Слава на Бога! Това, което аз имам така като една практика, която съм придобил в моето служение в годините и което съм чул от други пастори, е че в началото на годината обикновено това, което винаги е добре да се споделя, е първо видението, което Бог има за църквата и след това да се говори с финанси, защото за всички видения са нужни финанси. Тази година през януари обаче аз бях в Щатите и не можах така да проповядам по тези неща, но видях, че и там пасторите проповядват същите неща.
Обикновено в началото на годината говорят за видението на църквата и това, какво Бог желае да постигнем, и също те говорят и за финанси. Ние го правим с малко закъснение, но мисля, че това е нещо, което е важно. И виждаме, че Исус говореше много за пари. Често хората обвиняват пасторите и казват: „Евангелските църкви казват: вие говорите само за пари“, но ние говорим за пари, понеже Исус говореше за пари и няма нищо лошо да се говори за пари, защото всъщност, когато се видим, обикновено ние пак за тези неща си говорим – за нашите проблеми, за различни други неща, но включваме във всичко това и въпроса за парите.
В Новия Завет са записани 37 от Христовите притчи и в 16 от тях Той говори за пари, за бизнес, за икономика. Защо Исус говори толкова много за пари? Защото парите засягат всяка сфера на живота. Това, за което ги даваме, показва какво ценим, какви са нашите ценности в живота. Хора, които обичат алкохол, обичат цигари, обичат наркотици, те си дават парите за тези неща и за тях те не им се скъпят, защото това е нещо, което на тях им доставя удоволствие. Тези, които си дават парите за Божието дело, на тях тези пари не им се свидят, защото те обичат Бога и ценят това, което Бог им дава.
Тези, които обичат децата си, дават за децата си, защото те обичат децата си. И всъщност това, за което ние даваме парите си, показва какви са нашите ценности в живота. Така че целта на това поучение тази сутрин е установяване на едни здравословни навици по отношение на всяка сфера на духовния ни живот и по-специално в областта на финансите. Тази сутрин ние ще говорим за една жена. Тази жена не е от някоя богата европейска страна или пък от Съединените щати.
Съпругът ѝ е починал. Тя е вдовица. Това, което тя получава, са ограничени минимални приходи. Тя живее в една култура, доминирана от мъже. Няма пенсия. Така че ако си помислите за нея, бихте решили, че това е най-тежкият сценарий, за който сте чували. И ние не бихме искали да бъдем на нейно място. Един ден тази жена, която е крайно бедна, без никакви перспективи по човешки, влиза в една масивна религиозна сграда. Навсякъде, накъдето се оглежда, всичко е в злато.
Ръчно изработени дърворезби по вратите. Специално изработени мебели. А в същото време тя е толкова пустоваща и толкова бедна. Но тя е дошла, за да се поклони на Всемогъщия Бог. И част от това поклонение е да даде принос на Бога. Така че тя бърка в джоба си и оттам изважда всичко, което има. А всичко, което има, са всъщност най-дребните монети, съществуващи на света. Най-дребните възможни стотинки. И ако трябва да бъдем точни, това са две монетки.
Какво прави с тях? Би могла да даде една от тях, защото има две, и в този случай тя би дала половината от всичко, което има. Нека да погледнем обективно какво по-щедро дарение от половината от имота ти. Но вместо да даде само едната от двете, без никакво забавяне, с усмивка на лице и благодарно сърце, по един анонимен начин, без да привлича вниманието на хората около себе си, тя пуска и двете монети в дискуса и продължава със поклонението си, с живота си, с усещането, че не е направила нищо особено.
Предполагам, че се сещате за кого говоря. Сещате ли се? Това е вдовицата, която Исус наблюдава един ден към края на Неговото служение. Спомняте ли си тази история за бедната вдовица, която пусна двете лепти? И все пак удивително е това, че Исус дори не разговаря с нея. Той само наблюдаваше отдалеч и извлече няколко урока, които Той сподели с учениците Си. Така че ако имате Библии тази сутрин, може да отгърнете на Марко 12 глава. Този случай е описан също и в Лука 21 глава.
Контекстът в Марко е, че Исус току-що е предупредил учениците Си за опасността от лицемерието на религиозните водачи, защото те бяха арогантни и показни в тяхното поклонение. Исус каза на учениците Си да не бъдат като тях.
Марко 12:41-44
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.
Независимо дали сме богати или бедни, този текст ни учи как да даваме на Бог. Защото Исус гледаше не колко даваха, но как те даваха на Бог. И всъщност това, за което ще говорим тази сутрин, е как да даваме на Бог, когато имаме само малко.
