Има нещо, което бих желал да споделя с вас и то е от книгата на пророк Малахия. Книгата на пророк Малахия е последната книга от Стария Завет и вярвам, просто съм 100% сигурен, че Господ желае тази сутрин да ви говоря точно това слово, така че като се приберете в къщи, прочетете тази книга и разсъждавайте върху нея. Тя е написана по време, когато Божият народ се е завърнал от плен. Те са били 70 години в плен във Вавилон и след това са се върнали.
Но след като са се върнали, те не са били много богати. Може би са били бедни, срещали са трудности, защото това да не живееш 70 години в държавата си и после пак да се върнеш, да започнеш от нулата. И може би те са били бедни, недоволни от Бога, загрижени, отегчени. Така че до голяма степен може би те са били като нас, защото ние също имаме трудности, проблеми, не ни стигат парите, не можем да се оправим, това няма, онова няма и в цялата тази трудност ние може би започваме да недоволстваме.
И дори казваме: „Аз трябва да работя, защо да ходя на църква? Зает съм, трябва да работя.“ И като работя, пропускам събранието, пропускам поклонението, пропускам служението, нямам време за четене, нямам време за молитва и казвам дори, може би, като някои деца, които казват: „Никой не ме обича, никой не ме обича, майка ми не ме обича, баща ми не ме обича, брат ми не ме обича“. И може би и тези хора са казвали: „Господи, Ти не ме обичаш“.
Но вижте какво става тук, Господ обръща нещата и казва: „Не, въпросът не е дали Аз ви обичам, защото Аз ви обичам, въпросът е вие дали Ме обичате“. Така че тази сутрин това е, което Господ желае всеки един от нас да се замисли: как аз живея с Бога? Какъв е моят живот с Бога? Каква е моята връзка с Бога? Обичам ли Го? Ходя ли с Него? Търся ли Го? Общувам ли с Него? Отдавам ли Му почитта, която заслужава? Отдавам ли Му благодарността, която заслужава?
Моето служение към Него дали е такова, каквото трябва да бъде, или я карам през пръсти малко? Дали нямам други идоли, които съм допуснал в моето сърце? Това е, което вярвам, че Господ желае да ни говори и аз се моля Святият Дух да говори в нашите сърца. Защото се казва, че когато дойде Духът, Той ще ви обвини за грях, за правда и за съдба. Така че нека Святият Дух да работи в нас и Той да ни прави да бъдем живи.
Защото може би понякога сме толкова затъпели, че една кожа, която е прекалено прегоряла, тя се превръща в безчувствена. И тя трябва да бъде ожилена, за да може да усети. Нека тази сутрин, ако ние сме станали така безчувствени към Господа, Неговото Слово чрез Святия Дух да ожили в нашите сърца и да усетим Неговата воля и Неговото присъствие.
Малахия 1:1
1 Господнето слово, изявено на Малахия за Израил:
Първо тук се казва, че това, което Малахия говори, е Словото на Господа. Той не говори Негови собствени думи. Той говори Словото на Господа. Това са думите на живия Бог. Освен това, това Слово е много интересно как е на еврейски. Започва с една дума, която е като „бреме“. Тоест, бремето, което е наложено на Малахия за Израил. Защото това, което той ще говори, не му е лесно да им говори, ами направо му е тежко това, което трябва да им каже. Защото пророчеството наистина е тежко. И понякога и аз се чувствам така, че това, което трябва да ви кажа сега, е тежко. Ама трябва да го понесете. Защото това е бремето, което Господ е възложил.
Малахия 1:2
2 Аз ви възлюбих, казва Господ;
а вие казвате: По какво се вижда, че си ни възлюбил?
Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ;
но Аз възлюбих Яков,
И Той казва така: „Аз ви възлюбих“, казва Господ. А вие думате: „В какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Вижте, те казват на Господа: „В какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Представяте ли си какво нахалство? Господ ти казва: „Аз те обичам“, а ти казваш: „Господи, по какво се вижда, че ме обичаш?“ Това е неблагодарност. И ние трябва да се пазим да не би в нас да има неблагодарност. И ако ние си казваме: „В мен няма неблагодарност“, тогава да прегледаме живота си, да прегледаме сърцата си, да прегледаме поведението си, да видим дали нашето поведение всъщност не показва, че ние сме неблагодарни спрямо Бога.
