В началото на главата четем за битката. За това как Израел и филистинците се изправиха като армии един срещу други. И те се опълчиха на бой един срещу друг. И в началото още се казва, че филистинците свикаха войските си за война. Така че ние също сме в една духовна битка и ние говорихме за това в предишните недели. Говорихме за това кои са филистинците и за това как за нас те са преобраз на тъмните сили, срещу които ние сме във война.
Ефесяни 6:12
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
1 Царе 17:1-3
1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.
Вторият ключ за победа в битката с тъмните сили е, че за да победим, трябва да познаваме нашия противник и неговите оръжия. И говорихме за това, че след като те са врага за война, там пред всички излезе Голиат. И се говори за неговото снаряжение, как беше облечен.
1 Царе 17:4-7
4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.
6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.
7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.
Ние говорихме подробно за тежестта и големината на неговите оръжия и колко големи бяха те. И говорихме също и за оръжията на Сатана. Говорихме за гордостта, съмнението, гнева, непростителността. Има стихове за всички тези неща, които ни показват, че Сатана работи по този начин. Той често не работи директно, но той работи скрито. Работи потайно срещу нас. Но ние трябва да разпознаваме неговите действия, неговите оръжия и да използваме нашите оръжия срещу неговите оръжия. И това е третият ключ за победа в битката срещу Сатана. За да победим в битката, трябва да познаваме и умело да използваме нашите оръжия.
Апостол Павел говори за Божието всеоръжие. Ние говорихме за пояса на истината, бронята на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. Четвъртият ключ за победа в битката е, че за да победим, трябва да бъдем безстрашни. Не можеш да отидеш на бой със страх. Трябва да отидеш със смелост. И не трябва да се плашим нито от противника, нито в битката.
1 Царе 17:8-11
8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.
9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.
Думите на Сатана, страховете, мислите, с които той се опитва да ни уплаши. Сатана иска да ни подтисне, да вкара страх, да ни уплаши. Ние не трябва да се страхуваме. Не трябва да се поддаваме на неговите опити да ни уплаши. Страхът е всъщност отрицателен знак и ние не трябва да допускаме това. Не трябва да допускаме страх, а да се борим с вяра. И това, което променя ситуацията, което ни прави да имаме вяра и да не се страхуваме, е ако включим Бог в ситуацията.
Без Бога нещата са страшни. Но с Бог нищо не може да се случи, защото Той може да промени всичко. Защото Той побеждава. Защото Той е на наша страна. И това е голямата идея на тази глава: че ние ще победим, защото Бог е на наша страна. Защото битката е на Господа. Победата е от Господа. И така стигаме до петия ключ в тази глава, и той е, че за да победим в битката, трябва да помним кои сме и не трябва да допускаме съмнението на близките ни в нас да ни обезкуражава.
Много често Сатана използва не само враговете, с които сме във война, но дори нашите най-близки, за да ни обезкуражи. Но ние не трябва да допускаме това обезкуражаване. Виждаме тук Давид и братята му, когато той дойде в стана. Той дойде да им донесе храна и когато чу за Голиат и какво той иска, той изказа своите думи, но тогава неговият по-голям брат Елиав му се нахвърли.
1 Царе 17:12-22
12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.
13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.
15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.
16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.
17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.
18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.
19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.
20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.
Когато Давид каза: „Кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“ И Елиав каза: „Защо си слязъл тук? Кому си оставил онези малки овце в пустинята?“ Така че всъщност той иска да му каже, че ти си едно овчарче. И със нас също, Сатана иска да ни каже, че ние сме нищо. Обаче ние трябва да помним, че ние сме лица на Бога. Трябва да помним нашата идентичност в Христос. Трябва да знаем, че ние сме в Христос и в Христос ние сме повече от победители.
1 Царе 17:26
26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
Шестият ключ, за който досега не сме говорили, но сега ще го споменем, е, че за да победим в битката, трябва да трупаме опитности с Господа във всеки удобен случай. За да може да имаме резюме. Когато кандидатстваш за работа, ти даваш някакво резюме и там ти казват какво си учил, какво си правил, и така хората могат да пресметнат. Когато ти си правил това, значи ще можеш да се справиш с тази работа. По същия начин ние можем да имаме едно духовно резюме. Т.е. това, в което Бог ни е помагал в миналото, и от нашите опитности в миналото ние да извеждаме увереност, че ако Бог ни е помогнал преди, ще ни помогне отново.
