В началото на тази 2014 година бих желал да размислим върху предизвикателствата, които стоят пред нас като църква, като тяло на Господа, което желае да разпространява Благата вест и да изпълни Великото поръчение на нашия Господ. Спомняте ли си каква е нашата мисия? Ние я повтаряме непрекъснато. Ние казваме, че сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Тази наша мисия е основана на Великото поръчение на нашия Господ.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Но кои са предизвикателствата, които стоят пред нас? Аз вярвам, че е добре ние да си дадем сметка за това защо ни е толкова трудно да благовестваме, защо ни е толкова трудно да расте църквата. Трябва да знаем, че има причини за това, има предизвикателства, които стоят пред нас. И може би бихме могли да ги разделим на две групи: първата група – духовни предизвикателства, и втората група – морални предизвикателства.
ДУХОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Когато говорим за духовните предизвикателства, може би би следвало да погледнем историята. Как идва християнството в България? Кой е царят, който покръства българите? Цар Борис. Той покръства българите. И в началото това покръстване от една страна е нещо добро, защото по този начин братята Кирил и Методий изобретяват, създават българската азбука. С каква цел създават азбуката? С цел да може да се превежда Божието Слово, Библията, Евангелието и хората да могат да чуват Благата вест. Така че всъщност Кирил и Методий са, бихме така могли да ги наречем, първите мисионери, които са достигнали нашите земи още през IX век след Христос. И те са превели Библията, защото това е всъщност задачата на всеки един мисионер – когато той отиде, за да достигне една недостигната група, той да преведе Библията, свещените писания на техния език.
Така че още тогава ние сме били покръстени. България приема християнството като своя религия. И тогава нещата са били различни, в смисъл, че строят е бил такъв, че не е имало толкова много лична независимост, както днес. Днес много се набляга върху независимостта на личността и всеки си прави каквото си иска, но тогава не е било така. Онова, което каже царят, се следва от всички. Така че щом Борис приема християнството, целият народ приема християнството. И от една страна това е било добро, защото за много кратък период един цял народ става християнски. Но от друга страна това не е добро, защото християнството не е вяра или учение, което може да бъде наложено със сила. А тогава то се налага със сила.
Дори има случаи от водачите на народа, които тогава са наричали боили или боляри от болярските родове, които са отхвърлили християнството и са държали за стадата си вяра в Тангра, той ги убива. И убива не само тях, но убива и децата им, за да няма отмъщение от страна на техните деца. Така че всъщност християнството бива наложено в България със силата на меча. И това не е добро, защото нищо не може да бъде наложено със силата на меча. На практика това води до нещо, което се нарича смесване на религиите. Когато се смесят различни религии, всъщност вместо да се покланяме, например, на бога на морето, ние се покланяме на свети Никола. Тоест на името на боговете се слагат имена на светии и по този начин се получава една смесица на вярванията.
Тази смесица на вярванията е един проблем и до днес, защото много хора вярват в различни неща, които бабите са им казали. И така се предава от жени на жени вярвания, но те не са основани на Божието Слово, а са основани на предания. Така че това пречи, това смесване на религиите пречи на приемането на благовестието.
ИСЛЯМЪТ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ВЯРАТА С ЕТНОСА
След това идва в България ислямът. 500 години България е под турско робство. И в тези 500 години има опити за насилствено налагане на исляма. И в някои случаи тези опити са били успешни. Имаме цяла група в територията на нашата държава от тези хора, които се наричат помаци, които са били измъчвани, за да приемат исляма насила, да се откажат от християнството. И също много хора са били убити в тези опити на исляма и на Турската империя да наложи исляма в България. Така че имаме тези насилствени опити за налагане на религия, които са несъстоятелни, които не са в духа на Бог, който е любов.