Малахия 1:3
3 а Исав намразих
и направих горите му да запустеят
и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
Малахия 1:4
4 И ако Едом каже: Ние станахме бедни,
но ще съградим отново запустелите места,
то така казва Господ на Силите:
Те ще съградят, но Аз ще съборя;
и ще се нарекат нечестива страна
и народ, против който Господ негодува винаги.
Малахия 1:5
5 Очите ви ще видят това и ще кажете:
Господ е велик и отвъд Израилевите предели.
Любовта на Бог се вижда в това, че Той е възлюбил народа Си. И независимо какво се случва, Той отново ги запазва, отново ги завръща в тяхната земя, отново ги благославя. А тези, които са техните противници, защото Едом бяха противници на Израел и врагове на Израел. И когато Израел беше завеждан в плен, вавилонците пееха и се радваха и злобееха заради това, че враговете им Израел отиват в плен. Но Господ казва: „Те ще бъдат наказани, Аз ще негодувам против вашите врагове, а вие сте възлюбени.“ И вие ще видите, че Господ е велик не само в Израел, но и в целия свят. Така че тази сутрин ние трябва да се замислим за това, че Господ ни е избрал.
Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо, Творецът на цялата земя, на небето, на звездите, на галактиките – Той те обича. Усещаш ли Неговата любов? Той те обича. Бог е любов. Слава на Бога! Ние никога не трябва да забравяме, че Бог ни обича и ние трябва да имаме този живот с Него. И да знаем: „Бог ме обича“. И аз да откликвам на тази Божия любов. Слава на Бога!
Малахия 1:6
6 Син почита баща си
и слуга – господаря си;
и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?
И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –
казва Господ на Силите на вас,
свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
Обикновено трябва да е така, някои синове може би не почитат, но трябва всички синове да почитат бащите си. И се казва по принцип: „Син почита баща си и слуга господаря си!“ Ако прочетете: „Аз съм баща, къде е почитта към Мене?“ Това е много тежко. Просто Господ ви го казва. Ако „Аз съм баща, къде е почитта към Мене?“ Това означава, че Господ се чувства непочетен. Господ се чувства непочетен. И това означава, че ние трябва да се замислим дали в нещо, което ние правим, не го правим по такъв начин, че всъщност с нашите действия ние караме Господ да се чувства непочетен, неуважен. Ние сме неблагодарни.
Той казва: „И ако Аз съм господар, къде е страхът от Мене?“ Има ли в нас страх от Господа? Трябва да си зададем този въпрос. И вижте, Той не говори на невярващи. Той не говори на хора от други държави, хора от света, хора, които не Го познават. Той говори на свещениците. Вижте, казва: „Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми“. Просто това е невероятно обвинение. Ние сме възлюбени от Господа. Ние сме свещеници на Господ.
Като протестантска църква, ние вярваме в свещенството на всички вярващи. Т.е. всеки един, който е повярвал в Исус, Господ ни е направил царство от свещеници и свят народ. Ти си свещеник на Господа. Но в какво показваме презрението? Вижте, това е невероятно. В това пророчество народът дръзва да спори с Господа. Просто някой път, като се карам с моите деца, аз не се карам много с тях, но чувал съм някой друг, който се кара с децата си. Майката казва: „Не прави така!“
Той казва: „Какво правя? Какво да не правя? Не ме слушаш.“ „Как да не те слушам?“ Едно такова нещо. И тук Господ им казва: „Аз ви възлюбих.“ Те казват: „По какво се вижда, че си ни възлюбил?“ Те са недоволни хора. Бог им казва: „Къде е почитта към Мене?“ Те казват: „В какво показваме презрение към името Ти?“ Те смятат, че не са направили нищо против Бога, а сега обвиняват, че Господ не говори истината против тях. Това е много опасно състояние. Това означава, че те не осъзнават с кого си имат работа.
