, той пише на Тимотей, който е неговото вярно чадо в Господа, и той му предава щафетата на благовестието. Той е избран от Бога за бъдещ апостол, неговият път свършва и на няколко места, особено в четвърта глава, той казва: „Аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава“. Той казва: „Свърших пътя си, вярата си опазих“ и така нататък. Той предава щафетата на благовестието на младия Тимотей, защото казва в първа глава, 13 стих: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен“.
2 Тимотей 1:13
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.
Тук нямаме толкова думи към църквата като цяло, както в Първо Тимотей, колкото едно лично послание от един Божи работник, от един апостол към друг Божи работник, който е младият Тимотей. Тук той се насърчава да бъде смел и старателен. Павел казва на Тимотей да бъде смел, дръзновен, да проповядва благовестието, да знае, че ще се изправи срещу много трудности и проблеми и да бъде старателен в представянето на Божието учение. Когато говорим за здрав и за смел и старателен пастир, имаме предвид това, че този пастир ще предава правилното библейско учение. Защото какво прави пастирът и какво казва апостол Павел на Тимотей? Той му казва: „Проповядвай Словото“.
2 Тимотей 2:15
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.
Така че дяволът знае, че има сила в автентичното апостолско учение и затова той иска да фалшифицира това учение. И затова във Второ Тимотей 4 глава, 3-4 стих, апостол Павел предупреждава Тимотей и той му казва, защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, което говорихме за Тит за това здраво учение. Той казва, ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти. Те ще намерят хора, такива проповедници, които да им говорят по такъв начин, че те да се чувстват добре, но всъщност да няма изобличение за грях и да няма истинско благочестие. И като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. И именно затова, когато апостол Павел говори на Тимотей, той му казва: „Проповядвай истината, дръж истината“.
И затова, още в Първо Тимотей, преди да премине към темата за реда в църквата, апостол Павел се спира на нуждата от запазване и предаване на апостолското учение. Още в Първо Тимотей, първа глава, трети до седми стих се казва: „Както те молих, когато отивах за Македония, да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение“.
Ето още тогава е имало тази борба за учение. В Ефес също има много учения, които се разпространяват под една или друга форма, както в света, така и в църквата. И дори и в Дълна Израела има различни лъжливи учения и различни неща. И тук Тимотей казва – заръчах ти да поръчаш на някои да не предават друго учение, нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра. Това е истината – Божията спасителна наредба чрез вяра.
1 Тимотей 1:3-4
3 Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение,
4 нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата.
Така прави и сега. А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра. От които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословия и искат да бъдат законни учители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят. Така че, когато поглеждаме тези пастирски послания, виждаме, че това е главната отговорност на пастира – той да държи здравото учение и да предпазва църквата от лъжливи учения и от лъжливи учители.
И когато говорим за християнството като учение, трябва да разберем, че като учение християнството е било напълно и окончателно завършено още през първи век. Т.е. преди 20 века християнството вече е било завършено като учение. И както тогава, така и днес има хора, които желаят да въвеждат нови неща. Те казват сега – Бог ни откри нови неща, Бог ни откри нови откровения. Но ние трябва да разберем, че още от апостолско време Христовото учение не се нуждае допълнително да се развива или да се променя.
Още през първи век Бог го е дал на апостолите и тогава то е било окончателно завършено. Човек трябва да вярва в Исус Христос, да се спаси чрез вяра, да живее един благочестив живот и да бъде готов да посрещне Господ, който идва отново. Няма нужда от нови учения, нови неща и хора да отиват някъде и да кажат – „Той, само той какъв помазан Божи служител е за някой. Толкова е помазан, че друг няма като него.“ Ако няма друг като него, значи има нещо нередно, защото християнското учение не е нещо, което да е уникално за един човек.
То е уникално само по себе си, но то може да се проповяда от всички Божи работници. И се проповяда едно и също. То не е различно. То е общо. И така, че в Юда 1 глава 3 стих, за мен това беше едно голямо откровение. Може би съм споделял с вас, но имаше един момент, когато аз бях увлечен от една такава вълна, в която си мислех, че непрекъснато Святият Дух ще дава нови движения. Мина едното движение, сега ще дойде другото движение, следващата вълна, следващата вълна.
И аз мислех, че трябва винаги да бъда на гребена на вълната, за да мога да бъда воден от Духа. Обаче в един момент Бог ми показа този стих и той беше като удар с мокър парцал по моята глава. Защото тук се казва: „Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая“. За спасението става въпрос и той казва: „Това е много важно, затова ви го написвам, да го помните, да го имате и ви увещавам“ и казва: „Да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите“.
Юда 1:3
3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.