Другият проблем е 500 години турско робство. Всъщност в тези 500 години турско робство се получава така, че в манастирите се запазва българският дух. Там, където е била вярата в Христос. И ние знаем, че всъщност много от нашите възрожденци са били духовници. Както дори Васил Левски, който е бил дякон. Да, дякон Левски, който е всъщност, може да се каже, най-светлата личност в нашето Възраждане. Той е бил дякон в Православната църква. И всъщност това довежда до едно идентифициране на вярата с етноса. Хората започват да смятат, че ако те са българи, значи те трябва да бъдат православни християни. И ако те не са православни християни, значи са мюсюлмани. И ако са мюсюлмани, те са турци. Значи ти или си православен християнин и си българин, или ако не си православен християнин, ти не си българин. Това е всъщност нещо, което е заложено в умовете на нашите сънародници.
И това е всъщност един от големите проблеми за приемането на благовестието. Защото те смятат, че когато приемат благовестието и станат християни, евангелски християни, те напускат православната вяра. А напускането на православната вяра за тях е напускане на българщината. И това е всъщност един от големите проблеми, защо много хора отказват да приемат благовестието. Защото те имат толерантност към нас. Например тук, ние не можем да се оплачем, че хората ни отхвърлят или ни гонят. Не. Те казват: „Вие се събирайте, вярвайте в това, което искате, но не ни занимавайте“. Или те казват обаче в същото време, че ние сме друговерци. Те казват: „Ние сме християни за себе си, а вие сте друговерци“. Което всъщност не е така.
Ние също сме християни, защото по отношение на основните богословски постановки, евангелската църква и Православната църква нямат разлика. Православната църква вярва в един Бог и ние вярваме в един Бог. Православната църква вярва в един Бог в три лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. И ние вярваме в един Бог в три лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Православната църква вярва в жертвата на Христос, чрез която ние се изкупваме. Ние също вярваме в жертвата на Христос, чрез която се изкупваме. Православната църква вярва във възкресението от мъртвите и в Исус Христос, който възкръсна от мъртвите. Ние също вярваме във възкресението на Христос и в това, че Той е възкръснал от мъртвите. Те празнуват Рождество Христово и ние празнуваме Рождество Христово. Те празнуват Великден и ние празнуваме Великден. Тогава каква е разликата? Разликата е, че към тези основни богословски положения, които са в Библията, с течение на времето Православната църква добавя преданията на различни водачи в църквата и поставя властта на църквата наравно с властта на Писанието. И те казват: „Да, Библията, но и църквата“. Издигат дори властта на църквата над властта на Писанието, защото те казват: „Писанието е свещено и ние признаваме неговия авторитет, но църквата е написала Библията, следователно църквата е над Библията“.
А ние казваме, не, Библията е Боговдъхновена и поради това, че тя е Боговдъхновена, тя е над църквата, и за това църквата трябва да се покорява на Библията, а не Библията да се сложи на второ място след властта на църквата. Защото, както ви казах, в тези учения на църквата навлиза смесицата на езичеството. И там има поклонение на икони, което богословски е оправдано, защото те използват богословски казано. Те казват, че иконите са просто картини, които ни помагат ние да възприемем по-добре благовестието, защото хората не са можели да четат, но това по-добре да им нарисуваме картина и чрез тази картина ние да им представим благовестието.
Но, поради тази смесица на религиите, това, което се получава, е, че обикновените хора, вместо да видят благовестието в иконата, те виждат в иконата идол или виждат техния бог, на който те могат да се молят и по този начин се изпада в идолопоклонство или в нарушение на втората заповед, която е „не си прави кумир“.
Изход 20:4
4 Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята;
И именно заедно с това идват и други учения, като, например, за това, че след смъртта може да има изкупление, различни подавки, различни жертви, докато в Божието Слово ние виждаме, че една е жертвата.
Думата „курбан“ означава „жертва“ и ние виждаме, че един е нашият курбан – Исус Христос. От тук нататък ние можем да принесеме на Бога жертви, но тези жертви могат да бъдат духовни. Благодарност, хваление, изповед, добри дела, но не и да колим животни пред Бога, защото това вече е омаловажаване на Христовата жертва, която е истинската същност на всички жертви, които са били принесени преди това в Стария Завет, по времето на израилтяните. Всъщност, брат, много ми е впечатлявало, че смисълът е такъв, че те като кажат, че като курбан не е достатъчно Исус Христос.
