Ние проповядваме „Разпятие в Христос”. И тази сутрин разглеждаме Втора книга на царете, 22-ра глава, от 1-ви до 51-ви стих. И това е третата неделя, в която говорим от тази глава. Тя е като „розовото масло” на Първа и Втора книга на царете. И това, което е интересно и което тази сутрин вярвам, че Господ ни разкрива чрез Святия Дух, е, че всъщност тази 22-ра глава на Втора книга на царете, която е повторена в 18-и псалом, е всъщност хваление.
Хваление, което Исус Христос изпява, което Той изразява. И това е невероятно. Понякога ние си мислим, че ние трябва да Го хвалим Него. И това е така. Но в Писанието имаме думи на Месията като хвалител. Така че Той Самият е хвалител. Нашият Господ е хвалител. И ние виждаме това в тези месиански псалми, като Псалом 2, Псалом 110 и Псалом 22. И също тук в Псалом 18.
Евреи 2:11
11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,
В Посланието към евреите, 2-ра глава, 11-и стих се казва, че Онзи, Който освещава – а Този, Който освещава, е Исус Христос – и онези, които се освещават – това сме ние – се казва, че всички са от Едного. Този Едного е Бог Отец. Слава на Бога! И се казва, че поради тази причина Той, Исус Христос, не се срамува да ги нарича братя. Защото Исус е Месията, слава на Бога, Той не се срамува да нарича нас Свои братя и сестри. И се казва, цитирайки Псалом 22: „Ще известявам името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието”.
Исус Христос казва това нещо. „Ще Те хваля” – Той говори на Бог Отец. И казва: „Ще известявам името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието”. И аз просто имам това усещане тази сутрин, че Исус Христос е тук сред нас. И когато ние пеехме, Исус хвалеше Бог Отец заедно с нас. Защото Той е хвалител. И също в този 22-и Псалом, във Втора книга на царете, 22-ра глава, която е 18-и Псалом, се казва: „Ще пея на името Ти между народите”. Слава на Бога! Така че целият този Псалом, докато го четяхме преди молитвата, ние го прочетохме като думи на Исус Христос.
Той премина през Кръста. Но и когато Той беше в смъртта, Бог Го избави от смъртта. Слава на Бога! И ние говорихме, че тази глава на Втора книга на царете, 22-ра глава, може да се раздели на три части. Като първата е едно свидетелство за избавление от 1-ви до 20-и стих. И това свидетелство за избавление включва също избавление от смърт.
В Стария Завет най-великото дело на Бог беше Изходът от Египет. И кулминацията на Изхода от Египет, след като Бог нанесе всички тези язви, беше, че фараонът се разкая, че ги е пуснал, и тръгна да ги преследва. Пред тях беше морето, зад тях беше египетската армия. И тогава Бог каза на Моисей: „Простри жезъла си!” И Моисей простря жезъла си. И тогава Господ изпрати силен вятър, който духаше цяла нощ. И водите се отдръпнаха, и Израил премина по сухо. Когато обаче египтяните решиха да ги последват и да преминат през същата тази вода, водата се върна, помети ги и ги издави. Цялата египетска армия беше издавена и евреите видяха труповете им по брега.
Така че в Стария Завет най-великото дело на избавление беше Изходът от Египет и разделянето на Червеното море. В Новия Завет най-великото чудо е избавлението на Исус от гроба и победата над смъртта. И затова аз съм нарекъл това поучение и този псалом „Пълна победа”. Пълна победа. Защото имаме не само това свидетелство на Давид, но след това имаме също и тези думи, в които той говори за правдата на Бог и уроците, които Давид извлича от избавлението си.
Матей 5:7
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
„Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш.” Това е подобно на Проповедта на планината: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост”. Така че всъщност това са думите на Помазаника в стиховете от 21-ви до 31-ви стих.
ГОСПОД ИЗБАВЯ ПОМАЗАНИКА СИ
Главната идея на Псалома е, че Господ избавя Помазаника Си. Тоест, когато той бъде в нужда, когато призовава Бога в смъртна опасност и врагове се изправят срещу него, Бог Отец избавя Помазаника Си и го преобразява. Това е повече от това, че просто го избавя. След като го избавя, Той го превръща в един юначен избавител на народа си и негов представител, чрез който установява царството на тази земя.