ОСЪЗНАЙ С КОГО СИ ИМАШ РАБОТА
И това е, за което сега искам да говоря днес. Вярвам, че Бог желае да говори с нас. Осъзнай с кого си имаш работа. Кой е този, с когото ти си във връзка, Бог? Какъв е Той? Кой е Той? Какъв е Неговият характер? Може ли ти да Му казваш на Него: „В какво показах презрение към името Ти?“ Ако Той ти е казал, че ти показваш презрение към името Му, по-добре се смири и кажи: „Господи, чакай да си прегледам аз пътчетата, да видя в какво аз показах презрение към името на Господа.“
Малахия 1:6
6 Син почита баща си
и слуга – господаря си;
и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?
И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –
казва Господ на Силите на вас,
свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
Нека да видя. И Господ им казва: „Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми.“ Но вие казвате: „С какво Те осквернихме?“ Те пак се карат. „С това, че казвате: Трапезата Господня е за презиране.“ И вижте какво става. И когато принесете сляпо животно за жертва – не било лошо. Нищо, че е сляпо, но пак е животно. И когато принесете куцо или болно – не било лошо. Но принеси го сега на началника си. Ще бъде ли благоразположен към тебе или ще те приеме ли – казва Господ на Силите.
Малахия 1:7-8
7 Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господня е за презиране.
8 Когато принесете сляпо животно за жертва, казвате, че не било лошо.
И когато принесете куцо или болно, пак не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
ще бъде ли благоразположен към тебе,
ще те приеме ли? –
казва Господ на Силите.
Това означава, че ние трябва да си помислим за нашето служение и за отношението към нашето служение. Дали ние служим на Господа по начина, по който Той заслужава да Му служим? В какво се изразява нашето служение? Как служим ние на Господа? Какво ще кажете? Аз ви питам. Как служим на Господа, според вас? Като новозаветни свещеници какво правим, за да служим на Господа? Пренасяме духовни жертви. Какви? Да. Добре, нека да разсъждаваме по този начин. За хвалението, съвършеното хваление ли пренасяме при Господа?
Когато Му пеем, какво е съвършеното хваление за Господа? Нито в този хълм ще се покланят, нито в Йерусалим, но Господ иска да Му се покланяме с дух и с истина. Защото такива иска Господ да бъдат поклонниците Му. Нека да видим в нашето хваление, когато ние се събираме за църква. Дали се покланяме на Господа с дух и с истина? Или просто си седим на столчетата и наблюдаваме изпълнението на хвалителите отпред? Какво ще кажете? Кое е това да си седим на столчетата и наблюдаваме хвалителите отпред?
Добра жертва ли е на Господа? Тогава замислете се следващия път, когато дойдете на църква. Първо, като започне богослужението в църква. Ако ти имаш среща с началника си и началникът ти е казал: „Искам да дойдеш в 10 часа пред мен“ и ти отиваш в 10:05 часа пред мен, началникът ти ще бъде ли доволен? И ще свърши ли работата, която искаш от него? Две-три закъснявания. Тогава трябва да си зададем въпроса. В моето идване на църква, това е служение. Защото ние събираме това, което правим в неделя сутрин.
Как се казва? Богослужение. Т.е. ти идваш на богослужението. Това богослужение се очаква ти да служиш на Господа. Как служиш на Господа? Служиш на Господа, като пееш на Бога хваление. В това хваление се очаква от теб ти да Му се поклониш. Просто песните ти помагат, твоят дух и твоята душа да се поклонят на Господа. Т.е. да отдадеш слава, почит, величие, да Го възхвалиш. И в това нещо ти да отдадеш поклон на Господа. Това е духовна жертва.
