Преди няколко седмици ние се молихме тук в църквата, една сряда, и вярвам, че тогава Господ положи в мен тези послания — да ви споделя неща, които Той желае във връзка с нашия духовен живот и с нашето ходене с Господа. Едното послание беше върху книгата Малахия, и миналия път говорихме за него. Трябва да помним на кого служим, да помним пред кого стоим, защото Бог е свят и праведен. Той е нашият баща, Той е нашият господар, и ние трябва да Го почитаме с всичко, което правим.
Ние трябва да Му отдаваме благодарност и да имаме това отношение — че общуваме с един свят и велик Бог. И да имаме този личен живот с Бога, в който се покланяме лично на Него, не само тук в църквата, но и в нашия живот. Че четем Неговите думи, че очакваме Той да ни говори, че живеем с Него всеки миг от живота си. Когато сме на работа, Той е с нас. Когато сме в училище, Той е с нас. И във всичко, което правим, ние трябва да постъпваме така, че постъпките ни да бъдат съобразени с това, че Той ни вижда през цялото време.
Дали Той ще одобри това, което ще направя? Както имаше един такъв призив преди време — винаги да си задаваме въпроса: какво би направил Исус? Във всеки момент, във всяко предизвикателство, във всяко решение — какво би направил Исус? Дали аз постъпвам така, както Той би постъпил в моята ситуация? Дали правя това, което Той прави? Защото това е ученичеството — да бъдем подобни на Исус. Да растем в христоподобие. Това означава да бъдем подобни на Христос.
НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА — БОЖИЯ ДОМ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ГРАДИМ ЗАЕДНО.
И второто послание е върху книгата на пророк Агей. И това е послание за нашето отношение към църквата. Защото тези две отношения са в основата на нашия живот. Първото е нашето отношение към Бога — като наш баща, като наш господар, като източник на живота, като Този, поради Когото съществуваме, Този, Който ни е изкупил, Този, с Когото ще прекараме вечността. Но Бог желае ние да имаме също правилно отношение и към църквата, която е Неговото тяло. Статутът на църквата в Библията е твърде издигнат.
Казва се, че глава на тялото е Христос. Главата на църквата не е папата или някой председател, или някой голям човек, но Исус Христос. Той е главата на църквата, а църквата е Неговото тяло. И нашата църква тук е израз на тази духовна църква. Това е съборът на осветените — тоест всички, които са били изкупени с драгоценната кръв на Исус. Господ е сърцеведец и знае сърцата. И всички, които са изкупени и чиито сърца са измити с драгоценната кръв на Исус, са осиновени от Бога и са части на Христовото тяло.
Те са тази невидима църква, която е по целия свят. Когато ти повярваш и изповядаш Исус Христос за свой Господ, ти ставаш част от тази невидима духовна църква. Но има също и една видима църква, и това са местните църкви. И Господ направи така, че тук да има една местна църква, която да е израз на тази духовна, световна църква. Слава на Бога! По подобен начин в Стария завет Бог беше свят, и Той обитаваше в тъмнина.
3 Царе 8:12
12 Тогава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
В скинията, там, където беше пресвятото място, нямаше осветление, защото Божията светлина осветяваше всичко. Но се казва и за Соломон, при освещаването на храма: „Господ каза, че ще обитава в мрак.“ Господ обитава в мрак, защото Той няма нужда от светлина, за да Му е светло — понеже самият Той е светлина. И макар че е дух, че е навсякъде, и се казва, че никой никога не е видял Бога, Той пак се изявява. И макар че е вездесъщ и обитава в целия свят, пак каза на Своя народ да построят светилище, за да обитава в него.
И те построиха скинията, после храма, така че Бог благоволи да има едно място, където Той да се изявява. А в Новия завет това място не е сградата, но е събранието на светиите. Тоест ако ние не сме в тази сграда, но се съберем отзад в двора, Господ ще е там между нас, и там ще бъде църквата. Ако сме събрани в една къща, там, където сме събрани, ще бъде църквата. Но събранието на светиите е свято, защото Святият Дух обитава в тази църква.
