Ефесяни 4:1-16
1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,
2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов
3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.
4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 един Господ, една вяра, едно кръщение,
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.
8 Затова казва:
„Като се възкачи нависоко, плени плен
и даде дарове на човеците.“
9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.
10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;
13 докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости;
15 но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
В първите три глави на посланието към ефесианите, апостол Павел ни разкрива тайната, както той я нарича, която Бог му е разкрил. Това е тайна, защото до времето на апостолите не е била известна на човеците. Бог е имал план и този план Той не го е разкривал до момента, в който го разкрива на апостолите. И какъв е този план? Планът е за едно ново човечество. Едно човечество, което се състои от всички хора. Не само от евреи, не само от езичници, не само от римляни, не само от тези, които не са граждани на Рим, не само от гърци, не само от варвари.
Но едно човечество, което се състои от всички човеци. Както казва в самото начало на посланието, Той говори, като ни е открил тайната на своята воля според благовонното намерение, което направи във себе си. Това, което Той разкрива на апостола Павел, което да се приложи, когато се изпълнят времената. И тези времена са дошли. И Бог го прилага. И вижте каква е тайната и какъв е планът: всичко да се обедини в Христос. Всичко, което е на небесата и това, което е на земята.
В Него, казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, който действа всичко по решението на своята воля. Тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава. Ние, които отнапред се надяваме на Христа – това са юдеите. И след това Той продължава и казва: „В Когото и вие“. Това са езичниците. Като чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение, когато и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух.
Слава на Бога. И по една такава линия Той развива тази своя мисъл: как Бог събира езичниците и юдеите и Той ги прави едно. Защото аз ви казах, че в това послание се говори за юдеите, когато апостол Павел, който самият той е юдей, казва „ние“. Той има предвид „ние, повярвалите юдеи“. Защото Той беше юдей. Когато Той казва „вие“, Той има предвид „вие, езичниците, които сте повярвали“. Защото Ефеската църква се състоеше от езичници. Но Той казва сега в Христа Исуса, в 2 глава, 13 стих: „Вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа“.
Ефесяни 2:13
13 А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.
Защото Той е нашият мир. Слава на Бога. Който направи двата отдела едно – в храма имаше двор на езичниците, но езичниците станаха част от храма. И Той казва, че Той направи двата отдела едно, като свали средната стена, която ги разделяше. Като в плътта си унищожи враждата, сиреч законът, със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в себе си двата – езичници и юдеи – в един нов човек. И Той да направи мир и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръвта, като уби на него враждата.
И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо, защото чрез Него и едните, и другите имаме своя достъп при Отец в един Дух. Слава на Бога. Така че главната тема на посланието към ефесианите е единството на църквата. Затова аз ви казах, говори се за юдеите, говори се за езичниците, но се говори също и за светиите. Кои са светиите? Светиите са църквата. И Бог отново и отново използва думата „едно“, само в тези стихове, които прочетохме. Той говори за един нов човек. Един нов човек. Говори за едно тяло. Говори за един Дух. Едно, едно, едно, едно. И Той желае ние да бъдем едно, защото Той каза, че това е Божият план: да направи юдеи и езичници да бъдат една църква, да бъдат едно.
И в четвърта глава той преминава от теория към практика. И започва да говори вече как на практика ние можем да бъдем едно и как на практика ние трябва да бъдем едно. Защото този нов Божий народ всъщност се характеризира с две неща. Първо, той е един народ. Една църква. И второ, той е свят народ. Той е Божий народ. Това е втората част на посланието от четвърта глава, пета и шеста. Той говори за единство и за чистота. Свят живот. Животно освещение пред Бога. От тази сутрин ние ще се спрем повече върху единството и как ние можем да запазим това единство, което имаме вече в Бога.
И така, той казва: „И тъй, аз, затворник за Господа, ви моля да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призвани. Със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов и се стараете в свързката на мира да опазите единството, което имате в Духа“. Вижте, ние нямаме нужда да създаваме единство. Ние нямаме нужда да се обединяваме, защото Бог в Исус Христос вече ни е обединил. Бог в Исус Христос вече ни е направил едно. Така че нашата задача не е ние да създаваме единство, нашата задача е ние да запазим единството, което имаме в Святия Дух.