Т.е. ти първо, ако искаш да пренесеш съвършена жертва на Господа, трябва да си тук при започване на богослужението. Ако дойдеш след започване на богослужението, това жертва без недостатък ли е или е куцо или сляпо? Куцо малко. То пак е… Не е ли така? Куцо. Обаче Господ казва, че такова куцо, ако ти го пренесеш на началника си, добре ли ще е? Тогава не можем да закъсняваме. Просто ние си мислим: „А, те ще са там, а, ще дадат на богослужение сега“, защото знаеш, че сега ако не отида, сигурно баща ми, майка ми ще ми кажат: „Защо не отиде?“, а не искам да им пиля на главата, дай ще отида.
Или пък: „Трябва да ходя на църква, ще отида.“ Това е куцо. Според мен. Не знам вие какво ще кажете. Тоест ние трябва да идваме първо на църква с желание. Защото ако ти служиш на Бога насила, ако служиш на Бога насила, това Господ приема ли го? Той казва, в последно време даже казва, вижте какво казва в Откровение, това се казва в последната глава на Откровението, това нещо: „Който върши неправда, нека да върши и занапред неправда.“
Откровение 22:11
11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.
Който върши неправда, нека да върши и занапред неправда. И който е нечист, нека да бъде и занапред нечист. И праведният, нека да върши и занапред правда. И святият, нека да бъде и занапред свят. Господ не иска насила работи. Той ти казва: „Ако искаш да ходиш в ада, заминавай. Аз не искам да живея във вечност с някой, който не иска да живее с Мен. Ако искаш да живееш в този свят, заминавай в този свят. Ако искаш да си с дявола, заминавай с дявола.“
Аз съм дал за тебе Моя единороден Син, Който умря на кръста за тебе. Как го приемаш ти това? Помислете за тази жертва въобще, за какво става въпрос. Така че, ако ти искаш да служиш на Бога повърхностно, това не може да стане. Не може. Значи, ако това е така, църквата ни е болна, ако ние служим на Бога повърхностно. И вярвам, че Господ желае Той да ни накара ние да се задълбочим в Божието Слово. И аз това ви казвам – прочетете книгата на пророк Малахия.
И сега, ако вие приемате това Слово от Господа, когато се върнете вкъщи, ще я прочетете или не? Прочетете я – книгата на пророк Малахия. Прочетете я. И мислете върху това – каква е моята връзка с Бог? В това, което аз правя, дали моето служение е каквото трябва да бъде? Защото аз ви казах – ходенето на църква трябва да бъде навреме. Ходенето на църква трябва да бъде със желание. Ходенето на църква трябва да бъде редовно. Защото ти кажеш: „Тя църква има всяка неделя, защо да ходя всяка неделя?“
„Аз да пропусна две-три недели, те пак ще са там.“ Това правилно отношение ли е? Или е куцо и сляпо? Значи нашето служение към Господа като свещеници трябва да бъде без недостатък. Ако ние казваме: „То няма да има там хора, за какво да ходя?“, това не е ли презиране на Господната жертва? Исус казва: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ И ти казваш: „А, дали Той е там или не е, когато са двама или трима?“ Трябва да се разберем.
Матей 18:20
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем истински свещеници, които принасят жертви без недостатък, с чисто сърце, с желание и с почит към Твоето свято име. Нека нашето богослужение бъде истинско поклонение в дух и истина. Амин.
Ако имаме богослужение, трябва да имаме богослужение. Ако нямаме богослужение, нямаме богослужение. Но ако имаме богослужение и никой не идва, това е проблем. Това е принасяне на Господа куцо и сляпо. И не само това – това е външното нещо, това е ходенето на църква, хвалението, пеенето на Бога, слушането на Словото Му – как приемаме ние Неговото Слово? Доколко е нашата възприемчивост на Божието Слово? Защото ако Словото излиза от амвона, аз претендирам, че проповядвам Библията.
И от този амвон се проповядва Божието Слово. Но ако то излиза и пада тук, пред амвона, и не влиза в твоето сърце – това съвършена жертва ли е на Господа? Или е куцо и сляпо? И не само богослужението – казах ви, богослужението е просто външната форма. След това Той говори за десятъците тук в Малахия, между другото. И можеш да си помислиш за твоите десятъци. Дали ти даваш 10% от твоите доходи на Господа, или даваш 5%? Ако даваш 5% – това съвършена жертва ли е, или е куцо и сляпо?
