Смятам не само днес, но и в следващите недели да започнем да разглеждаме какво е Евангелието според Марко. Днес ще започнем да говорим за самия Марко. Стриктно казано, четирите Евангелия са анонимни. Под анонимни разбираме, че авторите им не се споменават в самите тях. Тоест не се казва „Аз Марко написах това Евангелие“ или „Аз Лука“. Не се споменават имената им, но ние знаем техните автори от църковната традиция, че те са Матей, Марко, Лука и Йоан.
Днес ще говорим за Марко. Защо се спираме на Евангелието на Марко? В миналото то е било най-малко четено, най-малко изучавано и най-малко проповядвано, защото е най-краткото Евангелие. Църковните отци и водачи на църквата са наблягали на Матей, защото е най-дълъг и има най-много речи на Исус вътре, на Лука, защото е по-различно, и на Йоан. Марко като че ли е било малко на заден план.
В началото на миналия век и преди това, през 17-19 век, имаше интерес към така наречения „исторически Исус“. Някои богослови от либералното богословие – ние не приемаме това, разбира се – казваха, че всъщност Евангелията са написани от църквата с цел да задоволят определени нужди на църквата. Те се опитваха да видят къде точно е бил Исус, какво е казал Той и кои са били думите, които Той е изрекъл.
Това доведе до това Марко да бъде изкаран на преден план, защото ако се сравнят първите три Евангелия, те се наричат синоптични, защото разглеждат Исус по много близък начин. Евангелието на Йоан е написано по-късно. Обаче това, което е интересно и което аз вярвам, е, че най-вероятно Евангелието на Марко е било написано първо от трите. Материалът от Евангелието на Марко в голям процент присъства дословно в Евангелието от Матей и в Евангелието от Лука. Тоест Матей и Лука са използвали Марко, когато са писали своите Евангелия.
Ние знаем, че цялото Слово е боговдъхновено и не търсим човешката страна, но Евангелието от Марко всъщност съдържа свидетелството на апостол Петър. Ние ще видим, че Марко е бил помощник на Петър и е написал това Евангелие, защото е бил негов преводач. Така че, когато четем Евангелието на Марко, ние трябва да считаме, че това са думите на Петър. Трябва да си представим, че слушаме Петър как е проповядвал в Рим, как е говорил за Господ Исус, как е разказвал, а Марко е събрал всичките негови речи и изказвания, разбира се, с помощта на Святия Дух, за да напише това Евангелие за Исус Христос.
За да разберем по-добре кой е Марко, ще разгледаме връзката му с трима от най-изявените водачи на ранната църква: Варнава, Павел и Петър. Марко е бил подготвен и квалифициран да го напише, защото Господ му е помогнал и е работил в него. Ние вярваме, че когато авторите на Библията са писали, Святият Дух ги е вдъхновявал, давал им е мисли и думи, така че тези думи не са просто на тези хора, а са Божии думи, които приемаме като Свещено писание. Ако разберем кой е Йоан Марко, това ще ни помогне да разберем по-добре съдържанието на Евангелието, защо е написано така и как да го разбираме по-добре.
МАРКО И ВАРНАВА
Благодарение на Деяния на апостолите и някои от посланията, ако сглобим цялата картина, ще видим, че за Марко се знае значително повече, отколкото за Матей или Лука. Църковното предание идентифицира Йоан Марко като потомък на християнско семейство от Ерусалим, племенник на Варнава и ученик на двама от най-важните апостоли на ранната църква – Павел и Петър.
Марко е евреин. От кое племе е Марко? Той е бил левит, защото чичо му е левит. Неговото собствено еврейско име е Йоан. Той има и латинска или гръцка фамилия – Марко. Йоан Марко. Неговото семейство явно е произхождало от Кипър, но в определен момент се преместили в Ерусалим. По майчина линия неговото семейство е от Кипър, понеже знаем, че майка му Мария е сестра на Варнава. По всичко личи, че Йоан Марко е бил отгледан и възпитан в една благочестива и културна среда.
Деяния 4:34-37
34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,
37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.
Тук се казва, че Варнава е бил левит и родом от Кипър. Ако Варнава е кипрянин, и племенникът му ще е кипрянин. Той също е бил заможен човек, имал е земя, която е продал. Това, че Йоан Марко е бил племенник на Варнава, научаваме от Колосяни 4:10.