И ако следваме Библията, ние ще видим, че за Бог всъщност стойността на нашето даване или колко ние даваме няма толкова голямо значение, колкото отношението, с което ние даваме на Бог. Може би в последните месеци някои от вас са загубили работата си или по някаква друга причина вие се оказвате в нужда от пари, но в Новия Завет ние откриваме, че дори и да имаме малко, ние все още можем да имаме щедри сърца. Няма връзка между това колко имаш и щедростта на сърцето ти.
Така че това, което ще разгледаме днес, са четири принципа, които, вярвам, са универсални и приложими, валидни днес, както и в библейските времена. Първи от тези принципи е, че за да можеш да даваш на Бог, когато имаш само малко, трябва да имаш правилно отношение. Да имаме правилно отношение до голяма степен означава да бъдем смирени.
Но нека да разгледаме по-задълбочено ситуацията, в която тази бедна вдовица се покланя на Бог. Мястото, в което се случва това, което Марко описва, е женският двор на храма. В тези храмове имаше няколко двора – това беше Иродовият храм, и там имаше двор на езичниците, имаше двор за жените, и след това имаше двор на евреите, и след това имаше Святото място и Пресвятото място. Но мястото, което тук е описано, е женският двор. В този женски двор е имало 13 медни съкровищници, които са имали устия с формата на фуния.
Просто това са били като едни такива кутии или сандъчета, но отгоре на тези сандъчета е имало нещо като купа, която е била от метал, медна купа, с дупка в средата, така че като пуснеш монетите, по тази купа те се завъртат и падат в дупката. Но идеята е била да звънят. И поради това, че формата на тези дискуси е била като на музикален инструмент, като на тромпет. Вие знаете как тромпетите завършват с едно разширение. Така хората наричали тези дискуси, тези съкровищници – „тръбите“.
Защото когато пускаш твоята монета се чува звук, който звъни и направо пее. Интересно, че в Матей 6 глава, втори стих, Иисус ни казва да не тръбим и Той използва подобна метафора за милостината. Той казва: „И когато правиш милостиня, не тръби пред себе си“. И може би ние се питаме как тръбим пред себе си, но по това време това тръбение е било просто като пускаш милостината и в тръбата тръби за тебе, че ти пускаш тая милостина. Защото Иисус казва, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците.
Матей 6:2
2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Истина ви казвам, те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не узнае какво прави десницата ти, за да става твоята милостиня в тайно и Твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. Слава на Бога! Но съкровищниците в женския двор на храма са били тринайсет според равините и те са били различни, понеже парите във всяка една от тези съкровищници са се използвали за различни цели във връзка с храмовото служение.
Имало е в едната съкровищница, ако пуснеш, парите отиват за дървен материал, в друга съкровищница за темян, в друга съкровищница за украса на храма, в друга съкровищница за всеизгаряния. Както днес, ние също събираме пари за различни неща, събираме десятъци, събираме дарения, събираме пари за сградата, събираме пари за мисиите, имаме различни фондове. Така че подобно е било и по това време, и когато хората преминавали покрай тези съкровищници, които имали такива устия с формата на фуния, те пускали техните пари и те дрънчали и издавали силен звук, докато се спускали по фунията в отвора на съкровищницата.
Това бил начинът, по който хората изразявали покорството си и любовта си към Бога чрез тяхното даване, но също явно те използвали това и за да привличат вниманието към себе си. Така че колкото по-силен и по-дълъг бил звукът от нечие даване, толкова по-духовен се считал той от останалите. Така че когато някой богаташ иска да подчертае колко е набожен, ако иска да даде някакво дарение, той разменя парите си. Запомнете, че Исус преди това изгони среброменителите, но явно от тях той можеше, този богаташ би могъл да размени парите си за по-дребни монети и за повече, така че като вземе да ги сипва, да се чуе един дълъг звук от много, много, много монети, които се сипват и по този начин той показва колко много той обича Бога.
И те обичали да се наслаждават на този силен и дълъг звук, който привлича вниманието на хората към тях, така че когато някой сипва много и се чува голям звук, хората се обръщат и задават въпроса: „Кой е, бре, толкова много пари да вдига?“ И хората спечелвали това, те спечелвали уважението на другите заради тяхното даване, но те не спечелвали Божието уважение. Така че Исус обръща вниманието на учениците Си към това, а чрез тях и нашето внимание към контраста между даването на богаташите и даването на тази бедна вдовица, която пуска само две лепти.
