Слава на Бога! Слава на Бог за това, че Той е тук, на това място, тая сутрин. Слава на Бога за това, че Святият Дух е на това място. Слава на Бог за Неговата милост, за Неговата любов, защото всичко, което имаме, това Божие присъствие, присъствието на Святия Дух върху нас е благодарение на кръвта. Благодарение на това, че Исус Христос даде Своята кръв, проля кръвта Си на Голгота заради нас. И Бог прие тази жертва и възкреси Своя Син в доказателство за това, че нашите грехове са простени.
Слава на Бога! Бог е велик, Той е чуден, Той е славен и Неговият Дух е в нас. Алилуя! Тая сутрин бих желал да продължим нашите размишления върху книгата „Второзаконие“, защото това е един много сериозен материал за изучаване и за размишление. Това е наистина, може би, една от първите проповеди, защото, всъщност, това не е нов закон. Бог даде закона Си чрез Моисей на Своя народ в книгата „Изход“, в книгата „Левит“ виждаме и други закони по отношение на свещенството.
В „Числа“ повече се говори за историята на народа и как те преминаваха през пустинята, но във „Второзаконие“, всъщност, това е една проповед, която Моисей проповядва като една мечта, защото тя говори за народа. Представете си, този народ, който беше народ Божий, народ, който Бог избра по чуден начин, единствен от всички народи на земята. Те бяха в робство и ги нямаше преди това. Преди това бяха само 70 човека, които отидоха в Египет и след това там се умножиха и станаха стотици хиляди, дори някой казва, че когато те са излезли от Египет, са били около 2 милиона, не знаем точно.
Разбира се, по числата може да се сметне колко хиляди са били мъжете и освен тях може да се изчисли приблизително жените и децата, но това беше един нов народ, който се появява тепърва. И още при самото му зараждане Бог им дава конституцията, Бог им дава закона. И това не е човешка конституция, но това е Божият закон, който да бъде основа на техния живот. И Той им дава и земя, защото те нямаха земя. Но тогава те бяха малцина, те бяха един клан, едно племе, малко.
Бяха 75 човека, но когато те излязоха от Египет, вече бяха 2 милиона души. И те бяха един нов народ, който Бог формираше в момента. И Той изгражда един народ, който беше видял чудесата Му, един народ, който да бъде Негов народ, един народ, чрез който Той да се прослави, чрез който целият свят да бъде благословен. И това беше народ, на който Бог даде земя. И Той изгони седем народа пред тях и им даде тази земя. И те трябваше да живеят в тази земя под водителството на Бога.
Бог да им бъде Цар. Защото те нямаха цар. Но Бог управляваше този народ. Те нямаха демокрация, те нямаха монархия, те имаха теокрация. Това означава, че Бог царуваше над този народ. И точно в този момент, преди да влязат в земята, пред тези много поколения, Моисей говори тази книга, която е „Второзаконие“, но всъщност преди той да запише всичко това, той го е говорил пред хората. И всъщност това е една проповед, в която няма нови закони, но която има обяснения на вече казаните закони.
Или всъщност това по същество е проповядване, тълкуване на закона и прилагането му. И Моисей говори, когато той го говори, той има предвид как този Божий народ ще влезе в тази свята нова земя, в която Моисей няма да влезе, но народът ще влезе. И Моисей се представя как те ще влязат там. И как те ще живеят там, като един свят Божий народ, отделен от всички други народи, да бъдат Божие царство. Царство, в което Бог управлява. Слава на Бога. И какви трябва да бъдат законите в това царство и какво трябва да бъде това царство.
ДА ОТМАХНЕШ ЗЛОТО ОТСРЕД СЕБЕ СИ
И в тази проповед, ако погледнем „Второзаконие“ като една проповед, има една теза, която се повтаря няколко пъти. И това е тезата: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. Бог взема този народ и Той иска Неговият народ да бъде свят народ. Народ, в който да няма зло, народ, в който да няма грях, народ, който да бъде чист и свят. Както в книгата „Левит“ отново се повтарят едни и същи думи, които казват: „Святи бъдете, както Господ, вашият Бог, е свят“. И в „Левит“ се говори за святостта. Във „Второзаконие“ се говори за това да отмахнеш злото отсред себе си. Разбира се, има и други основни тези в тази книга, не само това. Но това е едно от основните неща.
И когато се молихме, просто сега си мислех за това, че това е много актуално нещо, защото тогава, когато Моисей говореше, той имаше предвид това, че Бог ще царува. Имаше предвид теокрация, когато те влязат в обещаната земя, че ще бъдат народ, над който Бог ще царува. И сега днес, днес сме в църквата. Но какво е църквата? Църквата е събранието на светиите. Събранието на призваните от този свят. И Бог ни призовава за какво? Да бъдем Негов народ. И ние проповядваме какво? Когато дойде Йоан Кръстител, какво казваше? „Покайте се, защото наближи небесното царство“.
Какво е небесното царство? Небесното царство е царството, в което управляват небесата. Царството, в което управлява Бог. Царството, в което Бог е Цар. И когато Исус Христос дойде, Той същото проповядваше: „Покайте се, защото наближи небесното царство“. И Той дойде, защото самият Той е Цар. Исус Христос е Цар на царете и Господ на господарите. Амин. Така че от това ново царство, от което и ние също искаме да бъдем част. Защото всъщност, когато Исус говореше притчи, в тези притчи какво Той говореше? Той проповядваше притчите с цел да им разкрие Божието царство. И казваше: „А небесното царство прилича на това, на това“. И когато Той говореше много за влизане в небесното царство, Той каза: „Не всеки ще влезе лесно в небесното царство“. Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“.
