За нашото поклонение, защото това видение трябва да бъде финансирано. За това трябва да събираме средства и да бъдем насърчени в нашото даване. Ще започна с една иллюстрация. В една красива неделна сутрин проповедникът се изправил на амвона и направил следното изявление: „Братя и сестри, аз имам в ръката си три проповеди. Проповед за хиляда евро, която трае само 5 минути. Проповед за 500 евро, която е дълга 15 минути. И проповед за 100 евро, която е един час дълга. Сега нека първо да съберем даренията и да видим коя ще проповядвам.“ Не знам дали хващате хумора на това нещо, но забележете, че е в евро.
Терминът за групово или колективно финансиране – „crowdfunding“ – това е нова дума. Буквално преведено: финансиране от тълпата. Навлиза в речника ни през 2006 година. Тогава се явяват две големи интернет платформи за групово финансиране. Знаете в последните години, че това е свързано с интернет. Едната е Kickstarter, а другата е GoFundMe. Може да сте чували за тия платформи.
Филмът за Исус, който може би сте гледали, който се казва „Избраните“ (на английски се казва „The Chosen“), също е пример за групово финансиране. Тази кампания събра 100 милиона долара чрез групово финансиране, за да ни донесат „Избраните“ по телевизията. Но ето цялата тази работа с груповото финансиране: независимо дали си дарил един цент или си бил човек, който е дал 100 милиона евро, ако си дарил, ти можеш да кажеш: „Аз бях част от това. Аз помогнах това да се случи“. Независимо колко си участвал и каква е била ролята ти, можеш да кажеш: „Аз съм част от това“.
Пример за българска кампания за групово финансиране е „Българската Коледа“. Не знам дали слушате за това по време на Рождество. Към 26 декември 2025 година „Българската Коледа“ събра над 3,72 милиона лева. Бяха изпратени близо 2250 хиляди дарителски есемеса. Като събраните средства ще бъдат използвани за помощ на тежкоболни лица и за осигуряване на медицинска апаратура в болниците. Това беше краудфандинг, т.е. финансиране от тълпата. Краудфандингът е метод за набиране на средства за проект или кауза чрез малки дарения от голям брой хора, обикновено чрез интернет платформи.
Сега, в библейски времена нямаше интернет платформи. Може би ще ви изненада, може би не, но колективното или групово финансиране всъщност присъства в цялото Писание. В Изход 25 глава Бог казва на Моисей: „Искам да обитавам сред моя народ, искам да ми построиш скиния, мобилна шатра; левитите ще я вдигат и ще я преместват, ковчегът на завета ще бъде там, така ще обитавам сред моя народ по време на неговите пътувания по пътя им към обещаната земя“.
Изход 25:1-2
1 Тогава Господ каза на Моисей:
2 Кажи на израилтяните да Ми поднесат принос; от всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен.
Това беше чудесно, но както за всяко нещо, така и за скинията бяха необходими средства и тези средства бяха събрани чрез групово финансиране или финансиране от тълпата – краудфандинг. За да се построи скинията, има групово финансиране. Бог нарежда на народа си да Му принесе принос, който да бъде дарен на драго сърце. Скинията е била построена чрез благотворителна кампания.
Ездра 2:68
68 А някои от началниците на бащините домове, когато дойдоха в Господния дом, който е в Йерусалим, принесоха доброволно за Божия дом, за да го издигнат на мястото му;
Те са финансирали групово установяването на храма. И ще кажете: „Да, но това е Старият завет, дай ми новозаветен стих“. Добре, какво ще кажете за Лука 8 глава, където се казва, че цялото служение на Исус беше финансирано с благотворителна кампания?
Лука 8:1-3
1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,
3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
Как е пътувал Исус? Как са имали храна? Как са имали места за престой? Кой им е помагал? Исус е финансирал групата от царството и служението си с всички тези хора. И особено тези дами, които са пътували с тях и са осигурявали средствата, които са били високопоставени и богати. Нека да не забравяме също, че 12-те апостоли имаха каса и касиер, който държеше касата, така че това Божиите хора да се обединят за обща кауза и да участват в нея, не е нова идея. Тоест сега това е най-модерната дума – краудфандинг, обаче това не означава нищо повече от това групово събиране на средства.
