Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим нашите размишления за преобразяването или трансформацията. Защото Бог желае ние да бъдем преобразени. Бог желае ние да бъдем трансформирани. И това е нашата вяра за църквата. Това е нашето видение или визия, че Господ Исус, тук в църквата, променя животи. Един по един. Преобразява. Среща. И в тази среща Той ни променя и ни изкупва. И ни прави такива, каквито Той желае ние да бъдем.
Защото това е целта на Бога. Той желае да ни преобрази според образа на Исус Христос. Целта на нашите християнски животи, след като бъдем спасени от греха, е ние да растем в Христоподобие. Да ставаме подобни на Господа в нашия характер. Това не означава да ставаме еднакви по някакъв калъф. Защото всеки има различни дарби, всеки има своята индивидуалност. Но в нашата любов, в нашата милост, в нашата истинност, в нашия характер, ние да бъдем като нашия Господ.
И ние говорим, че в това преобразяване Господ първо преобразява умовете ни. Защото от там започва всичко. От нашите мисли. Нашият ум е бойното поле, в което Сатана ни изкушава, в което идват атаките в живота ни. И затова Писанието ни казва да не се съобразяваме с този свят, но да се преобразяваме чрез обновяването на ума си. Вижте, това означава, че този свят желае да ни моделира или да ни съобрази със себе си. Той желае да ни направи по неговия калъп и неговият натиск е отвън.
Той ни атакува с мисли, чрез телевизията, чрез интернет, чрез приятели, чрез неприятели, чрез колеги. Отвсякъде той ни атакува. Дори с хора от семейството, които не са вярващи. Още докато растем, той желае да ни накара да мислим като него и това е, че той желае да ни накара да се съобразим с него. Но Бог ни казва, чрез апостол Павел, да не се съобразяваме с него, но да се преобразяваме. И вижте, преобразяването е нещо, което става отвътре навън.
Значи съобразяването става отвън навътре, а преобразяването става отвътре навън. И това преобразяване става чрез обновяването на нашия ум. Като махнем лъжите на Сатана от ума си и на тяхно място сложим истината на Божието Слово. Слава на Бога! Така че това е Божията воля за нас – да имаме едни преобразени умове и да бъдем подобни на Христос. И тогава, когато ние променим начина, по който мислим, това ще промени начина, по който се отнасяме към Бог, към себе си и към другите.
И ако ние се променим отвътре, то тогава очевидно и нашето поведение също ще се промени. Обаче Бог желае да промени не само ума ни и не само начина на мислене, но Бог желае да преобрази също нашето отношение. Миналият път ние говорихме за преобразяването на сърцето и как Бог желае ние да имаме едни различни отношения. И да имаме едно преобразяване в отношенията ни. И това става чрез това ние да имаме разбирането, че нашият живот е в Христос. И да имаме правилната си цел в живота.
И също да бъдем готови да служим на другите. Това променя нашето отношение. Но освен нашето отношение, Бог желае също да промени нашите приоритети. Защото приоритетите ни са в основата на нашия характер. Същото това какви са твоите приоритети определя какъв ще бъде твоят характер. И когато говорим за приоритети, какво е приоритетът? Значи когато се събудите сутрин и си кажете: „Днес трябва да направя това и това и това“, това са вашите приоритети. Разбирате ли?
Значи сутрин като се събудиш си кажеш: „Сега трябва да направя това и това и това“. План. Планираш да направиш това. И в това планиране ти правиш най-важното първо. Нали, първо правиш най-важното. Това означава, ние не говорим за тоалетната. Тоалетната тя си е част от ежедневието. Говорим за други неща, които ти правиш след като отидеш в тоалетната. И всъщност във всичко, което правим, ние трябва да мислим за това какви са нашите приоритети. И може да погледнем какво правеше Исус. Това е нещо интересно. Какви бяха Неговите приоритети? Какво правеше Исус, когато сутрин се събудеше?