И аз като прочитах тези думи си казвам: „Аз искам да го развивам, пък той веднъж завинаги бе предаден на светиите, какво ще развивам?“ Няма нови неща, просто ние трябва да живеем това, което Бог вече ни е дал. Ние трябва да го прилагаме по нов начин в живота си, но като учение ние не можем да добавим към Христовото учение. Христовото учение е веднъж завинаги предадено на светиите. Чрез Неговите апостоли и пророци от първия век Бог е предал вярата, съвкупността от християнските истини на светиите веднъж завинаги.
Така че няма такова нещо като следващо откровение. Винаги когато такива хора са излизали в църквата, те са грешили. Има моменти, хора, които са изпадали в такъв така наречен месиански синдром. Да си мислят, че те са новите месии, новите пратеници на Бога, новите апостоли, които са с нови откровения, носят нови неща. Така е започнал ислямът. Мохамед си е мислил, че той е Божият пратеник. И дори сред нашите църкви има големи служители, които в началото на живота са били много помазани и са вършили чудеса.
И за мен обаче в края на живота са започнали да мислят, че са пророци или че са някои такива, които са много специални и са въвеждали вече лъжеучения. Така че ние трябва да внимаваме в тези неща. В един от коментарите, които четях, като се подготвях, се казва, че вярата тук не е вяра като нещо упражнявано от отделната личност, а самото християнство в неговите исторически доктрини и животворно спасение. Така че, както са вярвали християните от първи век, така ние трябва да вярваме.
Това е просто едно време, в което Бог не променя нещата. Ние живеем в последните дни. И последните дни са от времето на Петдесятница до времето на Второто пришествие. Вярвам, че тези последни дни вече продължават 2000 години, но ние живеем в същото апостолско време, както живееха апостолите по времето на Деяния на апостолите. И вярата е същата вяра, като тогава. Нищо не е остаряло. И най-интересната дума в този стих е думата, която на български е преведена като „подвизавате“.
Той им казва: „да ви увещая да се подвизавате“. На гръцки тази дума е „епагонизомай“. Всъщност тази дума се среща само веднъж в целия Нов завет, само на това място. И проста форма на този глагол се използва, за да опише атлетите, които са се състезавали в атлетическите дисциплини. Тази дума ни рисува характера на една енергична, интензивна и решителна борба, в която всеки от участниците е твърдо решен да победи противника си. Това е дума, която може да се използва за боксов двубой.
Още в древността те са имали бокс. Разбира се, по-различни времена, но пак са имали и юмручен бой. Още в Древна Гърция. В корена на тази дума е думата „агония“. Аз ви казах, че думата е „епагонизомай“. И всъщност това окончание означава, че се говори във второ лице множествено число и това е по-определено. Просто засилва значението на думата. Но в корена е думата „агония“. На какво ви напомня тази дума „агония“ на български? „Агония“. Тази дума „агония“ и също думата „антагонизъм“.
На български чували ли сте, когато се говори, че има спречкване, когато има сблъсък, когато има противодействие? Това е също тази дума „антагонизъм“ или „агония“. Гръцките атлети са се напрягали до точка на „агония“ в своите усилия да спечелят състезанието. И тук апостол Юда заръчва на светиите да бранят доктрините на християнството именно с такова интензивно и дори неистово усилие.
Едно друго място, в което се използва подобен израз, е в 1 Тимотей 6 глава 12 стих. Там апостол Павел казва подобно нещо на Тимотей. Той му казва: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата“. И тук е същата дума на български „подвизавай се“. Но на гръцки тези думи са „агонизото калон агона пистеос“, което означава, отново в корена на две думи се чува думата „агон“ – „агонизо“. Това означава „бий се, бори се“ и се казва „в добрата агона“. И отново от „агона“ думата означава „битка“ или „войнстване“.
1 Тимотей 6:12
12 Подвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.
С други думи този стих би могъл да бъде преведен като: „бий се в добрата битка на вярата“, „бий се със злото“, „бори се със злото“, „бори се със себе си“, „бори се с греха“, „бори се с онези, които са против вярата“ и „постигни победата, в която си, да живееш един отдаден на Бога живот и това, което живееш, да бъде отдадено на Бога“.
Това, което виждаме в Божието Слово, е, че онези, които стоят на страната на Бога и проповядват Неговото Слово, винаги ще имат противници. И апостол Павел говори, че има много противници. Винаги ще има хора, които ще ни отхвърлят и ние ще трябва винаги да бъдем готови за нови атаки от страна на врага.
Еремия 15:10
10 Горко ми, майко моя,
затова, че си ме родила човек за каране
и човек за препиране с целия свят!
Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва,
все пак обаче всеки от тях ме кълне.
„Горко ми, майко моя, за дете си ми родила човек за каране“. Защото той проповядва Божието Слово и се карат с него. „И човек за препиране с целия свят“. Разбира се, малко той преувеличава, но ние имаме тази битка. И всъщност във второто послание към Тимотей, ключовата дума е „Сюде“ на гръцки, което означава „ти обаче“. И тя се среща на няколко места. И всъщност точно това е антагонизмът. Точно това е спречкването, изблъсъкът, който виждаме в това послание.