И разбира се, това става чрез развиване на качества, които се вкореняват в нашия характер. И той изброява смирение. Първо, ние трябва да се смирим. В момента, в който ние се възгордеем, това е предпоставка за конфликт. Защото конфликт възниква тогава, когато ти считаш, че твоите интереси са били засегнати. Ти считаш, че имаш право на нещо и някой ти е отнел това право. Дали това е наистина така или не, няма значение. Но ако ти считаш, че твоите права са били нарушени, това е предпоставка ти да започнеш да си търсиш правата, да започнеш да нападаш другия, да си искаш правото и това всъщност започва конфликта.
И когато има конфликт, този конфликт нарушава единството. Затова и апостол Павел тук говори за съвършено смирение, кротост, дълготърпение. Дълготърпението е основната характеристика на любовта. В 1 Коринтяни 13 глава, там, където се разказва какво е любовта, започва с това, че любовта дълго търпи. Така че трябва да имаме дълготърпение. И завършва с това, че любовта дълго търпи. Така че ние трябва да имаме това дълготърпение. И казва: „като си претърпявате един друг с любов“.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си ни направил едно в Твоето тяло. Молим Те, помогни ни да пазим това единство със смирение, с кротост и с дълготърпение, като се претърпяваме един друг в любов, за да бъде Твоето име прославено чрез нас. Амин.
Любовта е тази спойка, която ни свързва. Но любовта, за която се говори в Новия Завет, е божествена любов, безусловна любов. И в тази любов ние трябва да положим всяко старание, за да опазваме това единство, което ние имаме в Духа. Така че при всичко ние трябва да имаме любов в нашите сърца. Но също така, за да може да има единство, за да може да има хармония в една организация, която и да е тя, трябва да има йерархия. Йерархия означава, че трябва да се знае кой е началникът и кой е в подчинение.
И където и да се обърнем, ние виждаме, че такава йерархия съществува. Съществуват власти в държавата, съществуват власти в предприятието, съществуват власти в църквата, съществуват власти и в семейството. И всъщност тук апостол Павел започва да говори за йерархията в църквата.
Ефесяни 4:7
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.
Така че на едни Бог е дал различна благодат. Благодат да бъдат водачи. На други Бог е дал благодат да подкрепят водачите или да им е благодат да бъдат част от църквата и да бъдат силата на църквата. Защото ако имаме само генерали, генерали без армия, какво могат да направят? Те само ще се изпокарат какво е правилното нещо да се направи, дали това е правилният план или не. И всъщност, каквото и да правят, каквито и планове да съставят, колкото и да се върши един от тези планове, ако няма редници, които да отидат да свършат работата, ще има само теория. Така че, да няма само теория, Бог е дал благодат на тези, които не са водачи, да бъдат части на Христовото цяло.
И това е нещо много важно, че никой не е изключен от Божията благодат, защото се казва не на някои от вас, но на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. Така че на първо място има три нива в църквата. На първо място е Христос. Той е главата на църквата. И всъщност всеки от нас трябва да се покорява на главата на църквата. Това е както в човешкото тяло. Ние имаме главата и тази глава, където е мозъкът, той решава къде да ходи тялото, какво да прави. И всъщност в мозъка се вземат нашите решения за това накъде да се движим, какво да направим. И може да се каже, че той е най-важната част от тялото, защото той взема решенията. Но в същото време има връзки, нервни връзки до всяка една част от тялото. Има неврони. Аз не знам точно как се наричат на медицински език тези връзки, по които протичат тези нервни сигнали, които преминават от мозъка към ръцете, през гръбначния стълб и така нататък. Но всяка една част от тялото сама по себе си има връзка с главата.
Така че по същия начин Христос е главата на църквата и Той управлява чрез водачите. Защото вижте какво се казва.
Ефесяни 4:8-10
8 Затова казва:
„Като се възкачи нависоко, плени плен
и даде дарове на човеците.“
9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.
10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)
Така че тук става въпрос за Христовата смърт и възкресение. Христос умря за църквата и Той възкръсна от мъртвите за нашето оправдание. Слава на Бога! Той е главата на църквата, Той е Спасителят на църквата. Но чрез Своята смърт и възкресение се казва, че Той взе множество пленници. Той плени водачите на църквата с благодатта Си, с любовта Си. И се казва, че когато Той взе тази плячка, Той даде дарования на човеците, даде дарове.