Слушайте, тук точно това е, че нашите приоритети са разместени. Ние поставяме на първо място в живота си работата. Обаче работата не трябва да бъде на първо място. Трябва да бъде много след други неща, които трябва да бъдат на първо място. И всъщност затова Бог желае да преобрази приоритетите, да бъдат така, както Той желае те да бъдат. Но вижте Исус какво правеше.
Марко 1:35
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
Така че Исус започваше деня си с молитва. Това означава, че Той поставяше на първо място връзката с Бог. Защото в тази молитва, молитвата е срещата с Бога. И Бог трябва да бъде на първо място в нашия живот. Така че ако трябва да подредим по степенуване кое е на първо място в живота ни, ние трябва да кажем, че на първо място трябва да бъде Господ. Нашият приоритет трябва да бъде преди всичко Бог. Той трябва да бъде на първо място в живота ни. Защото това е разликата между хора, които не познават Бога и тези, които Го познават.
Хора, които не познават Бога, те въобще не мислят за Него, те си мислят за техния живот и така нататък. Но тогава животът на един такъв човек е в хаос. Защото той няма организация. Когато Бог застане в центъра на живота ни, тогава Той регулира всички останали неща. Ако Бог е в центъра на живота ни, Той ще регулира нашето отношение към себе си. Той ще планира какво трябва да правим.
Така че, ако Бог е в центъра на живота ни, Той ще регулира отношението ни към себе си. Той ще регулира също отношението ни със семейството. Защото ако Бог е в центъра на семейството, дори единият да е вярващ, а другият да не е вярващ, пак ако Бог е там, Той ще регулира отношението на вярващия към другия. На работа същото – Бог ще регулира нашето отношение на работа. Така че, преди всичко, на първо място в нашия живот трябва да бъде Бог.
Матей 22:36-40
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Слава на Бога! Така че е доказано коя е първата и коя е втора, подобна на нея, но тук има степенуване.
Това означава, че има различни приоритети. На първо място ние трябва да обичаме Бога. Със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, със всичката си сила. И разбира се, това е свързано и с любовта към ближния, защото тази любов към Бога се изявява в нашата любов към другите. Защото Йоан казва, ако ти не обичаш брата, който си видял, не можеш да претендираш, че обичаш Бог, който не си видял. Така че любовта към Бога се изразява в любовта към хората около нас.
Матей 22:36-40
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Но Бог пак е на първо място. И видяхме и с Исус, че неговият приоритет беше, че той отиваше и започваше деня си с молитва. Кой е на второ място? Кой е най-ближният от тях? Дали жената, мъжете, семейството, децата и т.н. Значи за второто място обикновено може да спорим. Но аз мисля, че второто място трябва да бъде за нас самите. На първо място трябва да бъде Бог, на второ място да бъдем ние самите. Не от егоизъм, но за да може ние да се поддържаме такива, каквито Бог ни е създал.
Марко 1:35
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
Защото ако ние не сме наред, ние не бихме могли да служим и да се грижим и за останалите. И това се отнася във всяко едно отношение. Аз ще прочета някакъв стих от Божието Слово. Например 2 Йоаново, първа глава, 8 стих. Там се казва „Внимавайте на себе си“. Така че след като Бог е на първо място, ние сме на второ място, защото Бог желае да ни спаси. Затова ние трябва да внимаваме на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.
2 Йоаново 1:8
8 Бъдете бдителни към себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.
И нека Бог да ни благослови тази сутрин, която сме тук, да чуем тези думи, да ги вложим дълбоко в сърцето си. Защото причината, поради която някои са отпаднали от вярата или не са между нас, е понеже те не са внимавали на себе си. Оставили са приоритетите им да се променят и на мястото на това да внимават на себе си, те са оставили да внимават на този свят, да внимават на други неща. И работата или различни неща са отнели вниманието им, са ги разсеяли.
Затова трябва да внимаваме на себе си. Също в Лука 21 глава, 34 стих се казва: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и да ви постигне онзи ден внезапно като примка“. Вижте, тук различни неща могат да изместят вниманието от себе си. Било то удоволствия, било то грижи, и от тази загриженост ти забравяш да внимаваш на себе си. Също в 1 Тимотей 4 глава, 16 стих се казва: „Внимавай на себе си и на поучението си“.
