ПОБЕДАТА Е ОТ ГОСПОДА – (1 Царе 17:1-3) – 1

ПОБЕДАТА Е ОТ ГОСПОДА

Темата на тази проповед е „Победата е от Господа“, защото Господ дава победа в живота ни. Историята започва с предизвикателството на Голиат. Първата част на главата ни говори за заемане на позиция за битка, от първи до трети стих. В началото на тази глава четем за съдбоносната битка между Израел и филистинците. Израелчаните и филистинците разполагат становете си и се подготвят за битка. Битката ще се води в долината Ила, между Сокхот и Азика. Това не е нещо измислено, а се случва на конкретно място в конкретен момент от историята.

Тази битка се води в долината Ила, между Сокхот и Азика. За да стигнат до мястото на битката, филистинците бяха дошли от Гет и Акарон през Саарим, а израелчаните бяха дошли от Гелвуе, където живееше Саул в това време, а Давид беше дошъл от Витлеем. Така че всички се бяха събрали там за битката. В долината Ила имаше два хълма, като израелчаните бяха разположени на единия хълм, а филистинците — на другия хълм. През долината течеше една река, от която Давид взе камъка, с който уби Голиат.

1 Царе 17:1-3

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

Това не беше първата битка между израелтяните и филистинците и нямаше да бъде и последната. Но тази битка беше съдбоносна. В цялата глава има едни думи, които са ключови, и те описват думите „война“, „битка“ и „бой“. Те са ключови в тази глава и ни разкриват основната ѝ тема. Тази глава говори за битката, говори за войната, говори за духовното воюване. Добрата вест или главната идея на тази глава е, че с помощта на Бог, Израел спечели тази битка. Не чрез някаква военна мощ, а чрез едно овчарче, което имаше един камък, който хвърли с една прашка и победи.

Така че Бог може да използва едни нестандартни оръжия, за да даде победа на Израел. И това е добрата вест за нас. Господ е с нас в нашите битки. Обърнете се към човека до вас и му кажете: „Господ е с нас в нашите битки“. Разказът започва с думите: „След това, като свикаха филистинците войските си за война“. Тук другата ключова дума, освен битка, е „филистинци“. А думата „филистинци“ или „филистимеца“ е най-често срещаната дума в тази глава. Среща се 40 пъти.

Филистинците бяха местни жители на Палестина, които бяха трън в очите за израелтяните. Между другото, тази ситуация не се променя и днес. И враждата между евреи и палестинци продължава и в наши дни. В това време кои бяха филистинците? Филистинците бяха народ от Южна Гърция, който е емигрирал и се е заселил покрай крайбрежието на Ханаан. Територията на Филистия беше от Газа на юг до планината Кармил на север. И те идваха от запад на изток, евреите идваха от изток на запад, така че затова те се биеха на тази територия.

За произхода на филистинците се научаваме още от Битие, в 10-та глава, там, когато са изброени народите. В 13-ти и 14-ти стих се казва: „А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, Патрусим, Каслухим, от които произлязоха филистинците, и Кафторим“. Думата „Мицраим“ всъщност е Египет. Така че, ако израелтяните като евреи произлизаха от Сим, филистинците, заедно с египтяните, произлизаха от Хам. Така че в някаква степен филистинците и египтяните бяха братя.

Битие 10:13-14

13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

В Еремия 47:4 и в Амос 9:7 се казва също, че филистинците произлизаха от Кафтор. Това е един остров. Библейските изследователи смятат, че Кафтор е име на остров Крит. И вижте какво се казва там, в Еремия 47:4: „Защото Господ ще разруши филистинците, останалите от остров Кафтор“. Ето го тук, остров Кафтор, откъдето филистинците са дошли. И също в Амос 9:7: „Не изведох ли както Израел от Египетската земя, така и филистинците от Кафтор?“. Т.е. Господ казва, че както Той е извел Израел от Египет, така е извел и филистинците от Кафтор. Макар че произлизат от островите на Егейско море, филистинците са се прехвърлили на остров Крит и оттам по-късно се заселват по крайбрежието на Ханаан.

Еремия 47:4

4 поради деня, който иде,
за да разруши всичките филистимци,
да отсече от Тир и Сидон
и най-последния помощник;
защото Господ ще разруши филистимците,
останалите от остров Кафтор.