Колосяни 4:10
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мен, и Марк – племенникът на Варнава (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас, приемете го),
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за Евангелието на Марко, за това, че си го вдъхновил да запише свидетелството на Петър. Молим се, докато изучаваме тези страници, да ни отваряш очите, да ни даваш мъдрост и да ни приближаваш все повече до Твоя образ. Благослови ни в това изследване, в името на Исус Христос, амин.
Иисус нарече Марк: „Одобрявайте, тия са единствените мои съработници за Божието царство, които са ми били от утеха.“ Така че Павел обича Варнава и той покрай Варнава е обичал също и Марка. Но както казахме, явно е, че семейството на Марка е било също и заможно. Майка му е можела да притежава собствен дом и да има и слуги. Както казахме, братовчед му е продал земята и е дал парите на апостолите. Нищо не се знае за баща му, но майка му се е казвала Мария. Тя е била съработничка на апостолите.
Тя е била домакинята на къщата в Йерусалим, в която църквата се е събирала за молитва и богослужение. Това е била домашна църква и Мария е била домакинята. И представете си, синът на домакинята, той, разбира се, е там. Той е слушал всичко. Той е видял всичко. И явно, че майка му е била не само убедена последователка на Христос, но е била също и много щедра, понеже е предоставила дома си да служи за молитвен дом на църквата и за ръководен център на църковните водачи.
Благочестивата му майка и огнените молитви на църквата явно са имали много силно благотворно влияние върху християнското развитие и прорастване на Марка. Така че, какъв по-подходящ човек да напише Евангелието от Марк? В Деяния 12 глава се казва, че молитвата за освобождаването на Петър от затвора се е състояла в дома на Мария. Казва се „в дома на майка му“, обаче домът на майка му е също и негов дом. Не е ли така? Така че, ако се говори за дома на майка му, това е всъщност домът на Марка.
Деяния 12:11-12
11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.
Това е бил неговият дом и вероятно там е била главната квартира на християнските водачи в Йерусалим, защото след като чрез чудо бил освободен от затвора, Петър се отправя направо към къщата на Мария, майката на Марк, което показва, че той е бил сигурен, че в това време ще намери приятелите си точно там. Вижте какво се казва в Деяния 12 глава, 11-12 стих. И Петър, като дойде на себе си, рече: „Наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. Тоест, ако ти си в някаква криза, отиваш при най-близките ти. Така че в този случай, за Петър, най-близките са били там.
Петър не беше от Йерусалим, Петър беше от Капернаум. Така че най-вероятно къщата на Петър е била в Капернаум. И тук, обаче, неговата квартира в Йерусалим е била къщата на Марк. Така че още в първата връзка, която виждаме в Деяния на апостолите 12:12, виждаме връзка между Петър и Марк. И забележително е това, че Лука не казва „Йоан, синът на Мария“, а казва „Мария, майката на Йоан“. Да си спомним как майка ми забеляза в един момент, че когато аз бях малък, ми казваха „Симеон, синът на Лили“, а пък вече, като пораснах, казваха „Лили, майката на Симеон“. Тоест, в един момент, когато живеем в църквата и нещата се променят, сега може да кажат „Матей, синът на Симеон“, но след малко може да кажат „Симеон, бащата на Матей“, защото неговите връстници вече не познават баща му, т.е. не е важно. Важно е ти кой си. Така че вече нещата се сменят.
И тук читателите на Лука знаят коя е Мария, но знаят кой е Марк, защото неговото Евангелие е писано също към Теофил и други, които са били от императорския двор. Така че те са били запознати кой е Марк. В този стих се говори за къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марк. И по подобен начин в неговото Евангелие Марк идентифицира Симон Киринееца като баща на Александър и Руф. Те са знаели кои са Александър и Руф. И също той казва „Мария, майката на Малкия Яков и Иосия“. Те са знаели кои са Малкият Яков и Иосия. И казва, че тя е била при кръста.
И между другото, Руф е споменат в Римляни 16:13, което може да ни подскаже, че Евангелието от Марк и Посланието към римляните са имали една и съща първоначална аудитория – именно църквата в Рим. Тоест и Посланието към римляните, и Марк са били написани първоначално за църквата в Рим. Разбира се, след това са се разпространили на всички църкви, но това е тяхната първоначална аудитория. И също е възможно, това не е сигурно, но е възможно тази същата къща, където Петър отива и която е къщата на Марк, това да е била къщата с горницата, където Иисус проведе последната вечеря с учениците си.
