Слава на Бога! Тази сутрин, понеже е ден на Библията, ние ще говорим за Божието Слово. Преди години в България нямаше Библии, те се внасяха тайно и много хора нямаха Библии. Но след падането на комунизма, на тоталитарния режим, вече Библии се печатат навсякъде, те се разпространяват свободно. Също в България навлезе тази организация, която се нарича „Гидеон”, които разпространяват Библии. Така че те разпространяват Библии по училищата, по хотелите, по болниците.
Така че Божието Слово днес е навсякъде и всеки може да го намери. Ние не сме без достъп до Библията. Освен това, преди години много от хората са били неграмотни, не са можели да четат. Но днес повечето от хората, един голям процент, над 95 процента, може би, в България поне, могат да четат. Така че те могат да отворят страниците на Свещеното Писание, да почетат Божието писмо до човечеството. Въпреки това, обаче, много хора остават без силата на Словото в техния живот.
Защо? Защото те не знаят как биха могли да се възползват от Писанията. И тази сутрин ние ще говорим за това как да можем да се възползваме от Библията. Как Библията да ни бъде полезна в нашия живот. И текстът за нашето размишление ще бъде от Посланието на Яков, първа глава, от деветнадесети до двадесет и седми стих. И в този текст ние бихме могли да кажем, че Яков ни дава три стъпки, които ние да предприемем, за да можем да се възползваме от Библията, за да може тя да действа за нас, да може тя да бъде нещо, което да промени живота ни и да ни благослови.
Яков 1:19-27
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
НАЧИНЪТ ДА ПРИЕМЕМ БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО
Първа стъпка: Да приемем Словото
И първият от тези начини е, че за да може Божието Слово да действа в нашия живот, на първо място ние трябва да приемем Словото. Тоест, то трябва да стане част от нашия живот. В стих 21 се казва: „Затова, като отхвърляте всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви”. Слава на Бога! Това необикновено Слово е спасително Слово. То спасява душите ви.
Яков 1:21
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
То дава вечен живот. Слава на Бога! Обаче за да може това Слово да подейства в нас, ние трябва да го приемем. И това всъщност е един от основните проблеми с Божието Слово днес. Това, че и не само днес, но и във време на цялата история, хората просто не приемат Словото. Има проблем с възприемчивостта. Господ говори, но хората си правят каквото си искат. Тоест, те имат това, което в Стария Завет Бог казва: „закуравих ти врата”. Това „закуравиш врата” означава, че навремето, когато хората са орали с волове, с животни, и те са направлявали тези животни с остен, с пръчка, обаче когато животното се мушка на едно и също място, обаче непокорно на това място, му става белег и това място става безчувствено.
И тогава, когато това място е безчувствено, ти да удряш в това място, то нищо не усеща. И същото се получава и с хората, че Бог говори, но когато човек не се покорява на нежното докосване, той вече закоравява сърцето си и сърцето му става невъзприемчиво. Това се отнася същото и за врата на тези животни, това се отнася също и за почвата, защото има различни видове почва, а Словото е сравнено със семе. Така че, когато семето се посее — едно и също семе, но на различни видове почва — на една почва то ще даде един плод, но на друга почва може въобще да не даде плод.
Както Исус Христос казва в притчата за Сеяча. Така че това, което определя — семето е безгрешно, семето е Словото на Бога, то е съвършено. Но това, което определя дали то ще подейства, е почвата. Тоест, за да може Божието Слово да действа в живота ни, за да можем да бъдем благословени от Божието Слово, на първо място ние трябва да го приемем в нашия живот. И това се вижда и днес в нашите църкви. Двама души могат да бъдат на една и съща служба, да слушат едно и също Слово.
