Слава на Бога! През изминалите седмици нашият поглед беше на нашия Господ. Ние говорихме за Неговото триумфално влизане в Ерусалим. Ние говорихме за Неговите страдания. Говорихме за Неговото възкресение, слава на Господа. Христос възкръсна! Алелуя! Наистина Бог е чудесен и Бог е славен. Но тази сутрин бих желал ние да обърнем нашия поглед към църквата, към Христовото тяло, което Господ изпълва, на което Той е глава и което Бог желае да бъде здраво, силно и да расте за Негова слава.
И бих желал също да кажем нашата мисия, аз ще казвам и вие повтаряйте след мене. Готови ли сте? Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях и ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Слава на Бога! Това, което ще споделим тази сутрин е свързано с изпълнението на нашата мисия и то е, че след като ние доведем хората при Бога и им благовестваме, след като те бъдат утвърдени във вярата, те трябва да бъдат екипирани за служение, защото Бог желае всеки един вярващ, който е част от Неговото тяло, той да има някакво служение.
СПОМАГАТЕЛНИ СЛУЖЕНИЯ
Римляни 16:1-2
1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,
2 да я приемете в Господа, както подобава на светиите, и да ѝ помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.
Римляни 16:6
6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
Виждаме тези сестри, които са били през Първи век в Рим. Едната се казва Фива, другата се казва Мария и се казва, че те са се трудили, че те са служили и изрично се казва за Фива, че тя е помагала. Помагала дори на апостол Павел и затова той препоръчва и казва църквата в Рим да помогне на Фива, която всъщност тя е била от църквата в Кенхрея, а не в Рим. Но тези сестри са имали такива служения на помагане. И ние виждаме също в 1 Кор. 12 глава 28 стих, там се споменава също такава дарба, която Бог е поставил в тялото и там се споменава такива дарби на помагане.
Дарби на помагане
Нека всички да кажем – ДАРБИ НА ПОМАГАНЕ! АЛЕЛУЯ! И първото нещо, което ще разгледаме е нуждата от тези дарби на помагане. Виждаме в Божието Слово, че има такива спомагателни служения, има такива дарби на помагане, но на първо място мисля, че е важно ние да осъзнаем нуждата от спомагателни служения. И ние виждаме тази нужда от спомагателни служения още в Стария Завет. Един от най-силните примери в тази насока и най-красноречивите илюстрации е историята за битката с Амалик, за която четем в Изход 17 глава от 8 до 16 стих и там също е едно от имената на Бога, едно от Неговите изкупителни имена, което е Йехова Ниси.
Изход 17:8-16
8 По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим.
9 А Моисей каза на Исус Навин: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
10 И Исус направи, според както му каза Моисей, и се би с Амалик; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.
13 Така Исус порази Амалик и народа му с острието на меча.
14 Тогава Господ каза на Моисей: Запиши в книгата за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето.
15 И Моисей издигна там жертвеник, който нарече Йехова Нисий,
16 като каза: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
Виждаме тук тази картина, че Моисей беше водачът. Той беше като един съвременен пастир. Той имаше също виждането за победата, виждането за начина, по който тя да бъде постигната и това беше един божествен начин. Но самият Моисей не отиде да воюва. Той предостави това на Исус Навин. Исус Навин беше послушен на Моисей и той направи както му каза Моисей. Затова е много важно в църквата да има водачи. Много е важно в църквата да има покорни последователи на Господа. И много е важно ние да се подчиняваме на по-високата власт, която е от Господа. И защото това е начинът, по който ние можем да имаме победа.
Ние виждаме също, че когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше. И когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше. Но той имаше в ръката си Божия жезъл. И ако трябва да прехвърлим това в днешно време, бихме могли да кажем, че Божият жезъл е подобен на Божието Слово, което пастирът проповядва. Защото Божието Слово е което ни дава победата. И когато пастирът проповядва Божието Слово и то е изобличително, то е свежо, то е силно, тогава хората се обръщат към Бога, покайват се и имат победа в живота си. Когато пастирът се умори и нивото на неговото служение намалее, тогава християните започват да губят и започват да падат. И тук виждаме, всъщност, нуждата от спомагателните служения, защото в целия разказ имаме няколко герои. Имаме Моисей, имаме Исус Навин и имаме също Аарон и Ор. И именно в тяхно лице ние виждаме спомагателните служения.
