Исая 24:1-3
1 Ето, Господ изпразва земята и я запустява,
изменя вида ѝ и разпръсва жителите ѝ.
2 И ще стане както на народа, така и на свещеника;
както на слугата, така и на господаря му;
както на слугинята, така и на господарката ѝ;
както на купувача, така и на продавача;
както на този, който дава назаем, така и на този, които взема назаем;
както на вземащия с лихва, така и на онзи, който му дава с лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи;
защото Господ е изговорил това слово.
Вижте, тук се говори за вавилонския плен и за това, че Бог ще накаже земята поради идолопоклонството на народа Си. Но всъщност в тези стихове имаме картината на една криза и в момента имаме тази световна криза, за която се говори. И тази криза е повсеместна, тя е световна. Защото тук се казва, че Господ изпразва земята, цялата земя, запустява я, превръща я, преобръща я и разпръсва жителите. И кризата идва върху всички. Тя е повсеместна и ще стане както на людите, така и на свещеника.
По това време свещениците са били като едно по-специално съсловие. Те са се хранили с десятъците, които народът е давал в натура на това племе на левитите. Но въпреки това, това, което се случва с людите, се случва и със свещеника. Както на слугата, така и на господаря. Не само слугите, но и господарите. Както на куповача – той, който купува, няма пари да купи, а той, който няма пари да купи, продавачът пък няма как да прави оборот и той не може пък да печели или да зарежда магазина.
Така че кризата засяга всички. Както едните, които са на страната на по-бедните, така и тези, които се считат за по-богати. Но както и заемодавецът страда, така и заемачът страда. Защото, когато банкерите дадат кредити и хората не могат да си върнат кредитите, банкерите няма какво да ги правят тези пари, които те са ги изгубили. И ако хората са заложили къщи, банкерите добре ще усещат, че си имат тази къща, но какво ще правят с тази къща, когато няма кой да я купи?
Защото никой не купува във време на криза и цените падат много надолу, така че дори да я продадат, те пак губят. Така че, когато има криза, това е зле както за работниците, така и за бизнесмените, както за банкерите, така и за тези, които са взели заеми. Да не говорим това, че Бог не желае ние да живеем в заеми, да бъдем свободни от тях, но мисълта ми е точно това, че кризата, когато дойде, тя е повсеместна, когато дойде кризата, тя засяга всички. И ние започнахме миналия път да разглеждаме принципи, които да ни помогнат ние да преминем през кризата и да видим какво Божието Слово говори за кризата.
ВЪЗПРИЕМАНЕ НА КРИЗАТА КАТО ПЕРИОД НА ПРЕХОД
И ние казваме, че първото нещо, което би ни помогнало да преминем през кризата, е това да възприемаме кризата като нещо нормално. Защото кризата е всъщност период на преход, при който ние напускаме една ситуация на стабилност, преминаваме през тази криза, при която имаме спад, било в икономиката, било в живота ни, има най-различни видове кризи, дори в тялото ни или в здравето ни, но след това ние тръгваме нагоре и стигаме до едно много стабилно състояние.
И всъщност кризата се състои от излизане и влизане. Ти излизаш от едното място и влизаш в другото място. И Бог ти обещава в Псалм 121:8, че Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века. Затова е много важно, когато ние минаваме през кризи, ние да имаме упование в Бога. Един човек, който има упование в Бога, той има различно отношение към кризата от този, който няма вяра в Бога, защото който няма вяра в Бога, той няма на какво да се надява, а човек, който е без надежда, той е загубен.
Псалм 121:8
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти
отсега и довека.
И ние разгледахме стихове от Божието Слово, които ни говорят за това, че Бог ще ни пази в кризата, защото Той ще пази пътя ни, Той ще пази влизането ни, излизането ни и ще ни даде не само защита, но също благословение. Бог желае да бъдем благословени в кризата, защото във Второзаконие 28:6 се казва: „Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си“.
Второзаконие 28:6
6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта.
Бог желае да бъдем благословени не само когато се случват добри неща в живота ни, когато сме приети в университет или някой се е родил, или имаме сватба, но Бог желае да бъдем благословени и след излизането ни от това стабилно състояние до момента, в който Бог ще ни заведе в друго стабилно състояние, защото Бог никога не ни извежда отнякъде просто да ни остави в нищото и да ни накара да останем в кризата и да се загубим там. Така че дори във време на криза ние можем да бъдем в Божията воля.
Виждаме как Бог заповяда на Авраам да излезе от отечеството си, от рода си, от бащиния си дом и да отиде в земята, която Бог му показва. Така че той трябваше да излезе от стабилното състояние, в което се намираше, и да отиде в една друга земя. Но като отиде там, той премина през различни трудности, различни проблеми, различни предизвикателства, с които той се сблъска. И след това виждаме, че Бог изведе Израил в Египет чрез криза. Имаше 7 години на благословение, след това имаше 7 години на глад и в тези години на глад Израил трябваше да отиде в Египет, но Бог беше промислил Йосиф да бъде там. Така че Бог има план и ние можем да бъдем в Божията воля дори и когато сме в криза. Това, че сме в криза, не означава, че не сме в Божията воля.