ПЪРВИЯТ ПРИЗИВ КЪМ ТИМОТЕЙ
Първият стих е във 2 глава, 1 стих. Преди това апостол Павел му казва: „Ти знаеш това, че всички, които са в Азия“ – това означава в Азия, там е Ефес. Знаеш, че в Ефес апостол Павел стоя 3 години и той извършваше големи знамения и чудеса. И той имаше библейско училище 2 години там и се казва, че цяла Азия чу Христовото учение. Но всички, които той беше оставил там в църквата, той казва на Тимотей в това време, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мен.
Още бяха приятели, а сега се отвърнаха, като Фигил и Ермоген, които са били някакви специални водачи, може би. Господ да покаже милост към дома на Онисифор. Имало един обаче, който е останал верен, т.е. Онисифор, посещавал Павел. Защото той много пъти ме освежаваше и не се засрами от оковите ми, но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. Господ да му даде да намери милост пред Господа в онзи ден, а колкото служеше в Ефес, знаеше твърде добре.
Но от мнозината останали са единици, които са подкрепили апостола. И той казва на светлината на тази картина: „Ти обаче, не бъди като тях, но ти обаче заяквай в благодатта, която е в Христос Исус. И това, което си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“. Т.е. той го насърчава да създава ученици на светлината на всичко това.
2 Тимотей 2:1
1 И така, чедо мое, заяквай в благодатта, която е в Христос Исус.
ВТОРИЯТ ПРИЗИВ КЪМ ТИМОТЕЙ
Вторият случай е в 3-та глава, където отново говори, че в последните дни човеците ще бъдат такива, такива, такива и говори дори за такива, които се противят на Моисей и казва: „Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете, подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратен във вярата, но те няма да успеят повече, защото безумието им ще стане известно на всички, както стана безумието на тия“.
2 Тимотей 3:1-9
1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.
2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
3 безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,
4 предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога,
5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.
6 Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове жени, водени от различни страсти,
7 които все се учат, а никога не могат да достигнат до познание на истината.
8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, чужди на вярата.
9 Но те няма да успеят повече, защото безумието им ще стане известно на всички, както се откри безумието и на тези двама.
И веднага казва: „А ти“ – значи ти ще имаш противници, те ще бъдат безумни, хората ще бъдат сребролюбиви, надменни, горделиви и т.н., ще има хора, които няма да приемат, ще има такива, които всякога се учат, а пък никога не могат да дойдат в познание на истината. Но каза: „А ти, не се занимавай с тях, но ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията“. Т.е. той му казва: „Те могат да се следят каквото си искат, но ти следвай Христос и ти следвай примера, който си видял в мен“. Така че ти бъди различен.
ТРЕТИЯТ ПРИЗИВ КЪМ ТИМОТЕЙ
И след това се казва, отново, третото „А ти“ е в 3-та глава, 14-ти и 13-ти стих се казва: „А нечестиви, измамливи човеци ще се влошават повече и повече, като мамят и биват мамени. А ти, постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те умодрят за спасение, чрез вяра в Христос Исус“.
2 Тимотей 3:14-15
14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил
15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.
Така че ние трябва да следваме Словото. Ние трябва да следваме добрия пример на онези светии, които са ни оставили духовно наследство. Ние трябва да живеем благочестив живот на фона на неблагочестиво поколение. Ние трябва да светим като светила на света, както казва апостол Павел в друго послание. Ние трябва да проповядваме Божието Слово, когато се проповядват басни и лъжеучения.
ЧЕТВЪРТИЯТ ПРИЗИВ КЪМ ТИМОТЕЙ
И накрая, това, което прочетохме, че последното „Но ти“ е в четвърта глава, пети стих. И аз ви казах за тези учители, които хората ще си натрупат и така нататък, ще има нови църкви в кравичка. Те ще си имат техните си неща, но се казва в пети стих: „Но ти, бъди разбран във всичко, понеси страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай служението си“.
2 Тимотей 4:5
5 Но ти внимавай във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си.
Ето, вижте как той предава на младия Тимотей щафетата – щафета, в която има не само проповядване, щафета, в която има не само благословение, но щафета, в която има също труд, страдания, гонения, конфронтация, мъки, защото той му казва и му рисува картината на войника, на спортиста, на земеделеца. Това казва той във втора глава, че ако си войник, трябва да се угодиш на началника, на командира, и не можеш да се занимаваш с житейски работи. Ако си спортист, трябва да бъдеш честен, защото не можеш да разчиташ на допинг и на някакви други неща. Но трябва много яка работа, и казва: само трудещият се земеделец. Така че вие знаете колко е труден трудът на един земеделец, толкова е трудът, който трябва той да приложи и казва да се труди в Словото.
