Тази сутрин ще поговорим за изкушенията. Ще се спрем на въпроса за изкушенията. Имате ли изкушения? Да. Не. Аз нямам. Нямаш никакви изкушения? Никакви. А? Не, този създадец съм винаги. Става ли лягане? Никакви. Към Бога. Кои женила си изкушения? Много ясно? Много имам ясно. Дай ми. Не знам, аз за мене си казвам. Пожелаваш ли да се слика да кажеш нещо? Не, не трябва. Не, не може човекът малък да се височи. А, има малко. Не може жив човек. Не може да си дай малко изкушение.
Ще спрем на въпроса за изкушенията. Едначе, какво казах? Жив човек не може да се височи. Не е така? Няма ли толкова много? Е, добре, добре. Един човек веднъж казал така: „Аз не се боря с изкушенията. Аз просто не се предавам.” Не се предаваш. Ах, не се предаваш. Добре. Добре, защото това не е отговор — да се предаваме на изкушенията. Ние трябва да се борим с тях. Но истината е, че няма ден, в който ние да не сме изкушени по някакъв начин, и изкушенията идват в много форми.
Когато казвам „изкушени”, не означава непременно, че ние трябва да падаме от тези изкушения, но изкушенията идват всеки ден. Ние сме изкушени понякога да не казваме истината, понякога сме изкушени да вземем нещо, което не е наше, понякога се изкушаваме да се възползваме от някой друг, понякога да кажем някаква дума, която не трябва да казваме, понякога се изкушаваме да хапнем повече, отколкото има нужда. Нашият Господ беше изкушен, та ние ли няма да бъдем изкушавани.
Така е, така е. Нашият Господ беше изкушен. Той беше във всичко изкушен като нас, без да се намери грях. Това, на което се предаваме. Така е, така е. Тя призна, братя, тя призна. Призна ли? Призна, призна. Тя си призна, братя. Няма проблем. Някои хора се изкушават за това, че не могат да простят и държат, гонят карез на някого. Някои се изкушават за това, че не дават това, което принадлежи на Господа по право. И трябва да ви кажа, направили сега едно изследване, едно списание, което се занимава с темата „За ученичеството”, и то запитало своите читатели кои са основните области, в които те са изкушени.
И те посочили пет основни области. Първо — материализъм. Второ — гордост. Трето — egoизъм. Четвърто — мързел. И пето — това били поравно гняв, огорчение и сексуални помисли. Така че това казали те. И те също добавили, че са били по-отворени за изкушенията, по-податливи към изкушенията, когато не са прекарали време с Бога. Когато не са се молили, когато не са чели Божието Слово. И също когато са били физически уморени. Така че истината е, че изкушенията са навсякъде. Нашият Господ Исус Христос, Той беше изкушаван.
И ако Той беше изкушен, Той и ние сме изкушавани. И ние трябва да бъдем честни. Защото веднага ще излъжем себе си, както Йоан каза, че ако някой каже, че в него няма грях, той лъже себе си и истината не е в него. Но вместо ние да крием изкушенията си, ние трябва да ги изповядваме и ние трябва да се борим с тях. Така че въпросът за тази сутрин е — какви са твоите изкушения? Нека всеки да се замисли пред Бога, пред Когото заставаме. Нека всеки да се замисли за неговите собствени изкушения и да помисли как се справя с изкушенията, дали се бори с тях, и ако е така, какво може да се направи, за да се спечели битката с изкушенията?
1 Йоаново 1:8
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
Възможно ли е въобще да се съпротивяваме на изкушенията? Какво ще кажете? Възможно е. Библейският отговор на този въпрос е, че да, ние можем да се съпротивяваме на изкушенията. И ние трябва да го правим. И текстът, който прочитаме преди молитвата, ни говори именно за това. В началото на книгата Яков се говори за изпитанията. И истината е, че когато ние сме в криза, когато ние сме в изпитания, тогава ние също сме податливи на изкушения, защото много хора погрешно заключават, че понеже са в стрес, по някакъв начин това оправдава техните неблагочестиви реакции.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
И все пак, трудно е да тълкуваме този пасаж, първата част на Яков, поради една от причините за това е, че думите за изпитания и изкушения всъщност са една и съща дума на гръцки. Обаче те са различни. Трябва да правим разлика между изпитания и изкушения. Защото в началото се казва: „Радвайте се, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Но всъщност за изкушенията — изкушенията не са от Бога, но изкушенията са замислени от сатана с цел да ни накарат да съгрешим.
Така че това е разликата между изкушения и съблазни, между изкушения и изпитания. Значи изпитанията са замислени от Бога с цел да помогнат за нашия духовен растеж. А изкушенията са замислени от сатана с цел да ни накарат да съгрешим. Така че Бог ни изпитва, за да изкара от нас доброто. Това е първата част от първия до дванадесетия стих на посланието на Яков. А във втората част, която ние четем от 13-и до 18-и стих, виждаме, че сатана ни изкушава, за да може да изкара от нас злото, да изкара от нас лошите неща, които са в нас, и да ги изяви, и ние да паднем в греха.
