Говорихме за допълнителни откровения, които се появяват за това, че в Шеол или в Хадес има различни отделения. Имало е различни отделения, например за ангелите, които съгрешиха и бяха в най-дълбоките ровове. Значи, ако има най-дълбоки ровове, значи има и не толкова дълбоки ровове за различни хора, според това, което те заслужават. След това говорихме за това, че явно има и място за праведните, което виждаме и в притчата за богаташа и Лазар. Също разбираме, че в Шеол има живот, защото там се говори за мъртвите, които се отбуждат, посрещат, говорят и така нататък. Виждаме също различни случаи, в които определени хора, които са починали, си говорят с живите – тоест Самуил си говори със Саул, Илия и Моисей си говорят с Исус. Така че това е едно от познаваемите неща, които е важно да разберем: че след смъртта човек не загубва своята идентичност.
Това е всъщност едно фалшиво учение, което идва от адвентистите, които смятат, че човек, когато почине, изгубва своята идентичност. Те казват така: че когато Бог създаде човека, Той вдъхна в него жизнено дишане, тоест една жива душа, а когато умре, Бог взема духа Си, духът отива в Бога, Който го е дал, тялото отива в пръстта, открива се в гроба и човекът изчезва, разпада се. Да, разпада се, но това, което ние виждаме, е, че човек има дух, душа и тяло. Нещата, които трябва да разберем, са, че трябва да знаем кое е фалшиво, трябва да знаем за прогресивното откровение, трябва да знаем също и за човека.
Също в Новия Завет се използва „пъкъл“ и „геена“ и се говори за едно междинно състояние, едно временно състояние. Сега ще говорим повече за временното състояние, но то се нарича Огненото езеро, там, откъдето няма излизане. Но преди някой да отиде в това Огнено езеро завинаги, той отива на място на мъки, където чака съдът. Т.е. както знаете, в съдебната система в момента и в България, и в много държави е така, че когато някой го обвинят, те го държат в ареста, след това излиза, отива на съд и след като му се произнесе присъдата, вече му казват: „Трябва да излежиш еди-колко си години в затвора“ и тогава той отива в затвор. Т.е. по подобен начин в духовния свят, когато някой неправеден почине, неговата душа отива в място на мъки веднага. Обаче това не е крайно състояние; ще има съд и след съда той вече отива в Огненото езеро, което гори с огън и жупел. Това са метафори, т.е. това е нещо, което наистина представя големи мъки, които са там, и най-вече вечно отделяне от Бога.
Т.е. физическата смърт е, когато духът се отделя от тялото. Трябва да разгледаме същите неща за смъртта: смъртта не е край, но когато човек умре, духът се отделя от тялото, но вече при духовната смърт духът се отделя от Бога. Т.е. смъртта е вечно отделяне от Бога и това е нещо ужасно. Поговорихме също за човека, как Бог го е направил цялостен – дух, душа, тяло. И това е другото нещо, което трябва да знаем: че в един момент, когато Исус дойде, Той взе праведните мъртви от отделението на праведните, което е в Шеол, и го премести в небето.
Т.е. преди да дойде Исус, дори праведните като патриарсите Моисей, Авраам, Исаак и Яков, те бяха живи в това място след смъртта си, но те бяха долу в Шеол. И Бог също казва: „Когато отида на небето, Ти си там, слезна в Шеол и там си Ти“. Т.е. явно в Шеол имаше място за праведните мъртви. След като Исус дойде, и го говорихме за тези стихове, че Той взе плен, както се казва в Ефесяни 4 глава, и възлезе. Т.е. Той ги взе в плен, праведните мъртви, и ги занесе горе. Т.е. Исус премести Авраам от лоното, от Шеол, в небето и сега ние знаем, че след Исус, когато някой човек от нашите вярващи почине, той не отива повече в ада, но той отива директно в небето. Т.е. това е една голяма промяна, която е много насърчаваща, защото къде е Исус сега? Исус е отдясно на Бога.
Ефесяни 4:8-10
8 Затова казва:
„Като се възкачи нависоко, плени плен
и даде дарове на човеците.“
9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.