Вижте, те първо взеха един камък и подложиха на Моисей да седне. И това беше тяхната инициатива. Те не чакаха Моисей да започне да им се оплаква, но те видяха, че той се изморява и взеха един камък и го подложиха, така че на него да му бъде удобно. И те започнаха да издигат неговите ръце. И когато те издигаха ръцете му, тогава Божият народ имаше победа и тогава Исус Навин побеждаваше амаличаните. Слава на Господа! Така че тук виждаме нуждата от това да има в църквата хора, които да се грижат за пастира, за да може неговото ниво на служение да бъде винаги високо.
За тях това беше свързано с неудобство. И те можеха да кажат: „Но сега това е много така нередно. Пастирът седи, пък ние стоим прави.“ Защото Моисей беше седнал, а те стояха прави до него. И той седи, пък ние трябва да му издигаме ръцете, а накрая пак ще кажат, че той е водил битката и той е спечелил победата. Но всъщност ние не трябва да се сравняваме един друг. Защото в България ние имаме този проблем, който се нарича индивидуализъм. Ние сме такива индивидуалисти, че не желаем да се грижим за другите, не желаем да подкрепим другите, защото мислим, че ние трябва да гледаме само себе си. И затова в нашите църкви почти няма доброволци. Много е трудно, ако трябва нещо да се направи доброволно, понеже сме били под турско робство, били сме под ангария, били сме под ленински съботници и ако трябва нещо да правим, ние не искаме да правим доброволно, ако не се плати. Тогава ще го направим, но ако не се плати доброволно, не искаме нещо да правим. Но това не трябва да бъде така в Божието царство, не трябва да бъде така в църквата, защото ние служим не на човеците, но ние служим на Бога и когато ние помагаме на другите, ние помагаме не на човека, но ние помагаме за общата кауза.
Така че виждаме Арон и Ор подкрепиха ръцете на Моисей от двете му страни и тук виждаме една истина, че пастирът се нуждае от спомагателни служения във всяка страна на неговата дейност. Имаме нужда от спомагателни служения, които да се занимават с администрацията на църквата, имаме нужда от спомагателни служения, които да се занимават за поддръжката на сградата, имаме нужда от спомагателни служения за молитва, спомагателни служения за посещения, спомагателни служения за хвалението и за много други служения, които има в църквата.
Затова ние трябва да осъзнаем тази нужда от спомагателни служения. Така че какво би станало, ако Арон и Ор, вместо да подкрепят ръцете на Моисей, бяха започнали да вдигат своите ръце? Щеше ли нещо да се случи? Нямаха жезъл, той държеше жезъла. Да, в него беше силата към Господа. И ако те обаче бяха вдигнали техните ръце, не щеше ли да има победа? Не, те трябваше да помагат на Моисей, защото Бог беше дал на него жезъла, него Бог беше избрал, него Бог беше поставил и той трябваше да бъде този, който да издига ръката си и да издига Божия народ в ходатайство пред Господа.
Това е същото, трябва да знаете и с днешно време със служението в църквата. Без помагателни служения пастирът се обезсилва и неговото служение овяхва, защото дори Моисей, въпреки че беше велик Божий човек, той беше от плът и въпреки че беше толкова мощен, и той се измори и не можеше да държи. Не можеше да държи жезъла издигнат и трябваше някой да му помага. Същото нещо е и днешно време в църквата. Пастирите са човеци, много пастири се оплакват от това, че има едно прегаряне в служението.
Тоест това е като една батерия, когато непрекъснато тя дава ток, дава ток, дава ток, ама батерията в един момент се изтощава. И има нужда от някой да вкара, да зареди тая батерия. Така и пастирите, и аз казвам, че същото е със мен и аз също се изморявам, аз също се изтощавам, имам нужда от хора, които да ме подкрепят във всяко едно отношение. Така че Арон и Ор бяха важни, но все пак тези бяха спомагателни служения. И тук бих желал просто да разберем това, че спомагателните служения не са по-малко важни от тези служения, които са петкратното служение или тези служения, които са видими в църквата.
Защото идеята за това някой да бъде помощник, ние виждаме във Библията, че е нещо много по-силно от това, което ние си мислим по естествен начин. Защото по естествен начин ние искаме ние да вършим работата, някой да ни помага и си мислим, че когато ние вършим работата и някой ни помага, ние сме повече от този, който ни помага. Но всъщност не е така, както се казва в Библията, че Бог създаде жената да бъде помощник на човека. Но всъщност помощник не е някой, който е по-малък от този, на който той помага.