Така че въпреки че може да кажем, че изпитанието и изкушението са като две страни на една и съща монета, защото когато сме изпитвани, сатана ни изкушава да се провалим на този изпит. Затова ние трябва да се подготвяме да се срещаме с изпитанията и с изкушенията. И всъщност, преди да започне да говори за изкушенията, в 12-и стих Яков говори за изпитанията и той завършва, може би, предния пасаж, където започва да говори за изпитните, и той казва: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят”.
Яков 1:12
12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
Слава на Бога! Защо човекът, който издържа изпитание, е блажен? Защото той държи живота си под контрол и той няма в себе си някакъв лош навик или някакъв порок, който да изсмуква от него силата му, защото точно това правят греховете и пороците, и когато ние паднем в различни изкушения, точно това правят тези изкушения от нас. Те отнемат мира ни, те отнемат силата ни, те отнемат спокойствието ни. Но който издържи, той ще бъде одобрен и той ще приеме вечния живот.
Но в този пасаж, и аз ще го прочета отново, в него ние намираме тройното предупреждение, което Яков ни дава по отношение на изкушението. От това говорихме и за двете, но от 12-и стих се говори за изпитания и след това обаче се говори за изкушения в 13-и стих. Никой, който се изкушава, долу ще го прочета, да не казва: „Бог ме изкушава”, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст, и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Слава на Бога!
Яков 1:13-18
13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
И така, какво е тройното предупреждение, което Яков ни дава по отношение на изкушенията? Първото е — не оставяйте изкушението да ви изненада. Той започва пасажа с думите: „Никой, който се изкушава”.
Така че, той ни каза „Ако някой се изкушава”, но той каза „никой, който се изкушава”. Това означава, че всеки човек подлежи на изкушение. И ние не трябва да се изненадваме от изкушението. Ние трябва да разбираме няколко неща по отношение на изкушението.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗКУШЕНИЕТО
1. Изкушението е универсално
Първо — това, че, както вече казахме, изкушението е нещо универсално. Ако някой каже, че той не е изкушаван, той сигурно не е жив. Защото само мъртвите не са изкушавани, те не усещат никакви изкушения. Но в момента, в който ти живееш в този свят, ти влизаш в този свят. Ти започваш и навлизаш в една битка с изкушението, която продължава през целия живот на човека. И ние трябва да разбираме от самото начало, че християните са войници. И няма човек, който да не е изкушаван. И никой не може да изкорени изкушението и да го премахне, да каже — повече не съм изкушаван. Дори тези, за които се казва в Библията, че са скопили себе си за Божието царство — дори те са имали изкушения, скопците или евнусите. Дори те са имали изкушения. Така че изкушенията по един или друг начин ще дойдат в живота ми. Било в плътта, било в пожеланието на очите, било в гордостта. Всеки има в една или друга сфера някакви изкушения. Въпросът е не дали ще имаме изкушения, въпросът е как ние ще реагираме на тези изкушения. Тоест каква ще бъде нашата реакция, когато изкушенията дойдат. Така че на първо място изкушението е нещо универсално и то е навсякъде.
2. Изкушението е неизбежно
На второ място, то е неизбежно. То ще дойде при всеки и ние не можем да избегнем изкушенията. И ако в момента ти не си изкушаван, трябва да те уверя, че изкушението ще дойде много скоро. Просто задръж малко, защото то е за след малко. Изкушението ще дойде. Изкушенията идват. Изкушението не е нещо, което веднъж като бъдеш изкушен и край — вече си го преминал и повече няма изкушения. Дори за Исус се казва, че когато беше изкушаван от Сатана, Сатана го остави за малко време. Това означава, че той е дошъл отново. И когато беше на кръста, му казаха чрез хората около Него: „Ако си Божий Син, слез от кръста”. Така че изкушението винаги ще дойде и то не е нещо, което можем да отминем или нещо, което повече няма да се случи отново.
3. Изкушението е лично
То е универсално, то е неизбежно и на трето място — изкушението е лично. Защото ние сме слаби в различни области. Един човек е силен в едно и за него той не може да бъде изкушен в някои неща. Например, както ви казах, този, който е евнух или скопец, вероятно не може да бъде изкушен в сексуалната сфера. Обаче той може да бъде изкушен в сферата на гордостта — да си каже: „О, аз съм повече от другите, защото не мога да бъда изкушен”. Да, или да пожелае нещо, което иска да има, или нещо друго. Така че казва се в Божието Слово, че окото не се насища с гледане, нито ухото със слушане. Така че ти отново и отново можеш да пожелаваш различни неща и да бъдеш изкушен. Всеки трябва да познава себе си и да разбере каква е неговата слабост и там да бъде най-внимателен. Защото Сатана ще го изкуши именно там — той ни изкушава именно там, където сме най-слаби. И той винаги скроява изкушенията по нашия размер. Където сме слаби, той точно там ни атакува, защото ни наблюдава. Така че ние трябва да се подготвим за изкушенията и не трябва да бъдем изненадани от тях, но да знаем, че те ще дойдат, защото са универсални, разпространени навсякъде, неизбежни и лични.
