Веднъж в Нюйоркското метро се случил следният инцидент. Имало голяма тъпканица. Някога се случва така, че наистина много хора отиват в тези часове, които се наричат час пик, когато има най-много движение, най-много напрежение, хората се връщат от работа, други отиват на работа. И в един такъв пиков момент, когато било много натоварено движението, се получила огромна опашка от тези, които искали да влязат в метрото. Просто една тъпканица имало. Обаче тези, които били в метрото, и там имало тъпканица.
Но от всичко това, което се получавало в тази атмосфера, на един човек му станало лошо. Просто от задуха от хората около него, и нещо, може би, не било много добре и не е ял някаква добра храна, така че започнало да му се гади. Обаче той бил първи, за да може да влезе в метрото, искал първи да се качи. Но това, което се получило, било, че имало един друг човек, който пък искал първи да слезе от метрото. Понеже пък вътре било също много претъпкано.
И дошъл моментът, в който мотрисата спряла на перона, вратата се отворила. Но точно в този момент човекът, който очаква да влезе вътре, не издържал и повърнал. Обаче нямало къде да отиде всичко това и отишло точно върху човека, който иска да излезе. И всички хора около него, които видели всичко това, така се шокирали, че не знаели какво да правят. И докато се чудят какво да правят, вратите се затворили и мотрисата продължила. И тогава този, който бил така изцапан от този човек отсреща, се обърнал към човека до него и казал: „Защо на мен? Защо на мен?”
Ние не знаем защо точно на нас ни се случват различни проблеми, различни изпитания, но всеки би могъл да бъде на мястото на този човек. Ти не знаеш кога ще бъдеш на такова място по такова време, че да ти се случи нещо лошо. Наскоро това се случи с моята кола, между другото. Ставам сутринта и гледам колата — цялата беше обляна с такова нещо. Някой отгоре му беше станало много лошо и явно не беше стигнал до тоалетната, и го направил през терасата и върху колата.
И сега си казвам: „Защо на моята кола? Не можеше ли да спре някъде другаде?” И се случи това нещо, което обаче стана повод да се измие колата. Защото ние бяхме отлагали много време и децата казваха: „Дай да измием колата”. И аз тогава казвах: „Ами нямаме пари сега да я мием”. Така че има проблеми, които се случват в живота ни, има изпитания, и тази сутрин ние ще говорим за това как да се възползваме от изпитанията.
И ние прочетохме от Яков първа глава. Яков е най-практичната книга в Новия завет. Тя е като един наръчник за християнския живот. И виждаме, че за разлика от повечето други новозаветни книги, Яков няма някакво постепенно въведение, освен ако цялата първа глава не се счита за въведение, но той след поздрава, така да се каже, направо ни хвърля бомбата още във втория стих и казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
И някой веднага би отговорил: „Ама чакай сега, пастор Яков, как да се радвам? Ти не знаеш моята ситуация”. На това Яков отговаря, че нашето отношение — това да се радваме в изпитанията — може да стане само когато ние имаме правилното знание за изпитанията. Защото вижте, той казва: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра или изпитването на вашата вяра произвежда твърдост”. Значи това е начинът ние да се радваме или да го считаме за голяма радост, когато падаме в разни изпитания — ако знаем, че изпитването на нашата вяра произвежда твърдост.
ЧЕТИРИ ФАКТА ЗА ИЗПИТАНИЯТА В ЖИВОТА
1. Изпитанията са неизбежни
Така че, за да можем да се радваме в изпитанията, на първо място ние трябва да знаем някои неща за тях. Кои са те? В стиха, който прочетохме, в стих 2, можем да видим четири факта за изпитанията в живота. Първото от тях е, че изпитанията са неизбежни. Говорейки за изпитанията, Яков не казва „ако” паднете в изпитания, но казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. С други думи, Яков ни казва, че ние непременно ще имаме изпитания в живота си.
Може ли някой да каже, че няма изпитания? Име ли такъв без изпитания? Ако нямаше изпитания, провери си пулса дали си жив, защото ако си жив, то непременно имаш някакви изпитания. Спомнете си какво каза Исус на Петър в Евангелието на Лука. Той му каза: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си”.
