НАШИЯТ БЛАГОВЕСТИТЕЛСКИ ДЪЛГ – (Лука 16:19-31)

Слава на Бога! Преди две седмици, когато имахме Господна вечеря, ние пуснахме в нашата църква един видеоклип, който се наричаше „Писмо от Бог“. Спомняте ли се? И там се казва как Бог копнее за нас. Той желае да бъдем с Него. И Той ни показва любовта Си чрез Слънцето, чрез дъжда, чрез вятъра, чрез всичко, което е създал. Но, когато се прибрахме вкъщи, моите деца ми казаха: „Ати, ние гледахме Писмото от Бог“. Но, знаеш ли, в интернет има още едно писмо и то се нарича „Писмо от Ада“.

Малко е плашещо, но искате ли да го видите? И аз казах: „Искам“. И вие ще го видите тази сутрин. Това „Писмо от Ада“ е в същност една драматична презентация, създадена да мотивира учениците-християни да споделят тяхната вяра в Христос. Ето днес е 16 септември, утре децата ще започнат училище и това е повод ние да ги насърчим. Те да споделят Исус с техните съученици. Защото това винаги е било проблем, особено в училище, по времето на комунизма, дори тези, които ходеха на църква, техните родители ги учеха да не споделят Христос, за да няма проблем в училище.

На същото време им казваха: „Ако те питат, тогава вече няма да се отричаш“. Но ние насърчаваме нашите деца не само когато ги питат, да казват за Исус Христос. Защото ние не знаем колко време ще живеят децата. Не знаем колко време ще живеем ние. Има деца, които попадат в ситуации, в катастрофи, отиват си от този свят дори преди да са пораснали и преди да са имали възможност да чуят Благовестието. Но ако техните съученици им кажат Благовестието, ако те дойдат на неделно училище, където чуят Благовестието, ако те повярват в Христос, те ще отидат в небето.

И всъщност този клип, той е създаден от водача на едно служение, което се нарича „Dare to share“, което на български означава „да приемеш предизвикателството да споделяш Евангелието“ или „да се осмелиш да благовестваш“. Така че Адът е плашещо място и тази презентация е плашеща, но за това ви предупреждавам да не се стресирате, но в същото време да приемете посланието. Защото това е подобно на този богаташ, за който четем.

Лука 16:19-31

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Исус Христос разказваше за богаташа и Лазар и Лазар отиде в рая, богаташът отиде в Ада, в едно място на мъки, казва Божието Слово. И когато той видя Лазар, той му казва: „Може ли да си натопиш края на пръста и да ми дадеш просто да си навлажня устните?“ Но той му казва: „Не мога, защото между нас и вас има голяма бездна, така че нито ние да можем да дойдем при вас, нито вие да можете да дойдете при нас“. Веднъж отидеш ли в Ада, няма излизане от там. И затова сегашното време ние го наричаме „благодатно време“. Сегашният ден го наричаме „спасителен ден“. Защото сега, ако чуеш гласа на Бога и не закоравиш сърцето си и го приемеш, ти ще отидеш в небето.

Евреи 3:15

15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“

Но ако пропуснеш времето, което си на тази земя, след това няма измъкване от това място, което се нарича Ад. Именно това ни мотивира. Ние да служим на Бога, това ни мотивира, ние да благовестваме. Но спомнете си, че този богаташ, той каза: „Добре, тогава за мен ясно няма надежда. Но отиди и кажи на братята ми, които са живи“. Така че от тези, които са в Ада, има призив към нас, които сме живи, да кажем на хората около нас. Както спомнете си, преди няколко недели пастор Стоян Жерев, като проповядваше, той спомена за различните видове призиви, които ние имаме.

Той каза: „Ти си призван“. Ние сме призвани тука, Бог ни е призовал. Има за нас призив отгоре, има за нас призив и отдолу. И призивът отдолу е призивът от Ада. От тези, които са в Ада, за техните близки. Така че това е писмо от един ученик, който е отишъл в Ада. И той пише на приятеля си и му казва: „Защо не ми каза?“ Но нека да го чуем. Ами ако? Ами ако имаше приятел, който е умрял без да познава Исус като своя личен Спасител? Ами ако той отиде в Ада?

