И това, което ще ви споделя, е това, което той проповядва. Понеже вярвам, че това, което той казва, е действително много ценно за нашия християнски живот. Основният проблем, който е засегнал в цялото Свещено писание, е проблемът с греха. И това е причината, поради която Бог е изпратил Своя единороден Син, за да ни изкупи от греха. Въпросът за спасението, от една страна, е свързан с прощението на нашите грехове, с нашето оправдание поради изкуплението от Исус, поради проливането на Неговата свята кръв.
Това е основната истина, която ние споделяме с невярващите, че те трябва да повярват, за да могат техните грехове да бъдат простени въз основа на вярата им в Исус. И тази истина е важна обаче, както за нашето първоначално прощение и оправдание, така и за прошката на греховете ни, от която имаме нужда постоянно в живота си. Нека да си признаем, че не само невярващите, но и ние, вярващите, имаме нужда да получаваме Божията прошка, така ли? Да. Но също така, добрата вест за нас, повярвалите, е, че Бог, освен прошката, е подсигурил за нас благодат и сила да израстваме, да се променяме и да ставаме по-устойчиви и по-силни срещу изкушенията и греха.
Тоест, грехът да става все по-голяма рядкост. И нещо абсолютно неестествено, ненормално, нежелано в нашия живот. Има благодат за спасение, но има благодат за освещение. Бог ни е подсигурил тази благодат за освещение, която да ни води към промяна. И това, което ние ще разглеждаме днес и следващите седмици, е нашата вътрешна борба и това, което Бог е приготвил, за да можем да побеждаваме греха в нашето собствено естество, в нашия собствен християнски живот.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ Отговориха Му: „Не сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги. Как казваш Ти: Ще станете свободни?“ Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома, синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Тоест Исус тогава говори за свобода. Но не е свобода от някакво политическо робство, но свобода от грях. Така че Исус е нашият Освободител от грях и Той желае ние да бъдем свободни от греха. Понеже в този стих се казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Затова и заглавието на тази поредица е: „Наистина свободни“.
В Първо Йоаново се говори за вярващи, които живеят в светлината, и за вярващи, които живеят в тъмнината. Това са различни видове вярващи. Замира изявлението на две места в Първо Йоаново, че който е роден от Бога, не съгрешава. Така ли е наистина? Какво означава всичко това? Накрая на Първо Йоаново научаваме, че има несмъртен грях, но има също и грях, водещ към смърт, или смъртен грях. За какво става въпрос? По тези въпроси, както казах, е писано и в Първо послание на Йоан, но също по тези въпроси говори Исус Христос, за това са писали апостолите Петър и Павел в техните послания, също и в Посланието към евреите.
1 Йоаново 1:5-7
5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
И там се казва така: „А известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ Така че това първо поучение от поредицата може да се нарече като подзаглавие: „Ако ходим в светлината“. Но тук става въпрос за греха. И защо говорим точно за тази тема за греха? Темата за греха е твърде неприятна за нас, вярващите. Често си мислим, че не трябва толкова да говорим за греха по отношение на нас, вярващите. За греха на невярващите – защо не, трябва да се спасят от греха, ама ние, о, ние сме простени, Бог е Бог на благодатта, на милостта.
И ние, вярващите, имаме изградена представа, че след като сме новородени, въпросът за греха вече не е толкова съществен за нас, ние сме оправдани. Предпочитаме да слушаме послания за Божията любов, за Божията благодат, за Божията простителност, да слушаме послания от типа как Бог ни приема такива, каквито сме. Да, признаваме, че сме си грешни, си хващаме за тези думи, че ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Така за нас въпросът за греха вече е решен. Ако съгрешим, поизповядаме, после пак съгрешаваме, пак изповядваме. И така ние влизаме в един непрекъснат цикъл на съгрешаване и изповядване, до момента, в който това, че сме съгрешили, дори престава да ни прави впечатление и като че ли забравяме да изповядваме вече греховете си.