1 Царе 17:31
31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.
Давид каза на царя: „Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с този филистимец.“ Но Саул каза на Давид: „Ти не можеш да идеш против този филистимец, да се биеш с него, защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.“ Но Давид каза: „Аз ще отида.“ Защо? Защото както съм убивал лъвове и мечки, които заплашваха стадото ми, така ще направя същото и с този филистимец, с този Голиат. И виждайки тази непоколебима увереност, Саул се съгласи да изправи Давид срещу Голиат. И тази увереност произтичаше от предишните победи, които Бог му беше дал.
1 Царе 17:34
34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,
Представете си да се борите с мечка или с лъв. Това е непосилно за човека. Но Давид не само побеждаваше тези животни, но също и изтръгваше агнетата, които бяха хванати, и те оживяваха.
1 Царе 17:36
36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.
Рече още Давид: „Господ, който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Иди и Господ да бъде с теб.“
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Бог, който ни дава победа. Помогни ни да помним Твоите дела в миналото, да трупаме опитности с Теб и да вървим напред без страх, знаейки, че Ти си с нас. Амин.
Но забележете, Давид имаше увереност, защото той вече имаше възможностни победи. И това е всъщност ключът за нашата победа. Ние трябва да се борим в малките неща. Те може да не са малки, за другите може да са малки, но за нас да се борим. Но нашият живот трябва да бъде една непрекъсната поредица от борба. Непрекъсната поредица от битки. Както казваме в една от нашите песни: „Борба непрестанна е този наш живот“. И пътят е грехът. Но ние сме войници и ще ги победим.
Амин. Но това е нещо, което ние трябва да помним. Че когато Бог ни помогне в нещо, ние трябва да помним, че Той ни е помагал преди и когато излезе новата битка, защото тя ще излезе, защото ние сме във война. И какво да очакваме, че няма вече да имаме? Няма да ни е такова. Не, не. Ще имаме непрекъснато атаки. Нови атаки, и нови атаки, и нови атаки. И ние просто трябва да знаем как да ги отблъскваме така отраз, още като дойдат, и да ги отхвърляме тези атаки.
Да побеждаваме. И дори ако ти мислиш, че няма да дойде Голиат, той ще дойде. Ти трябва да се подготвиш. Всеки от нас ще мине през различни битки. И ние трябва да бъдем уверени, че ще победим. Защото боят не е наш, но е на Господа. Така че, това е всъщност един цикъл на вярата. Ако ти се молиш за нещо и Бог ти отговори, ти трябва да се молиш с вяра, за да ти отговори. Ако Той ти отговори, твоята вяра нарасва и ти започваш да имаш още повече вяра. И трябва непрекъснато да упражняваме вярата си, за да може нашата вяра да се укрепява и да става все по-силна.
Защото иначе влизаме в другия цикъл на страха и ти се плашиш и няма да получиш отговор, като се плашиш. Няма да получиш отговор, като се съмняваш. Затова трябва да бъдем силни във Господа. Уверени във Господа. Защото Бог е с нас. Той воюва нашите битки. Христос печели победата над Сатана. И ние можем да бъдем насърчени от всичко това. И следващият ключ е, че за да победим в битката, трябва да използваме собствените си оръжия, с които сме свикнали. Саул предложи в историята на Давид собствената си царска екипировка, оръжия.
1 Царе 17:38-39
38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.
39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.
И Давид се облече, но това е смешно, да облечеш някакви по-големи дрехи и да ти хлопат, как се казва. Обувките му хлопат. Са по-големи и всички като спортист се опитваш да ходиш. Не знам дали сте пробвали да ходите като спортисти. Но малко е трудно. И се казва в 38-39 стих, тогава се облече Давид с облеклото му и тури меден шлем на главата. Облече му броня. И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да ходи. Това искам да го видя някой път.
