Слава на Бога. Тази сутрин бих желал да насоча погледа ви върху едно послание от Новия Завет и това е посланието към Тит. Това е едно от пасторските послания, които обаче не са само за пасторите, но те са отворени писма до целите църкви и в тях ние намираме едни инструкции, които са много практични. И аз мисля, че това са неща, които се отнасят особено за нашата църква и особено за времето, в което ние живеем. Защото ние отгоре изглеждаме добре, изглеждаме лъскави, изглеждаме прекрасни, обаче вътре в нас има още останало от плътта, още останало от старото естество и това са неща, които трябва да се изчистят.
И именно посланието към Тит е точно написано за тази цел. Всъщност това е писмо до църквата в Крит, защото Тит е бил за момента, когато получава това писмо, на остров Крит. Крит е един голям остров в Средиземно море. В омировите поеми този остров се слави, че има 100 града. Критските християни били едни от първите, които чули Евангелието. Защото в Деяния 2 глава, 11 стих, там когато Святият Дух се изля на Петдесетница и апостолите започнаха да говорят на непознати езици, тогава там имаше и едно голямо множество от хора, които бяха от диаспората.
Деяния 2:11
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
Това бяха евреи, които са били разпръснати, но за празника бяха дошли в Ерусалим. И някои от тях толкова време бяха живели в другите страни, че знаеха езиците на тези народи. И те чуха апостолите да славят Бога на техните собствени езици, да величаят Бога, дори на критски, не знам какъв език се говори, всъщност някакъв особен стар диалект. Твърде вероятно няколко от тези, които са били на Петдесетница, след това са чули проповедта на апостола Петър, покаяли са се и тогава са се върнали обратно в тяхната родина и така са основали църквата в Крит.
Но какви са били критяните? Критяните били добри моряци, Критски кораби са пътували до всички крайбрежия. Критяните също така били прочути като изкусни стрелци, като се казва, че те са се упражнявали в това занятие още от детинство. Така че били майстори във военното изкуство и мореплавачи. Обаче също така трябва да кажем за тези критяни, че били прочути лъжци.
Тит 1:12
12 Един от тях, някой си техен пророк, е казал:
„Критяните са винаги лъжци,
зли зверове, лениви търбуси.“
Значи представете си какъв етикет сложил той на тия критяни: „Винаги лъжци, зли зверове и лениви търбуси“. Винаги лъжци. Не се смеем обаче това нещо да се отнесе за нас. Но вижте, говоря за това послание, защото за да го разберем, ние трябва да знаем към кого то е било писано. И то е било писано именно към тези критяни. Аз намирам много сходство между критяните и между нас, защото не знаете ли, че вярващите са големи лъжци? Вярващите са големи лъжци. Знаете ли го това нещо? Или не? Защото понякога не казваме едно нещо, че е така, ама дали е така, не е ли така, не е ясно. Винаги лъжци.
Авторът, за който се загатва тук, той бил Епименид. Той бил философ и поет, който живял в Крит около 600-та година преди Христос. Това, което имаше предвид с това слово, като говореше, че християните били лъжци, е например, че ставаме понякога свидетели за някои неща, но си ги нагласяме. И дали са истина или не са истина, не е толкова ясно. Например, някой пие лекарства и казва: „Бог ме изцели“. Ама той не е, че Бог го изцели, но той е пил лекарствата. Значи сега кое е истината? Че лекарствата ли са го изцелили или че Бог го изцели? Значи има, не казвам, че всички са, нали, не може да слагам всички под един знаменател, разбира се, просто тук малко така пресилвам нещата, но искам просто да видим себе си в лицето на тези християни, защото ако не кажем „ние сме като тях“, как ще приемем Божието Слово?
Това слово е за нас, защото грехът продължава да живее в нас и ние трябва да признаем, че сме грешни. Грешни ли сме? Нека да си признаем, че сме грешни. Слъгваме ли понякога? Слъгваме, а така, нека да си признаем. Но трябва да се променим. Трябва да се променим. И вижте, тук се казва, че тия християни не само, че били лъжци, лъжели, трябва да ви кажа, че… Айде да не го казвам това. В заповедта на Апостола, искам да кажа, че една от големите кражби, която се случва и големите лъжи, е в сферата на авторските права. Което ние това го смятаме за нищо, обаче тия, които имат компютри, имат незаконен Windows на техните компютри, значи тия са лъжци и крадци. Просто може да знаете това нещо. Да не се казва, че ние не сме лъжци и крадци. По-добре да се признаем.