Агей 1:1
1 Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юдея Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син, и каза:
И нашето отношение към църквата трябва да бъде много сериозно и добре обмислено. Вижте какво се казва тук, в пророк Агей. Агей пророкува по времето, когато народът се връща от плена във Вавилон, под ръководството на Исус, Йоседековия син, който беше първосвещеник, и най-вече на управителя на Юда, Зоровавел, Салатииловия син. Те се върнаха в земята, след като не бяха я обитавали седемдесет години. Те положиха основите на храма много бързо, но след това се заеха с други неща.
„Това трябва да направим, онова трябва да направим“ — и храмът стои непостроен. И тогава Агей, заедно със Захария, пророкуват. Господ им дава слово към народа, за да могат те да се мобилизират и да построят храма. И днес ние също сме започнали църквата тук. Господ е положил основите на църквата през 1990-та година. И ако трябва да го приложим лично за нас — ние сме имали време, когато църквата е започнала да се развива и да расте, но дали не сме зарязали църквата и не сме си казали: „Тя ще си върви, дай да си гледаме нашите неща.“
ЕЛАТЕ ДА ГРАДИМ ЗАЕДНО — ВСЕКИ Е НЕОБХОДИМ.
Бог желае ние да проверим нашето отношение към църквата. И призивът е този: елате да градим заедно. Елате да градим заедно. Всеки един е необходим. Заедно ние трябва да градим Божия дом. Заедно трябва да строим църквата. И вижте какво се казва тук. Книгата на пророк Агей, първа глава: „Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца…“ — конкретна дата. Дарий не е юдейски цар, а е персийски цар.
„Господното слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към великия свещеник Исус, Йоседековия син, и рече: Така говори Господ на Силите.“ Господ на Силите — това е Господ Саваот. Това е Бог, който се изявява в Своята мощ, в Своята сила, и е страшен. Това е Господ, който воюва, Господ на войнствата, Господ, който е воин и е всемогъщ. Господ на Силите казва: „Тия люде думат: Не е още времето, което трябва да дойде, времето да се построи Господният дом.“
Агей 1:2
2 Така говори Господ на Силите: Този народ казва: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
Какво означава това? Означава, че Господ внимава на това какво си говорим. И в случая в тази глава става дума за какво? „Не е още времето да се построи Господният дом.“ Какво е това? Мързел. Мързел и оправдание. Така че Бог желае днес всеки един да си замисли за своите оправдания. Какви са оправданията ни, за да не служим на Бога с цялото си сърце? Какви са оправданията ни, за да бъдем мързеливи?
Какви са оправданията ни, за да не се молим? Може би сме заети. Заети сме, няма време. Има време за други неща, защото вижте — въпросът е за времето. „Не е още времето.“ Като дойде съживление, тогава ще ходим на църква. Ама сега няма съживление, за какво да ходим? Дойде ли съживлението, ще се стремим. Ама сега още не е дошло времето; като дойде, тогава. Обаче Господ казва — затова Господното слово дойде чрез пророк Агей и рече: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом остава пуст?“
Агей 1:4
4 Време ли е самите вие
да живеете в своите с дъски обковани къщи,
докато този дом остава пуст?
Господ не благоволи в това Неговият дом да остава пуст. Това, че Божият дом остава пуст, говори за нашите приоритети. Значи това са нещата, за които да мислим днес. Помисли за извиненията, които имаш, за да не служиш на Бога. Помисли за приоритетите си — кое е на първо място и кое е на второ. И третото нещо, за което се говори тук, е, че има криза. Има криза в живота ти. И ти казваш: ох, не се чувствам добре.