10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)
Той слезе в места под земята, в небето, но Той не остана там. Той слезе, взе ги със Себе Си, проповядва на духовете в тъмницата, за да прогласим Истината, и Той отива горе заедно с всички, които са Негови. Така че сега вече, когато някой почине, ние знаем, нашите близки, които са починали в Господа, те са в небето. И апостол Павел и Петър говорят за това как те копнеят да отидат при Исус и че това не е краят, но те отиват в небесното, в небесното се почива.
КРАЙНИЯТ СЪСТОЯНИЕ
Сега ще говорим за крайното състояние, т.е. след междинното – крайното състояние. Т.е. това, което ще стане, е, че умрелите ще възкръснат при пришествието на Христос. Т.е. при крайното състояние вече духът и душата, които са се отделили от тялото, ще се съединят с ново възкресенско тяло. Това е надеждата за възкресението от мъртвите.
Исая 26:19
19 Твоите умрели ще оживеят;
Моите мъртви тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта,
защото росата Ти е като росата по тревите
и земята ще изхвърли мъртвите.
Т.е. разбуждат се тези, които са мъртви в земята, земята ще ги предаде, тези ще възкръснат. Сега Бог ще го направи, ако Го питате как – аз не знам, но Бог ще вземе всеки елемент от тебе, който се е разпаднал, който се е превърнал, и Той ще направи обратно да се движат посоките на процесите и ще събере вече твоето тяло обратно. Всяка част от теб ще дойде обратно, възкресенско тяло, с ново възкресенско тяло. Така че в Стария Завет това се пророкува в Исая 26:19, същото и в Даниил 12 глава.
Даниил 12:1-3
1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата.
2 Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.
3 Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове.
Т.е. това, което очакваме – голямата скръб и онова време на твоите люде, ще се отърват всеки, който се намери записан в книгата. Книгата не се казва „на живота“, но „в книга“. Така че има една книга, т.е. книга на живота. Ние вярваме, че нашите имена са записани в тази книга и затова се радваме. И след това се казва във 2 стих: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят“. Това, което спи, са нашите тела, т.е. те ще се събудят – едни за вечен живот, едни за срам и вечно презрение. Т.е. едните отиват във вечен живот, а другите отиват във срам и вечно презрение. „Разумните ще сияят в светлостта на простора“, „Онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове“. Слава на Бога! Както знаете, ангелите са сравнени със звездите, така че всъщност ние ще бъдем като ангели във възкресението. Слава на Бога!
1 Солунци 4:13-18
13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.
15 Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите.
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
18 И така, насърчавайте се един друг с тези думи.
1 Солунци 4:13-18
13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.
15 Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите.
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
18 И така, насърчавайте се един друг с тези думи.
„А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него“, т.е. ще ги приведе през смъртта във възкресение. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, т.е. това е нещо, което както за Господната вечеря и така нататък за Евангелието, това е авторитетна опознавателна истина по предание, че ние, когато останем живи до Господнето пришествие, дори тогава няма да изпреварим починалите.
Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба – това е второто пришествие – и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред, т.е. преди нас, и ще възкръснат в същия момент. И после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха, т.е. когато Той идва, срещата няма да бъде тук на земята, ще бъде в небето. И като Го срещнем, това, което аз вярвам, е че ние ще дойдем заедно с Него да царуваме на земята, но ще бъдем сякаш с Господа. И се насърчавайте един друг с тези думи.
Йоан 14:1-3
1 Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене.
2 В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си.“ Ето, Исус ще дойде отново, ще ни вземе при Себе Си, т.е. защото където съм Аз, да бъдете и вие. Слава на Бога! Така че във вечността ние ще бъдем с Исус.
Така че, за да разберем тази тема за междинното състояние, трябва да знаем за крайните състояния, т.е. какво се случва след междинното състояние. Трябва да знаем за човека, трябва да знаем за това, което Исус направи – ще премести отделението на праведните мъртви от ада в небето, това, че има прогресивно откровение, за да разберем за ада, що е то отделение и всички тези неща. И също трябва да разберем и нещата за съда, т.е. има различни видове съд. Значи, има един съд, на който ще бъдат съдени неправедните мъртви, и ще има едно Христово съдилище, на което и ние ще бъдем съдени, макар че сме праведни в правда. Да, ние ще бъдем във вечността с Исус, но ние пак ще бъдем съдени, т.е. ще има съд и за праведни, и за неправедни.