Амос 9:7

7 Вие, израилтяни, казва Господ,
не сте ли за Мене като етиопци?
Не изведох ли както Израил от Египетската земя,
така и филистимците от Кафтор
и сирийците от Кир?

По времето на съдиите и царете на Израел, филистинците са били главно под ръководството на петима началници или господари. Т.е. те са имали не един цар, но са имали, така да се каже, борд от директори. Имали са петима началници, които заедно са вземали решения. И това са били кметовете, ако може да ги наречем, ръководителите и управителите на Газа, Аскалон, Азот, Гет и Акарон. Филистинците са били силни воини. Те са били много силни, защото те идват и завладяват Палестина и дори са били на път да завладеят Египет, обаче Египет ги отблъсква и тогава те се заселват там, където са в момента.

В Съдии 1:18-19 се казва, че израелтяните не са успели да ги победят, защото филистинците са имали железни колесници. Т.е. те са имали някакво военно предимство пред останалите. Там се казва: „Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. Господ беше с Юда и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници“.

Съдии 1:18-19

18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
19 Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

Преди това, Самуил и Самсон водеха битки с филистинците. Това беше в книгата „Съдии“. Най-голямата победа над филистинците се случи, когато Самсон събори стълбовете на терасата, на която те празнуваха, и в един миг уби 3000 души. Това се казва в Съдии 16:29-30: „Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, и на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата, и рече Самсон: „Нека умра с филистинците!“. И наведе се със всичката си сила, и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си“.

В този смисъл Самсон, макар че имаше проблеми с характера, той загина като герой. Той пожертва себе си, за да спечели победа над филистинците. И тази случка е поучение и за днешната Израелска армия. Самуил и Самсон победиха филистинците, защото Бог беше с тях в техните битки. Така че, ако ние ще побеждаваме в нашите битки, то ще е поради същата причина.

Понеже Господ е с нас в нашите битки. И когато говорим за битката, не трябва да помислим и за нашата битка. Животът е поредица от битки. И ние също сме във война. Ако някой се мисли, че е във мир, не е във мир, ние сме във война. И това е една продължителна битка. Но това е битка между Божията армия и силите на тъмнината.

Ефесяни 6:12

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.

Тук се казва, че нашата борба не е срещу кръв и плът. Какво означава това? Кръв и плът означава хора, човеци. И това, че нашата борба не е срещу кръв и плът, означава, че нашата битка не е физическа. Не е политическа. И няма да учим да се бием с някоя държава и с някакви хора, защото нашата битка не е срещу този човек. Но нашата битка е духовна. Това, че е духовна, ние го правим по-малко реална. Напротив, битката е реална. И ние я водим, казва се в този стих, не на тази земя, не сме като Израил и филистимците, а в небесните места.

В небесните места. Небесните места са духовният свят. Вижте, въпреки че не се вижда, духовният свят е реален. Той не е виден за нашите физически очи, но той съществува. И в този духовен свят живеят не само Бог, не само Сатана, но и редица други духовни същества, като ангели и демони. Особено ние ги наричаме ангели и демони, но под ангели включваме и Божиите синове, различни други херувими, серафини и т.н. духовни същества, които са на страната на святостта, на страната на Бога.

И също има различни видове демони, които са на страната на тъмнината. Просто тук са споменати началствата и властите, всесветските управители на тъмнината и духовните сили на нечестието. И аз мисля, че всъщност вторите две обясняват първите две. С други думи, началствата и властите, ако трябва да обясним кои са тия началства и власти, те са силите на тъмнината. Това са демони или сили на мрака, които са всъщност всесветските управители на тъмнината.

Забележете, тъмнината се споменава тук. И също те са духовните сили на нечестието. Т.е. тъмнината и нечестието са сферите на Сатана, чрез които той владее и той се опитва да наложи това на този свят, защото той е князът на този свят. С други думи, нашата битка е битката с армията на тъмнината, с армията на Сатана. В тази духовна война ние не воюваме с хора, а с духовни сили на тъмнината. Ние не знаем всички детайли за тези сили на тъмнината, но категорично знаем едно – ние сме в реална война, в която ако не внимаваме, можем да бъдем погубени, защото те искат да ни погубят.