НЕ ДОПУСКАЙТЕ ИЗКУШЕНИЕТО ДА ВИ ОБЪРКА
Второто предупреждение, което можем да видим в този пасаж, е: не оставяйте изкушението да ви обърка. Ние не само не трябва да се изненадваме от изкушението, но не трябва да допускаме то да ни обърква. И ние трябва да разбираме кой е източникът на изкушението. Аз ви казах, че изпитанията идват от Бога, но изкушенията не идват от Бога. Това казва Яков. Някои биха казали, както и днес има хора в света, които твърдят и защитават тезата, че Бог е източникът на изкушението. Те казват: „Бог ни е създал по този начин” и започват да прехвърлят вината на Бога.
Още от Едемската градина се случва това. Когато Адам съгреши в своето непокорство, той започна да обвинява Ева. Той каза: „Жената…”, обаче чрез нея той всъщност обвини Бога, защото каза: „…която Ти ми даде, тя ми даде от дървото и ядох”. Жената пък каза: „Змията ме измами”. Така че ние винаги сме склонни да прехвърляме обвиненията върху някой друг. И днес има хора, които казват, че Бог ги е създал по този начин, Бог им е дал такъв темперамент, Бог ги е направил такива, така че те просто не могат да направят нищо по въпроса: „Какво да направя, Бог ме е направил такъв, съгрешавам”. Обаче определено Яков ясно ни казва, че вината не е в Бога. Ние не можем да се оправдаем с някой друг и не можем да продължаваме да прехвърляме обвиненията върху другите. Така че не трябва да допускаме изкушението да ни обърква.
Яков 1:13
13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
Яков казва: „Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава”, защото изкушението обърква. Човекът казва, че изкушението идва от Бога. Но изкушението не идва от Бога, защото той казва: „Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава”. Така че да вярваме, че изкушението идва от Бога е нещо неправилно и нещо фалшиво.
КОЙ ТОГАВА Е ВИНОВЕН ЗА ИЗКУШЕНИЕТО?
И ако Бог не е виновен за изкушението, тогава кой е виновен? Сатана ли? Ние сме склонни, нали, ако не обвиняваме Бога, да обвиняваме него. Той сигурно има пръст в тая работа. И най-много тези, които имат достъп до Бога, биват много нападани. Обаче Сатана наистина е този, който ни изкушава, но често той получава твърде много заслуги за нашето изкушение. И казваме, че той е този, който ни изкушава и ние нищо не можем да направим. Да, той е изкусителят. Обаче тук, в този пасаж, вижте колко интересно ни го споменава Яков. Той не казва просто, че Сатана ни изкушава. Сатана използва нашите собствени греховни желания. Всъщност в стих 14 и 15 Яков ни описва процеса на изкушението.
Яков 1:14-15
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Той казва в 14 стих: „А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст”. И тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Така че, ако не искаме Сатана да се възползва от нашите слабости, важно е ние да разбираме неговата цел. Защото по този начин всъщност Бог чрез това послание ни разкрива хитростите на дявола. И когато ние знаем какво иска той да направи, ние ще бъдем по-подготвени да не допуснем той да прави това, което иска.
И така, процесът на падане в изкушение започва с желание. Това, което тук Яков нарича страст, означава желание, което е толкова силно, че направо те боли. Толкова го искаш, че дори изпитваш болка от желание — толкова силно желание. И всъщност тук започва тази насоченост да извършим греха. Защото желанието за грях е вече в нас, поради това, че грехът е в нас заради Адам. Обаче, ако ние живеем по Духа, както казва апостол Павел в Римляни, ние не сме под закона на греха и на смъртта, но сме под закона на животворящия Дух.
Затова е много важно ние да бъдем изпълнени със Святия Дух. Но ако не сме, тогава желанието в нас започва да действа. И нашите желания са извънредно силни. Истината е, че не всички желания са погрешни. Всъщност Сатана използва неща, които Бог ни е дал естествено ние да желаем. Това, че ти желаеш да се нахраниш, е естествено желание. Обаче, когато преядеш, това вече е изкушение. Бог е вложил в мъжа и в жената сексуално желание, защото иначе няма да имаме потомство.
