В Божието царство има хора, които бихме могли да наречем директори и генерали. Това са хора с известни имена и титли, хора, чиито имена всички знаят. Хора като Исаия, Еремия и другите библейски пророци. Хора, които са дали живота си за Господа, когато Той е питал: „Кой ще отиде за нас?“ И те са казали: „Ето ме, прати мене!“ Но в Божието царство също така има и хора, които не са толкова известни, чието служение не е толкова драматично. Те са като обикновени работници и редници в Божието царство.
Това са хора с неизвестни имена, незнайни воини, както има паметници на незнайния войн. Това са онези, които са дали живота си в жертва за победата.
Матей 9:37-38
37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко;
38 затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
Тук се казва така: „Тогава рече на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“ Забележете, Исус не каза, че началниците са малко, а каза, че работниците са малко. И ние знаем имената на началниците, но Бог има нужда и от работници.
Ние знаем имената на 12-те апостоли, които ще съдят 12-те израелеви племена, но ние не знаем имената на 70-те ученици, които също отидоха и в името на Исус проповядваха благовестието и изгонваха демони. Като се върнаха, казаха: „Сатана и демоните бягат от нас.“ Исус Христос казва: „Видях Сатана да пада от небето като светкавица.“ Слава на Бога! Ние не знаем имената на тези 120, които бяха в горницата, върху които обаче слезе Святият Дух.
1 Коринтяни 15:6
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
Ние не знаем имената на тези 500, които бяха свидетели на Възкресението на Исус Христос. Ние не знаем имената на 3000, които се спасиха в деня на Петдесятница, но несъмнено и измежду тях имаше хора, които вършиха подвизи за Бога. И това е, което искам да ви насърча. Ние може да не сме известни, но независимо от това Бог има нужда от нас. Ние може да не сме хора с големи имена, за които се говори по целия свят, но Бог желае да употреби и нас.
И Той може да употреби и нас, и Той ни употребява, ако ние сме верни на Него. Ние знаем за Адам, ние знаем за Авел, за Ной, за Авраам, за Исаак, за Яков, за Исус Навиев, за Гедеон, за Самсон и Давид – велики Божии мъже. Но ние не знаем за хиляди други, които също бяха велики Божии мъже. И те също бяха споменати в тази глава на вярата.
Евреи 11:36-38
36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
Там те са наречени „други“ под едно име и казват: „Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници. С камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.“ Виждате ли, имената на тези хора не са споменати, но те бяха герои, незнайни Божии воини. Тези „другите“, тези невъзпяти герои са тези, за които бих желал да ви говоря тази сутрин. Защото хората може и да ги бяха забравили, но Бог не ги е забравил.
На определеното време Той ги е използвал за осъществяването на целите и намеренията Си и в деня на съда Той ще ги възнагради за тяхната вярност. Амин. Това е посланието, което ви нося тази сутрин. Ако се научим да стоим на мястото си и да се покоряваме на Бога, то Той може да употреби всеки един от нас, за да извърши велики неща.
Даниил 11:33
33 И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване.
В Даниил 11:33 четем: „Но людите, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.“ Слава на Бога! Това е, което ни е необходимо – да познаваме Бога. И само една вметка малко ще вложа тук, защото някои ме питаха за това как може да разпознаваме гласа на Святия Дух. Искам да ви кажа един ключ към това – да общуваме повече с Бога. Колкото повече се покланяш, колкото повече се молиш, колкото повече служиш на Бога, толкова повече ще се приближаваш при Него и колкото по-близко си до Него, толкова по-добре ще чуваш Неговия глас. Така че, ако искаш да познаваш гласа на Бога, бъди близо с Него.
Дяволът често ни вменява мисълта, че малките неща, които правим, не са важни. Както онзи слуга, който получи единия талант – той видя, че другият получи пет, другият получи два, а сега намери само един и той го обвини за това. Защото може би си мислиш, че това е твърде малко. Ако бяха дали повече, тогава може би щеше да направиш нещо с тях. Но вие знаете ли какво стана с този слуга, който зарови таланта си? Господарят му го осъди. Защото, колкото и малко Бог да ни е дал, ние трябва да бъдем верни в малкото.