И начинът да ни погубят е да ни изкарат от Божието присъствие, да ни изкарат от единството, което имаме с Бога. Докато ние сме с Бога, те не могат да ни направят нищо, защото ангелите ни защитават, Бог ни защитава, но ако ни изложат така, че ние да се подмамим и да станем врагове на Бога, т.е. да Го изоставим, да се отречем от Него, тогава вече ставаме тяхна лесна плячка и те ще ни погубят. Както се казва, като лъв, който обикаля и търси кого да погълне.

Така че това са нашите врагове, но ако сме в Христос, ние ще бъдем победители. Защо? Защото Господ е с нас в нашите битки.

2 Коринтяни 12:2

2 Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.

Изследователите на Библията са съгласни, че всъщност когато апостол Павел говори за един човек в Христос, той всъщност говори за себе си. Но ако не иска да използва „аз“, да се хвали, да каже, че той се хвали, той говори за някой друг. Така че не мога да го обвиня, че за себе си говори. И когато той казва в тялото ли не знае, вън от тялото ли, най-вероятно без тялото, защото в духовния свят не може да вижда в тялото. Но тук се казва, че той е бил в изстъпление и духът му е отишъл до третото небе.

И се обяснява, понеже се повтаря същото, и се казва, че той е също човек и е отишъл в рая. Затова третото небе и раят са всъщност едно и също място. Третото небе е небето на Бога. То е мястото на Божието обиталище. И Павел го описва като рая. Думата „рай“ означава градина. Едемската градина е наречена рай. Раят беше мястото, на което отиде Христос след смъртта си. Думата „рай“ се споменава точно на едно място в Новия Завет. Спомняте се, когато Той беше на кръста и до Него беше един престъпник, който е останал на Негова страна, докато другият Му се подиграваше.

Лука 23:42-43

42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.

Той се съгласява в рая и взема него със себе си в рая. В рая няма битки. Там всичко е мирно, всичко е спокойно. Там Бог царува, там е пълна хармония. Там е Христовото присъствие. Но логично е, че ако има трето небе, значи има първо и второ, и ако първото небе е небето, което виждаме над главите си, небето, в което пеят птичките, където са звездите, то второто небе е поднебесната, или мястото на владение на тъмните сили.

И небесните места включват второто небе и третото небе. Небесните места всъщност са поднебесните, те са мястото на битката. Но те включват всъщност и третото небе. Насърчително за тази фраза за небесните места, която, между другото, се споменава само в Ефесяни, е, че там, където е нашата битка, небесните места, в Ефесяни 6:12 се казва, че нашата битка е срещу началствата, срещу властите, в небесни места. Но в същото послание, в първа глава, трети стих, се казва, че в същите тези небесни места ние сме благословени с всяко духовно благословение.

Ефесяни 1:3

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;

В небесните места ние сме благословени с всяко духовно благословение. Така че макар и да се бием с тях, ние не се бием с тях от позицията на губещи, но ние се бием с тях от позицията на силните. В същите тези небесни места, според Ефесяни 2:6, Бог ни е сложил да седим, и това е позиция на власт, заедно с Христос на Божия трон.

Ефесяни 2:6

6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус;

Слава на Бога! Така че в небесните места ние не сме отдолу, ние сме отгоре. И от тази позиция някой е казал, че ако искаш да кажеш нещо на Сатана, напиши го на подметките си, защото той е отдолу, ние сме отгоре. Ако си в Христос, Той е под теб, а не над теб.

В Колосяни 2:14-15 се казва, че чрез Своята кръстна смърт, Христос е победил началствата и властите и ги е ограбил, обезоръжил и възтържествувал над тях чрез кръста. Вижте, казва се в Колосяни 2:14-15 стих. И тази последна дума, където пише „Него“, не трябва да е с главна буква, а с малка, защото става въпрос за кръста, че чрез него Христос е възтържествувал. И се казва: „и като изличи противния нам в постановленията закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста“.

Колосяни 2:14-15

14 и като заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас, махна го отсред нас и го прикова на кръста;
15 и като обезоръжи началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него.