Тит 2:10
10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.
Значи ние преди казахме, като ходим на работа, всичко е общо, значи и мое. И хоп, вземаш си това, вземаш си това, но то не им трябва на тях. Но ние трябва да различаваме кое е твое и кое е чуждо. Но тези християни присвоявали чуждо така, че били не само лъжци, но били и крадци. И освен това били и пристрастени към чашката. Сръбвани.
Тит 2:3
3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
Значи те обичали да се сръбват. И представете си, че ако старите им жени били в такова състояние, в какво състояние били младите? Сигурно те са сръбвали доста повече. Така че тези християни били неуправляеми. Били самоволни, правили си каквото си искат, лъжели без да им мигне окото, били големи лъжци, крадяли, пиели. Така че са се нуждаели от здрава ръка. Нуждаели са се някой да ги хване, защото иначе си правили каквото си искат. Интересно, че хората не обичат здрава ръка. Те казват: „Ах, стана сега деспот, стана сега диктатор, сега ще се бия срещу тебе“. Обаче апостол Павел казва на Тит, че той трябва да бъде куражлия и трябва да бъде здрав по отношение на тези непокорни.
И той казва: „Един от тях, някой си техен пророк, е казал, че критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси, това свидетелство е вярно“. Апостолът казва: „Това свидетелство е вярно“. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата. Значи трябва строго изобличаване. И тази страна ще ви изобличавам строго, превърнете се. Но нека да погледнем как започва това послание.
Тит 1:1-4
1 Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,
2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,
3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,
4 до Тит, истинското ми чедо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Спасител.
Тит 1:1-4
1 Павел, слуга на Бога и апостол на Исус Христос, за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,
2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,
3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,
4 до Тит, истинското ми чедо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Спасител.
Забележете, че още в началото на посланието апостол Павел подчертава едно особено качество на Бога. Той споменава Бог и казва: „Бог, който не лъже“. Значи още в самото начало той казва: „Бог е Бог, който не лъже“. На гръцки тези думи са „хо апсюдес теос“, което означава буквално „нелъжещият Бог“. Нашият Бог е нелъжещият Бог. И това е чудесно.
Това означава, че Бог е верен на обещанието си и че Той няма да остави нито едно от Неговите обещания, от това, което е казал, да не бъде изпълнено. И това е нещо, което ни предава вяра. Защото Бог ни обещава нещо, Той ще го направи и ние вярваме в Неговото Слово. Но също така това, че нашият Бог е нелъжещият Бог, означава, че и ние трябва да бъдем нелъжещи Божии чада. Може ли да кажем това за себе си? Да бъдем като Него. Да не лъжем. Нека Бог да ни помогне.
Нашият Бог е нелъжещият Бог. И тогава ние трябва да бъдем нелъжещи Божии чада. Честни и справедливи Негови последователи. Така че от това послание може да извлечем три неща, които като християни трябва да правим. Първо, като християни ние не трябва да лъжем. Второ, като християни не трябва да крадем. И трето, като християни не трябва да бъдем хора, пристрастени към алкохола.
АПОСТОЛЪТ КАТО СЛУГА БОЖИЙ
Още в стих 1 апостол Павел се представя като слуга Божий и апостол на Исус Христос. Първо това, че е слуга. Вижте, апостолът вижда себе си като слуга. И това означава, че неговата воля е погълната от волята на Господаря му. Какво означава да бъдеш слуга? Слуги ли сме на Бога ние? Или сме слуги на себе си? Слуги на Господ. Значи, ако казваме, че сме слуги на Господ, това означава, че във всичко, в целия си живот, ние трябва да изпълняваме Неговата воля, а не нашата. Защото ние сме Негови слуги.
Гърците са имали различни думи за роб, който е бил пленен в битка, това е „андраподон“. И друга дума за роб, който е бил роден като роб, и това е думата „дулос“. И да бъдеш „дулос“ или такъв роб, такъв слуга, както е преведена тази дума в нашия текст, означава да изпълняваш волята на Господаря си, без да получаваш заплата за работата си. Така и ние трябва да бъдем готови да служим на Бога. Тази дума ни напомня, че ние сме били изкупени от Бога. Бог ни е купил, ние сме Негови, ние не сме свои си. И ако Той е наш Господар, и не само Господар, но Той е наш Бог, то тогава нашата воля трябва да бъде погълната от Него.