Какво ще бъде, ако един ден получиш писмо в пощата си от отвъдното? Писмо от Ада. Писмо от приятеля ти, който е в пламъците на вечното мъчение. Този материал е драматична презентация, написана от гимназист на име Джош до своя приятел Зак. Въпреки, че Зак е имал много възможности да каже на Джош за Исус, той не го е направил. Те са били най-добри приятели. Играли са футбол заедно, ходили са на училище заедно, забавлявали са се заедно, споделяли са живота си заедно.

Но имало едно нещо, което Зак е задържал от Джош. Личното си отношение с Исус Христос. Останалата част от историята е проста и тъжна. Малко повече вяра. Трагично шофиране към дома. Катастрофа. Смърт. Погребение. Писмо. Ето какво пише в това писмо. Писмо от Ада. Скъпи Зак. Не съм минал. Тук е по-различно от колкото очаквах. Виж, винаги съм си мислил, че ще попадна в някакъв мъглив свят. Но това място е кристално ясно. По-реално е дори от живота ми на Земята.

Мога да мисля. Мога да говоря. Мога да чувствам. Точно след катастрофата почувствах как духът ми напуска тялото. Беше много странно, Зак. Чувах как крещиш името ми. Помислих си, че просто фантазирам. Първо стоях на една опашка, след като чаках да ме регистрират. Попитаха ме за името ми. И започнаха да го търсят в тази книга, която наричат „Книгата на живота“. Явно не го откриха, защото този грамаден ангел, който беше до мен, изпъчи се ръката и започна да ме дърпа настрани.

Бях ужасен. Нямах никаква представа какво се случваше. Попитах ангела къде ме води. Но той не ми отговори. Така че отново го попитах. Накрая той ми каза, че само тези, чиито имена са записани в „Книгата на живота“, могат да влязат в небето. А другите ще бъдат осъдени, пратени завинаги. Бях отрушен. Ангелът ме прехвърли в някаква килия, където седях и мислих дълго-дълго време. Искаш ли да знаеш какво си мислих? Мислих си за теб. Зак, ти си християнин. Самият ти го каза. И в деня преди катастрофата на три пъти се говорихме за това. Кели заговори за това, но ти си побърза да избегнеш темата. Треньорът ми повдигна въпроса и ти отново смени темата. Дори се говорихме за него преди самата катастрофа. Въпросът, който не мога да изкарам от главата си е следният, Зак. Защо никога не ми каза как да стана християнин? Казваш, че си ми приятел. Но ако ми беше приятел, щеше ли да ми кажеш за този Исус? Щеше ли да ми кажеш как да избегна това място, към което отивам сега?

Чувствам се сякаш ти бързаш да ме изпратиш. Ангелите, които са избрани да ме хвърлят в ада, вървят към мен. Чувам стъпките. Чувам ги от ада, Зак. Наричат го огненото езеро. Не мога да го понеса, Зак. Ужасен съм. Ангелите са на вратата. О, не. Не! Те влизат и ме поглеждат. Хващат ме и ме извличат от стаята. Вече усещам миризмата на горяща сяра. Виждам една пълна с хаос зала, където гори Адът. Това е безнадеждност. Приближаваме се. По-близо. По-близо. Сърцето ми се пръска от страх.

Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх.

Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Сърцето ме пръска от страх. Слава на Бога! Ние сме Христово писмо, написано с духа на живия Бог, произлязло чрез служението на апостолите, защото ние четем в Новия Завет апостолското учение и ние го приемаме и тогава ние ставаме това Христово писмо, което е узнавано и прочитано от всички ученици.

Ние не трябва да държим това писмо в плик, а трябва писмото да е извадено от плика, за да може всички хора да го четат и да го прочитат. Какво пише в това писмо?

2 Коринтяни 5:18-19

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.

Съдържанието на това писмо Христово, което сме ние, е посланието на примирението.

2 Коринтяни 5:20

20 И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

Т. е. ние трябва да водим хората при Бог. Това е първата точка в нашата мисия, че ние сме се посветили да водим хората при Бог. И когато ние го доведем, когато ние споделим с тях Благовестието, когато ние да прочетат Христовото писмо, което е написано в нашето сърце, тогава ние се освобождаваме от отговорността за тях.

И това е много важно. И видяхте в това писмо Джош казва на Зак: „Зак, аз бих желал ти да беше тук, защото ако ние бихме могли да отидем в Ада и да видим какво е там, може би ще бяхме да бъдем по-агресивни в това да споделяме Благовестието. Ще бяхме да бъдем по-дързостни, по-смели и по-настойчиви и това ще бъде приоритет за нас, ние да споделяме Благовестието“.