Но окей ли е всичко това? Не. Исус Христос идва много скоро и Той ще дойде за една невеста, която е църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, свята и непорочна. Това се казва в Ефесяни 5:27. Но невестата, това не е абстрактно понятие. Невестата е като църква на Христос. Невестата – това сме ти и аз. Исус ще дойде за вярващи, които отговарят на тази характеристика. Вярващи, които живеят чист и свят живот. И когато казваме, че Исус ще дойде, ние говорим за Второто пришествие и за грабването на църквата, но знаете ли, никой не е застрахован, че ще дочака грабването на църквата. Виждаме, че от време на време, дори хора в относително млада възраст, Господ ги привиква при Себе Си. Никой от нас не знае и не може да гарантира, че ще доживее дори до утрешния ден. За мен е възможно днес да бъде денят, в който аз трябва да се срещна с Господ.
За съжаление, не бих могъл да кажа за себе си, че съм тази чиста, свята, без петно или бръчка или друго такова нещо. Ние всички сме в процес на това. Затова трябва да полагаме усилия и трябва да се променяме. Въпросът за греха в християнския живот е изключително важен. Целият свят е тотално покварен от греха. Но нека да си признаем и то с голямо съжаление, че грехът не е само в света, но той е навлязъл в църквата. Навлязъл е в живота на християните, в живота на вярващите. Особено в съвременните вярващи и в съвременната църква. Какво се случва с нас, вярващите, че с такава лекота допускаме греха в нашия живот? Толкова ли е елементарен въпросът за греха? Съгрешавам, изповядвам, после пак съгрешавам, пак изповядвам: „Господи, ами ако съм съгрешил нещо, прощавай!“
Тоест, дори и аз самият да не осъзнавам, но толкова ли е евтин грехът в нашите очи, че ни е твърде лесно да го допускаме и въобще ли се замисляме колко висока цена е платена за него? Някои християни, някои богослови наричат това учение „евтина благодат“, но евтината благодат е в същност едно адско учение. Каква е истината? Истината е, че Бог мрази греха. Нека сега да кажем: „Бог мрази греха.“ Бог мрази греха. Да, Бог е любов, но Той мрази греха. Защо? Защото на първо място грехът представлява нарушаване на тези морални принципи и граници, които Той е постановил.
Грехът е непокорство, бунт срещу Бога, бунт срещу реда, постановен от Бога в Неговото творение.
1 Йоаново 3:4
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие. Казва се, грехът е беззаконие, т.е. нарушаване на закона.
1 Йоаново 5:17
17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.
Всяка неправда е грях. Първият, който е съгрешил, е Луцифер. И днес ние го познаваме с името Сатана. От момента на неговия бунт срещу Бога, той е най-големият противник на Бога, най-големият противник на всичко, което Бог е сътворил и постановил.
ГРЕХЪТ КАТО РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА
Най-големият противник на реда, който Бог е постановил да владее в Неговото творение. Сатана е първоначалният източник на греха в човечеството. С изкушаването на всеки човек, когато той изкушава теб и мен, неговата цел с това изкушаване е ние да допринесем за нарушаване на установения от Бога ред. Значи грехът е проблем на първо място, защото той е бунт срещу Бога. На второ място грехът е деструктивен, той е разрушителен, води към тежки последствия.
Разрушава както всеки човек, така разрушава семействата, разрушава приятелства, разрушава обществото, разрушава цялото човечество, да не говорим за природата и така нататък. Чрез своя грях, всеки човек нарушава реда и равновесието, което Бог е предвидил в Неговото творение. И като вземем, например, някакъв технически уред, например този микрофон, който аз използвам, някой инженер го е конструирал, някой го е произвел, има условия, при които този микрофон трябва да бъде използван.
Какво ще се случи с този микрофон, ако аз реша да го използвам под душа? Този микрофон може ли да работи под душа, под водната струя? Не може, ще направи късо съединение и ще се изключи. Няма да работи. По същия начин Творецът е поставил условията, при които както творението, така и обществото, което Той е планирал да живее в това творение, да функционират правилно. Когато нарушаваме тези условия, тези граници, които Бог е постановил, ние нарушаваме Неговия ред.
Затова светът е това, което ние днес виждаме, но нашият неприятел Сатана желае това да се случва и чрез нас. Той желае ние да съгрешаваме, нека да допринасяме за бунта чрез нас, чрез нашето съгрешаване. Но трябва да знаем, че грехът е бунт срещу Бога, грехът е разрушителен, грехът е опасен. Представете си улиците, които са толкова натоварени с превозни средства, но какво ще стане, ако няма правила за движение или никой не ги спазва? Светофарът светва червено, обаче колите продължават да вървят. От перпендикулярната посока също продължават да вървят. Какво ще стане, ако никой не спазва закона? Ще стане катастрофа. Ако няма ред, ако няма правила, ако няма граници, случва се катастрофа и ние непрекъснато слушаме за войната по пътищата и какво се случва вследствие на неспазването на закона. И това е грехът.