Обаче, когато с това сексуално желание се злоупотреби, то се превръща вече в грях, изкушение, страст и т.н. Така че ние трябва да внимаваме в нашите желания. Но така започва изкушението — с нашите желания, които обаче са се превърнали в страсти. Тоест ние искаме нещо повече, отколкото имаме нужда от него. И второ, ние влизаме в една заблуда. Това желание ни води в заблуда, защото вижте какво се казва: всеки, който се изкушава, се завлича и подлъгва.
Яков 1:14
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
Тоест тази страст, която е в нас, започва да ни завлича, постепенно ни отделя от истината, от Бога, от здравия разум. Тя ни привлича към греха и се казва „завлича се и се подлъгва”. Тоест поради това желание ние сме завлечени и сме подлъгани. Нека Бог да ни пази. И всъщност този термин, който тук е използван — че сме подлъгани — е термин от риболова. Знаете, тези, които ходят за риба, какво всъщност правят рибарите?
Те съблазняват рибата с някаква стръв, нали? Така че, за да уловиш някаква риба, ти първо трябва да я съблазниш и я съблазняваш с нещо… Захранка за привличане? Да, захранка. А след това на кукичката слагаш друго. Точно така. Те идват първо на захранката. Значи първо рибарите им хвърлят захранка. Те им закачват на кукичката или им дават някаква стръв, или някаква захранка, и това е нещо, от което те са много заинтересовани.
По същия начин врагът познава нашите интереси и ни предлага нещо, което е от голям интерес за нас. Мъжете имат своите интереси, жените имат своите интереси, и той познава нашите желания. Те са различни. За всеки има различни изкушения. За младите има едно, за възрастните има друго. За всеки има. Казахме, че изкушението е универсално, неизбежно и лично. И след това обаче, след като стръвта привлича рибата, кукичката трябва да бъде скрита.
Вижте, червейчето прави две неща. Първо, то привлича рибата, и второ, то скрива кукичката. Има и куки, които имитират храна. Да, има куки, които са прикрити. Значи хем са прикрити, хем привличат. Така че това е, което прави изкушението — то скрива капана. И това е измамата на греха. Измамата на греха е, че ти можеш да съгрешиш и няма да имаш последствия. Но последствията от греха са реални. И ние трябва да знаем, че дори да не дойдат веднага, те рано или късно ще дойдат.
Ако човек съгрешава по един или по друг начин, той трябва да знае, че рано или късно ще има проблеми. Или в семейството, ако това са някакви сексуални грехове, или с децата му, защото те ще видят този лош пример и могат да постъпят по същия начин. Защото грехът е сеене за плътта. Апостолът казва в Галатяните, шестата глава: който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.
Галатяни 6:8
8 Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Тление означава смърт. Затова ние трябва да бъдем много внимателни, защото това са етапите. Първо започва желанието. Сатана използва този наш интерес, за да ни завлече и да ни подлъже. И след това идва непокорството, защото се казва: всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях. Значи грехът е непокорство. Грехът е непокорство към Бога. Човек, който започва да се увлича от своите страсти, дори когато знае, че не трябва да прави нещо, грехът в него го води към непокорство към Бога.
Яков 1:14-15
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
И как може да се оправи човек? Трябва да се покае. Ако не иска да се покае, това е проблемът. Затова ние не трябва да допускаме да падаме дотам. Затова ни се дава предупреждение — не трябва да допускаме това. Но Бог винаги е милостив. И ние никога не трябва да мислим… Защото след падане врагът ни казва, че след като вече си съгрешил, дори да се върнеш при Бога, Той няма да те приеме. Това е другата лъжа. Бог ще те приеме. Но не трябва да допускаме да падаме.
Затова Словото ни предупреждава. И не трябва да се хващаме на въдицата на Сатана. Има освобождение. Защото се казва в псалмите: душата ни се избави като птица от примката на ловците; примката се скъса и ние се избавихме. Има освобождение! Има освобождение на вързаните чрез помазанието на Святия Дух. Има пускане на свобода на угнетените, има освобождение на пленниците. Трябва да вярваме и трябва да се молим. Но от друга страна, не трябва да си играем с греха.
Защото понякога това ни препъва, особено духовните. Казват: „Ооо!” — и преминават от другата страна, казвайки: „Какво казва проповедникът? Когато съгрешиш, Бог ще ти прости. Затова няма страшно, съгреши още малко.” Обаче аз не мога да ви гарантирам, че няма да се закоравите дотолкова, защото има такава опасност. И това е голямата опасност. Опасността не е, че Бог няма да ни прости, ако ние се обърнем към Него. Но последствията няма да ги избегнеш. Давид не избегна последствията.
И второ, има опасност да се закоравиш дотам, че да не искаш повече покаяние. Просто човек вече… Има опасност от закоравяване на сърцето. Опасността не е, че Бог няма да ти прости — Той ще ти прости. Опасността е, че ти можеш да стигнеш до момента, в който да не искаш прошка, просто дотам да се закоравиш. Сърцето на човека е измамливо повече от всичко, казва Еремия, и е страшно болно. Затова ние не трябва да се доверяваме на себе си, не трябва да се доверяваме на сърцата си.