Той казва: „Отидете и ще намерите една горна стая“ и т.н. Някои смятат, че дори Марк може би е бил човекът със стомната на главата. Защото се казва, че човек носи една стомна на главата. И Иисус казва: „Отидете при този човек, където отива там, влезте.“ Така че има връзка. И ако това е била горницата, където е била последната вечеря, тайната вечеря, където се събираше църквата дори след възнесението, и там беше излят Святият Дух върху апостолите, и беше излят върху 120-те човека, които бяха там, значи тогава може дори Марк да е бил един от тези 120 и да е бил изпълнен със Святия Дух на Петдесетница.
Но определено Марк е бил изпълнен със Святия Дух, когато е писал Евангелието. И ако това е така, то Марк лично се е познавал с основните водачи на християнството от самото му възникване. Той е познавал Петър, разбира се, Варнава му е бил братовчед и другите апостоли са били в тях, така че той ги е познавал. И някои казват дори, че може би е бил един от 70-те, които Иисус е изпратил. И това го няма никъде в Евангелието, но е възможно.
Но в духовно служение Марк е бил въведен от братовчед си Варнава, който след визитата си се е върнал до Йерусалим, записано в Деяния 11:30. Връщайки се в Антиохия, взема със себе си Марк. Ние ще говорим малко по-нататък за Варнава от църквата в Антиохия, но в Деяния 12:25 се казва: „И Варнава и Савел…“ Забележете, че тук преди 13 глава на Деяния на апостолите Лука винаги споменава Варнава преди Савел, защото Савел още не е станал апостол официално. Казва се: „Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, чието презиме бе Марк.“ Тоест тук отново говори за Йоан и казва изрично, че презимето му е било Марк, т.е. собственото му име е било Йоан. И когато вече те тръгват на първото си мисионерско пътуване, Варнава и Савел тръгват на първото си мисионерско пътуване, те вземат със себе си Марк като помощник и ученик.
Когато бяха в Саламин, Саламин е в Кипър, в източната част, т. е. сега е турска, там проповядваха Божието Слово в юдейските синагоги и имаха и Йоан за свой прислужник. Значи, Марк не започна служението си като апостол или като някакъв вид лидер, началник или като някакъв евангелист. Не! Той започна като прислужник. И това е начинът, по който всички започваме нашето служение. Не като началници или като пастори, но започваме като помощници.
Деяния 13:5
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
Като поливаме вода на нашите лидерски ръце, не означава ли, че Йоан им беше прислужник? Значи, тъй като трябваше да измият ръцете и Йоан им поливаше, трябваше да измият ръцете, Йоан приготвяше вода, нали? Трябваше нещо да се яде, но какво ще хапваме днеска? Йоан трябваше да забърка някакъв омлет. И вършеше нещата тогава. Но той им прислужваше. И също Иисус Навиев започна като слуга на Моисей. И дори в България, според занаятчийските традиции, никой не започва работа като майстор.
Всичко започва като чирак. Почваш като чирак, служиш, и след това… И тук вече, това е приблизително, че има един конфликт, за който ще поговорим, между Марко и апостол Павел. Марко става с тях по време на работата им на остров Кипър. Т. е. те отиват в Кипър, това е първото мисионерско пътуване. И те преминават през целия Кипър. Пресичат го, провеждат благовестието от Саламин до Пафос. И след това, когато те се отправят вече от Кипър към провинцията Галатия, или по-точно до Перга, Памфилийска, когато стигат в Перга, изведнъж четем, че Марк си тръгва.
Нещо му е дошло дотук и се връща в Йерусалим. Връща се в Йерусалим. Вижте какво се казва. А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; изведнъж някак си, като отникъде се казва, между другото, но Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. Не се дават обяснения, защото явно не е било много, за което да се говори. Имам някакво обяснение. Имам обяснение в това. Какво пророкувам? Какво пророкувам? Галатия не става.
Деяния 13:13
13 А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
Пак какво да разказвам? Простата истина е, че може би Йоан като слуга, който е семеен, се връща да помогне на семейството си, да се грижи за семейството, майка си. Може би. Но това отделяне на Йоан от Варнава и Павел, като цяло, не е добро. И то показва липса на желание и интерес да продължи с екипа на Павел и Варнава. Причината за това връщане назад не е изрично известна. Някой казва, може би се е връщал да си помага на майка си. Но аз мисля, че причината е била свързана с Павел.