Езекиил 3:16-21

16 А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20 Пак – ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

Значи Бог казва на Езекиил: „Аз те поставих за страж“. Страж е някой, който бди на пост. Страж е някой, който стои на пост. И когато идва опасността, било то чужди войски, било то шпиони, било то наводнение, било то някакво бедствие, това, което той забелязва, той трябва да даде сигнал и да даде знак за тревога, да бие тревога, за да може армията да се подготви да посрещне опасността. Иначе армията ще бъде изненадана и поразена. И не само армията, но и града.

И тук Бог казва, когато казваш на беззаконника: „Непременно ще умреш“. И Бог казва на беззаконника. Той казва на тези човеци в този свят. Той ли казва чрез Божието Слово? Те, които живеете в грях, вие, които живеете без Исус Христос, вие, които живеете в греховност, защото грехът е беззаконие, се казва в Първо Йоаново, тогава грехът, заплатата на греха е смърт. Така че Бог казва на беззаконника: „Непременно ще умреш“.

Заблудата на греха, измамата на греха е, че ти можеш да си живееш в грях и нищо да нямаш като последствия. И да нямаш последствия и нищо да не те сполети. Но Бог казва, това не е така. Ако ти живееш в грях, непременно ще умреш. И Бог го казва това на беззаконника чрез нас. И той казва, когато кажа на беззаконника: „Непременно ще умреш“, а ти не го предупредиш, и не говориш да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си.

Но от твоята ръка ще изисквам кръвта му. Какво означава това? Спомнете си, кога за пръв път Бог изискваше кръвта му. Когато Каин уби Авел и Бог дойде при Каин и казва: „Авеловата кръв вика от земята към Мен.“ Защото Каин уби брат си несправедливо. Това беше убийство, това беше неправда, това беше насилие, това беше грях. И обаче се казва: „Кръвта на брат ти вика към Мен.“ Това означава, че ти си отговорен за неговата смърт. Много често ние бягаме от отговорност, както и Адам и Ева, и не казваме: „Ти си виновен“, а „Друг е виновен“.

Битие 4:10

10 И Бог каза: Какво си направил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

Моите момчета, двете братчета, когато се скарат, и аз казвам: „Защо направи така на него?“, те казват: „Той е виновен, той ме накара да го направя.“ Нали? Винаги друг е виновен. Големият с малкия, малкият с големия. Но ние с кой ще се оправдаем? Това означава, че хората около нас, те са наши братя. Защото ние всички имаме един от тях – Адам, всички сме произлезли от Адам. И затова всички ние сме братя и сестри. Нали? Така че тези, които са невярващите, те са наши братя.

И ако ние не ги предупредим, въпреки че те са в беззаконието си, Бог казва – Той го казва на пророк Езекиил. Езекиил беше свят човек. Езекиил не беше някой грешник или някой посредствен вярващ. Той беше пророк. Но въпреки това, което му каза: „От твоята ръка ще изискам кръвта му.“ Ти ще бъдеш виновен за това, че той е умрял в греха си. Така че помислете си за нас. Колко човека ние не сме предупредили, на които сме могли да кажем, и те са си отишли от този свят.

Езекиил 3:16-21

16 А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20 Пак – ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

И са отишли в ада. Между другото, искам да ви кажа, че това е, което мен ме мотивира аз да стана пастор. Или аз в началото не исках да ставам пастор, но просто да служа на Бог, да проповядвам Благовестието. Защото бях на едно погребение. Имаше един човек, който беше млад, обаче беше болен. И неговата майка се грижеше за него. Моята майка беше отишла там да ѝ помага. Но човекът не приемаше Христос. И така си отиде. И аз бях на неговото погребение. И гледам – ето, останките му са там, но душата му е в ада. И всеки ден хора умират. И ние не трябва да се заблуждаваме, да си мислим, че има чистилище, има някакъв начин хората да избегнат ада. Няма, няма начин да избегнеш ада. Не повярваш ли в Исус Христос? Без Исус Христос няма спасение. И затова и аз се посветих да проповядвам това Благовестие, да служа за това Благовестие.