Защото на много места ние виждаме, че всъщност Бог е наш помощник. И Той е наш помощник, защото Той е повече от нас. На нас не ни достигат силата, не ни достигат способностите и без помощник ние се проваляме. Затова Бог ни дава някой, който е по-силен от нас. Затова е спорно кой е по-силен? Този, който е помощникът или този, който има нужда от помощ? Кой е по-силен от Бога? Той, който дава помощта или той, който я получава? Той, който дава помощта е по-силен, нали?
И затова си казвам, че жените са по-силни от мъжете, защото те помагат на мъжете, те имат сила. Когато мъжете се изтощят и нямат сила, но жените имат сила да помогнат на мъжете. Когато ние нямаме сила, Бог ни дава сила, защото Той е наш помощник. Така че, когато в църквата има спомагателни служения, те помагат на пастира, защото той е по-слабият в случая и той има нужда от тяхната сила. Те са силните, защото Бог е дал на всяка една част в тялото да помага.
И тук не става въпрос кой е по-голям, кой е по-малък, защото в Христос ние всички сме равни. Особено в нашите протестантски църкви ние нямаме клир или свещенство и миряни, но ние всички сме равнопоставени пред Господа, ние всички сме свещеници. Никой не трябва да дойде при някой свещеник, той да се моли за него, неговата молитва да бъде чута, но всеки се моли директно на Господа. Това означава, че всеки един от нас е свещеник и по статут ние всички сме равнопоставени в Господа.
Но все пак нашите функции, нашите служения са различни, Бог е поставил в тялото различни служения. И всички тези, за които ние говорихме – Моисей, Исус Навин, Арон, Ор, всички те бяха Божи хора, но всеки имаше да изпълнява неговата специфична функция. И ако една от функциите на тялото липсва или е непълна, тогава тялото страда. Затова ние не трябва да гледаме дали ние се виждаме, дали ние сме на първо място, дали ние сме отпред, но да бъдем готови да служим на Господа.
Защото, когато един ден Бог дава наградите, Той ще възнагради не според функцията, но Той ще възнагради според верността. Бог гледа вярност. Това е важно за Него. Защото това, което дава дарбите, дарбите са нещо, което са дадени от Бога. Но това, което се изисква от нас е верността. Така че виждаме в Стария Завет, че Моисей имаше нужда от Арон и Ор, които да го подкрепят, той имаше нужда от Исус Навин, който да учи да се бие, имаше нужда от войници, които да учи да се бие в тази битка.
Но те спечелиха битката не заради това, че те бяха много способни, но те спечелиха битката, защото Господ им даде победата, защото Господ беше тяхно знаме и Господ им даде победата, защото Моисей издигаше Божия жезъл. Но това и аз искам нашата църква в Долна Езеро да бъде църква от служители, да бъде църква от хора, които желаят всичко в църквата да бъде подредено, всичко в църквата да бъде силно. Не пастирът да си мисли за всичко, независимо дали ще съм аз или друг ще дойде или Господ ще издигне някой между вас, който и да е той.
Господ да му даде сила, но всеки един от църквата да помага. Да помага за това, което трябва да се направи, за различни неща, да не чакаме другите да направят нещо. Например някой дойде и казва: „Тези прозорци защо не са измити? Няма ли тук някой да ги измие?“ Ами ти, като гледаш тези прозорци, че не са измити, защо не вземеш да ги измиеш? Ами чакаш някой друг да ги измие. Кой е друг да ги измие? Или „Няма ли дърва в печката?“ Ами отиди и донеси дърва, нали?
Няма какво да чакаш, но се спускай и помагай, спускай се и действай, за да може всичко да бъде подредено в църквата, в Божия дом и го прави за Господа. Разбира се, това трябва да стане координирано. Питай тези, които Господ е поставил, за да може да работим заедно в единство, но ние трябва да помагаме и тези спомагателни служения са изключително важни. Виждаме, че Моисей имаше нужда от спомагателни служения. Виждаме, че Господ Исус Христос, макар че беше Божия Син, имаше нужда от спомагателни служения.
Матей 14:9-22
9 Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да се даде.
10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.
13 И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.
17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.
22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.
Виждате, в Матей 14 глава ще прочетем от 9 до 22 стих. Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана, а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. И като се свечери, учениците дойдоха при Него и рекоха: „Мястото е уединено, а времето е вече напреднало. Разпусни народа да отидат по селата да си купят храна.“ А Исус им рече: „Няма нужда да отидат, дайте им вие да ядат.“
Матей 14:17-21
17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.
А те му казаха: „Имаме тук само пет хляба и две риби.“ А Той рече: „Донесете ги тук, при Мен.“ Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови. И като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа. И всички ядоха и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата. Слава на Бога!