Ефесяни 4:11
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Така че водачите в църквата са всъщност Христовият дар за Неговото тяло. Защото ако имаме само армия, а няма генерали, няма водачи, тогава тази армия също не знае какво да прави. Нужна е насока, за да може да бъде изпечена битката. Затова и Бог дава водачите в църквата, които да бъдат второто ниво в йерархията в църквата. Казахме, на първото ниво е Христос, на второто ниво са водачите. И ние виждаме това в Деяния на апостолите. Когато апостол Павел основаваше църкви, по време на първото си мисионерско пътуване, в Деяния 13-14 глава, виждаме, че той беше изпратен от църквата в Антиохия и тогава той отиде в Листра и след Листра в Дервия и се казва, след като придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, т.е. там, където те бяха минали и благовествали и в резултат на тяхното служение се основаха нови църкви, при първа възможност на техния път обратно, когато за втори път те посетиха местата, където са основали тези църкви, се казва в 22 стих на Деяния на апостолите 14 глава: „И утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата“.
Много е важно някой не само да повярва, но той да бъде утвърден в неговата вяра. „И учиха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство“. Християнството не е нещо лесно, но то изисква устояване, устояване на присмех, устояване на гонения, устояване на съмнение. „И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали“. Тоест веднага, след като те бяха основали църквите, тяхната втора задача беше те да ръкоположат презвитери във всяка църква, да има водачи и тези водачи са дадени от Бог.
Ние прочетохме в Ефесяни четвърта глава, че всъщност апостолите, пророците, благовестителите, пастирите, учителите са дар от Христос за Неговата църква. Виждаме същото нещо в Деяния 20 глава, когато апостол Павел се сбогува с ефеските презвитери и той ги извиква в Милет и там той споделя с тях, че повече няма да ги види, защото най-вероятно той ще бъде арестуван в Ерусалим. Но той ги увещава преди да се раздели с тях, защото знае, че вече няма да ги види и той им дава своите последни заръки, както Христос даде Великото поръчение на апостолите. Тук апостол Павел дава своята заръка на ръководителите и вижте какво казва: „Внимавайте на себе си“ – той говори на тези ръководители. „Внимавайте на себе си“. Първо, водачите в църквата трябва да бъдат много внимателни, защото те имат една огромна отговорност. Те са поставени от Бога да ръководят църквата и да бъдат за пример на църквата. И затова те трябва да внимават не само на себе си, защото всички ние трябва да внимаваме на себе си, защото ако ти не внимаваш на себе си, ще паднеш.
Има стихове, които казват: „Ти, който мислиш, че стоиш, внимавай да не паднеш“ в Първо Коринтяни 10 глава. Така че ние всички трябва да внимаваме на себе си. Също и в Първо Тимотей 4 глава апостол Павел казва на Тимотей: „Внимавай на себе си“. Но тук се казва, защото той беше водач, и тук се казва: „Внимавайте на себе си“ и продължава и казва: „и на цялото стадо“. Т.е. отговорността на водачите е не само за тях, но също и за тяхната местна църква. Той казва: „Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което, забележете кой, Святият Дух ви е поставил епископи“.
Святият Дух е този, който поставя ръководителите в църквата и Той ги поставя, не знам може ли те да се големеят над останалите, но Той ги поставя, за да служат. Защото Исус каза: „Ако някой между вас иска да бъде по-горе на другите, той ще ви бъде слуга“.
И тук се казва: „Какво трябва да правят тези епископи? Да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв“. С тези тържествени думи апостол Павел предупреждава епископите, че това, което им е поверено, не е нещо евтино.
Църквата не е нещо просто, църквата не е нещо малко, църквата не е нещо незначително. Тя не е нещо евтино. Тя е църквата на Бога. Тя не е тяхната църква. Няколко пъти ние казваме: „Това е църквата на Симеон, църквата на Живко“. Църквата не е на Живко, църквата не е на Симеон. Църквата е на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. Така че ние трябва да бъдем много внимателни, когато става въпрос за църквата, защото църквата е нещо изключително ценно, изключително важно в Божиите очи.
1 Коринтяни 3:16
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?