Може би казваш: не ми стигат парите. Може би казваш: не съм щастлив. Но може би причината да не си щастлив, да не ти стигат парите и да си в тази криза, е точно това, че не си поставил първите неща на първо място в живота си. Защото вижте какво се случи там. „Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.“ Това е, което Бог ни казва тази сутрин: помисли за постъпките си. Това означава да си направиш анализ на живота, да погледнеш назад и да видиш какъв е моят живот, какво правя.
Агей 1:5-6
5 Сега така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
6 Посяхте много, но малко събрахте;
ядете, но не се насищате;
пиете, но не се напивате;
обличате се, но на никого не му е топло;
и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсана кесия.
И това, което правя — дали ме води на добро място, или на лошо. Защото това, което се случи там, е, че те бяха в криза. Бяха в икономическа криза. Вижте какво им се казва: „Посяхте много, а събрахте малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не е топло; и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсан мешец.“ Взимаш заплатата, и хоп — изчезва.
Така казва Господ: помислете за постъпките си. Тук става въпрос за това: доволни ли сме от нашия духовен живот? Бог ги пита: доволни ли сте от живота, който живеете? Ако сте доволни — добре; но ако не сте доволни, причината е във вашите извинения. Ако сте недоволни, причината е в разминаването на приоритетите ви. Така че нека тази сутрин да помислим за тези неща — за постъпките си, за приоритетите си и за извиненията си.
И когато помислим за всичко това… защото Сатана също може да дойде и да ни накара да се чувстваме виновни. Един брат каза наскоро, че ако пасторът не накара църквата да се чувства виновна, за какво проповядва в неделя. Но моята цел не е да ви карам да се чувствате виновни, а да ви накарам да предприемете действия. И това беше целта на Агей. Той не им каза само… Това е разликата между сатанинското обвинение и обвинението на Святия Дух.
Сатанинското обвинение идва и те кара да се чувстваш виновен, без да ти дава изход. Но когато дойде Святият Дух, Той те жегва с цел ти да се придвижиш към живот. Както добрият баща, който наказва тези, които люби — той ги наказва не за да останат наказани и убити, но за да могат да се подобрят, за да могат да се променят. И Господ ни говори днес; и както миналия път прочетохте Малахия, така сега прочетете и книгата на пророк Агей.
Агей 1:7-8
7 Така казва Господ на Силите:
Помислите за постъпките си.
8 Качете се в гората и докарайте дърва,
и постройте дома;
и Аз ще благоволя в него
и ще се прославя, казва Господ.
И разсъждавайте за тези неща — за постъпките си, за приоритетите си и за извиненията си. Това са нещата, които всеки един трябва лично да си помисли и да ги приложи за себе си. И след това да не останем там, но — вижте седми стих — така казва Господ на Силите: „Помислете за постъпките си.“ А после казва: „Качете се на планината, докарайте дърва и постройте дома, и Аз ще благоволя в него и ще се прославя, казва Господ.“ Слава на Бога! Качете се на планината и докарайте дърва.
Дървата, разбира се, са строителни материали, и тук става въпрос най-вече за това всичко да вложим от себе си, за да съградим дома. Но би могло да се направи паралел между дървата и хората. Защото например в Псалм 1 се казва, че този, който се наслаждава в закона на Господа, ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си. Така че за да построим Господния дом днес, в Новия завет, ни трябват не дървета, не строителни материали, но ни трябват човеци.
Псалм 1:3
3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води,
което дава плода си на времето си
и чийто лист не повяхва;
във всичко, което върши, ще благоуспява.
Хора, хора, които да доведем при Господа. Така че нека да се замислим с кого можем да споделим благовестието, за кого можем да се молим, кого можем да доведем в Божия дом. И когато мислим за това, първо ние ще идваме — защото няма да мислиш да водиш други, а сам ти да не идваш. Първо трябва да дойдеш ти, и след като дойдеш, да се молиш и да доведеш и други. И заедно да положим труда, който е необходим — трудът, който се изразява в молитва.