Както преди, така и днес, Бог финансира делото Си чрез групово финансиране. С други думи, краудфандингът за царството, т.е. когато това се дава за Божието царство, за разширение на Божието царство, за проповядване на Благовестието, е библейски. И преди молитвата ние прочетохме 1 Летописи, 28-29 глава, и днес ще се спрем на един по-кратък пасаж, 29 глава, от 1 до 20 стих. И този пасаж може да се раздели на две части. Първата част е призив за дарение за храма, което го отправя Давид. И втората част е молитвата на цар Давид за приемане на това дарение от страна на Бог.
Нека да видим какво може да научим за груповото финансиране или за краудфандинга, който се осъществява в тази глава. Това е историята на Давид, а контекстът е следният: Давид е царят, който е мерило за всички царе. Всички разкази за царете след него в книгите на Царете оценяват качеството на царете според това дали са били благочестиви като Давид или не. Дали сърцето им е било напълно отдадено на Бога като Давидовото. Т.е. Давидовото сърце е пример за добро сърце пред Бог. Много от нещата в Стария завет се въртят около Давид. Давид е човек по Божието сърце.
В един момент от живота си Давид решава, че иска да построи храм за Бога. Защо? Защото той живее в този огромен дворец, а Бог, който е невероятен и страхотен, живее в шатра, както би казал Давид. И той си казва: „Бог не заслужава това. Той заслужава нещо много по-голямо, много по-добро“. И така той иска да Му построи храм. Пророкът му казва в началото: „Направи това, което ти е на сърце“. Изглежда като добър съвет, Давид е човек по Божието сърце. Но тогава Бог се яви на пророка през нощта и му каза „не“. „Давид не е квалифициран да Ми построи дом. Кажи му, че е пролял твърде много кръв. Той е бил човек на войната. Няма той да бъде този, който ще построи храма, а ще бъде синът му – Соломон“.
Но това не спря Давид да направи всички планове, да събере всички материали, така че Соломон да може да успее. Така че това, което е важно да разберем за груповото финансиране, е, че то има някаква висша цел. То е за определена личност или кауза. В 1 Летописи 29 глава започва по този начин:
1 Летописи 29:1
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.
„Този палат не е за човека, а е за Господ Бог“. Средствата за всяка благотворителна кампания са за получателя.
Когато става въпрос за групово финансиране на царството, не става въпрос за вас и за мен, не става въпрос за това кой колко дава или за това кои са дарителите, става въпрос за Този, на Когото даваме. А Този, на Когото даваме, е святият Бог.
1 Летописи 29:1
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.
Ако се върнем към стиха, Давид казва: „Соломон, Бога избрал, но той е млад и неопитен, работата е голяма, палатът, храмът, който ще се строи, няма да бъде за човек, този палат не е за човек, а за Господ Бог“.
Това е голямо начинание, в което предстои да участваме. И не става въпрос за нашите и вашите капризи, а за това, което Бог иска, защото Бог е Този, за Когото организираме групово финансиране за царството. Груповото финансиране или краудфандингът в църквата е с цел разпространение на благовестието и напредъка на Божието царство. Това е висшата цел. Да се проповядва благовестието, да се разширява Божието царство. Едно от основните давания за напредъка на Божието царство, освен даването за мисиите, е даването за местната църква.
Как практически народът дава на Бога в нашия разказ? Дават Му, като дават за построяването на храма, за Божия дом. Думата „дом“ се споменава 8 пъти в този пасаж. И в нашето съвремие домът на Господа е местната църква. Събранието на вярващите и молитвеният дом, сградата на местната църква, ако има такава. Така че ние събираме средства в нашата църква и също в евангелските църкви в България. И тези средства са за църквата, за местната църква и това даване за местната църква е за Бог.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ Е ЗА ОПРЕДЕЛЕНА КАУЗА
Даване за Божия дом, даване за Господ. Това е първото нещо, което научаваме от тази глава, че груповото финансиране е за определена кауза. И в нашия случай тази кауза е за Божия дом, за местната църква.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ СТАВА С ЖЕЛАЕЩИ УЧАСТНИЦИ
1 Летописи 29:2-5
2 И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.