Ако нещо не е по Неговата воля, ние трябва да се откажем. И това означава да представим себе си на Бога като доброволни изпълнители на волята. И когато ние слушаме тези думи, ние казваме: „Да, няма никакъв проблем, амин, така е“. Обаче когато стане въпрос за нещо, което на нас не ни харесва да правим, тогава казваме: „Не, това не е за нас, аз искам свободата, това не е пречка пред Бога“ и така нататък. И си го правим. Но трябва да разберем, че ако ние сме слуги, Той трябва да бъде наш Господар във всяко едно отношение. Нека Бог да ни помогне.
ВЯРА, ИСТИНА И БЛАГОЧЕСТИЕ
И второ, това, че апостол Павел е раб Божий и апостол на Исус Христос, Той е такъв за подпомагане на вярата на Божиите избрани и познаване на Истината, която е по благочестието и надеждата за вечен живот. Вижте, идеята тук е, че комбинацията от вяра и пълнота в познаването на Истината би трябвало да доведе до благочестие въз основа на надеждата за вечен живот. Вярваме ли в Исус Христос? Приели ли сме Бога? Тогава познаваме ли Истината?
Вижте, тук отново се говори за Истината като нещо противоположно на лъжата, така че Божието Слово, християнското учение е Истината и това познание на Истината, тази вяра би трябвало да донесе благочестие в живота ни. Това означава нашият живот да бъде свят живот, нашият живот да бъде живот за пример, нашият живот да бъде живот по Божията воля, нашият живот да бъде добър живот. Защо? Защото ние очистваме себе си и се подготвяме за вечния живот. Подготвяме се за възкресението от мъртвите.
Имаме ли тази надежда? Ние го говорихме, че в Първо Йоаново се казва, че който има тази надежда, той очиства себе си. Така че ако ти не очистваш себе си, можеш да познаеш по това, че нямаш тази надежда. Защото ако имаш надежда, ще се очистваш и ще се подготвяш. Защото ти очакваш Исус да дойде. Ще дойде ли Господ Исус? Очакваме ли Го? Като дойде, ще намери ли вяра на земята? Дай Боже! А ще намери ли чисти хора? Защото Той идва за църква чиста и свята. Без петно и бръчка или друго такова нещо. Нека Бог да ни помогне да бъдем угодни на Него.
И виждаме също, че в този текст, в самото начало, се говори също за Тит, когато апостол Павел го нарича „истинното ми чадо в Господа“. Това означава, че има някои чада, които не са истинни. Които се правят, че са чада, ама не са истинни, ами са фалшиви. Има някои, които са псевдохристияни. Защото точно тази дума е за лъжец. Гръцката дума, където се казва, че Бог е „апсюдес“. Това означава, че Той не е псевдо-Бог. Той не е лъжлив Бог, но Той е истинен Бог. Които имат вид на благочестие, а са отрекли силата Му. Те нямат истинското благочестие. Лицемери. Лицемерът е човек, който е лъжлив. И ние трябва да внимаваме да не сме такива. Просто много е опасно да не сме такива. Защото това послание е написано точно за това.
МИСИЯТА НА ТИТ В КРИТ
Тит 1:5
5 Оставих те в Крит по тази причина, да сложиш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;
В стих 5 се казва, че това е задачата на Тит в Крит. Той казва: „Оставих те в Крит по тази причина. Да туриш в ред недовършеното. И да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах“. Мисля, това е основната цел на Тит. Основната му мисия в Крит. Да тури в ред недовършеното. Ясно е, че това се отнася много за нашата църква. Защото Бог е започнал нещо тук. Обаче има ли много недовършени неща? Има много недовършени неща. Има много недовършени неща в нас. И тези неща трябва да се сложат в ред. Защото иначе е хаос. Трябва да се подредят нещата. И това послание е за това.
Иначе вкъщи вие можете да го прочетете. В първа глава се говори за това как Тит трябва да се справи с тази задача да доизгради църквата. И затова той трябва да направи две неща. Първо, да издигне подходящи лидери. Значи в нашата църква също имаме нужда от лидери. Имаме нужда от водачи. Защото ние нямаме водачи. Имаме нужда от водачи. Водачи, които да бъдат за пример. Водачи, които да водят другите. И така, в първа глава се казва какви трябва да бъдат лидерите, които Тит трябва да търси.