Така че ние не се спасяваме чрез закон, а чрез благодатта. И правдата, която Бог ни дава, е чрез вяра в Исус. Но не само Той победи закона, но се казва и „като ограби началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него“. Христос възтържествува над началствата и властите чрез кръста. Слава на Бога! Така че ние сме във война, но в тази война ние не сме на страната на слабите, а сме на страната на силните, на страната на Бога, на страната на победителите.

Затова не трябва да се страхуваме, а да бъдем смели и трезвени в Христос. Даже Исус Христос, ако си спомните, в един момент Той изгонваше демони. И Той проповядваше благовестието, Той изцеляваше болните. И след това Той изпрати дванадесетте, изпрати седемдесетте. Когато те се върнаха, бяха във възторг, казаха: „Господи, във Твоето име и бесовете се покоряват!“ Разбира се, че ще се покоряват, защото Христос ги е покорил. Но Исус Христос им казва: „Не се радвайте за това, че демоните ви се покоряват!“

В нашето битие пише: „Това всъщност са демони, но радвайте се, че имената ви са записани в книгата на живота!“ И Той продължи и каза: „Ето, давам ви власт да настъпвате над змии и скорпиони, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди!“ Слава на Бога! Така че те нямат власт над нас и те не могат да ни повредят, защото Господ е нашата защита. Ние можем да кажем, понеже става въпрос за третото небе, че ние сме възседнали с Христос в третото небе, там където Той царува и е седнал на престола, след като беше възкресен, и се казва, че Бог ни е сложил да седим с Него в небесни места.

Ефесяни 2:6

6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус;

Така че ние можем да кажем за себе си, чрез вяра, че ние сме воини от третото небе, които се бият с воините от второто небе – това са падналите ангели – за контрола на първото небе. Първото небе е там, където живеят човеците, и ние ще ги победим, защото Господ е с нас в нашите битки. Нека да се върнем на нашия текст от 17 глава на Първо царе. Сред филистимците имаше един особен воин, различен от всички останали, както сред демоните има един, който е различен от всички останали – Сатана.

Но този техен воин на филистимците беше, как да се каже, поне две глави над останалите. Този воин беше непобедим и юнак, неговото име беше Голиат. Голиат беше висок около 3 метра. Ръстът му беше забележителен, но освен това – бойното му снаряжение беше внушително.

1 Царе 17:4-7

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.
6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.
7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

Ръстът и изгледът на Голиат са особено важни, понеже те са в ярък контраст с този, който малко по-късно в разказа ще излезе да се бие с него – малкият и недостатъчно екипиран в сравнение с Голиат. Ръстът на Голиат беше казано 6 лакътя и 1 педя. Значи един лакът е 45 см. Това е от края на пръстите до лакътя. Зависи колко си голям, но средно за тогавашните хора това е по 45 см. Така че 6 лакътя са 6 по 45 см, но се казва и 1 педя. Педята е 22 см и половина. Педята е половин лакът. Тогава ще получим, че Голиат е бил висок 299,5 см. Само бронята му тежеше 5000 сикъла. Един сикъл е 11,4 грама. И ако тя тежеше 5000 сикъла, това означава 5000 по 11,4 – 57 000 грама, което е 57 кг. Значи бронята, с която беше облечен, само тя тежеше близо 60 кг. Представете си! За него това не е проблем, защото той беше висок 3 метра и беше много силен.

Острието на копието му тежеше 600 сикъла. Ако умножим 600 по 11,4 получаваме 6840 грама, което е 6,840 кг. Т.е. почти 7 кг беше само острието на копието. Това нещо ако го хвърли върху тебе, просто няма шанс. Тези мерки са ни дали нас да разберем за какъв огромен мъж става въпрос. Освен бронята и копието, Голиат носеше меден шлем, който защитаваше главата му. Т.е. дори да хвърлят камъни по него, ако камъкът не беше уцелил точно челото, нямаше да го убие. И в това беше чудото, че Бог насочи камъка така, че да уцели точно там, където беше единственото слабо място на този воин.

Но той имаше и меден шлем на главата, имаше също медни наколенки, които бяха от коляното до глезена. Ние сме ходили в Казанлък, има там долината на тракийските царе и има гробове на царе. И вътре в тези гробове са намерили точно такива наколенки. И там се виждаха какви са тия наколенки, които защитаваха краката му. Те са всъщност метални протектори, които защитават крака от коляното до глезена. Освен това, Голиат беше исполин. Значи, в Библията се говори за исполините, или на английски също говорят нефилими. Те бяха от Енаковите синове. В Числа 13:22 са споменати тези Енакови синове, които са от исполините.

