Слава на Бога! Тази сутрин ние ще продължим да разглеждаме темата за покаянието. Ние започнахме през последните няколко недели да говорим за покаянието. Защото вярвам, че това, което ни е необходимо във времето, в което живеем, за да бъдем силни християни, е да бъдем близо при Бога. А за да бъдем близо при Бога, ние трябва да живеем живот на покаяние. И ние разгледахме три страни на покаянието. Разгледахме първо умствената страна на покаянието.
Умствената страна на покаянието
И заглавието на това поучение беше „Ела на себе си, направи завой”. Както блудният син, който беше изпаднал от живота си поради разпуснатия си живот и изгуби всичко, се казва, че той дойде на себе си. Той изтрезня и тогава взе правилното решение, направи завой и от посока на отдалечаване от баща си, той се върна при него. По същия начин Божият призив за нас е и ние да се върнем при Бога в нашето мислене. Защото думата „метаноя” в Новия Завет всъщност се превежда като промяна на мисленето.
Промяна на начина на мислене. Така че това е първата страна на покаянието – умствената, интелектуалната страна на покаянието. Ние да осъзнаем и да се върнем при Него.
Чувствената страна на покаянието
След това говорихме за чувствената страна на покаянието. За онази жена, която беше грешница, но дойде при нозете на Исус и започна да ги измива със сълзите си и да ги избърсва с косите си. Тази жена плачеше за греховете си и затова Исус каза, че нейните грехове се прощават. По същия начин, когато ние осъзнаем греха, ние трябва да плачем за него.
И всъщност, когато говорим за грехове, ние казахме, че едната представа за грях в Библията е, че грехът е отделяне от Бога. А другата представа за греха е, че грехът е неолучване на целта. И затова ви казах, че от една страна ние трябва да виждаме какви са Божиите цели за нас в Новия Завет и да знаем, че всяко нещо, което ни отделя от тази цел, всъщност е грях. И от друга страна, всяко отклоняване от Божия път е отново грях. Ако трябва да бъдем по-конкретни, можем да кажем, че в Новия Завет има списъци с грехове в посланията на апостол Павел, в които той изброява различните грехове, които човечеството върши.
Като се започне с Римляни първа глава, след това в Галатяни, в Ефесяни има списъци с грехове, в които се изброява какво е грях. Също и в Първо Коринтяни. Там изрично се казва, че тези, които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство. Точно това са грехове, за които ние трябва да се покаем.
Волевата страна на покаянието
И третата страна на покаянието, която всъщност е решаващата. Защото ти можеш да имаш осъзнаване, ти можеш да имаш емоции, можеш да плачеш понякога за греховете си, но трябва да принасяш и плодове на покаяние.
И това е всъщност волевата страна на покаянието. След като си се покаял, ти да имаш воля да останеш в това покаяние и да живееш живот на покаяние. Виждаме, че Исус Христос каза: „Ако не се покаете, всички ще загинете” в Лука 13 глава. И Той каза тази притча за онзи стопанин, който дошъл в лозето си и там имал една смокиня, и той дошъл да търси плод от тази смокиня. Така че Бог търси плод в нашия живот. И виждаме, че Йоан Кръстител също говореше и казваше: „Принасяйте плодове, достойни за вашето покаяние”.
Лука 13:3-9
3 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
4 Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?
5 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?
8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;
9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.
Не си мислете, че по някакъв друг начин вие ще можете да се избавите от идещия гняв, но вие трябва да имате плодове, достойни за покаяние. И тази сутрин ние ще погледнем как можем да имаме тези плодове. И отговорът е чрез нашето пребъдване в Божието Слово. Това е нещо много насърчително, защото от една страна, когато видим тези стандарти, които Бог очаква от нас – Той очаква ние да бъдем святи, Той очаква ние да живеем живот на покорство – тогава ние просто можем да се обезсърчим и да си кажем: „Ако бъда честен със себе си, аз не бих могъл да произведа този плод”.
И насърчителното е, че Бог знае също какви сме. Той знае нашето естество и Той не очаква ние сами да произведем този плод. Но Той произвежда този плод в нас чрез Святия Дух. В Посланието към Филипяните 2 глава, 12 стих и надолу се казва: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет”.