Лука 22:31-32
31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Вижте, казва се, че Сатана ви изиска всички. Сатана иска всеки един от нас. Той иска нашите деца. Той иска вашите внуци, за тези, които имат внуци. И ние всички ще минем през проблеми, през трудности, през изпитания. Но Бог допуска тези изпитания, за да можем ние да ги преодолеем. И когато ги преодолеем, да станем силни и да можем да помагаме на тези, които преминават през същите страдания, през същите скърби; ние да можем да им даваме утеха, ние да можем да им даваме мъдрост, ние да можем да им даваме насърчение, че те могат да преминат през техните изпитания. Да можем да утвърждаваме нашите братя и сестри.
Така че проблемите и изпитанията не са свободно избираеми в курса на живота. Те са задължителни. Въпросът не е дали ще имаме проблеми, а кога. Така че това е първото — че изпитанията са неизбежни.
2. Изпитанията са непредсказуеми
Вторият важен факт за изпитанията е, че те не само са неизбежни, но също са и непредсказуеми. Тоест ние не можем да предскажем кога ще се случи това нещо. Както този човек не е могъл да предскаже кога вратата ще се отвори и някой ще повърне върху него. Не може да се предскаже кога някой ще повърне, та да се преместя. Не може да се предскаже кога стават катастрофи. Не може да се предскаже кога нещо ще се случи. И затова Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Не можеш да предскажеш кога ще паднеш.
Както веднъж… Говорим си с една сестра на вратата и тя се обръща, подхлъзва се и хоп… падна. Ако знаеше, че ще падне, нямаше да падне, нали? Но падането става, когато ти не знаеш, че това ще се случи. Ти не можеш да го предскажеш. Изпитанията са като капани, заложени по пътя, които ние не можем да избегнем. Така че ние трябва да бъдем готови, че ще имаме изпитания, имаме капани по пътя. И това не е като електронна игра, в която можеш да избегнеш капаните, но ти ще паднеш в тях. Не можеш да ги избегнеш. Те са непредсказуеми и изведнъж се появява някакъв капан и ти падаш.
Както човекът от притчата за добрия самарянин. Казва се, в отговор Исус каза: „Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон”. Той си вървеше по пътя човекът, нищо лошо не правеше, и налетя на разбойници. Сега, не можеше ли на някой друг да налети? Но разбойниците го съблякоха, нараниха го, отидоха си и го оставиха полумъртъв. Налетя, казва, на тия разбойници. Той попадна в тяхната засада. Така че изпитанията в живота ни не могат да бъдат планирани. Не можем да определим предварително кои ще ни бъдат лесни и кои ще ни бъдат трудни.
И да казваме сега — тези дни ще имаме изпитания, ще се подготвим да ги посрещаме. Не! Те ни изненадват. Третият важен факт за изпитанията е, че изпитанията са разнообразни. Има ги във всякакви форми и размери. Правоъгълни, кръгли, квадратни — всякакви изпитания.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
А поне друго, поне не можем да се оплачем, че изпитанията са скучни. Защото те имат най-различна продължителност, имат най-различна сила.
Изпитанията са полезни
И четвъртият факт, който трябва да знаем относно изпитанията, е, че изпитанията са полезни. Защото те произвеждат добродетели в нас. Вижте, в следващия стих се казва, че изпитването на нашата вяра произвежда твърдост. Тоест изпитанията са производителни. Те са полезни, защото произвеждат добри неща. Каква е ползата от изпитанията? Първата полза от тях е, че те ни пречистват.
1 Петрово 1:6-7
6 В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания,
7 с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос;
Апостол Петър казва, че вярата ни е по-скъпоценна от златото и затова се пречиства с изпитанията. Както огънят пречиства златото, така и вярата ни се изпитва от изпитанията. Защото вие знаете, когато златото се нагрее, окисите или шлаката, това, което е нечисто в него, просто се отделя, защото е по-леко. А златото, понеже е по-тежък метал, поради неговата тежест, то пада надолу. И когато изстине, премахне се шлаката и златото става по-чисто, по-лъскаво, по-светещо и блестящо.
„Християните са като торбички от чай. Ако тези торбички от чай ги изкараме от няколко по-големи пакета, където пише какъв е чаят в тези пакетчета, и ги разбъркаме, не можем да разберем в тези торбички какъв чай има. Отвън те са еднакви, но когато потопиш торбичката в гореща вода, тогава виждаш какъв е чаят.”
