В самото заглавие се крие отговора. Защото на български ние казваме как да вземаме решения, а на английски казват как да правим решения. Обаче ние не трябва да ги правим тия решения, не трябва да ги вземаме. Така че въпросът е правим ли ние решенията или ги вземаме? И ако ги вземаме, откъде ги вземаме? Тоест това, че ние вземаме решения, е че ние трябва да ги вземаме от Бога. Ние не да си ги правим, а да ги вземаме. Животът е пълен с решения. По същество животът е поредица от избори, които трябва да правим.
Всеки ден преценяваме, вземаме решения, стигаме до заключения. Качеството на живота ни се определя от решенията, които вземаме в живота си. Съжаляваме за някои решения. За някои решения, които сме направили преди време, сме благодарни.
„Ние определяме решенията си, а след това решенията ни определят нас.”
Франк Борхам
Ние определяме решенията си, а след това решенията, които вземаме след това, те определят нас. Определят живота ни. Например, решението ни да ходим на църква оформя живота на семейството ни и това как възпитаваме децата си. Ако не ходихме на църква, нашето семейство би било съвсем различно и животът ни би бил напълно различен. Но ние сме взели решение да следваме Христос и след това това наше решение ни е оформило.
Един млад управител отишъл при по-възрастен директор в компанията, където работил и го попитал: „Каква е тайната на успеха в бизнеса?“ По-възрастният мъж отговорил: „Мъдри решения“. Младият мъж казал: „Това е чудесно! Как да се науча да вземам мъдри решения?“ По-възрастният мъж отговорил: „Опит“. Младият мъж попитал: „Как се придобива опит?“ По-възрастният мъж отговорил: „Погрешни решения“. Тоест ти правиш погрешни решения, от погрешни решения се учиш да можеш да вземеш мъдри решения и тогава ще имаш успех. Тъй като сме хора, има голяма вероятност да грешим. Чакаме прекалено много, плащаме прекалено скъпо, говорим прекалено много, казваме погрешни неща, вземаме погрешни решения.
Някои от вас се тревожат в момента за решения, които ще трябва да вземат. Някои от вас дори не го знаят, но може би утре ще трябва да вземат решения. Още тази седмица. Откъде знам това ли? Знам го, защото зная, че животът е пълен с избори и решения. Трябва да вземаме решения. И нашият текст тази сутрин е за решенията. Яков ни показва какъв е проблемът, след това ни дава препоръка какво да правим и накрая ни дава едно забележително обещание от Бог във връзка с решенията.
Яков 1:5-11
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Проблемът в този пасаж е колебанието или нерешителността. В осми стих се казва: „понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. В една от английските версии на Библията този стих звучи така: „Той е човек с раздвоен ум, нестабилен във всичко, което прави“. Думата „раздвоен ум“ на гръцки е „дипсихоз“. „Дипсихоз“. „Психа“ е душа, „ди“ е две. „Дипсихоз“ означава дводушен. Дводушен. Раздвоен човек има една душа, която вярва, една, която не вярва. Една, която мисли едно, друга, която мисли друго. И този дводушен човек описва много от нас. Ние сме с разделена лоялност, разделени приоритети. Знаем, че трябва да правим едно нещо, но не го правим. Не сме сигурни. Какво искаме? Искаме да правим две неща едновременно.
Чуйте тази история. Тя показва колко е трудно да си нерешителен. Написана е от един известен автор, който се казва Доктор Сюс. И се нарича „Момчето, което не можеше да се реши“. Разказах ли ви за младия Зод, който стигна до разклонението на пътя? Той погледна в едната посока, после в другата и трябваше да реши какво да прави. Е, Зод се почеса по главата, по брадичката, по панталоните и си каза: „Сега ще рискувам. Ще отида на място едно. Там може да е горещо. Как ще разбера да ми харесва или не? От друга страна, ще се почувствам като глупак, ако отида на място две и открия, че там е прекалено студено. В такъв случай може да се простудя и да посинея, така че място едно може да е най-доброто, а не място две. От друга страна, ако място едно е прекалено горещо, може да ме хване ужасна болка в ушите и да умра. От друга страна, ако място две е прекалено ниско, може да ме хване ужасна болка в палеца на крака. Така че място едно може да е най-доброто“. Тогава той започна да тръгва, но се спря и каза: „От друга страна обаче, от друга страна, от друга страна, от друга страна, от друга страна обаче“. И в продължение на 36 часа и половина Зод тръгваше и спираше на разклонението в пътя, казвайки: „Не, няма да рискувам. Може да не е правилно“.