Филипяни 2:12
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
Въобще тогава се казва, че ние трябва да изработваме това спасение. И всъщност това пак се отнася за плода на Духа, както във Второ Петрово се казва: „Положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие… благочестие… братолюбие”. Тоест всичко това – вяра, благочестие, братолюбие – всичко това са плодове на Духа. Защото казва: „Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ”.
2 Петрово 1:5-8
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
Така че от една страна ние трябва да положим всяко старание, от една страна ние трябва да изработваме спасението си със страх и трепет, от една страна ние трябва да произвеждаме плодовете. Но веднага апостол Павел продължава мисълта си в 13 стих на Филипяни 2 глава и казва: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате”. Слава на Бога! Тоест Бог е Който не само ни заповядва да изработваме спасението си, но Той е Който и действа в нас, и не само действа в нас да можем да го изработим, но също ни дава и желание.
Филипяни 2:13
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
Така че ако ти имаш желание да бъдеш по-добър, това е от Бога. Ако имаш желание да се молиш, това е от Бога. Ако имаш желание да ходиш на църква, това е от Бога. Бог е Който ти дава желание ти да работиш върху себе си и да се усъвършенстваш. И не само желание, но Той ти дава сила или способност. И тази сила или способност всъщност е в нас чрез Святия Дух. В Евангелието на Йоан 15 глава Исус Христос обяснява това с метафората за лозата – сравнението с лозата и пръчките. Исус казва така в Йоан 15 глава от 1 до 16 стих:
Йоан 15:1-16
1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.
8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.
12 Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.
16 Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.” Слушате ли, Отец търси плод. Ако нямаме плод, пръчките, които не дават плод, те се отрязват. А тези, които дават плод, те се подрязват. Значи има разлика между отрязване и подрязване. Тези, които се отрязват, те повече нямат живот. А тези, които се подрязват, на тях им се махат тези краища, които отнемат от соковете, без да произвеждат плод, така че целият сок да отива в това клонче, което произвежда плод, за да дава повече плод.
Така че ние трябва да си зададем въпроса ние от кои пръчки сме. Исус продължава да казва как Бог ни подрязва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих”. Понякога, когато слушаме Словото, за нас може да е тежко и да си казваме: „О, това слово е много тежко”, но чрез това учение на Исус Христос Той ни очиства, подрязва ни, за да можем да даваме още повече плод.
ПРЕБЪДВАНЕТО В ХРИСТОС
И Той казва обаче, условието е „Пребъдвайте в Мен”. Това е, което ние трябва да направим, за да можем да произведем плод. От нас зависи дали ние ще пребъдваме в Бог, или няма да пребъдваме в Бог. Да пребъдваш означава да останеш на лозата. Означава да не се отделяш. Означава да продължиш да съществуваш в същото състояние, в което си бил, без да промениш това състояние. Тоест, ако веднъж си бил присаден на лозата, то да не се отделяш, но да останеш присаден.
Да останеш присаден означава да пребъдваш. Исус казва: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас”. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Вижте, Той казва: „Ако не остане”. Това означава да пребъдваме — означава да останем. Да не пребъдваме означава да не останем. Исус казва, че както пръчката не може да даде плод от само себе си, така че Бог знае, че без Него ние сами не можем да дадем плод.
Йоан 15:4
4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.
Но в същото време знае, че ако ние пребъдваме на лозата, ние можем да дадем плод. „Аз съм лозата, вие сте пръчките.” Никога не трябва да забряваме това — че ние не сме лозата. Много често ние се мамим, но това е малко с измамата на греха. Че животът зависи от нас, че всичко, което сме постигнали, е благодарение на нашите ръце, че ние сме тези, които контролират нещата. Не, ние не сме източникът на живота. Лозата е Исус. Исус каза: „Аз съм лозата, вие сте пръчките”.
Йоан 15:5
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
Ние можем да раждаме плод, но само ако пребъдваме на лозата. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод. Защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако не пребъде някой в Мене, това се отнася за тези пръчки, които не произвеждат плод, и те не произвеждат, защото не пребъдват. Ако не пребъде някой в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва. И събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Прилича ли ви това на отиване на небето?
Йоан 15:5-6
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Не. Това е отхвърляне от Бога за вечността. „Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.” Това е една от наградите за пребъдването в Бога и ние ще говорим малко повече за наградите за нашето покорство след малко. Но тук искам просто да ви посоча важността на покорството. „В това се прославя Отец Ми, да давате много плод; и така ще бъдете Мои ученици.” За да бъдем ученици на Исус, ние трябва да имаме много плод.