И помислете си на фона на това, което се чува при това – дрън, дрън, големите пари, нали, падат, както тези звуци от монетите, където ги дават по рекламите. И след това тя идва и пуска две от най-малките монетки – дрън, дрън. Никой не се обръща да види какво е пуснало това, защото той едва се чува. Но знаейки нейната финансова ситуация и знаейки всичко, Исус обръща вниманието на учениците Си към нея и казва: „Тя си спечели Божието уважение. Тя даде повече от останалите“.
Марко 12:41-44
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.
При този коментар, може би, някои хора, които бяха около Исус, се усмихнаха вътрешно в себе си и си казаха: „Но нейните стотинки не произведоха никакъв звук. Никой не се обръща да види кой ги пуска“. Но Бог знаеше, че тя пусна всичко, което имаше. Исус им обясни: „Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, целия си имот“. Това не беше някакво показно шоу. Тази вдовица беше човек, който не желаеше да привлече вниманието на другите към себе си, да печели тяхното уважение. Тя беше човек, който даваше, за да привлече вниманието на единствената личност, която беше значима за нея – самият Бог. Тя даде пред Бога. Не е интересно ли ще какво ще кажат другите, но тя даде всичко.
Думата, която се използва тук за тези монети, които вдовицата е пуснала, е „лепта“. Лептата е била една 128-ма част от динария, а динарият е бил един дневен надник. Така че може да се каже, че един дневен надник е бил 128 лепти. Съвсем малка монетка. Но, както казва един американски професор, Иисус не измерва даровете ни с кантар, а с термометър. С други думи, за Бог не е важно колко даваме, а какво става вътре в нас, когато ние даваме. Дали ние даваме от сърце, дали ние даваме на Него, дали ние търсим Неговото одобрение, а не одобрението на човеците.
2 Коринтяни 9:7
7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
Виждате ли, даването е нещо свързано със сърцето, то не е нещо външно. Без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. Виждате ли, даването е нещо от голям интерес за Бога, защото Той е Сърцеведец и това е нещо много лично. Бог знае какво е в сърцето ни, Той знае как ние даваме. Дали даваме, защото всички други дават и ние се доказваме, или ние не даваме, защото се чудим какво ще си помислят другите. Тогава ние даваме от натиск, от принуждение. Ние не даваме, защото обичаме Бога, но защото се чудим какво ще кажат другите. Или пък не даваме, защото се скъпим и казваме: „Защо ще им даваме на тях пари, Господ ще се грижи за тях, нека Господ се грижи за тях, ние няма да се грижим“.
Но апостол Павел казва: „Без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича този, който дава на драго сърце“ или в други преводи се казва „с радостно сърце“. Бог знае всичко. Той знае колко сме получили, Той знае колко от това, което сме получили, сме дали на Него, колко сме дали на другите, колко сме запазили за себе си. И може би тази жена дори беше постила през този ден, за да може да даде този дар на Бог, защото Исус казва, че тя даде всичко, което има, целия си имот. Исус я използва като пример, за да научи учениците Си, че за да може да даваш на Бога, когато имаш малко, трябва да имаш правилно отношение. И това отношение е отношение на смирение. Така че аз искам да ви насърча. Дайте с вяра. Има хора в църквата, които казват: „Ами аз не мога да дам на Бог, защото нямам пари“.
Не е вярно. Колкото да нямаш, ти не си толкова беден, колкото тази вдовица. Ако тя можеше да дава, и ти можеш. Но въпросът е в сърцето ти. Да даваш пред Бога, да даваш с правилно отношение. Не е важно колко даваш. Бог не иска да даваш, колкото дават някои други. Може би те имат добра работа, може би те имат добри приходи, слава на Бога. Може би ти нямаш техните възможности, може би те имат бизнеси. Ти нямаш техните възможности. Но Бог не гледа колко даваш, но Бог гледа как даваш.
Така че, дори да нямаш много, ти пак можеш да решиш много. Защото тази вдовица, макар че беше най-бедната и имаше най-малко от всички, тя даде най-много от всички, според Божиите стандарти. Така че, ние можем да се покланяме на Бога. Дори и да имаме само малко. Втория принцип, който можем да научим от този случай е, че за да можем да даваме на Бога, когато имаме само малко, трябва да проявяваме собствена инициатива. Забележете, че независимо от бедността си, тази бедна вдовица все пак дойде при Бога да Му се поклони.
Независимо от икономическата криза, независимо от безработицата си, независимо от заемите си, ние можем да идваме при Бога и да Му се покланяме. Но трябва да решим в себе си, че ще Му се покланяме и ще Му служим. Защото, вижте какво се казва, една бедна вдовица дойде и пусна две лепти. Никой не я беше карал, тя по нейна инициатива дойде в този храм. Ако Исус не беше забелязал, тя просто щеше да пусне двете лепти и да си продължи, както и тя направи.