3 При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,
4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,
5 златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?
Второто нещо е, че груповото финансиране става с желаещи участници. В 29-та глава, от втори до пети стих четем: „И така, аз приготвих със всичката си сила за дома на моя Бог. Златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи и така нататък и голямо количество мрамори.“ И трети стих казва: „При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог. Освен всичко, което съм приготвил за святия дом.“ Т.е. това, което е приготвил, са държавните средства, сега той говори за частните си средства. И той казва: „Давам и частното си съкровище от злато и сребро. А именно от 3000 таланта злато, от офирското злато и така нататък всичко злато, което той приготвя.“ И в пети стих той казва: „И така, кой ще направи днес доброволен принос за Господа?“
Това е призивът. Кой ще направи днес доброволен принос за Господа? Благотворителните кампании търсят желаещи участници. Той отправя този въпрос към тълпата, която е събрана там, към народа. Това, което Давид каза, беше: „Вече имаме една голяма част от средствата, които са ни необходими. Държавни средства, лични средства, и може би това е била плячка от народите, които бяхме победили. Може би е било от дарения или неща, които бяха събрани от общността.“ Но той имаше всички тези неща, които изглеждаха като собственост на Израил.
И той каза: „Добре, това, което имаме, можем да отделим толкова.“ И добавя: „Аз също ще бръкна в собствения си портфейл, в собствената си банкова сметка, така да се каже. И ще дам цялото това злато и сребро, за да бъде част от проекта.“ И така Давид поглежда пред себе си и казва: „Кой ще се присъедини към мен? Кой ще бъде желаещ участник?“ Забележете, той не ни казва: „И така, ще добавя още 20% данък на всички.“ Защото той можеше лесно да събере парите с данъци, защото той е цар.
„Ще изискам от вас това насила, ще ви извия ръцете и ще ви обидя.“ Не, той казва: „Това е, което ще даря като народ, това е, което ще дам от джоба си, кой друг е готов да бъде участник и да даде за този проект, за изграждане на храм за нашия свят Бог?“
Една от ключовите думи в този пасаж е думата „събрание“. В първи стих виждаме, че Давид се обръща с призив за дарение към цялото събрание. В 10 стих Давид благославя Господа и се моли пред събранието, в 20 стих Давид призовава цялото събрание да благослови Господа и да Му се поклони. Така че, за да имаме групово финансиране, трябва да имаме събрание. Събранието е това, което осъществява груповото финансиране. Когато става въпрос за финансиране на Божието дело, това няма да стане от Международния валутен фонд. Няма да стане от Световната банка. Това ще стане от вярващите, от църквата, от събранието на светиите.
В стих 3 Давид завършва призива си. В пети стих всъщност Давид казва: „Кой ще направи днес доброволен принос за Господа?“ Днес много хора обвиняват пасторите, че говорят за пари. „Аз отивам в църквата, само за пари говори този пастор.“ Но в Божието Слово виждаме, че водачите на Божия народ, като например Моисей, Давид и други, отправяха призиви към Божия народ за набиране на средства. Било то за скинията или за храма. Пасторите днес също трябва да призовават хората и да не се срамуват да говорят, че трябва да се дава. Десятък – трябва да се дава, да се покланяме на Бога с нашето даване.
Трябва да призоваваме хората да дават за църквата и за молитвения дом. Това дава възможност на хората да участват в Божието дело и да се покланят на Бога с тяхното даване, защото даването е поклонение. Другият въпрос е, че изразходването на събраните средства трябва да става по един прозрачен и ясен начин, като се следва принципа на апостол Павел.