Просто би било много смешно как Давид се опитва да ходи с бойното снаряжение на Саул. И се постара да ходи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза, по съзнание, че това няма как да стане така, и той му каза: „Не мога да ходя с тях, защото не съм навикнал“. И така Давид ги съблече. И взе си тоягата, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка. Той беше тренирал тази прашка.
Аз вярвам, че когато той беше в полето, като овцете си пасеше, той може би тренираше с тази прашка. Утренира ли? Утренира ли? И аз това казвам. Че ние трябва да използваме оръжията, за които ние говорихме. Божиите оръжия. Да ходим в истина, да ходим във вяра, да ходим в правда. Тези неща, които вече говорихме, че са нашите духовни оръжия. И ние трябва да сме свикнали с тези оръжия. Да сме свикнали да използваме вярата си в Господа. Да сме свикнали да използваме молитвата си.
Защото молитвата е едно от най-силните ни оръжия. Да сме свикнали да използваме Божието Слово, тогава да дойдат някакви мисли. И да имаме стихове, готови, в нас, заучени, с които ние да отблъскваме тези мисли. И така тези мисли, които Сатана ни дава, да ги отблъскваме с Божието Слово, смело тогава. И така ние да имаме опит с оръжията си, за да можем да победим. И основен ключ е, че за да победим във битката, трябва да изповядваме вярата си в победа.
Просто Божието Слово ни учи на вяра. И вярата го говори. И вярата изповядва победата, преди тя да се е случила. Просто това е вярата. Вярата е нещо, което ти не го виждаш с очите си, физическите си очи, но ти знаеш, че е така. И затова ти го казваш преди да е станало. Ако вече е станало, вече това не е вяра, защото ти виждаш. Но Апостол Павел казва: „С вяра ходим, а не с виждане“. Вярата са духовни очи, с които ти виждаш нещо, че то е станало, но ти още не го виждаш с физическите си очи.
1 Царе 17:41-44
41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.
42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.
43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.
44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.
И виждаме 41-44 стих отново Сатана се опитва да потисне Давид с думите си, да го унижи, да го смълчи, да го изплаши, да го накара да се почувства безпомощен, така да го накара да се почувства безпомощен. И вижте какво му казва 41-44 стих: Филистимецът напредваше и се приближаваше към Давид и щитоносецът му вървеше пред него. Когато филистимецът погледна наоколо и видя Давид, презря го, казва се, че той хвърля презрение върху войските на Израил. Той хвърля презрение върху Давид, защото беше дете и рус и красив на лице.
Тук Давид, колко е бил рус, но и тази дума, само да ви кажа, е че същата дума, която се използва за Исав, че той беше червен. Тоест той е бил по някакъв начин червен, да, ясно. Не е бил с най-вероятно рус, като някакъв швед или руснак. Нали? Но той го презря. Той искаше да излезе някой, който е страшен, някой такъв. Но Давид си беше красив. Това не е лошо. Не, тогава беше. И изглеждаше неопитен. И филистимецът каза на Давид: „Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга?“
И филистимецът прокле Давид с боговете си. Тоест, той започна да го кълне, да го псува, сигурно. И филистимецът още каза на Давид: „Ела при мен и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове!“ И той отива срещу това чудовище, което ти вика. Нали? Не знам дали си мислите някой да ви крещи, но това е нещо, нали, ужасно. И той му вика: „Ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове!“ Тоест ти ще умреш и просто дългите ще изкълват твоята меса!
Това му каза той буквално. Обаче, Давид беше укрепен в Господа. Той беше заключил сърцето си в Него, вярно. И това е нашето оръжие. Затова си казвам, че ние трябва да изповядваме вярата си. И вижте какво казва Давид в отговор, 45 стих: „Ти идваш против мене с меч, копие и сулица!“ Това е, нали, какво? Копие. А аз идвам против тебе в името на Господа на Силите и Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърляш презрение. В други думи, той му казва, че трябва да се страхуваш не от мене, но трябва да се страхуваш от Бога, в чието име аз идвам против тебе.