Малахия 1:8
8 Когато принесете сляпо животно за жертва, казвате, че не било лошо.
И когато принесете куцо или болно, пак не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
ще бъде ли благоразположен към тебе,
ще те приеме ли? –
казва Господ на Силите.
Куцо и сляпо. Презираш Господната жертва, казваш: „А, те си имат пари, за какво да им давам?“ Ти на тях ли даваш, или на Господа даваш? Значи ти въобще не разбираш за какво става въпрос. Трябва да имаш връзка с Бога. Ако ти даваш тия пари, ти не ги даваш на църквата, ти ги даваш на Бог. Ти ги даваш на църквата, но всъщност, давайки ги на църквата, ти ги даваш на Бог, нали? Това е духовна жертва. Не е ли така? Тоест, трябва да си проверим отношението.
ЕЛЕМЕНТИ НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО
Трябва да си проверим отношението към всички елементи на богослужението. Елементи на богослужението са първо – събирането, свикването, т.е. как ти идваш на църква. След това – хвалението, как ти хвалиш Бога, как Му се покланяш. След това – проповядването, как ти приемаш Божието Слово. След това – даването, защото даването също е духовна жертва и ти трябва да видиш в твоето даване какво е твоето сърце спрямо парите. Дали мислиш, че те са твои и ти от твоето даваш на Бога? Или мислиш, че те са Божии, защото Бог ти ги е дал и ти си настойник на това, което Бог ти е дал? И ти от Неговото даваш на Негово, с радост. Имаш ли радост, когато даваш? Или даваш – пак трябва да давам на Бога? Ако ти даваш така, това куцо ли е? Или е съвършено?
И след това – общението. Ние трябва да се събираме да общуваме. Това общение трябва да става с радост. Или „мане е пак тоз в тази църква, не искам да го виждам“. Трябва, като се видим, да се радваме, да кажем: „Ей, слава на Бога, моята сестра е тука, моят брат е тука“. Чакай да го видя. Какво правиш, сестра, какво правиш, брат? Да се радваме, като се видим, да общуваме.
ТЯЛОТО КАТО ЖЕРТВА
И след това друга жертва, която е – освен хвалението, освен даването, освен богослужението – друга жертва е тялото ни. Какво се казва в Римляни 12 глава? „И тъй, поради Божиите милости…“ Вижте, отново там се казва. „Поради Божиите милости…“ Защото Господ ви е възлюбил, защото сте повярвали. Представете телата си в жертва жива, свята, богоугодна, като ваше духовно служение.
Римляни 12:1
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Ние трябва да се запитаме какво правим ние с нашите тела. За какво ги използваме? Дали служим на Господа с телата си, дали правим добро или мързелуваме? Да мързелуваш и да не правиш добро – съвършено ли е това принасяне на Бога? Трябва да си зададеш тези въпроси за всички елементи на духовното служение, защото това се отнася за това. И Господ казва – вижте, това е много сериозно – че ако ние не принасяме на Него жертвата, която Той заслужава, тогава ние Го оскверняваме.
Представяме пред Бога осквернена жертва. Ако нашето даване е недостатъчно, ако нашето хваление е с половин уста, ако нашето въобще всичко, което правим, не е както трябва, ако нашето тяло е осквернено, ние не можем да служим на Бога като свещеници. И вижте, тук не става въпрос ние да се опитваме да правим нещо, защото тогава това би било законничество. Законничество е, когато ти се опитваш със собствени сили да угодиш на Бог. Но Господ ни казва, че това е невъзможно. Никой не може със собствени сили да угоди на Бог.
СИЛАТА НА СВЯТИЯ ДУХ
Тогава от какво имаш нужда? Имаш нужда от Святия Дух, Той ти е дал Святия Дух. Ако ти си изпълнен с Духа, ще имаш ли радост? Плодът на Духа е радост. Ако ти си изпълнен с Духа, ще имаш ли любов? Ако ти си изпълнен с Духа, ще можеш ли чрез Духа да умъртвяваш телесните действия, както се казва в 8 глава? Ако ти имаш Духа, ще можеш ли да имаш плода на Духа и да нямаш делата на плътта, които се казват в Галатяни, които са явни: блудство, нечистота, сладострастие, биене, каране и всякакви други неща, които знаете, които се говорят.