И по същия начин, изпитанията са нашата гореща вода. Докато не се потопим в нея, не можем да знаем какви сме и какво има в нас. Докато, например, някой не те изкара извън нерви, не можеш да разбереш какъв гняв има в тебе. Но ти трябва да се научиш да го контролираш. Докато не бъдеш изкушен, не можеш да разбереш каква страст има в тебе. Ти не трябва да допускаш тази страст да се развива в тебе. Така че има различни неща, които в нас Бог желае да промени. И Той пречиства вярата ни чрез изпитанията. Така че това е ползата от тях — че изпитанията пречистват характерите ни, пречистват вярата ни.
Втората полза от тях е, че те укрепват дълготърпението ни. Защото се казва, че скръбта произвежда твърдост. Изпитанията ни правят издръжливи. Твърдост е способността ни да издържаме на напрежение и на натиск. И да можем да издържаме на напрежение и на натиск, например, ако има натиск от гонения заради вярата. Ние трябва да можем да издържаме. Затова трябва да бъдем калени.
Римляни 5:3-4
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
Ние не харесваме напрежението. Затова се опитваме да избягаме от него. Някои хора се опитват да избягат от напрежението с алкохол. И когато се напият, казват: „Това ме освобождава от стреса”. Но всъщност след това стресът се връща. Други хора — с наркотици, или с извънбрачни връзки, или с интернет, или с други забавления. Ние искаме удобство и комфорт, и ги искаме сега, но Бог не иска просто на нас да ни е добре, Той иска да ни направи твърди. Как? Като ни превежда през най-различни скърби и изпитания.
Така че това са ползите от изпитанията. Ние не трябва да забравяме, че те ни пречистват. Те ни каляват. И също те ни усъвършенстват.
Яков 1:4
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
Слава на Бога! В крайна сметка изпитанията ни възрастяват. Те ни правят зрели, усъвършенстват характера ни и ни правят да бъдем като Исус. А именно благородният характер е това, което Бог желае да произведе в нас — плода на Духа, Божиите добродетели, съвършенство и цялостност без никакъв недостатък.
Този израз е бил използван за корабите, които са пътували по Средиземно море през Първи век. Те трябвало да бъдат съвършени, цели, без никакъв недостатък. Корабът е трябвало да бъде абсолютно здрав, защото ако има вълнение, ако има буря, ако корпусът на кораба не е съвършен и цял без никакъв недостатък, ако влезе вода отнякъде, ако има дори най-малката пролука, тогава вече това не е съвършено и цяло, и това може да направи целия кораб да потъне.
По същия начин за нашия характер Бог желае ние да бъдем цялостни. На английски имат тази дума integrity, което означава цялостност, което означава да имаш интегритет, означава да нямаш пропуски. Означава да бъдеш съвършен и цял без никакъв недостатък. Означава да нямаш пролуки, да нямаш цепнатинки дори. И всъщност тези цепнатинки са нашите слабости, нашите пороци. Ако имаме такива слабости и пороци, те са като дупчици, през които водата не влиза изведнъж. Но ако имаме дори малка дупчица, водата започва да минава, да минава, да минава и в един момент корабът се напълва и като мине една точка, той потъва. Именно затова ние трябва да бъдем усъвършенствани и направени цялостни без никакъв недостатък.
И това е цел номер едно за Бога с нас. Неговата цел номер едно не е да ни направи щастливи или да ни направи да се чувстваме добре. Неговата цел номер едно е да ни направи като Исус. Да бъдем хора с изпитана правда, да бъдем съвършени и цели без никакъв недостатък. И за да ни направи като Исус, Бог ще ни прекара през същите изпитания, през които Той прекара и Исус. Защото спомнете си през какви изпитания премина Исус.
Евреи 4:15
15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.
Слава на Бога! Ако Бог изпита така Собствения Си Син — Исус, то няма ли още повече да изпита и всеки един от нас?
Вижте, Бог има два инструмента за усъвършенстване за нас. Единият е Божието Слово.
Йоан 17:17
17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
Именно затова ние не трябва да се отделяме от Библията, но трябва да четем Божието Слово, да слушаме Божието Слово. Божието Слово да се вселява в нас богато, защото Божието Слово е истина. И Христос казва: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”, истината ще ви освети.
