Тъй като се говори навсякъде за любовта, има сърца, балони, меченца, да, трябва да поговорим и ние за любовта, за да бъдем във крак със времето. И да погледнем на любовта от гледна точка на Божието слово. Защото светът представя една картина на любовта, която обаче най-вероятно не е прецизна, не е вярна, не е точна. Тя е измамлива картина. В тази картина, която светът представя за любовта, любовта е сладникова, тя се случва в един миг.
Тя го вижда от пръв поглед и вече нещо се случва, една химия и в тази химия нещата избухват и те се обичат. И как се обичат, обаче след това любовта изчезва. Обаче това вече не го дават на филма. На филма се свършва преди любовта да изчезне. И ние трябва да знаем какво да правим, трябва да знаем какво казва Божието слово. Трябва да знаем какво да правим, когато не усещаме нищо към този човек, пък той се вписва за нас, какво ще правим тогава. Трябва да знаем как да продължаваме в семейството, да бъдем заедно.
ОСНОВНИ ПОСТАНОВКИ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА
И аз бих желал тук да ви обърна внимание на няколко пасажа от Божието слово, които вие също можете да четете вкъщи и да размишлявате върху тях. И някои основни постановки по взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството. И първото нещо, което трябва да знаем и да помним, и откъдето тръгват и многото проблеми, е това, че има два пола. Има мъжки пол, има и женски пол. Значи, или си мъж, или си жена. И това е библейско. Значи, голяма разлика между мъжете и жените има в много отношения. Не само в начина, по който ходим до тоалетната, но в начина, по който мислим. Така от мозъка.
Матей 19:3-4
3 Тогава при Него дойдоха фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?
4 А той отговори: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал:
Вижте какво се казва тук в Матей 19 глава. Господ Исус Христос, тогава дойдоха при Него фарисеи, които изпитвайки Го, казаха: „Позволено ли е на човека да напусне жената по всякаква причина?“ Какъв въпрос? Значи, те вече са решили да се развеждат и казват: „По всякаква причина, само да ѝ дам разводно писмо и я напускам.“ А Той в отговор рече: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско?“
Така че запомнете това. Исус каза, че Бог в началото, когато направи човека, Той направи Адам, направи и Ева. И вече Адам беше мъж, Ева беше жена. Така че ти си знаеш какъв си. Всички тук, някои сме мъже, някои сме жени. И в този пол нещата са различни. Значи, жените всичко виждат в розово. Просто те, още от малки, виждат нещата в розово. И те мислят по различен начин от мъжете. Мъжете ги обличат в синьо, още от малки. И те виждат нещата по различен начин.
Например, жените са много добри в това да наблюдават детайлите. Просто те като видят, веднага виждат петънцето, виждат детайла, виждат нещо, което е различно. Докато мъжете гледат общо така. Общо поглед върху нещата. Например, когато те четат заглавията във вестника, не четат малкия текст. Жените искат да гледат малкия текст, какво пише там, какви са детайлите. Като се върнат от училище, например, нашите деца, те са момчета и аз ги питам: „Как беше в училище?“ И те казват: „Добре.“ И пак, това достатъчно ли е за майката? Тя иска да знае подробности, какво стана, с кой се срещна, какво ти каза, какво му каза, всичко, всичко, всичко. Детайли. Така че ние сме просто различни.
Приятелките, те могат да седнат, да започнат да говорят, обясняват всичко. Мъжете нямат такива. Ние пием кафе и си говорим за някакви общи работи. Така че същото е в семейството. От това, че ние сме различни, мъжът и жената, оттам започват проблемите в комуникацията. Понеже понякога мъжът обича жената, обаче не го показва по начина, по който тя иска да го разбере. И тя, като не го показва по начина, по който тя иска да го разбере, тя си мисли, че той не я обича. И когато тя си помисли, че той не я обича, тогава тя започва да се кара с него, да вика и да се държи по определен начин, да показва, че нещо се изнервя.