КЪДЕ СА СПОМАГАТЕЛНИТЕ СЛУЖЕНИЯ?
Вижте, Исус благослови хляба и рибите и Той изиска Божията намеса, за да може това чудо да се случи. Но къде се случи чудото? Кога се случи чудото? Чудото се случи в ръцете на апостолите, когато те започнаха да помагат и да раздават тези хлябове и тези риби. Там се казва, че имаше пет хиляди мъже, освен жените и децата. Ако множим пет хиляди по три на един мъж, ако е имало поне една жена и едно дете, а сигурно са били и повече, бихме могли да кажем, че е имало поне 15 хиляди души, които са насядали на това поле.
Това не са 100 човека, не са 200 човека, това са 15 хиляди души. Да, но тогава Исус не можеше сам да раздаде на толкова много хора, защото докато ги раздаде, той щеше да се изтощи. Но Той накара учениците да направят това. И след като се нахраниха, учениците трябваше да съберат и остатъците от храната, така че това беше доста работа – да раздадеш на толкова много хора и после да събереш остатъците. И след това те трябваше веднага да тръгнат на път.
Така че това беше една здрава работа. И ние виждаме, че това ни учи, че и днес, ако искаме да станат чудеса, имаме нужда и от здрава работа, а не само от Божията намеса. Ние се молим за Божията намеса и очакваме чудеса, но имаме нужда също от единство, имаме нужда също от смирение, имаме нужда също от работа, за да може Господ да се прославя в нашия живот. Така че дори в служението на Исус ние виждаме, че и Той имаше нужда от спомагателни служения.
Моисей имаше нужда от спомагателни служения, Исус имаше нужда от спомагателни служения, ранната църква също имаше нужда от спомагателни служения. Виждаме в Деяния 6 глава от 1 до 7 стих как, когато църквата започна да расте, възникнаха проблемите. И когато възникнаха проблемите, имаше нужда от спомагателни служения.
Деяния 6:1-7
1 А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.
2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.
4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.
6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
Вижте какво се казва: „А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.“ По това дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: „Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапези. И така, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер и изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на Словото.“ И това предложение се хареса на цялото множество. Избраха Стефан, мъж пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и един прозелит от Антиохия – Николай. Тях поставиха пред апостолите и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. И Божието учение растеше и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата. Слава на Бога!
Ето, виждаме какво се случва тук: когато църквата нарасна, се появи проблем и апостолите бяха загрижени за хората, но те ли се захванаха с това да раздават? Не! Те обичаха хората, затова потърсиха изхода от конфликта, но те знаеха тяхното призвание и тяхната функция и затова те изказаха нуждата от спомагателни служения, които предоставиха на учениците – те да изберат от себе си кои да влязат в тези спомагателни служения. И това предложение се хареса на всички!
И по същия начин и днес ние имаме нужда от спомагателни служения. Ако апостолите бяха се захванали те да раздават на тези трапези, те щяха да мислят само за това раздаване, за тези неща, и когато щяха да се молят, когато щяха да четат Словото, техните проповеди нямаше да бъдат вече така силни, както бяха преди, защото техният цял живот щеше да бъде ангажиран с това служение, което трябваше да се свърши. Затова те предложиха на църквата тя да избере хора и се вижда от имената, които се споменават, че тези бяха повечето гръцки юдеи. Така че, понеже ропотът или протестът беше от гръцките юдеи, поради това, че техните вдовици били пренебрегвани, тези, които бяха поставени, бяха главно от техните хора, така че да не могат да кажат, че техните вдовици били пренебрегвани, защото вече техни хора са, които раздават тези помощи за вдовиците.
Така че имаше нужда от организация, имаше нужда от хора, които да помагат и това бяха спомагателните служения. Виждаме, че спомагателните служения бяха нужни в Стария завет, свещениците също имаха нужда от левитите. Виждаме в служението на храма, че имаше свещеници, които вършеха дейност, но имаше и левити и тези левити бяха разделени на няколко групи – имаше герсонци, имаше кааци, имаше още мерари, които имаха специални задължения и едните трябваше да носят на рамената си, когато трябваше да се пренася скинията, другите трябваше да отговарят за свещените съдове, другите трябваше да отговарят за различни неща. И така, за да може да се случват нещата, виждаме, че има нужда от спомагателни служения в Стария завет, в служението на Исус Христос и в живота на църквата.