Така че християнското учение трябва да се запази непокътнато. Просто то е като един залог, както ние имаме пари в банка, но може би знаете, че в банката може да отидеш и там има сейфове. Значи можеш да вземеш един ключ от един сейф и там влизаш и можеш да сложиш един залог. Примерно ако имаш някакви ценности, документи или някакви неща, можеш да ги сложиш там и ти имаш ключ и след време можеш да отидеш и да ги вземеш от същото място. Никой няма право да ги пипа. Това е същото благовестие. То е като един залог, който Бог ни е поверил. И ние трябва да пазим този залог и отговорността за пазенето на чистотата на християнското учение е най-вече на пастора на църквата.
В пастирските послания, както ви казах, това апостолско учение е определено като един златен, скъпоценен еталон. Като един образец, който трябва да бъде съхранен, следван, държан, опазен и предаден на следващите поколения. Неизменен и непроменен, защото той е наистина свещен. Така че пазителите на този свят, апостолския залог, са най-вече пастирите. И във второ Тимотей 1:13 четем тези думи: „Дръж образеца на здравите думи“.
2 Тимотей 1:13
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.
Както може да знаете, че един килограм има точно определен тежест. Това е масата, която пада за една секунда от разстояние 1 метър във височина на Земята. Математически. Но такъв еталон се пази в Англия. И точно според него се сверяват всички везни.
Тук има в Бургас стандартизация и там е, където отиват и сверяват кантарите по определен еталон. Значи, такова нещо е образец. Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен. Това е нещо, което е апостолското учение. Нещо, което не може да бъде променено. Това е образец на здравите думи. Това е благочестието, за което говорихме. „Във вяра и любов, която е в Христа Исуса“. И се казва: „Онова добро нещо, което ти е поверено“ — просто Бог му го поверява — „опази чрез Светия Дух, който живее в нас“.
2 Тимотей 1:13
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.
Така че това е отговорността, която ние имаме: да опазим повереното ни чрез Светия Дух, който живее в нас. И това е образецът на здравите думи. Това е нещо, което той е длъжен да държи и което той е отговорен да опази с помощта на Светия Дух. Във 2 Тимотей 2:2 апостолът казва на Тимотей, че той не само трябва да се придържа към това апостолско учение, но и да го предаде, както апостолът го е предал на него, така той пак да го предаде на следващите поколения.
И ето тук е мястото на ученичеството, за което ние говорим. И той му казва: „Това, което си чул от мене при много свидетели“ — това не е нещо тайно, то е свещено, то е секрет, но то не е секрет, който да не ни е известен. Напротив, Исус Христос каза и апостолите казаха: „Това, което ние проповядвахме, не е само в някой ъгъл“. Всичко, което се проповядваше, е публично. Ето, ние публично проповядваме, всеки може оттук да чуе. И каза: „Това, което си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“.
И тук отново, в Първо Тимотей, апостол Павел говори не за развиване, а за опазване на апостолското учение. В Първо Тимотей 6:13 чуваме тържествената заръка на апостола към Тимотей и той му казва: „Заръчвам ти пред Бога, който оживотворява всичко, и пред Христос, който пред Понтийски Пилат засвидетелства с добрата изповед“. Той не се отрече, но когато го питат: „Ти цар ли си?“, Той казва: „Ти право казваш, защото Аз съм Цар“. И той му казва: „Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос“.
1 Тимотей 6:13
13 Заръчвам ти пред Бога, Който оживотворява всичко, и пред Христос Исус, Който пред Пилат Понтийски засвидетелства с добрата изповед,
Така че заповедта — това е благовестието, това е истината. Това е цялото послание, цялата съвкупност от истините на здравото учение, което апостол Павел предава на Тимотей. И от 20-21 стих на същата глава апостолът отново възкликва и казва: „О, Тимотей, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, на което като се предадоха някои, отстраниха се от вярата“. Така че има и криво наречено знание.
1 Тимотей 6:20-21
20 О, Тимотей, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание,
21 на което като се предадоха някои, отклониха се от вярата. Благодат да бъде с вас.
Има и хора, които казват: „Сега свалям нови знания от небето“. Значи, ако учите такива неща, просто бъдете много внимателни. Просто Словото е предадено веднъж завинаги. Ние просто трябва да се върнем към Него. Това е апостолското учение, това е Божието Слово, това е спасителното благовестие. И опазването и предаването на този свят залог изисква неимоверно много време и къртовски труд. Аз ви казах, че апостолът говори тук за войник, за спортист, за земеделец.
И после той му обяснява какво му предстои. Във 2 Тимотей 2:15 той му казва: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога, не пред човеците, но пред Бога, защото ти стоиш пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право Словото на истината“. Вижте, това право излагане на Словото на истината не е лесна работа. То изисква сериозно изучаване и подготовка. Често ние сме склонни да пренебрегваме и дори да презираме духовния и умствен труд.
2 Тимотей 2:15
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.