Тогава му хрумна чудесна идея. „Ще играя на сигурно“, извика Зод. „Ще играя на сигурно, аз не съм глупак. Просто ще тръгна към двете места едновременно“. И така Зод, който не искаше да рискува, не стигна никъде и си остана там с цепка на панталоните от неговите опити да тръгне с двете страни едновременно. Понякога трябва да вземеш решение. Да бъдеш колеблив, двусмислен или дводушен е опустошително. Това те изкарва от равновесие. Прави те нестабилен. Двусмисленият човек е объркан. Той е като пияница, който се клатушка, който се люлее и залита, който е нестабилен. Той е непостоянен във всичките си пътища. С други думи, Яков казва, че неспособността ни да вземем решение води и до нестабилен начин на живот.
ТРИ НАЧИНА, ПО КОИТО НЕРЕШИТЕЛНОСТТА НИ ПРАВИ НЕСТАБИЛНИ
Първо, нерешителността произвежда нестабилни емоции.
Тоест, когато ти си нестабилен, нерешителен, става ти напрегнато. Не можеш да вземеш решение. Тревожиш се, изнервяш се, мъчиш се. Дори можеш да стигнеш дотам да не можеш да ядеш и да спиш. Тревожиш се: „Правилно ли ще постъпя?“ Когато не можем да вземем решение, това създава емоционална несъстоятелност, както казват психолозите. Един психиатър попитал пациента си: „Нерешителен ли сте?“ Мъжът отговорил: „И да, и не“. Докторът попитал: „Какво имаш предвид?“ Той отговаря: „Преди бях нерешителен, но сега не съм сигурен дали не съм нерешителен или не“. Тоест, той пак е нерешителен. Един човек, който се казва Уилям Джеймс, считан за баща на американската психология, той е казал, че най-нещастният човек на света е този, който по навик е нерешителен. Защото като си нерешителен, си нещастен, защото не знаеш какво да правиш, се чудиш и през цялото време емоциите ти страдат.
Второ, нерешителността произвежда нестабилни взаимоотношения.
Липсата на ангажираност разрушава браковете. Когато не можете да решите „искам ли да остана или искам да напусна“, не можете да продължите, не можете да се откажете, не можете да се примирите и тази нерешителност води до нестабилност във взаимоотношенията, не само в семейството, но води до нестабилност в техния живот, в тяхното възпитание.
Често отнема повече енергия да решиш какво да направиш, отколкото да го направиш. Забелязали ли сте това? След като веднъж вземете решение е лесно. Но ключът е да решиш какво ще правиш. Нерешителността произвежда не само нестабилни емоции и нестабилни взаимоотношения, произвежда също и нестабилна духовност.
Яков 1:7-8
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
Нерешителността пречи на молитвите ни. Нерешителността ни пречи да получим това, което Бог има за нас. Защо Бог не отговаря повече на молитвите ни? Може би не сме достатъчно конкретни и специфични в исканията си. Може би преди да се помолим не сме решили какво точно искаме и нямаме ясни цели в молитвата си. Но ние трябва да знаем какво искаме. Това да бъдеш дводушен или двоумен, може да говори за двойнствен живот, до липса на почтеност.
В книгата „Пътешественикът“ Джон Бънян в седма глава споменава един герой, когото той нарича господин Двоелик. Звучи като съвременен политик. Господин Двоелик е човек, който иска да върши Божията воля, но в същото време прави това, което той си иска — своята воля. Той знае кое е правилно, но прави грешното. И това е опит да се живеят два различни живота в един и същи човек. Да бъдеш с две сърца, с две души, води до двойнствен живот, води до нестабилен начин на живот, нестабилни емоции, нестабилни взаимоотношения, нестабилна духовност. Така че, какъв е проблемът?
НЕСТАБИЛНОСТ
Проблемът е нерешителност. Проблемът е да бъдеш нерешителен. Но нека да видим препоръката, която Яков ни дава.