Вижте, има нещо, което вярвам, че Святият Дух ми говори тази сутрин. Преди да дойде царството, когато Саул беше помазан за цар, народът беше теокрация. Теокрация означава, че Бог беше Цар и Той управляваше чрез съдии. И след това, когато те си поискаха цар, това беше Саул, но той беше човешки цар. И Бог им даде царството, но то беше монархия за известно време. Пак Бог помагаше, но вече чрез Давид и чрез Божието царство тази монархия отново става теокрация. Защото всъщност Помазаникът става Божият представител. Така че това не е просто монархия, но отново е теокрация. Тоест, когато сега говорим за Божието царство, то няма да бъде монархия. То ще бъде теокрация, защото Царят е Бог. Царят е Исус Христос. Исус Христос е Бог. Така че това е главната идея на този псалом – Господ избавя Помазаника Си и го превръща в юначен избавител на народа си и негов представител, чрез който установява царството Си на тази земя.
Бог е нашата канара
Тази сутрин ще продължим да говорим от 31-ви стих до края на главата. Всъщност от 32-ри стих, там където се казва: „Защото кой е Бог освен Господа и кой е канара освен нашия Бог?” И с този стих, с тази идея за канарата, започва също и Псаломът – за това, че Бог е канара, Бог е щит.
Псаломът би могъл да завърши тук. Псалмопевецът призовава Господа, Господ му отговаря, имаме уроци и край. Обаче той не свършва. Защото Божията намеса в живота на Помазаника Му не спира дотам само да го избави от смъртта. Господ продължава, преобразява го и го прави юначен избавител на народа си и негов представител, чрез който установява царството на тази земя.
Матей 28:18
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
Или това е както Исус, след като възкръсна, се яви на учениците Си и какво им каза? „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. Кой Му я даде? Бог Отец Му я даде. И от 32-ри или 33-ти стих, зависи откъде ще решим да го разделим, но до края на главата това е една бойна песен, която хвали Бога за това, че дава победи и триумф, което е наречено „велико избавление” на царя.
И тя започва с разказ за това как Господ надарява царя с юначност и подкрепа, които го правят способен да победи враговете си в битка. Това виждаме в стихове от 33-ти до 40-и. Така че в крайна сметка неговите победи го поставят над народите. Тоест това е международно царство. Това е световна империя – не империя на злото, но империя на доброто. И народите, които са смаяни от величието му, му се покоряват. И накрая царят прославя Господ като жив и действен Бог, Който върши всички тези неща.
Слава на Бога! И Той се зарича да хвали името Му между народите. Когато ви казах тази сутрин, че Исус Христос е хвалител, това е голямо насърчение за мен. Той не е само цар, Той не е само свещеник, Той не е само пророк, но Той също е хвалител. Като част от това да бъде цар, свещеник и пророк, Той също е хвалител. Слава на Бога! И така, тоталната победа, това преобразяване, виждаме в 33-ти стих: „Бог е силната моя крепост и прави съвършен пътя ми“. Ето, Бог го прави.
2 Царе 22:33
33 Бог е силната ми крепост
и прави съвършен пътя ми;
Не му оставя само да го избави. Прави го, но „прави краката ми като краката на елените и ме поставя на високите ми места. Учи ръцете ми да воюват, така че мишците ми опъват меден лък. Ти си ми дал и щита на избавлението Си; и Твоята благост ме е направила велик“. Тоест, той става велик с Божията благост, с Неговата благодат, Неговата сила. „Ти си разширил стъпките ми под мен и нозете ми не се подхлъзнаха“. Тоест, той има стабилност. И това е една трансформация, един обрат.
2 Царе 22:33-37
33 Бог е силната ми крепост
и прави съвършен пътя ми;
34 прави краката ми като краката на елените
и ме поставя на високите места.
35 Учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми опъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
и Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мен;
и краката ми не се подхлъзнаха.