И след службата единият човек казва: „Това Слово беше точно за мен. Аз бях благословен от това Слово”. А другият човек казва: „Нищо не разбрах”. Защо? Защото единият е дошъл в Божия дом с отворено сърце. Дошъл е с подготвена душа. И когато нашата душа е подготвена, когато ние сме отворени, когато ние сме гостоприемни за Словото, топли за нашите сърца, тогава то ни благославя. Така че, за да бъдем благословени от Словото, на първо място ние трябва да бъдем гостоприемни.
Ние трябва да бъдем възприемчиви към Словото. Има и други примери в Библията за невъзприемчивост. За пророк Езекиил се казва, че той отива при хората и Бог му казва: „Вие сте като такива хора, които идват да ме слушат, и аз съм като някой изпълнител, който свири добре”. Слушате пророка или идвате на църква, слушате проповедника и казвате: „Ей, този проповедник много хубаво говори”. Но това ви е като една песен, която така ви харесва да слушате тази песен. Обаче след това си отивате и не прилагате това в своя живот.
След това то остава само в рамките на църквата или в рамките на богослужението. Но то трябва да влезе в нашия живот. Ние трябва да отворим сърцето си за Словото, ако искаме да бъдем благословени чрез него. И начинът да можем да бъдем гостоприемни към Словото е, че ние трябва да имаме четири отношения, за които тук се говори. Първото отношение, което трябва да имаме, е ние да бъдем внимателни. Защото се казва в 19 стих: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори”.
Яков 1:19
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Нека всеки човек да бъде бърз да слуша. Да бъдеш бърз да слушаш означава, още докато не съм казал думата, вече да си я уловил. Докато четеш още от Словото, то да влиза в сърцето, да бъдеш бърз да слушаш. И това да бъдеш бърз да слушаш означава също да се откажеш от собствените си предразсъдъци, да се откажеш от собствените си претенции. Много често в училище, това ми беше направило впечатление, когато говорих с един брат, който отишъл в друга държава.
И той казва: „Това, което ми направи впечатление в училището беше, че тук в България, когато учителят преподава урока, учениците винаги вдигат ръка и всеки иска да покаже колко много знае”. А там казва: „Те само слушат учителя какво иска да каже”. И аз като започнах да вдигам ръка на всяко нещо, те започнаха да ме гледат по странен начин и аз се коригирах след това. Защото ако си седнал пред един учител, по-добре не му показвай какво ти знаеш, а всъщност какво той знае, за да може да ти каже повече и да научиш.
А той казва: „Отначало аз си мислех, че те като не вдигат ръка, сигурно нищо не знаят. Ама те не че не знаят. Те знаят повече от мене, но те са бързи да слушат, а бавни да говорят”. И също в Притчи се казва: „Не имай себе си за мъдър”. Бой се от Господа и прави доброто, но казва се: „Не имай себе си за мъдър”. Тоест, не си мисли, че си по-умен от Божието Слово. И именно това означава, че ние трябва да бъдем бързи да слушаме. Разбира се, в тези стихове в 19 и 20 се говори също и за взаимоотношенията между хората, но това може да се приложи и за нашето отношение към Божието Слово.
Ние трябва да бъдем бързи да слушаме. Това означава да бъдем внимателни. Когато слушаме Словото, да слушаме с едно внимателно отношение, да внимаваме, да бъдем готови да приемем Словото. Също трябва да бъдем спокойни, защото се казва всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи. И това е нещо, в което Сатана особено ни атакува. Защото Бог желае, когато ние дойдем в църква, ние да бъдем спокойни. За да може Божието Слово да влезе в нас, ние трябва да бъдем спокойни.
Яков 1:19
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Обаче Сатана точно преди службите обикновено така прави, че ние да имаме проблеми. Вкъщи ние бързаме, закъсняваме, караме се, нещо става. И ако ти дойдеш в църквата разгневен, тогава как ще слушаш Божието Слово? Затова ние трябва да бъдем, може би, по-организирани. Да може да идваме по-рано на службите, за да може да се успокоим. Ако нещо има гняв, ние да предадем това огорчение на Бог. Защото ако в сърцето ни има огорчение, Бог няма да ни говори.