Исполините, за които се говори в Библията, бяха хибриди между разбунтувалите се Божии синове и човешките дъщери. Те се споменават в Битие 6:4, там се казва, че Божиите синове вземаха човешките дъщери и от тях се раждаха тези велики древни мъже, които всъщност бяха исполини. И Голиат беше един от исполините. Той беше от Гет. Имаше брат също, който се казваше Лахмий. И брат му също беше исполин, това се казва във Второзаконие 20:25. Така че този човек беше нещо страшно за един обикновен човек. Той беше исполин, т.е. имаше генетично изменение от него. И беше с някаква невероятна сила.

И Саул казва, че той беше воинствен мъж още в младостта, затова той беше трениран да бъде воин. И явно, че беше побеждавал много хора във война и това беше най-великият филистимец, когото те изправиха срещу израилската армия. И когато говорим за Голиат и неговите доспехи, не можем да не споменем, че ние също имаме духовен враг, имаме и духовни доспехи. И ние говорим за силите на мрака, с които воюваме, но също воюваме и с техния началник, който е Сатана. Сатана беше враг на Исус. И Исус го победи още в началото на служението, в пустинята. Вие знаете ли, Исус беше заведен от Духа в пустинята. Пустинята е мястото, територията на Сатана. И тази битка не беше инициирана от Сатана да накара Исус да отиде в пустинята, а Святият Дух, който беше в Исус, Той заведе Исус в пустинята, за да го победи, преди да започне всичко друго като служение. Той да има духовна победа над Сатана. Исус Христос след 40 дни, след това, победи Сатана.

Сатана той иде да го изкушава. И след това Исус продължаваше да побеждава Сатана, като изгонваше демоните му. В синоптичните Евангелия, Матей, Марко и Лука, са записани 19 случая на екзорсизъм, или изгонване на демони. Исус гонеше демони, 19 случая, 19 чудеса на изгонване на демони са споменати в Евангелията.

Ефесяни 2:2

2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;

Казва се така: „в които сте ходили някога“, става въпрос за греховете и за престъпленията, според вървежа на този свят. Значи Сатана контролира света. Той е князът на този свят. И се казва „княза на въздушната власт“, на духа, който сега действа в синовете на непокорството. Ако видите някой корумпиран политик, трябва да знаете, че в него действа духът на непокорството.

Сатана има много оръжия. Той също е екипиран, има оръжия, както Голиат имаше неговите оръжия. Сатана също има оръжия. Едно от оръжията на Сатана е гордостта. И това е най-опасното оръжие. Защото самият Сатана, според Исая, се казва, че той се възгордя и се намисли да стане по-голям от Бога. Т.е. това е гордост. И затова нека да се противим на Сатана и да живеем в смирение. Т.е. ние винаги трябва да гледаме какво е нашето отношение.

Имаше един пастор, той вече е с Господа, но той беше един от пасторите, който ме е благословил, когато съм бил дете. И когато трябваше да ме ръкополагат за пастор, той дойде в дома на Израил. Казва се пастор Стойчо. И той даде този съвет, когато ми казва: „Стой в долината на смирението, защото Сатана се страхува да ходи там“. Стой в долината на смирението, защото дяволът се страхува да ходи там. Дяволът обича гордостта, той не иска да ходи в смирението. И ако ние сме смирени, тогава ние ще бъдем защитени.

Яков 4:6-7

6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“
7 И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.

Но Той дава една по-голяма благодат. Това казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Т.е. ако ти си горделив, значи да зависиш от себе си и няма да получиш благодатта. Но ако ти си смирен, тогава Господ ще даде от Неговата благодат. И стихът продължава и казва: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас“. Т.е. ако ние се противим на дявола, той ще бяга от нас. Но начинът да се противим на дявола е да живеем в смирение. Това е контринтуитивно. Т.е. плодът на интуицията е да се възгордееш. Обаче ние трябва да действаме против нашите инстинкти да искаме да се възгордеем и да се смирим. И тогава оръжието на гордостта на Сатана ще бъде спряно, обезсилено.