Деяния 4:12

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

Защото се казва: „Обаче ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.“ Значи, ако ние го предупредим, оттам нататък ние сме свободни. Той дали ще послуша, дали няма да послуша, вече той си има свободна воля. Ако случи ли в ада пожелание, това си е неговият проблем. Обаче се казва: „Ти си избавил душата си.“ От какво си я избавил? Избавил си я от отговорността за неговата смърт, за неговото отиване в ада. И аз затова ви казвам, и особено на учениците, които започват училище: не се срамувайте от вашите приятели. Защото иначе те ще ви пишат такова писмо от ада и ще кажат: „Защо не ми каза как да стана християнин?“ Ти си християнин, нали? И знаеш, че отиваш в небето, а пък остави приятели, пък му остави мен да отида в ада.

И нататък се казва: „Пак ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззакония, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре, понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, а правдата, която е вършил, няма да се помни.“ Тук става въпрос за тези, които може би са били в църква, може би са били оправдани. Но се казва: ако те са били праведни, това са праведникът, обаче се казва, той е праведник, извърши беззакония, той се отдели от Бога, започне да живее в греха и тогава той ще умре в беззаконието си и правдата, която е вършил, няма да се помни. Т.е. последното ти беззаконие анулира предишната правда. И тогава казва: ако ти не го предупредиш, тогава той ще умре, но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил и ти си избавил душата си. Слава на Бога!

ЧЕТИРИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СТРАЖА

Нека наберем последния сюжет от всички тези четири възможности. Едната възможност е беззаконникът, който върши беззакония и ние не го предупреждаваме. Второто е беззаконникът, който върши беззакония и ние го предупреждаваме. И ние избавяме душата си, но той не е избавен. Защото във всеки един от тези възможности, във всяка една от тези възможности, имаме двама души. Единият е този, който е стражът, а другият е другият човек. Третата възможност е праведникът, който се предава на неправда. Той погива, но ние сме отговорни, ако не го предупредим. И последният вариант е, когато предупредиш праведника, за да не съгреши и той не съгреши, защото се е свестил.

Както брат Петко се моли Господ да ни даде на тези, на тези, които са отстъпили, на тези, които са се върнали назад, да им даде дух на осъзнаване, както дух на идване на себе си. Както за онзи блуден син се казва, че той дойде на себе си. И това е всъщност първата стъпка към връщане към Бога, първата стъпка към покаянието. И се казва, че този праведник той се е свестил. И тогава той се е свестил и ще отиде при Бога. И тогава и ти също си избавил душата си.

Тази идея за кръвта, която е върху нас, идва от Авел. Но също се споменава в Левит 20 глава, 9 стих, се казва: „Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви.“ Т.е. децата трябва да бъдат много внимателни в тяхното отношение към родителите. Защото тук се казва: ако някой прокълне баща си или майка си, той трябва непременно да се умъртви. Баща си или майка си е проклел. Т.е. това е голямо престъпление. Кръвта му да бъде върху него. Т.е. да си бъде отговорен за това, че той е допуснал да извърши този грях. Т.е. този термин, тази терминология „кръвта да бъде върху тебе“ или „върху него“, означава всъщност отговорността за извършването на престъплението.

Левит 20:9

9 Всеки, който прокълне баща си или майка си, да бъде умъртвен; баща си или майка си е проклел; кръвта му да бъде върху него.

В Езекиил 33 глава се казва същото, подобно нещо. Господ ни насърчава вкъщи, запомнете! Езекиил 3 глава и Езекиил 33 глава. Т.е. все на 3 завършват, нали? Езекиил 33 глава ще прочетем също. И Господното Слово дойде към мен и рече: „Сине човешки, говори на людите си и кажи им: Когато нанеса меч върху някоя земя и людите на онази земя вземат някой човек изпомежду си и го поставят за страж, и той види, че мечът идва върху земята“ – т.е. това е армията на противниците – „затръби.“ Т.е. ние имаме тръба. Нашата тръба е нашата уста. Това, което ние казваме, това е нашата тръба. И казва: „Когато той затръби и предупреди людите, тогава мечът дойде, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му, той ще бъде виновен за неговата си смърт.“

Езекиил 33:1-6

1 И Господнето слово дойде към мен и каза:
2 Сине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,
3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.
6 Но ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него. Когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си. Тоест това е първият вариант или първият сценарий. Първият сценарий е, когато той предупреждава човека, той чува, но не се е пазил. Не се е свестил. Остава в сън. Но ако види стражът, това е вторият сценарий, че мечът иде и не затръби, и людите не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина би ли е постигнат поради безаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

Така и с тебе, сине човешки. Тоест Бог говори тези неща, за да мотивира Езекиил да пророкува. В днешно време Бог говори тези неща за нас, за да ни мотивира ние да говорим на хората. Защото Езекиил, направих челото ти като адамант, по-твърд от камък. Не знам какво е адамант, може би някакъв скъпоценен камък или диамант, не знам точно. Това е вид скъпоценен камък, но това означава, диамантът в днешно време е може би най-твърдото нещо. И Бог желае ние да бъдем твърди, защото хората са срещу нас.