Лука 21:34
34 Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка;
1 Тимотей 4:16
16 Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.
Ние не можем да бъдем добри свидетели за Христос, ако ние първо не изпълняваме лично и не прилагаме в живота си това, което Божието Слово казва. Така че да поставим себе си на второ място означава ние да прилагаме Божието Слово и Божието учение и това, което четем в Словото, първо в нашия живот. Защото ако ние не го прилагаме в нашия живот, а пък искаме от другите да го правят, тогава нашето проповядване и нашето говорене ще бъде суетно и то ще бъде безсилно, невалидно.
Няма да има в себе си валидност. Напразно. Така че трябва ние да внимаваме на себе си и да постоянстваме в това, защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си. Но на първо място ти трябва да спасиш себе си, защото ако не спасиш себе си, каква полза, ако спечелиш целия свят и изгубиш душата си? И също в Деяния се казва дори за тези, които са пастири в църквата, се казва „внимавайте на себе си“. Значи първо ние, пастирите и тези, които са водачи в църквата, ние трябва да внимаваме на себе си и после на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бог, която Той е придобил със собствената Си кръв. Църквата е ценна, но преди всичко водачите трябва да внимават първо на себе си.
Деяния 20:28
28 Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Така че тук пак имаме подреждане по важност. Кое е най-важно? Най-важно е Бог. След това сме важни самите ние. И ние трябва много внимателно да приглеждаме себе си. И затова и Словото казва, и дори по време на Господната вечеря се казва ние да изпитваме себе си. Дали сме във вярата, да изпитваме себе си, дали да не би в нас е влязла някаква нечестива мисъл, да изпитваме себе си, дали в нас няма нещо, от което трябва да се освободим, някакъв грях, който трябва да изповядваме. Така че на първо място е Бог. И на второ място сме самите ние.
И тук трябва да се грижим за духа си, за душата си, да не би в нас да има непростителност, да не би в нас да има нещо, което Бог не желае. Да се грижим за преобразяването на ума си, да постоянстваме, да бъдем изпълнени със Святия Дух, защото също това е едно от нещата, в което ние се проваляме. Словото казва: „Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се със Святия Дух“. И това означава да го правим всеки ден. И проблемът е, че веднъж ние много сме искали, много сме искали, сме били изпълнени, но ако ние не се изпълваме постоянно, ние ставаме като една бутилка, която е била изпълнена и има етикет „кръстен със Святия Дух“, обаче тя се е изпразнила или изветряла и остава само бутилката с етикета, пък вътре няма нищо.
Това означава, че ние не сме внимавали на себе си, нашите съдове да бъдат пълни, ние да бъдем готови да бъдем изпълнени със Святия Дух, нашата душа да бъде наред с Бога. Нашето тяло, ние трябва да се грижим за себе си, за това да спим нормално, за това да ядем нормално, защото Словото казва, че нашето тяло е храм на Святия Дух и ние трябва да се грижим за него, доколкото ние можем, защото ние сме настойници на това, което Бог ни е дал. Но също много е важно ние да гледаме на живота си от Божията перспектива, защото светът има свое определение за успех и това определение звучи по следния начин: Твоят вътрешен мир е равен на успеха ти плюс мнението на другите за теб.