Йоан 15:7-8
7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.
8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
И Бог ни го дава чрез нашето пребъдване. И това, което искам да ви посоча, е, че това не е нещо, което ние можем да избираме. Сега е модерно в света, в който живеем, че трябва да се уважава личният избор, да има плурализъм. Тук не става въпрос за това какво е твоето мнение, дали ти искаш да вярваш в Бога, или не. Не става въпрос дали ти искаш да се покаеш, или не искаш, или казваш: „Еми, те като искат, нека да се покаят, аз пък не искам да се покая. Нека да си живеем заедно в мир и разбирателство.”
Нека да си живеем заедно в мир и разбирателство, но един ден тези, които се покаят, ще отидат при Бога, а ти в мир и разбирателство ще отидеш в ада. Така че след това не се сърди. Вижте, много силни са думите. Понякога, може би, някои хора ме обвиняват и се дразнят за това, че моите думи са рязки и аз говоря по такъв начин. Но не го правя, за да ви ядосам, а го правя, защото това е Божието Слово.
ЗАПОВЕДТА ЗА ПОКАЯНИЕ И ПОКОРСТВО
В Деяния на апостолите, 17 глава, когато апостол Павел говори своята известна реч пред Ареопага. И там той говори на философите на това време, на гърците, и в речта си той не цитира Божието Слово, а техните поети. Въпреки това обаче, той не отстъпва от истината на Благовестието. И той завършва своята реч с думите в Деяния на апостолите, 17 глава, 30 стих: „Бог обаче, без да държи сметка за времената на невежеството…” Бог е великодушен към времената на невежеството, които са отминали. „…сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.”
Деяния 17:30
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
Бог заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Това включва ли България? Включва ли Бургас? Включва ли нас? Ако ние сме човеци, Бог заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Бог го заповядва. Така че, когато нещо е заповед, ти не можеш да избираш дали да го направиш, или да не го направиш. Ако ти не го направиш, това е бунт. Ако го направиш, това е покорство. Така че единственият избор, който ти имаш, е дали да се покориш, или да не се покориш.
Не можеш да преговаряш и да кажеш: „Господи, нека да си поживея малко, 30-40-50 години, и преди да умра, като се пенсионирам, ще се покая.” Казва се: Бог заповядва кога? Сега. Бог заповядва сега всички човеци навсякъде да се покаят. Така че не можеш да преговаряш. Единственото, което можеш да направиш, е или да се покориш, или да не се покориш.
И именно затова, когато говорим за пребъдване, аз искам да подчертая, че най-важното нещо от пребъдването е покорството. Ако ние сме покорни на Бога, тогава ние ще пребъдваме в Него. В Римляни, 15 глава, също апостол Павел казва, че той служи на хората, за да ги доведе към покорност на вярата. В 18 стих казва: „Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене, за привеждане на езичниците в покорност на вярата…”
Римляни 15:18
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене, за да приведе езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
Значи, езичниците трябваше да бъдат приведени в покорност на вярата. Това е покаянието. Покаянието е покорност. Може да звучат в днешно време тези думи — че трябва да се покоряваш, тези думи, че Бог ти заповядва нещо — като налагане, като диктаторство. Но без Бога ти всъщност си под властта на Сатана. Единственият начин да се избавиш от властта на Сатана е да се покориш на По-силния от него, да се покориш на Спасителя, Който те е изкупил с драгоценната Си кръв.
Така че заповедта за покорство на вярата е една реална заповед. Това не е нещо, което може да бъде преговаряно. Това е ултиматум. Ти или го приемаш, или го отхвърляш. Вижте, във Второ Солунци също се казва в 1 глава: „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде отдих, както и на нас, когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели в пламенен огън”.
2 Солунци 1:6-7
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват,
7 а на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели,
Вижте, тук се говори за второто пришествие. И вижте, казва се, че когато Исус дойде при второто пришествие, Той ще даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ.
2 Солунци 1:8
8 в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
Значи, благовестието не е предложение. Благовестието е заповед. И тези, които се покоряват, те са приведени към покорност на вярата. А тези, които не се покоряват, те са обречени на Божието възмездие. Така че ти можеш да избереш дали да се покориш, или не. Заповедта е за покорството. И Бог търси покорни сърца. Бог търси покорни хора. И Бог търси ние да бъдем покорни през целия си живот. Защото всичко това, за което говорим за покаянието, се отнася не само за тези, които все още не са се покаяли, но то се отнася и за тези, които са станали вече християни.