Има други стихове, където се казва: „Не знаете ли, че сте храм на Бога?“ в Първо Коринтяни. Църквата е храм на Бога и Божият Дух живее в църквата и се казва: „Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали“. Така че ние трябва да бъдем много внимателни, много чувствителни, много предпазливи в нашето отношение към църквата, защото църквата е Христовото тяло. Църквата е Божият нов народ. Църквата е изкупена от Бога с цената на собствената Му кръв, защото Исус Христос е Бог и Той проля Неговата божествена кръв, за да изкупи църквата и да я направи своя.
Така че ролята на тези епископи или водачи в църквата – апостоли, пророци, благовестители, пастири, учители – е на първо място те да пасат църквата на Бога. Да пасеш църквата на Бога означава да я храниш. И ние храним църквата как? Не с хляб, но с Божието слово, защото се казва, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. И освен това обаче, освен да я храним, имаме и друга отговорност. Водачите на църквата имат отговорността те да пазят църквата.
И тогава той продължава и казва, аз зная, че подир моето заминаване, апостол Павел казва, ще навлязат между вас свирепи вълци. Кои са тези свирепи вълци? Това са лъжеучителите, които няма да жалят стадото, те ще искат себе си да нахранят, вълците, за сметка на стадото. И се казва, не само че ще дойдат вълци отвън, но ще има и такива, които ще… Както има в тези филми на ужасите някои, които вампирясват, защото бяха нормални хора, пък нещо вампирясаха.
И тогава се казва: „И от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, да, ще отвличат учениците след себе си“. Тези вече не са вълци, но тези на пастирски жаргон ги наричаме кози, защото в едно стадо, ако има само овце, те си вървят след овчаря. Но ако има кози, те не вървят след овчаря. Трябва овчарят да върви след тях и да мята сопа, защото те тръгват някъде настрани. И ако има овце, те тръгват след козите и става страшно.
Козите отвличат човеците след себе си. Те не ги водят след Бога, не ги водят след Христос, но ги водят след себе си. Затова им казва за това „бдете“. И така нататък той говори за това служение, което имат водачите в църквата. И същото апостол Петър говори към водачите и той казва в 1 Петрово 5 глава: „Презвителите, прочие, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви“.
1 Петрово 5:1-4
1 Презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания, и участник в славата, която има да се яви:
2 Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не с принуждение, а доброволно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3 нито като че господствате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
4 И когато се яви Пастироначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.
И той им казва пак: „Пасете Божието стадо, което е между вас, надзиравайте го, не от принуждение, но драговолно, като за Бога, не за гнусна печалба, но с усърдие, не като че господствате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото“. И когато се яви Пастироначалникът, т.е. над тези пастири, те не са крайната власт, понякога някои пастири може би се самозабравяме и започваме да се мислим, че ние сме последната власт, но не е така.
Над нас има по-висока власт, над пастирите има Пастироначалникът и Той ще се яви, и когато се яви Пастироначалникът, ще приемете венец, който не повяхва. Но ние ще приемем този венец, ако сме си вършили добре работата. Защото имаме тези пророчества в Еремия, в Езекиил, където се казва: „Господното Слово срещу пастирите“ и там се казва: „Вие хранихте себе си, вие не превързахте болната, вие не обърнахте внимание и вие не си свършихте работата“ и затова наказанието на такива водачи, които не си вършат работата, ще бъде наистина огромно.
Но това, което просто бих желал да ви покажа от Божието Слово, е, че Бог желае в църквата да има единство и за да може да има единство в църквата, в нея има йерархия, в нея има власти и ние трябва да разпознаваме властите. Всеки християнин трябва да знае кой е неговият пастир. Аз преди време бях написал едно такова поучение, което се наричаше „Християнин без пастир“. Това е един абсурд, защото ако ти не знаеш кой е твоят пастир, тогава ти излизаш и извън властта на Христос.
Защото Бог не е дал пастирите, за да те командват да се чувстваш зле, но Той ги е дал като подарък. Той ти е дал пастира да се грижи за тебе, да се моли за тебе, да те води в пътя на Господа, да те пази от вълци. Защото, вижте каква е целта, защо Бог е дал тези апостоли, пророци, благовестители, пастири, учители, вижте какво се казва в Ефесяни: „За делото на служението“. Защото служението се извършва от цялата църква, но то трябва да бъде ръководено.