Да. Силно, че не е достатъчно Исус Христос, който да бъде курбан. Да. Точно това искам да кажа, че поради тази причина ние не приемаме тези учения на православната църква, които не са в съгласие или не са основани на Библията. И поради това е разликата между нас и тях. Времето на хората в Стария Завет е поновено. Така че, всъщност, виждаме тези проблеми и тези предизвикателства, имаме едно наслояване в историята. И едно идентифициране на православието с българщината, което пречи на хората да приемат благовестието, защото за тях да приемат благовестието означава да престанат да бъдат българи.
Но това съвсем не е така, защото ние, като евангелски вярващи, сме не по-малко патриоти и родолюбци, отколкото православните българи. Ние също обичаме страната си, ние също желаем най-доброто за България, ние не сме предатели или някакви други. Но ние виждаме тази духовна криза, виждаме насилственото налагане на християнството, виждаме 500 години турско робство, виждаме това идентифициране на българщината с православието, което е една голяма бариера.
И след това, отгоре на всичко това, имаме 40 години атеизъм. По времето на комунистическата власт в България, от 1945 до 1989, това са 45 години власт на комунистическата партия. И в този период от 45 години, основното учение на комунистическата партия е, че няма Бог. Те затварят църквите, затварят не само евангелски църкви, те затварят и православни църкви. Единствено оставят някои църкви да функционират, за да може да се застраховат, когато са обвинени, че те погазват свободата на съвестта и на вероизповеданието, да кажат „О, не, при нас има свобода на вероизповеданието, ето ги тези църкви, ако искате, тези се покланят“.
Но в същото време в тези църкви влизат предатели, които ако видят, че някой отива, веднага го докладват на неговия партиен секретар, защото цялото население беше разделено на партийни групи. И всеки цех имаше партиен секретар, всеки клас имаше комсомолски секретар и всичко беше разделено на партийни структури, които бяха навлезли до най-ниското ниво на власт. И всеки беше длъжен да докладва на по-високия и така партията управляваше всичко и всичко се знаеше.
И ако някой стане християнин и се осмели да отиде на църква, това, което се случваше беше, че в неговата характеристика се вписва или в неговото досие, защото всеки има характеристика. И там се пише – НЕНАДЕЖДЕН. Ненадежден. Значи той не може да има висше образование, не може да взема някакви по-високи постове, той може да бъде само трудовак. Затова и много от нашите евангелски братя, когато бяха приемани в казармата, те не ги допускаха да бъдат, например, в школата, имаше школа за офицери в Шумен и във Велико Търново, те не се допускаха в тези школи, но те се изпращаха в трудови войски.
Значи в трудови войски, там само имаха кирки, и нямаха много оръжия, кирки и лопати, и работят, и това им беше, всъщност, военната служба. И от там нататък им се позволяваше да растат. Много от, аз познавам лично хора в Казанлък, защото тогава аз бях дете, които, заради това, че бяха повярвали в Исус, бяха уволнени от фабриката, имаше тъкачна фабрика там. Значи бяха уволнявани, заради това, че сте станали евангелисти, заради това, че сте станали християни.
Пасторите биваха вземани от мястото, от където са, да кажем, ако аз съм от Бургас, ще ме вземат и ще ме изпратят в някое село, и там аз мога да изселват пасторите. И политиката, всъщност, на БКП беше много коварна. В смисъл такъв, че те желаеха да прекъснат вярата. Те казаха, ние няма да се занимаваме с вярващите, които вече са възрастни, защото ако ние се опитаме да ги спрем да вярват, те няма да се откажат, защото те знаят техния Господ, те са абсолютно убедени в тяхната вяра.
И те са готови да умрат заради вярата си. И ако ние убием някой, ще го направим мъченик. А те се страхуваха от това да направят някой мъченик, защото те знаеха, че кръвта на мъчениците е семето на вярата. Защото в миналото, когато римските и византийските императори, всъщност римските по-точно, защото Византия вече са били християни. Но римските императори, когато са преследвали християните и са избивали вярващите и лидерите, тогава тяхната кръв, тяхната жертва е ставала повод още повече хора да повярват в Исус.