Молитвата е духовна работа. Молитвата е духовен труд. Да се молим за тези, които Господ е вложил в сърцата ни, да им споделим благовестието, те да бъдат наши духовни чеда. Да им благовестваме, да им занесем словото — защото само молитвата не е достатъчна. Необходимо е изграждане на приятелство, необходимо е споделяне, необходимо е планиране в тази насока, за да можем да споделим благовестието с определени хора, да ги поканим в църквата, и Господ да работи в тях.
Агей 1:9-11
9 Очаквахте много, а, ето, излезе малко;
и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? – казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
докато вие тичате всеки в своята къща.
10 И така, поради вас небето задържа росата си
и земята възпира плода си;
11 защото Аз повиках суша
на земята и по горите,
на житото, на виното и на дървеното масло,
на всичко, което произвежда земята,
на хората и на добитъка,
и на всички трудове на човешките ръце.
Иначе Бог казва в девети стих: „Очаквахте за много, а ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома, Аз духнах върху него. Защо? — казва Господ на Силите. — Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща.“ Докато всеки е в своята къща, Божият дом остава пуст. Имаме служба, а няма никой — всеки в своята къща, а Божият дом пуст. Това е нещо, което не трябва да допускаме. Божият дом не трябва да остава пуст. Съгласни ли сте? Тоест, когато имаме време за богослужение, къде трябва да бъдем?
Трябва да бъдем в Божия дом. Той не трябва да остава пуст. И Господ казва, че ако тичаме всеки в своята къща, това означава, че нашият приоритет е нашата къща. Ти можеш да кажеш: „Не, Бог ми е приоритет, Бог ми е на първо място.“ Ама чакай да видим какво говорят стъпките ти. Не какво казваш, но какво говорят стъпките ти. „И тъй, поради вас небето задържа росата си, а земята задържа плода си. Защото Аз повиках суша на земята и по горите, на житото, на виното и на дървеното масло, на всичко, що произвежда земята, на човеците, на добитъка и на всичките трудове на човешките ръце.“
Ако ние търсим Господа, ако Му служим, ако поставим приоритетите на първо място, тогава Господ ще ни даде Своя Свят Дух. Защото дъждът в Библията е символ на Святия Дух. Дъжд на благословение — Господ казва: ще излея Духа Си. И когато Господ излее Духа Си, какво означава това? Означава живот. Означава плод. А когато небето задържи росата си и земята задържи плода си — това е поради разминалите се приоритети.
Матей 6:25-33
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?
32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Така че нека да се замислим, защото се казва „помислете за постъпките си“. Нека да се замислим какво правим, за нашите приоритети, за нашите извинения, кое е на първо място в живота ни, кое е на второ, дали не сме поставили Бог на второ място. Защото това послание е послание и на Господ Исус Христос. Какво каза Той в Новия завет, в Матей, пета и шеста глава, в проповедта на планината? Същото послание, защото там също се казва: не търсете това, което търсят кои?
Езичниците, които не познават Бога. Има ли разлика? Нека да погледнем нашия живот и да видим дали не сме започнали да живеем като светски хора, като езичници, които не познават Бога. Ако е така, тогава дали въобще ще бъдем спасени? Дали въобще Бог е на първо място в живота ни? Вие казвате: „Ама аз имам грижи, няма време.“ Но вижте, в шеста глава на Матей Господ казва: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“
Като се притесняваш много, ще направиш ли нещо? „И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат — не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?“ Ако ние се грижим за други неща, а не се грижим за Божия дом, тогава Господ ни нарича маловерци.
Искаш ли да бъдеш наречен маловерец от Господа? Това не е хубаво, нали? „И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците; понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.“ Вижте, Бог не иска ние да не работим, защото има други стихове, които казват, че който не работи, да не яде. Той казва: работете с ръцете си, за да имате и да давате на тези, които нямат.