Ако в началото на Псалома го виждате немощен и безсилен, нещастник, който се нуждае от помощ, за да оцелее, сега, благодарение на Бог, той се е превърнал в юнак, в шампион, в непобедим воин. Свръхчовек, супергерой, но не просто фиктивен, а реален, който побеждава с Божествена мощ, сила и подкрепа. Тоест, Исус Христос на кръста може би на хората изглеждаше за съжаление. „Това ли е вашият Цар, който е разпънат на кръста?“ Но след като Той възкръсна, Той възкръсна от мъртвите – слава на Бога за победата над смъртта – и след като възкръсна, Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име.
Така че Исус не е днес, както го рисуват може би в някои църкви – с една изпита физиономия, като на икона. Той е жив. Той е мощен. Той е велик. Той е непобедим. Той е Цар на царете и Господ на господарите. И Давид продължава, след като Бог го е преобразил, да описва победите, които е извършил благодарение на силата и мощта на Бога в живота си. Бог не само го прави непобедим супергерой, Той му дава да използва силата си и с тази сила тотално да смаже враговете си.
И това е промяната – ако в първата част на Псалома Давид призовава Бог и Господ идва на облаците, на херувимите и така нататък, тук вече, във втората част, избавителят не е директно Бог, а избавителят е Давид, като Божи представител на земята. Забележително е това, че за справянето с неприятелите си Давид не се нуждае дори от армия. Той има такава мощ и сила, че може да се справи с тях и без никаква външна помощ. Вижте 38-и стих. Той казва: „Гоних неприятелите си и ги изтребих, и не се върнах, докато не ги довърших“.
2 Царе 22:38
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих,
и не се върнах, докато не ги довърших.
С каква сила той се изправя срещу цяла армия! Както Исус, когато се казва, че Го питаха: „Кой е Исус? Кой е Христос?“, Той каза: „Аз съм!“ и се казва, че всички паднаха на земята. Спомняте си, когато дойдоха да Го залавят. И след това той казва: „Довърших ги, стрих ги, да не могат да се повдигнат, и паднаха под нозете ми! Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си пред мене въставащите против мен!“ Разбира се, Бог му дава сила и Той му дава победата, но победата я извършва помазаникът.
2 Царе 22:39-40
39 Довърших ги, стрих ги и не можаха да се повдигнат,
а паднаха под краката ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
„Сторил си да обърнат гръб към мен неприятелите ми, за да изтребя онези, които ме мразят. Погледнаха, но нямаше избавител – към Господа, но не ги послуша“. Те викаха: „Помощ! Помощ!“, но никой не им помогна. „Тогава ги стрих като земния прах“ – на прашинки. „Сгазих ги като калта на пътищата и ги стъпках“. Вижте, това е тотална победа. Във Втори псалом се казва, че народите се разбунтуваха. И се казва: „Господ ще им се пресмее!“ И в следващите стихове четем как Бог издига помазаника Си на международно ниво.
2 Царе 22:41-43
41 Направил Си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
42 Погледнаха, но нямаше избавител –
към Господа, но не ги послуша.
43 Тогава ги стрих като земния прах,
сгазих ги, както калта на пътищата, и ги стъпках.
Тоест, той не само побеждава всички врагове. Бог му дава победа над външни и вътрешни врагове и го прави световен владетел, глава на народи. Вижте какво се казва: „Ти си ме избавил и от съпротивлението на людете ми!“ Това е много тъжно, аз не мога да го разбера, но тук се казва: „и от неговите собствени люде“, тоест хората от собствения му народ. Това е вътрешна опозиция срещу него. Но не само го избавя от вътрешната опозиция, но след това се казва: „Поставил си ме глава на народите“.
2 Царе 22:44
44 Ти си ме избавил и от бунта на народа ми.
Поставил си ме глава на народите.
Народ, който не познавах, ми слугува.
Глава на народите. И „народ, който не познавах, ми слугува“. Това са чужденците. „Чужденците ми се покориха и щом чуха за мене, те ме послушаха. Чужденците отслабнаха и разтреперени излязоха от местата си, където се бяха затворили“.
2 Царе 22:44-46
44 Ти си ме избавил и от бунта на народа ми.
Поставил си ме глава на народите.
Народ, който не познавах, ми слугува.
45 Чужденците ми се покориха;
щом чуха за мене, те ме послушаха.
46 Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от местата,
където се бяха затворили.