И тогава, когато тя започне да се изнервя, мъжът започва да си мисли, че тя не го уважава. Че тя не го почита. И тогава, когато той си помисли, че тя не го почита, той се затваря в себе си. Казва: „Сега да не се бием, по-добре да млъкна, защото ако взема да отвърна, нещо ще направя, затова ще млъкна.“ Обаче той, като млъкне, тя си мисли още повече, че „той ме млъкна, значи още повече не ме обича“. И така влизаме в един такъв цикъл, който е – любовта изчезва и нещо не е както трябва в семейството. Защото ние сме различни. И това е първото нещо, което трябва да знаем.
Обаче, слава на Бога, че сме различни, защото ако бяхме еднакви, ужасно, тогава за какво ми е тя, ако тя е като мен? Аз не искам още един като мен в моето семейство, защото това много ще стане. Аз имам нужда от нея, защото тя ме допълва, защото тя е това, което аз не съм. И затова и жената има нужда от мъжа, защото той има нещо, което тя няма.
Матей 19:5-6
5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“?
6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
И тук се казва, Исус продължава и казва, това е в Матея 19 глава: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привържи към жена си. И двамата ще бъдат една плът.“ Така, защото не са вече двама, а една плът. Вижте, всички, които сме били деца и тези, които още не са семейни. Ти си живееш с мама и татко и ти е добре. Мама те обича, получаваш любов, татко те обича, грижи се за тебе. Ти си имаш брат и сестри, живееш в тази среда и си супер. Но в един момент усещаш, че нещо ти достига. Искаш още някой друг. И тогава вече започваш да го търсиш тоя другия. И в един момент се събирате. И когато се съберете, тук се казва, вече не са двама, а ставате едно. И се казва след това: „Идеално, това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“
Така че, когато Бог събере двамата в семейство, това е нещо, което Бог го прави. И затова се казва: „Човек да го не разлъчва“, т.е. те да не се разделят. Защо Исус каза, защо възникна въпросът за развода? Защото сме различни. И когато сме различни, в началото може да се обичаме, обаче след това осъзнаваме, че всъщност той не е непрекъснато такъв, какъвто е бил в медения месец или когато сме се влюбили. Но той си има неговите интереси, тя си има нейните интереси, ние сме егоисти. И двамата, всеки си гледа за себе си. И в един момент започваме да говорим на различни езици. Той е на работа, тя е на работа. И може да стане така, че нещата да се стигнат дотам, че не можем да се понасяме.
Но това е както да се учудиш от това, че има бури в морето. Трябва да знаем, че в морето има бури. Представете си, ако един, който реши да стане моряк и той си прави кораб, и ако това е корабът, например, на брака и вие тръгвате в това бурно море заедно с този кораб. Обаче, както си вървите в началото, има попътен вятър. И морето е гладко, корабът върви. След това, обаче, започват бури. Вятърът се обръща срещу вас и започва някаква голяма буря. И тогава вие не можете да контролирате повече кораба и какво правите?
Скачате ли от него или оставате на кораба? Ако скачате от кораба, по-добре ли ще бъдете от кораба, когато има буря? На кораба е по-добре, нали? Човек, който работи на пристанището, знае. Значи, дори да има буря, по-добре да си на кораба. Така че, същото е и с брака и със семейството. Трябва да знаете, че дори тези, които сте млади, сте супер романтици, бъдете романтици, това е вашето време. Но трябва да знаете, че това няма да бъде винаги така. Идва време, когато романтиката изчезва.
И когато изчезне романтиката, трябва ли да продължим да се обичаме? Трябва да продължим да се обичаме и това е превъзходното качество. Да продължим да се обичаме, когато романтиката я няма. И да не се разделяме. Така че, другото нещо, което искам да ви покажа тук е в Ефесяни, пета глава. И това какво да правят мъжете и жените. Значи проблемите, затова ви казах, че понеже ние сме различни, заради това тръгват проблемите. Защото мислим по различен начин.