Те не искат да слушат благовестието, те не желаят да чуват, че са грешни. Те не желаят да слушат за ада, но ако ние не им кажем, те ще отидат там. Ако им кажем, някой може да се обърне и да приеме Господа и да се спаси. Но нашата роля е ние да говорим, ние да тръбим, защото ние сме стражи. Така че нека всеки тази сутрин да запомни, независимо колко е голям, дали ученик, дали е възрастен, да запомни, че аз съм страж на Господа. И аз имам тръба. Тази тръба е моята уста.

И аз съм този, който трябва да надуе тръбата, защото хората в този свят спят. А сатана, като лъв, обикаля, търсейки кого да погълне. Ние имаме враг. И в този сценарий се казва: но ако види стражът, че мечът иде, и не затръби, и людите не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина бива постигнат поради безаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража. Така и с тебе, сине човешки, Аз те поставих страж на Израилевия дом.

Езекиил 33:1-20

1 И Господнето слово дойде към мен и каза:
2 Сине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,
3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.
6 Но ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.
8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.
9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.
10 Затова, сине човешки, кажи на Израилевия дом: Вие така говорихте: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?
11 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?
12 Затова, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се отвърне от нечестието си, също както праведният няма да може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши.
13 Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно;
15 ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;
16 нито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.
17 Но твоят народ казва: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.
18 Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре.
19 А когато беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.
20 Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

Чуй прочие словото от устата Ми и предупреди ги от Моя страна. Когато казвам на беззаконника: „Беззаконнико, непременно ще умреш“, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, онзи е беззаконен и ще умре от безаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за безаконието си, а ти си избавил душата си. Но отново тук имаме повторение на това, което беше в трета глава.

И тук отново се говори за това, че от твоята ръка ще изисквам кръвта му. И тази отговорност ще бъде върху нас. Дори и ние да бъдем във вечността, дори и ние да стигнем в рая, дори и ние да бъдем спасени. Защото ние ще бъдем спасени, защото сме повярвали в Господ Исус Христос. Но въпреки че ще бъдем спасени, ние ще имаме върху себе си тежестта на вината за тези, на които ние не сме говорили. И затова трябва да се освобождаваме от тази отговорност, като тръбим.

Като им казваме Божието Слово, което е дошло до нас. И тук се казва: ето, върху влака сега, да се свири. Защо се свири? Защото иска да предпази някой, който спи на релсите, да се размърда малко от тия релси. Влакът на сатана идва, влакът на ада идва. И ние трябва да свирим, трябва да предупреждаваме. И тук се казва за това: сине човешки, кажи на Израилевия дом: Вие така говорите, казвайки: „Престъпленията и греховете ни са върху нас, а ние тлеем поради тях. Как тогава ще живеем?“ Речи им: „Заклевам се в живота Си, казва Йехова, Аз не благоволявам в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища! Защо да умрете, доме Израилев?“

Много хора, когато ние им говорим за Бога, ти казват: „Аз съм си грешник, грешница съм.“ И с това приключваме. „Аз съм грешница, аз съм грешник. Какво да направя сега? Грешник съм, такъв съм, в греха съм си, много съм грешен, много съм грешна.“ Но Бог казва: „Аз не благоволявам в смъртта на нечестивия.“ Затова, както и брат Стоянчо говореше, някои хора ме чакат, защото не могат да умрат. Трябва да отидат да им кажат за Исус, за да не отидат в ада. Защото Бог не благоволява в смъртта на нечестивия, а той да се върне, да се покая и да отиде в небето.

Затова, сине човешки, кажи на людите си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи, а нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си. Също както праведният не може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши. Така че важно е не само как започваме, важно е как свършваме. Затова и за тази притча за почвите се говореше за различни видове почви и във всяка от тях семето започва, стига донякъде, но важно е дали ние ще дадем плод. Това ясно е, че е важно как ние завършваме.