Яков 1:5
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
Това е супер обещание. Ако на някого от вас няма мъдрост, нека да си поиска мъдрост от Бога и Бог ще му даде мъдрост. Бог няма да го упрекне за това, че няма мъдрост. Ще го разбере. Но когато иска, той трябва да иска с вяра и без съмнение. За да получим мъдрост, ние трябва да се молим на Бога. Затова ви казах на български. Това ми харесва, че казваме „вземам решение“. Тоест ти трябва да го вземеш решението от Светия Дух. Яков ни дава три практически стъпки към мъдростта: признай нуждата си, поискай от Бога мъдрост и очаквай да получиш.
Първо признай нуждата си
Така започва пети стих: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост“. Усещате ли сарказма в тези думи? Но ако на някого от вас не достига мъдрост. Всички други имат, а пък само единици да нямат мъдрост? Не. Няма ли тук някой, който има цялата мъдрост, от която се нуждае? Да казва: „Господи, спри мъдростта си, която идва към мен. Направо си е претоварен, толкова много мъдрост имам“. Ако мислиш така, нека да поговорим с твоя съпруг или съпруга. Те ще кажат: „Какво мислят за твоята мъдрост?“. Липсата на мъдрост е всеобщ проблем. Точно така, всички ние нямаме мъдрост. Ние имаме нужда от мъдрост. Т.е. когато той казва „Ако на някой от вас не достига мъдрост“, това означава, че всеки един от нас има нужда от мъдрост.
Какво е мъдрост? Идеята става ясна, когато видим какво не е мъдрост. Мъдростта не е само знание. Мъдростта е много повече от натрупване на информация и интелектуално възприятие. Факт е, че чрез огромното натрупване на знание, човечеството се е научило да пътува все по-бързо и по-бързо, но в погрешната посока. Човекът е натрупвал огромно количество информация за света, но показва своята ужасна липса на мъдрост, като не успява да живее по-добре в света. Мъдростта следователно, за разлика от знанието, е разбиране за това как да постъпваме в живота. А библейската мъдрост е разбиране за живота, което надминава земната мъдрост. Тя е практична, както във времето, така и във вечността. Т.е. решенията, които вземаме, те ще бъдат добри не само за сега, но и за вечността.
Мъдростта е практическа праведност в ежедневието. Мъдростта е да виждаш живота от Божията гледна точка. Мъдростта е да вземеш решения така, както Бог би ги взел. Ключът към мъдростта е да кажеш: „Боже, не знам. Какво искаш да направя? Признавам, че не зная отговора“. Така че признай нуждата си от мъдрост. Признай си. Не ти достига. Не ми достига. Признавам си.
Притчи 11:2
2 Дойде ли гордост, идва и срам.
А мъдростта е със смирените.
А мъдростта е със смирените. Ние го слушаме това и казваме: „Амин, да, така е“. Обаче, когато трябва да вземеш решението, казвам: „Аз знам. Аз знам какво трябва да се направи. Знам“. Знаеш, знаеш хубаво, че знаеш. Ама след това, като станат бели, тогава разбираш, че си бил горд. Защото не си си поискал мъдрост, ами си решил, че знаеш. Гордостта пречи на мъдростта. Не можете да научите нещо, ако мислите, че вече знаете всичко. Една от причините, поради която никога не придобиваме мъдрост, е, че мислим, че знаем всичко. Младите какво казват? „Не ми казвай какво трябва да правя. Аз зная!“ Яков казва, че признаването на липса на мъдрост е начало на мъдростта. Трябва да кажем: „Аз не знам всичко. Не знам всички отговори“. Когато сгрешим, винаги е добре да си го признаем. Кога за последен път сте казвали „Сгреших“ или ние казваме „Ние сме безгрешни“? По-добре да си признаваме. Признаването на липса на мъдрост е началото на мъдростта. На мен ми е лесно да призная, че не знам всички отговори. Аз дори не знам всички въпроси. Но ключът към мъдростта е да започнеш с думите: „Не знам, Боже. Не знам. Какво Ти искаш аз да направя?“. За всяко едно нещо трябва да си признаем, че не знаем отговора, имаме нужда от мъдрост и да дойдем при Бога да вземем решението. Т.е. да дойде при нас от Него. Не ние да го правим, а да го получим.