С други думи, твоето самочувствие зависи не само от личните ти постижения, но и от това какво другите мислят за теб. Обаче това всъщност е един капан, защото ако това как се чувстваме и мирът не зависи от нашите постижения, т.е. какво ние сме направили, тогава ние никога няма да имаме мир. Защото винаги ще има нещо друго, което да правим. И колкото и да се стараем, все ще има някой, който да е недоволен. Ако мирът не зависи от това дали хората ни харесват, тогава никога няма да имаме мир. Защото винаги ще има хора, които ще бъдат недоволни от нас. Ето защо ние не се нуждаем от светската перспектива да се мери нас, но от Божията перспектива, т.е. как Бог ни вижда. И как Бог ни вижда? Бог ни вижда като едни, които са нови създания в Исус Христос. Слава на Бога! За да разберем начина, по който Бог ни вижда, ние трябва да погледнем във 2 Коринтяни 5 глава, 17 стих.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
Там се казва: „Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание“. Старото премина. Ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Христа и даде на нас да служим за примирение. Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им. Алилуя! Вижте, Бог ни вижда по един начин, че в Исус Христос аз съм дълбоко обичан, безусловно приет, тотално опростен и съм напълно угоден на Бога, защото съм бил направен чисто нов в Исус Христос.
Слава на Бога! Вижте, много от проблемите на хората в този свят, много от нашите проблеми са поради това, че ние не сме били обичани. Децата, ако децата казват: „Никой не ме обича“, и поради тази липса на любов, поради това, че те не се чувстват обичани, те не могат да обичат. Те започват и казват: „Щом мен не ме обичат, и аз няма да обичам“, и в тях се надига бунт и дори омраза към другите, и това е, което този свят желае. Защото това е, което той налага с филмите и с всички неща.
Но и затова много хора имат трудност да обичат, защото те самите не са били обичани. Именно затова тук ние трябва да променим нашето мислене в самите нас и ние да разберем, че ние сме обичани. Може светът да не ни обича, но имаме Един, който ни обича, и това е Бог. Слава на Бога! И ние самите трябва да се обичаме. Точно това е. Но ние се обичаме, защото Бог ни е възлюбил, че ако гледаме само на себе си, ние се обезсърчаваме. Защото виждаме, че сме слаби, че сме недостатъчни, че правим грешки, че правим глупости и в един момент, ако гледаш на себе си, си виждаш, че си безпомощен в много отношения.
И може да се отчаеш от себе си. Затова най-добре е да гледаш на себе си от Божията гледна точка. Защото Божията перспектива не зависи от успеха ни, нито зависи от това какво другите мислят за нас. Но Божията позиция за това кои сме и какво означаваме ние за Него е това, че Той казва: „Аз Те обичам, Ти си приет, Ти си опростен и Ти си Ми угоден, защото Ти си бил направен ново създание в Исус Христос“. Бог гледа на нас през кръвта, пролята за нас на Голготския кръст, и в Исус Христос Той ни вижда угодни на Него, Той ни вижда оправдани, Той ни вижда простени и Той ни е възлюбил с вечна любов.
Псалм 103:1-12
1 Давидов псалом.
Благославяй, душо моя, Господа,
и всичко, което е вътре в мене, нека хвали святото Му име.
2 Благославяй, душо моя, Господа,
и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния.
3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония,
изцелява всичките ти болести;
4 Който изкупва от рова живота ти,
венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Който насища с блага̀ душата ти,
така че младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие
за всички угнетявани.
7 Направи Моисей да познае пътищата Му
и израилтяните – делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Няма да изобличава винаги,
нито ще държи гняв довека.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни,
нито ни е въздал според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята,
толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него,
12 колкото отстои изток от запад,
толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
Слава на Бога! Така че в Исус Христос Бог ме обича и аз мога да кажа, че в Исус Христос аз съм дълбоко обичан, безусловно приет, тотално опростен и напълно угоден на Бога, защото съм бил направен чисто нов в Исус. Нека да кажем това всички! В Исус Христос аз съм дълбоко обичан, аз съм безусловно приет, аз съм тотално опростен, аз съм напълно угоден на Бога, защото съм бил направен чисто нов в Исус Христос. Слава на Бога! Алилуя! Слушайте, това е много важно: на първо място да бъде Бог, на второ място да бъдем ние, защото това се казва и в Първо Йоаново 4 глава, 19 стих: ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.
1 Йоаново 4:19
19 Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.