Така че има много хора, които са излезли на попрището в Христос, които може би са били на стадионите, които са били много активни в служението дори, които може би са били участници в духовните съвети на църквите, може би са били дори проповедници, но ако те завършват живота си далеч от Бога, те няма да бъдат спасени. Защото е важно не само как започваш, важно е как завършваш. Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, т.е. той се възгордее, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни, а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

И когато кажа на нечестивия: „Непременно ще умреш“, а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно, ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, т.е. той има не само думи на покаяние, но има дела на покаяние и не върши неправда, непременно ще живее, няма да умре. Ни един от греховете, които е извършил, няма да се спомни против него. Той е постъпил законно и праведно, непременно ще живее. Слава на Бога! Това е добрата вест, която има в Исус Христос. Че как сме живели ние допреди да повярваме, няма значение. Бог казва: „Аз прощавам греховете и беззаконията и неправдите и няма да ги помня вече.“

Но щом като ти си приел Исус Христос, Той понесе твоите грехове и отсега нататък ти си ново създание в Исус Христос. Но твоите люде казват: „Господният път не е прав.“ Хората сега са недоволни от Бога. Обаче техният път не е прав. Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, той поради нея ще умре. А когато беззаконникът се върне от беззаконията си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това. Вие обаче казвате: „Господният път не е прав.“

„Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.“ Това казва Исус в Новия Завет – „Зная делата ти“ в Откровението. За всяка църква Той казва: „Зная делата ти“. И Бог ще ни съди според нашите дела, защото се казва: „Много хора ще кажат в онзи ден: Господи, не в Твоето име ли правихме това и това? Но Аз ще им кажа: Махнете се! Вие, които вършите беззаконие, не ви познавам.“ Защото Бог не гледа какво ние казваме, Бог гледа какво ние вършим.

Езекиил 33:20

20 Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

И ако ние вършим беззаконие и сме само номинални християни, то на име сме живи, но сме мъртви. Може ли вяра без дела да ни спаси? Не може, защото истинската вяра произвежда дела на покаяние. Също в Исус Навиев се говори за тази кръв, за това ставаше въпрос за блудницата Раав и за нейния дом. И мъжете дойдоха при нея, тя ги скри, защото тя вярваше в силата на Йехова – истинския Бог. И тогава мъжете ѝ рекоха: „Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.“

Исус Навиев 2:17

17 Тогава мъжете ѝ казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.

Защото тя ги накара да се закълнат, че няма да я убият. Нея и дома ѝ. Ето как: когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна. А баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни. Но всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

Исус Навиев 2:18-19

18 Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.
19 Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.

По същия начин е и с църквата. Църквата не е това, което ние виждаме, имам предвид от Божия гледна точка. Защото в църквата входът е свободен. Всеки може да влезе. И това, че ти си тук, на това място, не означава, че ти си свят. Не означава, че ти си правилен пред Бога. Може и да си. Бог знае сърцето ти. Но ние не знаем кой е свят и кой не. Бог е сърцеведец, ние не сме сърцеведци. Може и да има хора, които са от църквата, които не са тук между нас.

Може да са някъде другаде или Бог да ги е призовал. Но те са част от църквата и те изповядват Исус Христос за техен Господ. Когато дойде Второто пришествие или когато дойде часът на смъртта, ако ти си част от църквата, ти ще бъдеш спасен. Ако ти си извън църквата, ако ти излизаш извън вратите на църквата, вече за тебе няма спасение. Така че тогава ти ще си виновен, кръвта ти ще бъде на главата ти. Т.е. ти ще си виновен за това, че си отпаднал.

Но ако си в Божия дом, ако си в църквата, църквата ще бъде спасена. И виждаме този израз за кръвта, че той се използва и в Новия Завет. В Деяния 18 глава, 5 и 6 стих се казва: „А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелства на юдеите, че Исус е Христос. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви. Аз съм чист от нея. Отсега ще отивам между езичниците.“

Деяния 18:5-6

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелства на юдеите, че Исус е Христос.
6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега нататък ще отивам между езичниците.