И освен това той трябва да се справи с бунтарите. Противниците на здравото учение. С тези непокорни човеци, празнословци, измамници. Особено от обрязаните. Т.е. това са тези, които един вид са се считали като старите вярващи. Обрязаните. Защото те са били юдеите и те са смятали, че всичко знаят. Обаче те са въвеждали законничество в църквата, защото се казва, че те трябва да бъдат изобличавани, да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейските басни.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем истинни, да бъдем Твои верни слуги, да не бъдем лицемери, но да очистваме себе си в надеждата за Твоето идване. Помогни ни да подредим живота си според Твоята воля. Амин.
Вижте, това са юдейски неща. Басни ги нарича апостола. И на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. Истината на благовестието е, че ние се спасяваме чрез вяра и по благодат. А тези човеци въвеждат свои заповеди и апостол Павел ги изобличава и казва, че всичко е чисто. А за осквернение, че невярващи нищо няма чисто, но умът и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога. Ето това са псевдохристияните. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него.
Делата се виждат. Какво може да се каже за нашите дела? С делата си потвърждаваме ли вярата си? Или едно казваме на думи, а делата ни къде са? Други. Ако са други, то тогава ние трябва да се покаем. По делата ни ще ни познаят. А друго се казва, че тези хора са мръсни, непокорни, неспособни за каквото и да е било добро. И във втора глава апостол Павел се обръща едновременно и към пастора, и към събранието на църквата. И тази глава е особено ценна, понеже в нея се говори за това какво има предвид апостол Павел, когато говори за здравото учение.
И той казва какви да бъдат старците, какви да бъдат старите жени, какви да бъдат младите жени. За всички има по нещо. За момците какво да правят. И за слугите какво да правят. И разбира се, какво да прави пасторът. Но основата на всичко е в 11 до 14 стих. Това е богословската основа на здравото учение. И вижте какво се казва, че основата е Божията благодат. Не налагането на някакви човешки усилия, но Божията благодат.
Тит 2:11-14
11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12 и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в настоящия свят,
13 като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,
14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.
Вижте, тук отново се говори за надеждата и отново се говори за това, че ние трябва да бъдем ревностни за добри дела. Да, по благодат е спасението. И в трета глава се говори за практикуващата църква и ние не можем да покрием цялото послание в едно събрание, но сега ще говорим следващите служби върху това послание, защото много са нещата, които има да се кажат върху него. Но искам да ви насоча вниманието само към два стиха.
Първият е във 2 глава, 8 стих, където са дадени апостолските наставления по отношение на слугите и се казва, че те не трябва да крадат, а трябва да бъдат безупречни. И казва на слугите да ги учат да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност, за да украсяват във всичко учението на Бога, нашия Спасител. Значи аз вярвам, че това послание е не само за слугите, но това послание е за всеки един от нас. Бог иска ние да бъдем украшение на Божието учение.
УКРАСЯВАЙТЕ БОЖИЕТО УЧЕНИЕ
Какво означава украшение? Украшението е нещо, което привлича вниманието. Просто подчертава някакъв детайл. Някои жени носят обеци – това е украшение, да подчертава силуета, да подчертава ухото. Някои носят пръстени – това е също украшение, подчертава нещо. Други носят различни неща – червило, грим. Целта на украшението е да подчертава нещо в това, което украсява. И тук се казва, че ние сме украшение на Божието учение. Това означава, че ние, когато хората в този свят ни видят, те трябва да се заинтересуват от това, което е в нас. Защото ние имаме една по-голяма скъпоценност в себе си.
Каква е скъпоценността, която имаме в себе си? Имаме Святия Дух. Имаме това съкровище в пръстни съдове. Бог в нас, надежда на славата. Исус в нас, Христос в нас, надежда на славата. Така че ние имаме нещо в нас. И това, което имаме в нас, е нещо, което може да спаси и да заведе хората оттук в небето. И това е Святият Дух, това е Христовото учение. Обаче Той е вътре в нас. Ние сме украшението на Божието учение. Т.е. от нас зависи дали хората ще бъдат привлечени към Божието учение или не. Защото ние сме украшението на Божието учение. Това означава, че нашите думи и поведение трябва да бъдат такива, че да привличаме хората. И ние трябва да се замислим. Замислете се днес и отговорете пред Бога: привличам ли аз хората към Бог с думите и постъпките си или ги отблъсквам от Бог с думите и постъпките си?