Дяволът точно това ни вменява, че малките неща, които правим, не са важни. Но три истории в Библията го опровергават, защото в тези три истории са описани няколко незнайни воини. Това са хора, чиито имена не се споменават. И ние не знаем техните имена, не ги познаваме по име. Но въпреки това те са истински герои, които са оказали огромно влияние върху живота на други хора за Божия слава. И това е най-важното. Да бъдем близо до Бога и когато сме близо до Бога, Бог ще ни употреби да оказваме влияние върху живота на други хора. И с това, което казваме, с това, което правим, с нашите постъпки, с нашето поведение, с нашето обхождане, с нашето излъчване, ние ще бъдем светлината и светлината ще свети в тъмнината и ще огрява другите хора. Господ ще бъде изявен чрез нас и хората ще бъдат спасени. Така че това са тези Божии хора, които бяха неизвестни герои, въпреки това са записани в Божието слово.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти виждаш всеки един от нас, дори когато сме незнайни за света. Помогни ни да бъдем верни в малкото, да познаваме Теб и да вършим Твоите подвизи. Нека Твоето име бъде прославено чрез нашия живот. Амин.
Първата е една незнайна еврейска девойка. Вижте, тази жена, тя беше девойка, и тя даже не беше жена, но беше много нищо, защото беше много млада.
4 Царе 5:1
1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ беше избавил Сирия; при това беше силен и храбър, но беше прокажен.
Има много хора в този свят, които външно може да са успешни. Има хора, които може да имат много апартаменти, може да имат много пари, може да имат много мебелировки, и обзавеждания, и коли, и всичко, което той сега счита за важно, но въпреки това те не са щастливи, защото ако те нямат Христос в сърцето си.
Тяхната душа е празна, те са устремени към вечна погибел. И виждаме този мъж, който беше велик и почитан при господаря си, той не беше беден, той беше силен и храбър, той беше доблестен мъж, но въпреки това беше прокажен. И тази проказа, той не можеше като е прокажен да се приближава при другите, защото всички знаеха, че е прокажен и ще е прокажен, той може да ги зарази. Затова прокажен, че трябваше да живее под карантина. Проказата е такава болест, при която тъканите на човека се заразяват по такъв начин, че започват да загниват и месото в крайната фаза на проказата започва да окапва.
Това е неличима болест, която води до смърт. Смъртоносна неличима болест, която бавно се развива, започва с нещо малко, но започва да се развива неличимо и в крайна сметка е като един вятър, може би. Така че този човек беше болен. И вижте, болен използва една девойка, която не беше известна, за да може да му посочи пътя и той да бъде спасен.
4 Царе 5:2
2 А сирийците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена.
Значи, забележете яркия контраст между Нееман и това беззащитно момиче. Той е велик, почитаем, доблестен, благородник, силен, храбър, богат, но прокажен. А за разлика от него, тази малка еврейска девойка беше неизвестна. Никой не я знаеше. Някое си момиче там, пленница. И го взели девойче. Никой не знаеше името. Бедна. Девойка, нищо не притежава. Поставена в позиция, в която ние бихме сметнали, че тя не би могла да има каквото и да било влияние.
Бихме могли да кажем: „Какво може да направи това девойче?“ Нищо не може да направи. Тя не беше някоя чудотворна лечителка, която би могла да избави Нееман от болестта. Тя не беше пророчица. Нейното име дори не се споменава в разказа. Но това момиче вярваше в истинския Бог. И тя познаваше Неговата сила. И това е важно. Да познаваш Бога. Да вярваш в Неговата сила. И кога би се отдала възможност, тя прояви милост, с която да се смили за господаря си, въпреки че той беше рабовладелец.
Прояви смелост, с която да говори на господарката си, да даде съвет. И вяра не само, че Бог може да извърши чудо, но че Той ще извърши чудото и ще изцели проказата на господаря. Вижте какво казва тя в 3-ти стих.
4 Царе 5:3
3 Тя каза на господарката си: Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!
Никакво съмнение. Просто тя каза. Той ако беше там, той ще го изцели. Така вярваше, така го каза на жената на Нееман, че тя веднага го каза и го изпрати веднага при пророка.
И нека видим кое беше края на историята от 4-ти стих до 14-ти стих. И тогава Нееман, разбира се, трябваше да вземе разрешение от господаря си, сирийския цар. И се казва, тогава влезе Нееман да съобщи на господаря си, казвайки: „Така и така рече момата, която е от Израилевата земя“. Той се съгласи на царя, какво било казано „слугинчето на вкъщи“. И рече сирийският цар: „Добре, стани, иди, ще пратя писмо до Израилевия цар“. И сега той отиде, вземаше в ръката си 10 таланта сребро, един талант е 30 килограма, така че това беше 300 килограма сребро.