Така че нека да вземем предвид тези неща. И когато искаме да приемем Божието Слово, ние да имаме отношение на внимание, отношение на желание да чуем, отношение на спокойствие и мир, с което ние да възприемем Словото, то да влезе в нашите сърца. Защото за да може да стигне до сърцето ни, Словото трябва да мине през ума ни. Но ако остане само в ума ни, то няма да ни ползва. То трябва да влезе в нашето сърце. И това ще бъде следващата стъпка, за която ще говорим.
За да може ние да стигнем до размишлението, ние трябва да бъдем спокойни. Веднъж ходех на масаж в един хотел. И това, което ми направи впечатление, беше, че там, където правят масажите, имаше някакъв надпис, който казваше, че човек може да се огледа само във вода, когато водата е спокойна. Ако отидеш над някое езерце, ако има вълни, можеш ли да се огледаш? Не можеш, трябва водата да е спокойна. И те затварят идеята да правят масажите — когато направят един масаж, ти се успокояваш.
И обаче, когато ти се успокоиш, ти можеш много по-добре да размишляваш, можеш много по-добре да наблюдаваш. И по същия начин, и за нас, за да може Божието Слово да действа в нас, трябва да бъдем спокойни, да не допускаме да бъдем разстроени, когато идваме при Божието Слово, да дойдем при Божието Слово в едно отпуснато и спокойно отношение. Също, за да може Божието Слово да влезе в сърцето ни, трябва да бъдем чисти. Защото виждаме какво се казва в 21 стих.
Яков 1:21
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
„Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.“ Значи, вие знаете, преди да се засее нещо, даже когато ще сеете вашето лозе, вие знаете, че първо трябва да има тесане. Това е първата операция, която трябва да се случи, ако искаш да обработваш някаква земя. Тя се нарича по нашия жаргон „тесане“. Това означава, че трябва да изкубиш плевелите. Трябва да се махнат плевелите.
По същия начин, ако ние ще сеем Божието Слово в нашето сърце, тук се казва „ние трябва да отхвърлим всяка нечистота и преливаща се злоба“. Тоест, трябва да се махне нечистотата от нас. И тази дума, между другото, за нечистота, която се използва тук на гръцки, има значение на ушна кал. Ушната кал трябва да се махне, за да можеш да чуваш. Така че всяка нечистота и преливаща се злоба, всеки грях — грехът блокира начина, по който ние слушаме.
Защото колкото повече си в грях, толкова повече ти се закоравяваш в този грях и ти не желаеш да слушаш съвет и не желаеш да се оставиш от този грях. Но ти трябва да премахнеш старото, за да можеш да приемеш новото. Това е свързано с обновяването на нашия ум. В Римляни 12 глава се казва да се преобразяваме чрез обновяването на ума си, за да познаем това, което е Божията воля. Но за да можеш да се обновиш — тази дума обновяване означава да се махне старото и на негово място да се сложи новото.
Римляни 12:2
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
Иначе нещата се вмирисват. Ако, да кажем, вземете един памперс и памперсът си е свършил работата за това, за което той е сложен там, т.е. той вече се е напоил и се е изцапал, и трябва да бъде сменен. Ако вземете един нов памперс и го сложите върху стария, какво ще стане? Отвънка ще е сухо, ама отдолу добре ли ще е? Не! Ако искаш да смениш памперса, трябва да махнеш стария памперс и тогава да прочистиш с мокри кърпички мястото, и тогава да сложиш един чист памперс, но трябва първо да си махнал стария памперс.