Когато ти получиш любов, когато ти осъзнаеш Божията любов към тебе, тогава вече ти можеш да обичаш другите, защото Словото казва на много места да прощаваме, както на нас е простено. Ама ако ти не се чувстваш простен, как ще простиш на другите? Ако ти не се чувстваш обичан, как ще обичаш другите? Тогава се затваряш в себе си и нищо не можеш да правиш, а Бог желае ние да бъдем канали за Неговата благодат към другите хора. Слава на Бога! Така че на първо място трябва да бъде Бог, на второ място трябва да бъдем ние.
И когато говорим за себе си, това означава както да се чувстваме простени и изкупени също, обаче и това не е да живеем живота си като настойници. Трябва да разбираме, че ние не сме собственици на нищо в този свят. Защото в Псалм 24 се казва: „Господня е земята и всичко, което е в нея“. Вижте какво се казва, нека да го прочетем: „Господня е земята и всичко, що има в нея, вселената и тия, които живеят в нея“. Помислете какво включва това? Значи светът и всичко, което е в него, е на Бога и не само той, но и тези, които живеят във вселената, и те са на Бога.
Псалм 24:1
1 Давидов псалом.
Господня е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея;
Тогава имаме ли нещо, което Бог не притежава? Не! Бог е собственикът на всичко в този свят и Бог е собственикът и на нас самите. Това означава, че всичко, което имаме, то не е наше, но то ни е било поверено от Бога. И тук ние се противопоставяме и имаме различни разбирания със света. Защото светът казва точно обратното. Светът казва, че заплатата си е твоя, може да си я харчиш както си искаш. А животът си е твой, живей си го както си искаш. Децата си са твои, възпитавай си ги както си искаш.
Но Бог казва: „Не, всичко, което имаш, Аз ти го поверявам. И ти го имаш, за да го използваш по начина, по който Аз желая това да бъде използвано“. И помни, че то не е твое и не е предназначено за тебе, а ти си само негов настойник. И виждате, това веднага променя много от нещата в нашия живот. Отношението към парите ни, отношението към времето ни, отношението към децата ни, към всяко едно нещо. Те не са наши, но ние сме техни настойници. И това се отнася не само за парите, но също за способностите ни, за талантите ни, за хората в живота ни.
Всичко това са неща, които Бог ни е поверил. И Той ни гледа и ни наблюдава как ние ще ги използваме. Дали ще ги използваме по най-добрия начин, дали ще ги използваме за Негова слава, дали ще ги използваме за разширение на царството Му. И дали ще бъдем верни във всичко това. И тогава като добри настойници, ние трябва да разбираме каква е Божията воля. Вижте, Исус казва тази притча за талантите. За този човек, който при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
На един даде пет таланта, на друг два таланта, на друг един. И тогава той се върна и поиска да прегледа сметката с тях. И първият каза, вижте, той му каза: „Господарю, ти ми даде пет таланта, ето, спечелих още пет“. Той знае, че тези пет са на Господаря му и той ги е умножил и той му ги връща и каза: „Ето твоето“. Това не е моето, това е Твоето. Но аз го умножих. А пък единият, който се отказа и презря таланта си, той каза: „Скрих го в земята, ето, имаш своето“.
Обаче Господарят му каза: „Зъл и лениви слуго! Знаеше, че жъна, където не съм сеял, и събирам, където не съм пръскал, или че съм прекалено изискателен. Ти просто трябваше да внесеш парите ми на банкерите и когато се дойде, ще взема своето с лихва“. Така че той му каза: „Няма начин да няма начин ти да умножиш това, което ти е било поверено. Дори ако ти нещо не направиш, отиди в банката, ти поне лихва ще имаш, а така нищо“.
Така че, като настойници, ние трябва да разсъждаваме каква е Божията воля с това, което Бог ни е поверил и дали ние правилно управляваме ресурсите, които Бог ни е дал. И тук трябва да разбираме Божиите приоритети. Например това, че грижата за Божието царство е по-важна от грижата за утрешния ден. Ние се безпокоим за утрешния ден. Ако седнете на една седянка, това се говори само: какво ще правим, пари нямаме, как ще живеем, какво ще правим, какво ще обличаме, какво ще ядем, какво ще правим.