Как да украсяваме Божието учение с нашите думи? Вижте, във втора глава се говори за здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас. Това означава, че това, което казваме, да бъде здраво и неукорно, означава, че нашите опоненти, тези, които ни хулят като евангелисти, трябва да бъдат засрамени, като не намерят нищо дискредитиращо или зло. Значи, ако те се опитат да намерят компромат срещу нас, да не могат, както срещу Даниил, когато сатрапите се събраха и казаха: „В какво да го хванем?“ И се оказа, че в нищо не можаха да го хванат, освен в нещо, свързано с вярата му. Но той беше безупречен. И вижте, това послание и Божието учение ни учи, че ние трябва да бъдем безупречни в думи и в дела.
Защото в 3 глава се говори за това какви трябва да бъдат пак нашите дела. Защото казахме, че трябва да има покритие между думи и дела. Казахме, че ние на думи сме едни, на дела сме други и тогава делата ни просто слагат черта на думите ни. Както се казва, че делата ти ми говорят толкова силно, че не мога да чуя какво ми казваш. Защото делата ти, постъпките ти са толкова красноречиви, че каквото и да казваш, вече просто се обезсмисля. И вижте, в 3 глава се говори за нашите дела и се казва: „И желая да настояваш върху това, с цел ние, които сме повярвали в Бога, да се упражняваме старателно в добри дела, това е добро и полезно за човека.“
Значи, правенето на добро – това е една от духовните дисциплини, които ние разглеждаме. И това е една от дисциплините, в които всеки последовател на Христос трябва да практикува редовно. Защо? Защото ако имаме добри думи и дела, ние ще бъдем сол, която е солена. Ние ще бъдем светлина, която свети ярко в тъмнината. Защото това са метафорите, които използва Христос. И Той каза: „Нека свети вашата виделина между човеците.“ За да виждат какво? Добрите ви дела.
МОЛИТВА
Амин.
И като видят добрите ви дела, да прославят вашия небесен Отец. Ето, виждате ли? Ние сме украшението на Божието учение. И това какво сме се вижда в нашите думи и в нашите дела. И в думи и дела ние трябва да бъдем безупречни. И ако ние сме безупречни, тогава ще бъдем светлина, която свети ярко в тъмнината. Ще бъдем сол, която е солена. Защото на друго място Исус каза: „Имайте сол в себе си“. По това време солта е служила за запазване и съхранение на месо.
Когато се осоли, солта е пречела да се развали. Но ако солта е безсолена, т.е. не върши работа, месото се разваля. Значи, ако ние не сме солени, ние не можем да осоляваме този свят. Ние живеем в една развалена среда. Ние сме солта, ама не знам ние ли сме солта или те ли са тези, които просто ни развалят. Ако ти го казваш „Истина Христова“ и поемаш, значи той, който не приеме Неговото благовестие, той ще бъде солен.
Да, обаче получава се така, че този, който не приема благовестието, той влияе на този, който вярва. Нали така? Защото въобще другарите какво правят? Ставаш показател. Покварят добрите нрави. Така че ние трябва да бъдем сол, която е солена. Ние трябва да бъдем светлина, която свети ярко.
2 Коринтяни 3:2-3
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;
3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето.
Виждате ли? Ние сме писмото на апостолите. Ние сме Христовото писмо, написано чрез Святия Дух. Първо на сърцата на апостолите и после на сърцата на тези, които са техните слушатели и последователи. Ние сме последователи на Христос. И ние сме Христово писмо. И се казва такова писмо, което не е частно, само някак да го прочетем, но писмо публично, публикувано. И се казва узнавано и прочитано от всичките човеци, публикувано в интернет. Такова писмо сме.
Но какво пише в нас? Нека зададем този въпрос. Какво четат хората в нас? Ние сме писмо. Какво четат хората в нас? Какво пише заглавията на тази книга, която е в нас? Заглавията на това послание. Дали пише „Вестта за Божията благодат в Исус Христос“? Това да сменим. Или пише отгоре ни „Историята на лицемерния християнин“? Какво сме? Не можем да се определим. Аз не се виждам в лицата на всички. Когато погледнеш един човек, а той осмива те. От самото излъчване се вижда. Някои слагат маски. Себе си точно не можеш да сравниш с маската на децата. И ни ти можеш да имаш разпознаване специално.
Когато се излъчва нещо, всеки си мисли от него да се превърне. Вижте, аз ви говоря точно за това. Че ние трябва да видим себе си, да изпитаме себе си. Защото ние сме украшението на Божието учение. Това означава, че от нас зависи какво хората ще приемат като благовестие. Дали ще дойдат при благовестието. Ние сме отвореното писмо. Хората гледат нас. И ако в нас пише нещо добро, ние ще привлечем хората при Христос. Но ако в нас пише нещо лошо, в нашите думи, в нашите дела, тогава ние ще отблъснем хората от Христос.