Така че има изискване за това ние да бъдем членове на това царство, ние да бъдем граждани на това царство. И едно от изискванията е ние да отмахнем злото отсред себе си. Аз вярвам, че това е едно послание, което може да се прехвърли. Има някои неща в законите, които са изказани директно за Израел и те са отнасящи се специално за тях, специално за тяхната земя. Има някои такива, които са религиозни, обредни закони, които се изпълниха в Исус Христос и ние сме освободени от тях. Има други закони, които са граждански закони, които се отнасяха специално за тях, а ние сега, понеже сме в друга държава, ние имаме други граждански закони, които се отнасят за нас и не трябва да изпълняваме онези. Но всичко това има принципи, които могат да бъдат прехвърлени и които са общовалидни принципи. И всъщност това е един общовалиден принцип, че ние в Божието царство трябва да отмахнем злото отсред себе си. Трябва да се очистим от злото, защото това е потвърдено в Новия завет.
Защото Божието царство е царство, в което Бог е Цар и в което гражданите на това царство се покоряват на заповедите и законите на този Бог. Така че Бог не се е променил и това, какво Му е угодно, не се е променило. Това, което Му беше угодно в Стария завет, това Му е угодно и в Новия завет. И в книгата „Второзаконие“ виждаме 9 места, където се използва този израз: „да се отмахне злото отсред себе си“ или „да отмахне злото от Израил“. Тоест тук става въпрос за целия народ, за народът като цяло.
Второзаконие 17:2-7
2 Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му
3 и отиде и послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,
4 когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,
5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.
6 Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.
7 Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.
Второзаконие 18:9-14
9 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена.
10 Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,
11 никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;
12 защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.
13 Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.
14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това.
2 Тимотей 3:15-16
15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.
16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,
Марко 12:28-34
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
1 Коринтяни 10:14
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
Яков 4:4
4 Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Матей 6:24-25
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
1 Йоаново 5:21
21 Дечица, пазете себе си от идоли.
Второзаконие 17:8-12
8 Ако се появи някоя работа, която е много трудна за тебе, да отсъдиш спорни дела в твоите съдилища между кръв и кръв, между дело и дело или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог,
9 и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.
10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш всичко, което те научат.
11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти кажат, да не се отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.
12 А човекът, който би постъпил дръзко, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа, твоя Бог, или не послуша съдията, този човек да умре; и така да премахнеш злото от Израил.
Евреи 13:16-17
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
17 Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
1 Царе 15:23
23 Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Второзаконие 19:1-13
1 Когато Господ, твоят Бог, погуби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,
2 тогава да отделиш три града в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава да притежаваш.
3 Да си приготвиш пътя за тях и да разделиш на три части цялата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.
4 И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без намерение удари ближния си, когото преди това не е мразел –
5 както, когато някой отива с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и онзи умре – такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив;
6 да не би отмъстителят за кръвта с кипнало от гняв сърце да погне убиеца, да го застигне (ако пътят е дълъг) и да го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразил от преди това.
7 Затова аз ти заповядвам: Отдели си три града
8 (а когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти,
9 ако пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три),
10 за да не се пролее невинна кръв в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, и да не си виновен за кръв.
11 Но ако човек мрази ближния си и го причака, и като го нападне, удари го и онзи умре, и той побегне в един от тези градове,
12 тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.
13 Окото ти да не го пожали, а да прекратиш в Израил проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.
Второзаконие 19:15-21
15 Само един свидетел да не застава против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, което би извършил; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело.
16 Ако се повдигне неправеден свидетел против някого, за да свидетелства против него за беззаконие,
17 тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време;
18 и съдиите да разследват подробно; ако свидетелят е лъжлив и свидетелства лъжливо против брат си,
19 тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.
20 Защото другите, като чуят, ще се уплашат и няма да вършат занапред такова зло сред тебе.
21 Не се смилявай над него; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.
Второзаконие 21:17-21
17 а да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от целия си имот; защото той е пръв плод на силата му – на него принадлежи правото на първородството.
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
Второзаконие 22:13-30
13 Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази
14 и я набеди в срамни дела, и ѝ излезе лошо име, понеже той казва: Взех тази жена и като влязох при нея, установих, че не е девствена,
15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата на градските старейшини при портата;
16 и бащата да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена; но той я мрази;
17 и ето момата, която е наклеветил в срамни дела: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.
18 Тогава старейшините на онзи град да заловят човека и да го накажат,
19 като го глобят сто сребърни сикъла; той да ги даде на бащата на момата, защото поради него е излязло лошо име на Израилева девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
20 Но ако е вярно това, че момата не е била девствена,
21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния ѝ дом, и мъжете от града ѝ да я убият с камъни, за да умре; защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.
22 Ако някой лежи с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити – мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да премахнеш злото от Израил.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да премахнеш злото.
25 Но ако някой срещне на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;
26 а на момата да не направиш нищо; момата няма вина, която заслужава смърт; защото това нещо е подобно на случай, когато някой стане срещу ближния си и го убие.
27 Понеже когато я е срещнал на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало кой да я отърве.
28 Ако някой срещне несгодена девойка и я изнасили, и ги намерят,
29 тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
30 Никой да не взима жената на баща си, нито да осквернява леглото на баща си.
1 Коринтяни 5:1-13
1 Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там –
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус –
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
И на едно място се казва „да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв, което само по себе си е зло“. Така че общо това са 10 такива стиха и тези 10 стиха се отнасят за 7 теми, защото няколко от тях са групирани заедно. И аз ще ви кажа тези пасажи, прочетете ги вкъщи, запишете си ги, защото са важни. И в светлината на всичко това ние ще погледнем какво казва Новият Завет по тези въпроси и ще видим как всичко това се отнася за нас конкретно в днешното време и как ние трябва да отмахнем злото отсред себе си.
ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО КАТО ПРИМКА
Второзаконие 12:28-13:18
В този пасаж се говори за идолопоклонството. Бог предупреждава народа си да се пази от това да се покланя на други богове. Защото имаше опасност, когато те влязат в тази нова земя, те да се сблъскат с много обичаи на тези народи, които те трябваше да изтребят напълно, но те не ги изтребиха напълно. И от това те не достигнаха потенциала, който Бог имаше за тях. Защото Божията воля беше те да изтребят всички тези народи и да няма уловка за тях, да няма квас.
Обаче те не ги изтребиха напълно, оставиха ги и те пуснаха кваса си в тях. И за съжаление, това е една картина на нашия християнски живот. Когато ние ставаме християни, очистени от този свят, ние трябва напълно да се отделим от този свят. Но за съжаление, като че ли ние не се справяме напълно с плътта, но оставяме някои неща, които казваме „Това не е лошо, това е хубаво“ и всъщност оставяме вратичка на сатана, чрез която той да ни изкушава.
Божията воля за нас е и ние да вършим това, което е добро и право пред Господа. И законът ни разкрива какво е добро и право пред Господа. Затова ви насърчавам. Слава на Бога за всички, които четат Новия Завет и ние трябва да четем Новия Завет. Но след като си прочел веднъж, два пъти, три пъти, пет пъти, десет пъти Новия Завет, прочети и Стария. Защото, когато ранната Църква е съществувала в първите години, преди да бъде написан окончателно Новият Завет, те са чели само Стария Завет.
2 Тимотей 3:15-16
15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.
16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,
Внимавай на себе си да не се уловиш в примка. Идолопоклонството е примка и идолопоклонството е капан. И ние трябва да знаем, че сатана непрекъснато се бие срещу нас и най-често той ни поставя капани, духовни капани. Ние трябва да бъдем много внимателни за такива духовни капани и да бягаме от тях, да ги разпознаваме. И да не изпитваш за боговете им, като казваш „Как служат тия народи на боговете си?“. Уж любопитство така, уж да разбереш нещо повече, уж да се обогатиш. Така сатана представя нещата, но казва се: „Не прави и аз така“. Защото тези са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази.
Внимавайте да вършите всичко, що ви заповядвам, да не претуряш на него, нито да отнемаш от него. Ние трябва да бъдем хора на Бога. И там се казва, дори ако се въздигне някой, който се представя за пророк или дори че представя някакво чудо или знамение, дори да се изпълни, и ако той пропагандира поклонение на други богове, ти да не го следваш. Казва се, такъв човек да се убие с камъни, да се умъртви. Защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог. Вижте, това са силни думи. Отстъпление. Имаме ли днес отстъпление от Бога в живота си? Случва ли се такова нещо? Случва се. Може да нямаме някакъв идол, пред който ние да ходим да се покланяме, но може би дома ни е вкъщи. Другите неща, които ни отвличат, всяко нещо, което взема първото място на Бога в живота ни, трябва да внимаваме във всичко това, какво правим.
Защото се казва „отклони от пътя, в който Господ твой Бог ти заповяда да ходиш, така да отмахнеш злото отсред себе си“. Отново се говори за идолопоклонството и за това как някой ще рече, като те изкуси тайно и като рече „да идем и да служим на други богове“. И пак отново се казва, дори ако един град направи това нещо, ако един от между градовете се закваси и се обърне към идолопоклонството, се казва тогава да изпиташ, да изследваш и добре да издириш. И ето, ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена сред тебе, то непременно да поразиш жителите на оня град със сечивото на ножа и да обречеш на изтребление него и всички, които са в него, и добитъка му. Целият този град трябваше да бъде избит. Вижте толкова сериозно Бог гледаше на нещата. Толкова сериозно Израел трябваше да се пази. Всички тези закони също са едни мерки за запазване на чистотата на Божия народ.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да бъдем хора, които пазят Твоето Слово, които отмахват всяко зло отсред себе си и които Те поставят на първо място в живота си. Амин.
Ако послушаш гласа на Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа, твоя Бог. Амин. Вижте отново, говори се за това да отмахнем злото отсред себе си и на негово място да поставим доброто.
Второзаконие 17:2-7
2 Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му
3 и отиде и послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,
4 когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,
5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.
6 Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.
7 Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.
Там се говори пак за такива, които се покланят на други богове, на Слънцето, на Луната, на каквото и да било, нещо от небесното множество. И вижте, това е всъщност нарушение на Първата заповед: „Да нямаш други богове, освен Мен“.
Бог е един Бог и много от боговете на езичниците обикновено имат две начала. Значи има мъжко начало и женско начало. Примерно бога на небето и бога на земята. И затова Бог каза: „Аз не съм такъв Бог, който да имам мъжко и женско начало или пък добро и зло. Но Аз съм един Бог. Няма друг.“ Разбирате ли? Това е нещо абсолютно различно от всички езически неща. И Бог каза: „Да нямаш други богове, освен Мен.“ И вторият закон е: „Не си прави кумир.“ И всъщност Второзаконие 17 глава говори именно за това нарушение и се казва, че такъв човек трябва да бъде убит с камъни.
И това трябва да бъде потвърдено чрез думите на двама или трима свидетели. Така че тези закони бяха строги, но справедливи и в същото време внимателно обмислени, да не стане някой жертва на такъв закон и като някой други злоупотребят с тях. Така че някой невинен да не пострада. Имаше защита, така че невините да бъдат запазени, но ако някой бъде виновен, той да бъде наказан с цялата строгост на този закон. И също това идолопоклонство е свързано и с чародейството.
Второзаконие 18:9-14
9 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена.
10 Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,
11 никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;
12 защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.
13 Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.
14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това.
Там се казва, че това е грях и всякакви такива неща са мерзост пред Господа. И в Новия Завет имаме стихове, които говорят за това, което е потвърдено. В Новия Завет Бог също мрази идолопоклонството и Той желае ние да се покланяме на Него и само на Него.