Ефесяни 4:12-13
12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;
13 докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
За назиданието на Христовото тяло. Христовото тяло, църквата, да бъде изградена със цел да се усъвършенстват светиите. Бог дава тези водачи със цел светиите да се усъвършенстват. Това е всеки един от нас да расте духовно и стандартът, този с който се сравняваме, не са дори самите апостоли, пророци, пастири и учители. Стандартът е Исус Христос. За всеки един от нас. Затова да достигнем ние всички, не само водачите, но всеки един вярващ в църквата, до единство на вярата и познанието на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота.
Но вижте каква е основната цел: единство на вярата. За да можем да имаме единство в църквата, в отношенията, при всичко, ние трябва да имаме единство във вярата. Защото ако вярваме едно и също нещо, тогава няма да има между нас разцепление. Причината за много разцепление е, че някой има различно виждане. И там където има, на английски е много интересно, защото на английски видение е „vision“. И където има „vision“, едно видение, един „vision“ и още едно видение, още един „vision“, и две такива „vision“, става „division“.
Думата „division“ на английски означава разделение. Т.е. ако има между нас различни виждания, това ще доведе до разделение, до разцепление и единството на църквата ще бъде нарушено. Затова е много важно водачите на църквата да бъдат в единство, затова е много важно пастирите да бъдат в единство, защото нашата цел като водачи е да доведем църквата преди всичко до единство във вярата и познанието на Божия Син. Защото тогава, казва се в 14 стих: „За да не бъдем вече деца, блъскани, завличани от всеки вятър на учение, според човешка заблуда, в лукавство по измамни хитрости“, има хора, които вземат една книга, четат нещо и започват по него само да се борят.
Ако започват другата книга, започват по друго нещо да се борят. И забравят, че ние прежде всичко трябва да бъдем водени от тази книга, от Божието Слово. И да бъдем зрели в нашата вяра.
Ефесяни 4:15
15 но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
И се казва, когато ние озреем, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него. Това на български малко странно звучи. Какво означава да пораснем по всичко? Да пораснем по всичко означава да пораснем по всички показатели. Да порастем в любов, да порастем в освещение, да порастем в мъдрост, да порастем в състрадание, да порастем в молитвен живот, да порастем в това да не мислим само за себе си, но за другите, да порастем в алтруизъм, което е обратното на егоизма, да порастем по всички показатели в Него, Който е главата.
Отново се напомням, че да, водачите са дар от Христос, но те не са последната власт. Над тях е главата и главата е Христос. И се казва, от Когото цялото тяло е до третото ниво в тази йерархия. Имаме Исус Христос, имаме водачите, но имаме също и всеки един християнин, редовите вярващи. И тук се казва, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставянето на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, всеки един от нас е част на това тяло, всеки един е част от църквата и всеки един човек в църквата има свое служение.
Ефесяни 4:16
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
И се казва, изработва растенето на тялото. Божията воля е църквата да расте. И този растеж обаче става за своето назидание в любовта. Бог желае ние да растем в любов. Защото каза, по това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. Така че за да има единство, трябва да има йерархия. И ние виждаме в църквата, че има Исус Христос, който е главата, има водачите, които са Неговият дар за църквата, имаме редовите вярващи, които изработват растежа на тялото.
Растеж на тялото не се изработва от водачите, но той се изработва от редовите вярващи. Казва се „според съразмерното действие на всяка една част“. Тоест всеки един човек в църквата участва в този растеж и постигането на тези цели и намерения. Виждаме и по-нататък, когато апостол Павел говори за семейството. В семейството също има йерархия. Казва се „И се подчинявайте един на друг в страх от Христос“.
Един на друг – някои тълкуватели смятат, че това е мъжете да се покоряват на жените, да се подчиняват на жените. Не! Не мъжете да се подчиняват на жените, а жените да се подчиняват на мъжете. Някои мислят, че когато се казва „един на друг“, става въпрос и двамата да се покоряват един на друг. Но всъщност не е така. Това е все едно в армията да кажем майорът или той, който е по-високо, да слуша редника. Няма такова нещо. Всъщност, когато казва „един на друг“, имам предвид, че жените трябва да се покорят на мъжете, а децата да се покоряват на родителите си. Така че децата най-зле, трябва най-малко да се покоряват, най-малкият редник.