Така че обърнете внимание на тази градация в този псалом. В стихове 33-37 Господ надарява царя с невероятни способности и сила за бой. В стихове 38-42 Бог го прави способен да смаже неприятелите си и да ги стрие и стъпче на улиците като земния прах. И в 44-46 Той го прави владетел не само над Израил, но и над чужденците – глава на народите.
Така след това невероятно поетично крешчендо – крешчендо е, когато тонът се увеличава – достигаме до кулминацията в Псалома. И аз ви казах преди молитвата какво е кулминацията. Давид не се главозамайва от успехите си. Това е интересно за Исус – че Той едновременно е мощен, Той е всемогъщ, но в същото време е смирен. И Давид също, като образ на Месията, не се главозамайва от успехите си. Не се възгордява, не забравя, но когато изброява всичките си победи, той отдава слава на Източника на силата си. Просто има едно отдаване на славата в Троицата също. Тоест, Духът е в нас, за да хвалим Сина и Отец. Синът отдава слава на Отец, а Отец прославя Сина, като Го възкресява от мъртвите. Нали знаете това в Евангелието на Йоан? И тук се казва, че той прославя Господ за всичко и в 47-и стих казва: „Жив е Господ! И благословена да бъде Канарата ми!“ Алелуя!
2 Царе 22:47
47 Жив е Господ
и благословена да бъде Канарата ми.
Да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Нека да кажем тези думи: „Жив е Господ! И благословена да бъде Канарата ми!“ Ако ние имаме тези стихове в себе си, вярвам, че ние ще бъдем победители. И той казва: „И да се възвиси Бог, моята спасителна скала!“ Тази тема за канарата започва още в началото, в първите стихове. След това се повтаря в 32-ри стих. И след това тук отново се повтаря в 47-и стих – че Бог е Канарата. Слава на Бога! И това е богословската кулминация на този псалом: „Жив е Господ!“
Когато Израил говори за Господ като за „жив Бог“, какво означава „Жив е Господ“? Той няма предвид просто, че Бог не е мъртъв или че просто съществува. Те са вярвали, че Бог съществува. Но когато те казват, че Той е жив, това означава, че Той е активен и действащ. Активен и действащ, а не просто пасивен и неефективен. Има едно такова учение, което се нарича „деизъм“. Не вяра в Бог, което е „теизъм“, а „деизъм“. Което означава, че Господ е създал всичко. Това е вяра, че Бог е Създател, сложил е закони в творението и след това се е отдръпнал. И си стои там някъде и не се занимава с нас повече, след като е създал света и е дал законите. И ни оставя да се оправяме, без да се намесва. Това е „деизъм“. Ние не вярваме в това, защото деизмът прави един портрет на Бог, който е пасивен – Той не прави нищо. Но тук се казва: „Жив е Господ“. Слава на Бога. Не искам да обиждам никого, но някои казват, че днес има такова течение в църквата, което се нарича така, когато те не вярват, че чудесата продължават след първи век.
Някои вярват, че наистина имат чудеса, защото вярват в Библията. Но според тях чудесата са свършили през първи век, защото Бог ни е дал Словото Си. Това е подобно на деизма — когато имаме Словото, не ни трябват чудеса. Но в Писанието се казва: „Жив е Господ!“. И това, че Господ е жив, означава, че Той действа. Също така Той е наречен „канара“. „И благословена да бъде канарата ми, и да се възвиси Бог, моята спасителна скала.“ Това е след стихове 3, 30 и 32. Тук за трети път чуваме припева за канарата.
2 Царе 22:47
47 Жив е Господ
и благословена да бъде Канарата ми.
Да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Божието действие не е някаква отдалечена, абстрактна концепция. Господ извършва конкретни действия в полза на помазания цар, който е в смъртна опасност от враговете си. Той го спасява и освобождава, като в същото време отмъщава на враговете му за злото, което са му нанесли. И това е нещо, което Бог прави не само заради помазаника Си, но и за да защити Своето царуване, управление и името Си като Бог на историята. Вижте, 48-и стих казва: „Бог, Който отмъщава за мен и покорява племена под мене“.