Всеки родител се стреми да научи детето си още от най-малко на границите на това, което е добро, което е полезно, което е здравословно за него и което е това, от което детето си трябва да се пази. Никой здравомислещ родител няма да разреши на детето си да си играе с нож. Трябва ли му на детето граница? Или никой здравомислеща майка няма да му даде куките, с които някога плете, за да му позволи да почне да бърка с куките в контакта. Има ограничения. И то за наше добро, за доброто на детето, за доброто на всички, които съблюдават тези ограничения. Така че грехът е нещо лошо и затова не трябва да говорим за него, затова трябва да се пазим от него, затова трябва да се справим с него.
ГРЕХЪТ КАТО РОБСТВО
И нещо по-лошо, той не е само разрушителен, той ни поробва. Бог, Творецът на цялата Вселена, е установил ред, правила и закони, правила и за нашите взаимоотношения в семействата ни, в цялото ни поведение. И всяко нарушение на този ред води до последствия, разрушава живота ни. Но има още една особеност, за която ви казах, и тя е, че грехът заробва човека. Той ни прави зависими, отнема свободата ни и ни превръща в роби на греха. И никой не може сам да освободи себе си от робството на греха.
Затова Бог предлага на всеки един грешник най-напред да бъде новороден чрез вяра в Исус Христос. И така започва Божията промяна в човека. Но всеки, който е новороден, ако той допусне отново влиянието на греха в своя живот и попадне под робството на греха, той също не може сам да освободи себе си. Затова нека да си припомним думите на Исус Христос, които са в основата на нашите размишления.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
И ето това аз желая за всеки един от нас, да бъдем наистина свободни. Аз знам, че не сме безгрешни. Предполагам, че грехът е налице в живота, в сърцата на всеки един от нас. Между нас има такива, които се борят с пороци, греховни връзки, зависимости. Но ако Синът ви освободи, това е добрата вест, Исус е готов. Той ни кани при Себе Си, Той иска да ни освободи. И е много добре да се възползваме от това, което Той ни предлага, защото в крайна сметка, ако не се възползваме от Христовата свобода, за греха има постановено наказание.
Т.е. ние ще бъдем наказани. А заплатата на греха е смърт. Това казва апостол Павел в Римляни 6:23. Т.е. грехът не само ни поробва, не само ни уврежда, но накрая ни убива. Обаче добрата новина в Римляни 6:23 е, че след като казва, че заплатата на греха е смърт, апостол Павел не поставя точка, а запетая и казва: „А Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“.
ВСЕКИ ЧОВЕК БЕЗ ХРИСТОС Е ГРЕШЕН
Ей ето за този вечен живот ще говорим. Нека напред да погледнем това, което ни учи Божието Слово относно всеки човек, който все още е без Христос. Всеки човек без Христос е грешен. Апостол Павел пише в Римляни 3:23 и в цялата първа част на посланието си, т.е. го доказва, и от тези изречения Писанието заключва всички под грях, и там се казва понеже: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“.
Това е констатацията, това е оценката на Божието Слово за всеки човек, който е без спасителна връзка чрез вяра в Христос. Тази оценка се отнася до неговите дела и поведение. Казва: „Всички съгрешиха“, т.е. всички вършат грехове, всеки е нарушил Божиите морални граници и е виновен пред Бога за сторените от него грехове и престъпления. Човек без Христос не може да не съгрешава. Мога ли да го повторя отново? Човек без Христос, колкото и добър, колкото и добре възпитан да е, колкото и от благородно семейство да произлезе, в каквато и благородна среда да се развива, човек без Христос не може да не съгрешава. И това е поради греховната природа, която всеки човек наследява по рождение. Просто грехът е генетичен, поради първородния грях.
Божият отговор на тази греховност на човека е изкуплението в Исус Христос. Днес Бог кани всеки човек, независимо дали се счита грешен или не се счита за грешен, той пак е грешен. Той да не се самозалъгва, той да повярва в Христос. Дори и тези, които са извършили най-тежките грехове и престъпления, Бог кани всеки човек да се обърне към Него. Дори и докато си в затвора, Бог те кани да дойдеш при Него и да се покаеш.