И аз говоря за това, че ние трябва да бъдем безупречни. Ние сме представители на Христос. Ние сме Божии деца. Ние имаме звание, което се нарича светии. И ние трябва да живеем достойно за това звание. Значи, ако сме украшение на Божието учение, да привлечем хората към Бога. Защото има една опасност. И тя е да не бъдем украшение, а да бъдем петно и бръчка. Защото ако делата ни са добри, тогава ще служим за прослава на нашия небесен Отец. Но ако делата ни са зли, тогава ще служим за нанасяне на укор на Божието учение. И тогава спираме напредъка на Божието царство.
Римляни 2:17-24
17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
Това е Павловото изобличение. Но ако ти се наричаш юдеин, вижте, те са били юдеи. Юдеите са били избрани. Юдеите са били Божия народ. Те са имали добро излъчване. Обаче той ги изобличава и казва: „Но ако ти се наричаш юдеин, но облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля и разсъждаваш между различни мнения, защото си компетентен и знаеш Божието слово. Понеже се учиш от закона. А при това си уверен в себе си, че си водител на слепите.“ Ние за себе си сме уверени, че сме глава, а не опашка. Ние сме уверени за себе си, че сме лидери. Светлина на тези, които са в тъмнина. Ние казваме: „Ние сме светлината на света, ние сме солта на земята. Наставник на простите, учител на невръстните.“ Понеже имаш в закона олицетворение на знанието на истината. Поради Божието слово. Тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като пристъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
Юдеите също са били отворено писмо, също са били украшение на Божието учение. Обаче, „поради вас“ казва се, „се хули Божието име“. Така че нека да изпитаме себе си, защото мисля, че има в нас неща, които трябва да се премахнат. Има в нас неща, имаме постъпки и действия, които служат не за благословение, а за проклятие. Имаме думи и дела, които служат не за привличане на хората към Бога, а ги отблъскват. Защото има много хора, които казват: „Неща сте в тази църква, сега ги имам хора с там кога да правят там“. Има ли такива хора? Да, има. Трябва ли да има такива хора? Не трябва да има. Тя може да казва, но ние трябва да бъдем безупречни. Но проблемът е, че са прави. И проблемът е в нас.
И затова ние трябва да се покажем, затова написвам това послание към Тит. Не да се правим на много святи, а да изследваме сърцата си и да се откажем от всичко, което ни спира, всичко, което ни връзва, всичко, което не е добро, всичко, в което не сме безупречни. Трябва да се коригираме и да бъдем безупречни. Защото, вижте, на друго място Апостол Павел говори за плода. Вижте, говорим за няколко неща. Говорим за украшение. Говорим за светлина. Говорим за сол. Говорим също за плод. Както плодът, какво ще накара да отидеш при едно дърво, като минаваш? Значи, ако има плод, ако няма плод, ще отидеш ли при дървото? Подминаваш ли? Ама ако видиш там, да кажем, една хубава ябълка, или айде да не говорим за праскова, или така някакъв хубав плод, череши, даже и сливи да има, пак някакво подминаване. И дренка да е, пак череши. Ама поне да има някакъв плод. Вижте, плодът привлича към дървото. Ние казваме, ние сме пръчките, но ние сме тези, които даваме плод.
Трябва да привличаме към корена. Коренът е Христос. И въпросът е дали привличаме към дървото или отблъскваме хората от него. Или дали въобще има или няма. Защото едно дърво, има ли плод или няма плод, има само голи пръчки. Никакъв плод. Тогава как ще привличаме хората към Бога? Трябва да има плод, братя и сестри. Трябва в нас да се види животът на добри християни. Трябва да се види в нас животът на благочестиви християнски семейства. Трябва да се види в нас животът, че ние се обичаме.
Трябва да се види в нас животът, че ние сме за пример. Не трябва в нас да се споменава за клюки, не трябва да се споменава за разправи, не трябва в нас да се споменава за нечистота или за каквото и да е било. Или мръсни приказки, псувни и всякакви такива неща. Или викане, крякане, говорене зад гърба и всички тези работи. Не трябва. Защото ние сме плодът. Дали сме зрели или сме още зелени и кисели. Значи намираш един плод, отиваш при него, махаш, късаш, той е кисел, хвърляш.