И казваме: „Той какво прави? Нищо не прави. Седи, нищо не прави“. Но много хора дори не считат пастируването и проповядването за работа. И казват: „Ти какво работиш? Пастир си. Добре, значи ти не работиш“. Но тук виждаме, че в Първо Тимотей 5:17-18 апостол Павел изрично ни напомня истината, че духовният служител се труди и трябва да получава заплата за своя труд. И той казва: „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит“.
1 Тимотей 5:17-18
17 Презвитерите, които управляват добре, нека бъдат удостоявани с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението,
18 защото Писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“, и: „Работникът заслужава заплатата си.“
И двойна почит означава не само да ги уважаваме, но също да се заплащат. Особено тези, които се трудят в словото и в поучението. Те се трудят в изучаване на Божеството, в подготовка за проповядване и т.н. Защото Писанието казва да не обвързваш устата на вола, когато вършее, и работникът заслужава заплатата си. И така, това са трите компонента. Трите неизменими съставни части, трите безусловни изисквания за построяването и съществуването на една здрава, солидна и непоклатима библейска църква.
Първо, Първо Тимотей казва, че трябва да има един добър църковен ред. В Тит разбираме, че тази църква трябва да има благочестиви членове. И в трето, Второ Тимотей разбираме, че тази църква трябва да има старателен пастор и не само пастор, но и ръководители в църквата, които да предават това, което са чули, на следващите поколения. И на теория всичко е много просто и елементарно: ред, благочестие и добър пастор. Обаче на практика съвсем нещата не стоят така.
Проблемите са много. Първо, ако приложим всичко това за нашата църква, ние имаме един установен ред в богослуженията. Даже той не може да се променя. Ние имаме песни, молитва, проповядване и така нататък. Имаме ред. Никой не може да каже, че тук, когато дойде, е безредица. Това, което става във времето между богослуженията обаче — в неделя сме тук и всичко е наред — обаче между богослуженията, т.е. това, което става през седмицата, често е пълно с противоречие с добрия църковен ред.
Всеки си прави каквото си иска, всеки си говори каквото си иска. Какъв е проблемът? Проблемът е, че когато сме тук, в църквата, ние сме едни, а когато излезем от тази врата, ставаме други. Ставаме други. Не сме наред. А трябва да има ред. Трябва да сме наред и да има ред и тогава нещата ще вървят. Но не сме наред. Пред Бога не сме наред, защото ние не отговаряме пред хората. Вижте, ние трябва да разберем това нещо. И за мен това е много освобождаващо, което аз ви казах, че понякога ние като родители или пък тези, които са на по-висока позиция на власт, ние се изкушаваме да приемем много отговорност и за другите.
Примерно, аз мога да правя нещо за децата ми, но до определена степен, до това, което зависи от мен. Аз не мога да направя това, което е тяхната отговорност да правят. И за църквата: аз като пастор мога да изпълнявам моята отговорност. Обаче ако аз взема върху себе си ваша отговорност, защо вие не си вършите вашата отговорност, тогава аз просто ще капитулирам. Разбирате? Ще остана сам. Значи всеки трябва да си вземе неговата отговорност.
Аз ще гледам моята отговорност, която е да проповядвам Словото, която е да се грижа за нещата, за които трябва да се грижа. Обаче ако хората в църквата не изпълняват тяхната отговорност да спазват божествения ред, който стои пред Бога, да се подчиняват и да се покоряват, тогава аз мога да изпадна в комплекс на мъченик и да кажа: „Никой не ме разбира“. Аз опитвам се, старая се, обаче никой не ме разбира, всички ме мразят и да се затворя в себе си и край.
Така че вие си изпълнявате вашата отговорност. Вие не стоите пред мене, вие стоите пред Бога. И всеки да си вземе неговата част от отговорността. Така че нека да бъдем едни и същи през цялото време, защото ние ще отговаряме пред Бога. Както казах в началото, че който ще отдава отчет, ще отговаря пред Господа. И по същия начин всеки ли не ще отговаря пред Господа? Аз ще отговарям пред Господа, защото се казва, че „но когато много му е дадено, много ще се изисква“ и казва „които ще са учители, много ще бъдат съдени“.
Така че аз се страхувам за това какво ще отговарям аз пред Бога, обаче по-добре и високо почнете малко, защото всички ще стоим пред Бога. Така че нека да има ред през цялото време, нека да бъдем наред, нека да се оправим. Стига да не сме наред. Просто всеки да си знае мястото, позицията, отговорността и да се изпълнява. Тогава ще бъдем стабилни.
БЛАГОЧЕСТИЕТО
Пред хората ние претендираме за благочестие. Ние казваме: „Ние сме вярващи, ние сме верни, ние имаме одобрен характер, ние сме променени, ние сме новородени“.
Обаче много често вместо плода на Духа, ние се отдаваме на делата на плътта. Изменяме позицията. Няма го благочестието, имаме благочестие, отречено от силата му, защото не контролираме езика си, изпадаме в всякакви грехове и казваме: „А, той Боже ще ни прости, а той Боже ще ти прости“, ама може да не ти прости, ако ти прекалено се закоравяваш. И това е това, за което някой ни насърчава. Защото трябва да я знаем тази работа, нали? Трябва да я знаем и да ни я обясниш, моля ви.