Защото ние имаме този проблем днес, че църквата охладнява в своята любов. И ние ставаме все по-закоравели, все по-отдалечаващи се от Бога, все по-хладки, все по-бутани. Защото се казва в писмото до църквата в Лаодикия: „Да беше ти горещ или студен, но понеже си хладък, ще те изплюя от устата Си. Ще те отхвърля.“ И затова, когато говорим за покаянието, някакъв път очертах, че не става въпрос само за тези, които не вярват, да се покаят, но става въпрос за тези, които са вярващи, да живеят живота на покаянието.
Защото Исус, когато говореше за блудния син, Той не го каза за блудниците и грешниците, защото блудниците и грешниците бяха с Него, те Го приемаха и Го следваха. Той го каза за фарисеите и за тези, които си мислеха, че са праведни и които Го осъждаха заради това, че Той служи на онези, които са изметът на обществото. Исус каза: „Те ще ви изпреварят в Божието Царство.“ Така че същото се получава и днес. Има хора в църквата, които си мислят, че нямат нужда от покаяние, а тези, които са новоповярвали, ни изпреварват в Божието Царство, защото те се покайват, те се приближават при Бога, а ние, които си мислим, че сме много вярващи, много стабилни във вярата, всъщност живеем един светски живот.
И живеем в лицемерие. Затова всъщност Бог желае всеки един човек да се покае. Вчера се подреждах с книгите, долу знаете, че се преместихме, и сега още имам кашони с книги, които не бях ги подредил в библиотеката. И докато ги подреждах, намерих една книга за покаянието. Започнах да чета. И това, което ми направи впечатление, е, че вътре се говори, че книгата за покаяние в Библията, знаете ли коя е? Книгата Йов. И аз си казвам: „Защо книгата Йов ще е книга за покаяние?“
Но всъщност авторът на тази книга казва: „Да, именно книгата Йов е книгата за покаяние.“ Защото Йов беше праведен. Но в края на книгата какво казва? Спомняте ли си? Да. Вижте какво казва той:
Йов 42:1-6
1 Тогава Йов отговори на Господа:
2 Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6 затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
Праведният Йов казва: „Отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел.“ Така че колкото и да си праведен, ако праведният Йов се нуждаеше от покаяние, бъди сигурен, че и ти се нуждаеш от покаяние. Ако ти си мислиш, че познаваш Бога, покай се и се помоли Той да ти се открие.
Защото когато Той ти се открие, тогава ще разбереш, че нищо не знаеш. Така че това покаяние не е само за езичниците, не е само за невярващите, но това е и за вярващите, това е и за хората в църквата, това е и за пастирите, това е и за праведния Йов. И за да можем да имаме плодове на покаяние, ние трябва да пребъдваме в Бога, а за да можем да пребъдваме в Бога, ние трябва да имаме покорство. И понеже говоря за покорство, искам да ви обърна внимание върху една глава от книгата на пророк Еремия.
Еремия, 35 глава. Словото дойде към Еремия от Господа в дните на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и рече: „Иди в жилището на рихавовците и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и ги напой с вино.“ Тези, които обичат да си пийват, сега ще кажат: „Ей, намерихме най-после една хубава заповед в Книгата.“ Значи, вижте как Бог казва на Господния пророк да отиде при рихавовците, да ги доведе в Божия дом и да ги напои с вино. Вижте какво става.
Тогава взех Яазания, син на Еремия, Хавасиниевия син, и братята му, всичките му синове и целия дом на рихавовците, и ги доведох в Господния дом, в стаята на синовете на Анана, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на стражаря на вратата Маасия, Селумовия син.