Но Господ искаше да знае всичко това. Но това беше нейна инициатива. И въпреки че беше бедна, тя се поклони на Бога и тя пожертва пред Него. Много често ние допускаме обстоятелствата ни да стават причина да се откажем. И казваме: „Когато стане по-добре, тогава ще служим на Бога. Сега не съм добре, няма да давам. Един ден като забогатея, ще започна да давам.“ Но всъщност се изисква вяра, за да останем верни и да не обвиняваме Бога за нашите финансови трудности.
Изисква се включване и лична инициатива, за да можем да даваме на Бог, когато имаме само малко.
2 Коринтяни 8:1-4
1 При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
Вижте, това, което най-често се случва е, че пасторите и мисионерите умоляват и приканват техните църкви, техните партньори да участват в Божието дело с тяхното даване. Обаче тук виждаме обратния сценарий. Въпреки голямото си утеснение, защото в това време е имало икономически трудности, и дълбоката си беднотия, те бяха социално слаби, въпреки всичко това, тези вярващи умоляват и настояват пред Апостол Павел за привилегията да участват и те в даването за Божието дело.
Апостол Павел им казва: „Вижте какво, вие сте бедни и не е нужно да давате.“ Но те казват: „Не, ние може да сме бедни, но искаме да даваме.“ И те дават не само според способностите си, но и повече от способностите си, правят го доброволно и то с една велика радост, която показва богатството на тяхната щедрост. Това е една картина, която ни показва как би следвало да изглеждат и нашите църкви. Няма значение колко ти даваш, но давай на Бога със радост. Защото е много лесно да си кажеш: „Тъй като това, което аз имам да дам на Бога не е много, аз въобще няма да Му дам нищо.“
Но не се предавай. Бъди верен. Тази вдовица можеше да си каже: „Господ сега не знае ли, че аз съм бедна? Господ не знае ли сега, че ми останаха само две лепти на тая земя? За какво да Му ги давам? Как може Той да се отнася така към мен? Какъв е този мой Бог? Да ме остави с две лепти и аз да ходя в храма да Му се покланям? Да, да!“ Тази жена можеше да каже така, но тя не го направи. Тя отиде и даде целия си имот на Господа. Така че не се предавай. Бъди верен, прояви инициатива, бъди щедър независимо от обстоятелствата. Помни, че Бог не измерва даването ти с кантара, а с термометър.
ТРЕТИЯТ ПРИНЦИП, КОЙТО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ДАВАНЕТО НА БЕДНАТА ВДОВИЦА Е, ЧЕ ЗА ДА ДАВАШ НА БОГ, КОГАТО ИМАШ САМО МАЛКО, ТРЯБВА ДА ПРИЛАГАШ ДИСЦИПЛИНА.
Не само инициатива, но също и дисциплина. След като дойде в храма, бедната вдовица не седна пасивно, но тя се включи, тя активно участваше в поклонението, тя се поклони и даде принос на Бога като акт на поклонение. Може би не сте се замисляли за това, но има един плюс за това да нямаш много. И то е, че когато нямаш много, ти не се притесняваш от това, че ще загубиш нещо, защото дори да загубиш всичко, което имаш, ти няма да си загубил много, защото нямаш много.
Притчи 14:20
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си,
а на богатия приятелите са много.
Защо сиромахът не внимава на заплашване? Чували сте някой да отвлече някой беден човек? Никой не отвлича бедните. Отвличат богатите. Бедните защо не ги отвличат? Защото няма какво да им вземат. Обаче бедните са щастливи, защото нямат такива проблеми. Обаче дори и ние да сме бедни, ние трябва да бъдем дисциплинирани. Защото когато става въпрос за пари, винаги се изисква дисциплина. Може би сте чували, дори на държавно ниво се говори за затягане на финансовата дисциплина. И навсякъде се затяга тази финансова дисциплина. Във фирмите и така нататък. Въпреки че те имат пари, затягат финансовата дисциплина. Но когато нямаш много, това изисква още повече дисциплина.
Но това, че имаш малко, не означава, че трябва да спреш да даваш за Божието дело. Защото щедростта не е нещо по желание. Желание е да бъдем щедри, ако искаме да приличаме на Него, защото Той е щедър. И щедростта изисква дисциплина. Изисква се дисциплина да даваш десятък, когато нямаш много. Аз го виждам това нещо и в себе си, и в други хора около мен. Ние нямаме и си казваш: „Аз имам тези и тези нужди, аз трябва да си плащам сметки, трябва да си плащам тока, трябва да си плащам наема, трябва да си плащам дървата, трябва да си плащам много неща, трябва да си плащам на магазина.“
Но Словото казва, че първите плодове принадлежат на Бога. И затова ние сме дисциплинирани и ние си даваме нашия десятък.