Така че Божията воля е ние да работим. Но въпросът е кой е на първо място, какъв е нашият живот с Бога, доколко търсим Господа, разчитаме на Него и вярваме на Него. Защото ако приоритетите ни са правилни, ние ще организираме живота си така, че ще имаме време за молитва, за църква, за хваление. И когато имаме Господа в живота си, ще имаме радост и ще бъдем щастливи. А когато сме щастливи и радостни, Господ ще ни даде и всичко, от което се нуждаем.
Това е било едно от нещата, което ме е мотивирало да бъда вярващ — освен Библията: виждал съм семейства, посветени на Господа. Те ходят на църква, но Господ така ги благославя, че за каквото и да се хванат да работят, го правят добре и имат успех във всичко. И Господ ги благославя не само в духовния, но и в материалния им живот, във всичко, което правят — защото Господ е с тях, и те са щастливи и радостни.
Господ желае нашата църква да има такива семейства. „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“, каза Исус. Слава на Бога! Всичко това ще ви се прибави. И слава на Бога, че тази история с Агей е история с щастлив край. Нека Господ да направи така, че и историята на нашата църква да бъде история с щастлив край. Защото другото, за което трябва да се замислим — освен извиненията и приоритетите — е въпросът за нашето покорство.
Агей 1:12
12 Тогава Зоровавел, Салатииловият син, и първосвещеникът Исус, Йоседековият син, и целият оцелял народ послуша гласа на Господа, своя Бог, и думите на пророк Агей, както го беше изпратил Господ, техният Бог; и народът се уплаши от Господа.
Доколко сме покорни на Бога? Покорни ли сме, или сме непокорни? Защото вижте, те се покориха. Казва се: тогава Зоровавел, Салатииловият син, и великият свещеник Исус, Йоседековият син, и всичките оцелели люде послушаха гласа на своя Бог и думите на пророк Агей, както го беше изпратил Господ, техният Бог; и людете се убояха от Господа. Нека Бог да направи така, че когато слушаме тези думи, ние да се убоим от Господа, да имаме страх от Него.
Това слово да провокира в нас страх от Господа. Защото Господ е търпелив, но търпението Му не е безкрайно. Неговото търпение има граници. И ако ние не пребъдваме в Неговата благодат, в Неговото благоволение, и изпитваме търпението Му, в един момент Той може да стане за нас огън, който пояжда. Да, някъде се казва, че те ще се молят, а Аз няма да слушам — в Малахия, което четохме миналия път. Но вижте, тук се казва, че те послушаха гласа на Господа.
Тоест ние трябва да си зададем въпроса: слушаме ли Божия глас? Бог очаква от нас да живеем живот по слушане на Господа. Нашият живот като християни се състои в това: след като сме повярвали в Господа, ние сме Го приели за наш Спасител. И Той е станал за нас Спасител — спасява ни от греха, спасява ни от вечна смърт, спасява ни от ада, спасява ни от това да бъдем със сатаната завинаги. Слава на Бога! Но след като ни е спасил, Той трябва да бъде за нас и Господ.
И да бъде за нас Господ означава, че Той ни води, а ние Го следваме. Той ни заповядва, а ние казваме: „Ето, слугата Ти слуша“, или както Мария: „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според думата Ти.“ Тоест всичко, което Той ни казва, ние да казваме: „Господи, аз искам да бъда в Твоите ръце. Какво искаш да направя? Къде искаш да отида? Кого искаш да благословя?“ Това е християнският живот.
Той да бъде наш Господ, а ние да бъдем хора, които имат Неговото водителство. И Бог ни води чрез Словото Си, чрез Духа Си — Той ще ни води какво да направим. Затова ние да бъдем готови и покорни на това, което Той иска. И в случая Господ искаше Господният дом да бъде построен. Това е ясна заповед. Господ иска ли църквата ни да бъде построена, да бъде силна църква? Иска. Трябва ли да работим за това? Несъмнено. Качествени вярващи.
Агей 1:13
13 Господният пратеник Агей говорѝ на народа с думите на Господнето послание: Аз съм с вас, казва Господ.