Поискай от Бога мъдрост
Т.е. след като ти признаеш нуждата си от мъдрост, след това ти искаш от Бога. Поискай от Бога мъдрост. Говори с Бог за нуждата си от мъдрост. Как получаваме мъдрост? Като гледаме телевизия ли? Като четем писания? Или от социалните медии? Не. Как получаваме мъдрост? Като искаме мъдрост от Бога. Основната идея на Яков в стих 5 е, че Бог чака да Го помолим за мъдрост. Бог иска да вземе решението заедно с нас. Изразът „Нека иска от Бога“, който дава на всички щедро, графично подчертава колко щедър е Бог, че даването е една велика характеристика на Бога. Бог е като кана, която е наклонена към децата Му, която е готова да излее мъдрост върху изсушената земя и върху изпитанията на нашия живот. Само ако Го помолим и Му казваме: „Господи, дай ми мъдрост“ и Той „Хоп“ веднага ни дава.
Притчи 2:6
6 Защото Господ дава мъдрост,
от устата Му излизат знание и разум.
Ако един ден Бог дойде при вас и ви каже: „Ще ти изпълня едно желание“. Може да поискаш всичко, което си пожелаеш. Имаш право само на едно желание. Какво би поискал? Един човек имаше тази възможност в Стария Завет. Бог дойде при Соломон и му казва: „Ти си цар на Израел. Ще ти изпълня едно желание. Какво искаш? Повече от всичко друго в живота“. Соломон помисли и каза: „Аз съм толкова неадекватен като водач“. Значи той се смири и призна нуждата си. „Не знам какво да правя с тези хора. Повече от всичко друго искам мъдрост. Искам да мога да мисля като Теб. Да виждам нещата от Твоята гледна точка. Да мога да взимам решения така, както Ти би ги вземал.“
Не искам да правя грешки. Не искам по-късно да поглеждам назад към живота си и да съжалявам. Искам мъдрост. И Библията ни казва, че Бог се зарадва на тази молба. И Той изпълни така, както Бог винаги дава мъдрост на онези, които искат мъдрост от Него. Той казва на Соломон: „Защото поиска мъдрост, Аз ти давам и другите неща: богатство, слава, дълъг живот.“ Соломон не само стана най-мъдрият човек на земята, но стана и най-богатият, най-известният и живя дълъг живот.
Но ако Бог дойде при вас и ви попита какво искате в живота си повече от всичко друго, ако можеш да имаш само едно желание от Бога, какво би поискал? Би ли поискал мъдрост? Яков казва, че мъдростта е толкова важна.
Притчи 4:7
7 Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост;
и при всичко, което си придобил, прибавяй разум.
„Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост; и при всичко, което си придобил, придобивай разум.“ Причината да нямаме мъдрост е, че ние не искаме. Яков казва в 4:2: „Пожелавате, но нямате. Ревнувате и завиждате, но не можете да получите. Карате се и се биете, но нямате, защото не просите. Просите, но не получавате, защото зле просите.“ Но ние трябва да искаме от Бога мъдрост.
Матей 7:7
7 Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;
Исус казва: „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори.“ Преведена от новозаветен гръцки, тази дума „искайте“ буквално означава „продължавайте да искате“. Бъдете упорити. Бъдете постоянни. Това е така нареченото сегашно продължително време. Т.е. ако ти имаш нужда от мъдрост и се молиш с една молитва, но ти не получаваш веднага отговор, какво? Трябва да се откажеш да се молиш? Не. Продължавай да се молиш.
Има един случай в книгата Еремия. Еремия чака 10 дни да дойде Божието слово към него. Той беше пророк Еремия и не получава веднага отговора. Трябваше да чака 10 дни да дойде Божието слово към него. Т.е. ние трябва да се молим, ако не получаваме, да продължаваме да искаме. Но ако продължаваме да искаме мъдрост, ако продължаваме да настояваме пред Бога, ако продължаваме да търсим, да хлопаме, Бог ще ни даде мъдрост. Той ще ти даде мъдрост. Той иска да ти даде мъдрост и Той ще ти даде мъдрост. Но трябва да искаш. Ако на някой не му достига мъдрост, нека иска от Бог.