Еремия 17:9
9 Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно; кой може да го познае?
Ние трябва да се доверяваме единствено на Божието Слово. Защото когато дойде желанието и се събуди интересът, идва заблудата. И ние се изненадваме и казваме: „Ах, този човек, който беше толкова духовен, как може да не осъзнава, че пада в такъв грях? Как може да не вижда опасността?” Ами той вече е изпаднал в заблуда, вече е бил завлечен, заблуден и подлъган. И той си вярва. Рибата си вярва. Когато отива там, ако тя знаеше, че има кукичка, нямаше да отиде да яде, нали?
Но тя си вярва. Може и да подозира понякога, може просто да е избягвала кукичката преди, но пак отива. Вярва си, че това е само храна. Обаче ние, които сме просветени чрез виделината, ние, които имаме светлината на Божието Слово, ние, на които Бог ни разкрива истината, имаме огромна отговорност. Защото на когото много е дадено, от него много ще се изисква. Това ни изпитва още повече и нас. Но вижте, това е верига: всичко започва с желанието, със страстта, след това идва заблудата и след това идва непокорството.
Когато двата елемента, страстта и желанието, се събрат, те произвеждат, дават раждане на грях. И се вижда, че той ли казва „служи като мазен остатък”? Той си знае, сигурен е. А защо трябва много да умее? Дали? Трябва да си изтърпяваме? Трябва да си изтърпяваме. Обаче проблемът е, че нещата не свършват дотам, до греха.
Яков 1:15
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Но се казва: „И грехът, като се развие напълно, ражда смърт”. И това е вече нещо, от което няма връщане — смърт. Грехът се развива, както болестта се развива.
Ако ние сеем за Духа… Защото там, където апостол Павел говори за сеене на плътта, той го говори и за сеене за Духа.
Галатяни 6:8
8 Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Той казва: „Който сее за Духа, ще пожъне вечен живот”. Слава на Бога! А който сее за плътта си, той пожънва смърт. И тогава се казва: „И грехът, като се развие напълно, ражда смърт”. Така че, въпреки че и това е също една заблуда, това е предупреждение. Може би би било много добре веднага, още първия път, когато съгрешим, Бог да ни прасне един голям шамар.
И ако ни обича, Той ще го направи. Обаче, понеже Той е търпелив и оставя ние сами да се покажем, не иска да ни налага Неговата воля. Не да каже, че насила Той ни отделя от греха, защото Той иска доброволно поклонение. И затова ние не знаем късно ли е, каква е причината, но понякога и много често Той забавя наказанието и ни дава един временен период на удоволствие. И ние си мислим, че Бог няма да ни накаже, понеже не ни е наказал веднага. Мислим, че смъртта няма да дойде, понеже не е дошла веднага.
Но Яков точно това ни казва — че рано или късно смъртта идва, рано или късно ние ще бъдем съдени за нашия грях. И това, че Бог се е забавил, не означава, че Той е отменил присъдата на греха. Неизбежно е да дойде Божият съд. Просто за момента ние сме опитали от Божията милост. Но какво казва апостол Павел в Римляни, втора глава? Вижте, той казва в четвърти стих:
Римляни 2:3-6
3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
„И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш ти същото? Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение в този период, когато ние грешим, а не сме наказани?” Без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние. Ако Бог не ни е наказал, трябва да кажем: „Благодаря Ти, Боже, че не ме наказа. Покайвам се, намразвам греха и го оставям”. А вместо това, със упорството си и непокаяното си сърце — това е закоравяването — „трупаш на себе си гняв за деня на гнева” — това е, както ние му казваме, „видовден”, т.е. денят на разплатата, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му.
Затова нека да бъдем много внимателни, нека да не мислим, че поради това, че Бог не ни е наказал веднага, Той е отменил присъдата Си. И когато говорим тук за смърт, Яков не говори за физическа смърт. Защото, ако говореше за физическа смърт, никой от нас нямаше да бъде жив, понеже ние всички сме изкушавани. Но тогава християнинът става като един жив мъртвец.
Ние ставаме като едни, както казват по филмите, християнски зомбита. Не знам дали сте гледали такива — като са били мъртви, са ги съживили, те уж са съживени, но нямат живот в себе си, някакви мъртви хора наоколо, безсилни и просто отвратителни. Ето такива оставаме ние, мъртви християни, когато се подадем на страстите и ставаме червиви, както фарисеите. Отвън изглеждате пред човеците праведни, а отвътре сте пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота. Варосани гробници! Отвън изглеждате живи, а отвътре сте пълни със смърт. Ние умираме за Божиите неща и преставаме да копнеем за Бога. И това може да доведе до това ние да отпаднем от Бога и да загубим вечния си живот — да умрем и отвътре, да умрем напълно.