Така че, за да може и днес църквата да расте, имаме нужда от спомагателни служения. Затова нека всеки един да се помоли пред Бога, да търси Бога и да иска: „Господи, открий ми какво е служението, което аз мога да правя.“ Ето, сестра Гинче, преди време тя помагаше тук за метене, за чистене на църквата. След това каза: „Вече не мога, нямам сили“, обаче тя вземаше едно шише и отиваше, пълнеше вода и носеше вода. Едно шише да донесеш вода пред Господа – това е служение, защото всеки, като дойде тук, е много жаден, търси вода, ама ако няма някой да я налее, ще каже: „Къде е сега пък водата?“ Но някой е помогнал, за да може това шише да бъде налято. Така че, когато човек има желание, той си намира служение. Може да бъде налято едно шише вода, може да бъде нещо друго, но всеки нещо трябва да помага, за да може църквата да расте и Божието дело да се разраства.
И забележете също какви бяха изискванията за тези спомагателни служения. Те не бяха никак малки, защото тези седем души, които трябваше да помагат за прислужването на трапези, трябваше да бъдат верни, да бъдат мъдри и вижте тук се казва, че тези хора трябваше да бъдат първо с одобрен характер. И това е същото, което ние търсим в служителите. Някой път хората се оплакват, понеже пастирите казват: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко.“ Някои хора казват: „Ми ето, аз искам да работя.“ Ама ти искаш да работиш, ама характерът ти не е одобрен. Разбирате ли? Че на пастирите им трябват не само желаещи, но им трябват хора с одобрен характер, защото ако те пуснат хора в църквата, в служения, които нямат одобрен характер и не знаят как да се отнасят към другите, те ще си вкарат собствен автогол. Затова трябват не само хора желаещи, но трябват хора с одобрен характер. Това означава да бъдат смирени, да могат да си държат нервите, да не бъдат клеветници, да не се дразнят, да могат да прощават, да могат да изясняваме взаимоотношенията, ако имаме конфликти, пък нищо да нямаме, да не говорим зад гърба си, да не клюкарстваме.
Така че има много качества, които се крият зад тази дума „одобрен характер“. Значи, другите да кажат: „Това е човек, той е верен, той е добър, той е с одобрен характер“. Не само одобрен характер, защото Бог не желае само едни такива добродетели, които ние имаме. Той желае да бъдем изпълнени с Духа. Вижте, това се казва второто: седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа. Това означава, че тези хора не трябва само да бъдат по естество добри, но те трябва да бъдат хора на молитвата.
Да бъдат изпълнени със Святия Дух. Не само на петдесетница, а всеки ден да се молят, да започват деня си с молитва, да се изпълват със Святия Дух. И също и с мъдрост. Както и във Второ Тимотей, втора глава, втори стих, където се казва: „Това, което си чул от мене, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“. Защото не всеки има способност. Може да си верен, но трябва да имаш и способност. Това означава да имаш качества, да общуваш с хората, да имаш качества как да подходиш, да имаш мъдрост.
Когато има конфликт, как да го разрешиш? Малко да имаш, но навреме да ти идва, нали? Така че, одобрен характер, изпълнени със Духа, мъдрост – това означава правилни решения. И любов, разбира се, трябва да имат. Но също се казва, че те трябва да имат и вяра, защото се казва: „Избраха Стефан, пълен с вяра и със Святия Дух“. Така че трябва да имат не само одобрен характер, изпълнени със Духа, с мъдрост, но трябва да имат и вяра. И всичко това само за едно нищо и никакво раздаване.
Така че стандартите за служение в църквата не са никак малки. Ние виждаме в Изход, когато Моисей трябваше също да си намери такива хора, които да му помагат за съденето на народа, защото той беше съдия, който трябваше да раздава правосъдие. Обаче той, понеже вършеше цялата работа, се изтощаваше. И виждаме как неговият тъст, Йотор, дойде при него и те се поздравиха, и се казва на другия ден: „Моисей седна да съди людите“.
Изход 18:13
13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.
И людите стояха около Моисей от заран до вечер. И Моисеевият тъст, като видя всичко, което той върши за людите, рече: „Що е това, което правиш с людите?“ Вижте, не само със себе си, но той казва: „Ти чак и тях изморяваш“. Ако един човек върши цялата работа, той ще изморява другите, защото те трябва да го чакат. И той казва: „Но какво правиш с людите? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?“ Т.е. ако един пастир не научи църквата си, че трябва да се включат в тези спомагателни служения, той изтощава църквата.
Защото ако един човек върши всичко, църквата няма благословение. Който работи за Господа, той ще има благословение. И трябва всеки да се включва, за да може като едно тяло ние да служим пред Господа. И тъстът му казва: „Защо седиш сам и всичките люде около тебе от заран до вечер?“ А Моисей рече на тъста: „Защото людите дохождат при мене да се допитват до Бога. Като имат дело, дохождат при мен и аз съдя между един и друг и пояснявам им Божиите повеления и закони“.