КАК ПОЛУЧАВАМЕ МЪДРОСТ?
Първо, осъзнай нуждата си от мъдрост. Второ, искаме мъдрост от Бог. И трето, разчитаме на отговор. Т.е. ти трябва да вярваш, че ще получиш отговор. Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко. Защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Забележете думите „без да се съмнява“. Ако искате мъдрост, първо трябва да поискате от правилната личност. Т.е. трябва да поискаме мъдростта не от приятелката ти или от приятеля ти. Поискай мъдрост от Бога. И след това трябва да поискаме по правилния начин: с вяра, без да се съмняваме. Това означава, че ключът към мъдростта е молитвата, а условието е вярата.
Молили сте се някога, а после говорите с някой и сте казали: „Знаех, че няма да стане“? Т.е. сами сте си го причинили. Ако не можете да повярвате, че ще го получите, дори не си губете времето да се молите. Молете се с вяра и благодарете на Бог предварително, ако действително имате вяра. Съмнението е изтощително. Благодарете на Бог, че действа в живота ми. Спомнете си Петър. Петър е в лодката един ден и Исус идва по езерото, вървейки по водата. Тогава Петър скача от лодката и започва да върви по водата към Господа.
Ако искате да вървите по водата, трябва да излезете от лодката. Ако искате да живеете с вяра, трябва да рискувате. Не се изисква никаква вяра да останете в лодката. Трябва да прескочите борда на лодката и да направите тази стъпка на вяра. И тогава Бог ще се погрижи за вас. Петър го направи. Той започна да върви по водата. Погледът му е насочен към Господа. Изведнъж той поглежда надолу и започва да си мисли: „Аз не би трябвало да мога да правя това“. И в момента, в който той се усъмни, започна да потъва. В момента, в който отместим погледа си от Господа и го насочим към обстоятелствата, сме мъртви.
Някои от вас имат сериозен проблем, по който трябва да вземат решение тази седмица. Причината да нямате мъдрост е, че гледате на проблема, а не на Господа. „Този огромен проблем, как ще го реша? Заклещен съм в ъгъла. Невъзможно е!“ Имам добра новина за вас. Бог е специалист по невъзможното. Отместете погледа си от проблема, от обстоятелствата, погледнете към Господа. Ако гледате към проблема, ще потънете. Трябва да вярвате и да не се съмнявате. Защото Яков казва, че който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Много християни са така, като едни коркови тапи в океана, носени от вълните и тласкани насам-натам. Те са жертва на обстоятелствата.
Някои от вас дори сега са се оказали отнесени, защото не сте се молили за мъдрост. Молим се, когато дойдат последствията. Молитвата е последното средство, към което ни остава да се обърнем. Но не, молитвата трябва да бъде първото средство, към което да се обръщаме, когато става въпрос за решенията, които се налага да вземаме ежедневно. Т.е. първо се молим. Първо искаме от Бога мъдрост. И когато ние постъпваме мъдро, след това ще имаме добър плод. Но трябва да искаме с вяра.
Евреи 11:6
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Ако искаш да получиш нещо от Бога, тогава вярваш предварително, че ще го получиш. Това е вяра. Ако благодариш на Бога след като си го получил, това не е вяра, защото вече си го получил. Вярата е да благодариш на Бога предварително, преди да си получил това, за което се молиш. Моли се и благодари, защото вярваш действително. Не да се напъваш, но ако действително имаш вяра.
И така, какъв е проблемът, за който говори този пасаж? Нерешителност, която причинява всякакви емоционални, духовни, междуличностни нестабилности в живота ни. Каква е препоръката за излизане от този проблем? Помолете се за мъдрост. Как получаваме мъдрост? Първо, признаваме нуждата си от мъдрост. Второ, молим се Бог да ни даде мъдрост. И трето, молим се с вяра. Разчитаме и на Бог за отговор и очакваме да ни го даде. Какво се случва след това? Нека да видим Яков 1:5.
Яков 1:5
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
„Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.“ Обещание. Обещано, казано. Бог иска да ти даде мъдрост. Той е нетърпелив. Точно както Бог се зарадва, когато Соломон поиска мъдрост, така Бог се радва, когато дойдем при Него и кажем: „Нямам никаква представа какво да направя“. Помолете Бог. В природата на Бог е да дава. Той е даващ Бог. „Ще му бъде дадено.“ Вижте как Бог казва, че ще даде мъдрост: щедро. Помолете Бог, който дава. В гръцкия език това „дава“ е в продължително време. Той продължава да дава.