„”
Макс Лукадо
Тоест, ние си губим радостта. Нашето виждане е ограничено, нашият поглед се скъсява и целта на живота ни не е нищо друго, освен една: да намерим облекчение за вината си. Или както Павел казва това:
Римляни 7:24
24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
„Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?”
И вижте, това е всъщност, което се случва. Затова човек, който издържа изпитания, човек, който не се поддава на изкушенията, е блажен, защото той има контрол в живота си. Наскоро аз бях паднал в един грях — да не си мислите, че съм по-праведен от вас. И всъщност Бог ми говори точно чрез този стих от Притчи. И усетих това нещо.
Притчи 28:1
1 Нечестивите бягат, без да ги гони някой,
а праведните са смели като млад лъв.
Там се казва така: „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв”. Значи, ако човек е праведен, ако човек няма в себе си грях, той е смел, защото в какво могат да го обвинят? Дори да го обвинят фалшиво, той знае, че не е направил нищо. Обаче, ако ти си съгрешил, ставаш гузен и бягаш, без да те гонят. Викаш си: „Чакай сега, трябва да прикрия следите. Да не би сега някой да ме хване, някой да не разбере, да не би някой нещо…” И човекът започва да изгубва мира си.
Хората въобще си нямат хабер какво си направил, защото грехът е между тебе и Бога. Ти от света можеш да го скриеш, обаче от Бога не можеш да го скриеш, и от себе си не можеш да го скриеш. От себе си не можеш да го скриеш! И тогава ти губиш мира си, докато не се покаеш, докато не го изповядаш, докато не го оставиш. Това отнема мира и ти ставаш гузен. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой.” Никой не те гони, но ти не можеш да намериш спокойствие. Гризе ли те? И ако те гризе, още по-добре. Ако спре да те гризе, тогава вече съвестта ти прегаря и тогава вече… Да, мисля, че си го знаете, просто правим съпоставка.
Вижте, не съм само аз. Така че ти губиш радостта си. Затова Давид казва, след като съгреши с Витсавея, той се моли — особено в 32-ри псалом.
Псалми 32:3-4
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;
4 понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.)
В 32-ри псалом той казва: „Костите ми овехтяха, влагата ми се превърна в лятна суша”. Виждате колко зле се чувства той, защото няма живеца от Бога в себе си. Може да прочетете целия 32-ри псалом. А в 51-ви той казва:
Псалми 51:12
12 Върни ми радостта на спасението Си;
и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
„Върни ми радостта на спасението Си.” Защото грехът ограбва радостта ни.
Така че, ако искаме да се справим с изкушението, трябва да се вгледаме в него, да го разпознаем, да го анализираме и да знаем как то действа, и да не му се оставяме. Ние трябва да знаем, че последствия ще има, рано или късно. И когато дойде изкушението, да не гледаме колко приятно изглежда то, но веднага да замислим за последствията, които то ще ни донесе. Това е както рекламите по телевизията. Нали не вярвате на всичко, което казват в рекламите? Гледате си рекламите, нека си рекламират хората.
Те не те карат да им купуваш нещата, защото ако им ги купиш, си изхарчваш парите и след това чувстваш съжаление. Нали го знаете това нещо? Купували ли сте си някои неща, които не са ви вършили работа от телемаркета? Купували ли сте си? Да. А, така. Сега вече не си купувате, нали? Оставете ги да си вървят, нека се рекламират. Така трябва да правим по отношение на изкушението. Изкушението ще идва в живота ни, нали? Нека си пее дяволът, нека си пее.
Хората слушат, обаче ние не трябва да се заслушваме в тези изкушения. Ние трябва да си държим Бога, да следваме пътя, да не си губим радостта. Така че това е всъщност последната точка и последното предупреждение. Първото беше: не оставяйте изкушението да ви изненада. Не си мислете, че то няма да дойде – то ще дойде. Не бъдете изненадани, но бъдете подготвени. Второто е: не оставяйте изкушението да ви обърка. Да ви каже, че: „А, то Бог е направил тези неща, и затова ние трябва да ги ползваме…“
„Той Бог ни дава изкушения, защо ни ги дава Бог? Трябва да ги вземем, нали?“ Бог не е направил така. Храната е за стомаха, стомахът е за храната, но Бог ще унищожи и него, и нея. И апостол Павел казва: „Всичко ми е позволено“. Но той добавя: „Не всичко ми е полезно“. Така че трябва да мислим какво ни е полезно, а не да се хващаме на тези неща, които са лъжливи. Не трябва да оставяме изкушението да ни обърка с мисълта, че всичко ни е полезно.
Да, дяволът ще каже, че това ти е полезно. Така че не се хващайте на лъжата, че е от Бога и че е полезно, защото всъщност то нито е от Бога, нито е полезно. Преценявайте нещата. Не оставяйте да ви изненада изкушението, не оставяйте изкушението да ви обърка и накрая – не оставяйте изкушението да ви заблуди.