КРИЗАТА КАТО ВЪЗМОЖНОСТ
Но за да преминем успешно през кризата, ние трябва да престанем да гледаме в перспектива към нашата крайна цел. Защото това е проблемът. Ако ние гледаме само надолу… може би знаете, че китайският йероглиф, с който се обозначава думата „криза“, е комбинация от два други йероглифа. Единият за опасност, другият за възможност. Така че ние никога не трябва да гледаме на кризата просто като на опасност, но трябва да гледаме на кризата и като на възможност за нещо по-добро.
Това е малко като Настрадин Ходжа и Хитър Петър. Когато Настрадин Ходжа плаче, като слиза надолу. И Хитър Петър го пита: „Защо плачеш, като слизаш надолу?“ Той казва: „Плача, защото като слизам надолу, след това ще трябва да се качвам нагоре“. Но когато преминеш през криза, ти трябва да се радваш, защото кризата ще се свърши. Ти няма да останеш в кризата. Кризата ще те изведе отнякъде и тя ще те въведе в едно по-добро място.
И когато Бог изведе Израил от Египет, те бяха в криза в пустинята, но Бог не ги изведе в кризата, за да може в пустинята да измрат там, но Той ги изведе в пустинята, за да може там те да се формират като народ, да им даде закона и да ги въведе в обещаната земя, която беше приготвена за тях. Така че те трябваше да преминат и през това изпитание, за да влязат в нещо по-добро. Апостол Яков каза: „Радвайте се, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра ще произведе твърдост“.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
Така че, когато отиваме нагоре, когато пътът ни е труден, когато сме в криза, ние трябва да се радваме, защото когато стигнем до върха, след това ще има спускане надолу. Нашият живот е серия от кризи. Ние идваме на този свят чрез кризата на раждането, ние преминаваме през различни кризи в живота си и в крайна сметка един ден чрез кризата на смъртта ние ще влезем в Божията слава.
Псалм 66:8-12
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
Вижте ли, ние можем да преминем през огън, през вода, през робство, през мрежи, през горнилото на среброто, през пещта, но Бог ще ни изведе на широко и на богато място. Слава на Бога! И затова ние не трябва да гледаме само на долинището, но трябва да гледаме точката, в която ние ще влезем в обещаната земя и това ще ни помогне ние да преодолеем кризата.
Евреи 12:2
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
Така че, първо, трябва да знаем, че кризата е нещо нормално и повсеместно. Второ, че в тази криза ние можем да бъдем в Божията воля и това, че сме в криза, не означава, че сме извън Божията воля. Че в тази криза Бог може да ни пази и в тази криза Бог може да ни благослови и Той желае да бъде така. И че, превеждайки ни през кризата, Бог изработва нещо в нас, но Неговата цел е не да ни убие, но да ни въведе в нещо по-добро. И ние, за да можем да преминем през кризата, трябва да гледаме към крайната точка, към която Бог желае да стигнем.
Както Израел, когато Бог ги изведе от Египет, те трябваше да гледат към обещаната земя. В един момент те се отчаяха и те казаха: „Нека да си поставим началник и да се върнем в Египет“. Но нас там не ни беше по-добре, защо ни изведе тук, за да ни умориш? Бог ни е довел в тази страна да ни умори в пустинята и след това да ни унищожат тези велики войни, които са в тази обещана земя. Ние не можем да влезем там, не можем да я завладеем. И когато тези започнат да говорят по този начин, Бог ги наказва и тези наистина измряха в пустинята.
Едно поколение измря в пустинята. Но Божият план се изпълни и поради Своята милост, заради това, че Моисей ходатайстваше, каза: „Господи, ако Ти ги избиеш тук в пустинята, поради тяхното коравосърдечие, тогава народите ще кажат: Той е Бог, какъв е, Той ги изведе от Египет, за да ги убива в пустинята“. И Твоето име ще бъде споменато с лошо между народите. И поради ходатайството на Моисей, Бог ги запази и Бог ги въведе в обещаната земя. Така че Бог ни обича и има план с нас и Той никога няма да ни остави и никога няма да ни изостави.
Но много е важно също състоянието на сърцето ни, когато ние преминаваме през криза. Защото изворът на всичко в нашия живот е сърцето ни.
Притчи 4:23
23 Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си,
защото от него са изворите на живота.
И затова ние трябва да внимаваме да поддържаме сърцето си чисто дори във време на криза. Защото това, което ще определи как ще преживеем кризата и дали ще я преживеем, е ако имаме вяра в нашите сърца, ако гледаме напред, ако имаме правилната перспектива.
Но също начинът, по който напускаме старото място, ще определи начина, по който ще влезем в новото. Ако ние напуснем старото място с наранен дух, с огорчение, с роптаене, с неприязън, с враждебност, с озлобление, с неверие, с ограниченост, с гордост, с мързел, това ще бъдат семена, които ти можеш да изнесеш от едно място, но като влезеш на новото, ако ги засееш там също с тези неща, те ще произведат същия плод и ти ще кажеш: „Аз сега тука пак още трябва да се поправя, пък аз пак се чувствам зле“.
Защото ние може да избягаме от всичко. Прямо когато срещаме трудности и неприятности, ние казваме: „Искам да избягам, искам да избягам“. Ти може да избягаш, може да отидеш на края на света. Но има едно нещо, от което не можеш да избягаш и това е собственото ти сърце. Където да отидеш, сърцето ти ще дойде с теб. И ако сърцето ти съдържа семена на всички тези неща, тогава където да отидеш, ще си ги засееш. Затова много е важно във време на криза ние да се справим с тези семена, за да може, когато влезем в новата си ситуация и се установим в новото си място, в новото си положение, в новото си стабилно състояние, ние да сеем едни добри семена.