Но Моисей, в яростта си, каза: „Това, което правиш, не е добро. Непременно ти ще се измориш“, т.е. ще се изтощиш, ще прегориш, както казваме, че много пастири се оплакваме от това, че ние сме се изтощили, батериите са свършили. Но това е, защото ние вършим цялата работа. А Бог не желае ние да вършим цялата работа. Бог желае ние да се молим и да търсим лицето Му и да проповядваме Словото. А работата да се върши от църквата и ние да научим църквата как тя да върши работата.
И тук се казва: „Непременно ти ще се измориш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе и не можеш да го вършиш сам. И сега послушай думите ми, ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти предстоявай между людите и Бога, за да представяш делата пред Бога и получавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. Но при това, избери си способни мъже.“ Вижте тук какви бяха също изискванията за тези, които трябваше да помагат.
Те трябваше да бъдат способни мъже, както казахме, верни човеци, но също не само верни, но и способни. Следващият стих казва: „Които се боят от Бога“, трябва да имат страх от Господа, за да може да им се има доверие, да не крадат, да не вземат за себе си, но да се боят от Господа. Също се казва: „Да обичат истината и да мразят несправедливата печал“, така че да няма корупция. Така че виждаме колко високи са изискванията за тези спомагателни служения: одобрен характер, изпълнен със Святия Дух, с мъдрост, с вяра, способност, страх от Бога, любов към истината, омраза към несправедливата печалба и, разбира се, любов към хората.
Така че видяхме нуждата от спомагателни служения в църквата, видяхме изискванията за тези, които искат да влязат в тези спомагателни служения, какви качества трябва да имат и накрая ще завърша с това, че това е начинът, по който ние можем да растем в служението. Защото за да може човек да расте в служението, той обикновено започва като един, който помага в служението на помагането. Служението на помагането е също начинът, по който човек може да расте в служението.
Аз си спомням преди години исках да се науча да карам уиндсърфинг, с платната на яхтите на хората. И отивам на яхт клуба в Отмърли и началникът на яхт клуба казва сега: „Момчета, какво искате? Да карате яхти ли?“ Ние казваме: „Да, искаме да караме яхти“. Той казва: „Сега вземете и изчистете тук, защото е нахвърляно. Почнете да направите уборка на района“. И ние си мислим: „Ах, ние уж ще ставаме яхтсмени, пък сега правим уборка на района“. Ама той иска да види кой е усърден и кой се покорява.
И който прави уборка на района, той сега се качва след това да кара яхтите, а който не прави уборка на района, му казва: „Довиждане“. Защото ние трябва да бъдем верни и покорни и това се вижда тази вярност и покорство, особено в спомагането и подчинението. И виждаме, че и в Божието условие е така. Има много стихове за това. Например, Самуил, той беше дете, което слугуваше пред Господа.
1 Царе 2:11
11 Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.
Казва се: „Тогава Елкана си отиде у дома в Рама, а детето слугуваше Господу пред свещеника Илий“. Така че Самуил започна чрез слугуване, той слугуваше пред Господа.
1 Царе 2:18-21
18 А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.
19 Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те се върнаха у дома си.
21 И Господ посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод. И затова в 21 стих се казва: „И Господ посети Анна и тя зачена и роди трима сина и две дъщери, а детето Самуил растеше пред Господа“. Така че Самуил слугуваше, но когато той слугуваше, той започна да расте.
И виждате градацията в тези стихове. В 11 стих се казва, че той слугуваше на Илий. Той слугуваше пред свещеника Илий. В 18 стих се казва, че той слугуваше пред Господа и затова се казва, че той растеше пред Господа. Така че когато някой слугува в това слугуване, той обикновено израства. И след това се казва по-нататък, че той стана пророк.
1 Царе 2:19
19 Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
И Самуил растеше и Господ беше с него и не оставяше да падне на земята ни една от неговите думи.
„И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк“. Слава на Бога! Така че виждате, отначало той не започна като пророк да отиде в храма и да каже: „Ето сега Самуил ще бъде пророк“. Не, той започна като един слуга, който слугуваше на свещеника. Но в това слугуване, в това спомагателно служение той израсна до момента, в който той стана пророк и премина от спомагателно в основно или водещо служение. Същото виждаме и с Исус Навин.
Той също стана водач на целия Израил и той също беше пророк, защото той написа книгата „Исус Навин“ и той в еврейската Библия е един от първите пророци. Но самият той не започна като пророк, но започна като слуга.