Слава на Бога! Така че ние трябва да се освободим от кръвта на хората, с които живеем. Ако те започнат да ни хулят, ние ще отидем при тези, които не ни хулят. Защото винаги ще има хора, които ще приемат Благовестието. Исус каза на Неговите ученици: „Никак няма да обиколите всичките Израилеви градове, докато Човешкият Син дойде.“ След това ще има още работа, след това ще има още ниви, които не са пожънати, но наша е отговорността ние да споделяме Христос. Но кои са пречките?

ПРЕЧКИТЕ ПРЕД БЛАГОВЕСТИЕТО

Пречките са две, да благовестваме. Първата е липса на подготовка. За да може ти да благовестваш, за да може ти да надуваш тръбата, трябва да можеш да свириш. Трябва да бъдеш обучен да свириш, за да можеш да проповядваш Благовестието. Първо ти трябва да имаш лично познаване на Христос. Трябва Христос да бъде твой личен Спасител. Ти трябва да вярваш лично в Бога, защото ако ти не вярваш, не можеш да споделиш с другите за Бога.

Трябва Христос да живее в сърцето ти. Трябва да имаш опитности с Бога. Трябва да се молиш, защото молитвата е нашата връзка с Бога. Без връзка с Бога, без пребъдване на лозата, ние нямаме сила, защото силата за свидетелство е Святият Дух, ние трябва да се изпълним със Святия Дух. Затова да бъдем подготвени означава ние да познаваме Христос, означава да се молим, означава да бъдем изпълнени със Святия Дух, означава да познаваме Писанията и да знаем Божия план за спасение.

И означава също така ние да знаем нашето лично свидетелство, защото това е начинът, по който ние свидетелстваме. Като казваме на хората какво стана с нас, как ние повярвахме, какво Бог направи в живота ни, защото за да сме в църквата, Бог е направил нещо в живота ни. Бог е направил нещо в моя живот, за да може аз да съм тук. И аз трябва да мога да го разказвам. Ти трябва да можеш да разказваш какво е направил Бог в живота ти, за да бъдеш силен в църквата, за да станеш ти християнин, за да те направи Бог християнин.

Личното ти свидетелство. Така че всичките тези неща трябва да бъдат в нас: познаване на Христос, познаване на Писанията, молитвен живот, изпълване със Святия Дух, личното ни свидетелство. Както се казва в Римляни 1:15: „И така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.“ Ние трябва да бъдем готови да проповядваме Благовестието. И затова ние идваме на църква, защото тук ние се учим как да благовестим.

Римляни 1:15

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

Също трябва да знаем какъв подход да имаме. Как да убеждаваме човеците, да разберем на какво ниво са в тяхната вяра, да им помогнем постепенно те да дойдат до познание на Бога. И другата пречка е срамът. Защо ние не говорим? Защото се срамуваме. Защото те не ходят на църква, ние ходим на църква. И когато кажем, че ходим на църква, сигурно нещо не сме наред. Те ще ни казват, че ти си от някоя секта. Ама аз ако съм от секта, да се срамувам? Аз не съм от секта.

Аз съм от църквата на живия Бог. Аз съм посланик на небето. Христос не се засрами да отиде на кръста за мен. Христос не се засрами от мен. Въпреки моя грях. Той отиде на кръста заради мен. И ако Той не се засрами заради мен, и аз няма да се срамувам. Както се казва в една песен: „Не се срамувам да възвестя смъртта на моя Спас, на моя Спасител.“ Исус Христос казва в Лука 9:26: „Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.“

Лука 9:26

26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

Искаш ли, когато Исус дойде, да се засрами от тебе? Аз не искам да се срамувам от Него. И затова и апостол Павел казва в Римляни 1:16: „Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.“ Не се срамувам. Защото ако не се срамувам, ще ти кажа. И ако ти кажа и ти повярваш, ти ще се спасиш. Но ако се засрамя и не ти кажа, ти няма да се спасиш. Защото няма друго име под небето, чрез което да се спасим, освен името на Господ Исус Христос.

Римляни 1:16

16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.

Деяния 4:12

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

Няма друг начин да се спасиш. Освен ако ти не призовеш името на Господ.

Деяния 4:12

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

Затова нека да отхвърлим срама и нека да кажем „Аз съм християнин“. Ама не само в църквата, но навсякъде в този свят да кажем на хората за Исус.

Римляни 1:16

16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.

Ние не проповядваме себе си, ние не проповядваме църквата, ние проповядваме Възкръсналия Господ Исус Христос.

Нека децата да дойдат и ние ще се помолим за тях.