По същия начин и с нашия живот. Трябва да махнем всяка нечистота и преливаща се злоба, да ги отхвърлим. И начинът, по който ние отхвърляме тези неща, е чрез изповед. Защото ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Слава на Бог! Трябва да ги осъзнаем. Да, Бог действа в нас за всичко това. Дори за осъзнаването на греховете ни, ние пак имаме нужда от Божието Слово, защото Святият Дух е Този, Който обвинява света за грях, за правда и за съд, Той действа в нас, Той използва Словото.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Но тези отношения ние трябва да ги имаме. Ние трябва да бъдем внимателни, да бъдем бързи да слушаме, трябва да бъдем спокойни и трябва също да бъдем чисти, за да можем да приемем всаденото Слово. И също трябва да бъдем отстъпчиви, т.е. да бъдем готови да променим мисленето си, защото се казва, че ние трябва да приемем всаденото Слово с кротост. Т.е. когато ни поучават, ние да кажем: „Да, аз може да имам друго мнение по въпроса, но защото Словото казва така, аз се покорявам на Словото“.
Словото трябва да бъде издигнато като авторитет в нашия живот, да бъде на първо място в живота ни. Така че това е първото нещо, което ние трябва да направим, за да бъдем благословени от Божието Слово, да бъдем благословени от Библията. На първо място ние трябва да приемем Словото, да бъдем възприемчиви, да бъдем с едни уши, които са отворени за Словото, и да имаме тези четири отношения, които споменахме.
ВТОРАТА СТЪПКА: ДА РАЗМИШЛЯВАМЕ ВЪРХУ БОЖИЕТО СЛОВО
Ние вече споменахме тази идея, която ви казах, че за да може водата да те отразява, тя трябва да бъде спокойна. За да можеш ти да размишляваш върху Божието Слово, душата ти трябва да бъде спокойна. Но това е следващата стъпка. Ти трябва не само да бъдеш отворен за Словото и да го приемеш, но за да заработи в тебе, ти трябва да започнеш да размишляваш върху Словото. В стих 23 се казва, защото ако някой бъде слушател на Словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало.
Яков 1:23
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
Така че забележете, в този пасаж Божието Слово е сравнено с две неща. Първо със семе, защото се казва да приемете с кротост всаденото Слово. Така че това, което е всадено, то е всъщност семето. Но също и с огледало, защото се казва, че когато ние заставаме пред Божието Слово, ние всъщност се оглеждаме в него. И каква е целта на огледалото? Целта на огледалото е то да ни оцени. Т.е. ние се оглеждаме в него, оценяваме как изглеждаме — дали изглеждаме добре, дали изглеждаме зле.
Какви са пораженията, които нощта е нанесла върху нас? Когато си спал цяла нощ и сутрин се видиш в огледалото, може да имаш гурели, може да имаш нещо друго, може да си разрошен. Трябва да си измиеш очите, да си измиеш зъбите и т.н. И ти трябва да видиш всичко. И това го прави огледалото. Огледалото ни показва какво не е наред в нас. И ние трябва да размишляваме върху Божието Слово. В Евреи се казва, че Божието Слово е живо и деятелно, и се казва, че то претърсва помислите и намеренията на сърцето.
Евреи 4:12
12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
То желае да види не външната — отвън как изглеждаме, но как изглеждаме вътре. Разказва се преди години за кралица Елизабет, че тя заповядала в един момент да махнат всички огледала от нейния дворец там, от Бъкингамския. Казвала всички огледала да се махнат, защото мразела да гледа начина, по който лицето ѝ изглеждало, когато тя започнала да остарява. Тя искала да се запомни, когато била млада — била много красива, но с годините нещата вече започнали да се рушат.
Тя казвала: „Не искам повече да гледам огледала“ и махнали всички огледала от Бъкингамския дворец. По-късно ги сложили, но мисълта ми беше, че много хора се боят от Библията. Защото знаят какво ще прочетат в нея, може би знаят къде ще се огледат в Библията и няма да видят хубави неща за себе си. Защото ние не желаем да се променим. Божието Слово казва да се смиряваме, Божието Слово казва да се променим, а ние не искаме. Но всъщност целта да се огледаме в Божието Слово е ние да се променим.