Матей 6:31-33
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?
32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Вижте, тук не се говори за това ние да не работим или да бъдем мързеливи или нещо такова. Не, не се говори за това, но се говори за това кое е първо и кое е второ. И се каза първо да търсим Неговото царство и Неговата правда. Следването на Исус е по-важно от нещата, които могат да бъдат свършени от хора, които не са Христови последователи.
Матей 8:21-22
21 А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22 Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци.
В Матей 8 глава има един шокиращ стих, но това е, което Исус казва. И там се казва, а друг от учениците Му рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“. Това беше неговият приоритет. Но Исус му рече: „Върви след Мен и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“. Ние не знаем дали бащата на този човек е бил в момента умрял. Защото има различни тълкувания и различни възможности. Или той в момента е умрял и сега бащата му е починал и той трябва да отиде да го погребе, или пък други възможности, при които той трябва да се грижи за баща си, докато бащата му почине. Защото и в закона се казва, че човек трябва да се грижи за своите родители.
Може би да е бил умрял. И това също е възможно, понеже е имал някакъв такъв обичай, за който също четох, не съм сигурен дали е така, но това е, което четох. Те са имали някакъв такъв обичай, че когато човек умре, те го полагат в гробницата, но след една година, когато вече останат само костите, те събират костите и ги слагат на отделно място вътре в гробницата. И това е като второ погребение след една година. Така че независимо обаче за какво се отнася, Исус му каза: „Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“.
В случая мъртвите са тези, които са изгубени, тези, които не познават Бога. Но това означава, че следването на Исус е по-важно от всичко друго. Ако Исус ти се е разкрил, но Го следваш, и ти кажеш… Някой разправяше на Марин, че приятелите, или някой друг, не мога да се сетя кога е, някой казал… А, на брат Стойко, не знам той дали е, няма го тук, но той разправяше за… Че говорил на един приятел на неговия внук, и той отначало приема, но след това казва на внука му: „Абе, дядо Стойко, какво иска сега? Той е на моите години, какво я правя? Да не би да ходя на църква, като е бил млад“.
Значи, когато е млад, този човек си мисли: „Аз сега ще си живея живота, пък като остарея, ще почна да следвам Бога“. Обаче, т.е. той поставя приоритетите си обратно. За него приоритет е неговият живот. Това означава, че той не поставя Бог на първо място в живота. Но Исус каза: „Върви след Мен и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“. Остави тези, които не познават Бога, те да си живеят живота, но ако на теб Бог ти се е разкрил, ако Бог те е призовал, не губи време, а тръгвай по пътя, защото това е пътят на вечния живот.
И Бог има нужда от жетвари, Бог има нужда от служители, Бог има нужда от хора, които да Му служат. Има хиляди хора и милиони, които не познават Бога. Те могат да вършат нещата на този свят, но ако теб Бог те е призовал, ако ти се е разкрил, не се бави. Следвай Исус Христос. Тръгни след Него. Така че трябва да знаеш кое е първо, кое е второ.
Матей 23:23
23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
Също да не бъдем законници, както се казва в Матей 23 глава: „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери, защо давате десятък от джоджена, от копъра, от кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате“. Вижте, има неща, които са по-важни и които са по-маловажни. Така че ние трябва да гледаме важните неща.
Матей 23:25-26
25 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
Това, което е вътрешното, е по-важно. „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери, защото очиствате външността на чашата и блюдото, а отвътре се пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеи, очисти първо вътрешността на чашата и на блюдото, за да бъде и външността им чиста“. Вижте, ако вземеш да измиеш една чаша отвътре, или тенджера, ти като я измиеш отвътре, тя ще се измие и отвънка. Но ако измиеш само отвънка, а вътре тя стане мръсна и я сложиш, да поднесеш там, и сякаш отвътре можеш да червясаш. Това означава, че приоритет е вътрешното. Приоритет е сърцето. Приоритет са вечните неща. По-важна е душата.