Не бяха малко пари. И не в ръката си, като сега в ръката си, а преди добитъка и всичко това му е керванът на това. 6 000 жълтици и 10 премени дрехи. И донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: „Като пристигне това писмо до тебе, ето същевременно пращам до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му“. Израилевият цар казва: „Дай сега, той ще търси тук повод за скарване, как мога аз да изцеля от проказата му, аз не мога да изцелявам“.
И той, вижте какво казва: „Израилевият цар като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз да умъртвявам и да съживявам, да праща до мене да изцеря човекът от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мен“. А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар е раздрал дрехите си, прати до царя да рече: „Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мен и ще познае, че има пророк в Израил“. И така Нееман дойде с конете си и с колесниците си да застане при вратата на Елисеевата къща.
Елисей прати до него човек да каже, вижте Елисей го избягва и казва на царя: „Прати го такъв пример“. Обаче Елисей даже не излезе да го посрещне, а му прати само един човек, защото това се срещна с него не прокажен в този пророк на Бога. И му прати при него един човек, който да му каже: „Иди, окъпи се на този Йордан и ще се обнови плътта ти и ще се очистиш“. И за Нееман това беше абсурд. „Гледайте, аз когато съм ставал на крака, взел съм 300 кг сребро, 6000 жълтици, 10 премени дрехи, излезе писмо от сирийския цар. Излязох тук при този пророк и той дори да ме посрещне, ми праща ми някакъв да съм учил да се наподобява си на пъти Йордан“.
И това не му беше рецептата. И той се разгневи да се очисти и той си мисли: „Няма да стане моята работа“. И си казваше: „Е да, аз си мислех, че той непременно ще излезе при мен и ще застане, ще призове името на Господа своя Бог, ще помаха ръката си върху мястото, ще изцели пророка, ще нещо ще направи“. Може би някой да дойде в църква и се мисли, че сега пасторът тук нещо ще направи, ще положи ръце и ще прави чудеса. Бог може да изцели по всякакъв начин, помоли се, извикай, Господ ще изцели. Повярвай словото Му, Господ ще изцели. Вярата.
И там му казаха Неемановите слуги. Те казаха: „Реките на Дамаск, Авана, Фарфар, няма ли си реките да се окъпят там? Не струват ли повече от всичките води на Израил? Не могат ли да се окъпят в тях и да се очистят?“ Тогава той се обърна и си отиде много разгневен. Обаче Божият човек му каза да се изкъпе в Йордан, защото Йордан беше реката на Йехова. Реката на истинския Бог. И това беше разликата между Йордан и реките на Дамаск, Авана и Фарфар. И слугите му се приближиха и му говориха и казаха: „Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, което ти казвам, окъпи се и очисти се, какво ти пречи?“
И се казва в 14-ти стих: „Тогава той слезе да се потопи 7 пъти в Йордан, според думите на Божия човек. И месата му се обновиха като месата на малко дете и очисти се“.
Веднага Бог го изцели и месата му се обновиха, проказата изчезна и кожата съвършено заздравя, като кожата на ново детенце. Без никакви петна, без никакви пъпки, без никакви неща, без никакви прелести. Слава на Бога! Бог извърши чудото! Бог изцели Нееман от проказата му! Но щеше ли да се случи това чудо, ако малката мома не беше дръзнала да каже на господарката си за вярата си, че Господният пророк, който е в Самария, би могъл да изцели нейния мъж? Вижте, това ни показва, че някои малки неща, които казваме, биха могли да причинят големи събития.
Цялата история е велика, но тя не почва с думите на тази малка мома. И нищо не се казва повече за нея. Вижте, нататък се говори за Елисей и т.н. Но за малката мома нищо повече не се казва. Но тя беше тази, която причини това събитие. Така че това, което искам да ви насърча тази сутрин е, че една дума, едно свидетелство, една молитва, една покана към някого, биха могли да произведат огромна промяна в неговия живот. Бог може да го изцели, Бог може да го спаси.
Да, той може да те отхвърли, да ти каже: „Где е работата?“. Но той може да се замисли. Бог може да го докосне. Така че нашата работа е да сеем семето. Според една китайска поговорка и най-високата кула започва от земята. Така че нека ние да направим най-малкото, което зависи от нас.
4 Царе 7:1-20
1 Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл.
2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?
4 Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.
5 И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.
6 Защото Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат.
7 Затова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си – целия стан, както си беше, – и бяха побегнали за живота си.