Притчи 3:9
9 Почитай Господа от имота си
и от първото на целия доход.
За съжаление, съществува такава тъжна зависимост, че колкото повече трупаме, толкова повече нашата щедрост намалява. Хората с по-ниски приходи дават повече за Божието дело, отколкото тези, които са богати, в пропорционално отношение.
Съществуват едни тъжни статистики, според които семейства, които са с ниски доходи, пропорционално дават повече за благотворителност от тези, които са богати. Това е шокиращо, но е вярно. Много хора казват: „Аз като съм богат, ще давам повече“, но всъщност практиката доказва обратното. По-мощните дават близо два пъти по-малко от тези, които са три пъти по-бедни от тях. По-бедните дават повече пропорционално за благотворителност. Не е ли тъжно това, че колкото повече трупаме, толкова по-стегнати ставаме?
Не казваме, че парите променят човека. Колкото повече пари има, толкова по-малко дава. Какво се случва с ръцете ни, че колкото повече получаваме, толкова повече искаме да имаме? Искам да имам компютър. Ама не само един компютър, сега искам и лаптоп. Ако имам лаптоп, трябва да имам и уредба. Този лаптоп да го включа в нещо друго. И още нещо, и още нещо, и още нещо, и още нещо.
„Парите никога не са направили който и да е човек щастлив, нито пък ще направят някой занапред. Няма нищо в естеството на парите, което да произвежда щастие. Колкото повече има човек, толкова повече иска да има. Вместо да запълнят определен вакуум, парите създават вакуум. Ако задоволят дадено желание, едновременно с това те го отварят и го отравят.”
Бенджамин Франклин
Вярна е била притчата на мъдреца. Осланяй се на нея, и той цитира тук Притчи: „По-добре е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища със безпокойство“.
Защото се вижда, че тези, които са богати, те също изпадат в депресия. Ние казваме: „Защо изпадаш в депресия? Нали си богат?“ И той се притеснява. Колко ще загуби? Богатството пада. И хората се притесняват. Аз не знам колко вие получавате и колко давате, но знам, че има една велика радост в това да даваш на Бога и на онези, които са в нужда. И затова ние ви насърчаваме да давате десятъка си в църква, но не се ограничавайте само с това. Когато видите хора в нужда около вас, помогнете им.
Може да не е с пари. Може да е с храна. Може да е с услуга. Може да е с време. Може да е с внимание. Вие може да не осъзнавате, но помислете си какво послание изпращаме на хората с нашата помощ. Нашата щедра същност е най-доброто свидетелство за Божията любов. Така че, нека да бъдем дисциплинирани. Дори и да нямаме много, ако искаме да даваме на Бог, когато нямаме много, трябва да бъдем дисциплинирани. Това изисква дисциплина. Това изисква инициатива.
Това изисква смирение. И четвъртият, последен принцип е, че за да можеш да даваш на Бог, когато имаш само малко, трябва да уповаваш в Него. Трябва да проявяваме вяра в Бог. Когато нямаш много, но въпреки това ти поемаш инициативата да се поклониш на Бога и дисциплинираш себе си да продължаваш да даваш на Бога, с твоето даване ти Му казваш: „Господи, аз вярвам в Теб“. Ти знаеш какво правиш. Ти имаш план, който постепенно ни разкриваш. Ти си по-голям от този свят.
Ти си по-голям от заплатата ми. Ти си по-голям от финансовата ми ситуация. Ти си по-голям от моите ресурси. Това е, което Му казваме, когато даваме, въпреки че имаме малко.
Притчи 3:5
5 Уповавай на Господа от все сърце
и не се облягай на своя разум.
Ние сме склонни да правим точно обратното. Нашите мозъчета са като компютърчета. И ние смятаме всичко, и ние преценяваме всичко, и ние пресмятаме всичко. Кой какво прави, парите на другите, за какво могат да ни стигнат, откъде може да вземем тези пари, които имаме, как да ги пресметнем, колко ще ни стигнат, колко няма да ни стигнат. И как, ако ние си дадем този десятък, колко неща ни може да помислим? Но знаете ли какво? Ние не можем да наддадем Бога. Колкото повече даваме на Бога, толкова повече ще ни дава и Той.