Матей 5:20
20 Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.
Също в Матей 5:20 Исус казва: „Защото ви казвам, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никога няма да влезете в небесното царство“. Нашата правда трябва да бъде вътрешна и духовна, не външна и ритуална. Също отношенията помежду ни са по-важни от ритуалите.
Матей 5:23-24
23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,
24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.
В Матей 5 глава, 23 и 24 стих се казва: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и отиди първо се помири с брат си и тогава дойди и принеси дара си“. Значи помислете си това нещо, ако го приложим само за нашата църква, колко е важно. Че ние си казваме: „За мен е важно да отивам на църква“. Важно е за теб да отиваш на църква, ама като си сърдит на тая сестра и на тоя брат и не можете да се гледате и не се поздравявате, тогава каква файда, че ти ходиш да се покланяш на Бога? Иди първо си оправи взаимоотношенията и тогава дойдете заедно като едно семейство да се покланяме на Бога. Това е библейското изискване.
Трябва да се знае какво е първо и какво е второ. Това са приоритетите. Бог трябва да бъде на първо място в живота ни, после ние трябва да внимаваме на себе си и на трето място трябва да бъде семейството ни преди работата ни. Служението и работата са на четвърто място, защото ако семейството ни не е наред, ние не можем да служим на другите. И ако семейството ни не е наред, тогава нищо не ни е наред, защото семейството ни са най-близките ни. И затова, ако погледнете в посланието към Ефесяните, там апостол Павел говори за човека, как той трябва да пази сърцето си и след това той говори за семейството.
Ефесяни 5:22-33
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа,
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24 Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25 Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости.
31 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“
32 Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата.
33 Но и всеки един от вас да обича своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа. Значи първо жените трябва да имат право отношение с Господа и тогава, ако Господ е в центъра, те да го правят като към Господа. Дори да не харесват мъжете си, не се казва, че те не грешат. Но вижте, за мъжете е още по-зле. Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като сам Той е спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
Не се казва само когато те са прави, казва се във всичко. И вижте обаче това за мъжете: Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея. Църквата заслужаваше ли Христос да я обича? Не. И даже вижте тук какво се казва: Но за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото. За да представи на Себе Си църквата славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Христос се труди, за да може да освети църквата и да представи, да направи такава, каквато Той иска да бъде.
И тук вижте какво се казва: Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Така че ние трябва да обичаме себе си. Обаче се казва мъжете да обичат жените си като своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото сме едно. Защото никой никога не е намразил своето тяло. Вижте, това означава, че има опасност мъжете да намразят жените си. Защото ако те ги ядосват непрекъснато и непрекъснато и непрекъснато, накрая мъжът може да каже… може да ги намрази. Но никой никога не е намразил своето тяло, но го храни. Мъжът може да каже: „Добре, че не се отнасяш добре към мен, пари ли? Няма да виждаш пари“. Но се казва, че той го храни, се грижи за него, както и Христос за църквата. Така че не само на жените е трудно. И на мъжете не е лесно. Така че по-добре сега се гледа в неговата чиния. И жените да се покоряват на мъжете, мъжете да обичат жените и да не ги мразят. Да, всеки да спазва приоритетите.
Понеже сме части на Неговото тяло. Защото ще остави човек баща си и майка си, ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът. Тая тайна е голяма, говоря това за Христос и за църквата, но и вие… Той говори тук на мъжете, всеки до един, значи без изключение, мъжът е всеки до един да люби своята жена както себе си. Айде, ако не се обича. Ако не обича себе си. Аз ви казах, за това първо е Бог, после сме и ние. Не трябва да се обичаме себе си. И да обичаме жената си както себе си, но и жената си казва да не злоупотребява с тая любов на мъжа. Но да се бои от мъжа, т.е. да го уважава и да го почита.