И като сложих пред синовете на дома на рихавовците паници, пълни с вино, и чаши – имаше значи кани и чаши – рекох им: „Пийте вино!“ А те рекоха: „Не щем да пием вино!“ Защото Йонадав, син на праотеца ни Рихав, ни заповяда, казвайки: „Да не пиете вино, нито вие, нито потомците ви, до века! Нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да притежавате, но в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята, където сте пришълци!“
Така че имаше една заповед от един от техните прародители – той им заповяда те да не пият вино и да живеят номадски живот. И те казваха: „И ние сме слушали гласа на Йонадав, син на праотеца ни Рихав, за всичко, що ни заръча – да не пием вино през всичките си дни: ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни; нито да строим къщи, в които да живеем, и не сме притежавали лозе, или нива, или семе, но сме живели в шатри, и сме слушали, и сме стрували всичко, що ни заповяда нашият праотец Йонадав.“
Но когато вавилонският цар Навуходоносор възлезе на тази земя, рекохме: „Елате да влезем в Йерусалим поради страха от халдейската войска и поради страха от сирийската войска. Затова живеем понастоящем в Йерусалим.“ Тогава дойде Господното Слово към Еремия и рече: „Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Иди и кажи на юдовите мъже и на йерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поуката да слушате Моите думи?“
Вижте, и тогава народът беше непокорен и Господ използва нагледен пример, нагледен урок с тези, които изпълняваха заповедите на един човек. И вижте, Той продължава и казва: „Думите на Йонадав, Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват. Те и до днес не пият, защото слушат заповедта на праотеца си.“ Това си беше традиция между тях. Те не пиеха вино. Така учеха децата си, така учеха семействата си и това беше нещо, което се предаваше от поколение на поколение като заръка, и това беше навлязло в тяхната култура. Те имаха култура на покорство. И това, което Бог желае за нас, е ние да имаме култура на покорство към Божието Слово.
И Бог продължава и казва: „Аз обаче говорих на вас, като ставах рано и говорех, но вие не Ме послушахте. Пратих при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах.“ Това, че Той става рано, означава, че това, което има да направи, е важно. Защото когато ти трябва да направиш нещо важно, ставаш рано, за да не закъснееш. Ако трябва да отидеш на изпит, ако трябва да отидеш на някаква среща, ставаш рано, за да не закъснееш. И Господ също казва: „Аз ставах рано, защото това, което имах да ви кажа, беше важно, и изпращах пророците Си.“
„Пратих при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах, да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите, и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви. Но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.“ И наистина това, което се случи, беше, че понеже те не послушаха Бога, Той ги наказа. Божието търпение има граница. Бог търпи, търпи, търпи, но в един момент чашата прелива.
И когато чашата прелее, това, което се излива от нея, е нещо ужасно. Защото Йерусалим беше съсипан от земята и народът беше заведен в плен. И Бог продължава тук да казва: „Понеже синовете на Йонадав, Рихавовия син, изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а тези люде не слушат Мене, затова така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките йерусалимски жители всичкото зло, което произнесох против тях“.
Еремия 35:16-17
16 Понеже синовете на Йонадав, Рихавовия син, изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а този народ не слуша Мене,
17 затова така казва Господ, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители цялото зло, което произнесох против тях; защото им говорих, но те не чуха, и им виках, но те не отговориха.
„Защото говорих им, но те не чуха, и виках им, но те не отговориха.“ А на дома на Рихавовците Йеремия каза: „Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотец си Йонадав, опазихте всичките му заръки и изпълнихте всичко, което ви заповяда, затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От Йонадав, Рихавовия син, няма да липсва човек, който да стои пред Мене завинаги“.
Еремия 35:17-19
17 затова така казва Господ, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители цялото зло, което произнесох против тях; защото им говорих, но те не чуха, и им виках, но те не отговориха.
18 А на дома на Рихавовците Йеремия каза: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотец си Йонадав, опазихте всичките му заръки и изпълнихте всичко, което ви заповяда,
19 затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От Йонадав, Рихавовия син, няма да липсва човек, който да стои пред Мене завинаги.
Слава на Бога! Господ ги благослови заради тяхното покорство. Така че Бог благоволи в покорството, Бог благоволи в покорството. И ние трябва да се поучим. Ако не запомните нищо друго от тази сутрин, запомнете Еремия 35-а глава. И вкъщи я прочетете за ваше насърчение, за това, че ние трябва да живеем живот на покорство, че Бог търси покорни сърца. Бог не иска да имаме много знания, да бъдем с големи глави и малки сърца. Бог желае ние да бъдем покорни, да живеем живот на покорство, защото наградите на това покорство ни очакват.
НАГРАДИТЕ НА ПОКОРСТВОТО
1. Святият Дух като награда
Първата награда е, че ако ние се покоряваме на Бога, Той ще ни даде Святия Си Дух. В Йоан 14-а глава се казва в 15-и и 16-и стих: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Ние казваме: „Господи, обичам Те“. Добре, ако Ме обичате, докажете го. Начинът да докажем, че обичаме Бога, е като пазим заповедите Му. Ако не ги пазим, значи не Го обичаме. „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца“, казва Исус, „и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки“.