Затова ние трябва да се стараем да живеем в праведен живот, защото ние също ще бъдем съдени. Но въпросът е на кой съд ще отидеш, защото ако отидеш на този съд пред Големия бял престол, ти ще бъдеш осъден за вечно погубление. Ако отидеш на Христово съдилище, ще бъдеш съден, но пак ще отидеш във вечния живот, но във вечния живот също ще има различни нива – някой, който е бил по-верен, ще получи по-голяма награда. Така че трябва да живееш така, че да мислиш не само тук как живееш, но ако си живееш добре, във вечността трябва да живееш един живот за Бога и тук. Така инвестираш в бъдещето си, говоря не тук на тази земя, но във вечността.
Откровение 20
1 И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.
2 Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години;
3 и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.
5 Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6 Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.
7 И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си
8 и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.
9 И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна.
10 И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.
14 И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.
15 И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.
Вижте, това се говори в 20-та глава на Откровението: „И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига, и улови змея“, древната змия, която е дявол и Сатана, „и го върза за хиляда години и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което трябва да бъде пуснат за малко време.“
„И видях престоли“ – на тези престоли, тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят, ето тук е започнал съдът – „и видях душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исуса и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си, на ръката си, и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години“, т.е. те, които са страдали, те ще бъдат възнаградени.
„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години.“ Значи другите мъртви са неправедните, но той казва: „Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.“ Слава на Бога! Така че това е първото възкресение и се казва, че който участва в първото възкресение, няма да отиде на втората смърт, т.е. искаме да отидем на първото възкресение, за да не отидем на втората смърт.
И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за война, чийто брой е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град, но огън падна от Бога от небето и ги погълна. И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото езеро – ето, вижте, дори Сатана влезе в нещо като арест, той беше там през тези хиляда години, тогава беше пуснат за малко и разбира се, след това унищожение беше хвърлен в огненото езеро.
Огненото езеро е вече втората смърт и се казва, където са и звярът, и лъжепророкът, и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. Това се случва вече във вечното наказание. Ето го тука съдът пред Големия бял престол: „След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях.“ Това е Бог Отец. „Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола“ – ето, те са мъртви, но душите им са живи – „и едни книги се разгънаха.“ Това са книгите, в които са записани лошите дела, а не честините. „Разгъна се и друга книга, която е Книгата на живота.“ Ето, това не се намира записано в Книгата на живота.
„И мъртвите бидоха съдени според делата си, по написаното в книгите“, т.е. когато Бог ще ги праща в ада, Той няма да ги праща в ада просто така, т.е. ще каже: „Ти направи това тук, ти обиди, ти направи това, ти направи това, ти направи това, ти не вярва, ти направи това, ти обиди така, така.“ Всичко се записва. Политиката – не им завиждам, ако те не се покаят, отиват в ада, отиват в ада.
„И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях.“ Ето, виждате, има мъртви, които са запазени в ада и това е временно, и след това се казва: „И те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро.“ Значи вече дори смъртта и адът ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Това е присъдата. Огненото езеро е втората смърт. Значи това вече не е междинно състояние, това е крайно състояние – втората смърт. Говори се за първото възкресение и за втората смърт, и ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
И може да прочетете 21-ва глава, говори се, че там са лъжците. Аз не знам, те ли лъжат в телевизията, какво ще им се случи на тях? Гледате, лъжат, гледат и лъжат, лъжат, лъжат. Възмущават се, как може да лъжат, да те гледат и да те лъжат по телевизията, но…
Лъжата е свидетелство от врата си, други и трети, от там има списък, може да видите в Откровение 21-ва глава, има списък, които са упоменати, но ние не искаме да бъдем там. Да, ние не искаме да бъдем там, но това, което ви казваме, трябва да разбираме нещата за съдилищата, че има втората смърт и има съдът пред големия бял престол, но има също и друг съд и това е Христовото съдилище. Нека да кажем: Христовото съдилище.