И много е важно също да не допускаме в сърцето си огорчение и неприязън. Нашият Господ Исус Христос е пример за нас за всяко отношение и дори когато беше несправедливо обвинен и разпнат и унижен на кръста, Той пак се помоли за прошка за своите екзекутори.
Лука 23:33-34
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
Вижте, ние трябва да бъдем прощаващи. Има много стихове в Новия Завет, които говорят за това. Има притчи, които Исус каза за немилостивия слуга и други притчи, които говорят за това, че ние трябва да бъдем прощаващи. И в посланията Апостол Павел особено набляга на нуждата от простителност в нас.
Защото онзи, на когото много е простено, той много може да прости и той много може да обича. И както Бог в Христа е простил на вас, така казва Апостол Павел, и вие прощавайте на другите. Така че, ако ни е трудно да простим, ние трябва да се замислим колко много Бог е простил на нас и това ще ни помогне ние да простим на другите. Защото само помислете си какво би се случило, ако Исус беше платил пълната цена за спасението ни, но не беше ни простил греховете.
Ако беше казал: „Добре, Аз ще си пролея кръвта“, но няма да им простя. Щеше ли да има за нас прошка? Щяхме ли да влезем в небето без Христовата простителност? Не! И тук виждаме един изключително важен духовен принцип, и то е, че прошката отваря вратата на взаимоотношенията, а непростителността я затваря. И това е валидно в нашите взаимоотношения също. Затова Исус Христос каза: „Ако някой има нещо против някого, нека да отидат насаме двамата да се изяснят“.
Защото иначе, ако ние имаме в себе си непростителност, ние пораждаме в себе си огорчение. И това огорчение се вкоренява, задълбочава се, пуска корен, започва да расте и ти вече този човек почваш да го ненавиждаш, да го мразиш, и това е един корен, който е ужасен. И дори да имаш желание да го убиеш. Това е непростителността. Тя заключва, тя ни разделя, тя ни изолира. И ако ти имаш в себе си този дух на непростителност, тогава това ще спре приятелства, ще спре връзки, възможности, които биха отворили нови пътеки в живота ти.
Непростителността спира източниците на благословения, които се вливат в живота ни. И ако таим непростителност до сърцето си, то тази непростителност ще излиза от нашия дух към другите и ще ги кара и те да бъдат затворени за нас. Затова е много важно ние да простим. Независимо дали твоите минали опитности са били добри или лоши, не се опитвай да ги засадиш в новата почва на новото място и новите запознанства, които установяваш след кризата. На основа на всичко, което казвам дотук, бихме могли да направим това обобщение, че простителността отваря взаимоотношенията.
Затова не заключвай живота с непростителност. Това се отнася от нас също в семейството. Ние може да имаме кризи в семейните взаимоотношения, но ако ние се заключим в непростителност и кажем на другия „ти не заслужаваш да ти простя“, тогава всъщност ние заключваме себе си. И не заключваме само него, той ще страда, но ние ще страдаме, а всъщност ние сме едно. Затова не заключвай живота с непростителност. Не спирай изворите на благословение, като отказваш да простиш.
Последвай Господния пример. Прости. Той прости дори когато беше разпнат на кръста. Така и ние като християни трябва да бъдем простителни. Един друг принцип, който ще ни помогне да преминем през кризата, е, че трябва да помним, никога да не забравяме, кой е нашият източник. В Новия Завет съвсем ясно се казва, че източникът на всяко добро в живота ни е Бог.
Яков 1:16-17
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.
С други думи Яков казва, от Бог не идва изкушение. Защото Той никого не изкушава и Той не се изкушава от зло. От Бог няма изкушение. Но от Бог има добро и от Него идва всяко добро и всеки съвършен дар. Ние често се изкушаваме да мислим, че нещата в живота ни зависят от хората. И си казваме, за да можеш да успяваш, трябва да имаш връзки. Ако нямам връзки, ще ми е трудно. Ако нямам връзки, няма да мога да си намеря работа. Ако нямам връзки, иди какво си, иди що си.
Ако имам някой, който да ми прати пари, тогава ще имам. Ако не ми прати той пари, няма да имам. И ние гледаме и на хората. И си мислим понякога, че някои хора са ни длъжни. Баща ми, например, той е длъжен да ми дава пари. Майка ми е длъжна да ми дава пари. Как сега не ми дава пари? Младите така си мислят, че старите са длъжни да им дават пари. Така ли не? А може пък старите знаят, че те какво си мислят. Те си казват, аз като работех, давах, аз съм пенсионер, те трябва да дават на мене.
И ние, възрастните пък, може да очакваме, че младите да им дават на тях. Но ние не трябва да си мислим, че някой е длъжен да ни помага. И ние не трябва да си мислим, че той е нашият източник. Това е всъщност проблем. Ако ние си мислим, че някой бизнесмен трябва да ни помага в едно или друго нещо или във финанси, или че ние зависим от правителството, от социалните грижи, от общината, от предприятията, от фирмата, от църквата, някой си мислят, че пасторът трябва да им дава.
Но никой човек не е твой източник. Източникът в нашия живот е Бог. Това трябва да бъде правилното отношение. Източникът в живота ни на всяко добро дело, на всяко благословение е Бог. Разбира се, това не означава, че ние не трябва да работим. Напротив, Бог казва, че трябва да работиш. Защото, който не работи, той да не яде. Това се казва в Божието слово. Но ние трябва да работим. Разбира се, Бог използва хора да ни благословят, като Негови канали, защото Той работи чрез човек.