Ние да се огледаме, защото Божието Слово е наречено „съвършения закон“. Казва се: „но който вникне“, т.е. ние трябва не само да видим Божието Слово, но трябва да вникнем в него. И се казва: „но който вникне в съвършения закон, закона на свободата“. Да вникнеш означава да спреш и да се взреш. Тази дума е използвана, когато Петър стига до гроба в Деня на Възкресението и се казва, че той влезе и погледна вътре. Вътре беше тъмно, но той влезе и погледна.
Яков 1:25
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
Той се фокусира. Така че по същия начин ние трябва да се фокусираме върху себе си, когато застанем пред Божието Слово. Да се фокусираме първо върху Божието Слово и после върху себе си, и да видим какво трябва да се промени в нас. Божието Слово е като огледало и когато заставаме пред Бога, особено в нашето лично време — не само в църква, но когато сме насаме с Бога и когато четем Божието Слово, когато четем даден пасаж, ние трябва да задаваме въпроси от рода на следните:
Има ли грях, за който тук се говори, който аз трябва да изповядам? Има ли обещание, което аз трябва да изискам? Има ли отношение, което трябва да променя? Има ли заповед, на която трябва да се покоря? Има ли пример, който трябва да последвам? Има ли молитва, с която трябва да се помоля? Има ли грешка, която трябва да избегна? Има ли истина, която трябва да повярвам? Има ли нещо, за което да благодаря на Бога? Т.е. нещо, което Бог ни е дал и аз трябва да благодаря.
Трябва да четем Божието Слово с размишление, с въпроси и по този начин то да действа в нас. И да се оглеждаме в него. И тук има нещо много интересно в 25-и стих, в който се казва: „който вникне в този съвършен закон, закон на свободата, и постоянства“. Тази дума „постоянство“ означава, че той трябва да изпълнява този закон. Т.е. той да постоянства в неговото вършене, в неговото изпълнение. Но също тази дума „да постоянстваш“ означава „ти да правиш нещо отново и отново“.
Яков 1:25
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
И в Библията това се нарича „размишление“. Както се казва в Първи Псалом: „Блажен е онзи човек, който размишлява върху Божия закон ден и нощ“. И тази дума „да размишляваш“ означава „като преживяне“. Знаете, кравите и овцете са преживни животни. Те поемат храната и след това обаче лягат и това, което е било поето, го връщат обратно и пак започват да го предъвкват. И пак го поглъщат. „Да преживяш“ означава точно това — ти да се върнеш върху нещо, което вече си приел, затова го връщаш отново и отново го премисляш.
Псалми 1:1-2
1 Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи;
2 а се наслаждава в закона на Господа
и в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Отново го преработваш. Точно така. Отново трябва да бъде преработено, т.е. тази мисъл да бъде отново преработена. Т.е. ако видим в Божието Слово неща, ние трябва да размишляваме върху тях, защото ви казах — те трябва да влязат от ума, да влязат в сърцето ни. И за да може това нещо да стане, ние трябва да правим това размишляване върху Божието Слово. Трябва да постоянстваме. Исус каза: „Ако пребъдвате в Словото Ми, тогава ще бъдете Мои ученици“.
Йоан 8:31
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
Затова ние трябва да размишляваме върху Божието Слово. В Псалм 119, стих 97 се казва: „Размишлявам върху Словото Ти цял ден“. Т.е. това не е нещо кратко, но цял ден. Ти можеш да си вършиш твоята работа и пак, докато я вършиш, да размишляваш върху Божието Слово. Или както в Исус Навин, първа глава, 8-и стих, където се казва: „Ако ти размишляваш върху Словото Ми, тогава Господ ще ти даде успех. Във всичко, което вършиш, ще благоуспяваш“. Така че ние трябва да четем Словото и ние трябва да се молим.
Псалми 119:97
97 Колко обичам аз Твоя закон!
Цял ден се поучавам в него.
Исус Навин 1:8
8 Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.