Вторият инструмент за освещение, който Бог има, са изпитанията. И поради това, че ние сме били избрани — ние сме избрани, слава на Бога, нали? Спомнете си, че братът сега проповядва за това. Ти трябва да знаеш, че не си тук случайно. Ти си тук, защото си бил избран от Бога. Ти си бил призован. И понеже сме били призовани, Бог ни е включил в един безплатен, но много специален курс. И това е курс за усъвършенстване на характера. И този курс невинаги е приятен, но всеки един негов момент съдейства за нашето добро.
Римляни 8:28
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Това е курс на живота, курс на изпитанията. И затова се казва в Римляни 8 глава 28 стих:
Римляни 8:28
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Слава на Бога! Забелязали ли сте тук? Не се казва, че всичко е добро. Не, не всичко е добро. Но всичко съдейства за нашето добро. Слава на Бога! Целта на всичко, през което преминаваме, целта на изпитанията е да ни направят като Исус. Защото в Римляни 8 глава се казва:
Римляни 8:29
29 Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
Така че, след като един човек повярва, той е въведен в този курс на Бога и Бог започва да действа и да работи върху него, и да го освещава чрез истината. И ако той не се покорява чрез истината, започва със ситуациите в живота, започва с изпитанията. Но крайната цел на Бог е да ни направи твърди във вярата, крайната цел на Бог е да ни направи непоколебими, крайната цел на Бог е да ни направи съвършени и цели, без никакъв недостатък, крайната цел на Бог е да ни направи като Исус — да ни съобрази с образа на Сина Му.
И затова Той ще ни изчуква, Той ще ни извайва и ако нещо ние не се поддаваме на формиране по Неговата форма, ще ни строши и ще започне отначало. Но в крайна сметка ние ще бъдем като Исус. И именно затова ние трябва да се радваме, защото изпитанията са инструмент на Бога за нашето съвършенство.
Така че дотук говорихме за нещата, които трябва да знаем, за да можем да се радваме и да считаме пълна радост, когато падаме в разни изпитания. Какво трябва да помним?
Тези четири факта за изпитанията: че те са неизбежни, непредсказуеми, разнообразни, но най-важното — че те са полезни. И ползата от тях е, първо, че те ни пречистват, второ, че те укрепват твърдостта ни, и трето, че те ни усъвършенстват. И дотук това бяха нещата, които трябва да знаем за изпитанията.
ТРИ НЕЩА, КОИТО ДА ПРАВИМ, ЗА ДА СЕ СПРАВЯМЕ С ИЗПИТАНИЯТА
1. Да не губим радостта си в Господа
Първото е да не губим радостта си в Господа, защото Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания“.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
И тук трябва да отбележим това, че Яков ни казва да се изпълваме с радост. Сега, някой преминал и повърнал върху колата — аз да се радвам ли сега? Или пък някой близък починал, някой се разболява или ти казват, че си болен от нелечима болест. Какво, да се радваш ли? Ние не трябва да се преструваме, когато падаме в изпитанията, защото ние преминаваме през много тежки изпитания. Бог никога няма да ни накара да отричаме реалността и ние да бъдем зле, да нямаме пари и да кажем: „О, нека да се радваме, че нямаме пари“.
Не, когато имаш пари, тогава ще се радваш, но дори когато нямаш, не трябва да губиш радостта си. Радостта в изпитанията не трябва да бъде, от една страна, мазохизъм — ние да се наслаждаваме на това колко сме зле. Ние не трябва да се радваме заради страданията, а да се радваме въпреки тях. Да се радваме заради ползите, които те произвеждат в нас.
Така че радостта в изпитанията всъщност идва от виждането в перспектива. Виждане в перспектива означава да видиш отвъд нещата, да видиш нещата в дълбочина, да видиш нещата зад това, което се вижда на пръв поглед. Именно поради това ние можем да се радваме.
В Евреи 12 глава 1-2 стих ни се казва как Исус издържа кръста. И по същия начин, както Исус издържа кръста, така и ние трябва да издържаме изпитанията. Как Исус издържа кръста? Като гледаше към кръста ли? Като гледаше надолу ли? Не, Той издържа кръста, като гледаше в перспектива. Той гледаше на плода. Той гледаше на радостта, която Му предстоеше.
И това е същото и за… Аз още не съм раждал, но жените, когато раждат… Защо са съгласни да родят? Защото ще преживеят мъката на раждането ли? Болката ли? Не, защото знаят, че ще ги боли, може да е такава болка, каквато не са преживявали до този момент, но знаят, че след тази болка ще има бебе. Ще има нов човек, нали? Защото гледат на предстоящата радост и затова те могат да издържат.