Покай се за греховете си, признай се за грешен, поискай Божията прошка, изповядай своята вяра в Исус Христос, тази вяра е спасителна и Бог ще ти прости греховете, ще те очисти, ще те оправдае. Ако човек се покая, ако невярващият се покая, ако грешният се покая, в момента на покаянието му Бог прощава всичките му грехове, независимо дали са много или малко, големи или малки – това са човешки категории, Бог прощава всичките ни грехове, т.е. получаваш прошка.
Но не само това, в този момент Бог извършва една вътрешна промяна. Една вътрешна промяна, която ние наричаме „новорождение“ въз основа на Божието Слово. Не „прераждане“, но „новорождение“. Тази промяна означава следното: без Христос човек може да се отъждестви с думите на апостол Павел, който в Римляни 7:18 казва: „Защото зная, че у мене, т.е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша“. Това е човешката природа без Христос.
Римляни 7:18
18 Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
Човешката природа без Христос не може да не съгрешава. Но в момента на нашето „новорождение“, вътрешният човек, нашият човешки дух, който до този момент е бил мъртъв, възкръсва, отделен от Бога, в този момент, чрез „новорождението“, чрез покаянието, нашият дух се съединява с Бога. Бог влага Своя Дух да живее и да пребъдва в нас. И даже нещо повече, в 1 Йоаново 3:9 се казва, че Божият зародиш пребъдва във всеки човек, който е роден от Бога.
Ефесяни 2:1-5
1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите.
4 Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5 даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени)
Ефесяни 5:11
11 и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Т.е. чрез „новорождението“ Бог влага Неговия зародиш, Своя Дух, Неговия Дух в теб, в мен, във всеки, който се обърне към Него и се новороди. Т.е. благодарение на този Божий зародиш, благодарение на Святия Дух, „новорождението“, човек, който вече не е духовно мъртъв, той вече е във връзка, в дълбока духовна връзка с Господ, и благодарение на Господ започва една промяна, промяната следствие на „новорождението“. И тази промяна е промяна отвътре навън.
Духовната същност на „новорождението“ – човекът в нас започва да влияе върху нашите мисли, желания, стремежи и т.н., докато целият живот бъде преобразен. Т.е. тук имаме добрата вест за човека, който е повярвал, и тя е, че човекът, който е без Бога, той не може да не греши, той винаги греши. Но човекът, който е новороден, той вече може да не греши. Ние говорим един от пътите за това, че в Христос ние сме нови създания и се казва „родени от Бога“ – не се съгрешава.
Т.е. ако ти бъдеш новороден, ти вече имаш способности, които не си имал преди да бъдеш новороден. Ако ти си новороден, ти вече имаш способност, и аз имам способност да не съгрешавам. Но има един проблем. Новороденият човек има, така да се каже, две естества. Едното е неговото ново естество, новороденият човек вътре в него, така нареченият „Божий зародиш“, както казва Йоан. Обаче другото му естество също е в него и това е старото му естество, или плътта.
Плътта е нашата плътска природа, старите ни навици, мисли, желания, приятелства, интереси и така нататък. За това се говори в Римляни 8 глава, 7-8 стих, Ефесяни 2:3, Галатяни 5:19. И така, ако аз се поддам на желанието на старото естество и започна да върша делата на плътта, тогава моят новороден дух не ми дава спокойствие, не ми позволява да я карам по стария начин. Тогава у християнина се получава едно раздвояване. Нямам предвид раздвояване на личността в психиатричен смисъл на думата, но имам предвид това, което апостол Павел пише в Галатяни 5:17, защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.
Римляни 8:7-8
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
Ефесяни 2:3
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите.
Галатяни 5:19
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
Галатяни 5:17
17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.
Така че всеки новороден човек изпитва тази вътрешна борба. Т.е. тези две естества в нас са във война. И вярвам, че ще се съгласите с мен, че в изкушението има възможност да съгрешите, да кажете нещо, да се запалите, да се ядосате, да отвърнете, дори да хвърлите нещо по този човек, да се сбиете, но в този момент нещо отвътре ви казва: „Не, не, не, не е правилно, не трябва да правиш това, трябва да въздържиш езика си“, нещо друго се опитва да направиш, което е лошо.