Римляни 8:1
1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.
Галатяни 5:19-21
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.
Т.е. за да можем да служим на Бога така, както Му е угодно на Него, трябва да Му служим със Святия Му Дух. А за да служим със Святия Му Дух и да се изпълним, как става изпълването със Святия Дух? Как се изпълваме със Святия Дух? С молитва. Обаче ти не се молиш. Молиш ли се? Отделяш ли време, да кажеш сега от 8 до 8:30 или там какъвто час ти си сложиш, от 6 до 6:30? Това е моето време, което се нарича „среща с Господа“. Лично време, в което аз заставам пред Бога и казвам: „Господи, говори ми, прегледай живота ми. Господи, изпълни ме със Святия Си Дух“.
Матей 6:6
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
И ако ти Го хвалиш и четеш в това време, ти ще усетиш Божието присъствие. И ако ти имаш Божието присъствие, тогава ти ще имаш Неговата радост, тогава ти ще имаш Неговата сила, тогава ти ще даваш с радост, тогава ти ще Му пееш и ще Му се покланяш с Дух и истина. Просто трябва да се започне оттам. Това, което се получава, просто трябва да го знаете в това последно време, в което ние живеем.
РАЗБИВАНЕ НА ДУХОВНОТО ЖЕЛЕ
Сатана налага едно нещо като желе. Знаете ли какво е желе? Както върху тортите слагат желе. И вътре има едни ягодки, ама те са желирани. Те не са свободни, защото те са желирани там, в това нещо се виждат, обаче те не могат да мръднат, защото са желирани. По същия начин Сатана налага това желе, с което той иска да желира църквата. И ние да бъдем като… Като какво? Като капсуловани. Точно така. Да бъдем като капсуловани, да бъдем като хипнотизирани.
Просто така седим и нямаме свобода, нямаме живот, нямаме Святия Дух. И ние трябва да положим усилие, за да разбием това желе в името на Исус. Да направим този пробив в името на Исус. И когато разбием желето, тогава Святият Дух ще дойде върху нас. Ние ще се изпълним, ще станем свободни, усмихнати, зарадвани с Божието присъствие. И не само това, но ще започнем да се молим. Просто желето ни пречи ние да се молим. Сатана мрази молитвата и той се опитва по всякакъв начин да направи така, че да не се молим.
Той ни казва: „Ти си зает! Ти си зает, как ще се молиш? Ти си зает! Нямаш време! Нямаш време!“ Но Божиите хора са казали, че колкото повече работа имаш, толкова повече трябва да се молиш, защото имаш много работа. Затова трябва повече да се молиш. Тоест приоритетите трябва да се променят. Оттам започва всичко. Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко останало ще ви се прибавя“. Какви са приоритетите в нашия живот? Тези хора, за които малко им говорим, нещо друго е излязло на първи план за тях.
Матей 6:33
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Те самите са се излязли на първи план. „Аз всичко трябва да бъде съобразено с мен. Аз страдам. Аз трябва за мен да има храна. Трябва аз да работя. Трябва аз да правя това“. Но Бог казва: „Не. Не ти. Аз трябва да бъда“. Кое е Неговото име? „Аз съм“. Тоест „Аз съм“ трябва да бъде в центъра на живота ни, а не нашето лично егоистично „Аз“. Това е проблемът. Това е проблемът. И ние трябва, за да може да се съживи църквата. Защото проблемът е това, че когато ти нямаш тази връзка с Бог, ти си нещастен.
Защото ти нямаш връзка с Бог. И тогава на теб ти е депресирано, отегчено, тъпо. Даже вижте какво се казва тук. Те казват така в 13 стих: „Ето каква досада е тя за трапезата Господна“. Просто някои църкви, може би те се опитват да компенсират това, цялата история, която ви говорих, с човешки усилия. И те казват: „Сега ще направим много така забавно хвалението“. Както казват, ще бъде „worshiptament“, както казват на английски. Не „entertainment“, но „worshiptament“.
