Псалм 50
1 Асафов псалом.
Господ Бог Йехова е говорил и призовал земята
от изгряването на слънцето до залязването му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи;
ще има пред Него огън поглъщащ
и около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре
и земята, за да съди народа Си, като казва:
5 Съберете Ми Моите светии,
които сключиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му,
защото сам Бог е съдия. (Села.)
7 Слушайте, народе Мой, и ще говоря –
Израилю, и ще заявя пред тебе:
Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не искам да те изоблича поради жертвите ти,
нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене;
9 не искам да приема теле от къщата ти,
нито козли от стадата ти;
10 защото Мои са всички горски зверове
и добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всички планински птици
и полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
защото Моя е вселената и всичко, което има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от телета?
Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси на Бога жертва на хваление
и изпълни на Всевишния оброците си;
15 и Ме призови в ден на напаст;
и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия Бог казва:
Какво правиш ти, та разгласяваш Моите наредби
и разказваш завета Ми с устата си,
17 тъй като сам ти мразиш поука
и хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него
и с прелюбодейците участваш.
19 Предаваш устата си на зло
и езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брат си;
засяваш навред клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това и Аз премълчах,
ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 И така, разсъдете за това вие, които забравяте Бога,
да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;
и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Слава на Бога за Божието присъствие и Божието помазание. Псалмът, който ще прочетем тази вечер, е Псалм 50. Псалм 50, Асафов псалм. Господ Бог Йехова е говорил и призовал земята от изгряването на слънцето до захождането му. От Сион, съвършенство на красотата, Бог е възсиял. Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи. Ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людите Си, казвайки: „Съберете Ми моите светии, които направиха с Мене завет със жертви“, и небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.
„Слушайте, люде Мои, и ще говоря. Израилю, ще заявя пред тебе: Бог, твой Бог съм Аз. Не ще да те изоблича поради жертвите ти, нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мен. Не ще да приема юнец от ръката ти, нито козли от стадата ти, защото Мои са всичките горски зверове и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Познавам всичките планински птици и полските зверове са в ума Ми. Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що има в нея.“
„Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли? Пренеси Богу жертва на хваление и изпълни на Всевишния обретите си, и призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.“ Но на нечестивия казва Бог: „Що правиш ти да разгласяваш Моите повеления и разказваш заветът Ми с устата си, тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи? Ако видиш крадец, тичаш с него и с прелюбодейците участваш, предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство.“
„Като седиш, говориш против брата си, разсяваш клевета против сина на майка си. Понеже се стори от това и Аз премълчах, ти си помислил, че Аз съм съвсем подобен на тебе, но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти. Размислете прочее за това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме прославя и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.“
Този псалм е различен от другите псалми в това, че в другите псалми има реч, която е най-вече обръщение към Бога. Псалмопевецът говори на Бога, повечето псалми са плач, молитва, но в този псалм ние нямаме молитва, а имаме съд. Този псалм е пророчески псалм. Ние виждаме, че един от жанровете на пророчеството е съдебно дело. И в това съдебно дело Бог като съдия и като обвинител излага обвиненията Си срещу народа Си.
И тук в този псалм виждаме точно това, че Бог е съдия. И в другите псалми псалмопевецът се обръща към Бог като съдия, който трябва да отсъди правилно, да защити людите Си, да защити делото на слугите Си. И наистина Бог е праведен съдия. И както се казва в Евангелието на Лука 18 глава, в тази притча за молещата се вдовица, Господ Исус каза: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“
Лука 18:7
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Слава на Бога! Бог е праведен съдия и Той ще въздаде на Своите си правото. Обаче проблемът е, когато Своите Му заслужават съд. И когато Бог съди другите, съдът знаеш ли от кой ще започне? От нас. Това се казва в 1 Петрово 4:17: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“. И ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? Те къде ще се скрият? Не знам, но ние къде ще се скрием?
1 Петрово 4:17
17 Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?
Защото първо ще започне съдът от нас. И ние виждаме в този псалм, че Господ отправя две обвинения към Своите люде. Първото обвинение е свързано с поклонението, а второто обвинение е свързано с поведението. От първи до 6 стих виждаме Бог, който идва, за да съди народа Си. Господ Бог Йехова е говорил и е призовал земята. Земята и небето са свидетели на Бога, защото те виждат всичко, което правим. Защото всичко, което правим, го правим на земята и всичко, което правим, го правим под небето.