Но вижте, това е много важно и Сатана точно тук ни атакува в нашите приоритети. И той прави така, че на първо място да не е семейството ни, но да бъде примерно работата ни или пък други неща. И тогава ние не можем да му служим. Но семейството е много важно. Вижте, в Първо Петрово се казва в 3 глава, 7 стих: „Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд. И отдавайте почит на тях, като са наследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви“.
Т.е. ако в семейството нещата не са добре, тогава това пречи на връзката ни с Бога. Също в Първо Тимотей се казва в 3 глава, 4 и 5 стих: „Който управлява добре своя си дом“ – това е изискването за пастори, презвитери. „Който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност“. Защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква? Т.е. на първо място е семейството и след това е църквата. На първо място е семейството и след това е служението. На първо място е семейството и след това е работата. Т.е. ние трябва да мислим как да изграждаме семействата си, как да ги предпазваме, ако в тях има проблеми, как да разрешаваме тия проблеми. Защото ако семействата ни не са наред, тогава ние губим. Ако ние не сме наред, тогава ние губим. Така че нещата трябва да бъдат подредени по правилния начин.
Това става въпрос не само за отношението между мъжа и жената, но също ако си дете, ти трябва да мислиш, че за тебе е по-важно отношението със семейството ти, отколкото училището. Ако си имаш човек, който е възрастен и трябва да се грижиш за него, по-добре е да се грижиш за него, отколкото да не го правиш. Вижте какво се казва в 1 Тимотей 5 глава, 4 стих: „Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно пред Бога“.
Колко внуци не искат да погледнат бабите си? Ако са вярващи, това не може да бъде така. Внуците трябва да се грижат за бабите си, да ги почитат, да ги уважават, и синовете, и дъщерите да се грижат за майките си. И също в 1 Тимотей 5 глава, 8 стих се казва: „Но ако някой не промишлява за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош“. Така че ако ще правим добро, ако ще уважаваме някой, ако ще обичаме някой, първо трябва да бъде нашето семейство. И след това вече да се грижим и да даваме за другите.
Така че това са нашите приоритети. На първо място е Бог, на второ място сме ние, на трето място е семейството ни. И на четвърто място вече е нашата работа и служение. И там нещата зависят от различни неща, защото вече зависят там от призванието. Защото виждаме в Деяния 6 глава, че когато възникна проблем между вдовиците, защото те се чувствали пренебрегнати при раздаването на помощите, и те дойдоха при апостолите, обаче апостолите казаха: „Не е добре ние да оставим Божието слово, за да прислужваме на трапези“.
Значи това бяха две различни работи. Едната работа беше духовна, те да се молят, а другата работа беше да се раздават неща на вдовиците, помощи и така нататък. Счетоводна работа и други такива неща. И те казаха: „Нека да изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени със Духа и със мъдрост, изискването да са не по-малки отколкото за духовната работа, които да поставим на тая работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на Словото“.
Така че едните имаха едно призвание, другите имаха друго призвание и всеки според призванието си работеше. Така че твоята работа и служението зависи от твоето призвание и там приоритетите за всеки са различни. Но до тука приоритетите на всички са еднакви. На първо място е Бог, на второ място сме ние, на трето място е нашето семейство.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Те молим, Ти го запечатай в нас, не дай да размишляваме и Ти, Господи, промени.
Исусе, ние сме хора, ние сме слаби, ние сме немощни, ние сме недостатъчни, ние сме грешни, но Господи Ти си правилен, Исусе Ти си жив, Исусе Ти говориш, чрез Духа си и моля Те Ти да промениш животи в нашата църква. Нека да чуваме свидетелства за променени животи, нека да чуваме свидетелства за променени семейства, нека да чуваме свидетелства за изцеление, нека да чуваме свидетелства за знамения и чудеса, които са се случили. Но нека Господи да чуваме свидетелства за това как Ти си работил в живота ни и Ти си ни избавил от това какво сме били преди и си ни направил нови създания в Исус Христос.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
МОЛИТВА
Благодарим Ти за Твоя любов към нас и за Твоята милост. Молим Боже да запечата и това слово в нас и нека Господи то да работи и да дава плод в името на Исус. Амин.