Това не означава непременно, че Бог ще ни направи богати, защото някой изпада в тази крайност. Бог ще ни обогати, но това обогатяване може да не бъде непременно финансово. Има църкви, които казват, че когато даваш на Бога, Той ще те направи богат. Но това кара хората да отидат до крайност, при която те превръщат даването на Бога в сделка, и те казват: „Сега ще дам на Тебе, за да можеш да дадеш на мене“.
И тук имаше по едно време хора, които казаха: „Ако Господ ми даде работа, ще започна да давам десятък“. Ама ти трябва да даваш десятък независимо дали имаш работа или нямаш работа. Или дали имаш по-добра работа или по-малко добра работа. Ние не даваме на Бога, за да може Той да ни дава, защото Той ни е длъжен. Какво могат да купят парите? Парите могат да купят легло, но не и сън. Могат ли парите да купят сън? Не могат. Парите могат да купят книги, но не и мъдрост. Парите могат да купят храна, но не и апетит. Парите могат да купят модерен тоалет, но не и красота. Парите могат да купят къща, но не и дом. Парите могат да купят лекарство, но не и здраве. Парите могат да купят лукс, но не и култура. Парите могат да купят забавление, но не и щастие. Те могат да купят едно разпятие, но не и Спасител. Парите могат да купят стол или църковна пейка, но не и място в небето. Не трябва да забравяме, че парите са ограничени.
Има неща, които те не могат да ни дадат. Има неща, които само Бог може да ни даде. И също не трябва да забравяме, че Бог не ни дължи нищо. Ние сме тези, които Му дължим всичко. Понеже Той е, който ни е създал. И Той е, който ни поддържа в съществуване. Бог има всякакви видове благословения. И аз си мисля, че понякога ние толкова се фокусираме върху финансовите благословения, че забравяме за другите Му благословения. Забравяме, че Той може да ни даде мир, който никой ум не може да схване.
Парите не могат да купят такъв мир. Може да ни даде свръхестествена способност да преодолеем трудностите, през които преминаваме. Може да спре вредителите по нашите растения. Да спре паразитите. И да направи така, че нашите домати или краставици, или това, което садим, да не се разболяват от никакви болести и да даде изобилен плод. Може да ни даде мъдрост, когато имаме нужда от мъдрост и не знаем какво да правим. Бог може да направи каквото си поиска по начин, по който си иска, така че Неговите начини да ни благослови са безкрайни.
Но ние трябва да знаем, че ние не можем да наддадем Бога. И от друга страна, много християни споделят, че когато започнат да дават десятъка, Бог ги е благословил финансово. И те са преживели невероятна радост. И тук в нашата църква има такива хора, които, ако сега зададем този въпрос и дадем възможност да питаме, има ли хора тук, които са опитали Бога в това нещо, че те си дават десятъка и Бог ги благославя, ние ще чуем много свидетелства за това.
Нашият Бог е снабдител. И Той ще снабди всяка наша нужда според Неговото богатство в слава в Исус Христос. Слава на Бога! Ако Бог е благословил други, Той ще благослови и нас. Ако ние имаме същото ниво на вяра и упование в Него, и ако изразяваме нашата вяра и упование чрез щедростта на нашето даване. Така че, ето я нашата вдовица, която можеше да задържи едната лепта поне, може и двете, но тя можеше да задържи едната лепта, можеше да задържи половината от това, което имаше, но тя избра да даде не 50%, а да даде 100% от това, което имаше.
Исус каза, защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот. Защо тази бедна жена направи това? Някой наложи ли го? Накара ли я: „Дай си всичките пари“? Не, тя го направи доброволно. Въпреки немотията си, тя пусна всичко, което имаше, целия си имот. Защо? Защото не уповаваш на себе си, но уповаваш на Бога. Щеше ли Бог да я остави? Нямаше да я остави. Вижте, животът на даване е живот на вяра и упование в Бога.
Марко 12:41-44
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.
Упование за какво? Упование за това, че Бог може да направи повече с 90-те процента, които са ни останали, след като сме си дали десятъка, отколкото можем да направим ние със 100-те процента, които са ни останали, ако не си ги дадем. Ако не си дадем десятъка. Разбирате ли? Кой според вас би направил повече? Един човек със 100 процента от дадена сума или Бог с 90 процента от дадена сума? Кой може да направи повече? Човек със 100 лева или Бог с 90 лева? Бог с 90 лева. Аз вярвам, че Бог ще ми донесе повече благословение с 90-те процента, които са ни останали, след като сме си дали десятъка, отколкото бих аз се справил със 100-те процента от парите ми без Божието участие.