За съжаление, много хора предпочитат да прекарат времето си в сериали, в телевизия, в интернет, в какво ли не друго, но тогава ние пропускаме да бъдем благословени от Божието Слово. И също се казва, че ние не само трябва да размишляваме върху Словото, но също ние трябва да го помним. За да не го забравяме, защото в 23-и и 24-и стих се казва, че ако някой бъде слушател на Словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало, понеже се оглежда, отива си и завчас забравя какъв е бил.
Яков 1:23-24
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.
Значи, ако ние не научим Словото наизуст, ако ние не го запомним, ние ще го забравим. И така, нищо няма да ни помогне повече от това ние да учим Божието Слово наизуст. Насърчавам ви за това. Учете стихове наизуст, защото когато знаете стиховете наизуст, те ще влязат в твоето сърце. Познавам възрастни хора, които са учили Божието Слово наизуст и когато вече са остарели и не са можели да виждат, въпреки това казваха: „Аз не мога да го чета, но го знам. Защото когато имах очи и можех да чета, го научих наизуст и сега си го знам. Сега може да не мога да виждам, но Словото е в мене“.
Така че, ако имаш очи, можеш да четеш и докато си млад и можеш да помниш, учи Божието Слово наизуст. Защото възрастни хора казват: „Аз го чета, а не мога нищо да запомня, защото паметта ми вече не е като на млад човек“. Така че, особено тези, които все още имат памет, тези, които са по-млади — насърчавам ви да помним Словото и да го учим наизуст.
Защото ако го знаем наизуст, тогава то ще ни помага. В Псалмите се казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми“. И казва се: „В сърцето си опазих Твоето Слово“. Защо? „За да не съгрешавам пред Теб“. В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не съгрешавам пред Теб. Когато Словото е в сърцето ни, то ще ни посочва греха, то ще ни предпазва от греха и по този начин ние ще можем да живеем един угоден на Бога живот.
Псалми 119:105
105 Твоето слово е светилник за краката ми
и виделина на пътеката ми.
Псалми 119:11
11 В сърцето си опазих Твоето слово,
за да не съгрешавам пред Тебе.
Така че нека Бог да ни помогне да приемем Божието Слово с правилно отношение, да размишляваме върху Божието Слово, като го четем, като го препрочитаме, като размишляваме върху него, като го учим наизуст.
ДА ЖИВЕЕМ И ПРАКТИКУВАМЕ БОЖИЕТО СЛОВО
Обаче всичко това не е достатъчно. За да можем да бъдем благословени от Библията, ние трябва не само да бъдем възприемчиви към нея, не само да размишляваме върху нея, но също трябва да я живеем. Трябва да я практикуваме. Защото ако не практикуваме това, което слушаме, тогава няма полза. Именно това говори тук. Яков казва, че ако ти не приложиш Словото в живота си, тогава си забравлив слушател. И ако си забравлив слушател, няма да бъдеш блажен в дейността си.
Яков 1:19-22
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Вижте, отново ще го прочетем: „Обаче, нека всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори, бавен да се гневи. Защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемете с кротост всаденото Слово, което може да спаси душите ви. Бъдете обаче изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ Ако ние не сме изпълнители на Словото, а сме само слушатели, тогава ние лъжем себе си.
Това е като един слушател, който идва и слуша, обаче не е участник. В теологичните семинарии, там където ходят да учат, има възможност хора да дойдат и да слушат лекциите, без да са студенти. Обаче ако те не са студенти, те не се явяват на изпит и не получават оценка за предмета. Но ако ти си само слушател, тогава нямаш голяма полза, защото няма да можеш да научиш нещата — за да се явиш на изпита, трябва да ги научиш. Ако ние сме само слушатели на Словото, тогава ние няма да имаме полза от него, защото ще бъдем поставени на изпит в живота.