Той не се изчерпва. Той никога не се изморява. Той дава и дава щедро. Неговите ресурси са неограничени. Той има преизобилна мъдрост за всеки един от нас. Той има изобилие. Дава щедро, без да търси вина. Без да укорява. Бог дава с радост. Получавали ли сте някога подарък от някого, за когото знаете, че ви го дава неохотно? Ако знаете, че ви го дава неохотно, това би убило от него радостта от този подарък. Те ви подаряват нещо, защото знаят, че трябва да направят подарък, но в това няма никаква радост.
Библията казва, че Бог не дава мъдрост по този начин. Той не я дава с „Що трябва да ни даде?“ или с „Така е много лошо от мъчителите“. Напротив. Той я дава с радост. Той обича да дава. Да дава е в природата Му. Никога не трябва да се чувстваме неудобно, когато имаме нужда от мъдрост. Бог знае, че имаме нужда от мъдрост. Той ни познава. Бог няма да ти се разсърди, ако отидеш при Него и Му кажеш: „Господи, дай ми мъдрост“. Той няма да се разочарова от теб.
Той се радва, когато идвате при Него с искане за мъдрост. Не се ли радвате, че в природата на Бог е да дава? Това е модел на даване. Ако искаме да бъдем като Бог, трябва да станем щедри. Бог иска да даваме непрекъснато, щедро и с радост. Това е смисълът на даването. Къде се нуждаете от мъдрост в момента? Какво е важното решение в живота ви? Може би кариерно решение, нещо свързано с работата. Може би в брака. Може би с децата. Може би покупка на имот.
Яков 1:5-11
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Интересно е, че в Яков 1:9-11, Яков ни дава практическо приложение на това къде се нуждаем от мъдрост – с финансите. Той казва: „Братът, който е в по-долно състояние“, т.е. финансово е по-беден, „нека се хвали, когато се издига, а богатият, когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата, защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си“.
От всички области, които Яков би могъл да избере като пример, той избра сферата на парите. Защо? Защото повече хора вземат неразумни решения и правят глупави избори по отношение на финансите си, отколкото по почти всяка друга тема в света. Повече хора са колебливи, нестабилни, когато става въпрос за пари, отколкото за който и да е било друг въпрос. Много християни са във финансово робство, защото нарушават Божиите принципи. Точката, която Яков изтъква в тези стихове е, че независимо от бедността или благоденствието, всички ние трябва да осъзнаем, че богатството е временно и няма да трае вечно.
Исус казва, че не може да служите на двама господари. Не може да служите на Бога и на мамона или парите. Богатството е временно. Трябва да вземем решение. Решили ли сме от това, което получаваме, какво ще спестяваме, какво ще харчим, какво ще даваме за десятък, какво ще даваме за мисиите, за благотворителност и за други подобни неща? Ако не сте, помолете се Бог да ви даде мъдрост в сферата на финансите. Опитайте това фантастично обещание. Всичко, което трябва да направим, е да го приемем и да се възползваме от това обещание.
ДВЕ СЪОБРАЖЕНИЯ ПРИ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Възмишлявайте върху това. Яков 1:5. И накрая две съображения, които трябва да имаме, когато става въпрос за вземане на решение. Първото съображение, когато вземате решение, трябва да помните това, че Бог няма да вземе решението вместо вас. Не ни казва: „Молете се и помолете Бог да вземе решението вместо вас“. Ако Бог взема решението вместо нас, ние никога няма да узреем духовно. Бог иска да пораснем. Когато Бог сътвори човека в Битие първа глава, Той го сътвори по Своя образ и подобие.
И част от този образ е свободната воля. Бог ни е дал голяма отговорност, когато ни е дал свободата да избираме. Бог не ни е дал свобода да избираме, за да я отмени и Той да взема всички решения в живота. Той иска ние да вземем решенията, но въз основа и с помощта на Неговата мъдрост. Той ни иска и няма да вземе решенията вместо теб. Много пъти съм чувал искрени християни да казват: „Не знам какво да правя, затова ще оставя решението на Господ“. Това звучи духовно и понякога това е точно което трябва да направите.
