Колосяни 1:15-19
Как нашите съвременници виждат Исус?
- Като велик учител.
- Като основател на една от световните религии.
- Като изцелител и чудотворец.
- Като велик човек.
Всяко едно от тези определения е вярно. Но всяко едно поставя Исус на едно доста по-ниско ниво от това на което Той е. В текста който ще разгледаме ап. Павел взривява всяко разбиране за Исус като за просто човек. Той Го описва с космически термини. Ако това, което той казва е вярно, тогава Христос е достоен за нашето поклонение и служение. Ако това, което апостолът казва за Исус не е вярно, то тогава, Той си остава просто един обикновен човек.
В текста ап. Павел дава на Исус седем велики звания. Но, за да разберем по-добре защо той прави това ние трябва да видим посланието в неговия исторически и литературен контекст. То е написано с две основни цели. Първо, да насърчи и утвърди относително новото християнско общество в Колос, и второ, да ги предпази от съблазънта на лъжеучителите, вероятно от различни клонове на мистичния юдаизъм, които са имали тенденцията да омаловажават Христос за сметка на техните лъжеучения.
Павловият отговор и на двете нужди се състои в това да им помогне да разширят виждането си за това кой е Христос – Неговото величие и превъзходство. Ако християните разберат по-добре кого имат те в Христос, то тогова всички други религии и учения биха изгубили притегателната си сила. Единствено в Него ние можем да имаме пълнота. Единствено в Него можем да бъдем съвършени.
ХИМН ЗА ХРИСТОС (1:14-20)
Нашият текст днес е класически по отношение на учението за Христос. Нещо повече, ние бихме могли да го наречем апогей на христологията. Ако вникнем в него на нас ще ни стане от ясно по-ясно кой е Христос. Затова аз ви насърчавам, докато го четем да отворите широко ушите си, за чуем силата на тези думи и да ги оставим да потънат дълбоко в душите ни. Стиховете, които ще разгледаме са от 15 до 19, но за пълнота ще прочетем от 14 до 20 (Колосяни 1:14-20):
14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; 17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. 18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. 19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, 20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
ХРИСТИЯНСКИТЕ ХИМНИ В НОВОЗАВЕТНИТЕ ПОСЛАНИЯ
Този текст звучи като химн, вмъкнат в посланието. Дали той е собствена композиция на ап. Павел или анонимен химн, познат в църквите от първи век ние не знаем. Но, пасажът е умело подреден и ритмически балансиран и поради това заслужава да се нарече поема. [i]
На редица места в посланията ние срещаме доказателства за поеми. Те биха могли да бъдат разпознати по следните признаци:
- На тези места движението на мисълта изглежда прекъснато с цел да бъде вмъкнат химна или поемата.
- Стилът е приповдигнат и се различава от нормалната проза в писмото.
- Те обикновено започват с някаква въвеждаща фраза, която показва промяна (тук това е относителното местоимение „който”).
- Те имат тенденцията да изпъкват или контрастират на фона на останалата част от текста.
- Речниковия състав на химните е рядко срещан и изключително стилизиран.[ii]
Освен в нашия текст, примери на ранни химни и поеми виждаме в Ефесяни 5:14; Филипяни 2:6-11; 1 Тимотей 3:16; и 2 Тимотей 2:11-13. Нашият пасаж е забележителен не само с дълбочината с която разкрива Христос, но и с красотата, която има като собствена литературна творба. В него ние можем да видим седем титли или звания, които разкриват върховенството на Христос.
1. ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ (1:15a)
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
„ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ”… Тази фраза въвежда две противоположни концепции – тази за видимо и тази за невидимо. Образът е нещо, което можем да видим. Невидимото по определение е нещо, което не можем да видим.[iii] Юдаизмът се е славел с вярването в един Бог, който не би могъл да бъде видян. Фактически, Десетте заповеди забраняват всеки опит да бъде даден образ на Бога, като образите на идолите, които били толкова широко разпространени в древния свят. Израилтяните трябваше да познават Бог като едно духовно същество, а не като нещо материално. И наистина, и Господ Исус потвърди, че „Бог е дух.” (Йоан 4:24). Това разбиране за невидимостта на Бога е част и от нашето, християнско разбиране. Ето няколко стиха, които бихме могли да споменем в това отношение:
- Римляни 1:20
20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
- 1 Тимотей 1:17
17 А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.
- Евреи 11:27
27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
Смайващата истина на християнството е, че невидимия Бог позволява да бъде видян в лицето на Исус Христос от Назарет Галилейски. Думата „образ” на гръцки е „ейкон” и означава „обект, формиран по такъв начин, че да наподобява изгледа на нещо”, „подобие, портрет” или с други думи „нещо, което има същата форма като нещо друго”.[iv] Евангелието на Йоан ни кара специално да се замислим над този парадокс (Йоан 1:14,18).
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
А също и в Йоан 14:8-9 четем:
8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. 9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
Йоан ни казва съвсем ясно, че Отец и Сина са различни лица на Троицата, но че в същото време в Сина Отец можа да бъде видян в цялата Негова слава. Изключително! Така че по отношение на Бога Христос е пръв във Неговото изявяване. Да, природата отразява Божията сила и божественост, но няма друг, който да изявява по-добре Бога от Христос.
2. ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ (1:15б-16)
Христос има първенство не само по отношение на изявяването на Бога, но и по отношение на сътворението. Второто звание на Христос в този химн е „ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ”.
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
Този стих използва близко-източната концепция за „първороден” (прототокос). Думата „първороден” може да означава както ред на раждане, така и специалния статут, който е имал най-големия син в семейството. [v]
„Първороден преди всяко създание” не означава, че Исус е първото създадено същество, но че Той превъзхожда всички създания. Две старозаветни препратки показват тази употреба на „първороден” като превъзходен.
- Изход 4:22
22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
- Псалом 89:27
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
По-горе от земните царе.
Така, че когато ап. Павел казва, за Исус, че Той е „първороден, преди всяко създание”, той има в предвид, че Исус е над всичко създадено в този свят. Когато говори, за това, че чрез Него е било „създадено” всичко, ап. Павел няма в предвид толкова флората и фауната в природата, колкото съзнателните същества – и човешки и духовни.
16 понеже чрез Него бе създадено
всичко, което е на небесата и на земята,
видимото и невидимото,
било престоли или господства,
било началства или власти,
всичко чрез и за Него бе създадено;
Твърде възможно е юдейските опоненти на църквата в Колос да са практикували поклонение на ангели (2:18). Юдеите по принцип са имали особено отношение към ангелите като посредници на Закона (Евреи 1:4-14). Те са гледали на Исус като на човек, а не като на Бог. Но, този християнски химн прогласява, че Исус е създател на всички по-нисши от него духовни същества – включително и ангелите. Той е над всички ангели и демони, над всички не само плътски, но и духовни същества. Фактически, те са били създадени за да служат на Него, понеже в текста се казва, че те са били създадени не само „чрез” Него, но и „за” Него.
3. ПРЕДИ ВСИЧКО (1:17а)
17 и Той е преди всичко,
Третото звание на Христос е, че Той е „ПРЕДИ ВСИЧКО”. На гръцки думата „преди” е „про”, „маркер за точка във времето предшестваща друга точка във времето, по раншен, предишен”.[vi] Този пасаж учи предсъществуването на Христос. Това означава, че Той е съществувал и преди да се въплъти или да се роди в плът на тази земя. Той не е просто човек, нито пък е създание. Той предшества всичко. Ние виждаме това не само тук, но и навсякъде в Новия Завет. Например:
Йоан 1:1-3
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
Йоан 8:58
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
Йоан 17:5
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
Исус е „АЗ СЪМ”, вечно съществуващия Бог, „който е бил, който е, и който ще бъде” (Откровение 4:8).
Така виждаме, че Христос е пръв не само в разкриването на Бога, не само в сътворението, но и във времето. Той е преди началото на всичко, понеже самия Той е началото.
4. ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА (1:17б)
Четвъртото звание на Христос е, че „ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА”.
17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
На гръцки тази дума е „сунистеми” и означава „да доближа две неща едно до друго чрез събиране, обединяване и сближаване”. [vii] Тази дума се среща също и във 2 Петрово 3:5
5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,
Подобни идеи намираме също в следните стихове:
Псалом 75:3
3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители,
Аз закрепявам стълбовете й.
Евреи 1:3а
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово
Това, което тези истини ни разкриват е, че като творец и създател на всичко Исус не е просто като някакъв часовникар, който създава часовника, навива го, настройва го и го оставя да си върви. Той е Този, който постоянно поддържа и свързва вселената в едно, независимо от всички микро и макро сили, които се опитват да я взривят.
Христос е пръв в поддържането на всичко на мястото му.
5. ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА (1:18a)
Петото звание на Христос в този невероятен химн е „ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА”. До тук ние разгледахме първенството на Христос по отношение на разкриването на Божието естество, по отношение на творението, по отношение на времето и по отношение на поддръжката на всичко в съществуване. Сега виждаме, че Христос има първенство и по отношение на църквата. Той е нейната глава.
18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той
Тук Павел само споменава аналогията между главата и тялото и Христос и църквата. В следващата глава той я развива когато споменава противниците на църквата като такива, които са изгубили връзката си с главата Христос (Колосяни 2:18-19).
18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 19 а не държи главата Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
На гръцки думата глава е „кефале”. Тя означава както физическа глава по отношение на аналогията между главата и тялото, така и едно по-високо положение или чин.[viii] Ние виждаме тази втора преносна употреба в Колосяни 2:10:
10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.
Но, в нашия пасаж в 1:18a ударението е върху жизнено важната връзка и власт, която Христос има над църквата. Ние сме Христовото тяло тук на земята и трябва да служим под Негово ръководство. Христос има превъзходство не само над началствата и властите, но Той също така има върховна позиция и във самата църква.
6. НАЧАЛОТО (1:18б)
В допълнение към концепцията за предсъществяването на Христос – това че, Той е „преди всичко”, ап. Павел набляга върху факта, че Христос е „НАЧАЛОТО”.