Сега, например, срещам единия и говоря за Бога, дам им брошури, обаче по какво мислите да те разберат, че си вярващ? И аз имам ли право да пусна този ангелски език, който съм дарен, пред хората, или да го крия? Може ли да го казвам пред хората, или трябва да се държим така, че да повярват те, какво май държи Господ. И дали съм истински човек, дали съм вярващ. Ето какво май държи Господ. Сега да имаме мъдрост, братя. Това не е скрито, обаче ако един човек не ти вярва, ти да му говориш на непознат език, той ще казва: „Той се е побъркал“.
Няма, то пише вътре, че е така. Той е бил даден за хората, да не вярваш ти, а това, което поучава, да назидава в църквата. И най-много да пуснат по един-двама да го разпознаят, защото иначе, ако вътре ще ни направят, че сме луди. И иначе имаме право да казваме пред хората, но трябва да кажем, че това не е скрито. Това искам да кажа. Това не е скрито. Обаче всъщност ние повече трябва да се влечем не с непознат език, а да се влечем с делата.
Т.е. те да видят в нас плода на Духа. Защото наистина ние имаме право да говорим на непознат език, защото виждаме, че на Петдесятница… това е по-разбираемо за тези, които са били там. Те не са пили ангелски, но всъщност хората са се чували, тези, които са били, разбирали, те са били християни. Ей така, няма да ги говорим. Тук са говорили за езика в събрание, нали? Да. Когато има тълкувател, когато има вярващи хора, става въпрос за кое става въпрос.
Това се казва, че когато няма тълкуване, пък се говори, пък има външни хора, ние сме другоизлични за тях, просто ще помислят, че ние сме мръднали. Те ще започнат да го лежат. Не може да го обичаш, ако мислиш да говориш на другия. Не може да бъдеш тези търсещи хора. Вижте, друг път ще говорим на тях. Ще говорим на тази тема, защото това е една отделна тема. Иска много общуваност и много време. Въпросът е тук за това. Няма проблем и когато искаш, ще се говори пред тях на непознат език.
Ти се следвай Словото. Сега дали съм прав или не, може да не съм прав. Ако някой счита, че не трябва да го говори, не е идея е да го говориш. Но въпросът е по-важното, че начинът, по който ние ще покажем на хората, не е чрез непознати езици. Защото много често непознати езици са като един етикет. Да кажем ето тогава, тази бутилка има етикет „Девин“. Обаче, ако тази бутилка я напълним вместо с вода, с ракия, пак ще изглежда по същия начин, нали? И тогава някой да дигне да пие или пак, айде не с ракия, но може да слагаме някаква отрова, препарат или нещо друго.
Така че, всъщност, важното е не само какво пише на етикета. Въпросът е това, което е вътре, да отговаря на това, което е написано на етикета. И всъщност, проблемът ни е точно това. Че ние си имаме етикета, че сме даже петдесятни, ние вярваме, че сме изпълнени със Святия Дух. Но тогава, като сме изпълнени със Святия Дух, защо сме такива грешници? Защо не можем да си въздържим езика? Ако сме контролирани от Святия Дух, защо говорим клюки? Защо лъжем? Защо крадем? Защо клеветим?
Защо създаваме интриги? Защо? Защо, защо, защо, защо? Защото не сме изпълнени със Святия Дух? Точно това е! Точно това е! Че ние трябва да имаме, преди всичко, нашите дела да свидетелстват за нашата промяна. Защото се казва, какво ще видят. Че по делата трябва да ни познаят. Да, казва, по делата ви ще ви познаят. И също се казва в Исус, нека свети вашата виделина между човеците, за да видят какво. Добрите ви дела. И да прославят вашия небесен Отец, Който е на небеса.
Така че те трябва да видят добрите ви дела. Разбира се, ние трябва да бъдем изпълнени със Святия Дух. Защото без Святия Дух ние не можем да ги произведем тези дела. Но проблемът е, че не сме изпълнени. Проблемът е, че не сме изпълнени. Точно така. По-малко да се молим, по-малко да приказваме. Трябва да бъдем обратни. По-малко да се молим, по-малко да приказваме. И по-малко да слушаме и по-малко да говорим. Това казва Яков. Същото и за пастира. Ако някой ни опита, ние с готовност ще отговорим, че държим Библията като стандарт за нашето поведение и практика.
Но в същото време, понеже желаем да слушаме новости, ние сме склонни да отхвърлим Божия работник и вместо него да издигаме учители по нашите собствени страсти. Нека Бог да ни пази. Но трябва да знаем, че ако допуснем всички тези слабости, ние вървим срещу църквата. Ние вървим срещу собствените си души. Когато ние допускаме да няма ред в църквата и особено между службите. Когато ние нямаме истинско благочестие, тогава ние вървим срещу собствените си души.