8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.
9 Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.
10 Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.
11 И вратарите известиха това в царския дом.
12 А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.
13 А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израил, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израилтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.
14 И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.
15 Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово.
17 А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говорѝ, когато царят слезе при него.
18 И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно – за сикъл,
19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,
20 така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.
В четвърта книга на Царете, седма глава, от първи до двадесети стих са другите наши герои. И това са „незнайните четирима прокажени“. Те не бяха роби, но те бяха прокажени, като Нееман. И те не бяха изцелени, но те послужиха за спасението на цял един град, който беше под обсада. И това беше град Самария. Вижте какво се казва. Тогава рече Елисей: „Зато Самария беше обсаден от сирийците. Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре по това време, при портите на Самария, една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл“. Т.е. няма да има инфлация. Т.е. когато има обсада, тогава има инфлация. Парите се обезценяват и ти трябва да имаш много пари, за да си купиш нещо малко. Но пророкът каза: „Инфлацията ще се стопи. И всичко ще бъде евтино“.
А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: „Ето сега и прозорци, ако би направил Господ на небето, би не могло да стане такова нещо“. Той се усъмни в думите на Божия пророк и каза: „Ааа, това няма да стане“. А той каза: „Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него“. Бог го прокле, заради неговото неверие. И как е това всичко? И във време на поста имаше четирима прокажени. И те си казаха един на друг: „Защо да седим тук до умиране?“. Те бяха прокажени и това означава, че те така и така бяха осъдени на смърт, ама не само смърт, но и глад. А знаете, гладът е по-страшен от всичко. Защото те нямаше какво да ядат.
И те казаха: „Защо да седим тук до умиране?“. Ако решим да влезем в града, те бяха на портата. Ако влезем вътре в града, гладът е в града. Там няма да ни дадат, защото за тях няма хляб, а за нас още по-малко. Ако влезем в града, ще умрем. Ако седим тук, пак ще умрем. Те разсъждаваха много логично просто. И казаха: „Сега просто ще решим да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем. Нищо няма да загубим. Ама ако ни убият, само ще умрем“. И те решиха да се предадат. Така че всъщност тези хора бяха отчаяни от живота. Те се отказаха да се предадат. Бяха решени да се борят докрай. И така на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан.
Вижте, по същия начин един човек би трябвало да разсъждава относно Бога. Относно небесните неща. Той би могъл да си каже: „Какво мога да загубя в това да вярвам? Ако не вярвам, отивам в ада. Ако вярвам, поне ще бъда спокоен. Ако няма небе, ще имам вечен живот. И така ще бъда с Бога. Абе и на тази земя, където съм вярващ, ще имам здраво семейство. Няма да страдам от алкохолизъм, или от наркотици, или от някакви други неща. Ще живея един добър живот. Ще работя. И Бог ще ме благослови. Ще живея един благословен живот на земята“. Така че така разсъждаваха тези.
И така на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан. И когато стигнаха до края на сирийския стан, ето нямаше никой там. Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне. Тропот от голяма войска. И те бяха си рекли един на друг: „Ето, израелевият цар е наел против нас хитейските царе, египетските царе, дошли са върху нас“. Затова бяха станали и побягнали в полумрака, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си и целият стан както си беше и бяха побягнали за живота си. Амин. Така че Бог беше направил този шум да се чуе. И те бяха побягнали, защото се бяха уплашили, че израелевият цар е наел срещу тях египетските царе, хитейските царе и те ще бъдат обкръжени и ще бъдат унищожени.
И когато те стигнаха до крайната страна, влязоха в един шатър. И вътре храна, питиета, и те ядоха, пиха, взеха оттам сребро, злато, дрехи, отидоха и ги скриха. После се връщаха и си взеха в друг шатър, взеха оттам и отидоха да скрият. И сега скриха те там злато, дрехи, храна, и бяха вече така натъпкали, че там ходиха, защото бяха много гладни. Повече не можаха да издържат и се казва в деветия стих, тогава рекоха помежду си: „Ние не правим добре. Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до сутринта, възмездието ще ни постигне. Нека просто отидем да известим това на царския дом“.