Така че ние нямаме къде да се скрием от Бога, защото Бог е вездесъщ. И Той призовава за свидетели земята и небето. Господ Бог Йехова е говорил и е призовал земята от изгряването на слънцето до захождането. От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял. Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи. Ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Бог идва, за да съди Своите си. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людите Си, казвайки: „Съберете Ми Моите светии, които направиха с Мене завет със жертви“.
Бог започва съда от Божието домочадие. В Стария Завет Божият народ сключи завет с Бога на планината Синай и там те трябваше да подпечатат завета с кръвта на животните, които бяха заклани в жертва. В Новия Завет ние сме сключили завет с Бога с кръвта на Божия Агнец. Но както в Стария Завет народът беше в завет с Бога, ние също сме в един нов завет с Бога. И ние също сме Божии заветни люде. Небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.
Ето, виждате тук, изрично се казва, че Бог е съдия. Това е едно от Неговите качества и това е една от Неговите позиции. Той е Съдията. Той също ще съди тези, които не Му се покоряват. Но за този псалм специално, той не е за тези, които не се покоряват на благовестието. Този псалм е за тези, които са Негови. Не пише ли на едно място, че ние, които сме вярващи, от смърт преминаваме във вечен живот? Ние преминаваме във вечен живот и няма да видим смърт, обаче съдът няма да ни се размине.
Да, ще има награди, но ще има изобличение. И съдът започва още от сега и на тази земя. Защото когато ние сеем за плътта в живота си, когато правим компромис и си мислим, че ще може да ни се размине, не ни се разминава. Но Бог ни наказва. Бог наказва тия, които люби. И бие всеки син, който приема. Когато Той ни бие, ние няма да умрем. Ние няма да отидем в смърт, но ще бъдем наказани. Виждаме Давид. Не случайно псалмите са подредени по един особен ред.
И точно след този Псалм 50 е Псалм 51. Псалм 51 е покаянието на Давид. Давид беше Божий човек, човек според сърцето на Бога. Но когато той съгреши, размина ли му се? Бог го наказа. Бог го осъди. Това, което той направи в тайно, му беше въздадено наяве. Така че Бог е любов, но Той е и огън пояждащ. И тук затова ние трябва да се покаем. Този псалм не е написан, за да ни плаши, но той е написан, за да ни призове към покаяние. Той е написан, за да прегледаме постъпките си.
Защото Бог желае ние да бъдем святи. Бог не желае ние да се сравняваме с тези, които не Го познават, но Бог желае да се сравняваме със стандарта на святост, който е Исус Христос. Затова ние трябва да прегледаме себе си. И в този псалм обвиненията са в две посоки: първо – нашето поклонение, и второ – нашето поведение. И първата част, от стих 7 до 15, е във връзка с поклонението. И Бог започва да говори и се обръща към Своите и казва: „Слушайте, люде Мои, ще говоря“.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем хора, които не само слушат, но и изпълняват Твоите повеления. Нека нашият живот бъде жертва на хваление пред Теб. Изчисти сърцата ни, премахни всяко лицемерие и ни води в пътя на святостта. Нека Твоят съд в нас да бъде за нашето очистване и израстване, за да можем да Те прославяме с целия си живот. В името на Исус Христос, амин.
„Израил, ще заявя пред тебе – Бог, Твой Бог съм Аз.“ Слава на Бога. Така че, въпреки че Бог не се съди, Той не се отрича от нас. Той продължава да бъде във завет с нас. Но понеже Той ни обича и ние сме Негови, затова Той не може да търпи в нас да има нередности. Както един баща, Той иска децата Му да бъдат добри, да бъдат послушни, да не бъдат разглезени. Защото знае, че ако децата Му са добри, те ще бъдат добри и в живота. Ако от малки са непослушни, ще се разглезят и нищо няма да стане от тях.
Така че Бог желае ние да бъдем едни святи Негови деца. И първата точка е нашето поклонение. Защото от поклонението тръгва всичко в живота ни. Това, когато ти се покланяш, определя ценностната система и определя оттам какво ще бъде в сърцето ти и какъв ще бъдеш в живота си. Онези, които не се покланят на Бога, а се покланят на себе си, те живеят егоистичен живот. Онези, които се покланят на различни други неща в живота си, това, когато се покланят, определя целия кръг на живота им.
