Римляни 13:1-7
1 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
2 Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
В тази 13 глава на посланието си апостол Павел ни инструктира да бъдем съзнателни граждани. Нека ще кажем съзнателни граждани, не само съзнателни граждани, направо трябва да бъдем граждани-светии, защото вече сме светии в Исус Христос, но като граждани трябва да бъдем светии-граждани или граждани-светии, т.е. държавата просто да се радва да има такива граждани като нас, защото сме за пример. В тази 13 глава на посланието си апостол Павел ни инструктира да бъдем съзнателни граждани, които практически се покоряват на държавните власти. Ние вече говорихме за това, че от 12 глава започва практическата част в посланието към римляните и част от практическия живот на християнина е неговото отношение към властите.
Някой може да каже: ако ние сме християни, то къде е нашето гражданство? Какво ще кажете? Къде е нашето гражданство? Нашето гражданство е на небето.
Филипяни 3:20
20 Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос,
Апостол Петър пък пише до християните в Понт, Галатия и т.н., като ги нарича избраните пришелци. Значи вие знаете тези филми за извънземни, като са пришелци, времето на земята, и апостол Петър казва, че ние сме избраните пришелци. Това означава, че ние сме временно тук, не сме за постоянно на земята. Бихме могли да кажем, че според апостолите ние сме граждани на небето, временно пребиваващи на земята, но тази земя не е нашият дом, нашият дом е небето. И бихме могли да кажем, че това е една библейска истина, но означава ли тя, че ние не трябва да имаме нищо общо с правителството и с държавните власти на тази земя? Съвсем не. Ние трябва да имаме взаимоотношения с правителството и това е темата, върху която се спира апостол Павел в тази 13 глава от първи до седми стих.
Пасажът би могъл да се раздели на 3 части. Стих първи е едно общо твърдение, което декларира, че всяка държавна власт е от Бога. Втори до четвърти стих обяснява, че ако държавната власт е от Бога, то онзи, който не се съобразява с Бога, така че нека да гледа на наказанието, което му налага държавата, като на Божие наказание. И стих пети до седми говори за данъците и съвестта.
И така, чета първи стих: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него. Няма власт, която да не е от Бога и колкото власти има, те са отредени от Бога.“ Това означава, че в България парламентът, правителството, президентът, местните власти, кметовете, общините – всичко това са държавни власти, отредени от Бога. Когато четем тези думи, нещо в нас може би се бунтува. Ние може би не харесваме тази или онази власт, но апостол Павел е категоричен: „Колкото власт има, те са отредени от Бога“.
Когато Исус застава пред Пилат, дори пред Пилат, Исус отказа да отговаря на въпроса на Пилат. Пилат му каза: „На мене ли не говориш?“ Това е Йоан 19:10 стих. „Не знаеш ли, че имам власт да те пусна, имам власт да те разпъна на кръст?“ Исус му отговори: „Ти не би имал никаква власт над мене, ако не ти бе дадено отгоре.“ Така че дори за властта на Пилат, дори властта на Пилат беше дадена на Пилат от Бога. Пилат не би могъл да разпъне Исус, ако Бог не бе позволил това да се случи. Това може и да ни е трудно да го схванем, но трябва да разберем, че властта не само на добрите управници, но и на злите им е дадена от Бога.
Бог беше този, който даде властта на египетския цар Фараон. В Римляни 9:17 апостол Павел цитира Божиите думи, защото Писанието казва на Фараона – и това са думите на Бог към Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата си и да се прочуе името ми по целия свят.“ Така че Бог беше този, който казва, че той е дал властта на Фараона, независимо от жестокостта на Фараона, независимо от коравосърдечието на Фараона и независимо че в крайна сметка този Фараон се удави в Червеното море.
Бог даде власт също и на вавилонския цар Навуходоносор. В Даниил 5:18 стих Даниил казва на внук му Валтасар, на Навуходоносор, и това му казва: „Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест.“ Така че Бог беше този, който даде на Навуходоносор власт.