Но ние не трябва да гледаме на човеците, трябва да гледаме на Бога. Защото Той е, който ни дава сила, ние да работим. Има хора, които казват, ако не бяха тези две ръце, е да, но ако Бог не ти ги беше дал тези две ръце, ако Бог не ти беше дал здраве, лозето не иска молитва, иска мотика. Иска, обаче не само мотика, защото може да го прекопаеш, но Бог ако не го напои, и ако не го направи да расте, така няма да стане. Така че лозето иска и мотика, и молитва.
Защото Бог е, който прави нещата да растат. Бог е, който, ако не спре един град да се изсипе отгоре, и нищо няма да имаш. Така че, ние трябва да гледаме на Бог като нашия източник и не трябва да забравяме, че Той е нашият източник. Дори във време на криза, дори да се случат нещата, за които пише в Исая 24 глава от 1 до 3 стих, ние трябва да помним, че Бог е нашият източник и Той няма да ни остави.
И точно във време на криза, ние не трябва да ставаме скъперници, но трябва да бъдем щедри. За македонците се говори във 2 Коринтяни 8 глава, че в дълбоката им сиромашия, понеже те бяха в криза, вижте какво се казва за тях.
2 Коринтяни 8:1-4
1 При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
Слава на Бога! Вижте, те бяха в дълбока сиромашия, те бяха в криза, но това не им попречи да имат една велика радост. Това не им попречи те да дадат доброволно, според силата си и даже вън от силата си. Защото те не гледаха на човеците като на свой източник. Те не гледаха на себе си, но те го направиха чрез Божията благодат.
Евреи 13:5-6
5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
6 така че дръзновено казваме:
„Господ ми е помощник; няма да се убоя;
какво ще ми направи човек?“
Слава на Бога! Подчертайте си тези думи в Библията със червено, отнесете ги към Исус и живейте според тях. Бог ви казва – никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. Слава на Бога! Ние трябва да живеем живота с това отношение, че Бог е нашият източник и че Той никога няма да ни остави, никога няма да ни забрави. И ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние няма да спираме да Го почитаме дори когато сме в криза.
Един страхотен пример за нас в това отношение е праведният Йов. За него се казва в книгата Йов. Първо, той изгуби воловете и ослиците си, след това изгуби овцете, след това изгуби камилите си, след това изгуби синовете и дъщерите си. В един и същи ден изгуби всичките си имоти, изгуби и синовете и дъщерите си, и децата си. И тогава се казва в 20 стих, тогава Йов стана, раздра дрехата си, обръсна главата си и като падна на земята, поклони се и рече: Гол излязох из утробата на майка си, гол ще да се върна там, Господ даде, Господ отне, да бъде благословено Господното име.
Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога. Господ беше неговият източник и той живееше като че Бог е неговият източник. Много често ние си мислим така, като че ли не зависим от едно, не зависим от друго и забравяме за Бога, изключваме Бога и се опитваме да се справим със собствените си усилия, но това не е животна вяра в Бога.
Йов 2:6-10
6 Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
Понеже Сатана клеветеше Йов и каза: „А, той те почита само докато всичко му е добре“, защото той беше най-богатият човек на Изтока. Имаше хиляди стада, имаше всичко, което тогавашните хора мечтаеха да имат. И Сатана каза: „А той те служи, той те благославя докато е богат. Вземи му нещата да видим дали ще те служи, ще те почита“. И Господ рече на Сатана: „Ето, той е в ръката ти“. Само животът му е опазен. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и след като вече му беше отнел всичко, порази Йов с лоши циреи от стъпалата му до темето му. И той си взе черепка, някаква такава, да се чеше с нея и седеше в пепел.
И тогава жена му рече: „Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри“. А той каза: „Ти говориш като една от безумните жени. Що? Доброто ли ще приемаме от Бога и да не приемаме ли и злото?“ Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Разбира се, Бог не го остави в това състояние. Той му даде двойно колкото имаше преди кризата и му даде синове, и му даде дъщери, че му бяха толкова красиви, че нямаше по-красиви от тях. И Бог го благослови, но Йов знаеше, че Бог е неговият източник.
И той каза във книгата: „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам“. Това трябва да бъде нашето отношение. В криза ли сме? Не сме ли в криза? Ние трябва да знаем, че ние не зависим от човеци, ние зависим от Бога. Ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние не само ще уповаваме в Него за всяко едно нещо, но също няма да се отмъщаваме и няма да спираме да вярваме, че Бог ще ни изведе от кризата.
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
Слава на Бога! Независимо каква криза има, Господ няма да ни остави в кризата и ние трябва да се радваме в Него, ние трябва да Го почитаме, ние трябва да Го прославим. Това не означава да бъдем в някаква еуфория, да се правим, че всичко е наред, когато не е наред. Ние затова имаме Псалмите, в които имаме думи, с които да плачем пред Бога и когато сме в криза, ние можем да плачем пред Бога, но въпросът е да плачем пред Бога, а не да Го отхвърляме. Въпросът е нашата вяра да бъде в Него, нашата надежда да бъде в Него.