Друго оръжие на Сатана е съмнението.

1 Петрово 5:8

8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.

Апостолът казва: „Бъдете трезвени и будни. Противникът ви, дяволът, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне; съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“. Този дявол ще иска да вкара в тебе съмнение, освен гордостта. Той ще иска да се съмняваш в Божиите обещания, да се страхуваш. Това е съмнението, е страх. И също да бъдеш отчаян. Но, заедно с вярата идва и радостта, също е едно от нашите оръжия.

Неемия 8:10

10 Тогава им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила.

Защото се казва в Неемия: „Радвайте се, да се радвате в Господа е вашата сила“. И апостол Павел казва на филипяните: „Радвайте се много пъти“. Но да се радвате в Господа е вашата сила. Т.е. не трябва да имаме само вяра, трябва да имаме радост.

Друго оръжие на Сатана е гнева.

Ефесяни 4:26-27

26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 нито давайте място на дявола.

Апостол Павел казва: „Гневете се“. Т.е. има неща, за които трябва да се гневим, защото и Бог се гневи на нечестивия, Бог също се гневи на греха. Но казва: „Гневете се, но без да съгрешавате. Слънцето да не залезе в разгневяването ви. Нито давайте място на дявола“. Т.е. ако се скараш с жена си, докато слънцето залезе, трябва да се помириш. Не знам как става това нещо, но ако чувствате гнева, тогава нещата няма да бъдат добре. Сатана ще действа в тебе. Трябва да знаем, че гневът всъщност е оръжие на Сатана. Ние трябва да се пазим. Ние не трябва да имаме гняв в сърцето. Трябва да имаме мир. Трябва да имаме баланс. Защото гневът ни изкарва извън релси. Той ни афектира, когато ти си гневен, ти правиш неща, които не би правил, ако си спокоен.

Разбира се, друго оръжие на Сатана е непростителността. Т.е. след гнева, когато започнеш да пазиш непростителност, да кажеш: „Аз никога няма да ти простя“. Когато ти кажеш „Аз никога няма да ти простя“, Сатана те има. Защото ако ние не простим, Бог няма да прости на нас.

2 Коринтяни 2:10-11

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,
11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Апостол Павел беше много обиден на коринтяните, защото те се отнасяха без подобаващия респект към него. Той беше основал църквата. Те му казаха: „Ти си слаб, ти си нямащ, ние имаме други учители, не се занимавай“. И той беше огорчен от тях. Но имаше и някои от тях, които бяха негови приятели в Христа, и обаче имаше други, които не бяха. И той казва: „Ако вие му простите, и аз му прощавам, заради вас“. Така че да не може Сатана да използва случая против нас. И ние не искаме Господна вечеря да бъде повод ние да си простим и да не допускаме непростителност срещу някой. Защото това е оръжието на Сатана.

И ако Сатана има неговите оръжия, неговите доспехи, които включват, както казахме, гордост, съмнение, гняв, непростителност, лъжа, разбира се, то ние също имаме нашите оръжия.

Ефесяни 6:13-17

13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
14 И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник;
15 и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира.
16 А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия;
17 вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Павел го описва като един комплект, който той нарича „Божието всеоръжие“. Затова вземете си Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден. Злият ден е денят на битката. И като надвиете на всичко, да устоите: стойте препасани с истина през кръста, облечени в правдата за бронен нагръдник и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира; освен всичко това, вземете щита на вярата, с който може да угасите всички огнени стрели на нечестивия; вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. Какви са нашите оръжия? Какво е нашето въоръжение? Първо – поясът или коланът на Истината. Това е първият и най-основен елемент на Божието всеоръжие. Ако основното оръжие на Сатана е лъжата, то нашето основно оръжие е Истината. И тук става въпрос за Истината на Христовото учение, но също и Истината в нашето поведение. Като християни ние не трябва да бъдем лъжци. Трябва да говорим истината. Бронен нагръдник на правдата. Това е правда чрез вяра, защото Сатана ще ни каже, че ние сме грешни, недостойни. Ние можем да кажем: „Аз съм оправдан“.