Защото Марк отплува с Павел и Варнава от Пафос, който се намира в западната част на остров Кипър и явно по време на това пътуване, докато те са били на кораба, нещо е станало, защото почти веднага след пристигането им на пристанището Перга, Марк им казва „довиждане“. И конфликтът му едва не е бил с роднината му, защото първо Варнава беше изключително благ човек, и второ беше му роднина, и трето тогава ставаше въпрос за второто мисионерско пътуване.
Варнава отново искаше да вземе съсемейника си Марк в екипа. Тоест Варнава харесваше Марк, Варнава харесваше всички, но разбира се и Марк. И ние често разглеждаме конфликта между Павел и Марк от камбанарията на Павел. Тоест ние казваме: „Марк, той беше виновен, остави ги“ и така нататък. Но какво би станало, ако погледнем на този конфликт от гледна точка на младия Марк? В началото на главата, става въпрос за 13-та глава на Деяния на апостолите, Лука говори за Варнава и Савел.
Тоест, може би има значение редът, в който той споменава имената на водачите в църковната история. В първи стих, когато изброява водачите на Антиохийската църква, той започва с Варнава и завършва със Савел. Варнава е бил официално или неофициално водачът на Антиохийската църква. Т. е. той е бил пастор, Варнава. Църквата в Антиохия, ще поговорим малко за нея, тя беше основана от миряни. Т. е. тя не беше основана от апостоли, но това бяха миряни, вярващи, които бяха избягали от Йерусалим заради гонението, подгонено от самия Савел, при което беше убит дякон Стефан.
И те избягаха и тук се казва в Деяния 11 г. 19-21 стих: „Между това разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефан, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия“. Явно имаше някой кипърец също там. „Като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите“. Това означава, че те говореха само на юдеите. И в 20 стих казва: „Обаче, между тях имаше някои кипърци и киринейци, които като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Иисуса. Господнята ръка беше с тях. На голямо число хора си повярваха и се обърнаха към Господа“.
Деяния 11:19-21
19 А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.
21 Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.
Така че имаха една нова гръцка езическа църква в Антиохия. Но забележете пак и в 20 стих има тази кипърска връзка. Казва се кипърци и киринейци, които благовестяха на гърците и те приеха Иисуса. И когато вестта за многото повярвали в Антиохия, които са като овце без пастир, достигне до ушите на апостолите, те официално изпратиха именно Варнава, като беше от Кипър.
Можем да си казваме какво да правим. Тия са кипърци, достъпно се познавате. Айде, отивай! Изпратиха Варнава да служи като пастир на църквата в Антиохия. Казва се в 22-23 стих: „Стигна известие за тях, т. е. за тези спасени хора в Антиохия, в ушите на църквата в Йерусалим, значи апостолите. И те изпратиха Варнава в Антиохия“. Т. е. когато Варнава отива в Антиохия, той отива като изпратен от майката църква. Т. е. той е упълномощен от апостолите да бъде пастир на тая църква.
Деяния 11:22-23
22 И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,
23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.
И когато той дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се! И увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. Това е, което пасторите правят. Ние казваме на всеки един: „Пребъдвай в Господа постоянно, бъди непоколебим в твоята вяра“, защото много често има хора, приемат благовестието и след това отпадат. Под негово ръководство, под ръководството на Варнава, Антиохийската църква порасна и духовно, и числено. Библията казва, понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух.
Т. е. тогава такава Варнава е бил кръстен със Святия Дух и сигурно и Марк е бил кръстен със Святия Дух. И със вяра. И значително множество се прибави към Господа. Т. е. още повече църквата нарасна, като отиде Варнава там. И даже Варнава беше този, който отиде при Павел и го покани да му помага в обучението на нововярващите. Т. е. Варнава е пасторът, той отива при един друг, който е учител, който го уважава, и той го кани да дойде. Значи сега, кой е шефът? Пасторът е шефът, той го кани.
Деяния 11:26
26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
И се казва в 11:26: „Тогава той отиде в Тарс да търси Савел и като го намери, доведе го в Антиохия, така че се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество“. Т. е. тези двама колеги работят заедно. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни. Т. е. Антиохия беше една църква за пример. Една много силна църква. Една мисионерска църква, т. е. тя беше първата църква по призвание. Една мисионерска църква беше първата международна църква. Първата международна църква.