Отвътре обаче усещаш, че това не е правилно. Този човек, който е духовно жив и буден, духовно изпитва тази борба. Ако някой не изпитва тази вътрешна борба и продължава стария си живот без никакви угризения, без никакви задръжки и проблеми, то или не е новороден, или е престанал да пребъдва в Христос. Така че тази вътрешна борба е нещо реално и в нашите песни дори казваме: „Борба ни предстои, това е пътят на живота“. Ако използваме илюстрацията на Исус Христос за лозата и клоните, или пръчките, един такъв човек, който не изпитва тази борба, той е като една клонка, която е прикачена и може да виси на лозата, може да я вее вятърът, обаче тя е прерязана и животът на лозата не може да циркулира в нея.
Святият Дух не може да действа. Исус Христос на този етап се е оттеглил, ако е бил Той някъде новороден, но просто е загърбен, заглушен. И някъде там Святият Дух е заглушен, без човек да Му обръща никакво внимание. Но пътят на освещението, към което Бог ни призовава, това е Божията цел за нас. Т.е. след като ние се новородим и започнем в нас тази борба, това е нещо естествено, оттам нататък ние трябва да растем в освещение, именно за това говоря днес.
Във Филипяни 2 глава, 12-13 стих се казва: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“. Да изработваме спасението си означава, че промяната, която Бог прави в нас, ние трябва да я продължим. Това означава, че дневно ни предстои да побеждаваме копнежите на плътта и копнежите на твърдата ни природа и поведението ни да се обуславя не от копнежите на плътта, а от вътрешния шепот, от шепота на Святия Дух.
Филипяни 2:12-13
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
Това е привилегията на Божиите синове. Както се казва в Римляни 8 глава, 14 стих: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове“. Този вътрешен тих глас, шепотът на Святия Дух, ако ти си новороден и имаш този вътрешен глас и шепотът на Святия Дух в теб, той те подтиква към свят живот. Святият Дух винаги ни подтиква – водени в посока на изпълнение на Божията воля, водени към живот на святост, победа над изкушението и греха, водени към живот според Божието Слово – свят живот.
Римляни 8:14
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
Това е Божията воля за нас. И това е ясно изявено в 1 Солунци 4 глава, 3 стих: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение“. Да се въздържате от блудство, да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почит, а не в страст на похот, както езичниците, които не знаят Бога, и да не пристъпва никой да онеправдава брата си в това нещо, защото за всичко това Бог е въздател, както ви по-напред заявихме, уверихме, защото Бог не ни е призовал към нечистота, а към святост.
1 Солунци 4:3
3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;
Божията воля за нас е освещение, не само в сексуалната сфера, но във всяка сфера на живота ни. И липсата на процес на освещение в живота ни е доказателство за липсата на новорождение. Т.е. ако ти не мразиш греха, ако ти не се бориш с греха, ако ти нямаш в себе си тази вътрешна борба, ако ти не се освещаваш, това означава, че въобще не си бил новороден. Но ако ти си новороден, ти си започнал, Бог е започнал този процес на освещение и ти си на път да растеш в святост, като събличаш старото естество и се обличаш със новото.
В Евреи 12:14 се казва: „Търсете мир със всички, но това освещение е без което никой няма да види Господа“. Така че това е Божията воля за нас, нашето освещение. Крайната цел и крайната воля на Бог за нас е Христос да бъде изобразен в нас. Ние ще бъдем като Него, това се казва в 1 Йоаново 3:2. В нас да бъде изграден Христовият характер или плодът на Духа, както се казва в Галатяни 5:22-23. Да имаме Христовия копнеж, да вършим волята на Отец, да имаме Христовата загриженост към неспасените, към нуждаещия се свят.
Евреи 12:14
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
1 Йоаново 3:2
2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.
Галатяни 5:22-23
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Но това освещение е един постепенен процес. В момента, когато ние се обръщаме към Бога със покаяние и спасителна вяра в Христос, в момента, когато Бог прощава греховете ни, означава ли това, че веднага ставаме безгрешни? За съжаление, не. Ние можем да преживеем реалната опитност на новорождението, усещаме и вярваме, че сме нови човеци, обаче промяната в реалния ни живот не е така изведнъж радикална. Значи ли, че не правим отново същите неща, които преди това сме правили или са били причина да сме разочаровани от себе си, обаче много ги забелязваме в себе си.