Вижте, и ние трябва по този начин да разсъждаваме. Ние вече сме дошли при Бога, ние сме намерили спасението, но ние не трябва да го задържаме за себе си. Ние трябва да го споделим с другите. Слава на Бога! Ако си опитал от това какво означава твоите грехове да бъдат простени. Слава на Бога, ако си опитал от това какво означава твоето име да бъде записано в книгата на живота. Слава на Бога, ако си опитал от това какво означава да бъдеш изпълнен със Святия Дух, но не задържай това за себе си, защото това е и за другите. Занеси добрите вести, защото Бог ти е поверил разпространяването на благовестието на нас.
Той даде на нас, казал апостол Павел, да служим за примиряването, защото Бог, чрез Христос, примиряваше света със себе си и даде на нас да служим за примиряването. Тъй от Божия страна ние сме посланици, като че Бог чрез нас призовава света. Така че те отидоха, те не спряха и се казва, и дойдоха и извикаха към градските вратари и известиха, казвайки: „Отидохме в стана на сирийците и ето нямаше там ни човек, ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани и шатрите както са били“. И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.
А царят стана през нощта и каза на слугите си: „Сега ще ви кажа, що направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова те са излезли от стана да се скрият по нивите, като се казва. Когато излезем от града, ще ни заловят живи и ще влязат в града“. Правилно разсъждаване. Човешко размишление. Вижте, може ли по същия начин хората да размишляват така, още повече сега, когато се наричат скептици.
И могат да кажат: „Тия секти обаче проповядват вечен живот“. Сега това истина ли е или неистина? И тогава един от слугите, като му отговори, рече: „Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града – имаш там само пет коня оцелели, ето тези са като цялото множество в Израил, които са оцелели от него. Ето тези са като цялото множество от израилтяните, които са измрели“. И нека пратим да видим. Така че това е, което Бог не насърчава.
„Елате и опитайте и вижте, че Господ е благ.“ Елате и вкусете, че Господ е благ. И взеха прочее две колесници с коне и царят ги прати по дирята на сирийската войска. И рече: „Идете и вижте“. Както в Новия Завет също нещо се казва, когато Филип казва на Натанаил: „Намерихме Месия“. И Натанаил казва: „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?“. И какво му казва Филип? „Ела и виж“. И това трябва да бъде нашата покана към този свят: „Ела и виж. Опитай. Повярвай. Следвай“.
4 Царе 7:1-20
1 Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл.
2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?
4 Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.
5 И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.
6 Защото Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат.
7 Затова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си – целия стан, както си беше, – и бяха побегнали за живота си.
8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.
9 Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.
10 Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.
11 И вратарите известиха това в царския дом.
12 А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.
13 А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израил, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израилтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.
14 И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.
15 Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово.
17 А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говорѝ, когато царят слезе при него.
18 И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно – за сикъл,
19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,
20 така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.
Виж Божеството. Виж това, което говоря. Никого не сме насилили. Никого не сме по някакъв начин овредили. Но проповядваме истината, проповядваме Божието Слово, за да могат хората да се спасят и да отидат в небето. Амин. Така че им казах: „Идете и вижте“. И отидоха по дирята им до Йордан. И ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха и съобщиха това на царя. С други думи, те се увериха, че това, което четиримата прокажени бяха донесли като една блага вест, е наистина така.
Слава на Бога. И тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл, според Господното Слово. Инфлацията изчезна, Божието Слово се изпълни. И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше. Но народът го стъпка в портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: „Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл“.
Една сата чисто брашно за сикъл, а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: „И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо?“. А той беше казал: „Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него“. Така и се случи, защото народът го стъпка в портата и той умря. И тук виждаме съдът, който е за невярващите. Защото невярващите, които казват: „Ех, имало рай, ех, имало вечен живот“, ще го видят, но няма да влязат, защото ще бъдат съдени, където не бяха през това.
И се казва, че ще го види всяко око, когато Той се завърне. Но няма да бъдат в Царството. Така че нека Бог да ни помогне. И вижте, тези четирима прокажени, те бяха първо болни. Може да кажеш: „Аз съм болен, Бог не може да ме употреби“. Не, даже да си болен, Бог пак може да те употреби. Той използва тези четирима прокажени да занесат добра вест. Ако не бяха те, въпреки че вече беше свободна, Самария щеше да продължи да умира от глад. Някои са заобградени и хората там, когато си мислят, че са заобградени, и вече че бяха свободни, те пак ще трябва да умират от глад.
Така че тези четирима прокажени ни учат ние да не стоим безучастни. Да не чакаме, но да действаме, да бъдем активни. Така че ако искаш да постигнеш нещо, не чакай винаги широко отворена врата, но ти създай отворена врата, ти отвори вратата. Влез в безнадеждната ситуация и някому донеси освобождение чрез Благовестието. Бог може да използва най-малкото действие, за да донесе спасение. И нещата не винаги са толкова драматични. Но понякога една молитва за семейство, което няма деца, може да им донесе син.