Ще отиваш ли пак от това дърво, ще чакаш да узреем? Може би при нас идват хора, обаче виждат, че сме кисели, още сме зелени и не искат да дойдат, защото не сме узрели. Време е да узреем. Или пък може би сме се развалили. Късаш един плод, гледаш, отваряш, вътре червив, хвърляш. Защо? Защото е станал червив. И може би в нас също е влязла червеят на греха. Има неща, които трябва да се изрежат с ножа, а трябва да се запази нещо. Така че нека да изрежем тези неща, червивите, от себе си.
Нека Бог да ни пази да не бъдем нещо, което отблъсква хората от вярата и от църквата, защото може би сме точно такова нещо. А има и нещо по-лошо, може да бъдем смъртоносен плод. Значи има и плод, който ти изглежда добре, обаче когато го вкусиш, той е отровен.
Римляни 6:20-21
20 Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.
21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
Това става въпрос за плодът преди да станем християни. И ако сега сме чули Благовестието, нека Бог да работи в нас и ние да нямаме за плод срамотни неща, чийто край е смърт. А да имаме в себе си плодът на Духа.
Галатяни 5:22-23
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Така че виждате, Господ Исус и апостолите представят едно и също нещо по различен начин. Господ говори за светлина и сол, апостол Павел говори за писмо и плод, а Яков говори за извори. И вижте какво казва той.
Яков 3:6-11
6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,
8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.
11 Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?
Идваме тук в неделя, хвалим Бога, благославяме Бога, отиваме вкъщи, почваме да се караме, почваме да крещим, почваме да клюкарстваме или какво ли не е. Павел толкова много е работил и толкова много е видял със светли души, и им е говорил истината, че са го водили и са го убили. И въпреки това е бил със вяра в техните деца. Защото на хората не им е удобно. Истината им говори, но… Усещате ли тук възмущението на апостола? От същите уста изливат благословение и проклятие. Това е нещо недопустимо. Значи, ако ние сме Божии, то трябва да контролираме езика си и да не допускаме да бъдем запалвани от пъкъла. Ако сме Божии, то нека от нашите уста не да излизат само благословение и изцеление, а не проклятие, смъртоносен плод. И той казва, братя мои, не трябва това така да бъде.
Значи, ако изворът е добър, то е само един вид вода. Възможно ли е, братя мои, смоковница да роди маслини или лозата смокини? Смокиня да роди маслини не съм виждал. Нито пък лоза да ражда смокини. Така също не може солена вода да дава сладка. Тоест, ако ние сме спасени, ако ние сме новородени, ако сме Божии чада, то плодовете ни ще бъдат добри. Ако плодовете ни не са добри, тоест ако делата ни не са добри, ако думите ни не са добри, ако животът ни не е добър, то тогава е по-добре да се признаем, че въобще не сме християни и да не се правим на нещо, което не сме.
Яков 3:13-14
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.
Т.е. той им казва – въобще не си мислете, че сте вярващи, ако вие постъпвате по този начин. Не си мислете, че сте спасени, ако постъпвате по този начин. Не си мислете, че сте новородени, ако постъпвате по този начин. Може да ви се вижда малко силно това слово, обаче това е словото. Ама виж сега, какво става? Като ви говорят друго, казвате – много меко. Като ви говорят твърдо, казвате – а, това пък не мога да го изпълня. Ти си прекаляваш, много изискваш. Това е от Библията. Всеки има Библия. Всеки има Библия, четете вкъщи. Така е. Така че нека да си зададем въпроса. Вижте, апостолът каза, че ти трябва да имаш здрава ръка, да ги държиш здраво, за да бъде здрава вярата.