2 Коринтяни 8:21
21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
Т.е. църквата, когато има тези средства, това са Божиите пари на Божиите хора и ние сме отговорни какво правим с тях и как ги изразходваме. Така че дотук говорихме за това, че груповото финансиране в царството е с цел напредъка на Божията кауза, Божието царство. Т.е. даване на Бога и казахме, че за да се осъществи, трябва да има група, това означава, че всеки трябва да се включи. Т.е. си призован, разбира се, доброволно.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ ЗАПОЧВА ОТ ВОДАЧИТЕ
Третото, което разбираме от този пасаж за груповото финансиране, е, че груповото финансиране започва от водачите. В шести стих се казва: „Тогава първенците на бащините домове, първенците на израилските племена, на хилядниците, стотниците, надзирателите на царските работи…“ Т.е. тези, които бяха важните клетки в царството, пожертваха усърдно. Не просто така повърхностно да отбиват номера, ами усърдно и не само дадоха, ами пожертваха. Означава, че ти се лишаваш от нещо, за да можеш да го дадеш. И дадоха за работата на Божия дом 5000 таланта и 10 000 драхми злато. Всичко беше премерено и даже скъпоценни камъни. Те ги дадоха в ръката на гирсонеца Ехиил, който явно беше министър на финансите или беше ковчежникът, беше касиерът.
Но груповото финансиране започва с лидерството. Лидерите, водачите вдъхновяват хората да бъдат щедри чрез личния си пример, а не само с призиви за дарения. Ако аз като водач на църквата не давах за по-голямата кауза на царството, било то с моето време, средства, таланти, ще бъда много лош пример.
Ако някой пастир не дава, да заминава. Но не само пастир, но и водачите в църквата. Ако ти си водач, знай, че Бог очаква от теб да бъдеш пример на останалите и във всички други неща, но също и в твоята щедрост.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ НОСИ РАДОСТ
Следващото нещо за груповото финансиране е, че то носи радост. Това, което те събраха тогава, съвременната стойност, според Google, колко е стойността на материалите от 1 Летописи 29 глава, казва около 250 милиарда евро. Те са събрали на съвременни парички злато и тонове злато.
Мисля, че един талант злато е около 40 кг, а те са събрали само лидерите 5000. Тук става въпрос за тонове злато. Тогава са хиляди злато и сребро. Но когато те ги събраха, хората се зарадваха, защото бяха дали доброволно. И това ми напомня за 2 Коринтяни 9 глава, 6-7 стих. Там апостол Павел казва: „Така работят нещата. Каквото посееш, това и ще пожънеш.“ Не давайте, защото някой ви извива ръцете, или имате гузна съвест, защото другият дава и аз трябва да дам, защото Бог обича какво? Радостно сърце. Радостен дарител. Някой, който дава с радостно сърце.
2 Коринтяни 9:6-7
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
Казва така: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, който сее щедро, щедро и ще пожъне, всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ Хората от 1 Летописи 29 глава дадоха с цялото си сърце и се зарадваха, защото бяха дали доброволно. Те бяха дарили доброволно на Господа и цар Давид също се зарадва много.
1 Летописи 29:9
9 Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.
Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно. Както и лидерите жертваха усърдно и народът започна да жертвува усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа, също и цар Давид се зарадва твърде много. Слава на Бога! Така че има радост в даването, която ти можеш да опиташ, ако даваш с радост на сърце.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ УСПЯВА С МНОГО УЧАСТНИЦИ
Следващото нещо за груповото финансиране е, че то успява с много участници. Мисля, че всеки от нас би могъл да погледне тази сграда. Имаме служители, макар и да сме малка църква, имаме програми, имаме различни неща и да каже: „Какво може да прави моето дарение за всичко това?“ Отговорът е нищо. Твоето дарение не може да помогне. Обаче когато твоето дарение се събере с дарението на човека до тебе отляво, човека отдясно и всеки като даде, тогава може да се събере. Ние сме в състояние колективно да финансираме Божието царство. Същото е с нашето време и таланти, защото Бог очаква не само да даваме средства, но да даваме нашите таланти, да даваме нашето време.
Има една българска поговорка, която казва: „С много хора работа да вършиш, с малко хора хляб да ядеш.“ Като с малко хора ще има повече хляб за тебе, обаче като има много хора, се изграждат много неща, защото с много хора се свършва работата. И сговорна дружина планина повдига. Както многото ръце правят работата лека, същото е когато става въпрос за финансиране, време и талант. Когато всички се включим заедно, ние сме в състояние да финансираме царството и да постигнем велики неща, ако всеки един се включи. Затова не си казвай: „Аз нямам значение, моето дарение няма значение.“ Не, има значение, защото ако ти дадеш, тогава ти си част от груповото финансиране. Ти си част от това, така че бъди част от Божието дело.
ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИДРУЖЕНО С МОЛИТВА И БЛАГОДАРНОСТ
И следващото е, че груповото финансиране трябва да бъде придружено с молитва и благодарност. От първи до девети стих това беше първата част на текста и там говорихме върху призива на Давид за събиране на дарения за храма, т.е. той отправя призив за дарения към народа. Сега преминаваме във втората част на пасажа, където е молитвата на Давид за приноса на народа и както казахме, груповото финансиране трябва да бъде придружено с молитва, прослава на Бога, благодарност и поклонение.
В нашия текст виждаме, че Давид придружи призива за даване с молитва, която започна с прослава към Бога. Така че когато ти даваш, помоли се: „Господи, ето тези средства, аз Ти ги давам на Теб, дай с молитва.“ Не просто така давай, дай с молитва. Кажи Му: „Господи, аз Ти ги давам, приеми ги, аз ги давам на Теб, това е моето поклонение към Теб и Ти заслужаваш.“ Вижте как започва молитвата, много е красива, просто като я чета и така ме изпълва Святият Дух и се радвам и се удивлявам на сърцето на Давид, защото той беше сърце по Божието сърце.
1 Летописи 29:10-13
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израил.
11 Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.
12 Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.
13 И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.
Той каза: „Тогава Давид благослови Господа пред цялото събрание“ и каза: „Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на баща ни Израел. Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата, защото всичко е Твое, което е на небето и на земята.“ От всичко Бог е създал на небето и на земята, всичко е Божие. Друг път Давид каза: „Господня е земята и всичко, което има в нея.“ Твое е Царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко. Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко. В Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. И така, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.
Това е една молитва на прослава към Бога, като върховен суверен, глава над всичко, възхвала на Божията слава, великолепие и величие и благодарност за силата и подкрепата, която Бог ни е давал. Така трябва да започваме ние нашата молитва, когато се молим за нашето даване.
РАЗБИРАНЕ НА НАСТОЙНИЧЕСТВОТО
Следващото нещо и това е много важно в тази молитва, което ни разкрива сърцето на Давид, е как груповото финансиране може да стане лесно. Как може да ти стане лесно да даваш? Става ти лесно да даваш като разбереш за настойничеството. Аспектът на парите и финансите, времето и енергията, аспектът, който сваля тежестта, стреса и натиска от раменете ти, ни идва, когато най-накрая стигнем до разбирането, че според Библията и тя е истината, всичко принадлежи на Бог.
Това, което го имаш, в джоба си, в сметката си, не е твое. Това, което имаш, не е твое. Това е всичко, което имаш, къща, кола, каквото и да имаш, не е твое. Животът ти и ти самият си Божий, защото Бог ти ги е дал. Нищо нямаш. Всичко е на Бог. И в първата част на молитвата той също казва тези думи, казва: „Всичко е Твое, което е на небето и което е на земята.“ Всичко е Божие. Не принадлежи на нас. Ако принадлежеше на нас, щяхме да бъдем много депресирани, защото тогава никога нямаше да имаме достатъчно. Никога не ни стигат. Дори на най-богатите не им стигат парите, ако си мислят, че са техни.
Едва когато осъзнаем, че Бог притежава всичко, най-накрая започваме да живеем с удовлетворение и радост в този свят, знаейки, че Бог има всичко, Той знае кои сме, знае от какво се нуждаем и Него Го е грижа за нас. Има такъв стих, който казва: „Бог се грижи за вас.“ Той знае как ни е създал, защото ни е давал различни дарове и таланти. Той ни е давал всичко, което имаме и то трябва да се използва за Него. Т.е. когато даваме на Бог, ние Му даваме само това, което е дошло от Него. Ако нещо имаш, то не е дошло от другия, то е дошло от Бога. Всеки съвършен дар, всеки добър дял е от Него, от Отеца на светлините. Така че каквото и да даваме, то вече Му принадлежи и си е Негово от самото начало. За да построят храма, израилтяните от 1 Летописи 29 глава връщаха на Бога само нещата, които вече Му принадлежаха от самото начало. Това бяха нещата, които Бог им беше дал.