Бог даде власт на халдейския цар Кир, персийския цар Кир. В самото начало на книгата Ездра, в Ездра 1:2 стих четем: „Така казва персийският цар Кир“ – той сам говори за себе си и казва: „Небесният Бог Йехова ми е дал всички царства на света, той ми е заръчал да му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.“ Така че, когато апостол Павел говори, че няма власт, която да не е от Бога, той включва в това твърдение не само добрите властници, но и злите. Фактически, във времето, когато той пише това послание към римляните, владетел на Римската империя е Нерон, един от най-злите, коварни императори. Въпреки това апостол Павел казва: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него.“ Всичко това е потвърждение на факта, че държавното управление и държавната власт е от Бога. Значи ли това, че държавните власти са съвършени?
Очевидно не! Много християни днес имат погрешната представа, че Бог полага всички усилия да управлява земята по най-правилния начин и че като че ли Бог среща затруднения с тази Негова мисия да управлява земята сега? Това обаче просто не е вярно! Бог никога не се е опитвал сега да управлява този свят така, както смята да го управлява, когато Исус дойде отново и Божието Царство дойде в сила и в пълнота на тази земя.
Докато стане това, да дойде второто пришествие и Бог да установи Неговото царство и тогава да управлява, Бог държи всичко в ръката Си така, че да не се разпадне, защото ако Той се отдръпне, направо ще се разпадне всичко. Бог ограничава злото. Той не позволява греха да се развие докрай. Неговият контрол днес е ограничителен и позволителен и един от начините, по който Той го осъществява, е чрез държавните власти и правителство.
Това, че властите са отредени от Бога, трябва да ни мотивира ние като християни да показваме специален интерес към евангелизирането на хората във властта, защото Словото ни разкрива, че хората във властта са маркирани като Божии, защото Словото казва, че няма власт, която да не е от Бога. Така че Бог казва: „Коя власт, тя е Моя“. Затова ние трябва да сме уверени, че им представяме едно ясно и мощно свидетелство на хората, които са на власт, и да се молим Бог да издигне християни в позиция на власт. Която казва, че те са Негови, ние бихме следвало да очакваме един особен отклик от тяхна страна на посланието за Бог, което ние им носим.
Т.е. когато говорим на хора, които са високопоставени, които са на власт, ние не трябва да очакваме те да отхвърлят Благовестието, но трябва да очакваме те да го приемат.
Деяния 13:1
1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.
Четем за един високопоставен човек, който се казваше Манаин. Манаин беше един от придворните на четвъртовластника цар Ирод. Също този етиопски скопец, който беше велможа на етиопската царица Кандакия, той беше висш чиновник от най-висш ранг в двора на царицата. Той беше отговорен, се казва, за всичките съкровища, той беше финансов министър. Но когато имал идеи, имал благовестие в колесницата за Исус Христос във основа на Исаия 53 глава, този човек повярва и каза: „Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?“ и Филип го кръсти. Така че високопоставените бяха отворени за Благовестието.
Когато Павел върнава доедноха в Кипър, те го съветваха на проконсула Сергий Павел, който беше управителя на целия остров Кипър. Може би затова и сега Кипър е доста отворен за Благовестието. Те му свидетелстваха за Христос и му демонстрираха сила, когато Павел призова Божия съд над магьосника Елима. Имаше един, който се противеше на Благовестието, този магьосник Елима се противеше, искаше да отвърне Сергий Павел от вярата, но Апостол Павел призова Божия съд над него и той изгуби зрението си за известен период от време, ослепя, и Сергий Павел се казва за него, че той повярва към Христос.
Филипяни 4:22
22 Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на Цезаря.
Апостол Павел споменава някакви безименни светии, които обаче са от Кесаревия дом. Може би е умишлено, но той не споменава техните имена, той казва, че те са от Кесаревия дом. Това означава, че някой християнин е имал достъп до дома на императора. В Новия Завет, когато се говори за Кесария, си има предвид за Цезар или за император, така че някой християнин е дошъл в дома на Цезар и е споделил Благовестието с негови близки високопоставени роднини.
Римляни 16:23
23 Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.