Изход 24:13
13 И така, Моисей стана със служителя си Исус и Моисей се изкачи на Божията планина.
Но вижте, Исус Навин беше слугата на Моисей. Това беше слугата. Той беше готов да служи. И виждаме и в Новия Завет, че Стефан растеше в служението си.
Той беше започнал като един от седемте дякони, но веднага след това, след седми стих в осми стих на Деяния 6 глава, се казва: „А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людите“. Т.е. Бог му даде служение на знамения и чудеса и той проповядва в 7 глава и стана първият мъченик за Господа. Защото проповядва и беше убит заради вярата си. Филип, който беше също един от дяконите, растеше в служението си и от един, който беше дякон и помощник, той стана един благовестител.
Деяния 21:8
8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
„И на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше от седмината дякони, и останахме у него“. Така че всички тези велики мъже – Самуил, Исус Навин, Стефан, Филип, а също, ако вземем и Елисей, който служеше на пророк Илия, всички тези велики мъже започнаха в спомагателни служения. И ние виждаме, че Бог не е такъв, че да сложи новоповярвал в позиция на зрял християнин.
Защото това беше заръка в Първо Тимотей, когато трябваше да се избират презвитери и Господ, чрез Духа Си, чрез Апостола, нареди на Тимотей какви човеци да бъдат избрани, да бъдат епископи, т.е. ръководители на църквата. И изискването е той да не е нов във вярата.
1 Тимотей 3:6
6 да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане като дявола.
За да не се възгордее и да падне под същото осъждение с дявола. Защото е много лесно човек да се възгордее, а гордостта предхожда падение. Затова Бог в Неговия промисъл казва: ако искаш да служиш, ако искаш да станеш епископ, започни в спомагателните служения, за да можеш да имаш време да служиш, да можеш да имаш време да се смириш, да можеш да имаш време да работиш с хора, да можеш да имаш време да се изградиш.
И когато ти преминеш през тази школа, тогава Господ ще те постави на високо. Но не трябва да бъдем като онзи слуга, който като получи един талант, раздаваха с таланта, на един дадоха пет таланта, на друг дадоха два таланта, на друг един. Той, за който имаше един талант, се казва, че го презира. И се казва: „Ей сега, ако ми бяха дали повече, щеше да отида да ги разработвам. А сега само един – срамота“. Но ако Господ ти дава нещо, то не е срамота.
То може да ти изглежда малко, но то не е срамота. То е нещо голямо.
Захария 4:10
10 Защото кой презира този ден на малките работи?
Понеже тези ще се радват, т. е. тези седем,
които са очите Господни,
които тичат през целия свят,
като видят отвеса в ръката на Зоровавел.
Кой презира този ден на малкото начало, този ден на малките работи? Защото спомагателните служения може да изглеждат на хората в света малки работи, но Бог гледа на тях и Той търси да види верността. Така че спомагателните служения са основен фактор за растежа на вярващия. И най-важното нещо за този растеж е верността. Ние да бъдем верни и верни дотогава, докато възпроизведем в нашето служение да може някой друг да го поеме.
Вижте, това е всъщност едно от нещата. Това е докога ние трябва да бъдем верни в това служение. Докато Бог ти даде някой и ти го обучиш и той да може да поеме твоето служение и тогава, когато има друг кой да поеме твоето служение, Господ ще те постави в по-висока позиция. Нашата вярност ще бъде изпитана в малките неща.
Притчи 16:10-12
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена;
устата му няма да сгрешат в съда.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа,
всички грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост за царете,
защото престолът се утвърждава с правда.
Така че ние трябва да бъдем верни и нашата вярност ще бъде изпитана в малките неща. Защото тук се казва: „Всички грамове в мешеца“. Всяко едно нещо, което може да е малко грамче, но Бог гледа. И така ние започваме в служението на някой друг и ако бъдем верни в него, ако се смирим, Бог ще ни даде благодат и ще ни постави на високо, за да служим и да бъдем пример на другите.
Но при това ние трябва да използваме най-рационално всяка една възможност. Ако имаме възможност, която ние да служим на другите, ние да им служим. Защото това беше, което направи този служител, настойника, който е наречен „неверният настойник“ в Лука. Но той всъщност не беше неверен, но той беше верен, защото използваше максимално това, което имаше, за да постигне максимална възможност. В Лука 16 глава се говори. И това всъщност се отнася и за средствата.