И понеже ще бъдем поставени на изпит в живота, по-добре да си го научим, да го практикуваме в живота си и да бъдем едни истински ученици на Исус Христос. Защото ние говорим за ученичество, а да бъдеш ученик всъщност означава да бъдеш като твоя Учител. Нашият Учител е Исус Христос. И Той ни е дал това Слово, за да може… Той каза, че когато ние трябва да правим ученици, ние трябва да ги учим на всичко, което Той ни е заповядал. Всичко, което Той ни е заповядал, е всъщност в Неговото Слово.
И това Слово трябва да влезе в нас, и когато то влезе в нас, ние ще станем като нашия Учител. И именно затова тук се говори, че ние трябва да бъдем не само слушатели на Словото, но да бъдем изпълнители на Словото. И именно това е белегът на зрелостта. Един човек, който е зрял, ще има променен характер. Белегът на зрелостта не е знанието. Ако ние само знаем неща, това не е белег на зрелост. Белег на зрелост е ако ние сме променени, ако нашият характер е променен.
Ако ние сме станали изпълнители на Словото, само тогава ще можем да бъдем благословени от него. Не ако бъдем само повърхностни слушатели, но ако бъдем деятелни изпълнители. Защото вижте какво се казва: „Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, а деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си“.
Яков 1:25
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
Първи критерий: Контрол на езика
И всъщност, тук имаме няколко примера за това какво означава ние да бъдем изпълнители на Словото, а не само слушатели. Ние можем да се проверим. Каква е проверката? От следващите стихове се казва: „Ако някой счита себе си за благочестив…“ Значи, да считаш себе си за благочестив означава да се считаш за изпълнител на Словото, за някой, който живее според Божието Слово. Първият критерий е контрол на езика. Казва се: „Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно“. Тоест по това ние можем да проверим дали откликваме на Божието Слово.
Яков 1:26
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Ако откликваме на Божието Слово, нашият характер ще бъде променен и това на първо място ще се вижда в нашия език. По-нататък в Яков 3 глава той казва: „Който не греши в говорене, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. И ако ти обуздаваш езика си, ти ще можеш да обуздаеш целия кръг на живота си“. Така че ние трябва да внимаваме какво говорим. Това означава, от една страна, ние да не клюкарстваме, а ние обичаме да си поклюкарстваме.
Яков 3:2
2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
Така че това изисква обуздаване и ние трябва да се променим. Ако ние обичаме да клюкарстваме, това означава, че в нас Божието Слово не действа. Ако ние говорим мръсни приказки, псуваме, това означава, че Словото не действа в нас. Ако ние не изповядваме добри неща за живота си, ако не контролираме езика си, когато говорим, ако не пазим тайна, това също показва, че не сме достатъчно зрели. Защото ако сме добри християни, тогава другите хора ще ни изповядват греховете си.
И ако те изповядват техните грехове, ние трябва да пазим тайна, за да могат те да ни имат доверие. Така че това е много важно — да можем да контролираме езика си. И това е всъщност един от основните критерии за това дали въобще сме изпълнители на Словото, а не само слушатели.
Втори критерий: Грижа за другите и чистота
И второто нещо е да се грижим за другите. Защото се казва: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да посещава човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“.
Яков 1:27
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
Така че, освен да контролираме езика си, второто нещо е да бъдем загрижени за другите. Тези, които са сирачета, тези, които са вдовици, тези, които са безпомощни, тези, които са социално слаби и са в неравностойно положение. Ние трябва да имаме загриженост за тях, да имаме социална ангажираност. Затова и едно от нещата, които насърчаваме вярващите да правят, е да посещават болните, да посещават тези, които са в нужда. Защото когато посещаваш някого, ти може да нямаш пари, които да му дадеш, но се молиш за него, насърчаваш го, можеш да му дадеш нещо малко, което си приготвил вкъщи, да отделиш от собствената си храна и да му дадеш да яде.