Малахия 1:13
13 Казвате още: Ето, каква досада е тя!
И я презирате, казва Господ на Силите,
като докарвате грабнатото, куцото и болното.
Такъв принос като принасяте,
да го приема ли от ръцете ви? – казва Господ.
Т.е. хвалението ще е супер забавно, когато дойдат хората, заради музиката, заради това, те ще започнат да се развеселяват, защото е такава хубава музика, хубаво настроение. Ще им направим различни забавления, всичко ще бъде много забавно, много така и няма да им е скучно. Обаче това да не ти е скучно не идва от забавлението, което ти се предоставя за плата, а идва от връзката ти с Бог. Ако имаш връзка с Бог, на теб ще ти бъде интересно. Ако имаш връзка с Бог, от там тръгват нещата, от твоята скришна стая.
С това трябва да се започне. Исус каза: „Ако иска някой от Мене, нещо от Мене, нека да не се моли така открито, но да влезе в скришната си стаичка“. И се казва: „И да затвори вратата след себе си“. Тоест ти трябва да останеш сам с Господа. Ти и Господ там, в твоята скришна стая. И ти да Му говориш. И когато Той ти проговори в твоята скришна стая, знаеш колко е интересно? Тогава ще стане интересно. Защото ти говориш с живия Бог. Когато ти се помолиш и Той ти отговори на твоята молитва, тогава ще стане интересно.
Матей 6:6
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
И тогава ти ще искаш да Му се поклониш, да бъдеш в Неговото присъствие. Така че от там тръгват нещата. И тук ще прочета още малко за тези жертви. И трябва да си прегледаме живота. Дали действително ние принасяме духовни жертви, които са достойни за Господа. Или принасяме недостатъчни неща. Куци, слепи и болни жертви. И Бог казва: „И сега помолете се Богу да се смили над вас“. Вижте колко е милостив Бог. И Бог желае сега ние да се помолим. И ние ще се помолим след малко.
И нека в тази молитва, която ще е след малко, аз ще оставя малко време. Просто всеки да застане пред Господа в молитва и да каже в неговото сърце това, което чувства на Бога. Да прегледаш живота си. Да види дали не е принасял куци, слепи и болни жертви в живота на Господа. И да се покае, защото Бог казва: „И сега помолете се Богу, за да се смили над нас“. „Понеже това зло е ставало чрез вас, ще ви приеме ли?“ – казва Господ на Силите. Тогава се казва даже, че ако ние служим така на Бога, с едни повърхностни жертви, по един повърхностен начин, тогава нашите молитви няма да бъдат чути.
И ние не трябва да се чудим защо не са ни чути молитвите. Защото жертвите, които принасяме на Бога, не са угодни. Разбира се, Бог не ни отговаря заради нашите жертви, Бог не ни отговаря заради Исус, заради Неговата жертва, но ние трябва да имаме тази връзка с Бога. И вижте, Той казва вече тези думи, които направо са толкова тежки, че не мога да ги прочета. Защото вижте какво казва Той: „Дано някой от вас би затворил вратата на храма, за да не палите огъня на олтара ми напразно; Аз не благоволя към вас, казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви“.
Просто това е нещо, което… Това нещо, ако се случи… Край! Сега Бог казва: „Тази църква, защо изобщо съществува, затворете я! Защото да идвате тук напразно, да се правите, че Ми се покланяте, като вашите жертви са недостатъчни пред Мен, и този огън да го палите напразно, т.е. богослужението е напразно“. Бог казва: „Аз не благоволя към вас, нито ще приема принос от ръката ви“. И вижте защо! Защото тези хора не осъзнават величието на Бог.