Йоан 14:15-16
15 Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки –
Слава на Бога! Исус казва: „Няма да ви оставя сираци, но ако вие пазите заповедите Ми, Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител“. Значи същия като Исус. Както Исус беше с апостолите, ние днес имаме тази привилегия. Ако Исус беше сега на земята, дори ако самият Той в плът беше на земята, около Него щяха да бъдат само апостолите. Ние трудно щяхме да можем да се доберем до Него. Но чрез Духа Си Той може да бъде с нас по същия начин, по който е с всички велики Божии служители на земята.
Слава на Бога! Бог ни дава Святия Си Дух, ако ние Му се покоряваме. Вижте, също се казва в Деяния 5-а глава, 32-ри стих. Тогава всъщност говори апостол Петър и казва: „И ние сме свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват“. Бог дава Святия Си Дух на онези, които Му се покоряват. И ако искаме Святият Дух да остане в нас, ние трябва да продължаваме да живеем живот на покорство. Защото ако ние не живеем живот на покорство, Святият Дух ще се отдели от нас.
Деяния 5:32
32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
2. Обиталището на Отца и Сина
Така че това е една невероятна награда. Ако ние живеем живот на покорство, ние ще имаме Святия Дух, ще имаме плодове. И не само Святият Дух ще живее в нас, но също и Исус, и Отец ще живеят в нас. Вижте в Йоан 14-а глава, от 21-ви до 24-ти стих Исус продължава и казва: „Който има Моите заповеди и ги пази“, демек който се покорява, „той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя“, слава на Бога, „и ще му се явя лично“. Така че, ако ти искаш любовта на Бога, покорявай се на Божиите заповеди.
Йоан 14:21
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.
И продължава Исус в 23-ти стих. Всъщност в 22-ри Юда (не Искариотски) Му казва: „Господи, защо ще се явиш на нас, а не на света?“. Исус в отговор му рече: „Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми“, отново и отново, „и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“. Слава на Бога! Отец и Синът ще обитават в тези, които се покоряват на Бога.
Йоан 14:22-23
22 Юда (не Искариотски) Му каза: Господи, защо ще се явиш на нас, а не на света?
23 Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.
След това в 15-а глава, 10-и и 11-и стих се казва след пребъдването: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“. Слава на Бога! Вижте, Исус е съвършен пример за покорство. Той се покоряваше на Отца. Ако ние желаем да бъдем християни, което означава последователи на Христос, то ние също трябва да живеем живот на покорство. Исус казваше: „Каквото видя Отец да прави, това правя и Аз. Аз се покорявам на Отца, Аз изпълнявам Неговите заповеди“. И Той казва: „Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов“.
Йоан 15:10
10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.
3. Вечното спасение
В Евреи 5-а глава от 8-и до 10-и стих също се говори за това покорство, за което ви говорих – че Исус се покори във всичко на Отца. И по този начин всъщност Той става нашият Първосвещеник. И ако ние желаем да имаме присъствието на Исус в себе си, то и ние трябва да живеем живот на покорство. Вижте, казва се в 5-а глава от 8-и до 10-и стих: „Макар и да беше Син“, става въпрос за Исус Христос, „пак се научи на послушание от това, което пострада“. Защото Исус беше послушен до смърт, даже смърт на кръст. „И като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни“.
Евреи 5:8-9
8 макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
Така че всъщност, ако ние сме послушни, ние ще имаме спасението. Той е отговорен за спасението на всички, които са Му послушни. Значи ще имаме спасението като награда за послушанието, ще имаме присъствието на Отец. Исус ще ни се яви, когато дойде втори път, и ние ще Го познаем, защото ще имаме спасение.
Също в 3-та глава, 18-и и 19-и стих се казва: „На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?“. Т.е. ако ти си непокорен, ти няма да влезеш в Божията почивка, ти няма да бъдеш спасен. Но ако се покоряваш, то ще влезеш в Божията почивка.