И по същия начин ние трябва да се радваме, когато преминаваме през изпитанията, защото виждаме радостта, която ни предстои. Целта на изпитанията е ние да бъдем изпитани и да бъдем усъвършенствани. Слава на Бога! И виждате, това се казва в Евреи 12 глава 1-2 стих:
Евреи 12:1-2
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
Тоест Той е нашият пример, Той е Началото, Той е, Който е започнал вярата ни, Той е, Който усъвършенства вярата ни. Който заради предстоящата Нему радост — заради радостта на Възкресението, заради радостта на това, че Той ни спасява чрез тази Негова жертва — издържа кръст. Кръст издържа, това беше най-тежкото изпитание, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Слава на Бога!
Ние също ще седнем отдясно на Божия престол заедно с Исус Христос. Затова през каквито и скърби да преминаваме, ние трябва да се радваме и да ги считаме, че те ни усъвършенстват. В момента може да ни е тъжно, в момента може да ни е трудно, в момента може да не знаем какво да правим, но когато преминем през всичко това, ние ще бъдем с Бога и ние ще бъдем по-добри.
Ние ще бъдем с една скъпоценна вяра, защото ще издържим, няма да се откажем в изпитанията и да кажем: „Ами, защо Бог допуска тези проблеми, значи Той не се грижи за мен“ и да се откажем от вярата. Има такива, за които се казва — такава почва, такива хора, за които се казва, че когато настане напаст или гонение, се отказват. Те не произвеждат плод.
Така че ние трябва да гледаме нещата в перспектива и, разбира се, не трябва да благодарим на Бога за всичко. Не трябва да Му благодарим за болестите, за войните, за смъртта, за катастрофите, защото не Той е причинил всичко това. Но ние трябва да Му благодарим сред тях. Ние не трябва да благодарим на Бога за всичко, но да Му благодарим във всяка ситуация. Защото Той ще използва всичко за наше добро.
Ние не можем да контролираме идването на изпитанията. Казах ви, те идват неизбежно и те идват неочаквано. Те могат да бъдат причинени от Бог, от дявола или от самите нас. Не можем да контролираме и източника. Независимо какъв е техният източник, Бог може и ще ги използва за нашето усъвършенстване. Така че източникът на изпитанията няма значение.
Например, Йов от кого беше изпитан? От Бог ли? От дявола ли? От Бога, но чрез дявола, нали? И дяволът винаги се намесва. Когато Бог ни изпитва, и дяволът се намесва. И когато дяволът ни изкушава, и Бог се намесва. Защото Бог иска да издържим изпитанието, нали? Така че ние не можем да влияем върху източника.
Но това, което има значение, е нашето отношение към изпитанията и начинът, по който ние ще реагираме на тях. „Смятайте“ е избор. Защото Яков казва „смятайте го“. Значи, да сметнеш нещо, означава да избереш, да сметнеш, че то е добро. Но ти решаваш. Ти трябва да сметнеш. Тоест, ние можем да контролираме начина, по който ще реагираме на изпитанията. И най-добрият начин да реагираме на изпитанията е, като хвалим Бога и Му благодарим.
Псалми 34:1
1 Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф Ще благославям Господа по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
„Ще благославям Господа по всяко време; похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.“ Както и Йов, когато изгуби всичко, разболя се и жена му му каза: „Прокълни Бога и умри“. Но какво каза той?
Йов 1:21
21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
„Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ Той хвалеше Бога. Той благославеше Бога. Отказа да прокълне Бога. И тук бих казал, че невинаги изпитанията автоматично ни правят по-добри. Те ще ни направят по-добри, ако реагираме по правилния начин.
Защото ако реагираме неправилно, те могат да ни направят огорчени и по-зли. Тези хора, които нямат вяра, когато дойдат изпитанията, допускат изпитанията да ги направят такива, които се вглъбяват в себе си, затварят се в себе си, изпадат в самосъжаление, в огорчение и в гняв, в бунт срещу Бога и всъщност, вместо по-добри, те стават жестоки и зли. Затова трябва да бъдем много внимателни за начина, по който ние реагираме на изпитанията. Ако ние не ги приемаме за радост, ако ние не реагираме по правилния начин, те могат и да ни унищожат.