Апостол Павел споменава Ераст, който е бил градски ковчежник в Коринт, и това означава, че Ераст е заемал висш административен пост и е отговарял за финансите на целия град. Така че аз се моля тези, които са хора на власт в момента в България – президента Румен Радев да приеме Благовестието, да стане християнин; Бойко Борисов, който говори се за шефа, действително да повярва в Исус Христос и да бъде новороден вярващ; тези, които са в парламента, да повярват в Исус Христос; нашия кмет, за който толкова сме доволни, Димитър Николов, Господ да докосне сърцето му и той да бъде действително Божи човек; и кметицата в Долно Езерово, Господ да я докосне. Всички тези хора са чували Благовестието и в целия Нов Завет ние виждаме мъже, които са заемали високи позиции във властта и те са били изложени на християнското свидетелство.
Нека и този, който сега гледа това видео, ако ти си високопоставен, ако ти си човек на власт, знай, че ти си служител на Бога. Явно ранните християни са имали разбирането, че всяка власт е от Бога и следователно Му принадлежи, и поради това са имали особена грижа за това хората на власт да чуват Благовестието.
Два пъти в стих четвърти от нашия пасаж човекът, облечен във власт, държавният служител, е наречен Божий служител. Аз бих желал в нашата конституция или там в законите, където се има такъв закон за държавния служител, да напишат, че държавният служител е Божий служител и да сложат скобички, да кажат: „Римляни 13:4“. Той е Божий служител, който наказва злите. Ние трябва да имаме особена почит и уважение към полицаите, пътните полицаи, които следят за спазването на правилата и на закона за движение по пътищата, полицаите, които хващат крадците, убийците, следователите, цялата система – те са инструмент за изливане на Божия гняв върху онези, които вършат зло. Тези, които работят в затворите, те са Божии служители.
Вижте какво се казва в 2-3 стих: „Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба“. Т.е. Бог е уредил това да има по този начин правителства, това е Божия наредба. Правителството в България е Божие правителство. „Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба, а които се противят, ще навлекат осъждение на себе си, защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.“
В миналото действително е имало повече похвала за добрите граждани. Днес може би няма толкова похвала за добрите граждани, но тук е нужно властите в България повече да ни хвалят. Имаше похвала, когато имаше пандемията и много хора се стояха във къщи. На Гергьовден Борисов каза: „Смели са не само бойните, но смели са и тези, които оставаха във къщи по време на пандемия“. Имаше малко похвала, но Господ ни даде да не се страхуваме от властта и да бъдем добротворци, а не злотворци. Ако спазваш закона, не трябва да се притесняваш от властите. Не трябва да се безпокоиш, че някой ще почука на вратата ти и ще даде призовка, за да се явиш в полицията. От друга страна, ако нарушиш закона, местните власти ще бъдат инструмент в ръката на Бога, чрез който инструмент Бог ще те накаже.
Вижте, една от дефинициите на властта е, че властта е сила с право да бъде употребявана. Ако ти, може би, тренираш бойно изкуство или фитнес, можеш да си много силен, можеш дори да стреляш добре, но ако ти не си под пагон, ако ти не си във властта, ти нямаш право да употребяваш тази сила. Но един човек, който е във властта, той има сила, но има не само сила, той има и право да бъде, да употребява тази сила срещу престъпниците, срещу злотворците. Защото това се казва в този стих четвърти. Докъде могат да стигнат властите с упражняване на сила за установяване на ред и налагане на справедливост?
До къде? Могат ли само да кажат нещо? Могат ли само да те набият? Могат ли да те убият? Значи вижте какво се казва в четвърти стих: понеже владетелят е Божий служител. Ето как се казва, че той е Божий служител за твоя полза. Те работят за нас, защото се набива ред, но ако вършиш зло… и тук апостол Павел говори дори на християни, че някои християни си мислят, че те могат да го употребяват и пак да им се размине, но апостол Павел казва: „Не“. Като християни ти не трябва да вършиш зло, не трябва да престъпваш, не трябва да вършиш зло, но ако вършиш зло, да се боиш, защото той, Божият служител, не носи напразно сабята. Значи тази сабя е всъщност меч. За какво служи този меч?
Римляни 13:4
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
Служи за убийство, служи за война, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв върху този, който върши зло. Това, че Божият служител не носи напразно сабята или меча, означава, че властите имат право да стигнат дори до отнемане на човешки живот, ако това се налага, понеже за това е, което използват сабята. Разбира се, това може да стане само ако е имало съд и присъда, т.е. властта е преминала през всички инстанции на властта, има какво решение. Но днес има този спор по въпроса за смъртното наказание. Има много хора, дори християни, които наричат смъртното наказание варварски акт, законно убийство и те не го харесват, но в светлината на този пасаж, преминавайки 13-та глава, ние трябва да разглеждаме смъртното наказание като Божие възмездие, действащо чрез човек, който е инструмент в Божията ръка.