Така че задай си въпроса днеска. Украсявам ли аз Божието учение или го загрозявам? Украшение на църквата ли съм или съм петно или бръчка? Защото казваме, че църквата не е сградата, църквата сме ние. Красива църква ли сме или сме грозна църква? Красива. Дай Боже, през чии очи? Точно така е. Нека зададем въпроса. Добър плод ли раждам или само тръни и репеи? Свещи ли лампата ми или е изгаснала? Солен ли съм или безсолен? Сладка вода ли тече от мен или горчива? Какво почитат хората в живота ми? Хваление към Бога или хули към Него и неблагодарност? Отговорите на тези въпроси са изключително важни, защото в Евреи 6:12 ни предупреждава за опасността от духовен регрес. Значи има прогрес, нещата се развиват в правилната посока, но има и регрес. Регрес е когато не отиваш нагоре, но отиваш надолу. Вместо да се градиш, се рушиш. Това е регрес. Значи, ако ти си бил в първи клас, след това трябва да бъдеш във втори клас. Но да бъдеш в регрес е когато стигнеш във втори клас, след това почваш в детската градина. И ние май точно така почваме. Започваме в първи клас, във втори клас, след това се връщаме в детската градина. Това е регрес. Значи ако си ставал в трети клас, отиваш в четвърти. Не ти е да отиваш в детската градина. И вижте, той им казва. Защото земята, която се е напила от дъжда, Бог ни е дал словото Си, Бог ни е дал Святия Дух, що пада често на нея, особено по който е на църква.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да бъдем дървета, които дават добър плод. Помогни ни да не бъдем червиви, да не бъдем кисели, да не бъдем отровни, а да бъдем за благословение на хората около нас. Нека нашият живот да бъде писмо, което свидетелства за Твоята любов и святост. Очисти устните ни, за да излиза от тях само благословение. В името на Исус Христос, амин.
Която ражда трева, полезна на тия, за които се обработва, защото Бог очаква от нас плод. Очаква ли Бог плод от нас? Тогава казва, че Той ни обработва чрез Словото Си, чрез Духа Си. И казва: ако тази земя ражда трева, полезна на тия, за които се обработва, получава благословение от Бога. Но ако тази земя ражда тръни и неприи, отхвърля се, скоро ще се прокълне и сетнината ѝ е да се изгори. Прилича ли това на спасение? Неприлично е. И пак казвам, аз завършвам с това, защото и аз винаги не желая да завърша точно с такъв тон.
И апостолът, и той не желае, както гледаме. Той каза и аз го казвам с него: „Обаче, ако е да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.“ Надяваме се. И аз вярвам във вас, иначе нямаше да ви го говоря. Има хляб във вас. Има потенциал във вас. Има възможност в спасението. Но трябва да се коригираме. Трябва промяна. Трябва радикално решение и тръгване нагоре. Защото Бог не е несправедлив да забрави това, което извършихте.
Бог помни делата ви. Бог помни добрите ви неща. Бог помни постъпките ви. Любовта, която показахте към Неговото име, с която послужихте и още служите на светиите. И желаем обаче – и това е заключението на всичко, с което ще завърша – всеки от вас да показва същото усърдие, както в началото, да продължава да показва същото усърдие, за да бъде ревностен във вярата, за пълна увереност и надеждата докрай. Да не бъдете лениви, но да подражавате на ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
Евреи 6:12
12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.
Нужни са вяра и устояване. Амин. Така че, нека да се поправим, нека да се коригираме, нека да продължим с вяра и устояване в Господа.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Ние Ти се покланяме и Ти благодарим, Господи, защото днес ни изобличаваш и Ти желаеш, Господи, да бъдем променени, Ти желаеш да бъдем спасени. Господи, моля Ти се, направи ни, Боже, да се стегнем, направи ни, Господи, да се укрепим във вярата си, в устояването си, в постоянството си, да премахнем духовния мързел, да премахнем нещата, които ни пречат да се молим, да премахнем нещата, които ни пречат да четем Словото Ти, да премахнем нещата, които ни пречат да постъпваме така, както Ти желаеш, да произвеждаме добри дела.
Моля Ти се, действай в нас, моля Ти се, запечатай това Слово и Ти бъди с нас, и Ти ни помогни, Господи, да произведем един добър плод, помогни ни да бъдем едно украшение на Твоето учение, помогни ни, Господи, да бъдем един вкусен плод, който привлича към лозата, помогни ни, Господи, да бъдем едно добро писмо, което рекламира Благовестието, помогни ни, Господи, да бъдем това, което Ти желаеш, Боже, помогни да бъдем една добра земя, която дава полезна трева.
Моля Ти се, благослови ни и бъди с нас, и моля Ти се за никой тук да не се отнесе с пренебрежение към тези последни думи, които прочетохме, Боже. Нека никой да не отиде в регрес и да се връща назад, но всички да вървим в развитие, в едно добро развитие, Господи. И дай в църквата ни нещата да се сложат в ред, Боже, това, което е недовършено, да се подреди в нас, в нашия живот, в нашите семейства, в нашата църква. Благослови държавата ни, Боже, в името на Исус, покланяме Ти се и Те издигаме. Алилуя, Амин.