Така че ако помним, че Бог е наш източник, ние ще Го почитаме, ние ще вярваме в Него и ние ще даваме, защото точно както прошката отваря взаимоотношенията, ние казахме, че ако искаме да имаме благословение, ние трябва да отворим нашето взаимоотношение с прошка, така даването отваря небето.
Лука 6:38
38 давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
Малахия 3:8-12
8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете.
И казвате: В какво Те крадем?
В десятъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети,
защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.
10 Донесете всички десятъци в съкровищницата,
за да има храна в дома Ми,
и Ме опитайте сега за това,
казва Господ на Силите,
дали няма да ви разкрия небесните отвори
да излея благословение върху вас,
така че да не стига място за него.
11 И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща,
и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви;
и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно,
казва Господ на Силите.
12 Всички народи ще ви облажават,
защото ще бъдете желана земя,
казва Господ на Силите.
Вижте, ние трябва да знаем, че понеже Бог е нашият източник, то всичко, което имаме, е Негово. Когато някои хора чуят за десятъка, те си мислят, че десятъкът означава, че само една десета от това, което имаме, е на Бога, а другото си е наше. Но не е така. Всичко, което имаме, е Божие. Защото Бог ни е дал живота, Бог ни е създал. Ние внесли ли сме нещо от света? Някой е дошъл на света с куфарче с пари, или с банкова сметка, или с някакви неща, или с къща? Не. Както казва Йов, гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна в земята. Защото с каквото и да те погребат, ти в една сметка ще се дезинтегрираш в прах. Нищо няма да вземеш за себе си. Така че всичко, което имаме, е от Бога.
Бог ни дава сила, във Второзаконие се казва да не забравиш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство. Ако ние получаваме заплата, то е защото Бог ти е дал здраве, Бог ти е дал мъдрост, Бог ти е дал способностите да работиш, Бог ти е дал работа, Бог ти е дал благоволение на твоите началници, да може да се държат на работата и да получаваш заплата. Така че всичко, което имаме, е Божие. Изобщо ние даваме тези 10% на Бога, за да покажем, че не само те, но всичко, което имаме, е от Него. И ние Го почитаме, като от Неговото даваме на Него, както казва цар Давид.
Така че с това даване, ние също отново си напомняме, че ние не сме нашият източник, а Бог е наш източник. И затова ние във време на криза почитаме Бога като наш източник. Това ще ни помогне ние да излезем от кризата, защото Бог като наш източник, Той няма да ни остави в кризата. Той ще ни изведе. Той има за нас нещо по-добро. Ако са те изгонили от работа, ако са те съкратили, не се отчайвай. Бог има за тебе по-добра работа. Бог има за тебе по-добро място. Ако преживяваш някаква криза, дори да е в тялото ти, не се притеснявай. Тази криза е за да може да се намери причината за това заболяване и тази причина да бъде отстранена и ти да оздравееш и да се стабилизираш. През каквато и криза да преминаваме, ние не трябва да гледаме това, че отива надолу, но трябва да гледаме по-доброто място, в което Бог ни води.
Дори да си в смъртна опасност, не се отчайвай, защото през тази смъртна опасност ти ще преминеш в Божията слава. Така че не трябва да гледаш надолу, не трябва да гледаш към лошото, но трябва да гледаш към доброто, към което Бог те води. Защото ние не се страхуваме от нищо. Исус Христос ни освободи от страха от смъртта. Така че ако се страхуваш от нещо, това означава, че не си се предал напълно на Исус Христос.
Евреи 2:14-15
14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,
15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
Но се казва, че Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство. Авраамовото потомство е това, което има вяра в Бога. Така че ние не трябва да се страхуваме от нищо. И това е следващият принцип: за да можем да преминем през кризата, ние не трябва да се паникьосваме. Това е много важно. Ако си бил уволнен, ако не можеш да намериш работа, ако ти се казва, че трябва да напуснеш квартирата си, ти трябва да се предпазиш от стреса, защото стресът ще те хвърли в паника, а паниката спира продуктивността.
Когато си в момент на емоционална нестабилност, паниката може да надделее и да предизвика напрежение, безпокойство и стягане в духа ти. И ако допуснеш да се паникьосаш, неминуемо ще загубиш способността си да мислиш и да действаш мъдро. Това е много опасно. Особено във време на криза, ние не трябва да се паникьосваме. Даже съм сигурен, че това е залегнало като едно от правилата при национални бедствия. Ако има земетресение, хората не трябва да се паникьосват.
Трябва да има водачи, които да успокоят хората, за да могат да преодолеят нещата спокойно. Защото ако всички се паникьосат и изпаднат в масова истерия, тогава просто няма да се направи нищо. А ти можеш да направиш нещо, ако си спокоен и ако знаеш какво може да се направи. Защото паниката води до блокаж. Да блокираш означава изведнъж да се стегнеш, да не можеш да направиш нещо, което е съвсем естествено за теб и да не използваш възможностите си. Това е например, ако има едно дете, което е свирило някаква песен и се подготвя за продукция пред хората, и тя може, или това дете, да кажем, че е момиченце, което свири на цигулка, и тя може много добре да изсвири произведението, обаче излиза на концерта, всичко е погледнато и тя блокира.