Т.е. когато дадем престъпник, който според закона заслужава смърт, ако има такъв закон, който казва, че за това, което човекът е извършил, заслужава смърт, човекът, който е отговорен за отнемането на живота му, не е екзекуторът, не е дори държавата, но Бог е, който отнема живота му, а държавата е просто инструмент, който Бог използва, за да наложи Неговия съд над престъпника. Това е както ако, да кажем, когато ти караш леко и някой те блъсне и ти чукне колата, ти не отиваш да търсиш отговорност на колата, която те е блъснала, и да кажеш: „Ах, ти Рено или там каквото е автомобилът, защо ме блъсна?“, но ти търсиш отговорност от този, който кара автомобила: „Защо караш така?“. По същия начин човекът, който изпълнява присъдата, екзекуторът, не е той виновен, но вината е на Бог, защото Бог е установил властите и Той е установил властите с цел да се наказват престъпниците. Защо не си извършил това престъпление? Трябва да понесеш наказание. Ако престъплението е толкова голямо, че дължи смърт, животът ти свършва, Бог ти отнема живота.
Всички искат да сложим малко баланс. Да, хората на власт са Божии служители, които помагат на добротворността и наказват злотворността. Ако обаче някоя светска власт се противи на директна Божия заповед, която не е разкрита в Словото на Бог, тя трябва да бъде смъмрена. Тази власт трябва да бъде смъмрена и ако е необходимо, да се разбунтуваме срещу тази власт. Пример за това е в Деяния на апостолите, при който властите заповядаха на апостолите да не проповядват в името на Исус Христос.
Деяния 4:18-20
18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
Покориха ли се апостолите на заповед на властите, която противоречеше на Божията заповед? Не! В този случай те не се покориха на властите, дори тогава, когато бяха гонени заради непоколебимата си позиция. В следващата глава, 5-та глава, 42-ри стих се казва…
Деяния 5:42
42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
Този случай, при който човешкото управление надвишава границите на дадената му от Бога власт и злоупотребява с властта, ние трябва да се покоряваме на Божиите заповеди, записани в Свещеното Писание, а не на държавната власт. Пример за това са еврейските баби, които не се подчиниха на заповедта на фараона, който заповяда да избиват мъжките лица; Седрах, Месах и Абденаго, които не се подчиниха на Навуходоносор, който им заповяда да се поклонят на златния образ; и Даниил, който отказа да се подчини на указа на цар Дарий за спиране на молитвата. Цар Дарий беше изманипулиран да издаде указ да няма молитва за един месец, само на него да се поклонят. Даниил каза: „Бог не ми е заповядал такова нещо, има по-велика власт“. И той веднага отиде и започна да се моли.
Длъжни сме да се подчиняваме на държавата само докато това подчинение не води със себе си непокорство спрямо Бога. Тоест държавата трябва да се покорява на Бога, защото се казва, че властите, колкото ги има, са отредени от Бога. Ако държавата заповядва нещо забранено от Бога или забранява нещо, което Бог заповядва, християнският дълг ни повелява не да се подчиняваме, а да се съпротивляваме срещу държавата, за да се подчиним на Бог. Тук бих казал, че това е валидно може би и по отношение на хомосексуалните бракове. Тоест, ако Бог е казал бракът да бъде между мъж и жена, обаче държавата реши, че бракът може да бъде между мъж и мъж или между жена и жена, и ако държавата ни задължи ние да осъществяваме тези бракове в църквата, съжалявам, но аз ще кажа: „Няма да се подчиня на тази власт“, защото аз съм длъжен да се покорявам на Божиите власти и Бог е казал женитбата да бъде на почит от всички, или да бъде неосквернена.
Но това, че владетелят е Божий служител, мъздовъздател за докарване на гнева върху този, който върши зло, трябва да ни мотивира още повече ние лично да не си отмъщаваме, а да изпълняваме Римляни 12:19. Ние говорихме за този стих миналия път.