Защото нарушаването на установения от Бога църковен ред, допускането на дела на плътта и заболяването от склонност към спорове са неща, които подмолно подронват устоите на църквата и могат да я съсипят. Това не трябва да бъде така. Напротив, ако видим, че някой наш брат или сестра нарушава реда в църквата или върши неща неподобаващи на благочестието – клюки, лъжи, хули или пък се отклонява от истината на благовестието, която се проповядва там вътре, ние не трябва да оставаме пасивни.
Трябва да реагираме. Много често ние казваме: „Малко ще се примълча, няма да ме интересува“. Интересува те, защото ние сме части всички на едно тяло. И даже просто, аз забелязвам това нещо, че всичко, което ние казваме, в крайна сметка се чува. Това, което ви говорите за мене, в крайна сметка аз го чувам. Това, което аз говоря за вас, в крайна сметка вие го чувате. И ние сме просто… толкова сме свързани, че просто няма къде. А? Клюки. Но това не е клюки.
Галатяни 5:19-21
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.
Яков 1:26
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Ние не трябва да говорим лоши неща един за друг. Трябва да го изобличаваме този човек. Трябва да се изобличаваме един друг. Не трябва да премълчаваме. Ние без това, рано или късно, всичко ще се научим. Това е, че режимът е друг. Просто ако не продължим така, нещата се предават и се изкривяват. Точно това е, че се изкривяват още повече. Всеки се слага на нивото на украшенията.
И накрая вече сега изкривяват, но няма да ги изкривят. Така че, това не трябва да бъде така. Не трябва да си премълчаваме. Не трябва да станем безразлични и да направим, че действията не ни засягат. Ние трябва да го спрем такъв човек. Защото един отровен корен може да зарази цялото общество. Малко квас на злоба и нечестие може да втаса цялата църква. И както е и в момента. Затова ние трябва не само да реагираме адекватно на всяко посегачество върху реда, благочестието и учението и авторитета на пастора, но непрекъснато да се стремим да живеем според тези три компонента на здрава църква, да ги налагаме на всяко ниво в живота си.
Вижте, трябва да разберете, че не е клюка, ако някой говори нещо неправилно или нещо лошо и не смее да дойде да го каже на мене, и вие да дойдете да ми го кажете. Това клюка ли е? Клюка е, ако той лично не ти каже, от човек на човек. Добре, обаче, представете си да погледнем нещата на друга основа. Да погледнем нещата на държавна основа, примерно. Да кажем, ако вие чуете, че някой прави заговор за бомба. Ще пусне бомба, еди-къде си, еди-какво си. И вие казвате: „Ми, това е негова работа, да кажа на шефовете. Аз няма да бъда клюкар.“ Тогава, във военно време, ако ти знаеш за нещо такова и ти не го кажеш там, където трябва, тогава ти си предател. Не е съвсем друго. Защото ние сме тук в същата битка, която водим. Значи, ако искаме църквата да върви, ние трябва, ако чуем нещо, което е против делото Божие, против пастора, против неща, които не са както трябва, веднага да отидем и да кажем.
Защото ако човекът знае, че ти ще отидеш и ще кажеш, той ще си помисли в този път дали ще го каже. Сега, той ако вече е съвсем, той пак ще си говори, защото той не може да спре. Но ти ще го знаеш вече такъв човек, че нещо не му е наред. Защото тази бомба ще избухне, ако не кажеш. Точно така. Ако ти не кажеш, тази бомба ще избухне. Значи, ако той е такъв и ти не отидеш и не кажеш това, което трябва, в крайна сметка той пак ще се разбере, но и ти ще участваш в тази участ. Става бомба със закъснител. Точно така. Става бомба със закъснител. Така че искам да ви го кажа, това не е клюка, ако ти чуеш нещо лошо и отидеш да го кажеш. Напротив, ако е нещо лошо, то трябва веднага да се каже, да може да се вземе адекватно мерки.
А какво ще направиш, когато виждаш, че някой прави нещо лошо и ти казваш… Нямаш да си премълчиш. Ти също участваш и ще кажеш: „Да, да, да. Така е, така е.“ Защото най-често точно така се получава, че когато някой ти говори нещо лошо, ти вместо да го конфронтираш, ти кажеш: „Ми да, той брат е в мера на скърби“ и ти се включваш и започваш в същото нещо да се връзваш. Напротив, трябва да вземеш тогава двама свидетели. Кажете му, това е правилното. Щом изобличава, който е в скърби, изобличавай го, и как Господ там да му продължи ли какво, и ето нещо. Щом когато той говори с тебе, кажи му… Щом когато той не отива самичък, трябва като ще ти отиде при пастора да му кажеш… Той каже: „Не, ми ще кажеш: „Айде сега заедно да отидем.“ Ще тръгне, нали? Ами ако не тръгне, какво ще кажеш тогава, аз отивам сам? Само му става вече пренасяне. Какво става пренасяне? Това не е пренасяне. Точно обратното е пренасяне. Точно той трябва да ти каже. Не е вярно. Този, който е чул за неща, които не са верни, трябва и той да отиде да каже.