Например, жените мислят интуитивно. Те знаят от самото начало какво ще бъде. Но пък мъжът трябва да осмисли всичко, трябва да мисли. Ние сме много мислещи, преценяващи. Жените го знаят от самото начало. Така че трябва да бъдат търпеливи към мъжете. Да дойдат до това, което те вече знаят. Защото мъжете по друг начин мислят. Мъжете също трябва да бъдат търпеливи към жените, защото самото Слово показва, че жените са по-крехки. Мъжете са по-силни, физически.
И може би по-издръжливи за това. Ако има война, кой отива на война? Значи, жените искат мъжете да пращат ногата. Защо? Жените са много силни. Те са силни в едно обаче, кой живее по-дълго? Мъжете или жените? Жените живеят по-дълго от мъжете. Те са силни, обаче в определен момент пък са слаби. А кой пък ражда от жените? А кой ражда? Ние пък казваме, ние не искаме да раждаме мъжете. Жените да раждат. Така че, ема, ти не искаш да раждаш, нали?
А пък, жените те искат. Не искат, че ще им се наложи. Ако се оженят. Така че, виждаме, че ние сме различни. Обаче, и затова и в Божието Слово, когато Апостол Павел говори, това е Божието Слово, в посланието към Ефесяните, 5-та глава, има слово към мъжете. Значи, ако те бяха еднакви, нямаше да има нужда Апостол Павел да казва „Жени“ и „Мъже“. Щеше да каже „Направо, вие сте мъже и жени, но сте едно“. И да им каже едно слово. Но той казва различни неща на мъжете и различни неща на жените.
И когато стане проблем в семейството, това, което може да направи така, че конфликтът да бъде разрешен, е ако жените започнат да правят това, което се казва в Божието Слово, и мъжете започнат да правят това, което се казва в Божието Слово, защото ние правим точно обратното. Когато се ядосаме и имаме конфликт в семейството, мъжът казва: „Тя не ме слуша. Тя трябва да ме слуша. Ако ме слуша, аз ще я обичам“. А жената казва: „Той не ме обича. За какво да го слушам?“
Така че тя казва „Той не ме обича“, а той казва „Тя не ме слуша“. А трябва да правим точно обратното. Жените трябва да слушат мъжете, но трябва да бъде тяхна инициатива. Не мъжът да го изисква от жената, а мъжът да прави това, което се изисква от него. И вижте какво се изисква от… С кой да започнем? А Павел започва с жените. Защо с жените започва, даваме им предимство. Кавалер. Кавалер, да. Но вижте, казва така: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа“.
Ефесяни 5:22
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа,
Еми, това е. Това е мъжкото слово. Еми, не, това е. Има се това и за мъжете, разбира се, ще ви го прочета това. Но… За да може… Както ви казвам… Първо трябва да знаем това, какво е характерно за християнското семейство. Защото, нали, има и такъв ден на християнското семейство, но сега покрай Св. Валентин може да говорим също и за това. Каква е разликата между християнското семейство и нехристиянското семейство? Разликата е, че християнското семейство – Исус Христос – е в центъра на семейството.
Значи, казва се, тройното въже не се къса лесно. Коя е третата нишка? Едната е мъжът, другата е жената, а третата нишка е Исус. И когато Апостол Павел говори тук за тези взаимоотношения, той поставя Христос. И вижте, това не е само за семейството. Също и за работата. Това е разликата между християнина работник и нехристиянина работник. Разликата е, че християнинът работник работи като за Господа. А пък този, който е работодател, християнски работодател, той трябва да се грижи за работниците си, като един настойник на Господа.
Защото се казва: „Господари, струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването, за да знаете, че на вас има Господар на небесата“. Така че всеки, това е не само в семейството, но също и в работата. Ако сме християни, Христос трябва да бъде с нас във всичко. И Той трябва да бъде с нас и в семейството. И затова се казва тук, това е нещо много силно, казва: „Жени, подчинявайте се на своите мъже“ и продължава „като длъжност към Господа“. Тоест, ти това го правиш, дори и ако той не ти отвръща.