Марко 12:28-34
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Книжникът пита Исус Христос: „Коя заповед е първа от всички?“ Исус отговори: „Първата е: Слушай, Израилю, Господ нашият Бог, Един Господ и да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа, със всичкия си ум и със всичката си сила.“ И ето втора, подобна на нея заповед: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тия, няма. Слава на Бога! И книжникът Му рече: „Превъзходно, от всички правила каза, че Бог е Един и че няма друг, освен Него, и да Го люби човек от все сърце и със всичкия си разум и със всичката си сила и да люби ближния си, като себе си. Това е много повече от всички всеизгаряни жертви.“ А Исус, като видя, че отговори разумно, рече: „Не си далеч от Божието царство“ и никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Слава на Бога!
Така че в Новия Завет Исус Христос потвърди, че това е заповедта: да възлюбиш Господа твоя Бог със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, със всичкия си ум и със всичката си сила. Изпълняваме ли тази заповед? Нека да бъдем честни. Със всичкото си сърце обичаш само Господа? Съмнявам се, да ти кажа. Слава на Бога, ако е така. Обаче, идват ли неща в живота ни, които ни отклоняват от Бога? Нека Бог да ни помогне. Наистина, но трябва да изпитаме сърцата си, за да не лъжем себе си. Нека да изпитаме сърцата си, дали наистина обичаме Господа със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си сила. Ние казваме: „Да, Господи, обичаме Те“ на думи. Обаче тук се казва на дело. Делата ни какво показват? Защото Бог казва: „Зная делата ти“.
Не става въпрос да не би да се постави на първо място, вместо Бог, нещо друго. Да се покланяме не на Бога, а да се покланяме на други неща в живота си. В Първо Коринтяни се казва, особено когато говорим за Господната вечеря:
1 Коринтяни 10:14
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
Така че това е заповед, която се потвърждава и в Новия Завет: „Затова, любезни мои, бягайте от идолопоклонството.“ И по-долу се казва по отношение на Господната вечеря: „Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша. Не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господна ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?“ Трябва да знаем, че Бог гледа на нашата вяра, на нашата отдаденост на Него като на един брак, като една брачна връзка, като една вярност, в която ние сме Негови. И ако ние се поклоним на друг бог или ако флиртуваме с други богове, дори да не се покланяме, това за Него е идолопоклонство. Ако ние флиртуваме със света.
Защото ето, тогава се говори за идолопоклонство и Яков например казва съвсем практично, понеже той е един от най-практичните проповедници в Библията. Той казва: „Приятелството със света е вражда против Бога.“ Та казва: „Прелюбодейци!“ Обръща се към църквата и им казва, така както искам сега да ви проповядвам твърдо да се покаяте: „Прелюбодейци! Приятелството със света е вражда против Бога. Откажете се от всяко идолопоклонство. Приятелството със света е идолопоклонство.“
Така че всичко, което е в света, както я пък обяснява. А какво е в света? Какво означава приятелство пък със света? „Пожеланието на очите“. Рекламите ни подготвят да върнат „пожеланието на очите“. „Тщеславието на живота“ – „Гордостта“ и разбира се „Похотта на плътта“. Не е от Бога, всичко това не е от Бога. Така че ние трябва да се откажем от всички тези неща, да се откажем от идолопоклонството, да отмахнем злото отсред себе си. Идолопоклонството е зло. Приятелството със света е зло. Всяко нещо, което изстудява нашата любов към Бога или я замества с нещо друго, е зло.
Матей 6:24-25
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
Тук се казва за парите, за безпокойството. Някой може да каже: „А, няма страшно, аз нямам проблеми със сребролюбието.“ Защото се казва, че сребролюбието е какво? Идолопоклонство. Примка. Сребролюбието е идолопоклонство. Ако ти мислиш само за пари, ако ти си като животно… Това, че няма пари, човече, е укор към Господа, не е ли? Една катерица, забравях как се казваше, събира си жълъди. Тя всъщност е олицетворение на лакомията, олицетворение на сребролюбието. Просто алчността. Ни трябва едно, трябва много за нея, трябва за нея да има много жълъди. Тъкмо като ги събра и пак се пропука нещо и всичко се изсипа. И непрекъснато неудовлетвореност, което води това всичко след себе си. Винаги си недоволен, ако ти нямаш Бог в сърцето. Все още и още и още и още и искаш, искаш, искаш и нищо не даваш, нищо не пускаш.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да изпитаме сърцата си. Помогни ни да не бъдем идолопоклонници, да не бъдем сребролюбци, да не бъдем хора, които обичат света повече от Теб. Господи, Ти си нашият Бог, Ти си нашият Господ. Ние искаме да Те обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Прости ни, ако сме се отклонили, прости ни, ако сме поставили нещо друго на Твоето място. Очисти ни, Господи, и ни направи верни на Теб докрай. В името на Исус Христос се молим. Амин.
Никой не може да слугува на двама господари. И ние затова трябва да изпитаме себе си непрекъснато. И затова, когато имаме Господна вечеря, трябва да изпитаме себе си. Защото се казва: „Никой не може да слугува на двама господари“.
Сатана това ни лъже непрекъснато. Неговото оръжие срещу нас е лъжата. Той ни казва: „Ти можеш. Това няма да ти навреди. Ти можеш малко да се възгордееш. Ти можеш малко да си поиграеш със света. Можеш малко да пофлиртуваш. Можеш малко да си поиграеш с греха. Нищо лошо няма в това нещо“.
Матей 6:24-25
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
И тук се казва: „Никой не може да слугува на двама господари“. Защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привържи, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. Мамонът в случая са парите. Не можете да слугувате на Бога и на парите.
Някои казват: „Това е за богатите хора“. Обаче тук става въпрос не за богатите, но и за бедните. Защото богатият той иска да натрупа повече. Той е алчен в сърцето си. Бедният няма, обаче той се притеснява. И това притеснение за утрешния ден е грях. Е, всъщност, слугуване на мамона. Защото виждате, това така продължава. Исус Христос продължава и казва: „Не можете да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете“.