Римляни 12:19
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
Как ще отплати Господ? Може би Той ще отплати във вечността, но Той също ще отплати и чрез властите. Т.е. ние нямаме право да се отмъщаваме лично, но ние можем да заведем дело срещу този човек и вече във властите да го накажем. Но е важно да не отделяме Римляни 12:19 от Римляни 13:4. Като личности, ние, човеците, нямаме право да раздаваме сами правосъдие. Напротив, трябва да използваме, да изпълняваме думите на Исус: да обичаме враговете си. Нямаме право сами да раздаваме правосъдие и да наказваме нарушителите. Наказанието на злото е в правомощието на Бога и в днешно време Той упражнява това Негово право чрез съдилищата и чрез държавната власт. И така преминаваме на следващите стихове, които говорят за данъците. Защото така се издържат властите – за да имат властите пари да функционират, да плащат заплати, трябва да има данъци, както за да има църквата, трябва да има десятъци. Но когато Исус беше на тази земя, плащаше ли Той данъци?
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни дава мъдрост как да живеем в този свят, как да се отнасяме към властите и как да пазим верността си към Теб над всичко. Помогни ни да бъдем добри граждани, но преди всичко Твои верни последователи, които не се страхуват да отстояват истината Ти. Благослови ни да разбираме Твоята воля и да действаме с любов и справедливост. В името на Исус Христос, амин.
Кога да спомня ли сега как той спря Петър да улови една риба и да изкара парата от устата ѝ? Защо? За да си плати данъците. Аз казах Матей 17 глава, 24-27 стих.
Матей 17:24-27
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха към Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25 Той отвърна: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог – от синовете си или от чужденците?
26 А когато Петър каза: От чужденците, Исус му отговори: Щом е така, синовете им са свободни.
27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първа се закачи, и като разтвориш устата, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за тебе.
В това време Исус явно нямаше никакви негови пари, така че това беше начинът, по който тази негова нужда беше снабдена. И макар че тук не ставаше дума за държавни данъци, а за храмов данък, Исус пак го плати. От това Той ни дава пример, че както Той плати данъка, ние трябва да си плащаме данъците.
ОТДАВАЙТЕ ЦЕЗАРЕВОТО НА ЦЕЗАРЯ
В Матей 22 глава от 15 до 22 стих в един друг случай те Го опитаха директно дали е правилно да даваме данък на властите. Исус отговори положително.
Матей 22:15-22
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.
16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?
18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.
20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?
21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
Т.е. парите ние трябва да ги даваме на държавниците, но кой е направен по Божи образ? Ние, ние самите, трябва да се отдадем на Бога. Защото Цезарят е направил парите – нека те да отидат при него, но Бог е направил нас, така че ние трябва да се дадем на Него. Като е така, отдавайте Цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
От думите на Исус можем да заключим, че църквата и държавата имат различно място и християните имаме задължения и към Бога, и към държавата. Мисля, че всички ще се съгласим, че данъчните служители са досадници. Нека да не ми се обиждат, но малко са досадни данъчните служители, защото те искат данъци, искат пари, пращат ни някакви бележки и казват: „Сега трябва да си платиш данъците“. А пък тези, които са бизнесмени, още повече не ги харесват, защото това означава, че от печалбата, която те са спечелили, трябва да дават данъци.
Но апостол Павел казва, че досадните ни данъчни служители са Божии свещенослужители. В Стария завет едно от задълженията на свещениците е било те да приемат десятъците и приносите от хората. Те са действали като Божии представители, когато са изпълнявали тази длъжност. И в тези стихове апостол Павел просто прехвърля това служение и работа от свещениците на правителството и казва, че правителствата имат дадено им от Бога право да събират данъци и че когато ние плащаме данъци, ние плащаме правилно определен приход на Бога, защото данъчните служители изпълняват Неговото задължение. С други думи, властта на държавата да събира данъци е дадена от Бога власт.
Може би правителството ще ме разцелува за това, което говоря сега, но това не са мои думи, а това е Божието Слово – че те имат власт да събират данъци и че ние като вярващи трябва да си плащаме данъците. Защото вижте, пети стих казва, че е нужно да се покоряваме на властите не само поради страх от гнева, че те ще ни накажат, ако не се покоряваме, но и заради съвестта. Значи, вижте, апостол Павел не използва тук само страха, но използва съвестта.