Затова е много важно ние да имаме едно истинско поклонение на Бога. Защото Сатана също търси поклонници. И даже той, най-безсрамно – представете си, това беше върхът на неговото нахалство за мене – когато той изкушаваше Исус Христос, представете ли си да Му каже: „Ще Ти дам целият свят, ако паднеш да ми се поклониш“. И много хора в този свят се покланят на Сатана, въпреки че не го осъзнават. Но те са заслепени и той е княз на този свят. Но също Господ Исус Христос каза, че иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отеца с дух и с истина.
Защото Отец търси истински поклонници. Мисля, че когато Господ Исус Христос каза тези думи, може би имаше предвид и този псалом. Защото Бог не търси едно ритуално поклонение. Бог не търси едно механично поклонение. Той казва: „Вие Ми принасяте жертви“. Той не отричаше, че те принасяха жертви. Обаче това принасяне на жертви беше просто едно традиционно принасяне на жертви. Едно принасяне на жертви, с което те си мислят, че са изпълнили дълга си към Бога, но това не беше дълбоко, искрено, сърдечно поклонение.
Те го принасят на бесовете. Не, те го принасят на Бога, но не с отношението, което трябва. Писанието на едно място казва, че те го принасят на бесовете. Това, което те принасяха, те се принасяха наистина на бесовете, когато те принасяха, служеха, отиваха в идолските храмове в Коринт. И там в Коринт те ядяха и пиеха. Там се казва, че наистина това, което те ядат и пият, е да имат общение с бесовете. Но тук Бог не говори за такова нещо, но Той говори за тези, които са Негови, които се покланят на Него, обаче не Му се покланят с отношението на искрени сърца и не Му се покланят с цялото си сърце, а просто едно повърхностно поклонение.
Едно лицемерие. И които си мислят, че когато те са заколили животните, са приключили със задълженията си към Бога. Изпълнили задълженията, като са заколили животните. Така че ние може да си мислим, че като сме дошли на църква, сме си изпълнили задълженията да се поклоним на Бога. Но не е достатъчно само да дойдем на църква, но трябва да дойдем с един чист ум, с едно чисто сърце. Да търсим Бога с духа си. Нали разбирате? И наистина ние да преживеем поклонението и нашето поклонение да не бъде повърхностно и традиционно и ритуално.
И просто като едно поклонение, което е в релси. Значи, когато вече няма близостта, вече няма живота, тогава поклонението става мъртво поклонение. За това говори пророк Исаия. В първа глава на пророк Исаия той така описва точно това. И той им казва, и това е нещо, което е за нас и ние трябва да бъдем много чувствителни към Божието обвинение. Защото Бог е чувствителен на тема поклонение. И вижте какво казва Той. „Чуйте словото Господне, князе содомски.“
Исаия 1:10-17
„Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски. Защо Ми е множеството на жертвите ви? – казва Господ. – Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстината на угоени; и не Ми е угодна кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой поискал от вас това да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси, темянът е мерзост за Мене. Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията. Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.“ Основната идея на 50-и псалом и във втората част тя се разкрива още по-пълно. Защото там се говори вече за поведението в прав текст. И Бог казва всъщност, че Той не може да търпи ние да живеем в грях и в същото време да идваме в църквата и да живеем един двойнствен живот. От една страна сме уж Божии и святи, а от друга страна сме заедно с грешниците.
Те, които колят още по старата традиция животни, които ги колят, това не е ли грях за тях? Той не иска жертва, Той иска жертва на Бога, Той иска да го заменим с отците. Това също се отнася и за това, но не само за това. Ние знаем най-ясно, че кръв от юнци, от козли не може да очисти грехове и след Христос ние не принасяме други жертви, защото Той е нашата жертва и всяка друга жертва вече се обезсмисля и подценява стойността на жертвата на Христос. Обаче тук става въпрос за едно поклонение, което е лишено от съдържание.
И тук във Исаия се продължава и това казва: „Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене, дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не ще да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетението, отсъждайте правото на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.“ Значи най-висшата форма на поклонение е всъщност един живот по Божията воля. Покорството на Божието Слово е най-висшата форма на поклонение.