Аз много пъти съм се чудил на това: как един толкова много богат човек би се влюбил в богатството повече, отколкото в Бога? Истината е, че това колко пари имаш не означава дали ти си сребролюбец или не. Може да има хора, които имат много пари, но не са сребролюбци и парите не ги владеят. Не са алчни. Просто за тях Бог е на първо място. Има хора, които нямат и въпреки това са сребролюбци, защото се притесняват за утрешния ден. Но тук се казва, че ако ти се притесняваш за утрешния ден, ти слугуваш на мамона.
Това не означава, че не трябва да работиш. Трябва да работиш, защото Словото казва, че който не работи, не трябва да яде. Но трябва да имаме баланс. И хем да се грижим за утрешния ден, да се грижим за храната и за облеклото си, и в същото време обаче това да не бъде на първо място за нас.
1 Йоаново 5:21
21 Дечица, пазете себе си от идоли.
Също в Първо Йоаново 5 глава, 21 стих се казва: „Дечица, пазете себе си от идоли“. Миналия път ние говорихме за това. Така че това е първото зло – идолопоклонството.
ВТОРОТО ЗЛО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОТМАХНЕМ ОТ СЕБЕ СИ, Е НЕПОКОРСТВОТО НА АВТОРИТЕТ.
Второзаконие 17:8-12
8 Ако се появи някоя работа, която е много трудна за тебе, да отсъдиш спорни дела в твоите съдилища между кръв и кръв, между дело и дело или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог,
9 и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.
10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш всичко, което те научат.
11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти кажат, да не се отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.
12 А човекът, който би постъпил дръзко, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа, твоя Бог, или не послуша съдията, този човек да умре; и така да премахнеш злото от Израил.
Значи във Второзаконие 17 глава, от 8 до 12 стих, там се говори за това как трябва ние да се покоряваме на авторитетите, които Бог е поставил над нас. И се казва: „А човекът, който би постъпил дръзко, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа, твоя Бог, или не послуша съдията, този човек да умре. Така да отмахнеш злото от Израил“.
Бог желаеше в Неговия народ да има уважение към авторитетите. Дори си спомнете, когато Павел каза нещо в Синедриона и тогава някой го сгълча и му каза: „Божия първосвещеник ли хулиш?“. И той каза: „Не знаех, брате, че е първосвещеник, защото в закона е писано: да не говориш дума против началника“. И тогава той се покая веднага и каза: „Не видях, не знаех, че е първосвещеник, защото в закона е казано да не хулиш началника между людите си“.
Така че Бог гледа много сериозно на въпроса за авторитета. И ние трябва да бъдем много внимателни по отношение на това какво правим ние, какво ние говорим и как ние постъпваме според това, което ни казва пасторът в църквата. И не говоря за себе си в случая, защото който и да е пастор, църквата трябва да се покорява на пастора. Не само на пастора, но на духовния съвет. Не само на духовния съвет, но на твоя духовен наставник, който се грижи за тебе, този, който те е довел във вярата.
Ти трябва да се покоряваш на тези, които са по-стари във вярата, когато ти дават съвет да оставиш някои неща. Не трябва да се бунтуваш срещу тях. Тези, които сме на власт, Бог ни казва ние да се смиряваме и да служим на останалите. Обаче в същото време тези, които са под власт, те трябва два пъти повече да се смиряват от нас. Разбира се, ние трябва да се смиряваме, обаче вие трябва два пъти повече да се смирявате.
Мисля, че когато ти се каже нещо от човек, който е на власт, ти трябва да го изпълниш. Защото ако не го изпълниш, това е бунтуване срещу Господа, защото Бог е поставил този човек на това място. И в Новия Завет, аз зачетох и миналия път този стих, отново ще го прочета, защото това е един спасителен стих за много хора. Защото в църквите, особено в евангелските, имаме този навик да се бунтуваме срещу властта.
И ние казваме: „Ама аз съм воден от Святия Дух! Ама аз съм воден от Божието Слово!“. Ама ти си воден от Божието Слово, обаче Бог е поставил над тебе авторитет и ти трябва да се покориш на този авторитет. Защото вижте какво се казва тук в Евреите.
Евреи 13:16-17
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
17 Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
И когато се покоряваш на човека, на властта, Бог те предпазва отчасти и може да те избави от всякаква нападка. Вижте, тук не става въпрос за човека като човек. Трябва да правите тази разлика. Аз я правя за себе си, също вие трябва да я правите за мен. За мен вие трябва да правите тази разлика: какво правя аз като човек и какво правя аз като Божий служител?
Не би трябвало да има разлика и аз се стремя да няма разлика. Обаче ако аз ви говоря като пастир, ако аз ви говоря като проповедник от амвона, и независимо дали от амвона или ви съветвам в стаичката тук в офиса, или пък у вас, и ви кажа: „Направете това и това нещо“, и това нещо е добро за вас, ако вие не се съобразите с това, което ви казвам като пастир, вие ще имате големи проблеми.
Просто трябва да правите разлика. Когато аз ви говоря като пастир, аз ви говоря от името на Бога и това е нещо, което е казано от Святия Дух, и тогава вие трябва да се покорявате. И друга е вече, ако аз като човек имам своите слабости, мога да сгреша и разбира се, това не означава, че аз съм съвършен. Затова вие трябва да се молите за мен и ако аз направя, примерно, в своята слабост по някакъв начин грешка, вие не трябва да вземате това нещо като че е от Бога казано.
Просто трябва да правите разлика между тези неща. Разбира се, за какво говоря? Казвам малко като Исус Христос за фарисеите: че слушате какво говорят и гледате какво правят. Застраховам се малко, въпреки че аз ще бъда съден от Господа за това, което правя. Но ние трябва да бъдем покорни, защото вижте какво се казва: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се“. Да бъдеш послушен, да се покоряваш, означава като ти се каже нещо, недей много да философстваш, а иди да го направиш.