И комунистическата партия, по-скоро 6-то управление, защото там е било мястото, където се занимавали с атеизъм и с пропагандата срещу християнството, те се страхували да убият християни, да убият вярващи, за да не ги направят мъченици. Но те са казвали, това, което ние ще направим, ние ще ограничим вярата да бъде само за възрастните. Няма да допускаме младото поколение да бъде обучено във вярата. Затова по това време нямаше неделно училище. Неделно училище бяха напълно забранили във всички евангелски църкви.
Бяха забранили на родителите да казват на децата си, да ги възпитават в християнски добродетели. Значи аз когато повярвах в Бога, аз бях малък, аз бях на 6 години, и започнах да ходя на църква, но пасторът се страхуваше да ме кръсти във вода. Официално. Защото ако ме кръсти във вода официално, може да си изгуби мястото в града и да бъде изселен, защото беше забранено да се работи с деца. И затова аз бях кръстен тайно в една река. И всъщност във Бургас също нямаше в църквата, имаше само една евангелска църква и това беше 50-тата църква, на улица Стамболийски 4, там също нямаше неделно училище за децата.
Цялата работа с децата беше тайно между семействата и беше много ограничена поради това, че партията искаше да пресече вярата. И затова днес е много важно, когато имаме тази свобода, да предаваме вярата си на децата. И затова е много важно да имаме неделно училище. Затова е много важно да имаме тази свобода да учим децата си вярата. Затова е много важно да имаме стабилни семейства. Защото, всъщност, това казва Бог в Малахия, че Той мрази развода.
Малахия 2:15
15 Защото не направи ли Той двамата един човек,
ако и да имаше още от духа на живота?
И защо един?
За да очаква набожно потомство.
Затова внимавайте в похотите си
и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
Малахия 2:15
15 Защото не направи ли Той двамата един човек,
ако и да имаше още от духа на живота?
И защо един?
За да очаква набожно потомство.
Затова внимавайте в похотите си
и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
Той казва: „Не искам ли Аз те да бъдат едно? И защо да бъдат едно? За да имат благочестиво потомство“. Бог очаква благочестиво потомство. Но Комунистическата партия искаше да удари точно там. И да прекъсне нишката на вярата. Да прекъсне щафетата на вярата. Слава на Бога, че през 1989 година, за изненада на всички, комунизмът падна. Защото ние си мислехме, че това ще бъде вечно. Защото те ни учеха, че ще има социализъм, социализъм, социализъм до момента, в който дойде комунизмът.
Тогава вече, като дойде комунизмът, т.е. съвършенство на социализма, там вече всичко ще бъде за всеки: от всекиго според труда, на всекиго според благата. Така беше. Така че ние строяхме социализма с цел да стигнем до комунизма. Но изведнъж социализмът падна и дойде капитализмът. Така че всички тези неща, които са се случили в историята, са предпоставка защо днес хората не са отворени да приемат Благовестието. Защото има наслояване, което Сатана е изграждал с годините.
Наслояване още от началното приемане на християнството в България, което е било насилствено. Наслояване е поради 500-годишното робство на исляма, който е бил войнстващата религия. И тя е показвала: ако има някъде църква в града или в селото, тя не може да бъде по-висока от къщите. От къщите не може да бъде по-висока. И затова има църкви, които се наричат „вдълбани“, за да може хората да ходят изправени в тези църкви. Те са вдълбавали църквите надолу, в земята, за да може пак да бъдат големи, но да не бъдат високи.
Много от църквите в Странджа са по този начин. И също в Созопол има църква. Така че виждаме, че има поредица от исторически събития, чрез които Сатана налага това отношение на атеизъм, това отношение на безверие. Имаше в училищата кръжоци по атеизъм. И много деца се записваха в тях. И там се учеше, че има Бог, но за Библията се казваше, че религията е опиум за народите. Че тя е инструмент, с който капиталистите и властниците желаят да държат народа в робство.
А в същото време комунистическата власт държеше всички под контрола си чрез дух на страх. Защото във времето на комунизма имаше дух на страх. Защото ако ти кажеш нещо, има опасност да отидеш в някой от тези лагери на смъртта, които бяха на острови, Белене и така нататък. Така че всичко това допринася за духовната криза, в която ние живеем. В същото време имаме една морална криза. През 2007 година България се присъедини към Европейския съюз.