Но много пъти изразът „Ще оставя решението на Господа“ е измъкване. Не е нищо друго, освен измъкване. Това „Ще оставя решението на Господа“ всъщност означава: „Умирам от страх, не съм добър във вземането на решения, не знам накъде да се обърна, затова ще приема каквото се случи и ще му сложа етикет: Това беше Божията воля“. Факт е обаче, че Божията воля не винаги се изпълнява в този свят. Всичко, което се случва в този свят, не е непременно Божията воля.
Ето защо трябва да се молим, както Исус в Господната молитва: „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“. На небето Божията воля се изпълнява винаги, но тук на земята – не. Зависи от нашата зрелост, но по-често или по-рядко в живота ни се случват неща, които не са Божията воля, защото сме взели неправилното решение. Т.е. ние вземаме неправилното решение, ако стане нещо лошо, ние казваме: „Еми, това беше Божията воля!“. Може би това не е било Божията воля, а Твоето погрешно решение.
Може би просто сме оставили нещата да се случват, без да се намесим, без да направим нещо по въпроса. Понякога пасивността е точно обратната на това, което Бог иска от нас. Той иска да паднем на колене и да се молим за мъдрост, докато разберем какво е правилно да направим. Той иска Ти да вземеш решението. Той няма да вземе решението вместо Теб, защото иска Ти да пораснеш. Ако Той ти дава сънища, Той иска да вземеш решението, но Ти трябва да го вземеш.
Зрялостта в християнския живот е да вземаме решенията така, както Исус би ги взел. Когато трябваше да избира апостолите Си, Исус прекара цяла нощ в молитва към Бога – „Кой да избере?“. В Лука 6:12 се казва това. Така че не обвинявайте Бог за нерешителността си. Бог няма да вземе решението вместо Теб. Ти трябва да вземеш решението за това. Искай от Бога мъдрост и вземи решението така, както Бог ти казва.
Второто съображение е, че Божията мъдрост се намира в Божието Слово. Ако искаш мъдрост, трябва да се свържеш с Божията книга. Падам на колене и се моля: „Боже, кажи ми какво да направя, дай ми мъдрост, научи ме на принципи, които да приложа в тази ситуация“. След това трябва да чета, да изучавам, да запомням, да размишлявам върху Библията. Божията мъдрост се намира в Божието Слово. Трябва да четем Писанието непрекъснато.
Псалм 119:105
105 Твоето слово е светилник за краката ми
и виделина на пътеката ми.
В Псалм 119:105 се казва: „Твоето Слово е светилник на краката ми и виделина на пътеката ми“. То ни показва пътя. Във времената на Новия Завет не са имали такива прожектори с батерии с невероятна сила. Как са ходили в тъмното? Имали са малки лампи, в които е имало масло, което не се разлива – зехтин. Запалвали са ги и са ги носили със себе си. Докато ти вървиш с всяка стъпка, която правиш, пътят се осветява дотам, докъдето си стигнал. В този стих се казва: „Божието Слово е светилник на краката ми“. То ми дава насоки. Не е силна светлина, която ни показва всичко, което ще се случи в живота ми през следващите 20 години.
Бог не иска да знаем това. Той иска да живеем ден за ден в смирение и зависимост от него. Как се молим за ежедневния хляб? Неговото Слово ни води стъпка по стъпка. Той осветява пътя ни. Той казва „Ще ти дам мъдрост за следващата стъпка, но ти трябва на всяка стъпка да се молиш за мъдрост. Когато направиш тази стъпка с вяра, път ти се осветява и ти кажеш „А! Е това, което трябваш да направя!“ Ето защо трябва да се молиш с вяра, без да се съмняваш, а да вярваш.
Псалм 119:105
105 Твоето слово е светилник за краката ми
и виделина на пътеката ми.
И така, какво ни казва Яков в този пасаж? Ще живееш живота си или по случайност, или по избор. Или възосновано на обстоятелството, на което си жертва и ще позволяваш на всичко да те блъска насам на там из океана на живота, или ще избереш да правиш съзнателни избори. Качеството на живота ти се определя от решенията и изборите, които правиш. И мъдростта, която стои зад тези решения и избори. Яков казва, че когато не вярваме във Бога, това води до нестабилен начин на живот.