Защото те бдят за душите ви като отговорни за тях. Бог ще ми държи на мен сметка аз какво съм направил с тази църква в Долно Езерово. И когато обидиш някой, трябва да мислим за тебе. Не да кажем за държа или тук бех го станал, кво няма правил. Това не ще взима явно предимство. Да, да, да. И също ако ви обидя, трябва да дойдете при мен и да ми кажете. За да може да се изясним. Защото аз може да не съм искал да ви обидя. Или по някакъв начин може да съм сгрешил, а да се взема грешката да се покая.
Но когато става въпрос за съвет, който ви давам от Библията като авторитет, вие трябва да се покорявате, защото Бог ми е дал тази дарба и това служение. И тук се казва, и тази отговорност, защото се казва, те бдят за душите ви като отговорни за тях. За да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане. Защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас. Вижте, има една тема, която аз съм проповядал, и в която се говори за това, да не би напразно да сте приемали Божията благодат.
Евреи 13:17
17 Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
Тази дума „напразно“ е много интересна в Библията. И аз съм изследвал, и това което съм видял, че за хората, ако те приемат напразно Божията благодат, за Бога всъщност няма да е напразно. Защото Бог ще благослови неговата вярност, защото Той не гледа резултатите, но гледа вярността. Така че ако аз съм бил верен заради вярността, Бог ще получи награда заради моята вярност към Бога. Въпреки че вие сте приели напразно Божията благодат и не сте се покорили на благовестието и на това, което аз проповядам.
Обаче аз няма да имам плода, защото друго ще е, ако вие сте приели напълно Божията благодат и не напразно, тогава аз не само ще бъда верен, ще получа награда за това, че съм бил верен, ще получа и радост за това, че вие сте се спасили. И всички заедно ще се радваме. И няма да бъде с въздишане, за това сега се казва. Ама вижте, аз ако въздишам, вие ще въздишате два пъти повече, тогава ще бъдете фал. Защото сега се казва, за да изпълня това бдение с радост, а не с въздишане, защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.
Защото представете си кой е този Божи служител или проповедник или благовестител. Това са от нас и за благовестителите. Когато отиваме, благовестваме. Ако хората приемат напразно Божията благодат, това е нещо много тежко. Защото ти си благовествал, пък те не са ти приели благовестието. Но ако те го приемат, тогава те ще бъдат щастливи. Защото има нещо по-добро от това да отиваш в небето и то е да не отиваш в небето само. Да вземеш други хора с тебе.
Кажа само едно, малко е на аз дума. Един път така, много път е. Не знам ли се изключва да кажа така. Издишаш ли нещо тежко. И свят е дума ми и вика, за какво издишаш тежко. Кажи го, не мога. Значи не трябва да ни задържа ли това нещо, родове, да ни тежи нещо. Или го издишаш, и имаме кой да ни помогне сгоре, па ние. Това абсолютно не е хубаво. Това има някакво излъчение, защото издишаме тежко. А Господ не иска да издишаме нищо и освобождаваме църква.
Не знам да има разлика. Да се обръщаме към Бога. Но вижте, също ще завършя с този стих в 1 Царе 15 глава, 23 стих. За примера, който и брат Стълков споменава за цар Саул. Че той беше цар. Но независимо, че беше цар, пак трябваше да се покори на свещеника. Така че ако цар е, трябва да се покори на свещеника. Колко повече всичко останало, трябва да се покоряваме на свещеното. Защото вижте какво се казва в 1 Царе 15 глава, 23 стих. Вие знаете, че Господ го изпрати и му каза да отиде и да обрече амаличаните на изтребление.
1 Царе 15:23
23 Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Това означава, че те трябваше да бъдат обречени на изтребление. Това означава, че те трябваше да бъдат унищожени напълно. Както според този закон, който бяхме прочели. Обаче той отиде, изби ги, остави жив царя. И остави също живи и по-добрите от говедата. Още да ги пожертва за Господа. Обаче казва „Господа твоя Бог“. Това означава, че той не беше приел в пълнота Господ за него Бог. Но поради това, че той не се покори, вижте какво се казва: „И рече Самуил: Всеизгаряния и жертви угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността от тлъстината на овни.“
От тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството. И упорството като нечестието и идолопоклонството. Така че ние трябва да се покоряваме на Божиите думи. Но ние трябва да се покоряваме също и на авторитетите, които Бог е поставил над нас. Ние трябва да ги разпознаваме. Защото вижте по-нататък, когато говорим, че Бог желае също децата да се покоряват на родителите си.
И даже се казва до такава степен, че ако някое дете не се покорява и майка му, баща му го наказват и му казват: „Вземи се в ръце, бъди послушен“, и той е непослушен, тогава майка му, баща му да го заведат пред обществото и да кажат: „Пред всички съдии, този наш син е непокорен и е разбуден и пияница“, и се казва тогава цялото общество да отидат и да го убият с камъни. Представяте ли си това нещо? Коя майка ще забие детето? Никоя. Обаче това беше законът. Не знам този закон дали се е изпълнил някога, обаче Бог го дава като закон.
Защо? Защото децата трябва да имат страх и да се покоряват на родителите си. А днес какво имаме? Децата покоряват ли си на родителите си? Не, не се покоряват, тогава си ги възпитали. Зависи как си ги възпитали, мама, имаме трудности с възпитанието. Ама ако беше изпълнен закон? Ние имаме отговорност. Вижте, ние имаме отговорност да държим домовете си и децата си в покорство на вярата. Мъже, говоря на мъжете, братя, ние имаме отговорност за семейството си да държим децата си в покорство на вярата.