Не само да дойдем в църква или да изпълним някакви ритуали и да си мислим, че щом сме изпълнили ритуалите, ние сме така изпълнили дълга си към Бога, но да знаем, че Бог ни наблюдава 24 часа в денонощието, 168 часа в седмицата. И тук също казва, че Бог желае да принасяме пред Него жертва на хвала. В Стария Завет те са принасяли тези жертви, където ти казваш, брат Стойко, но Бог желае ние да Му принасяме жертва на хвала. Бог казва: „Не ще да приема юнец от ръката ти, юнец от къщата ти, нито козли от стадата ти, защото Мои са всичките горски зверове и добитъкът, който е по хилядите хълмове. Познавам всичките планински птици и полските зверове са в ума Ми. Ако гладувах, не щях да кажа на тебе, защото Моя е вселената и всичко, което има в нея. Ще ям ли месо от юници, ще пия ли кръв от козли? Принеси Богу жертва на хваление и изпълни на Всевишния обреците си.“ Значи, ако ти си обещал нещо пред Бога, ти трябва да изпълниш обещанието си. Едно е този оброк да следваме Бога. Ние го правим в началото на нашия християнски живот и при водното кръщение.
Тогава ние се посвещаваме на Бога и ние се обричаме да Го следваме. Но има и други обреци, които ние правим. Например, аз съм правил обреци, за да кажа: „Господи, ако Ти ми помогнеш за това и това, аз ще направя това и това“. Когато човек изпадне в ситуация, която е много трудна, той може да направи обрек пред Бога. Как например Анна, която нямаше деца и тя обрече Самуил и каза: „Господи, ако Ти ми дадеш дете, аз ще го дам на Тебе. То ще бъде заделено за Господа“.
И наистина тя изпълни обрека си. Но това е много тежко. Тя можеше да каже: „Аз сега си гледам детето, много получавам молитвата ми, ама сега как ще се откъсна аз от него“. И имаме този пример в Библията с Ефтай, който обрече дъщеря си и той изпълни обрека си. И затова Божието Слово ни казва да бъдем много внимателни в това какво обричаме на Бога и какво Му обещаваме, защото Бог го чува и това е между нас и Бог. Тези, които правят сега още ложници, казват: „Господи, ако не излекуваш детето, аз ще заколя следващата година, обричам курбан“.
Това пак е обрек, който Бог го чува. Разбираш, Бог го чува. Другият въпрос е дали обрекът трябва да се остави в коли на животни, но самият обрек, ако той е пред Бога, той е обрек, който Бог го чува. Не трябва да се прави това нещо? Не, не трябва да се прави. Не трябва да се прави обричане на животни, а трябва да се направи обричане на други неща. Например, аз мога да кажа: „Господи, ако Ти направиш така, че аз не отида в казармата, през тези две години аз ще служа и ще бъда на Твое разположение, ще бъда войник в Твоята армия“.
Аз направих такъв обрек със Бога. Бог направи така, че аз да не отида в казармата и през тези две години аз служих на Бога. Сега, ако аз през тези две години тръгна някъде другаде и не си изпълня обрека, дали разбираш? Значи това е друго. Или пък Диана е правила обрек за пост и казва: „Господи, ако Ти ми помогнеш за тази работа, аз ще дам пост благодарствен три дена. Няма да ям, ще дам благодарствен пост за Тебе“. И Бог ти е помагал, разбираш.
Тоест има други неща, които ние можем да обричаме, не само животно. Но обрекът като обрек е нещо, което е добро. Защото виждам и апостол Павел имаше обрек в Новия Завет. „Господи, ти кому ме оставиш, да не му прекривиш на бегло, аз ще служа, ще придобивам, ще бъда в Твоя дом“. Това е обрек, който ти си направил. Ти си имаш този обрек, който ти си казал, че: „Господи, ако Ти ми дадеш здраве, аз ще бъда в Твоя дом и няма да отсъствам“. Ето това е пак нещо, което е духовно, което няма нужда да бъде животни или нещо друго.
Но тук се казва: „Принеси Богу жертва на хвала и изпълни на Всевишния обреците си; и призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославяш“. Т.е. ако твоите отношения с Бога са изправни, тогава твоите молитви ще бъдат чути. И тук обаче Бог не спира дотук, но продължава вече за поведението. И въпреки че Той говори на Своите си, Той се обръща към нечестивия. И в случая на нечестивия е един, който познава Бога, но е започнал да се, както една ябълка, която червясва отвътре, като започне да е гнила, вътре в нас може да има гангрена.
Гнилота в сърцето, гангрена. И тази гангрена е с която ние трябва да се борим. Защото тук става въпрос за един, който познава Бога, за един, който е Божий човек, за един, който е в завет с Бога, но въпреки че е в завет с Бога, въпреки че е познавал Бога, въпреки че е служил на Бога, т.е. той даже е служител, въпреки това той е червив отвътре. И такъв човек трябва да бъде много, много внимателен, защото ако той не се покае, той ще погине. Той няма да бъде спасен.