2 Царе 22:48
48 Бог, Който отмъщава за мен
и покорява племена под мене,
„Да! Възвисяваш ме над въставащите против мен, избавяш ме от насилника.“ И ако стихове 47 до 49 са кулминацията, то 50-и стих е развръзката и там се казва: „Затова ще Те хваля, Господи, между народите и на името Ти ще пея.“ Слава на Бога! Както ви казах, Исус е хвалител. Помазаникът е хвалител. И в светлината на всичко, което Господ е направил за него, той енергично и радостно посвещава себе си на задачата да прогласява величието на Бога на всички, дори на тези, които са извън заветното Израилево общество.
2 Царе 22:49-50
49 Който ме извежда изсред неприятелите ми.
Да! Възвисяваш ме над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.
50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
Самият цар хвали името на Господ между народите. И в последния стих на Псалома (който е в 22-ра глава на Втора книга на царете), псалмопевецът като че ли излиза от ролята на Помазаника, понеже започва да говори за царя и Помазаника в трето лице. Тоест, дотук той говори в първо лице, а след това вече започва да говори в трето лице. Виждайки какво Бог е направил чрез Давид и какво ще направи чрез Месията, потомъка на Давид, той възкликва: „Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си и показваш милосърдие към помазаника Си, към Давид и към потомството му довека.“
2 Царе 22:51
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и потомството му довека.
Слава на Бога! Така че виждате този Псалом (18-и Псалом, съответстващ на 22-ра глава на Втора книга на царете) колко е важен, колко е пълен с благословение и разкрива кой е нашият Бог, кой е нашият Спасител. Как имаме Троицата — Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Макар че Исус е човек, защото Той се роди от жена и стана човек, Той стана човек, без да престане да бъде Бог. Слава на Бога! Традиционното християнско тълкуване на този Псалом представя Давид като преобраз на Христос.
В него се чува гласът на човек, който е в смъртна опасност, но извиква към Бога и Той го спасява. В процеса на освобождение Бог защитава собствената Си праведност и разкрива съвършенството на битието Си. Освобождението е победа, която прави Помазаника, за когото се говори в него, владетел над всички народи. Съвсем лесно е да видим този сценарий, изпълнен в смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. Всички сравнения и метафори на Псалома свидетелстват за „Христос Виктор“.
Има такова понятие за Христос на латински — Christus Victor. Знаете ли какво означава „Виктор“? Победителят. Христос Победителят. Нашият Господ е Христос Победителят и затова нарекох това слово „Пълна победа“. Победителят, Който триумфира над смъртта, над греха, над Сатана. В Христос, потомъка на Давид, окончателният триумф на спасението е осъществен. Затова нека да Му се поклоним на нашия Господ. Нека да Му благодарим. Нека да Го прославим като Цар и Спасител между народите.
Слава на Бога! Но както казахме… Вижте, ние сме особен тип организация — църквата, която обаче не е от този свят. Защото ние говорим за царство, говорим за управление, но не отиваме в парламента, не влизаме в политиката. Защото ние вярваме не в човешко управление, а в Божие управление. Ние чакаме Царя, Който ще дойде. Исус Христос ще дойде отново и Той ще установи Своето царство на тази земя. И ние ще царуваме заедно с Него във вечни векове. Слава на Бога!
Четейки тази бойна песен на Помазаника, ние можем лесно да разберем защо юдеите по времето на Исус очакваха един Помазаник, който ще наложи властта си със сила. Те очакваха политически Помазаник. Но мислите на Бог бяха по-високи от човешките. И Той планираше не просто да освободи евреите от подтисничеството на римляните (както Го очакваха юдеите по времето на Исус), а да изкупи човечеството от властта на греха. Как Помазаникът, как Христос завладява днес света?
Как? Със сила ли? Не. С любов и с благовестието за разпнатия Христос, което за юдеите е съблазън, за гърците е глупост, но за нас, Божиите избрани — Божия сила и Божия премъдрост. Слава на Бога! И тук, като едно приложение във формата на заключение, искам да се върна към 50-и стих. Там се казва: „Затова ще Те хваля, Господи, между народите и на името Ти ще пея.“ Този стих е цитиран от апостол Павел в Римляни 15:9. Това означава, че апостол Павел е чел този Псалом.