18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
В протестантския превод тази дума е преведена като „началникът”. Но, на гръцки тази дума е „архе” и нейната основна идея не е „управител”, а „започването на нещо като действие, процес или състояние, начало, точка във времето от която дадено нещо продължава”. Но, това начало не е просто нещо, а е личност, „първородният от мъртвите”, Този с когото започва всичко. [ix] В православната Библия тази дума е преведена като „начатък”, а в превода на „Верен” като „началото”. В края на Откровението Исус казва (Откровение 22:13):
13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
Христос споделя това свое звание с Бог Отец (Откровение 21:6)
6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
Христос е този с Когото започва всичко. Той има първенство не само в сътворението и във всичко, което Бог е създал досега, но той има първенство и е начало и на новото създание – това, което Бог е започнал с Неговото възкресение.
7. ПЪРВОРОДЕН ОТ МЪРТВИТЕ (1:18в)
От контекста на нашия текст се разбира, че когато говори за Христос като за начало, ап. Павел свързва това начало с възкресението на мъртвите. Защото, той обяснява:
18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
В ст.15б думата „първороден” беше употребена в смисъл на превъзходство, независещо от на реда на раждане. А тук се разглежда самата идея за ред на раждане. Христос е „първороден от мъртвите” в смисъл, че Той е първият, който е бил възкресен от мъртвите за вечен живот (Откровение 1:5). Неговото възкресение насърчава и нас, че и ние също ще бъдем възкресени при Неговото пришествие. Той е нашата надежда. Жив Господ – жива надежда!
- Йоан 11:25-26
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
- Деяния 26:22-23
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде, 23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.
- 1 Коринтяни 15:20
20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
Освен във всичко друго, Христос има първенство и във възкресението на мъртвите. Той е първородният измежду всички тях.
Седемте Христови звания изброени в този химн завършват с кулминация, която обяснява защо Христос е такъв какъвто е. Целта е следната:
18 за да има първенство във всичко.
„Първенство” на гръцки е „протейо” и означава да бъдеш на първо място в дадена група, да бъдеш първи всред първите.[x] Званията, които ап. Павел изброява в този химн не са дадени на Христос за да го направят превъзходен. Те са му дадени, защото Той е такъв и те го описват по възможно най-добрия начин. Той е на първото място – високо над всеки човек или духовна сила в цялото творение. Той е шампионът на шампионите.
СЪВЪРШЕНА ПЪЛНОТА (1:19)
Химнът достига кулминацията си, неговата връхна точка във върховенството на Христос по отношение на творението. Сега, накрая ап. Павел разглежда и Неговото взаимоотношение с Бога.
19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота…
На гръцки думата „пълнота” в този стих е „плерома”. „Пълнотата” е това, което донася завършеност и съвършенство. Тук тя е „общия сбор”, „гранд тотала” на Божията божественост. [xi] Думата „плерома” се е използвала като религиозен термин в гностическите писания от втори век, но тук в Колосяни тя потвърждава, че Бог напълно присъства в Исус, и че Той е напълно божествен. Тази дума е употребена по подобен начин в следващата глава, както и в Посланието към Ефесяните.
- Колосяни 2:9-10
9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.
- Ефесяни 3:19
19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
- Ефесяни 4:13
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Така че, кой е Исус? Дали е само равин или един добър учител? Дали е само пророк? Дали е само един добър пример, достоен за подражание? Да, всички тези неща. Но не само това – много, много, много повече – Той е върховен. Той е:
- ОБРАЗ НА НЕВИДИМИЯ БОГ
- ПЪРВОРОДЕН ПРЕДИ ВСЯКО СЪЗДАНИЕ
- ПРЕДИ ВСИЧКО
- ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СЕ СПЛОТЯВА
- ГЛАВАТА НА ЦЪРКВАТА
- НАЧАЛОТО
- ПЪРВОРОДНИЯТ ОТ МЪРТВИТЕ
Помислете си, кой е Христос и как го приемаме ние и как се отнасяме към Него? Дали Го ценим достатъчно? Дали Го почитаме както трябва? Дали служението на Него е нещо малко или маловажно? Той е първият. Той вече има първенство във всичко, но, дали ли сме Му първото място и в нашия живот!
[i] Wright, Colossians, p. 68.
[ii] Ralph P. Martin, “Hymns, Hymn Fragments, Songs, Spiritual Songs,” DPL 419-423, цитиращ E. Stauffer, New Testament Theology (Macmillan, 1956).
[iii] “Невидим” is aoratos, “такъв, който не би могъл да бъде видян, невиждан, невидим” от a-, “не”+ oraō, “да видя” (BDAG 94).
[iv] Eikōn, BDAG 283, 2
[v] Prōtotokos, BDAG 894, 2a.
[vi] Pro, BDAG 864, 2.
[vii] Synistēmi, BDAG 973, B3.
[viii] Kephalē, BDAG 541-542.
[ix] Archē, BDAG 137, 2. The idea of ruler or authority, which we saw in 1:16b above as “rulers” (NIV) or “principalities” (KJV), derives from the concept of one who begins or initiates.
[x] Prōteuō, BDAG 892.
[xi] Plērōma, BDAG 828, 3b.