И Господният пратеник Агей говори на людете с думите на Господното послание, казвайки: „Аз съм с вас, казва Господ.“ Слава на Бога! Когато ние започнем да се покоряваме на Бога, когато оправим приоритетите си, когато започнем да строим заедно Господния дом, тогава Господ ще бъде с нас. Аз си спомням как, когато строяхме тук основите и хвърляхме камъни в бетона, всички се събрахме, и Господ беше с нас. Дори някои възрастни, куци, болни, хвърляха камъни и с радост работеха заедно — цялата църква.
И Господ беше с нас и ни даде този молитвен дом. Слава на Господа. Молитвен дом, защото църквата е за хората. Бог желае този дом да не остава пуст. Той желае, защото домът не е сградата — домът сме ние, хората. Господ да ни помогне. Ако започнем да градим Божия дом, тогава Господ ще бъде с нас. И се казва: а Господ възбуди духа на управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и духа на великия свещеник Исус, Йоседековия син,
Агей 1:14-15
14 И Господ възбуди духа на управителя на Юдея Зоровавел, Салатииловия син, и духа на първосвещеника Исус, Йоседековия син, и духа на целия оцелял народ и те дойдоха и работеха в дома на Господа на Силите, своя Бог,
15 като започнаха на двадесет и четвъртия ден от шестия месец във втората година на цар Дарий.
и духа на всичките оцелели люде; и те дойдоха и работиха в дома на Господа на Силите, своя Бог. Слава на Бога! Господ тази сутрин говори на твоя дух. Господ тази сутрин желае да възбуди духа ти, духа ми, духовете ни. И когато нашите духове са възбудени от Господа и изпълнени със Святия Дух, тогава ние ще се мобилизираме и ще заработим. Господ желае църквата Му да заработи и да работим в дома на Господа. „И започнаха на двадесет и четвъртия ден от шестия месец, във втората година на цар Дарий.“
Слава на Бога! Казва се, че Господното слово дойде на първия ден от месеца, а на двадесет и четвъртия ден от месеца те започнаха да работят — трябваше да се организират може би няколко седмици, но започнаха. Това е история с щастлив край. Макар че се бяха отпуснали, бяха поставили други неща на първо място, бяха изстинали, бяха охладнели — но Господното слово дойде към тях, и те се събудиха и заработиха. Нека това да бъде щастливият край и в нашата църква.
Когато Господното слово идва към нас — книгата на пророк Малахия, книгата на пророк Агей — ние да приемем това слово. Да се замислим за постъпките си. Да се замислим за извиненията си. Да се замислим за приоритетите си. Да се замислим за покорството си и за степента на нашето покорство към Бога. Да се замислим кой е нашият Бог. Да се замислим коя е нашата църква, и как ние трябва да се обичаме, как трябва да си служим един на друг, как трябва да проповядваме благовестието.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Как трябва да се покланяме на Бога. И във всичко това Господ да бъде с нас. Защото това е най-важното — Господ да бъде с нас. Както Мойсей каза: „Ако Ти не дойдеш с нас, не ни извеждай оттук.“ И в Новия завет — кога Господ ще бъде с нас? Когато правим ученици. Защото Той каза: „Идете, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас.“ Алилуя!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето слово. И Те молим тази сутрин, Господи, Ти да говориш в сърцата ни. Моля Те, наистина това слово да оживи духовете ни. Нашите духове да се събудят, да се мобилизират, да станат живи към Бога. И, Господи, ние да заработим. Църквата Ти да заработи тук. Ние да пръскаме светлината на Евангелието. Ние да живеем с този живот на любов. Ние да побеждаваме сатаната в битките.
МОЛИТВА
И, Господи, да бъдем една жива църква, с живи християни, която е живо тяло на Исус Христос, която върши Неговата воля. Ето, Господи, благодарим Ти за словото Ти. Отдаваме Ти цялата слава. В името на Исус. Амин.