Така че като водач на Антиохийската църква Варнава беше естественият водач на екипа. Когато обаче нещата се промениха, когато със силата на Святия Дух Савел ослепи магьосника Елима пред учител на проконсула Сергий Павел. Тогава по стечение на обстоятелствата Савел застана в центъра на вниманието и от този момент нататък той се превърна във водач на екипа. Т. е. когато вече напуснаха църквата и тръгнаха, в началото тръгнаха, разбира се, Варнава беше водачът.
Обаче след това Савел стана водач. И от тази случка Лука вече започва да говори не за Варнава и Савел, както в Деяния 9, 11, 13, кога първи и втори стих. Но в Деяния 13, кога 13 стих, вече той говори за Павел и дружината му. Т. е. до сега говориш за Варнава и Савел, а сега говориш за Павел и дружината му. Тази промяна не смущава Варнава. Той се смирява и със радост отстъпва в ръководството на екипа на Павел.
„Във нищо друго величието на Варнава не е изявено по-добре от признаването на старшинството на Павел и приемането на втората позиция от себе си.”
неизвестен коментатор
Т. е. Варнава като вижда, че да, Бог някога е призовал добре Павел за антиохийската църква, обаче вече за мисионерството по това явно Господ е призовал Савел, защото той вършеше чудеса, той е който свидетелства на проконсула. Т. е. Варнава доведе Павел в църквата, Варнава представя Павел пред апостолите, Варнава го извика в Антиохия, да, виждаме, че Господ е призовал Павел, но Варнава е бил водачът.
Сега от една точка той е същият, Савел се променя на името Павел. Вече става някаква промяна. Вече почва да се говори за Павел и дружината му и вече от там нататък е, че става винаги Павел на първо място и никога повече не се говори за Варнава и Савел, а се говори за Павел. И Варнава, Павел и сега е така. Но младите хора по някакъв път могат да се подразнят от някакви неща и възможно е даже да не го е казал открито. Той е запазил според мен това огорчение в сърцето си, което не му е дало мира да върши от екипа под ръководство на Павел.
Но ако това е така, прав ли е бил Марк, това е негово предполагаемо недоволство спряло Павела? Разбира се, че не. Кой е виновен Павел, че Бог го е призовал да бъде апостол и всички са те му дали да вършат, че не знаят? Кой не е виновен Павел? Така, че ако… Да, затова той се променя. Но това казвам, че в реални моменти, може би, младите ще могат да се подадат на някои младежки страсти и да се разсърдят.
Разбира се, обаче, тук Бог получава цялата слава. Това е изводът, че един сади, друг пои, но Господ е който възрастява, така, че човеците са просто едни съработници на Бога, но Бог е който прави нещата. Естествено и тези, които вършат чудеса, да привличат вниманието и да бъдат почитани повече, защото Варнава не беше той, който ослепи Вариисус, може да прочетете както той му казва. „Чисти не дяволски, да не гледаш три дни.“
И сега той ослепя. Тази деец беше Вариисус. Опитваше се да отклони проконсула Сергий Павел, да не слуша Павел и Варнава. И Павел се ядоса и го прокле. И оня ослепя на момент. И тогава Сергий Павел приема Исус, приема Божията сила и т. н. И той повярва. Така че Марк не беше прав да недоволства срещу Павел, кой му е имал в него някакви лоши чувства спрямо Павел. И след края на Първото мисионерско пътуване и последвалият църковен събор в Йерусалим, Варнава, когато вече трябва да тръгва втори път, отново предлага да вземат Марка за втората мисия, но Павел възразява.
И вече несъгласието между тях е толкова остро, между вече Павел и Варнава, че те се разделят. Варнава взема племенника Марк и отплава пак за Кипър. И той не се знае Кипър. Може би и Марк е казал. Може би Марк е казал: „Сега, защо ще поемем ние в Галатия, като тук в Кипър има още работа?“ Но Павел като апостол, т. е. там, където не се е проповядвало, и Павел сега предвижда новия си помощник Сила, за който знаем, че е бил пророк. Отпътува към нови територии в провинция Галатия.
Деяния 15:36-44
36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.
39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,
40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
А след няколко дни, Павел рече на Варнава да се върнем сега по всички градове, където се е проповядвало Господнето учение, да нагледаме братята как са. И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк. А Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото. Павел беше ядосан, че Марк ги е зарязал. Нямаше кой да им полива вода вече, защото няма да прислужи. И не само да прислужи, но той е спомагател на да служи за много важното.