И вижте, помислете за това! Докато се подготвях тук, точно върху това нещо се замислих и си казах: „Всъщност, чрез даването си, ние включваме Бога в живота ни и Той става наш партньор.“ Ако ти Му даваш от твоите пари, Той вече е част от живота ти. Ти Му казваш: „Господи, парите ми са от Тебе, всичко, което имам, е от Тебе и ето, аз желая Ти да бъдеш част от моя живот. Благослови ме! Тези 90 процента, които ми остават, Ти ги благослови!“
И по-добре е да живееш живота с Бог, отколкото да си кажеш: „Няма да Ти дам нищо, всичко си е мое. Нека сега да видя аз как ще се справя с тия пари.“ И парите на третия ден са свършили. И знаете ли, ние говорим за тази вдовица, която е пример за упование в Новия Завет. Но има една друга вдовица, която е също пример за упование на Бога в Стария Завет. В Първа книга на Царете, 17 глава, се разказва как Бог изпрати Илия на едно място, което се казваше Сарепта Сидонска.
1 Царе 17
1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.
4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.
6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.
7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.
8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.
9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.
12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.
13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.
15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.
16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.
17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.
18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.
19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.
20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.
23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.
24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.
25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.
26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.
28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.
29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?
30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.
31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.
32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.
33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.
34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,
35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.
36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.
37 Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.
38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.
39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.
40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.
41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.
42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.
43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.
44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.
45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.
47 Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.
48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.
49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.
50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;
51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.
52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.
54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.
55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.
56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.
57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.
58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
Имаше глад по цялата земя и Бог хранеше Илия. И Той изпрати Илия в Сарепта, където той трябваше да живее в дома на една вдовица, която да го снабдява с храна и да му готви. Ето го Илия, пристига в Сарепта и наистина вижда там, при градската порта, една вдовица. И той я помолва да му даде вода. Каза: „Дай ми вода, жаден съм, пътувах.“ И нещо за хапване. И тя тръгва да му носи вода, но когато става въпрос за храна, тя му казва: „Знаеш ли, аз имам брашно и олио само за още едно ядене и то ще бъде само за мен и за сина ми, само за нашето оцеляване. За двама души, за трети няма да стигне. И ние ще го изядем, защото това е последното брашно и последното олио. И след като го изядем, край, спираме с яденето и чакаме да умрем. Това ще ни е последната вечеря.“
И когато тя обаче е на път да приготви тази последна вечеря, Илия я моли тя да направи първо за него една малка питка. Как ще направиш малка питка, като нямаш почти нищо? Тогава той казва: „Направи първо за мен една малка питка, а после готви за себе си и за сина си.“ Може да си представите да кажеш такова нещо на тая бедна вдовица, която е обречена на гладна смърт. Но това беше, което Бог каза на Илия да ѝ каже.
А Илия ѝ рече – това е в 13-14 стих на 17 глава: „Не бой се!“ Слава на Бога! Не бой се! Обикновено ние се страхуваме. Но Бог казва: „Не бой се.“ И както каза: „Направи от него първо за мен една малка питка, да ми донесеш, а после го приготви за себе си и за сина си.“ Защо Илия искаше първо за себе си? Защото беше егоист ли? Не! Защото давайки на него, който беше Божи човек, жената щеше да направи принос на Бога. И ние трябва да разбираме тези неща. Това, че нашето даване на Божиите служители, нашето даване на църквата, нашето даване за мисиите, е духовен принос на Бога.
1 Царе 17:13-14
13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.
И ако аз ви говоря тези неща тази сутрин, ако пастирите говорят в църквата за пари и за десятъци, те не го правят, за да могат те да бъдат добре. Бог ще си благослови Неговите служители. Той има начин да ги благославя. Но ние го правим, за да може църквата да бъде благословена. Защото така казва Господ: „Делвата с брашното няма да се изпразни, но стомната с маслото няма да намалее до деня, когато Господ даде дъжд на земята.“
Може да казвате: „Но това не може да се случи. Как ще стане така, че няма да свършва това масло? Как ще стане, че това олио няма да намалява? Това е твърде много да искаме от Бога. Това е твърде много да искаме Той да снабдява нуждите ни. Това е твърде много да се оставим на неизвестното и да не знаем откъде ще дойде това снабдяване.“ Но тази жена послуша Илия. И тя отиде и направи една питка първо за Илия, и после направи за себе си. И на следващия ден отиде и пак направи питка за Илия и за себе си. И на следващия ден, и на следващия ден, и на следващата седмица, и на следващата година, докато заваля дъжд. Сушата продължи три години.