Това е нещо добро. Така че това трябва да се вижда — нашата любов да не бъде само на думи, но да бъде на дела. И също се казва: „да пази себе си неопетнен от света“. Това означава, че ние трябва да се пазим чисти в нашия ум, да се пазим чисти в нашите отношения, да се пазим далеч от греха във всяко едно отношение. Защото този свят размива моралните стандарти.
„”
Рик Уорън
Преди няколко дни гледах едно интервю, онзи ден мисля, че беше, с Рик Уорън, един американски пастор, и му задават въпроса за хомосексуалистите. И му казват: „Трябва да дадем право на хомосексуалистите да сключват брак. Какво мислиш ти по този въпрос?“ И журналистът, който му задаваше въпроса, казва, че въпросът за хомосексуализма се свежда до следния въпрос: дали тези, които са с обратна ориентация, се раждат като такива. Ако се раждат като такива, значи те не са виновни, че са се родили такива. Те просто така са се родили. Но всъщност Рик Уорън му каза, че това, че желаеш нещо, не означава непременно, че трябва да го имаш. Той даде пример: „Аз също мога да видя хубава жена и да я пожелая, но това не означава, че тръгвам с всяка срещната. Аз имам контрол“. Така че, ако просто имаш желание да правиш нещо, това не го прави легитимно. Ти трябва да разсъждаваш с ума си и трябва да разсъждаваш въз основа на Божието Слово, за да видиш кое е доброто.
И вместо ти да съобразяваш нещата със себе си и ти да бъдеш над всичко и да кажеш: „Понеже аз имам желание за нещо, трябва да го направя, значи то е добро. Бог ми е създал това желание, трябва да бъде удовлетворено“, ти трябва да видиш какво се говори в Словото и ти да отстъпиш пред това. И ти трябва да се промениш според Словото, а не да променяш стандартите според себе си. Така че затова и тук се казва, че това са примерите, в които ние можем да проверим до каква степен сме изпълнители на Словото.
Яков 1:19-27
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
Дали контролираме езика си, дали имаме социална ангажираност, дали пазим себе си неопетнени от света, от греха. Нека Господ да ни помогне да бъдем благословени от Библията. Тя не само да бъде книга на разположение около нас, но тя да бъде книга за благословение в живота ни. И за да бъде за благословение в живота ни, ние трябва да бъдем отворени към нея, да бъдем възприемчиви към нея, да размишляваме върху нея и също да я практикуваме. Да откликнем на това, което тя говори, така че тя да стане част от живота ни и да имаме този процес на въплъщение.
Ние говорим за това, че ще очакваме този празник на Рождество Христово, когато Исус ще дойде, и се казва, че Словото — в Исус Христос това е наречено Словото, защото Той е съвършеното откровение за Отец — и се казва, че Словото стана плът и пребиваваше между нас. Но Бог желае по същия начин Неговите думи да пребъдват в нас, така че ние да бъдем живото Слово за другите. Когато те виждат нас, те да виждат Исус. Нека Бог да ни помогне. Тогава вече ние ще бъдем блажени в нашето действие.
Йоан 1:14
14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Тогава вече, наистина, ние ще бъдем благословени.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим, нека То да се вселява в нас богато, нека да се учим с пълна мъдрост. И наистина Исус да бъде изявен в нас чрез това Слово. Господи, помогни ни да не лъжем себе си. Помогни ни нашето благочестие да не бъде суетно. Помогни ни да не бъдем забравиви слушатели. Помогни ни, Господи, да не бъдем опетнени от света. Помогни ни, Господи, да не бъдем християни само номинални или само на думи. Но нека, Боже, наистина ние да бъдем блажени. Нека наистина да бъдем благословени. Нека наистина, Господи, Твоето Слово да бъде част от живота ни и да изпълва живота ни. Всяка част от нашия живот да бъде изпълнена, променена и преобразена според Словото Ти, за да може наистина, Господи, ние да имаме Твоето благословение. В името на Исус се моля. Амин.