И тъй, вижте какво се казва в 15:39, възникна разпра помежду им. Така че те се отделиха един от друг. И пак обаче Варнава взе със себе си Марк за Кипър, т. е. там, където те бяха ходили в Кипър, в Галатия. И първото място, където бяха ходили Варнава отиде там, а Павел тръгна препоръчан от братята на Господната благодат. Т. е. Павел продължи направо да отиде в Галатия, без да минава много през Кипър.
Но в 15:38 се каза, че Павел не намираше за добре, или с други думи, той не считаше за правилно да взема със себе си човек, който по време на първата мисия ги е зарязал, така да се каже, по средата на пътя. Защото, когато имат конфликти, ние можем да простим, и Павел сигурно му е простил, обаче във взаимоотношенията има доверие. И в 15:39 се казва, че конфликтът между Павел и Марк е станал… Варнава, но всъщност не е било заради Варнава, защото Павел и Варнава, ако не беше Марк, нямаше да има разправа. Разправата беше между Павел и Варнава, но казвам, че имало вероятен конфликт между Павел и Марк. Поводът е бил Марк, той е станал причина за разправата между Павел и Варнава.
Думата „разправа“ в този стих на гръцки означава „остро противоречие, основавано на огромно различие в мнението“. Така че имало разправия. Изкарването е толкова силно, че довежда до раздялата между Павел и Варнава. След този момент, вероятно около 50 година след Христос, евангелист Марк се изгубва от новозаветното повествование и 10 години, не знаем къде, не се споменава в Библията.
Но той отново се появява след около 10 години. От посланието към колосяните става ясно, че той е възстановил взаимоотношенията с Павел и се е присъединил към неговите съработници в Рим. И в същото послание Павел го препоръчва на колоската църква, когато той пише на колосяните от затвора в Рим в 60-те години и казва: „Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мен и Варнавовия сестрин син Марк.“ А тук пак той е с Варнава. „За когото получихте поръчката, ако дойде при вас, приемете го.“
Конфликтът и възстановяването на взаимоотношенията между Павел и Марк правят за нас ясни три неща. Първо, дори между най-големите и най-смирени, искрени християнски водачи могат да се породят несъгласия. Тоест ние сме човеци. Второ, тези несъгласия дори да доведат до разделение, единият тръгне едната посока, другият тръгне другата посока, никога не водят до спиране на служението и проповядването на Евангелието. Напротив, ако преди конфликта е имало по един мисионерски екип, този на Павел и Варнава и Марк, сега има два екипа.
Един е на Павел и Сила, другият на Варнава и Марко. Но и двата екипа продължават тяхното служение. Както това е положително. И трето, разделите в служението не са завинаги. Защото взаимоотношенията, макар и да има рани, те могат да бъдат изцерени и тези, които преди са били скарани, отново могат да започнат да работят заедно.
Филимон 1:24
24 също и моите съработници: Марк, Аристарх, Димас и Лука.
Във Филимон 1:24 Павел определя Марко като един от неговите съработници наред с Епафрас, Лука и Аристарх. И даже го споменава на първо място.
И казва на Филимон: „Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мен заради Христос Исус“. Значи Епафрас и Аристарх са били затворени. Също и моите съработници – Марк, Аристарх, Димас и Лука. Забележително е, че тук Марк е поставен на първо място в списъка на Павловите съработници в посланието към Филимон. И по-късно, в последното си послание, което е Второ Тимотей, Павел го определя като полезен в службата. Значи вече той започва да разчита на него и от това да полива вода на ръцете му, вече Марк е полезен в духовното служение, защото той вече е съработник.
2 Тимотей 4:11
11 Само Лука е при мене. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата.
И казва на Тимотей: „Само Лука е при мен. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата“. И тук виждаме пълното възстановяване на взаимоотношенията между Павел и Марк. Старото несъгласие трябва да е било изгладено. Явно Марк си е възвърнал доверието, което Павел е имал в него в началото, и си е спечелил отново неговото уважение. Това е един чудесен пример на възстановяване на християнски взаимоотношения.
Така че нека Бог да ни помага от една страна да бъдем мъдри и да не предаваме нашите лидери и да отиваме някъде да си плащаме пътя. От друга страна, ако нещо голямо се случи, да се молим Бог да възстанови взаимоотношенията и нещата да се оправят, защото има надежда. И каквото и да става, да служим на Господа.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за Марк.