Затова в стих 5 не се казва какво да правим, освен да се радваме, когато попаднем в изпитания. Но ако на някого от вас не му достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде. За какво става дума тук? Какво е искането от Бога? Какво означава, когато искаш нещо от Бога, как да наречем това? Молитва! Когато искаме нещо от Бога, ние го наричаме това — молитва. Така че, когато паднем в изпитания, ние не само трябва да се радваме, но трябва и да се молим.
1 Солунци 5:16-18
16 Винаги се радвайте.
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.
Винаги се радвайте, непрестанно се молете, във всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса. Но още повече трябва да се молим, когато сме в изпитания. За какво да се молим? За мъдрост. Защо ни е нужна мъдрост? За да можем да видим нещата от Божията гледна точка. И това е изключително важно. Когато нещо лошо ни се случи, първият въпрос, който ние задаваме, е „Защо?“
Както е на човека в метрото: „Защо на мен?“ Вместо това, примерно става съкращение: „Защо мен съкратиха сега?“ Вместо това трябва да задаваме въпроса „Какво и къде?“ „Защо, какво и къде?“ Защото ако Бог ни затвори една врата, Той ще отвори друга за нас. И защото „Какво“ и „Къде“ са въпроси за действие и посока. Трябва да знаем, че няма изпитание без решение. Ако Бог ни изпитва, значи това е тест. Ако има тест, ако има задача, има решение. Бог не ни дава задачи без решение.
Ако има задача, има решение. Ако има улица, има изход. Ако има стая, има врата. Има прозорец. Ние може да не ги виждаме. И точно затова имаме нужда от мъдрост. Това е едно голямо, чудно обещание в 1 Коринтяни 10 глава, 13 стих, което никога не трябва да го забравяме.
1 Коринтяни 10:13
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Там се казва: никакво изпитание, каквото и да е, никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек. Така че ти можеш да кажеш, че не издържаш, ама издържаш, имаш още сила. Бог казва, обаче, че Бог е верен. Ти можеш да го носиш. Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите. Слава на Бога! Много ме насърчават тези думи. Много ме насърчават. Защото през каквото и да преминаваме, каквото изпитание да е, има изходен път. Сатана ти казва: „Няма изходен път“. Не, има изходен път. Има изходен път. Кой беше стихът, брат? Първо Коринтяни, 10 глава, 13 стих.
Независимо че Бог ни прекарва през изпитанието, Той не ни оставя сами в него. Той е с нас в изпитанията. И Той знае силите ни. И Той няма да ни даде задача за 8-ми клас, ако ние сме в 1-ви. Той ще ни даде дотам, докъдето можем да решим. Той не само ни дава изпитание, Той ни дава изход от това изпитание. Проблемът е, че много често, когато сме в изпитанието, ние дотолкова се фокусираме върху въпроса „Защо ме постигна това изпитание?“ и казваме „Защо, Господи?“, че забравяме да питаме: „Господи, къде е изходният път? Къде е изходът? Какво да правя, за да издържа изпитанието?“
И ето затова, когато сме в изпитание, ни е необходима мъдрост да можем да зададем правилния въпрос, защото когато зададем правилния въпрос, ще получим правилния отговор. Ние ако задаваме въпроса „Защо?“, може да не получим отговор. Но ако питаме „Къде е изходът?“, Бог ще ни отговори. Защото се казва, че ако някой иска, Бог ще даде мъдрост. Бог обещава да отговаря на молитвата за мъдрост. Иначе зацикляме и започваме да се въртим на едно място, както Израел се скиташе 40 години в пустината. Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? И пак сме в изпитанието. А трябва да питаме: „Господи, къде е изходният път?“ Трябва да питаме: „Господи, какво да направя?“
И тогава Бог ще ни даде мъдрост. И ще каже: „Ето, Аз съм отворил друго, по-добро място за тебе — Ханаан. Ама трябва да отидеш да се пребориш. Трябва да пресечеш Йордан. Трябва да отидеш да воюваш малко, защото там са филистимците. Трябва да ги победиш. Аз ще бъда с тебе в битката. Но след това ще бъдете в тази земя, която дава мляко и мед.“ Така че трябва да се молим, за да можем да виждаме нещата от Божията перспектива. И дори когато може би няма изход от наша гледна точка, Бог трябва да ни покаже какво желае да промени, какво желае да усъвършенства в нас. И в молитвата Бог ще ни даде мъдрост, за да можем да издържим изпитанието.