Трябва да се страхуваш, защото Той е по-велик от твоите богове. Той е по-велик от тебе. Ти си нищо. И веднага той казва: „Днес Господ ще те предаде в ръката ми и като те поразя, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове.“ Дързостта. Той му казва: „Аз ще предам твоите войски.“ Той казва: „Аз не само твоите, но цялата армия ще ти предам.“ Доста така дръзко отговори Давид.
Ние трябва да имаме дързост във Господ. Трябва да се опълчваме на проблемите, да се опълчваме на Сатана. И вижте защо. За да познаят целият свят, че има Бог в Израил и да познаят всички тук събрани, че Господ ни избавя не с мечове, с копия, защото боят е на Господа и Господ ще ви предаде в нашата ръка. Това е вярата, която трябва да имаме. Че няма да стане по-човешки. В една от нашите песни ние казваме: „Не със човешка сила, но със Духа Божия, със Святия Дух.“
Победите, които Бог даваше, винаги бяха свръхестествени. В един случай, когато Езекия се помоли, ангели дойдоха и 185 хиляди от асирийската армия бяха поразени в една нощ. Когато Гедеон отиде да се бие с 300 човека срещу 30-хилядна армия, Бог обърка хората, почнаха да се бият помежду си и сами се избиха, и Бог им даде победа. Свръхестествено. Те отидоха с едни фенери и с тръби. Дори нямаха мечове. И тук, по същия начин, виждаме, че победата е от Господа.
Ние трябва да имаме насърчение във битката. Лекарите може да кажат едно нещо, но Господ е по-силен от лекарите. Сатана може да каже нещо, но Господ е по-силен от Сатана. И накрая, последният ключ е, че за да победим във битката, трябва да участваме в нея. Сега ние ще поговорим за битката, ама трябва да отидем във битката. Но не става само с говорене. Трябва да отидем във битката. Трябва да се включим в тази битка. И да преминем през тази битка.
1 Царе 17:48
48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.
И когато филистимецът стана и се приближаваше да посрещне Давид, Давид побърза и се завтече към редиците да посрещне филистимеца. И Давид тури ръката си в торбата, взе оттам камък и като го хвърли с прашката, го удари филистимеца в челото му, защото камъкът се заби в челото му и той падна по лицето си на земята. Бог взе този камък и Той го насочи. Той направи така, че ударът, който Давид изпрати с тази прашка, беше насочен точно в челото и се заби в черепа му.
Черепът му се спука и той просто падна. Падна напред. Заби лицето си на земята. И Давид така надви филистимеца с прашка и камък, удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давид. Тогава Давид се завтече, застана над филистимеца и хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с него. Така че той го уби с неговото собствено оръжие. Давид беше мощен воин, но всъщност Бог беше мощен.
И във всичко той отдаваше слава на Бога. Той воюваше с Божията сила. Така че в нашите битки със Сатана ние не можем да се изправим сами срещу никого. Но в името на Исус ние можем. В името на Исус, това е казано, в името на живия Бог. И в името на Исус ние можем да заповядваме на Сатана. Казва се: „Смирявайте се под мощната ръка на Бога и противете се на дявола и той ще бяга от вас.“ Противете му се. Така че нека Бог да ни помогне.
И разбира се, когато филистинската армия видя, че Голиат е мъртъв, те се уплашиха и побягнаха. Израелтяните ги преследват и ги унищожават.
1 Царе 17:52
52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
Тогава Израелтяните, като се върнаха от преследването на филистинците, разграбиха стана. И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си. Така че имаше трофеи. Имаше нещо, което Давид взе със себе си. Нещо, което му напомня. Трофеи. И ние трябва да помним трофеите, които Бог ни дава. Неща, които Бог ни дава като победи в живота. Те са трофеи, които ние имаме. И тези трофеи ни напомнят за Божията вярност.
И също трябва да знаем, че ако ние победим и имаме победа, това ще бъде победа и за останалите. Защото победите ни мобилизират останалите. Тоест, ако ти имаш проблеми и не знаеш какво да правиш, ще се отчаяш, но ако някой, който се помоли за тебе, ако някой, който се моли, и той има победи, той дава свидетелство в сърцето ти и ти каже: „А, виж, Бог помогна на него. И аз вярвам, че Бог ще помогне на мене.“ Така ти се укрепяваш във твоята вяра. Така че, когато Давид победи, повлия на израелтяните, които тогава бяха страхливи. Те се осмелиха. И знаеш, това промени всичко. И филистинците се уплашиха и страхливите люде ги победиха. Така че нека Бог да ни помогне да печелим победи за Господа.