Да бъдем верни в нашето даване, да бъдем верни, когато става въпрос за материалните неща. Каза още на учениците си, това е Лука 16 глава и с това ще завършим. Някой си богаташ имаше настойник, когато наклеветиха пред него, така че това не беше вярно, че той бил разпилявал имота му, а беше клевета, така че той беше несправедливо обвинен. Наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. И той го повика и му рече: „Какво е това, че го слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник“. Тогава настойникът си рече: „Що да правя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам. Сетих се какво ще направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството си?“
И той като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ А той рече: „Сто мери масло“ и каза му: „Вземи записа си и седни скоро да пиши 50“. После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той рече: „Сто мери жито“. Каза му: „Вземи записа си и пиши 80“. И господарят му похвали неверния настойник задето е остроумно постъпил.
Така че господарят, когато разбра какво е направил той, вместо да го съди, той го похвали. Защото в това минимално кратко време, в един кратък период, когато той вече не е настойник, защото господарят му го освобождава от настойничеството, но все още има власт над това, над записите на господаря си. Той максимално използва това време, за да може да придобие максимална полза. Именно в това се състои верността: да използваш всяка една възможност за постигане на максимален резултат в служението.
И господарят му похвали неверния настойник за това, че е постъпил остроумно, защото Исус казва, че човеците от този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виденията. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство. Неправедното богатство са материалните неща, та когато привърши, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. Затова Господ ни изпитва с тези неща, които са спомагателни, защото ако там ние сме неверни, ние няма да се издигнем нависоко.
Лука 16:1-16
1 Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.
8 И господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона!
14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.
И да, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. От тези последни думи ние разбираме, че става въпрос за нашето финансово отношение. Затова дали ние даваме десятъка, дали ние сме верни в нашето даване, или казваме на Бога: „Господи, ние ще даваме на същност лъжлив бог и краден бог“ – и както сме говорили по този въпрос, което е съвсем друга тема, но това също е едно от спомагателните неща, защото проповядването не е само дело на един човек, защото се казва: „Но как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“
Зад проповедника има екип от хора, които стоят зад него, го подкрепят, за да може той да проповядва и да служи на Бога. И аз не мога да служа без вашата помощ, аз не мога да проповядвам без вашата помощ. Така че ние всички заедно проповядваме, заедно служим, защото тези, които стоят и помагат, те получават същата награда като тези, които се бият. Както когато Давид отиде да се бие с онези, които бяха отмъкнали жените и децата, нали се спомняте? Имаше и едни, които бяха останали да пазят, и се казва, че когато тези се върнаха, разпределиха плячката поравно, защото той казва: „Тези, които пазят, и те заслужават толкова, колкото и тези, които отиват да се бият, защото едните им пазят тила, но всички сме от един от Бога“.
Така че ние сме равни пред Бога, но всеки има неговото служение и затова нека да бъдем верни в това, което Бог ни е дал.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти! Молим Ти се, Татко, Ти ни дай да бъдем верни в малките служения. Благодарим Ти за това, че Ти ни разкриваш нуждата от спомагателни служения в народа Си, в служението на Исус, в църквата. Благодарим Ти за това, че ни показваш качествата, които трябва да имаме. Ние Ти се молим, помогни и ние да изработваме в себе си тези качества, ние да се учим, да развиваме в себе си добродетелите, които Ти търсиш, и Господи, да бъдем верни и да бъдем готови, Господи, да служим в малките неща, защото ако ние служим в малкото и бъдем верни в него, тогава Ти ще ни поставиш и Ти ще ни издигнеш.
Не ние да си проправяме път със собствени сили или със собствени усилия, но Господи, да чакаме Ти да ни издигнеш и да чакаме, Господи, в Твоето време. Помогни ни, Боже, да бъдем верни във всичко това. И тук, Господи, в нашето време, Боже, в нашата църква. Ние да бъдем една силна църква, да бъдем една вярна църква, в която има спомагателни служения, защото без спомагателни служения ние не можем да се развиваме, ние не можем да бъдем успешни. Но дай ни, Боже, във всяко едно отношение ние заедно да служим пред Тебе и Ти си Този, Който ще дадеш на всекиму според труда му, Господи.
Ние Ти благодарим за спасението, Боже, ние сме Ти длъжни, защото Ти си ни дал вечен живот в Твоя Син и ние сме Твои, защото сме били изкупени с драматичната Ти кръв. Затова, Господи, дай ни да няма между нас конфликти, да няма караници, да няма недоволства, Господи, да бъдем смирени и заедно, Боже, ние да Ти служим за Твоя слава, в името на Исус. Амин.