Така че ние трябва да бъдем строги към тях. И това си казва в Новия завет и това ще говорим следващия път по-ниско. Аз исках да мина целият месец, всичко обаче не мога. Стигнах до там, до където си налитам. Първите три точки. Защото явно това трябва да се чува отново. Имаме нужда да се освободим от всяко идолопоклонство, имаме нужда да се освободим от всяко непокорство. И това, което исках да ви обърна внимание, беше за Саул, че въпреки че той беше цар, пак и той трябваше да се покори на това, което каза пророкът.
Защото той говореше като свещеник, като Божи говорител. Така че ние трябва да имаме любов към Бога в пълнота и да имаме покорство пред авторитетите. Следващия път ще продължим на това, като говорим за още останалите пет неща. Едното е предумишлено убийство. Може да прочетете Второзаконие 19 глава от 1 до 13 стих. Второто е лъжесвидетелство. Това е Второзаконие 19 глава от 15 до 21 стих. Третото е непокорство на родителите, което ви споменах. Второзаконие 21 глава от 17 до 21 стих.
Другото е блудство и загуба на девственост. Това е Второзаконие 22 глава от 13 до 30 стих. И последното е отвличане или трафик на хора – робство. Това е Второзаконие 24:7. Така че нека тази сутрин да изпитаме сърцата си и да отмахнем злото отсред себе си. Да отмахнем баса отсред себе си. Разбира се, 1 Коринтяни 5 глава от 1 до 13 стих говори точно за това. И аз ще я прочета преди Господната вечеря. 1 Коринтяни 5 глава от 1 до 13 стих. Защото всъщност в един от тези пасажи, които прочетох, именно във Второзаконие 22 глава от 30 стих там се говори за това: „Бащината си голота да не откриеш и да не спиш с жената на баща си.“
1 Коринтяни 5:1-13
1 Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там –
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус –
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
Бащината си глупост да ни откриеш. Именно това, ако прочетете всичко това нещо, вече по нов начин ще виждате много от нещата, които апостолите говориха в Новия завет. Защото тогава, когато говориха, те четяха точно тези пасажи, които аз ви чета в момента. Те четяха петте Моисееви книги. И вече това ти дава една по-голяма светлина защо апостолите говорят това, което казват.
1 Коринтяни 5:1-2
1 Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
Така че, всъщност тук става въпрос за църковна дисциплина. Ако някой в наша църква извърши някое от тези неща, които ние говорим, той трябва да бъде отлъчен от църквата. И това трябва да стане не само от пастора и другите да му се сърдят за това, че той го е направил, но това трябва да стане от цялата църква, от всеки един. Просто да се наложи едно обществено наказание на този човек, за да може той да се покае, да се осъзнае, да се върне при Господ.
Разбира се с любов, а не с презрение, защото църквата има тази слабост да убива собствените си ранени. С грижа към този, който е съгрешил, но в същото време с твърдост. Защото тук се казва, че този човек трябва да се отлъчи, който е сторил това нещо. Защото аз, и вижте това е по-меко, защото в Стария завет такъв направо трябваше да се убие с камъни. А тук не става просто да се отлъчи, да се покае, да се спаси духът му.
И ако го върнем, отново поставихме стена си, който е съгрешил на бащината си. Ими, затова той изгуби първородството. Рувим. Да. Рувим изгуби първородството, защото спа с наложницата на баща си. Когато го поставя, ще го изповядва това нещо. Да, да. Той го каза просто, че си изветрял като пара. Изветрял като вода.
1 Коринтяни 5:3-5
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там –
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус –
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
Значи, ние не знаем какво означава това „за погубване на плътта“ и „за да се предаде на сатана“, но явно, че става въпрос за отлъчване на практика. Защото той казва „да се отлъчи такъв човек измежду вас“ и накрая пак казва „отлъчете нечестивия човек из помежду си“. Защото църквата е сферата на Божието царство. И когато някой излезе от сферата на Божието царство, той отива в царството на сатана и той е предаден на сатана, когато е извън църквата, извън Божието царство.
По-скоро, за плътта става въпрос за старото му естество, това, че той има тази гордост и това, че го е направил. Забранено му е да идва на църква. Да. Забранено му е да идва на църква. И сега… Моля? Затова това отлъчване трябва да стане с любов. Обаче, по-добре той да бъде отлъчен, дори да бъде предизвикан обратният ефект, отколкото той да стои в църквата и цялата църква да стане такава. Всички да кажете: „Ами щом той може, и аз мога“. Кое е по-добре? Цялото тяло да се зарази? Или един човек да пострада?
Той го говори като първосвещеника, нали? Защо Бог даваше тези закони? Да се убият тези хора, да се отмахне злото отсред себе си. Да се очисти народът. Така че, затова… Каза апостол Павел, да изобличаваш такъв човек пред всички, за да ги е страх и другите. Така че, трябва да знаете, че ако това вече се случи, такъв човек ще бъде отлъчен от църква. И затова трябва да имаме страх от Бога. За да не допускаме греха сред себе си. Всички да си изключат GSM-ите. Защото, вижте какво се казва. Че това е като квас, този човек е квасът.
Хваленето ви не е добро. Защото те са се хвалили, че те са духовни и си говорят, да не признават греха и какво правят с тялото, няма значение, защото тялото, то ще умре, без това то е грешно. И затова какво правим с него няма значение. Може да си блудстваме, духовни, той си е Божи. Обаче аз просто обяснявам, че не е така. Но тука, той им казва, не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Не знаете маята колко е? Една лъжичка. Малко квас заквасва цялото тесто.
1 Коринтяни 5:7-8
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
Ето това е злото, което ние трябва да отмахнем отсред себе си, да отмахнем злобата, да отмахнем нечестието.