И третото нещо, което да направим, когато сме в изпитание, е да се отпуснем и да дадем място на Бог да подейства. Защото се казва: „Да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко“. Това означава да се отпуснеш, да кажеш: „Господи, Ти действай, аз не мога нищо да направя. Аз се отпускам напълно в Твоята ръка. Аз знам, че Ти ще ми помогнеш, че Ти ще ме изведеш“. Защото който се съмнява — тази дума „който се съмнява“ означава някой, който се двоуми, колебае се.
Яков 1:6
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Той прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа — той е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. Когато се опитваме да разрешим проблемите със собствени сили, ние сме като морските вълни, които се тласкат и се блъскат насам-натам, в една или в друга посока, люшкаме се натам, люшкаме се натам, така се суетим, тичаме и се опитваме сега: „Дай сега с това нещо оттук, оттук нещо да направя“. Обаче със собствени сили, колкото повече се опитваме да разрешим проблемите, толкова повече се оплитаме в тях.
А Бог през същото време вижда всичко, през което преминаваме. Той е загрижен за нас, но Той няма да се намеси, докато ние не Му дадем място да го направи. Както понякога децата искат нещо да направят и не могат. И аз им казвам: „Стани да го направя“, а детето отвръща: „Не, аз искам да го направя“. „Е, добре, тогава защо ми искаш помощ? Ще го направим, ама като не можеш…“ Нали? Така и ние се опитваме да разрешим нещата, но колкото повече се опитваме сами, няма да стане.
Затова спри! Отпусни се! Предай се в Божиите ръце! Помоли се с вяра! И както се казва, когато ние се помолим с вяра, Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази сърцата и мислите ни в Исус Христос.
Филипяни 4:7
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.
Отпусни се! Предай се в Божиите ръце! И дори да не виждаш изход, знай, че ако Бог не се намесва веднага, то е само поради една причина — защото има една по-висша цел. Той не просто иска ти да бъдеш добре, Той иска да те направи като Исус. Той иска да промени нещо в теб.
Така че прегледай живота си и виж какво Бог желае да промени в теб в тази ситуация. И накрая помни, че ще има награда за издържалите. Онези, които тихо са претърпявали изпитанията и са изработвали характера на Христос в сърцата си, ще получат венец. И този венец ще бъде вечният живот с нашия Господ Исус Христос. Слава на Бога! Това се казва в Яков 1 глава, 12 стих: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание. Защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят“.
Яков 1:12
12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
МОЛИТВА
Слава на Бога! Боже, благодарим Ти за Твоето Слово! Боже, наистина Ти си чудесен, Господи! И Ти ни насърчаваш, когато минаваме през изпитанията, да не се предаваме, да не се паникьосваме, но да го считаме за голяма радост. Защото, Господи, в тези изпитания Ти ни пречистваш, Ти ни каляваш и Ти ни освещаваш, Ти ни усъвършенстваш и ни правиш да бъдем като нашия Господ. Затова, Боже, помогни ни да издържаме изпитанията, за да бъдем одобрени и да получим венеца, който Ти си обещал на онези, които Те любят.
МОЛИТВА
Молим Те, дай ни мъдрост, Господи, за да виждаме изходния път, за да виждаме как да излезем от това изпитание. И ние Ти благодарим за Твоето обещание, в което Ти си казал, че никакво изпитание не ни е постигнало, което да не можем да носим, но Ти си верен, за да ни дадеш заедно с изпитанието и изходен път, така че да можем да го издържим. И ние Ти благодарим, че всички изпитания, през които ни прекарваш, са изпитания, които можем да издържим.
МОЛИТВА
Затова дай ни мъдростта, Господи, да видим изхода и да можем, Боже, да излезем от тях и да бъдем одобрени в името на Исус. Запечатай това слово в нас и когато сме в изпитание, нека то да бликне от сърцата ни и да ни насърчи. Да имаме радост да се молим, да се отпуснем в Теб и да дадем място на Твоето действие, да дадем място Ти да действаш в живота ни, Господи. Защото Ти си обещал, че ще дадеш мъдрост, Ти благоволиш в това и затова ние Ти благодарим. Амин.