И разбира се, когато ние имаме победи, може да стане така, че дори да станем известни. Но това, което трябва да запомним, е, че ако ние вярваме в Бога, ако ние полагаме упованието си в Бога, Бог ще ни дава победи. Ние ще бъдем успешни, защото ще побеждаваме във битките в живота си. И когато станем успешни, може дори да станем известни. Но дори когато станем известни, ние не трябва да се възгордяваме, но трябва да останем смирени и да отдаваме славата на Бога във всичко. Цялата слава е на Бога. Защото Давид не спечели битката със собствени сили, той я спечели с Божията помощ. Битката е от Господа. Победата в битката е от Господа.
Така че това са ключовете за победа, които виждаме в тази глава. Ще ги повторя отново. За да победим във битката, трябва да знаем, че сме във война. За да победим във битката, трябва да познаваме нашия противник и неговите оръжия. За да победим във битката, трябва да познаваме и да използваме нашите оръжия. За да победим във битката, трябва да бъдем безстрашни. Не трябва да се плашим от противника нито в битката. За да победим във битката, трябва да помним кои сме и да не допускаме съмненията дори на близките ни да ни обезсърчават.
За да победим в битката, трябва да трупаме опитности с Господа във всеки удобен случай. Ние виждаме как Давид писа в псалмите. Той изливаше сърцето си пред Господа и той казва: „Бог прави ръцете ми да воюват“. Той познаваше Господа. „Учи ръцете ми да воюват“. Богът му е прескачал стена. Той усещаше Божията сила и той имаше опитности. Ние трябва да имаме опитности. Да трупаме опитности с Господа. За да победим в битката, трябва да използваме собствените оръжия, с които сме свикнали.
Не някакви чужди оръжия, но духовните оръжия, които Бог дава. За да победим в битката, трябва да изповядваме вярата си в победата. Не да допускаме да говорим поражение, но да говорим победата, която Бог дава. И за да победим в битката, трябва да участваме в нея. Защото ние искаме понякога така без битка, но не можем. И понякога това означава да преминем през изпитания.
Яков 1:2-3
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
И друго, когато падаме в изпитания, какво казва Яков? „Радвайте се, братя мои, когато попадате в разни изпитания, защото знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост.“ Когато минем през изпитания, когато минем през битката, може да има някакви беди, но ние ще бъдем победители.
МОЛИТВА
Господи, ние Ти благодарим и ние Ти отдаваме слава. Боже, Ти призова на битката. Ти упъти нас за Царя. И Ти му дари победа над този човешки непобедим противник. Но Господи, за Тебе няма непобедими, защото Ти си победителят на всичко. Господи, помогни ни ние да се ползваме от тази победа на тази битка. Научи ни как ние да печелим нашите битки. Научи ни как да познаваме противника си, как да използваме оръжията си, как да трупаме опитности, как да ставаме все по-силни, по-опитни в различни победи. Защото, Господи, Ти воюваш в нашите битки. Ти си, който ни даваш победата. Затова ние казваме, че победата е през каквото да преминем. Ние преминаваме през трудности, през битки, но в битките Ти си победител. Затова ние Ти благодарим. Ние Ти хвалим за Исус Христос, който спечели за нас победата над сатана. Победата на кръста. Чрез тази победа, чрез кръста, Той унищожи този, който има властта над смъртта, сиреч дявола. Когато Той възкръсна, Той каза: „Ето, Аз бях мъртъв и оживях, имам ключовете за смъртта“. Исусе, Ти имаш, Ти спечели битката и Ти победи. И ние Ти благодарим за това, че Ти ще бъдеш с нас и в нашите битки. Ти ще ни дадеш победата на нас в името на Исус. Амин. Амин. Амин. Амин. Амин. Амин. Амин.