Римляни 15:9
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:
„Затова ще Те хваля между народите;
и ще възпея името Ти.“
И там той е цитиран в един мисионерски контекст. Апостол Павел е знаел този Псалом наизуст. Как искам да ви насърча да го научите! Това би било чудесно, ако някой от младежите научи този Псалом наизуст и ни го изрецитира следващата неделя. Но защо църквата трябва да се занимава с мисии? Какво означава „мисии“? Мисии означава, че ти отиваш да споделяш благовестието с друга култура. Защото Божията цел е глобална. Тя не включва само Израел, не включва само България. Тя включва хора от целия свят, от всички народи.
Христос беше служител на Божието Слово, на Божието обещание. А тези обещания за спасение включваха не само обрязаните, не само евреите, но и езичниците, и всички народи. И в Римляни 15 глава, 8-9 стих, където той цитира Втора книга на царете 22:50, това е още един начин да ни се каже, че благовестието е Божия сила за спасение на всеки, който вярва — първо на юдея, после и на езичника. Благовестието не е само за един народ, не е само за един етнос. Благовестието включва всички народи и всички хора по света.
Римляни 15:8-9
8 Защото казвам, че Христос стана Служител на обрязаните заради Божията вярност, за да се утвърдят обещанията, дадени на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:
„Затова ще Те хваля между народите;
и ще възпея името Ти.“
И вижте какво казва там: „Защото казвам, че Христос стана Служител на обрязаните заради Божията вярност, за да се утвърдят обещанията, дадени на бащите, и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите и ще възпея името Ти.“ Слава на Бога! От този 9-и стих разбираме, че Христос стана служител не само на евреите, но и на езичниците. Обаче знаем, че докато Той беше на земята, Неговото служение беше до голяма степен в Израел. Тогава как ще се изпълни Неговото обещание да хвали името на Бога между народите? Вярвам, че това се осъществява чрез мисиите. Слава на Бога!
Затова ние трябва да се молим за мисиите. Затова ние трябва да участваме в мисиите. Защото славата на Бога е в основата на всичко. И тази слава ще бъде отдадена на Бога от всички народи, от всички племена, от всички етноси. С това ви насърчавам — размишлявайте върху този стих: „Затова ще Те хваля между народите и на името Ти ще пея.“ Исус Христос каза това нещо. И докато дойде Исус Христос, за да дойде Той, трябва да се изпълни Неговото Слово: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ Слава на Бога!
Матей 24:14
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
Исус казва: „Аз няма да дойда, докато църквата не прослави името Ми между всички народи”. Това е задачата на църквата днес — ние да действаме за осъществяването на този план, за тази цел на Бога.
Матей 24:14
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
2 Царе 22:50
50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
„Затова ще хваля името Ти между народите и на името Ти ще пея”. Така че в заключение бих казал, че най-правилният начин да приложим Втора книга на Царствата 22 глава в живота си е да се включим в междукултурна благовест. Да се молим за мисиите, да даваме за мисиите, да отидем, ако Бог ни призовава, на мисии, които проповядват благовестието сред недостигнатите.
Това е Божият прицел, това е, което Бог прави за нас.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим Ти да бъдеш с нас, за да ни помагаш. Благодарим Ти за Исус, Царя на царете, Господ на господарите. Този, Когото Ти изпрати, Този, Когото Ти прослави, дори когато Той беше разпънат на кръста. Този, Когото Ти възвиси и на Когото Ти каза, и Който може да каже: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. Господи, ние Те прославяме, ние Ти се покланяме, Ти си Христос Виктор, Ти си победителят, Христос победителят. Ние Те прославяме, ние издигаме името Ти, ние издигаме името Ти като знаме над народите. Славим Те, Господи, прославяме Те. Молим се, Господи, за всички мисионери по целия свят, защото виждаме, Боже, че Твоето царство не расте с насила, не расте с насилие, но с любов, с благовест. Господи, Ти ще дойдеш отново и когато дойдеш отново, Ти ще установиш царството със сила. Но сега, Боже, Ти желаеш Твоето царство да се разраства с любов и Ти казваш на онези, които Го приеха, че Ти даде право да станат Божии чеда. И аз Те моля, Господи, сега ако има някой, който все още не Те е приел в сърцето си, Господи, Ти подействай в неговото сърце, за да Те приеме и да бъде Твой. Ние Ти се покланяме и Ти отдаваме цялата слава в името на Исус. Амин.