И това може да бъде едно голямо разочарование. Божието Слово съвсем ясно ни казва, и аз го казвам със съжаление, че докато сме от тази страна на вечността, т.е. в това материално тяло и не още в нашето възкресенско тяло, в това смъртно тяло, никога няма да станем абсолютно безгрешни. Със съжаление го казвам, но на този етап Бог не е позволил грехът изцяло като притежаваща сила да се отмахне от нас, така че никакви изкушения, никакви грехове да не могат да ни съборят.
Напротив, Бог е определил и Бог има цел с нас да изгради в нас една непримиримост към греха. Ние не трябва да се примиряваме никога с греха в живота и да го приемаме. Бог иска ние да се учим да се борим с греха, да надделяваме и да побеждаваме над изкушенията на сатана и на греха в нашия живот. Божията воля е да израстваме, да ставаме по-устойчиви, да сме по-силни в тази борба и да се променяме и да ставаме повече и повече като Исус. Затова в Първо Йоаново, в първа глава, осми стих, Йоан пише, макар че той говори като апостол и като един, който ходи в светлината, но той казва в осми стих: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си. Истината не е в нас“.
1 Йоаново 1:8
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
И после още по-ясно в десети стих той казва: „Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас“. Знаете ли кое най-много ме насърчава в тези думи? Това, че апостол Йоан, пишейки тези думи, включва и себе си в това число. Пишейки в първо лице, множествено число. Той не казва: „Аз съм апостолът, който е в света и безгрешен, но обаче вие ако речете, че нямате грях, лъжете себе си“. Не, той казва, включва и себе си и казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си“.
1 Йоаново 1:10
10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.
Има вярващи, които са прекалено чувствителни към греха. Те изграждат в себе си една болезненост или болезнено подозрение, че всичко е грях и те постоянно живеят в едно постоянно чувство за вина. И казват: „Аз съм грешен, аз съм недостоен“ и това е неправилно, защото Сатана, нашият враг, използва тази чувствителност да ги тормози. Но има също и вярващи, които са изпадали в другата крайност, те са изгубили своята чувствителност към греха и считат, че всичко им е позволено.
И така, това е един важен въпрос, към който ще преминем. Какво ни учи Новият завет за греха в живота на повярвалия? Всеки грях е грях. Няма малък грях, няма голям. Всеки грях, независимо как ние го оценяваме – малък, голям, нищожен или сериозен, цената, която е платена за него е твърде висока. Това е кръвта на нашия Господ Исус Христос. И все пак Новият завет и особено Първо послание на Йоан, разделя греховете на три категории, в зависимост от духовното състояние на човека, който ги извършва.
Не в зависимост от това каква е постъпката или колко голям или малък е грехът, а в зависимост от духовното състояние на човека. Тези три категории на хора, които вършат греха – първата категория е хора, които ходят в светлината, т.е. има вярващи, които ходят в светлината, но са грешащи. Втората категория е вярващи, които живеят в тъмнината. Т.е. те са новородени, но живеят в тъмнината. Вярващи. Да, има много в църквата също. Вярващи, но живеят в тъмнината.
И третата категория е тези, които са стигнали до такава степен, да са закоравели, че вършат смъртен грях и те не могат да бъдат спасени. Но първата категория е ако ходим в светлината. Да ходим в светлината – това е нормалното състояние на всеки един новороден християнин. И да припомня някои стихове, които прочетохме по-рано, 1 Йоаново 1:5: „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, апостол Йоан говори, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“.
1 Йоаново 1:5
5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.
Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Точка. Това е дефиницията. Това е определението за Бог. Той е светлина. В Него няма никаква тъмнина. Това означава, че няма в Него никакъв грях. И от 1 Йоаново 1:7 се казва: „Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“.