Така че, когато свободно даваме от нашето време, таланти и съкровища, ние не даваме нещо, което ние сме сътворили и за което Бог не е знаел и е било някъде скрито. И ние сега казваме: „Тогава всъщност го направих аз“, защото ще дам нещо, което Ти нямаше. Това, което ти, слуга там, Бог ти го е дал. И Давид го осъзнава. И тогава става лесно, защото ти вече не гледаш на парите си като на твои, а ти казваш: „Това е нещо, което Бог ми е дал, за да Му бъда настойник“.
Настойникът не е собственик. Ако дадеш на някой да се грижи за къщата ти известно време и той дойде и я продаде, може ли да я продаде? Не може, защото той е настойник. Има собственик, има и настойник. Бог е собственик, а ние сме само настойници. Ние не сме собственици. Това трябва да разберем. Давид, който беше най-богатият цар може би по това време, със всички тези злато и тонове, той го съзнаваше това и вижте какво казва. Той в молитвата си в 14-16 стих в тази 29 глава, когато той казва: „Но кой съм аз?“
1 Летописи 29:14-16
14 Но кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.
15 Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.
„И кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.“ Това е, което промени нещата. Ако ти вярваш, ти разбираш това нещо и тогава вече не ти е трудно да даваш. „Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно. Господи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.“
Така че трябва да се разпознаеш. Ти не си собственикът на парите си. Бог е собственик. Християнското даване винаги е отговор. Мотивацията за нашето даване е, че сме получили. Това не означава, че когато ние Му даваме, се опитваме да Му отплатим, защото това е невъзможно. Ние не можем да си купим спасението и вечния живот, но означава, че нашето даване започва с благодарност. Доктрината на Новия Завет е благодарност. Етиката е благодарност и даването е израз на тази благодарност.
Защото тази благодарност се изразява в духовни жертви, които са хваление и даване. Същото нещо, което научаваме от този пасаж за груповото финансиране, е, че то се прави с правилно отношение на сърцето. Последната част на молитвата Давид споменава сърцето. Думата „сърце“ се споменава пет пъти в този пасаж. Груповото финансиране се прави от сърце. Трябва да дадеш доброволно, ако искаш. Ако не искаш, по-добре не давай. За да бъде прието даването от Бог, трябва да бъде направено с правилно отношение, защото Бог гледа сърцето.
Той е сърцеведец. Това означава, че Той познава сърцата ни, познава мислите ни. За това, което даваме, трябва да изпитваме сърцата си, да проверяваме дали даваме с желание, дали се покланяме на Бог с желание, дали даваме, за да Му се поклоним. В 17-19 стих Давид каза: „И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.“
1 Летописи 29:17-19
17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.
18 Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;
19 и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.
„Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си, и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти, наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.“ Знаете, в Новия Завет Исус каза: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Той също се интересува от сърцето ти. Ако ти обичаш, не ти се свиди. Ако обичаш децата, свиди ли ти се да дадеш парички? Не ти се свиди, ти ги обичаш, даваш им щедро, не мислиш, защото ги обичаш.
Ако обичаш църквата, ако обичаш Божия дом, ако обичаш Божието дело, няма да ти се свиди, но сърцето ти трябва да бъде правилно към Господа. Защо според вас този пасаж е в Библията, въобще цялото това нещо? Коя е човешката слабост, която налага Бог да включи този разказ за щедрост и за събиране на средства за храма в Словото Си? Коя е слабостта, която ние имаме? Коя е обратната на щедростта? Скъперничество. Ние искаме паричките да си ги държим, да си ги броим, да си ги знаем.