Римляни 13:1-7
1 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
2 Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
Това не означава, че всички данъци са справедливи, но принципът на събирането и плащането на данъци е правилен. И ако нещо трябва да се коригира, обикновено има законови механизми за коригиране на несправедливите такси. И забележете, че апостол Павел разглежда въпроса за плащането на данъци и покорството на властите като въпрос на съвест. Това е много важно за нас. Той казва, че ние, християните, сме под един по-висш закон по отношение на покорството на властите и плащането на данъци, отколкото светските хора.
Светският човек плаща данъци, дори хората в света, които са невярващи, плащат данъците, но те си плащат данъците и се подчиняват на законите главно поради страх от наказанието на закона. Понеже ако не си плащат данъците, ще им бъде наложена глоба и ако не си платят глобата, накрая могат да отидат в затвора, или пък защото те разбират, че това е единственият начин, по който законът и редът могат да бъдат поддържани. Християнинът обаче има една по-висша мотивация и по-висша отговорност – неговата съвест.
Той знае, че ако не прави това, което държавата изисква от него, това ще се отрази на неговото взаимоотношение с Бога. Защото ако ти не плащаш, ако ти излъжеш, защото по този начин ти не плащаш данъците – ти знаеш колко данъци трябва да платиш поради закона и ти скриваш част от данъците – когато скриваш част от данъците, ти също си излъгал. И ако ти излъжеш, тогава Бог няма да бъде в добро взаимоотношение с теб. Ако Бог казва: „Не лъжи“, т.е. ако християнинът измами при попълването на данъчната си декларация, той оскърбява святостта и не може да изявява живота на Христос, който живее в него.
Затова бихме могли да кажем, мисля, че бихме могли да кажем, че когато християнинът плаща данъци, той ги плаща не само на правителството, а на Бога. Начинът, по който ние се отнасяме към данъците и властите, е показател за това дали ние сме истински християни или не. Просто като християни ние трябва да разбираме Божието Слово, трябва да разбираме всички глави на посланието към римляните, да разбираме не само от първа до 11 глава, но и 12 глава и 13 глава. Просто може да четете тази глава вкъщи и да размишлявате дали това, което ви казвам за плащането на данъците, за съвестта, за покорството на властите, е действително християнско и дали наистина Бог изисква тези неща от нас.
Но аз не бих говорил, ако мислех, че това, което ви казвам, не е вярно. И в останалата част от главата аз няма да се спирам много върху тези останали стихове, понеже нямаме време, или може би следващия път ще продължим, но там всъщност се говори за това, че любовта е тази, която изпълнява закона. Тоест, ако ние обичаме, за нас няма да бъде трудно ние да живеем според закона на държавата, като живеем и се подчиняваме на властите, защото всички закони се състоят в това да обичаш ближния както себе си, и любовта изпълнява закона – и не само земния закон, но и Божия закон.
И накрая той завършва с времето и нашето отношение към времето, и той казва, че ние трябва да се покоряваме на Бога, защото второто пришествие наближава. Ние трябва да бъдем готови да посрещнем Исус без грях, но в чистота и святост. И всъщност това са трите мотива, които са в тази глава за нашето покорство на властите: първият мотив е съвестта, защото казвам „заради съвестта“; вторият мотив е любовта, защото любовта изпълнява закона и ние трябва да изпълним с тази любов; и третият мотив е второто пришествие, защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато отначало повярвахме. Това означава, че второто пришествие наближава и ние трябва да бъдем готови да посрещаме нашия Господ достойно.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово и аз Ти моля Ти да работиш в нашите сърца и да ни дадеш това разбиране за Твоето Слово. Господи, моля Ти, Татко, дай ни да уважаваме властите и ние се молим за властите винаги. Ти ни казваш преди всичко да направим молитви, прошения, благодарения за всичките човеци и за тези, които са на власт, за да водим тих и спокоен живот във пълно благочестие и сериозност. За това ние се молим за властите в България, молим се за партиите, молим се за парламента, молим се за президента, молим се за министър-председателя, молим се за правителството, за министрите, молим се, Господи, за кметовете, молим се за нашите кметове и държавни власти в България. Молим се, Господи, за армията, молим се, Господи, за лекарите и за всички, Господи, които са в някаква позиция на власт, на авторитет. Ти да ни помагаш, Господи, помогни ни и на нас да бъдем примерни граждани, да бъдем граждани святи. Помогни ми, Господи, да приемаме взаимоотношението ни с властите като взаимоотношение с Теб, защото няма власт, която да не е от Теб. Молим Ти се също, Ти да помагаш на нашите власти те да не вземат решения, които са злоупотреба с властта. Избави ни от тоталитарни режими, които си правят каквото си искат, и ни предпази от това да имаме проблеми с властите и гонения заради това, че те ни забраняват ние да правим това, което Ти ни заповядваш. Но дай ни да имаме връзка с Тебе и, Господи, да живеем под Твоята власт, да изпълняваме закона, като любовта Ти действа в нас и ние обичаме всички човеци. В името на Исус, Амин.