През 2014 година, вижте колко бързо е минало времето, 7 години минаха. От 7 години ние вече сме член на Европейския съюз. От 2014 година ние вече можем да работим във всички страни в Европейския съюз и пазарът на труда се отваря в европейските страни и за българите. По този начин Европа става нещо подобно на Америка. Америка е разделена на щати, но разликата е, че там всички щати приличат по това, че говорят един език и имат обща история. Докато в Европа всички държави имат много дълга история назад в миналото и много силен шовинистичен дух, много силен патриотичен дух, всеки си държи неговото.
Испанците на испанското, французите на френското, немците на немското и е много трудно да има единство, защото тези стари вражди, които са били, те се оказват все още влияещи. Обаче имайки обща валута, която е еврото, и липса на граници, в смисъл, че границите са отворени и всеки може да пътува във всички държави. Тогава, когато вземете с вашия автомобил да пътувате, можете да си минете с личната карта през Румъния, от Румъния да отидете в Унгария, от Унгария да отидете в Австрия, от Австрия да отидете в Германия, да отидете до Северна Европа, да минете през тунела, да отидете в Англия и навсякъде може да пътувате по Европа.
Така че ние имаме в Европейския съюз една обща валута и един общ пазар, защото всъщност това е целта – да има общ пазар. И това е, което ни обединява, но по този начин ние всъщност приемаме и предизвикателствата, които идват в Европа. Защото в Европа това, което действа, е също един голям атеизъм. Там вече няма вяра в Бога, която е била в историческите времена. Но в следствие на Просвещението, в следствие на Френската революция, в следствие на идването на философи като Ницше, които поставят всичко под съмнение.
И Европа става цинична. Да бъдеш циничен означава ти да поставиш всичко под съмнение. Ти казваш: „Ако нещо добро е било направено, то сигурно е било с погрешен мотив“. Всичко се поставя под съмнение, всичко се разделя на части и се поставя под съмнение. Както това се видя много ясно в смяната на вестниците след падането на комунизма. Преди падането на комунизма имаш един вестник, който се казваше „Работническо дело“. Но дори и в „Дума“, значи преди това, ако прочетеш статиите във вестниците, всичко е с едни такива ясни заглавия, със смисъл, всичко е написано по един такъв стремеж, научен начин.
А като идва промяната, заглавията стават цинични, просто крещящи и всичко, което се пише, е негативно. Преди беше позитивно за това какви са били успехите на партията, колко добив се е имало и т.н. Сега всичко е негативно, защото се присъединяваме към Европа и този циничен начин на мислене. И заедно с това идва плурализмът. Плурализмът означава правото на всеки да има свое мнение. Не единно мнение, а множество мнения. И от една страна това е добре, защото ние като малцинство имаме също право на глас.
Но от друга страна, плурализмът казва, че няма абсолютна истина. Плурализмът означава, че има много мнения, много виждания. Това е твоето виждание. Християнството е само едно от вижданията. Има и редица други. И те казват: „Няма един път към Бога, има множество пътчета към Бога“. Това е голям проблем в момента при благовестието. Защото ние говорим на хората за Исус Христос. Но какво ни казват те? „Религията е нещо много интимно, нещо много лично. Така че не можеш да се месиш в моите вярвания“.
„Аз може да си имам малката връзка с Бог по мой си начин. Ти си имай твоята връзка, но не ми налагай твоя начин на мислене“. Това стои като разбиране, особено сред младото поколение. Те казват: „Добре, вярвайте си, ние няма да ви гоним, но не се опитвайте да ни налагате вашето мнение. Защото ние имаме нашето собствено мнение. И то е за нас свято и вие нямате право да ни го променяте“. И това всъщност е още една бариера, която се добавя върху всички тези предизвикателства, които ние срещаме.