И вижте какво се казва, но на нечестивия казва Бог, и това е парадоксът, и затова тук аз включвам и себе си, защото никак не съм аз застрахован, въпреки че съм проповедник. Защото казва: „Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти, да разгласяваш Моите повеления и разказваш завета Ми с устата си?“, т.е. ти си един проповедник, говорител на Божиите слова, на Божия закон, тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи. Т.е. ти не слушаш това, което проповядваш и животът ти не съответства с твоето учение, но ти ставаш един фарисей.
И тук се казват конкретни обвинения. „Като видиш крадец, ти тичаш с него“. Значи ставаш участник в неговите дела. „И с прелюбодейците участваш“. Значи ти си крадец, ти си прелюбодеец, ти си клюкар. „Предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство. Като седиш, говориш против брата си и разсяваш клевета против сина на майка си“. И тук в моята Библия пише клетвата, но нищо чудно да е и клеветата. Да, може би е повторение. Зависи преводите малко, трябва да се изследва тази дума точно, дали е клевета или клетва.
Но и в двата случая тук обвиненията са конкретни. Значи ако ти участваш и премълчиш, когато видиш кражби, ти ставаш участник в това. Ти можеш да не прелюбодействаш физически, но ако ти погледнеш жена с подбуда да я пожелаеш, ти вече си прелюбодействал с нея в сърцето си, каза Исус. Да не клеветиш директно, но ако ти допуснеш да говориш против брат си, против сестра си, тогава ти ставаш на страната на сатана, защото той е клеветникът на нашите братя.
И ние виждаме в Новия Завет потвърждения на тези стихове, например в Римляни първа глава, там където са изброени греховете на света. И най-долу се казва за човеците, тия които вършат такива работи заслужават смърт. Не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат. Т.е. одобрението на греха те поставя наедно с този, който върши греха. Тук е, тук е. Това са такива човеци, които при все че знаят, точно това е. 32-ри стих. „Които при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия които вършат такива работи заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат“.
Т.е. одобрението на греха те прави участник на греха. А в Първо Коринтяни 9 глава апостолът Павел и в Римляни 2 глава каза: „Ти, който съдиш другия, съдиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?“. Ето го, във 2 глава. Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона, ако през това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието на истината, тогава: „Ти, който учиш другия, учиш ли себе си?
Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона? Питам това, защото, според както е писано: „Поради вас се хули Божието име между езичниците“. И апостол Павел казва в 1 Коринтяни 9 глава: „И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно, така удрям, не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен“.
Римляни 1:32
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
Римляни 2:1-24
1 Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)
16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
1 Коринтяни 9:27
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
Така че ние трябва да знаем, че това е реално обвинение за нашето поклонение и за нашето поведение. И тук апостол Павел казва това, което Бог говори: „Понеже ти си сторил това и аз премълчах“, защото много често Бог не ни наказва веднага и ние си мислим, че щом Бог не ни наказва веднага, значи ни се е разминало и можем да си грешим и да не ни се размине. Но Бог ни предупреждава, че няма да ни се размине. Когато Давид съгреши с Вирсавия, мина една година, преди да дойде пророк Натан да му пророкува и да се случат лоши неща в дома му.
Но не му се размина, така че и на нас няма да ни се размине. Затова и в Новия Завет апостол Павел казва: „Не се лъжете“. Основната същност е осъждението, което не идва веднага. Но и изтърпяването, и самото забавяне за духовният събор, тези трябва да ни доведат до покаяние. Но в сегашно време, никой не знае кога ще дойде съдът. И тогава се казва: „Понеже ти си сторил това и аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе, но аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти“.
Псалм 50:21-22
21 Понеже си сторил това и Аз премълчах,
ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 И така, разсъдете за това вие, които забравяте Бога,
да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Размислете прочее за това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам без да се намери кой да ви избави. Т.е. ако ние не се покаем, сам Бог ще ни бъде враг. И тогава ние ще бъдем просто разкъсани и унищожени и поядени. Нищо няма да стане от нас.
И последният стих на Псалома обобщава тези две теми, които са в Псалома – поклонението и поведението. И казва: „Който принася жертва на хвала, той ме прославя“. Т.е. не е просто жертва, но жертва на хвала.
Псалм 50:23
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;
и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
И втората част е: „И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение“. Така че нека Бог да ни помогне да си вземем бележка, да си вземем поука, да се покаем, да отхвърлим греха, да отхвърлим гордостта и да следваме Божия път.