Бог каза: „Докато завали дъжд, тази делва с брашното няма да се изпразни и тази стомна с маслото няма да свърши.“ Слава на Бога! Жената продължаваше всеки ден да взема от тази делва с брашното, но тя не се изпразваше. Продължаваше да взема олио от стомната с олиото, но и тя не се изпразваше. Защо? Защото Бог е верен и Той спазва обещанията Си.
И в Малахия 3 глава Божието Слово ни насърчава ние да опитаме Бога с нашите десятъци. Това е едно от малкото места в Писанията, където Бог ни казва да Го опитаме. Но вижте какво казва Той: „Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми. И опитайте Ме сега за това – казва Господ на Силите – дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, та да не стига място за него.“ Това е нещо, което Бог ти казва. Независимо дали имаш много или имаш малко, Бог ти казва: „Опитай Ме сега за това.“
Малахия 3:10
10 Донесете всички десятъци в съкровищницата,
за да има храна в дома Ми,
и Ме опитайте сега за това,
казва Господ на Силите,
дали няма да ви разкрия небесните отвори
да излея благословение върху вас,
така че да не стига място за него.
И знаете ли какво? Бог ще излее благословението Си върху вас. И знаете ли защо? Защото Бог е верен. Но трябва да уповаваме в Него. За да може да даваме на Бог, когато имаме само малко, трябва да даваме с правилно отношение. Без да се скъпим, не от принуждение, не от гордост, не за да ни видят другите. Не от излишъка си, но със смирение. Трябва да даваме с инициативност. Както тази църква в Македония. Независимо от това, че те бяха бедни и апостол Павел може би си е казал: „Нека по-богатите да дадат, вие не давайте“, те казаха: „Не, не. Ние настояваме.“
2 Коринтяни 8:1-4
1 При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
Истина искаме да даваме. Това беше тяхната инициативност. Да бъдем дисциплинирани. Дори и да нямаме, ние пак да бъдем верни в нашето даване. И да даваме с вяра. Като уповаваме на Бога, че Той може да снабди нашите нужди. Че Той ще ни благослови, защото Той е верен Бог.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Ти молим, Господи, Ти да го благословиш. Господи, Ти си верен, Ти си чуден и ние Ти благодарим за това, че Ти казваш, че никак няма да ни оставиш и никак няма да ни забравиш. За това, Боже, ние уповаваме на Тебе. И ние Ти благодарим за това, че Ти ни учиш. И ние Ти молим, Господи, Ти да приемеш нашите дарения. Ти да приемеш нашите десятъци. И Господи, Ти да ни прости всеки страх. Защото причината, поради която може би ние задържаме част от това, което Словото ни учи ние да даваме, понеже се страхуваме. Как ще се справим без Него? Но, Господи, ето Ти ни уверяваш, ние виждаме в Словото Ти. И Ти прости, Господи, всяко такова съмнение.
И дай в сърцата ни да имаме вяра в Тебе. Че Ти можеш да ни благословиш много повече с това, което имаме, когато Ти си в живота ни. И ние Ти даваме власт и място в живота си, отколкото когато ние задържаме това, което имаме и което трябва да дадем на Теб и да Те крадем. Боже, прости ни за всичко това.
МОЛИТВА
Господи, молим се нека нашата църква да бъде една благословена църква. Господи, Ти не измерваш даването с кантар, но Ти го измерваш с термометъра Божия. Та Ти, Господи, искаш всеки един, който дава, да дава от сърцето си Божие. Независимо от това, Господи, колко дава, може да е една стотинка с цялото си сърце Божие. Молим се, Господи, Ти благослови църквата Си. Дай ни да ходим във видението, което Ти ни даваш, което е видение за изпълнение на великото поръчение. И дай, Господи, ни да можем да изпълняваме това велико поръчение, да създаваме ученици, да проповядаме Твоето Слово, да правим различните неща, които Ти желаеш, Господи, да Ти служим и да имаме средства за това, за да може Твоето Слово да се проповяда по един мощен начин и хора да бъдат спасени. Защото проповядването на благовестието струва средства. За това ние Те молим, Боже, Ти да промислиш за всичко това. И молим се Ти да благословиш всеки един. Молим се тези, които нямат работа, Господи, Ти да им дадеш работа. Молим се тези, Господи, които са във финансови затруднения, в заеми, в дългове, Ти да ги освободиш, Господи, от заемите, от дълговете, Боже. И Ти да ни дадеш да ходим в Твоята свобода. И Ти да ни благословиш така, че ние да бъдем за благословение на другите. Покланяме се Ти и благодарим, Боже, в името на Исус. Амин.