2 Коринтяни 5:9-10
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
Там се казва, че е редно да се стараем, било в тяло, когато сме, или отстрани, да бъдем угодни на Него. Ние трябва да живеем живота си за Исус, защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище. В 1 Петрово 4:5 се казва, че ако започва съдът от Божието домочадие, Господ ще съди дори своите си, но те отиват на друг съд. Христовото съдилище е различно от съда пред големия бял престол – Страшния съд.
Онзи е Страшният съд и тука се казва, за да получи всеки според това, което е правил в тялото, било добро или зло. Макар че си спасен, Бог гледа какво правиш в живота си, наблюдава всичко, всичко се записва, има книги.
Йоан 5:21-30
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22 Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26 Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28 Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
„Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.“ Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Ето това е Христовото съдилище, защото Той ще съди. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
Т.е. от една страна Той казва, че ще отиваме на Христовото съдилище, но от друга страна Той казва, че няма да дойде на съд. Т.е. ние като вярващи сме освободени от този страшен съд заради вярата в свършеното дело. Това е незаслужената милост. И след това Той продължава в 25-ти стих: „Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и като го чуят, ще оживеят.“ Т.е. тука се говори за духовно мъртвите. Казвам, мъртвите – духовно мъртвите, защото ако ти не си новороден, ти си духовно мъртъв, но ако ти чуеш гласа на Божия Син сега и го чуеш, ще оживееш духовно, душата ти ще се новороди.
Защото както Отец има живот в Себе Си, Той също е дал на Сина да има живот в Себе Си и дал Му е да извършва съд, защото е Човешкият Син. Недейте се чуди на това, защото иде час – и тук вече минавам на физически мъртвите – когато всички, които са в гробовете, тия вече са умрели физически, ще чуят гласа Му и ще излязат. Ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Значи това са онези, които ще отидат вече на Страшния съд.
„Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не търся Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ Така че трябва да знаем не само за междинното състояние, трябва да знаем за крайното състояние, трябва да знаем за Страшния съд и Христовото съдилище и че няма да отидем на Страшния съд, ако вярваме в Исус, но ще отидем на Христовото съдилище. Така че Бог да ни помага да живеем и да отговорим към Бога в живота.
1 Коринтяни 15:55
55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“
„О, смърт, къде ти е победата?“ Ние не се страхуваме като вярващи от смъртта, защото смъртта за нас не е краят. Исус победи смъртта. „О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е греха. Тук главата говори за това, можете да си представите пчела, но тук не става въпрос за пчела, остава просто скорпион, който те ужилва и те убива, и те отравя, и умираш. Жилото на смъртта е греха, защото смъртта идва заради греха и силата на греха е закона. Благодарение на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос, защото Исус понесе греха и по този начин Той победи смъртта.
Затова, възлюбени мои братя и сестри, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте всякога в Господното дело. Ето за това ние се трудим, за това проповядваме, защото не само за тази тук земя, но за вечния живот. За това, което следва по-нататък. Знаете, че трудът ви в Господа не е празен, но в Господа, когато работим, това е за вечния живот. Затова не искаме да се прахосваме, а да населим рая. Така че нека Бог да ни помогне, не се страхувайте, имайте знание и бъдете уверени в служението.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за това време, което имаме в Твоя дом, в Твоето присъствие и аз Ти се моля, нека това учение да бъде ясно застъпено и всеки ден в нашата църква да го разбираме. Защо ние проповядваме Благовестието, защо ние гледаме към Исус, какво е освобождението, каква е нашата надежда за възкресението от мъртвите. И дори не се страхуваме, защото знаем, че в това междинно състояние ние няма да се изгубим, няма да изчезнем, но ние ще запазим нашата идентичност, но ще бъдем в Христовото присъствие и ще чакаме деня, когато Ти, Исусе, ще дойдеш отново. Ние знаем, че ние ще Те посрещнем в Христовите си тела, когато Ти дойдеш, но нашите души са вече при Тебе. Хваление Ти, благодарим Ти, моля Те да запечаташ това послание в сърцата ни, в името на Исус. Амин.