Евреи 3:18-19
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
4. Доказателство за нашето познаване на Бога
И също в Първо Йоаново има няколко пасажа, които са много силни и бих искал да ви ги прочета. С това ще завършим. Първо Йоаново, 2-ра глава от 3-ти до 6-и стих: „И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му“. Ето, както ви казах, пазенето на заповедите е нещо, което ние можем да направим, за да докажем, че сме вярващи. „Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец!“ Вижте, Йоан е безпардонен. Направо си казва, без никакви завъртания или заобикалки. Казва го в прав текст: „Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него! Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него“.
1 Йоаново 2:3-5
3 И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.
4 Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него.
5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
„Който казва, че пребъдва в Него“ – ето това е критерият, защото някои говорят за „пребъдване“ и казват: „Да, аз пребъдвам“. Някак си спят тази сутрин и казват: „Аз пребъдвам в Бога“. Но тук се казва: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. По това ще се види дали наистина пребъдваш. Не само дали си пееш или не си пееш, но дали се държиш, както се държеше Христос.
1 Йоаново 2:6
6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.
В 3-та глава от 21-ви до 22-ри стих вижте какво се казва: „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него“.
1 Йоаново 3:21-22
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога;
22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.
НАГРАДАТА НА ПОКОРСТВОТО
Ето и другата награда – че твоите молитви ще бъдат чути. Ако се питаш: „Защо се моля и не са чути моите молитви?“, може би причината е, че не пазиш заповедите Му и живееш в непокорство. Защото тук се казва: „Каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него“.
1 Йоаново 3:21-24
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога;
22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.
23 И това е Неговата заповед – да вярваме в името на Неговия Син Исус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал.
24 И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог – в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас – по Духа, който ни е дал.
Награда на покорството е да имаш Святия Дух, Отец да бъде в тебе и Създателят да бъде с теб, да бъдеш спасен, да бъдеш в числото на спасените, които Той е спасил чрез Своето покорство.
Евреи 5:8-10
8 макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
10 наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.
Освен това, твоите молитви ще бъдат чути. И се казва, че не е трудно, и Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исус Христос и да любим един другиго, както ни е заповядал. И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него. И по това познаваме, че Той пребъдва в нас – по Духа, Който ни е дал. Слава на Бога! Вижте, Духът е награда за покорството и Той пребъдва в нас. По Духа ние познаваме, че Бог пребъдва в нас.
1 Йоаново 5:1-5
1 Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Родителя, обича и Родения от Него.
2 По това познаваме, че обичаме Божиите чеда, когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди,
3 защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
4 Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е нашата вяра.
5 И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?
И също в 5 глава от 1 до 5 стих се казва: всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога. И всеки, който люби Бога, Който го е родил, люби и родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чеда – когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди. Защото ето що е любовта към Бога: да пазим Неговите заповеди, а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света. Ето това е наградата. Ако ние сме покорни, ние ще победим света. И тази победа, която е победила света, е нашата вяра. И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син?
МОЛИТВА
Амин. Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и нека то да се запечата дълбоко в нас, Господи. Молим Те, Боже, нека наистина и ние да живеем живот на покорство. Дай ни да Ти се покоряваме, Господи. Дай ни да пребъдваме в Тебе. Ето, Твоето Слово е толкова ясно, че Ти търсиш плод. И този плод можем ние да го произведем само ако пребъдваме в Тебе. И Ти ни казваш, че ние можем да пребъдваме в Тебе, ако Ти се покоряваме, ако пазим заповедите Ти. И ние четем за тези невероятни награди, които Ти даваш на онези, които Ти се покоряват. Ето, нашата молитва е: дай ни покорни сърца. Привлечи ни при Себе Си. Молим Те, Ти, Господи, ни преобрази, привлечи ни, Господи, действай в нас, работи в нас. Възвърни ни при Себе Си, Господи. Дай ни покаянието, което докарва живот, Господи. Молим се, дай ни този живот на покаяние. Направи ни да бъдем силни в духа, да бъдем силни във времето, в което живеем. Да бъдем хора, които пребъдват в Теб, които се подвизават в Теб, които в това трудно време не се отказват, но вървят напред. Дай ни желание, Боже, да се събираме. Дай ни желание да се отнасяме сериозно към спасението си, защото то е въпрос на живот и смърт. То е въпрос на вечност. Господи, дай ни ние да бъдем дисциплинирани и да платим цена на покорство, отричане от себе си и всичко това, на което Ти ни учиш в Словото Си. Благодарим Ти за невероятните награди, които си приготвил за нас, и Те молим, действай в нас, в името на Исус. Амин.