Те са си моите, не ги пипайте. Алчност, сребролюбие, егоизъм, неверие, защото ти се притесняваш. Когато Исус говореше за даване, Той каза: „Не се безпокойте за утрешния ден, не може да служите на Бога и на мамона.“ Даването е белег на това, че сърцето ти е утвърдено във вярата и в Бога. В стих 3 в нашия пасаж се казва: „Защо даваш част от съкровище от злато и сребро за строежа на Божия дом?“ Как започва този стих? С думите: „При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на Моя Бог“.
Накъде е утвърдено твоето сърце? Дали към кръчмата? Или към машинките? Или към билетчетата? Или към алкохола? Или към нещо друго? Но Давид казва: „Понеже утвърдих сърцето си към дома на Моя Бог.“ Утвърждаването на сърцето ни към Бог ни прави щедри да даваме на Този, Когото обичаме. Един богат петролен магнат лежал тежко болен на предсмъртното си легло. Бил богат, но много болен. И пасторът от църквата дошъл при него, макар че той не бил редовен, но пак пасторът дошъл да го посети, за да му говори за Божията изцелителна сила.
И човекът казал: „Пасторе, ако Бог ме изцели, давам на църквата 1 милион долара.“ След няколко седмици и по чуден начин човекът се възстановил. Бог го изцелил, той излязъл от болницата. И няколко месеца по-късно пасторът го среща пред един магазин. И му каза: „Знаеш ли, когато ти беше в болницата, почти умираше, обеща да дариш на църквата 1 милион долара. Когато се възстанови, нали не си забравил? Още не сме ги получили? Къде са?“ Човекът се засмял: „Така ли съм казал? Това показва колко много съм бил болен.“
И се измъкнал, казал: „Болен съм бил, не съм мислил какво говоря. Не бях на себе си.“ Въпросът е как ние се измъкваме, като обещаваме нещо на Господа и после, ако Бог ни пита: „Ти нали обеща?“, казваме: „Нали не бях на себе си, като съм правил това обещание? Бях под влиянието на проповедника, той ме е хипнотизирал за това, нали направих това обещание?“ Но Бог гледа сърцето ти. Ти виж какво си обещал. И не се извинявай, не бягай. Бъди доброволен.
Ако се върнем една глава назад, в 28 глава, 20 стих, това е последното нещо за груповото финансиране – то се прави със смелост. Там Давид подновява мотивационната си реч към сина си Соломон, която е започнала по-рано, и в 20 стих на 28 глава се казва: „Давид каза още на сина си Соломон: Бъди твърд и насърчен и действай. Не бой се, нито се страхувай. Защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе. Няма да те изостави, нито да те напусне, докато свършиш цялата работа за службата на Господния дом.“
1 Летописи 28:20
20 Давид каза още на сина си Соломон: Бъди твърд и насърчен и действай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те изостави, нито да те напусне, докато свършиш цялата работа за службата на Господния дом.
Изисква се смелост. Бог му казва: „Не бой се.“ Давай, не бой се! Давай за Господа, не бой се! Не бой се! Но в този свят, който се опитва да привлече времето ти, талантите ти, съкровището ти в различни посоки, кажи „Не!“ Кажи „Не!“ на този свят. Бъди смел и кажи „Не!“ Всичко, което имам, принадлежи на Бога, аз съм изцяло даден на Него. Трябва да бъдем силни и смели. И ако се чудите коя е първата стъпка, тя е просто да решите това и да го направите.
Реши и го направи. Не трябва да се страхуваш, не трябва да бъдеш нервен. Защо? Защото Бог притежава всичко. Той продължава и казва „Никак няма да те остави, никак няма да те напусне“. В текста се казва „Никак няма да те изостави, нито да те напусне“.
Евреи 13:5
5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
Това звучи като великото поръчение, където Исус каза „Ето, Аз съм с вас“ през всички дни до свършека на века. Бог няма да те остави, няма да те забрави.
Разбира се, това не означава, че не трябва да работиш, защото Бог казва „Който не работи, нито да не яде“. Но Той ще те благослови. Бог ще бъде с нас, докато цялата работа за службата на Господния дом не бъде завършена. Работата на Господния дом няма да бъде завършена, докато Исус не дойде отново. И така можем да бъдем сигурни, че Бог ще бъде с нас, когато излезем със смелост и кажем „Всичко, което имаме, е Твое“. И ние Му го върнем с широко отворено сърце, казвайки: „Господи, къде искаш да отида, какво искаш да направя?