Децата трябва да се покоряват на родителите си. Жените на мъжете, мъжете трябва да се покоряват на Христос, защото това е пък още по-тежко. Не само трябва да се покорява жената на мъжа си, а мъжът трябва да се покорява на Христос, защото глава на мъжа е Христос. И мъжете пък трябва да обичат жените си. И пак има йерархия. И когато говориш за работа, на работа казва „слуги, защото ти си работник“ и казва „покорявайте се на земните си господари“.
В работа има йерархия и ти може да не харесваш началника си, обаче се казва трябва да се покоряваш не само на добрите, но и на злите. Той е началник, иначе няма да стане. Иначе ако ти започнеш да се бунтуваш, ще останеш без работа. Но вижте какво се казва в 1 Петрово, 2 глава, 17 стих.
1 Петрово 2:17
17 Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.
Защото Господ ще съди тези, които са над нас. Господ ще съди пастирите, Господ ще съди господарите, Господ ще съди мъжете, ако не се отнасят добре с жените си. Така че нашата роля е на нашето ниво да бъдем покорни. И мотивът за всичко това е „заради Господ“. Още в началото, когато започва да говори на тази тема, всъщност продължава, но вече практическата част е просто подлагане, в 4 глава той казва „И тъй, аз затворник за Господа“.
До каква степен думите „за Господа“ са мотивиращи за тебе в твоя живот? Имат ли сила думите „за Господа“? Какво си готов да направиш за Господа в живота си? Дали всичко? Не всичко? Ако не всичко, имаш проблеми. Защото апостол Павел беше готов за Господа да отиде в затвора. Ти готов ли си да страдаш за Господа? Всяко страдание има тук в това послание към ефесяните. Например казва се „Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа“. Значи жените и другите трябва да се подчиняват, но вижте какъв е мотивът. Защо мъжите трябва да обичат жените? Защо? Защото Христос възлюби църквата. Мъжите трябва да обичат жените си заради Господа. Жените може да не ги слушат, но мъжите пак трябва да ги обичат. Заради Господа.
Всичко е заради Господа и ние трябва да разсъждаваме за това нещо и да го приложим в живота си. Защо трябва да се покоряват на господарите си? Казва се „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като на човеци“. Отново, ако ти си работник и трябва да се покориш и дори това да не ти е удобно и да не ти харесва, ти ще го направиш заради Господа. Ако имаш разцепление с някой, трябва ли да се сдобриш с него, дори да не ти е приятно и да не искаш да го простиш? Трябва ли да го простиш? Защо? Заради Господа. Това е мотивът, който ние виждаме в посланието към ефесяните. Може да не ни харесва някой, но ние трябва да го обичаме. Защо? Заради Господа. Така че запомнете този мотив и размишлявайте върху него. Прочетете отново посланието към ефесяните и вижте какво трябва да правим заради Господа. Нека Бог да ни помогне.
МОЛИТВА
Благодаря Ти за Твоето Слово и ние Те молим, Татко, Ти да ни дадеш това разбиране за благодатта Ти. Колко си ни простил, колко си ни обикнал, колко дарове си ни дал, колко си ни надарил, колко си ни избрал, колко си ни простил. И Господи, благодаря Ти за всичко това, което Ти си направил за нас. Помогни и ние поне малко от малко да се опитаме да балансираме всичките благословения, които сме получили от Тебе. Ти си ни взел от смъртта, си ни взел от тинята, от греха и си ни поставил в тялото на Исус Христос в небесни места, направил си ни съграждани на светиите, направил си ни членове на Твоето семейство, направил си ни Твои деца, Господи. О, Боже, ако сме Твои деца, помогни ни Господи за Тебе, заради всички добри неща, които Ти си направил за нас. Ние да имаме силата да запазваме единството в църквата, да имаме силата да се покоряваме, да се подчиняваме, да слушаме, да прощаваме, да не лъжем, да обичаме. Защото Ти желаеш ние да обичаме с Твоята любов. Помогни ни Господи във всичко това. Ето, смиряваме се, покланяме се на Теб и Ти отдаваме цялата слава в името на Исус. Амин.