Аз си спомням веднъж такъв случай, аз свирих на китара и влизам да свиря в концертната зала и като ме стигнаха тия прожектори, аз забравих как да свиря и нищо не се получи, не излезе нищо от цялата работа. А иначе си го знаех много добре. Защото в момента ти блокираш. Или един футболист може да е много добър, но ако в момента блокира, може да не отбележи гол на празна врата. Спомням си, преди време имаше земетресение в Турция, не знам дали се спомняте. Оттогава, когато имаше едно земетресение, което беше много силно, и през следващото земетресение вече хората започнаха да скачат от прозорците, просто в паниката си. Какво ще ти помогне на тебе това, че ще скочиш през прозорец? Само можеш да си ускориш смъртта. Но хората просто в паниката си блокират и започват да правят неща, които иначе не биха направили. По същия начин, във време на криза, ние не трябва да се паникьосваме. Трябва да знаем, че ние имаме Бог.
Той е нашият източник. Той ще ни води. Той може да ни преведе през огън, през вода, може да ни преведе през мрежа, човеци да стъпват над главите ни, но Той ще ни въведе в богато място. Това е Неговият план за нас. Затова не трябва да се паникьосваме. Духовният живот, напрегнатостта и паниката заслепяват очите ни, за да приемем Божието Слово, потискат духа ни, разстройват вярата ни, ограбват молитвения ни живот. Ние забравяме, че трябва да се молим, когато се паникьосваме, забравяме да вярваме, забравяме да четем и не можем да получим отговори от Бога.
Така че как да се предпазваме от паниката? Първо, възможността е да се придържаш най-близко до нормалния си начин на живот. Ако си ходил на работа, излизаш сутрин и отиваш на работа; ако си бил безработен, пак излез сутрин. Отиди, търси работа, отиди, моли се, отиди, срещни се с приятели, но не иди да се затваряш вкъщи и край! Нямам работа, ще стоя тук, докато умра. Така няма да се намери изход. Трябва да излизаш и трябва да правиш нещо. Позволи на Словото и на Святия Дух да ти послужат, защото ако четеш и се молиш, Святият Дух ще донесе свежи откровения, ще се отвори вяра в сърцето ти и тази вяра ще отвори врата за Бога за действие в живота ти.
Също помни, че Бог е суверенен, понеже Бог е Творецът на всичко, Той има върховна власт над цялото творение.
Неемия 9:6
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
Бог е Цар на всичко, Той е Творецът.
Псалм 115:3
3 11 Нашият Бог е на небето;
прави всичко, което Му е угодно.
Даниил 4:35
35 пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?
Йов 42:2
2 Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
Така че Бог е над всичко и във всичко това Той ни познава, всеки един. Исус Христос казва: „А на вас и космите на главата ви всички са преброени“. Преди да изкажеш думата, Той вече знае всичко. Той те познава и Той познава мене, всеки един. И Той се грижи за нас. Той мисли за нас. Той има план за нас. Така че в Неговата сувереност Бог може да вземе нещата, които са били планирани за зло, и да ги превърне за добро.
Битие 50:20
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.
Но на Йосиф не му беше добре, когато братята му го продадоха на един керван търговци на роби, които бяха исмаилтяни, потомци на Исмаил. Не му беше приятно, когато беше фалшиво обвинен и хвърлен в затвор, и когато използва съня на виночерпеца на царя, и виночерпецът на царя забравя за него, и Йосиф остава още години в затвор. Но дойде време, когато Бог го издигна и го постави от позицията на затворник – макар че там той не беше на дъното, но беше помощник-надзирател – Бог го постави на позицията да бъде втори след фараона.
Фарон му даря пръстнината си, даря му колесницата си, и му казва „Ти управлявай цялото царство, ти си втори след мен“. И Бог промисля, за да може, когато дойде гладът, неговото семейство да дойде, и той им даде най-добрата земя, даде им най-големите права, и никой не смееше да ги закача, защото техният брат беше Йосиф. Така че Бог преобърна злото за добро. И в много преводи се казва, но в Римляни 8:28 ние знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Римляни 8:28
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Слава на Бога! Така че криза ли, безработица ли, каквото и да дойде в живота ни, то действа за наше добро. Един друг пример е в Битие 37:25, пак с Йосиф, че в момента, когато те го бяха хвърлили в един кладенец, после бяха седнали да ядат хляб, това бяха братята му, повдигнаха очи и видяха ето един керван исмаиляни, идващи от Галаад, камилите са натоварени с аромати, балсами, смирна и отиваха да ги закарат в Египет. Бог знаеше, че и Йосифовите братя щяха да предпочетат да го продадат, вместо да го убият, така че Той беше подредил събитията по такъв начин, че керванът неминуемо да мине покрай тях точно в този съдбовен час, така че Йосиф да има живот, да бъде запазен и той да бъде заведен в Египет.
Битие 37:25
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
До този момент Йосиф беше в рова, но Бог не го остави там. Друг пример е с Естир, когато противникът на евреите, който се казваше Аман, той планира как да избие всички евреи в един и същи ден и час, на 14-ия ден от месеца Адар. В същия този ден Бог направи така чрез Естир, че евреите станаха срещу всички свои неприятели и те победиха. Да, и този Аман, който беше подготвил бесилката за Мордохей, увисна на същата тази бесилка. Защото през нощта, когато царят искаше да спи, Бог отне съня от очите му и той каза: „Дайте сега, какво да правя, сега като няма да се спи, да прегледам царските архиви“ и той видя, че Мордохей е правил добри неща за царя и че той е спасил живота му от заговор.
Естир 6:1-14
1 През онази нощ сънят побегна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и ги прочитаха пред царя.