1 Коринтяни 5:9-13
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
Така че… Нека да отмахнем злото отсред себе си, брат. И да не го допускаме въобще. Защото по-добре да не го допускаме, отколкото когато го допуснем, да го отмахваме. Защото отмахването боли. Отмахването боли. Защото отмахването е като рязане на крак, когато се появява гангрена. По-добре да не се допуска. И аз затова ви проповядвам. Не е, че в наша църква има някой такъв. Ако има, той трябва моментално да се покая. Знам някой, да има тук блудник. Или сребролюбец. Или идолопоклонник. Или хулител. Или пияница. Или грабител. Ако има такъв, вън. Да не вземе цяла църква да излезе. Вижте това казва той. И тук не говори за хора от света, той говори за вярващите. Иначе да излезем от света, ако сме такива. Затова нека да се покаем тази сутрин.
Нека да не допускаме в себе си злото. Защото то е като квас. И да внимаваме, да не би ние да станем причина за съблазън. Защото се казва, ако някой се съблазни, те от тия най-малките, по-добре да отиде да се сложи един воденичен камък. Един воденичен камък на врата да се хвърли в морето. Разбира се, никой не трябва да прави тези неща. Но нека да се молим, нека да се молим. Това са сериозни неща и размишлявайте относно това.
Това е Божието Слово. И трябва да бъдете изобличени здраво, да бъдете здрави на вяра. Господи, ето сега скоро заставаме пред Тебе. И се чувстваме изобличени, Господи. Чувстваме се недостатъчни, чувстваме се виновни, чувстваме се грешни. Но Господи, нека молим Ти да ни умиеш, Ти да ни очистиш. Господи, пази ни, пази ни от греха. Дай в сърцата ни страх от Тебе, за да не Ти съгрешим. Дай, Господи, да Ти се боим със цялото си сърце. Защото Ти си Бог, нежен и любящ, Ти си дал Себе Си за нас.
И Ти желаеш ние да бъдем свят народ. Ти желаеш, Господи, ние да бъдем очистени от всеки грях. Ти желаеш в нас да няма нищо мръсно, в нас да няма нищо грешно. Да няма в нас кражба, да няма в нас лъжа. Защото такива човеци няма да видят лицето Ти. И, Господи, ние не желаем да чуем тези думи: „Махнете се от Мене, защото не Ви познавам“. Господи, моля Те, моля Те очисти ни, моля Те прости ни. Моля Те, измий ни от всеки един грях и ни дай да бъдем свят народ.
Дай ни да ходим в чистота пред Тебе. Дай ни да не допускаме компромис с греха. Дай ни да не си играем със Сатана и с този свят. Дай ни да се освободим от всяко приятелство със света. Дай ни да се освободим от всяко идолопоклонство. Господи, защото Ти до завист ревнуваш за духа, който се вложи вътре в нас. Господи, моля Те, очисти ни и пази ни. Моля Те, подготви ни за тази Господна вечеря. И ни дай, Господи, когато имаме общение с Тебе, чрез хляба и чрез виното.
Господи, ние да нямаме общение с идолите. Очисти ни и Ти ни отдели чрез помазание до тази сутрин. Да бъдем изцяло отделени за Тебе, да бъдем изцяло Твои, Господи. Моля Те, моля Те, моля Те, очисти ни, Господи, в името на Исус. Поклонете се! Господи, трудил си се чрез Тебе тези символи. Моля Те да благословиш този хляб. И да го направиш достоен символ на Христовото тяло, което беше разпнато заради нас на Голготския кръст. Господи, нашият грях е толкова ужасен и тежък, че Христос трябваше да бъде разпнат, трябваше да бъде бичуван, трябваше да бъде разкъсан от тези бичове, от тези гвоздеи, от това копие, заради нашия грях.
Боже, ето въздигаме пред Тебе, Господи, това вино и Те моля да го благословиш и да го направиш достоен символ на част от Новия завет в Христовата кръв, която се проля за прощение на нашите грехове. Боже, благодарим Ти, че въпреки нашата недостатъчност, въпреки греха ни, Ти приемаш жертвата и чрез тази жертва Ти ни приемаш като Твой, Господи, Твой народ, Твои деца и ние Ти благодарим за Твоята благодат. Благодарим Ти! И Те моля, дръж ни в ръката Си, дай ни страх от Тебе, защото Ти казваш, че наказанието за тези, които са отхвърлили Божия Син и са потъпкали кръвта, пролята при завета, и са оскърбили Святия Дух, те ще получат по-тежко наказание.
Затова, Господи, пази ни, пази ни, пази ни, пази ни, Боже. Дай ни сериозност, дай ни, Господи, да скърбим. Както казва Яков: „Плачете, ридайте и скърбете, нека смехът ви да се превърне в плач и радостта ви в тъга“. Плачете пред Бога, очиствайте сърцата си, вие грешни, вие измивайте ръцете си. Смирявайте се пред Бога и Той ще ви възвиши. Ето, Господи, днес ние се смиряваме пред Тебе и Те молим, измий ни. Измий ни, Господи. И Ти, Боже, ни освободи да ходим в свободата, в чистотата, защото няма по-добро от това да имаме увереността, увереността на правдата, защото Словото Ти казва, че нечестивият трепери и той бяга от тихи шумове, той се страхува.
А праведните са смели като лъв. Дай ни, Господи, да имаме дръзновение. Заради Исус Христос, Господи. Но не само заради Него, но и заради това, че сме се предали на Тебе, от това, че с Твоята помощ сме победили греха, от това, че, Господи, сме се посветили на Тебе и желаем да живеем свят живот. Различно от този свят. Моля Те, утвърди ни във Тебе, Господи, в името на Исус. Благослови тази Господна вечеря, Господи. Мислим, че чрез нея да имаме общение с Тебе.
И Ти ни предай сила, Ти ни предай любовта Си, Ти ни предай, Господи, вяра. Ти ни укрепи, Господи, в Тебе. Укрепи вътрешния ни човек. И ни направи силни, непоколебими в Тебе, Боже. Дай изцеление на тези, които са болни. В името на Исус. Амин. Исус като взе хляб, благодари и разчупи и каза: „Това е моето тяло, което за вас се дава“.