1 Йоаново 1:7
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Вижте, когато Йоан казва: „Ако ходим в светлината“, този израз показва, че ние ходим в близост, във връзка и в общение с Бог. И отново припомням в Евангелието на Йоан, 15 глава, Исус Христос използва друга илюстрация – „лозата и пръчките“. Там Той казва: „Пребъдвайте в Мен“. Т.е. тези, които ходят в светлината, те пребъдват в Христос, а тези, които ходят в тъмнината, те не пребъдват в Христос. И тук Йоан използва друг израз. Той казва: „Ако ходим в светлината“. Двата израза – „да пребъдваме“ и „да ходим в светлината“ имат едно и също значение – означават дълбоката духовна връзка, която новороденият, повярвалият в Исус Христос има със самия Бог, чрез Святия Дух – пребъдването и ходенето в светлината.
Когато пребъдваме в Исус Христос, както пръчката на лозата, когато ходим в светлината, ние имаме общение с Бога и това е най-важното. Това е нещото, което ни определя като християни. Стихът продължава 1 Йоаново 1:7: „Но когато ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“. Какво означава това? Означава ли, че не се съгрешава? Не! Защото в 1 Йоаново следващия стих, 1:8, там пише: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, истината не е в нас“.
Тоест, макар че ходим в светлината, пак е възможно човек да съгреши. Представете си един човек, който излезе някъде в града, ама с един чисто бял костюм, изцяло с бели дрехи, снежнобели. Ако с такива дрехи се разходите из града, само докато се върнете, на няколко места ще има петна. От прахоляка, от скачването на автобуса, от мръсотията. Тук сме се опръскали, там сме се опръскали, тук или къде е там петна? Това е нашето ежедневие. И той казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем, истината не е в нас“.
Това е подобно на когато Исус искаше да измие нозете на Петър, и Петър Му каза: „Изкъпи ме“. Защото, който е бил веднъж измит, няма нужда отново да се изкъпва, но пак има нужда да му се измият нозете. Т.е. ако ние сами ходим в този свят, нашите нозе, най-малкото, се изцапват. Т.е. макар и да ходим в светлината, да съжалявам, е възможно да се съгрешава. Имаме обаче едно обещание в 9 стих и казва: „Ако изповядаме греховете си, верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Ако изповядаме греховете си, това означава, че ние не сме искали да съгрешим. Ние сме се изцапали, но без да искаме. Ние може да съгрешаваме, без да искаме. За нас грехът, ако ходим в светлината, е нещо нежелано. И след като сме съгрешили, това ни тежи. Говорим за Святия Дух, за Неговото присъствие, за Неговото изобличение, което е в нас. Ако ние съгрешим, усещаме, че нещо не е наред. Или сме казали дума, която не е трябвало, или сме направили нещо, което не е правилно.
И усещаме в себе си едно вътрешно неудовлетворение. Изгубили сме мира си, както ние казваме на такъв църковен жаргон. Нямаме мир. И тогава заставаме пред Бога в смирение на молитва и се признаваме, че сме съгрешили. Това не е молитва от типа: „Господи, ако случайно съм съгрешил в нещо, прощавай ми“. Когато човек е в светлината, пребъдва в Исус Христос и допусне грях, той съзнава в какво точно е съгрешил. И той не казва: „Ако случайно съм съгрешил“.
Такъв човек съзнава, че е съгрешил. И той изповядва точно в какво е съгрешил, признава пред Бога своя грях. И веднага Бог ни прощава. Словото казва: „Бог ни очиства от всяка неправда“. Ние признаваме тези грехове, за които знаем. Бог ни очиства не само от тях, защото може да има грехове, за които не знаем. Но Бог ни очиства и от тях, от всяка неправда. Бялата дреха на праведника се изцапва, но Бог отново очиства от всяко зацапване. Но тук апостол Йоан ни предупреждава в Първо Йоаново, във втора глава, в първи и втори стих.
1 Йоаново 2:1-2
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния.
2 Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.
Той казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате“. Т.е. това не е позволение за грях. Не е разрешително да грешиш. Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца. И Исус Христос Праведния, Той е нашето умилостивение за нашите грехове. И не само за нашите, но и за греховете на целия свят. Тази истина за Божията прошка не е извинение да продължаваме свободно да съгрешаваме. Грехът на християнина, който цени святостта, който пребъдва в Исус Христос, е нещо рядко и нежелано, от което вярващият се стреми веднага да се освободи чрез своята изповед и пълно доверие, че Исус Христос е Този, Който е нашето умилостивение.