Не заради моята правда, но заради правдата на Христос. Но също и нравствена праведност. Т. е. ние да вършим праведни дела. Казва се в Откровение, че блажени са от сега нататък ония, които умират в Господа, защото делата им следват подир тях. Те са извършили праведни дела и Бог очаква ние да вършим правда.

ОБУВКИТЕ НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Обувките на Благовестието. Те позволяват на войника да участва в дълги походи. Ако говориш пеша, много трудно е да се рече без обувки. Особено по тия пътища, по които са ходили те. Но със сандали, с обувки, ти можеш да вървиш дълго. Обувките те правят да бъдеш устойчив в битката. Без да пречат на подвижността ти, те те пазят от подхлъзване. И тези обувки ни говорят за готовността ми да се подвизаваме за Христа. И да водим хората да умират с Бога. Трябва да бъдем винаги готови. Готовност чрез Благовестието, чрез обувките на Благовестието на Него. И също обувките на Благовестието ни говорят за увереността и непоколебимостта.

Която Благовестието на Мира дава на вярващите. Ние имаме мир с Бога. Затова сме спокойни, затова сме уравновесени, затова сме балансирани и благодарни. Благовестието е наречено Благовестието на Мира. Имайки мир с Бога и помежду си, ние сме заели възможно най-стабилната позиция.

ЩИТА НА ВЯРАТА И ШЛЕМА НА СПАСЕНИЕТО

Щита на вярата. Нашата вяра ни защитава от вражеските стрели на съмнението. Шлема на Спасението. Това е увереността, която имаме във Спасението. Ако ти си в Христос, ти трябва да имаш тази увереност, че аз съм спасен. Аз съм спасен. Ние пеем в една песен – „Аз съм спасен“. Нали? Освободен. Трябва да вярваме в това Спасение. Това е шлема на Спасението.

И защитните елементи на Божието всеоръжие са пет: пояса на Истината, бронята на правдата, обувките на Благовестието, щита на вярата и шлема на Спасението. Имаме също и две нападателни оръжия. И те са Словото, Меча на Духа и Молитвата. Като нашето копие. Това е силно оръжие. Защото чрез Молитвата можем да се молим дори за хора, които не са тук около нас. Защото ние знаем, че в Молитва се бием със Сатана. Така че ние имаме враг, с който сме във война. Той има неговите оръжия, но ние също имаме нашите оръжия.

2 Коринтяни 10:3-5

3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.

И във Второ Коринтяни, когато 3-ти до 5-ти стиха се цитират, казва, че те са толкова силни, че могат да победят не просто един войник, а цели крепости. Той казва: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме, защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости, понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“ Амин.

Както оръжията на Давид, с които той отиде да се бие, не бяха като оръжията на Голиат. Но независимо от това той победи, защото Господ беше с него. И така, ние сме в битка с много силен противник, но ще победим. Защо? Защото Господ е с нас в нашите битви. Амин.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за това слово, благодарим Ти за истините. Господи, ние научаваме за битките на Израил с филистимците. Научаваме за битката на Давид с Голиат. Той е помазаник срещу великана на филистимците. И Господи, днес ние имаме подобна битка. Битка, в която Ти спечели победата над Сатана на Кръста. И сега ние имаме битки със силите на мрака. Но Господи, по-велик е Този, който е в нас, от този, който е в света. И Господи, ние Ти благодарим, че Ти ни даваш победата. Защото Ти си с нас в нашите битви. Ти се биеш в нашите битви и никой не може да Те победи. Затова ние сме уверени и Ти благодарим, че Ти ни даваш увереност, че ние можем да бъдем повече от победители. Но Господи, дай ни да бъдем облечени с това Божие всеоръжие, което Ти ни даваш. Дай ни, Господи, да се съпротивим на Сатана, като стоим твърди във вярата. Дай ни, Господи, да не допускаме гняв и непростителност в живота си. Дай ни да не се възгордяваме, но да стоим във смирение. Господи, помогни ни да бъдем облечени и готови за бой. И да побеждаваме в живота. Защото Ти си с нас и ние Ти благодарим за Твоето присъствие и увереност, която Ти ни даваш. Ти си с нас. И аз Ти се моля, нека това слово да се запечата във всяко едно сърце. И да принесем плод за Твоя слава. В името на Исус. Амин.