Яков 1:16
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
Защото Яков казва: „Не се заблуждавайте, любезни мои братя“. С други думи, не падайте в изкушението, отхвърляйте го. И веднъж след като сте видяли какво е то, бягайте от него, бъдете предупредени.
Както се казва, когато има война и завият сирените, вие сте уведомени, че трябва да се пазите, че трябва да се подготвите. И не приемайте тези предупреждения просто ей така, повърхностно. Не трябва да приемаме изкушението повърхностно, но трябва да го видим такова, каквото е. И трябва да знаем как да действаме. Трябва да бъдем обучени да боравим с оръжието. Точно това правим в момента – учим се да се противим с Божието Слово, а Божието Слово ни обучава как да се справяме и как да действаме.
И вижте, той ни казва нещо, което ние трябва да знаем: „Не се заблуждавайте, любезни мои братя. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините“. С други думи, Бог ни обича и ако нещо е добро, Бог ще ни го даде. Бог няма да въздържи от нас нещо, което е добро. Ще въздържи ли Бог нещо от нас, след като ни е дал Своя роден Син? Павел казва, че щом е дал Него за нас, как няма да ни подари с Него и всичко останало?
Но дяволът ни казва това, което каза на Ева: „А, Бог знае, че в деня, в който ядете от това дърво, ще ви се отворят очите и ще станете като богове, да разпознавате доброто и злото“. Всъщност той им внушава, че Бог е въздържал нещо добро от тях. Че Бог е запазил нещо хубаво за Себе Си, а Сатана им го предлага. Той им го дава и им казва: „Сега аз ще ви дам доброто. Като ядете, ще станете като Него. Ще разпознавате доброто и злото и ще станете богчета“.
Станаха ли богчета? Бяха изгонени от градината. Изгубиха това, което имаха. Паднаха. И оттогава насам ние страдаме, защото те сгрешиха. Но това е изкушението и затова тук ясно ни се казва: „Не се заблуждавайте“. Бог ни обича и Той няма да задържи от нас добрите неща. Когато един родител каже на детето си: „Недей да правиш това“, той не го прави, за да го ограничи, но защото го обича. И Бог ни е дал сила да се съпротивляваме на изкушението, защото се казва, че от собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Иска ли Бог първият плод на Неговите създания да пада в изкушение? Едва ли. Бог ни е подарил всичко, което е потребно за живота и за благочестието.
2 Петрово 1:3
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
Във Второ Петрово се казва, че Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила. Така че чрез нашето взаимоотношение с Исус Христос Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем. Всичко, от което имаме нужда, за да живеем, Бог ни го е осигурил. Бог не е задържал нищо от нас.
И накрая, по отношение на изкушението, трябва да запомним един стих, защото Бог ни е дал едно невероятно обещание в Първо Коринтяни 10:13.
1 Коринтяни 10:13
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Там се казва: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек“. Ето защо казахме: можем ли ние да се справим с изкушенията? Да, можем. Не с наша сила, но с Божията сила. „Но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“. Слава на Бога! Бог винаги е промислил изходен път.
И понякога изходният път е просто да бягаме от изкушението. В Първо Коринтяни на две места се казва това. Първо се казва: „Бягайте от блудодеянието“, защото там хората биват изкушавани, а светът ни казва: „О, ако ти не блудстваш, значи не си мъж, не си жена, не си зрял“. Да блудстваш в света се представя като белег на зрялост. Но ние не доказваме зрялост по този начин, а трябва да бягаме от блудодеянието. И след това се казва: „Бягайте от идолопоклонството“.
Днес има хора, които казват: „А, ако ти не дойдеш да правиш това и това с мене, значи какъв човек си, какъв мъж си“. И не говоря само за сексуалната неморалност, но говоря и за пиенето, и за пушенето – така започват младите. В училището натискът от връстниците е голям. Но ние трябва да бягаме, особено като християни. Трябва да бягаме от изкушението. Един от начините може да е просто да си угасиш телевизора, да си сложиш филтър на компютъра или по някакъв друг начин да се защитиш от вредните неща в интернет.
Нека Бог да ни помага да бягаме и да се справяме с изкушението, като знаем какво Бог желае за нас. Така че, на първо място, не се изненадвайте от изкушението, очаквайте го. То идва при всеки – неизбежно е. И какво ни каза Исус Христос? Каква трябва да бъде нашата молитва? „Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия“. Нека всеки ден да започваме деня си с тази молитва.
Той не ни навлича беда. Не ни навлича беда, но ни пази. Да ни пази от лукавия. След това — не бъдете объркани от изкушението. Разбирайте го. И накрая — не се оставяйте то да ви заблуди, но му се съпротивявайте. И това съпротивяване става чрез молитва. И това съпротивяване става чрез постоянство в свобода. Защото има някои неща, които ние можем да направим, за да се префокусираме. Да не гледаме на тези неща, които сатана ни предлага, но да гледаме на Божиите неща.