И ако ние сме в това състояние, ние имаме голям проблем. Защото Бог не зависи от нас! Това е голямата измама, ако ние си мислим, че Бог зависи от нас. Ние зависим от Бога и не само това, но Той ще си свърши Неговата работа. Той не е умрял за нашето поклонение пред Него, Той не е умрял за нашите жертви, Той има всичко. Но Той е любов и Той очаква ние да откликнем с благодарност на всичко, което Той е направил за нас.
Защото вижте какво се казва: „От изгрева на слънцето до захождането му“, т.е. от изток до запад по цялата земя, „името Ми ще бъде велико между народите“. Господ ще прослави Неговото име и всички народи ще Го хвалят. И на всяко място ще се принася на името Ми темян и чист принос, съвършена жертва. Защото моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите. Слава на Бога! Господ ще възвеличи името Си! Неговото име ще бъде велико, Той е достоен! Този, с Когото ние си имаме работа, е твърде велик!
Той е толкова велик, че евреите не се осмелявали да споменат името Му. Те са казвали, когато дойде до Неговото име, казват „Всевишния“ или „Господаря“. Но не са споменавали Неговото име, защото са осъзнавали, че Той е толкова свят, че е по-добре да не бъде споменато. Но те са имали този страх от Господа, който на нас ни липсва. И аз затова ви говоря това днес, защото вярвам, че Бог желае ние да задълбаем до най-дълбокото в нашата връзка с Бог, да премахнем всички боклуци, да премахнем всички мръсотии, да премахнем всички неща, които ни пречат и нашата връзка с Бог да бъде кристално чиста.
Изворът на живота, на живата вода да блика от нас с сила, с красота, с искреност. Слава на Бога! И вижте, и Бог пак им казва: „Името Ми е толкова велико, но вие го скверните, като думате: Трапезата Господна е скверна. И това, което тя ни доставя, яденето от нея е за презиране. Думате още: Ето каква досада е тя, и я презирате, казва Господ на Силите. Като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви?“, казва Господ. Затова тук още по-силно става.
„Проклет да бъде измамникът, който като има в стадото си мъжко и прави оброк, жертва на Господа нещо с недостатък. Защото Аз съм велик Цар, казва Господ на Силите, и името Ми е страшно между народите“. Това е, което Бог желае ти да чуеш тази сутрин. Господ е велик Цар. Господ има име, което е велико между народите. Господ е страшен. И затова, когато Му служиш, трябва да Му служиш с благоговение и страхопочитание, както се казва в Новия Завет. Всички жертви, които ти Му принесеш, трябва да бъдат съвършени.
Малахия 1:14
14 Затова проклет да бъде измамникът,
който, като има в стадото си мъжко
и прави оброк, жертва на Господа нещо с недостатък;
защото Аз съм велик Цар,
казва Господ на Силите,
и името Ми е страшно между народите.
Хвалението трябва да бъде съвършено. Даването трябва да бъде съвършено. Служението трябва да бъде съвършено, според дарбите, които имаш. Трябва да служиш. Имаш ли служение в църквата? Какво е то? Намери си мястото. Не бъди просто един човек, който не прави нищо. Но намери си мястото и намери нещо, което да правиш, за да служиш на Бога. И нека това, което правиш и служиш на Бога, да бъде съвършено. Защото Той е съвършен и заслужава една съвършена жертва.
Римляни 12:1
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
И за да може това да се случи, всичко започва от скришната стаичка. Когато ти застанеш сам с Господа и ти се молиш, Той ти говори, ти слушаш това, което Той ти казва и Той те води. И Той те изпълва със Святия Си Дух. И със силата на Святия Дух, ти служиш с радост и победа.
Матей 6:6
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим нека то действително да раздели плътта от костите и да достигне до помислите и намеренията на сърцето. И Господи, там, дълбоко в нас, това Слово Господи да извърши тази духовна операция, с която да премахне тумора на греха, да премахне тежестта, с която Сатана ни сплита. И Господи, изворът на живата вода да блика от нас и ние да имаме Твоите потоци, Твоя живот в нас. Моля Те, нека това Слово да се запечата в сърцето на всеки един. Дай на всеки един да прочете тази книга на пророк Малахия и да разсъждава върху нея и Ти да му говориш, Господи!