Ако видиш някой, който няма деца, отиди и кажи: „Искаш ли да се помоля за вас?“ И се помоли. Господ ще свърши чудото. Може просто да послужиш на някого със съвет, с добра дума, да му кажеш Благовестието, да дадеш една брошура. С мъдрост, с такт, както Бог те води. И това може да промени неговия живот. Един ден в небето ще каже: „Е, благодаря ти“. Слава на Бог! Има много хора тук. Един пастор, Евелин Минков, беше дошъл тук и той каза: „Благодаря на Бога, че тогава, преди години, брат Симеон беше застанал там на улицата с една китара и свиреше и призоваваше хората за покаяние“.
И каза: „Аз минах оттам и ги гледам, и те си нещо пеят“. И вика: „Че, каза, предавателите на Господа“. И вика: „Тогава аз повярвах“. И затова той стана пастор. Слава на Бога! Така че никой не знае какво може Бог да направи, ако ти, приятелю, се покоряваш на Бога в определеното време. И съм сигурен, че вие можете да дадете много примери за това как Бог действа в живота ни чрез малките неща. И тези малки неща са имали влияние върху нас. По същия начин ние можем да оказваме влияние върху другите хора.
ТРЕТИЯТ НЕЗНАЕН ВОЙН Е НЕЗНАЙНИЯТ ПЛЕМЕННИК НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
Ние знаем, че апостол Павел стана един мъченик за вярата. Но преди това, преди да се обърне към Господа и да стане апостол, той гонеше и убиваше християните. Той нарича себе си изверг. Нарича себе си като един роден преждевременно. И също казва, че той е бил като озверял, когато е преследвал християните с голяма жестокост. Тези същите тези хора, които той беше преследвал, сега те полагаха неговата смърт. И се казва, че юдеите направиха заговор и влязоха под проклятие, в това, че казаха: „Ако това не го направим, нека връх нас, нека да бъдем проклети“. И рекоха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. Казаха: „Ние сме в пост. Докато не го убием, няма да ядем, няма да пием“.
Това беше много голямо посвещение. Много голяма решителност в тях да убият Павел. Това беше нещо, което беше отсечено в тях. И тия, които направиха този заговор, бяха повече от 40 души. Представете си, повече от 40 мъже, които се събират и казват: „Няма да ядем, няма да пием, докато не убием Павел“. И те дойдоха при главните свещеници, старейшините, и рекоха: „Влязохме под проклятие да не вкусим нищо, докато не убием Павел. Сега прочее, ето това е, което ще направим. Вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело. А ние, преди да приближи той, сме готови да го убием. Вие го извикате и уж че искате да го изслушвате, и той докато пристигне, ще ги направим и ще го убием“.
И се казва обаче в 16-ти стих: „Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел“. Някой чувал ли е Павел да има сестра? Досега не се споменава това нищо в Библията.
Деяния 23:12-24
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
24 Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
Само тук се споменава, че той има сестра, че сестра му има син. Иначе той е могъл да бъде племенник. Кой? Ще забърка с Моисей. Ние говорим тук за Павловия племенник. И тогава Павел повика един от стотниците и му рече: „Заведете това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.“ И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче пред тебе, защото има да ти каже нещо.“ Хилядникът го взе за ръка и го отведе настрана, където го разпита насаме.
„Какво има да ми обадиш?“ Той рече, че юдеите са се нагласили да те помолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него. Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от 40 души от тях, които влязоха под клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш. И той, хилядникът, остави момчето да си отиде, като му заръча: „Никому да не кажеш, че си ми обадил това.“
Деяния 23:12-24
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
24 Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
Тогава повика двама от стотниците и им рече: „Пригответе 200 пехотинци, 70 конници, 200 копиеносци, да заминат за Кесария на третия час през нощта. Пригответе си добитък, на който да възкачат Павла и те да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ Слава на Бога! Така че апостол Павел с един военен ескорт се придвижи през нощта и беше спасен. Но чрез кого биде спасен животът на апостол Павел? Не чрез някой известен апостол или ученик, не дори чрез сестра му, ами чрез неговия племенник – Павловия сестрин син.