Защото ти го правиш заради Господа. Голям мотив. Обаче, ние може да го направим. Ще можем, нали? Трябва да можем, защото… Ако не го направим, проблемите ще се задълбочават, ще продължават. И вижте, продължава като казва: „Защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, при което сам Той е спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже“. Значи, вижте, както ви казах, ние сме различни, ние сме равни.
Значи, мъжът и жената са равни пред Господа като статус. Както и Отец и Син и Свят Дух, те са равни, защото те са Бог. Бог в три лица, Отец и Син и Свят Дух. Но независимо от това, че те са равни, Синът се покорява на Отец. И по същия начин, в семейството, жените трябва да знаят, че те трябва да се покоряват на своите мъже. Заради Господа. И това е трудно. Значи, това е за мъжете още по-трудно. Защото това започва за мъжете. „Мъже, любете жените си“. Или, обичайте жените си.
Мъже, обичайте жените си. И това е много трудно за мъжа. Защото, за жената е лесно да обича. Жената, тя, любовта е по нея, тя обича. Ами казват, че ако, да кажем, си дете и ако се изгубиш в мола или в парка и не знаеш какво да правиш, този, при който трябва да отидеш, е, ако се огледаш наоколо и видиш жена с деца. Значи, ако отидеш при майка с деца, тя ще ти помогне. Ако отидеш при мъж, той може да е мошеник, може да е престъпник, може да отвлече.
Майка с три лица няма да ти направи нищо. Защото тя е пълна с любов. Тя обича лицата с нея. Там е място на сигурност, място на спокойствие, тя ще се грижи за всички и още един проблем. Любов за майките е лесно да обичат. За жените е лесно да обичат. Проблемът е, че понякога даже обичат повече от един начин. Но трябва да обичат от техния мъж, трябва да кажа това. Но жените, те са пълни с любов. Обаче мъжете не сме така. Мъжете, ние може да отдаваме чест.
Когато отиваме в армията, почетно отдаваме чест. Ние сме мъже на чест, мъже на почит, но чак толкова любов… няма чак толкова много любов. Затова на жените не се казва да обичат мъжете си. Вижте, това е странно. Защо ли им се казва да обичат мъжете си? Защото Бог знае, че това е в тяхната природа. Жените просто обичат мъжете си. Обаче им е трудно да се покоряват, защото не искат да стават това, което искат. И затова Бог им казва, на жените: вие се покорявайте.
Мъжете обаче, вижте какво се казва: „Мъже, любете жените си, както и Христос“. Значи много високи стандарти. Мъже, ние трябва да обичаме жените си, както Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея. Какво означава това? Че ти трябва да се пожертваш за нея. Много трудно. За какво се жертвам за нея, тя не ми се покорява, а аз се жертвам за нея. Но заради Христос ти трябва да се жертваш за нея. И след това се казва това, което Христос направи, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото.
Той се грижи за нея. И дори църквата днес, ако погледнете, съвършена ли е църквата? Не е съвършена. Ние сме всички грешници. Отвръщаме ли на Христос с любовта, с която Той ни възлюби? Не. И пак, Той обича ли ни? Изпраща ли Словото Си? Да ни очисти пак. Тоест Той ни служи през цялото време, дори след като е дал живота Си за нас. Той продължава да ни обича и да ни служи. Така и на мъжете се казва, че ние, мъжете, трябва да ги обичаме, да се грижим за тях, да им служим, за да представи на Себе Си църквата славна, без петно или бръчка или друго такова нещо, да бъде свята и непорочна.
Така са длъжни мъжете да любят жените си, както своите си тела. И виждате това, нали, за жените е? Това е също нещо интересно, че пасажът за жените е три стиха, от 22 до 24. Пасажът за мъжете е 8 стиха. На мъжете има нужда от повече убеждаване. Така че на мъжете им се казва още по-трудна работа, че трябва да ги обичаме. И се казва: „Така са длъжни мъжете да любят жените си, както своите тела“. Който люби жена си, себе си люби. Който обича, значи себе си обича.
Никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него. Така е Христос за църквата. Така че проблемът тук при мъжете е, може би, това, че в един момент мъжът си казва: „Аз се грижа за нея. Работя, ходя на работа, донасям пари. Ето, парите ги има и аз съм приключил с моите задължения към семейството“. Моля? На нас не ни стига. А на жените това не им стига. Защо не им стига? Защото те говорят друг език.
Не е само да дадеш парите и да си кажеш, че съм ходил на работа вече. Трябва сега да седне, да ме уважават. Гледам си вестника, да ми направят салатката, ракийката и така. Не пия ракия, но… Обаче жената иска нещо повече, защото тя иска романтика. Така че може би трябва да правим още една стъпка и да покажем, да започнем ние, мъжете, да говорим на техния език. Което е много трудно, защото не ни се иска. Не знаем какво трябва да правим, обаче трябва да правим, защото изисква усилие.
Например, ако искаш да покажеш на жена си, че я обичаш, и казваш: „Дай да отидем някъде“. И тя казва: „Добре, къде да отидем?“. Ти казваш: „Ти избери!“. Обаче тя казва: „Не, ти избери!“. И накрая ти избираш нещо, обаче тя казва: „А, как може там да отидем?“. И тогава те се скарват. Защо? Защото мъжът си казва: „Аз искам да ти покажа, че те обичам, но това ти дава възможността ти да избереш къде искаме да отидем“. Обаче тя си казва: „Ако той не знае къде аз искам да отида, значи въобще не ме обича. Ако той ме познава и ме обича, той ще знае аз къде искам да отида и няма да ме пита. Ами направо ще ме заведе и ще направи резервация, направо ще отидем“. Така ли? Не е така. Прости ми, бичко.
Така че, вижте, говорим за това, че мъжът трябва да прави нещо повече от това той да се грижи и да храни тялото си, както и Христос за църквата. Понеже сме части на Неговото тяло и от Неговата плът и от Неговите кости, затова ще остави човек баща си и майка си, ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът. Тази тайна е голяма. Но аз говоря за Христос и за църквата.
Ефесяни 5:31-32
31 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“
32 Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата.
И вие, и това е съвършекът на цялата история, на цялото увещание към мъжете и жените, се казва: „Но и вие, всеки до един“ – вижте, това е вече тук, няма изключение, всеки до един, никой не е изключен – „всеки до един да люби своята жена както себе си“, т.е. мъжете да обичат, а жената да се бои от мъжа си. Значи, това „да се бои“ означава не да се страхува, но да го уважава, да го почита. Защото ние… това е трудно. Защото тя като го гледа какъв е, си мисли, че е повече от него. Обаче, ако искаш да има любов по Божия начин, ти може да си мислиш, че си повече от него, но трябва да го почиташ. Трябва да го уважаваш. Защото това всъщност ще запали любовта.
И това е всъщност цикълът, в който проблемите започват там, че мъжът не показва достатъчно любов към жената, жената се чувства необичана, тогава тя започва да не му показва уважение, но започва да го презира. Защото, когато се скараме, жените започват да говорят, те отварят една голяма уста и почват да казват всичките неща, които им идват на акъла. Които, за това се жалят, но те почват да говорят. И в това говорене се бълва презрение. „Ти си такъв, ти си такъв, ти си такъв, ти си такъв“. Мале, ако днес не съм такъв, аз мога приятелно да се гръмна, нали? Но това е начинът, по който те изразяват усещането за липса на любов, всъщност с всичко това, което те казват. Те не го мислят, но те казват на мъжа: „Покажи ми, че ме обичаш. Ти не си ми показал, че ме обичаш, не съм сигурна в твоята любов. Покажи ми твоята любов по един по-добър начин“.
И мъжът обаче, когато му говорят така презрително, презрително… Тя не ми се покорява, тя не ме обича, тя не ме уважава. Как да обичам? Тя казва: „Аз съм мъж, тогава да не помагам“. Обаче това не помага. И така е един затворен цикъл, в който ние можем да се въртим и да се караме през цялото време. Обаче, ако искаме да счупим този цикъл, някой от двамата трябва да започне да прави това, което Бог му казва. И това, което Бог му казва, е мъжът да обича жена си. Тя може да прави каквото си иска, но мъжът има сила.