Върху духовните предизвикателства, върху духовната криза в България, се прибавя и морална криза. И тази морална криза влиза дори в Православната църква. Защото това, което се получава и с което ние като пастори се събираме от време на време и разговаряме, едно от нещата, които отчетохме напоследък, беше, че вече евангелските църкви не се наричат секти. Защото имаше една реакция след падането на комунизма, имаше съживление в България. От 1988 до 1992, четири години, имаше съживление, при което много хора дойдоха в евангелските църкви.
Ние, като евангелски вярващи, правехме публични евангелизации, които бяха на стадионите. Аз лично съм бил на евангелизация на стадион „Черноморец“, лично съм бил на евангелизация на стадион „Нефтохимик“ и то не само една, но поредица от евангелизации, които са били не само в Бургас, но и в цяла България. Православната църква се подразни в този момент, защото хората идваха, но идваха в евангелските църкви, а не в православната. И затова те сложиха един етикет.
През 1993-1994 година започна една медийна кампания срещу евангелските църкви, в която те бяха наречени секти. Така че ако ти отиваш в евангелска църква като нашата, ти се считаш за сектант. И те казаха, че в тези секти се извършват самоубийства, в тези секти се извършват какви ли не перверзии, какви ли не лоши неща. Това мнение се е запазило в много хора. Но в същото време в медиите, това което се забелязва напоследък, е, че те вече не говорят в медиите, във вестниците, не пишат за евангелските църкви като секти, но евангелските църкви във вестниците се наричат евангелските църкви.
Което е една промяна. В медиите, в интернет, във вестниците, когато говорят за мероприятия, които евангелските църкви извършват, вече не ги наричат „сектите направиха това или онова“, но вече казват „евангелските църкви“. Което вече е една положителна промяна. Но сега пък те започват да атакуват православната църква. Защото вижте какво става в православната църква. Много духовници се оказват, че са хомосексуалисти. Оказва се, че позициите, които трябва да бъдат заети от висшите духовници, се купуват или се постигат по неправилен начин.
Има корупция във висшето духовенство. Всичко това се изложи на показ. И хората се отвръщат и от православната църква. И те казват: „Ние повече въобще няма да стъпим в тази православна църква“. Което не е добро. Да не говорим за това, че православната църква в България беше разделена за 10 години. Знаете, имаше два синода през един доста дълъг период от време. Имаше синода на дядо Пимен и синода на дядо Максим. Тогава имаше разцепление дори в православната църква.
Всичко това, когато хората виждат разцепление, дори след евангелските църкви, те просто не желаят да се включат към нещо, което е разделено. И това е също един от проблемите в нашата църква и до днес, защото ние имаме много хора, които поради разцепление не идват в нашата църква. Така че разцеплението допълнително усложнява благовестието. Така че виждате колко много предизвикателства сте имали. И особено моралната криза.
Днес намерих една статия от Александър Андреев, който е журналист в „Дойче Веле“. И вижте какво пише той още през пролетните месеци на 2013 година, когато започват тези протести, които продължават вече над 200 дни протести против правителството. Но вижте какво казва той: „Българското общество няма стабилен морален компас. То непрекъснато допуска една и съща грешка. Мисли краткосрочно. Приема лицемерието като необходимо зло. Излъчва кухи елити и по инерция се кълне в своя доста скромен каталог от ценности, където освен трудолюбието и гостоприемството май няма други консенсусни традиции“.
И всъщност това, което се получава, е, че по времето на комунизма, комунистическата партия беше основата. Когато комунизмът падна, вече няма морална основа на народа, дори погрешна. И тогава народът остава без морален компас, без морален ориентир. Той се обръща към църквата, но църквата не е достатъчно зряла, за да даде този морален ориентир. И всъщност тук е нашето предизвикателство. Когато говоря за всички тези проблеми, това е всъщност една голяма възможност. Защото ние знаем истината, ние можем да предложим това, от което народът има нужда – морален компас, Божието Слово.
Вижте какво казва той за този морален ориентир: „Липсата на морален ориентир и натрапена система от ценности, за пореден път лъсна през последните месеци. Вярно, за морал непрекъснато се говори, но някак си под морал се разбира само едно – да не ни крадат. Мнозинството българи само вдигат рамене пред скандалите с подслушването и подминават моралния аспект като нещо второстепенно, защото явно смятат, че всяка власт го прави и то може да не е хубаво, ама си е така“.