И ние не знаем дори името му. Той е наречен просто „това момче“. И това, с което е известен този Павлов сестрин син, е, че за него не се знае абсолютно нищо. Аз отварям коментарите и търся за Павловия сестрин син – нищо няма в коментарите. Просто това е известно, че нищо не е известно за него. Но това момче рискува живота си, защото тези 40 заговорници срещу апостола Павла, два неща е да му просят обяда, хващане и да ги предават на ризика Павлова. Така че той рискува живота си. И затова хилядникът му казва: „Никому няма да кажеш, че си ми казал това, защото ако кажеш, можеш да се заминеш.“ Така че без неговата намеса, ако това момче не се беше намесило, може би тези щяха наистина да направят, да осъществят хващането си и Павел преждевременно да отиде при Господа.
Той, Павел, щеше да бъде спасен, но ние нямаше да четем някои книги от Новия Завет, защото той ги написа по-късно. Той беше затворен в Рим и в неговите затворнически послания и пастирски послания. Така че ето, казвам ви тази сутрин, три истории от Библията за различни безимени герои. Незнайни воини, които независимо че не бяха известни, Бог употреби по чуден начин, за да въздействат на живота на други. И не се отчайвайте, не си мислете, че сте незначителни, не си мислете, че сме никои, че Бог няма да ни употреби, защото сме много малки. Не! Независимо какви сме, Бог употребява малки неща.
Захария 4:10
10 Защото кой презира този ден на малките работи?
Понеже тези ще се радват, т. е. тези седем,
които са очите Господни,
които тичат през целия свят,
като видят отвеса в ръката на Зоровавел.
Слава на Бога! Тази седмица, която мина, беше 9 май и това е всъщност четвъртата година, откакто ние сме тук в тази сграда. Слава на Бога! Четири пълни години. Четири пълни години. 2004-та година ние влязохме тук. Времето минава. Обаче ние започнахме този строеж през 97-та година, забивахме колчетата, че нищо не става. На 98-та година пак забихме колчетата, изкопахме основи, изляхме един бетон вътре, пърнахме камъните и нищо не се виждаше от земята. Някои казаха: „Ааа, вижте ги сега тия, нищо няма да направят, гледат тук, а ние момчета се въртят.“ Слава на Бога! Бог е по-мил от нас и с тези малки стъпки, през годините, може да са минали вече 10 години, но слава на Бога, ние сме тук. Сградата е построена. Бяхме единни. Бяхме единни.
Някой ни каза нещо лошо или да не даде. Да. Така е, така е, така е. Да. Слава на Бога, така е, така е, така е. Тухли тук, бабите нас сега. Един няма тухли, като сега тук. Трябва да се разтваря, как давай тухли. Слава на Господа. Бог го употребява. Обаче, ваше ли са можели ние да бъдем тук? Да бъдем. Защо го правим? Защо го правим, слава на Бога. Има хора, които може да не са участвали, но ще бъдат тук. И те ще бъдат тук благодарение, че има от други хора, които са си казали: „Нищо, това ще учи, ще помогна, ще дам една работа.“ Слава на Господа. Затова ви насърчавам. Никога да не презираме малките работи.
Защото виждаме, че тези малки безимени личности, тези незнайни воини, които разгледахме, всъщност бяха едни герои, с които Бог донесе изцеление, освобождение и спасение. И общото между тях е, че те правеха нещо, което на пръв поглед изглеждаше малко и незначително. Бог обаче оценява всичко това. И всеки един от тези незнайни воини не беше длъжен да го прави, това, което той е направил. Малката девойка не беше длъжна да каже на господарката си, че трябва да отидем, не беше длъжна да ходи в града. И ние също не сме длъжни да правим много неща. Но ако искаме Бог да направи нещо за Бог, трябва да започнем да оценяваме малките неща в живота и служението. Молитвата. Моли се за Бога. Идвай на църква навреме. Свидетелствай. Давай! Според това, което Бог те води. И тогава Бог ще започне да ни благославя заради нашата вярност. Защото Бог употребява малки неща.
1 Коринтяни 1:26-28
26 Понеже, братя, вижтекакви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
Тещата от Бога е писано: „Кой се хвали, с Господа да се хвали.“ Слава на Бога! Слава на Бога! И Яков казва обаче: „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ Значи грехът не е само ако ти престъпиш някоя Божия заповед, но грехът е също ако ти пропуснеш да изпълниш нещо добро, което знаеш, че можеш да направиш, а не го правиш. Това е доста по-висок стандарт. Обръщат се нещата. И тук не се казва какво добро е това, въпрос. Просто молитва за някаква малка помощ, една топла дума, подаване на ръка. Така че прави най-доброто, което можеш във всяка ситуация. Търси възможности. Живей благодарен и праведен живот. Бъди отворен за Бог. Бъди един незнаен воин. И Бог ще се отплати. И ще се благослови изобилно заради това. Може дори да не срещнем разбиране. Може дори да ни отхвърлят. Може да ни се подиграят, да ни наранят.