Ако ние им покажем, че ги обичаме, те ще се разтопят. Жените, ако те покажат уважение към мъжа, въпреки че той не го заслужава, те ще разтопят сърцето на мъжа и той ще започне да ги обича. Защото, вижте, казва се дори за невярващите. Апостол Петър казва така в 3-та глава на 1-во Петрово. Това също може да го запомните.
1 Петрово 3
1 Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си,
2 като видят вашето поведение в страх и чистота.
3 Вашето украшение да не е външно, т. е. плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи,
4 а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
5 Защото така някога и святите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си,
6 както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
7 Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съсъд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви.
8 А най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.
9 Не връщайте зло за зло или хула за хула, а, напротив, благославяйте; понеже към това бяхте призовани, за да наследите благословение.
10 Защото:
„Който желае да обича живота
и да види добри дни,
нека пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене;
11 нека се отклонява от зло и да върши добро;
нека търси мир и да се стреми към него.
12 Защото очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към тяхната молитва;
но лицето на Господа е против онези, които вършат зло.“
13 И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?
14 Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а „от тяхното заплашване не се бойте, нито се смущавайте“.
15 А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.
16 Имайте чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват, да се посрамят онези, които клеветят добрия ви живот в Христос.
17 Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако такава е Божията воля, а не като вършите зло.
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух;
19 чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода.
21 Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос,
22 Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и на Когото се покориха ангели, власти и сили.
Т. е. жените имат сила да накарат мъжа да ги обича. И това е обаче, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Т. е. ако мъжът види, че жената го уважава и тя му показва уважение, че тя го почита, че тя се бои от него, той няма как да не я обича. Просто той ще започне да обича. И така нататък, и така нататък. И дори се говори за Сара, която се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. Т. е. тя до такава степен му показваше уважение.
Не искам и това от вас, че ще го наричате господар, но тя имаше това отношение. И когато той се чувстваше уважен, няма как да не я обича. Т. е. той по-също ще я нарича „моя любима“. Т. е. и мъжът има силата да промени семейството, и жената има силата да промени семейството. Обаче на нас не се прави това, защото ние сме си егоисти и искаме да си правим това, което искаме. Трудно ни е. И тогава, когато дойде конфликтът, кой започва първо? Т. е. сега това е проблемът.
Мъжът казва, ако тя започне да се бои от мен, да ме почита, тогава аз ще я обичам. Обаче тя казва, ако той не ми покаже любовта си, аз няма да му покажа това. И тогава сте в цикъла на кавгата. И кой започва първо? Кое ще кажете? Жената. Моля? Трябва да започне този, който се чувства по-зрял духовно. Какво ще кажете? Това не ви харесва? Значи ако ти като жена се чувстваш по-зряла от мъжа си, по-зряла духовно, повече обичаш Христос, започни ти да правиш това.
Независимо, че не получаваш това, което сееш. Което е трудно. И ако ти си мъж и не получаваш това, което очакваш, започни ти. Мисли за начин, по който да ѝ покажеш, че е обичана. Защото ако ти успееш като мъж да ѝ покажеш, че е обичана и това е на нейния език, защото примерно има различни езици на любовта. Единият е примерно – думи. Говориш думи, тя има нужда да чуе думи, или той. Това е за мъжете, за жените. Или пък другият е – подаръци. Направи ѝ подарък, ако това е нейният език на любовта.
Като дадеш подарък и тя няма къде да се дене. Или пък, ако нейният език е слугуване, помисли как да ѝ слугуваш. Мъжът на любовта не е слугуване, има проблеми тук. Но ако аз искам да покажа на жена ми, че е обичана, аз знам какво трябва да направя. Трябва да ѝ слугувам нещо. Аз знам, там е много лесно. Като се върне от работа и като знам, че краката я болят, ако ѝ размачкам краката, това е повече от всичко за нея. Защото тя има нужда от това, че да ѝ покажеш, че я обичаш, че се грижиш за нея, че ѝ слугуваш.