Нека да завършим със Словото. Значи това са всъщност тези компоненти. Трябва да има ред в църквата. И то не само на службата, но между службите. Трябва да има благочестие, истинско благочестие. И това включва… Апостол Павел каза… Който съгрешава, изобличавай го здраво. Какво каза? Каза: „Изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата.“ Така че, когато видиш някой, че той не е здрав във вярата, изобличи го. Ако видиш, че някой не постъпва по истината на благочестието… Какво направи Павел, когато видя, че апостол Петър се греши в лицемерието? Та го изобличи. Изобличил го, каза, пред всички, нали? И това трябва да се прави, защото иначе, ако той не го беше изобличил, какво щеше да стане? Щеше да стане разцепление в църквата. Защото един щеше да каже: „Ей, ние сме Петрови“ или ние сме еди-кои си. Други щеше да кажат: „Ми ние сме езичници“ и църквата щеше да е разделена. Но Павел разбра, че те не постъпват по истината на благочестието. И каза, когато става въпрос за благочестието, ние трябва да изявяваме нещата, за да може да се разрешат проблемите. Иначе всеки: „Не ме интересува, не ме интересува“, а така ти ставаш част. Ти ставаш част от бунта. Ти ставаш част от клопката на спирането на „прави това нещо“. Но ако ние живеем според тези правила, тогава ние ще имаме здрава и събудена църква, ще имаме мир и ще имаме просто благословение.
МОЛИТВА
Нека се молим. Боже, ето, Татко, Ти чу тази сутрин това, което ние споделихме. И Ти знаеш, Господи, какви са нещата, които ни мъчат, Боже. Аз Те моля, Господи, избави църквата ни от клюкарски интриги, Боже. Избави църквата ни, Боже, от лоши отношения. Избави църквата ни, Господи, да престанат приказките, да престанат хапането. Защото Ти ни казваш: „Като се хапете и се ядете един друг, внимавайте да не се изтребите.“ Боже, освободи ни от това нещо. Дай ни, както Ти ни казваш, да поминем живота в пълно благочестие и сериозност пред Тебе. Помогни ни да държим Словото Ти. Помогни ни, Господи, да не се отклоняваме, да предаваме този залог, който Ти си ни дал. Залог на спасение, залог на святост, залог на здраво учение на други, които са способни и други да научат. И така, Господи, Твоето учение да се разраства и царството Ти да расте. Господи, дай ни да бъдем ефективна църква. Дай ни, Господи, да бъдем хора, които разбират истината. Хора, които стоят на страната на истината.
МОЛИТВА
Боже, ние сме хора, които стоят преди всичко пред Тебе. Молим се, Господи, помогни ни, Ти се намеси. Аз Ти благодаря за това, че Ти вече си започнал. Това очистващо действие Ти вече си започнал. Това е историческо действие. Но Те моля за съвършено изцеление, за съвършено здраве в църквата ни, Господи. Дай ни да имаме любов помежду си. Дай ни да имаме чистота. Дай ни да имаме правилните отношения. Дай ни, Господи, хора да идват, Боже, и да се обръщат към вярата.
Утвърди ни, укрепи ни, Господи. Запечатай Словото Си в нас и ни дай най-вече ние самите да изучаваме Словото Ти и да виждаме, да се оглеждаме в него, дали постъпваме право според истината или се отклоняваме. И ако сме се отклонили, дай ни дух на покаяние. Дай ни да се осъзнаем, Господи. Както онзи блудният син, за когото се казва, че дойде на себе си. И Ти казваш, Господи, че хора, които са заблудени, трябва да изтрезняват.
Дай ни, Господи, изтрезняването. Дай ни, Господи, ние да дойдем на себе си и ние да открием, да разберем заблудата, която се опитва да заслепи очите ни, за да не виждаме истината. Но дай ни, Господи, да виждаме истината и да осъзнаваме нуждата си от ред, от благочестие, от здраво учение, Господи. Дай ни всичко това и Ти ни благослови, укрепи, утвърди за Твоя слава, Господи, за наша радост във вярата. Защото Ти желаеш да имаме радост във вярата, Ти желаеш да имаме радост в отношенията, които Ти планираш за нас, Господи.
Затова Те моля, изцели отношенията ни, направи ги наистина новозаветни отношения. Направи отношенията ни да бъдат като отношенията между частите на едно тяло, Господи. Как всички да се поддържаме и всички да се грижим един за друг и хората в света да видят това и те да пожелаят да бъдат част от това общество на любов и чистота, което е Твоята църква, което е Твоето царство, Боже. Запечатай Словото Си в нас и работи в нас, в името на Исус. Амин.