Ето, вижте ли какво се получава – няма морален ориентир. Част от хората в страната не се стряскат и от вулгарния език на някои свои лидери, в които виждат естествено собствения си менталитет и отношение към света, но не виждат нито бездънния цинизъм на политици, нито пък тоталния морален провал на тези политици, използващи слово някъде от най-мрачното средновековие. Вярно, протестиращите поискаха нов обществен договор, но в техния бунт ставаше дума много повече за пари, отколкото за морал. Много повече за равенството, отколкото за правова държава. Много повече за възмездие, отколкото за критично самовглъбяване над въпроса: „А нима аз живея почтено?“.
Така че ние виждаме тази морална криза, която отново и отново се вижда. И всъщност, още в края на тази статия, той казва: „Високата политическа температура на българите наистина е симптом за възпаление, за съжаление обаче тя няма да ликвидира причинителя и да изправи болния на крака, защото кризата в България не е политическа. Тя не е икономическа или финансова. Не е социална или демократска“. А каква е тогава? Морална. Това са предизвикателствата, които стоят пред нас, с които ние трябва да се занимаваме.
На последно място бих добавил към всичко това „високотехнологичния“ начин на живот, който навлезе. Ние говорихме с брат Петко преди няколко седмици, той каза: „Ей, животът преди да дойдат компютрите беше по-добър“. Значи ние вече разделяме живота на живота преди компютрите и живота след компютрите. Защото преди 2000-та година колко от вас имаха компютри или мобилни телефони? Преди 2000-та година нямаше интернет, нямахме компютри.
Но сега вече имаме компютри, имаме интернет и животът вече е съвсем различен. Защото вече компютрите и техниката, таблети, нали всякакви неща, всичко това ускорява развитието на греха. Значи колкото повече грях е имало преди това, сега с тези компютри и интернет става много повече. На всеки месец, по статистиката, се създават 3 милиона нови уебсайта. От тях 70% са отворени. На всеки месец се създават 3 милиона нови уебсайта, а от тези 3 милиона над 70% са порнографски уебсайтове. Значи смятайте какво зло, каква нечистота се върти пред младежи, пред млади хора, мъже, жени в интернет.
Така че всичко това довежда до хаос. И от една страна този хаос кара хората да търсят някой, който да разреши проблемите. Защото проблемите стават толкова дълбоки, че хората започват да се страхуват и да не знаят какво да правят. И те искат някой лидер да се появи, който да донесе разрешението. И всъщност това създава възможност евентуално за идването на Антихриста, което ни очаква. Защото Библията говори, че в последно време ще дойде някой, който ще донесе мир в началото. Но всъщност под този мир той ще контролира целия свят и ще се обърне срещу Бог. Така че ние трябва да бъдем готови за всичко това. Много са предизвикателствата пред църквата, но всъщност ние не трябва да се страхуваме от тях. Но трябва да ги гледаме като една възможност за благовестие.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И Господи, ние Те молим, Ти да ни помогнеш ние да виждаме предизвикателствата, пред които стоим. И ние Те молим, Татко, Ти да ни помогнеш ние да си даваме сметка за тях, но в същото време да държим истината на Твоето Слово. Защото независимо какви са предизвикателствата пред нас, Твоето Слово е истина. Твоето Слово е живо. Ние имаме тази истина в нашите сърца и ние желаем тази истина да достигне до хората около нас.
Защото няма промяна в начина на спасение, който Ти си установил. Защото Ти си казал, че благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва.
Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
За това, Господи, помогни ни ние да държим това благовестие. Ние да държим тази пресвята вяра, която ни е била предадена от бащите ни. И, Господи, ние да Ти служим и в един свят на грях, както казва апостол Павел, сред едно опако и нечестиво поколение. Ние да светим, да бъдем светлина, да бъдем сол, да даваме плод.
Филипяни 2:15
15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
Да живеем живот на любов и на чистота.
МОЛИТВА
В името на Исус. Амин.