Яков 1:5-11
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Причината за цялото разочарование в живота ми не е моята нерешителност по отношение на работата, брака ми, децата ми, правито ми, макар, че те са важни. Има по-дълбок проблем. И тоя моят е неспособност да се доверя на Бог. Да оставя всичко в неговите ръце, да поискам да получа от него мъдрост. Нека Бог да ни помогне в това. И накрая искам да ви кажа за най-важното решение в живота ни. Най-важното решение, което ще вземете в живота си е следното. Кой ще бъде номер едно в живота ви?
Вие ли ще бъдете номер едно? Работата ви ли ще бъде номер едно? Семейството ви ли ще бъде номер едно? Парите ли ще бъдат номер едно? Само едно нещо ще доведе до стабилност в живота ви. И това е когато Бог е номер едно в живота ви. Никой не може да служи на двама господари, каза Исус. Ще намразиш единия и ще обикнеш другия. Най-важното решение, което можеш да вземеш да направиш – Исус Христос номер едно в живота си. Да му казваш – Господи, Ти решаваш.
Ти си главният. Ти си шефа. Ще се консултирам с Теб редовно. Ти направлявай живота ми. Искам да намеря мисията, за която съм създаден и да я изпълня. Най-умното решение, което някога ще вземете е да поставите Исус Христос на първо място в живота си и да съгласувате решенията си с Божия план. Исус Христос дойде на земята, за да ни научи на някои неща. Той дойде, за да ни каже, че не сме тук случайни. Бог Ти е създал с определена цел. Той Ти обича.
Има място за Теб на Неговата маса. Да бъдеш част от Неговото семейство. Проблемът е, че според Библията всички сме поели по своя път. Правили сме свои неща, вземали сме глупави решения, вземали сме решения без да се консултираме с Бог и сме направили каквото сме си поискали и Библията нарича това – грях. В резултат на това ние сме отделени от Бога. Бог не се струва далеч, а не е отчужден. Но Исус Христос дойде, за да бъде мостът. Той умря на кръста, за да ни върне обратно при Бога.
И едно е най-важното решение в живота. Кой ще бъде номер едно в живота Ти? Предизвиквам Ти да поставиш Исус Христос на трона на живота си и да не го махаш оттам. Това ще ти донесе невероятна стабилност и като се опираш на Него във всеки момент, ще намираш на пътя си и насока за всяко решение в живота си.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това велико обещание, което намираме в посланието на Яков, че когато ни не достига мъдрост, ние може да искаме от Тебе и Ти казваш ще дадеш на всеки мъдрост, щедро, без да ни укоряваш. Господи, помогни да се възползваме от това обещание. Боже, моля Ти, ако някой все още не е направил това най-важно решение в живота си, да предаде живота си на Исус, да постави Исус на трона в живота си, Исус да бъде номер 1 в живота ни, Господи, Ти му помогни Той да вземе това решение. Но за нас, които сме взели това решение, Ти ни помогни Исус да бъде на трона в живота ни всеки ден. Каквото и да правим, с думи или с постъпки, всичко да бъде в името на Господа, всичко да бъде за славата на Господа, Ти ни дай мъдрост какво да правим, как да постъпваме, Исус да ни ръководи. Помогни ни в това нещо, Боже. Помогни ни да получаваме мъдрост от Тебе. Помогни ни да вземаме решенията си от Тебе, а не ние да ги правим. Молете за това, Господи. Запечатай това слово в сърцата на всеки, който слуша, и Ти, Господи, дай да размишляваме и да искаме от Тебе мъдрост и да свидетелстваме за това, че когато ни достига мъдрост и сме искали от Тебе, Ти си ни давал мъдрост и Ти си ни давал победа. Господи, аз Ти благодаря за Твоята мъдрост, благодаря Ти за всички решения, които Ти си им помогнал да вземат в живота си и най-вече за най-голямото решение – да следвам Теб, защото Ти си източника на всяка мъдрост. И Ти ни даваш вечен живот, спасение, благословение и освобождение от греха. Благодарим Ти и Ти отдаваме почит и величие в името на Исус. Амин.