Така че ние сме различни и в различните неща ние трябва да знаем какво да правим. Ние имаме сила да променим нещата, ние имаме сила да запазим семейството си. И начинът е обаче ние да действаме по начина, по който Бог ни казва, че трябва да действаме. Това е химията за нас и ако ние започнем да правим това, ние ще се учудим от промяната на климата в семейството. Ще се учудим от любовта, която ще се завърне. Така че нека Бог да ни помогне да действаме не както този свят казва.
Аз виждам, химията става, ние сме заедно, веднага правим секс, но не говоря, че би трябвало да го наречем блудство, като не изчакаш да сте семейни. Защото сексът извън брака е грях. Сексът е белег на семейството, той трябва да бъде зад семейните врати. Леглото се казва да бъде неосквернено, семейното легло. Защото сексът извън семейното легло е грях. А светът казва, не, ти въобще с това започваш. Филмите „Непрекъснато“, „Непрекъснато“, „Непрекъснато“, това, това, това.
Но те не те учат как ти да имаш добро семейство. А Божието Слово ни учи. Ако искаме да имаме добро семейство, мъжете да показват любов на жената си, както Христос, безрезервно, саможертвено. И жените, ако искат да имат добро семейство, да почитат мъжете си, както Христос. И да се поставят в тази позиция, просто да знаят, че аз мога да съм повече от него, но аз ще се смиря и ще бъда по-ниско от него. И тогава, ако ние правим тези неща, ние ще имаме здрави семейства.
И Бог желае, Бог желае в църквата ни да има здрави семейства. Затова молете се за нашата църква да имаме здрави семейства. Разбира се, Бог обича и тези, които не са семейни, Бог обича разведените, Бог има план за тях. Бог обича и тези, които са самотни и не са семейни. Апостол Павел, вярва се за него, че той може би е бил вдовец или пък може би не се е женил, но той казва, че един има такъв дар, друг има такъв дар. И Бог има начин да показва любов на всички, така че тази любов може да бъде показана от членове на семейството, от деца, внуци, хора, които те обичат, приятели и така нататък.
Говоря за св. Валентин, но говоря най-вече за семейството, че в семейството ако искаме да имаме здрави семейства и да имаме любов в семейството, ние трябва да правим това, което Божието Слово ни казва, а именно мъжете да обичат жените си, както Христос, а жените да се покоряват и да почитат мъжете си, както показват почит и уважение към Христос.
МОЛИТВА
Благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим нека Ти да работиш в нас. Молим Ти се, дай на всеки ден да изучава Твоето Слово, тези пасажи, които прочетохме, от Матей 19 глава, от Ефесяни 5 глава, от 1 Петрово 3 глава, от 1 Коринтяни 7 глава, там, където се говори за мъжете, за жените, Боже, дай ни да имаме разбиране и това разбиране да бъде от Твоето Слово, Господи, да не бъдем невежи и да осъзнаваме разликите, да осъзнаваме тънкостите и Господи, да живеем мъдро, да живеем благоразумно и Господи, да имаме здрави семейства, да имаме любящи семейства, в тези семейства да имаме деца, които да се учат, да Ти почитат и да живеят за Тебе, защото Ти очакваш едно благочестиво потомство, Господи. Тогава че, молим, Ти да бъдеш и с младите, Господи, дай им те да разберат, че е важно да пазят себе си чисти за този, когото Те обичат, да пазят девствеността си и да я дадат на този, който Ти ще им дадеш и това да бъде наистина едно семейство, което да бъде завет, и в този завет, Господи, ние да имаме това, което Ти желаеш, Господи, а Ти даваш добри дарове, Господи, Ти желаеш ние да бъдем благословени. Затова че, молим, дай ни Твоята любов, дай ни Твоето благословение, дай ни, Господи, Твоята радост и направи да бъдем в позиция, в която да имаме всичко, което е необходимо и ние да даваме на другите, ние да съветваме другите, ние да помагаме на другите, ние да бъдем пример за другите.
МОЛИТВА
Помогни ни, Господи, за това! В името на Исус! Амин!