Яков 4:17
17 И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си Бог, Който не презира малките неща, но ги употребява за Твоята слава. Помогни ни да бъдем верни в малкото, да бъдем Твоите незнайни воини, които вършат добро, дори когато никой не вижда. Нека нашият живот бъде свидетелство за Твоята любов и сила. В името на Исус Христос, амин.
Но ще ви кажа едно откровение на Майка Тереза. Тя го е написала през 2004 година. Тази Майка Тереза е една известна Божия служителка, която има сиропиталище за бездомни деца в Индия. И тя се е грижила за много деца. И е помагала на много хора, които са гладни, в нужда. Просто е показала служение на милост, на състрадание. И ние виждаме в Матея 25 глава, че Исус Христос каза точно това: това, което сте направили на един от тези най-малките, на Мене сте го направили.
Когато те казват: „Господи, но кога?“ Когато ти си отишъл в затвора да посетиш някого. Когато ти си посетил някакъв болен. Когато ти си давал една чаша вода. Когато ти си направил това, и това, и това. Исус Христос каза: „На Мене сте го направили.“ Слава на Бога! А другите казаха… Другите казаха: „Махнете се от Мен, защото не ви познавам!“ Те казаха: „Защо, Господи, но това, онова, е така и така.“ Той каза: „Не сте Ме видели.“ Те казаха: „Но кога?“ Когато не сте направили това на един от тези най-малките.
Матей 25:31-46
31 А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?
40 А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мене не сте го направили.
46 И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.
Вие го на Мене сте го направили. Четете Матея 25 глава. И вижте тая Майка Тереза. Какво казва тя? Въпреки че можеш да срещнеш отхвърляне, да ти се подиграват, да те наранят. И тя казва така: „Понякога хората са неразумни, нелогични и егоцентрични. Въпреки това им прощавай.“ Така се казва от хората: „Въпреки това“. Ако си добър, хората могат да те обвинят в егоизъм и скрити помисли. „Въпреки това, бъди добър.“ Ако успяваш в живота, ще срещнеш и лъжливи приятели, и истински врагове.
„Въпреки това, успявай.“ Ако си честен и открит, ще бъдеш лъган от другите. „Въпреки това, бъди честен.“ Това, което си градил с години, може да рухне за една нощ. „Въпреки това, гради.“ Ако намериш покой и щастие, ще се страхуваш да не ги загубиш. „Въпреки това, бъди щастлив.“ Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. „Въпреки това, прави добро.“ Ако дадеш на света най-доброто, което имаш, никога няма да е достатъчно. „Въпреки това, давай най-доброто от себе си.“
И сам ще видиш, че в крайна сметка всичко е между теб и Господ Исус. И никога не е било между теб и хората. Амин. Слушайте, това е правилното отношение – да живеем за Бога, а не за хората. Хората никога не можем да ги задоволим. Нека да живеем и да угаждаме на Господа Исус. Нека да не забравяме, че последните семена, колкото и малко да са, винаги порастват. Божието Слово никога не се връща празно. То винаги произвежда плод. Може да не видим плод, докато отидем на небето, но плод ще има.
Така че очаквай Божиите благословения. Те идват. В Писанието се казва в 55-та глава: „Защото както валят дъждът и снегът от небето и не се връщат там, но поят земята и я правят да произраства и да напъпва, тя да дава семе на сеяча и хляб на ядящия, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми. Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее за това, за което го изпращам.“ Слава на Бога! Така че това е посланието. В контраст със светите пророци, мощните царе и великите воини, в Библията ние виждаме и обикновени хора, които биваха употребявани от Бога за изпълнението на Неговите вечни цели и намерения.
И днес Той продължава да използва точно такива обикновени хора. И това е особено насърчително, защото ми напомня, че Той може да употреби и нас. Амин. Боже, благодарим!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни учи да бъдем верни в малките неща, да правим добро, въпреки всичко, и да гледаме към Теб, а не към хората. Благослови ни да бъдем Твои инструменти в този свят. Амин.