И да, какво искаш да дам за царството Ти? И ще го дам. И накрая, какво от това, и какво от това всичко, което говорихме, какъв трябва да бъде нашият отговор на това послание? Има ли нещо, което да направим в светлината на това послание? Замисли се, какво може да направиш в светлината на всичко, което чу тази сутрин?
Първо, разбери, че груповото финансиране на Божието дело е форма на поклонение на Бог. Когато ние даваме и събираме дарения и десятъци, това е форма на поклонение. Нашето даване не е за човека, то е за Бога.
След това провери дали сърцето ти е отворено към дома на твоя Бог, т.е. към църквата, в която Той обитава днес чрез Святия Си Дух. Разбери, че даването на Бог става чрез даване за храма Му. И в днешно време това е местната църква и ние събираме средства за нуждите на църквата, но това е за Бог.
Трето, запомни, че груповото финансиране е начинът, по който Бог финансира делото Си днес. Посвети се да подпомагаш църквата и Божието дело с твоето участие в груповото финансиране на църквата. Осъзнай, че с твоето даване ти участваш в Божието дело. Твоето даване те прави участник.
Четвърто, запомни, че ако си водач или служител в църквата, от теб се очаква да даваш повече от останалите и да бъдеш пример в даването си. Както виждаме, че в текста се казва, че първо дадоха водачите.
Пето, запомни, че доброволното даване произвежда всеобща радост, която искаш да преживяваш отново и отново. Когато ние даваме, ние се радваме.
Деяния 20:35
35 Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
Това е радост и блаженство. Придружавай даването си с молитва на прослава и благодарност. След това разбери всичко, което можеш за настойничеството, защото това ще донесе освобождение в предаването. След това давай с правилно отношение. Бог гледа отношението на сърцето ти, когато даваш. Давай с радост, според това, което си решил в сърцето си, без да се скъпиш и не от принуждение.
И накрая, давай за Бога смело. Бъди сигурен, че никога няма да можеш да Го наддадеш. Ако си мислиш: „Аз толкова ще дам на Бога, че ще Го наддам“, Бог ще си даде повече, ако ти дадеш. Никога не можем да наддадем Бога. Осъзнай, че по човешки ние сме склонни да бъдем стиснати и егоисти. Пребори тази слабост чрез даване за Божието дело.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И аз Те моля, дай ни да изучаваме този пасаж от Първо Летописи, 29 глава, от първи до 20 стих. Дай ни да видим какво Ти ни казваш чрез този пасаж. Защо Ти си го поставил в Библията? Дай ни да изпитаме сърцата си. Дали Те обичаме? Дали, когато даваме, ни се свиди? Дали въобще даваме? Господи, дай ни да видим сърцата си. Защото Ти стоеше и гледаше кой как пуска в храма. Ти се интересуваш от нашето даване, Ти се интересуваш от нашето сърце. Ти се интересуваш от нашето отношение. И аз Те моля Ти да работиш в нашите сърца. Господи, ако в сърцата ни има егоизъм, алчност, скъперничество, Боже, премахни ги. Дай ни да имаме щедрост и да бъдем като Тебе. Защото Ти толкова възлюби света, че даде. Ти си щедър Бог. Ти даде най-доброто. Ти даде Твоя единороден Син, Господи. Ти си пример в нашето даване. Исус даде живота Си. Господи, дай ни и ние да бъдем щедри като Тебе. Дай ни да бъдем даващи, освободени от всяко поклонение на мамона, всеки страх за утрешния ден. Премахни от нас, Господи, да не се безпокоим за утрешния ден. И Ти ни помогни да имаме правилното отношение. Моля Те, благослови всеки ден, Ти говори на всяко едно сърце. И Ти ни приближи при Тебе. Да бъдем по-близко до Тебе, да бъдем по-посветени на Тебе, по-отдадени на Тебе. Ние Ти издигаме, ние Ти благодарим, ние Ти се покланяме. Запечатай това слово в сърцата ни. В името на Исус. Амин.