2 И намериха как Мардохей беше обадил за Вихтан и Терес, двама от царските евнуси, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.
3 Царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? А слугите на царя, които му прислужваха, отговориха: Не е направено нищо за него.
4 Тогава царят каза: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 Слугите на царя му отвърнаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.
6 След като Аман влезе, царят му каза: Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мене?
7 Затова Аман отвърна на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят каза на Аман: Скоро вземи одеждата и коня, както си казал, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не пропуснеш нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, а без друго ще паднеш пред него.
14 Докато още разговаряха с него, царските евнуси стигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир беше приготвила.
Така че Бог имаше начин и Той преобърна нещата. Може да прочетете книгата Естир за тази чудна история. Така че Сатана има замисъл, но Бог има промисъл. И Божият промисъл винаги осуетява замисъла на Сатана. В Йов 38:2 се казва: „Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи?“ Така че каквото и да става, ние не трябва да роптаем против Бога, но трябва да знаем, че Той има план. Той е над всичко, Той не е беден, Той не е слаб, Той не е незнаещ, Той е всемогъщ и въпреки това ни обича.
Йов 38:2
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет
с неразумни думи?
И го е потвърдил, като е дал Сина Си за нас. Така че, когато дойдат трагедии в живота ни, когато дойдат кризи, ние можем да плачем, можем да казваме „защо“, защото ние не знаем, но никога не трябва да изгубваме вярата си, че Бог има план за нас и че преминавайки през кризата, Бог ще ни заведе в нещо по-добро. Той има нещо добро за нас. И накрая, искам да ви кажа и това като един от последните принципи за справяне с кризата, че ако кризата е неизбежна, ние не трябва да я отлагаме.
Защото едно отлагане няма да я спре, а може само да я задълбочи. От съществено значение за успеха на всяко начинание е улавянето на подходящия момент. Много хора оставят на дадено място по-дълго, отколкото трябва, и така предизвикват още по-сериозни проблеми. Тези проблеми никога не биха възникнали, ако те си бяха тръгнали на правилното време. Когато дойде време да напуснеш, винаги ще има хора, които ще искат ти да останеш. И тяхното желание най-често ще е основано на лично чувство и сантименталност.
Но когато Бог те извежда от едно място, за да те въведе в друго, ти не можеш да си позволиш да бъдеш измамен и да основеш решението си на сантиментални чувства вместо на истината и на Божията воля. Един интересен пример по този въпрос намираме в Деяния 21 глава от 7 до 14 стих. По това време апостол Павел знаеше, че ще трябва да преживее окови и че ще трябва да попадне в затвор. Бог му беше открил това нещо, защото Бог му беше казал в 19 глава на Деяния на апостолите, 21 стих.
Деяния 21:7-14
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
Бог му беше казал така: „И като свърши това, Павел в Духа реши намерение да отиде в Йерусалим, след което да обиколи Македония, Ахая, казвайки: Като постоя там, трябва да видя Рим.“ Това може да ви звучи просто, но това е един много обширен план. Той беше в момента в Ефес, който е по средата на картата, и той казваше, че ще отиде в Йерусалим, обаче на път за Йерусалим ще мина през Македония, Ахая, т.е. за да отиде на Изток, той първо ще тръгне на Запад. Ще обиколи Македония, Северна Гърция, Ахая, Южна Гърция. Т.е. на път за Йерусалим от Ефес той ще мине през Македония, Ахая. И той отива до Македония, Ахая, отива до Солун, Филипи и Солун, Берия, след това отива до Коринт, Атина. След това се връща обратно и след това отива до Йерусалим и от Йерусалим казва, че отивам за Рим, а Рим пак е на Запад. Т.е. той иска да отива на Запад, но на път за Рим първо тръгва на Запад, после на Изток и после пак на Запад в по-далечната посока. И това намерение той го направи чрез Духа и Бог му беше казал, че той ще трябва да страда.
Деяния 19:21
21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
Защото на път вече за Йерусалим, той каза в Милет на църковните презвитери, той казва: „Святият Дух ми свидетелства във всеки град, казвайки, че връзване и скърби ме очакват. Но не се скъпя за живота си, като че не ми се свиди за него, сравнение с това да изкарам пътя си и служението си, което приех от Господа.“ И той каза: „Вярно е, че няма да видя повече никой от вас. Няма да видите вече лицето ми.“ И затова той им завещава как те да се грижат за църквата. Но тук виждаме, че той знаеше, че трябва да отиде в Йерусалим и че там в Йерусалим той ще бъде вързан, това означава, че ще попадне в затвора. И въпреки това той беше запътил за там.