ХРИСТИЯНИНЪТ И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ
Днес ще разгледаме един много важен и често дискутиран въпрос: каква е позицията на християнина спрямо държавната власт. Това е тема, която е вълнувала вярващите още от първи век, когато църквата е съществувала в една враждебна езическа среда, под управлението на Римската империя.
Римляни 13:1-7
1 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
2 Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
Апостол Павел ни дава фундаментални насоки в тези стихове. Той заявява, че всяка власт е определена от Бога. Това не означава, че всеки владетел е праведен, но означава, че институцията на властта е част от Божия ред за поддържане на обществения порядък и ограничаване на злото в падналия свят.
Важно е да разберем контекста. Павел пише това до вярващи в Рим, които са били подложени на натиск. Той ги призовава да бъдат примерни граждани, не само от страх пред наказанието, но и заради съвестта си пред Бога. Това е част от нашето духовно служение, за което се говори в предходната глава.
Римляни 12:1-2
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
Ние сме призовани да не се съобразяваме с този свят, но това не означава да бъдем бунтовници срещу реда. Напротив, нашето гражданство е на небесата, но докато сме тук, ние сме призвани да бъдем светлина и сол.
Филипяни 3:20
20 Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос,
Исус Христос ни даде най-добрия пример. Когато Пилат Му каза, че има власт да Го пусне или разпъне, Исус отговори, че тази власт му е дадена свише. Бог е Този, Който поставя и сваля царете, както виждаме в историята на Навуходоносор и Кир.
Йоан 19:10
10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?
Даниил 5:18
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест;
Ездра 1:2
2 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Йехова ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юдея.
Християните в ранната църква са били навсякъде – дори в дома на Цезаря. Имало е вярващи сред градските служители и ковчежници. Те са изпълнявали своите граждански задължения, докато са оставали верни на Господа.
Филипяни 4:22
22 Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на Цезаря.
Римляни 16:23
23 Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.
Разбира се, възниква въпросът: какво става, когато властта изисква от нас нещо, което противоречи на Божия закон? Тук идва границата. Ние се подчиняваме на властите, но когато те ни забранят да проповядваме Евангелието, ние трябва да слушаме Бога повече, отколкото човеците.
Деяния 4:18-20
18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
Исус ни показа как да балансираме. Той плати данък, за да не съблазни никого, въпреки че като Син Божий беше свободен. Той ни научи да отдаваме на Цезаря това, което е негово, но на Бога – това, което принадлежи на Бога.
Матей 17:24-27
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха към Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25 Той отвърна: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог – от синовете си или от чужденците?
26 А когато Петър каза: От чужденците, Исус му отговори: Щом е така, синовете им са свободни.
27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първа се закачи, и като разтвориш устата, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за тебе.
Матей 22:15-22
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.
16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?
18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.
20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?
21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
Нека живеем като хора, които имат небесно гражданство, но са отговорни тук на земята. Нека бъдем пример за почтеност, плащайки данъците си и уважавайки властите, като същевременно не правим компромис с истината на Евангелието.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни дава мъдрост как да живеем в този свят. Молим Те, дай ни благодат да бъдем добри граждани, да уважаваме властите и да бъдем светлина навсякъде, където ни поставиш. Помогни ни да не се страхуваме, а да се уповаваме на Твоята суверенна воля. В името на Исус Христос, амин.