Това е, което се казва във Филипяни 4:8. Запомнете този стих и си го прочетете вкъщи. Това, което е добро, това, което е благодатно. Нека да го прочетем. Това е, за което ние трябва да мислим. И не трябва да допускаме да се наслаждаваме на глупости, на цинизми, на мръсотиите, които се говорят по телевизията и навсякъде около нас. Трябва да се научим да пазим сърцето си. Дори това да преминава покрай нас, да не го допускаме в себе си. Но сатана постепенно, постепенно притъпява духовната ни жизненост и духовната ни острота.
И той започва да ни кара да приемаме неговите неща. Насилване. Това е, което прави сатана. Той ни насилва. И накрая ние се предаваме. Оттук се казва, най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално — мислете за тези неща. Оттук се казва „това зачитайте”, но всъщност „това зачитайте” на гръцки означава също „мислете за тези неща”.
Филипяни 4:8
8 Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте.
Да мислим за тези неща. Нека Бог да ни помогне. Както и Йосиф, който остави наметалото си и избяга. Ако трябва, смени си работата. Ако трябва, направи нещо, което трябва. Ако това, което правиш, те убива, то избегни го. Общувай с други християни, защото сатана има това правило: ние сме атакувани, когато сме сами. Когато сме уморени. Когато се събираме заедно — защо тук ли дойде да изключваме сатана? Защото заедно сме силни. Защото заедно сме изпълнени със Святия Дух.
Тук сме мобилизирани. Точно така. Но когато сме сами, когато никой не ни вижда, когато сме инкогнито, когато сме без маски или не сме в битката, тогава той ни хваща. Така че нека да общуваме. Нека да се събираме. Нека да се молим. И нека да се потопим в Божието Слово. Библията на някого, може би, отдавна се оплаква, че не е била разгръщана. Плаче. Кога ще ме вземат? Кога ще ме отгърнат? Защото Исус каза: „Истината ще ви освободи”. И тогава, когато ние се префокусираме, тогава ние ще станем щастливи.
Тогава ние ще станем блажени. Защото ще осъзнаваме, че не сме контролирани от нищо, освен от Бога. И нека пак тогава да дойде изкушението за гордост — не, тогава трябва да станем смирени. Но пак е по-добре. Защото, както ви казах, „нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв”. Нека Бог да ни помогне.
Притчи 28:1
1 Нечестивите бягат, без да ги гони някой,
а праведните са смели като млад лъв.
МОЛИТВА
Боже, покланяме Ти се. Благодарим Ти за това, че тази сутрин ни говориш. Насочваш погледа ни към тази тема. И Аз Те моля, Господи, говори. Говори. Ти говориш тази сутрин. Аз Те моля сега, следващото: говори още повече на сърцата. Говори на всяко едно сърце. Господи, оперирай, режи, махай, Господи. Защото Ти желаеш не просто да бъдем изчистени от рака, желаеш да бъдем изчистени от греха. От страстите. От нещата, които… от пороците. Защото Ти желаеш да застанем чисти и без пороци пред Тебе, на святост. Затова, Господи, помогни ни. И действай мощно. Не само сега, Господи, но като си отидем през следващите дни, Господи. Работи в сърцата ни. Както казва Яков. Дай ни скръб по Бога. Дай ни, Господи, да плачем. Дай ни радостта ни да се обърне в плач. Радостта ни — в тъга. Да викаме към Тебе, Боже. Да измиваме ръцете си. Да измиваме сърцата си, Господи, пред Тебе. Моля Те, очисти ни. И направи ни, Господи, църква чиста, свята, без недостатък пред Тебе, Боже. Покланяме Ти се, Господи. Покланяме Ти се и Ти отдаваме цялата слава. Отдаваме Ти цялата хвала. Отдаваме Ти цялата благодарност, Боже. Моля Те, Господи, действай в нас. Дръж ни в ръката Си, Боже. Помагай ни да не се изненадваме от изкушенията. Да не се объркваме. Да не допускаме да изгубим реалната представа за истината и да виждаме нещата през Твоя поглед. Помагай ни, Господи, да не се заблуждаваме, но да бъдем правилно фокусирани. Не да гледаме измамата, не да гледаме изкушението, но да гледаме Твоето Слово и добрите неща, Господи. Да се пълним със Словото Ти. Да се пълним с добри неща. Да се храним на Твоята трапеза, Господи, а не на трапезата на демоните. Моля Те, дръж ни в Твоята чистота. Дръж ни в Твоето присъствие. Дръж ни в Твоята сила. И Аз Ти благодаря, че днес Ти действаш по мощен начин в нас. Благодаря Ти, Господи, в името на Исус. Амин.