Деяния 20:23
23 освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
И това беше една криза, подобна на Христовата криза. Понеже за Исус също се казва в Евангелията, че Той се пътуваше към Йерусалим, защото Неговата цел беше разпятието в Христовата криза. И в един момент, обаче, в своя път към Йерусалим, Павел стигна в Кесария, което беше най-близкото пристанище до Йерусалим. И разбира се, Павел би могъл да отложи кризата, да остане някъде. Но ако той беше отложил кризата, първо той ще излезе от Божията воля. И второ, ще отложи не само влизането в кризата, но ще отложи и излизането от кризата. Това означава, например, ако знаеш, че трябва да влезеш в болницата, за да ти направят операция, и че тази операция е животоспасяваща, и кажеш: „Аз сега ще отлагам тази операция“. Ама че как ще отлагаш? Може да отложиш дотогава, че да не може операция да се случи. Първо. И второ, колкото повече отлагаш, толкова повече отлагаш и оздравяването от операцията. Защото ако я направиш по-бързо, ще оздравяваш и по-бързо. И вижте, докато това се случва в Кесария…
Лука говори там и казва така: „И ние като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден. А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария. И влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седмината дякони, и останахме у него. И той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея и като дойде при нас, взе Павловия пояс, та си върза нозете и ръцете.“
Деяния 21:7-11
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
И рече: „Ето що казва Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ От Деяния на апостолите знаем, че Агав беше такъв пророк, че всичко, което беше казал, се беше случило. Той беше пророкувал глад и гладът беше дошъл. И тогава църквата беше промислила помощи за Йерусалим. И сега той беше пророкувал и казва, че Павел ще бъде вързан и предаден на езичниците. И Лука казва: „И като чухме това, ние и тамошните, вярващите, го помолихме да не възлиза в Йерусалим.“
Деяния 21:11-12
11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
Тогава Павел отговори: „Що правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Иисус.“ И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: „Да бъде Господната воля.“ Беше ли Господната воля Павел да отиде в Йерусалим? Беше! Ако проследите Деяния на апостолите, в същата глава, по-напред има едно пророчество от едни други вярващи, които така може би не бяха толкова зрели пророци, като пророка Агав.
Деяния 21:13-14
13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
Защото при пророкуването има не само чуване на Божието послание, но също и предаване на Божието послание. И тук имаме известен човешки елемент и виждаме, че в същата 21 глава имаше едни ученици, които чрез Духа казаха на Павел да не стъпва в Йерусалим. Да не стъпва в Йерусалим означава, че Бог сега казва: „Не отивай в Йерусалим.“ Обаче Агав, когато пророкува, той не му казва да не отива в Йерусалим, но му казва, че там го очакват връзване. Връзване, че той ще бъде хвърлен в затвора и предаден в ръцете на езичниците.
Но той не му казва: „Не отивай там.“ Защото Божията воля беше той да отиде там. Така че Павел знаеше, че той трябва да влезе в тая криза. И въпреки че го предупреждаваха, че това ще боли, той не спря заради сантименталност. Не се паникьоса. Той знаеше, че Бог е неговият спасител. И че той ще отиде в Рим на държавни разноски. Защото като затворник те го закараха до Рим. Така че не трябва да отлагаме кризата, ако тя идва. Ако тя е неизбежна.
НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОГА, АКО СИ В КРИЗА
И накрая бих казал това: не ограничавай Бога, ако си в криза. Защото може да ограничим Бога и да си удължим кризата първо с неверие, както Израел, които останаха 40 години в пустинята, когато можеха за няколко месеца да влязат в обещаната земя. Но с неверие те ограничиха Бога. Неверието ограничава Бога. Виждаме в Божието Слово, че на места Исус не можеше да извърши чудеса и знамения поради неверието им. Така че това е едно от нещата, които може да ограничи Бога, ако нямаме вяра в сърцето, че Бог има нещо добро за нас.
Бог има работа за нас, Бог има добри семейства за нас, Бог има всичко, от което имаме нужда, за да Му служим. И също с мързел. Защото ако ние не работим, ако ние казваме: „А, Бог ще промисли“, обаче Бог желае ние да се трудим. Това е, което Бог е казал, че ние трябва да работим, ние трябва да се трудим, но ако човек е мързелив и ако човек не работи, то тогава със своя мързел той може да ограничи Бога и може да продължи страданието си в кризата. Но нека Бог да ни помага.
Много бяха принципите, които ви казах днеска, но разсъждавайте върху това, което Бог ви е говорил и нека Бог да ни помага.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за всичко това, което Ти ни разкриваш и във всичко това ние виждаме насърчение, ние виждаме принципи, че дори и да дойде кризата, Ти няма да ни оставиш в нея, но Ти имаш план за нас и нашата надежда е в Тебе. Затова Те молим да запечаташ това слово в нас и да ни помогнеш ние да го живеем, за да можем да преодоляваме кризите, през които преминаваме и да живеем за Твоето слово. Благослови словото Си, Господи, и не дай да бъдем далеч от Тебе. Молим Ти се в тези кризи, които стоят пред нас, ние не знаем какво ще се случи, колко повече ще се задълбочи финансовата криза, не знаем, Господи, дали ще получаваме заплати, дали ще получаваме пенсии и какви ще бъдат те. Ние не знаем какво ще се случи с глобалното затопляне, не знаем какво ще се случи с децата ни, ние не знаем какво ще се случи с Антихрист, ние не знаем какво ще се случи с всички тези неща, които стоят пред нас, но ние знаем, Господи, че Ти си нашият Бог и че Ти си казал, че никога няма да ни оставиш и никога няма да ни забравиш. И през каквото и да преминем, Ти си с нас и че всичко съдейства за наше добро и знаем, че един ден ще Те видим във Твоята слава и ще бъдем завинаги с Тебе. Затова се молим, укрепи ни във вярата, укрепи ни, Господи, във връзката с Тебе, чрез слово, чрез молитва, чрез общение, Господи, за да можем да имаме Тебе на наша страна. Защото ако Ти си откъм нас, никой не може да бъде против нас. Затова Те благославяме и Те почитаме. В името на Исус. Амин.