Но това, което апостол Йоан пише по-надолу в посланието, са думи, които предизвикват много въпроси. Първо Йоаново 3:9 казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“. Внимателното разглеждане на този стих „Никой, който е роден от Бога, не съгрешава“ не означава, че новороденият човек не допуска никога никакъв грях, а означава, че новороденият не взема съзнателно решение за съгрешаване.
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Не взема съзнателно решение да извърши грях. Защото в същото послание е казано: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас“. Т.е. той може да съгреши, но не съзнателно. Коя е причината, поради която роденият от Бога не взема съзнателно решение да съгрешава? Причината е, че Божият зародиш пребъдва в него. Такъв човек не може да съгрешава, защото е роден от Бога. И след това се повтаря същото нещо, същата истина. В Първо Йоаново 5:18 Йоан казва: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава, но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него“.
1 Йоаново 5:18
18 Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него.
Една от характеристиките на човек, който е роден от Бога, е, че той пази себе си и лукавият не се докосва до него. Много вярващи се притесняват от дявола: „О, дяволът ме преследва, дяволът е винаги след мене“. Но роденият от Бога човек пази себе си и лукавият, дяволът, не се докосва до него. И сега тук възниква вторият въпрос.
Ако ходи в тъмнината, то е друга група вярващи. Това са новородени вярващи, които имат връзката с Бога, ходят в светлината, може да паднат в грях, но не съзнателно, но веднага си поправят нещата. Но какво ще стане, ако престанем да ходим в светлината, макар че сме били вече новородени, и започнем да ходим в тъмнината? Защото има светлина, има и тъмнина. Тъмнината е отсъствие на светлина. Бог е светлина, но духовна тъмнина означава отсъствие или отделяне от Бога.
Ако ти ходиш в тъмнината, това означава, че си се отдалечил от Бога. Има ли отпаднали вярващи? Пълно! Те в светлината ли ходят, макар и да са били новородени? Не, те ходят в тъмнината. Да ходиш в тъмнината означава, че ти си нарушил връзката си с Бог, престанал си да пребъдваш в Него. Святият Дух продължава да живее в теб или в мен, защото Той казва: „Святият Дух ще бъде във вас“, но Той е някъде забутан назад. Ние сме Му обърнали гръб. Въобще не ни интересува. Той ни подтиква, насочва, говори, а ние въобще не се интересуваме.
В Първо Йоаново 1:6 се казва: „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината“. Т.е. ако ние ходим в тъмнината, не можем да казваме, че ние имаме общение с Бога. Общението с Бога, ако ние ходим в тъмнината, е загубено. Когато ходим в светлината, грехът е нещо рядко, нещо нежелано, нещо, от което ние се отвращаваме и веднага искаме бързо да се отървем от него.
1 Йоаново 1:6
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
Но когато сме в тъмнината, когато връзката ни с Бог е нарушена, тогава грехът ни не прави впечатление, той не е толкова страшен. Даже не се търси оправдание. Ние си имаме извинения да грешим. Когато един християнин допуска съзнателно грях, когато взема решение да съгреши, това е показател на само едно нещо: че в този момент той е изгубил духовната си връзка с Христос. И в този момент, макар и да е бил новороден, той е в тъмнината. И един от проблемите на много вярващи е, че те допускат единичен съзнателен грях, който е ходене в тъмнината.
Просто в даден момент такъв християнин решава да направи нещо, което знае, че не трябва. Той го прави. Грехът го е излъгал, че няма да има последствия. Други съзнателно приемат многократно съгрешаване в един и същи грях. И просто поемат по пътя на греха, без да се съобразяват с моралните граници на Божието Слово, без да се съобразяват със святостта на Бога. И дори те се оправдават и остават в това, като вършат същия грях. Това, което е характерно за такъв човек, който вече навлиза в тъмнината и се отдалечава от светлината, е, че той губи своята духовна чувствителност.
За него грехът вече не е толкова страшен. Аз бих казал, въобще не е страшен. Такива вярващи дори не признават, че са извършили грях и твърдят, че поведението им, постъпката им е нормална. Или пък, дори да съгрешават, намират си оправдание. Има толкова съвременни лъжливи доктрини, които защитават такъв вид живот в грях. И казват: „Бог е Бог на благодатта“, „Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава“. Това е за хората, че съгрешаваме. Някои даже казват: „Макар и да съгрешавам, пак се чувствам Божи“.
Представете си, чувстваме ли Божието Слово? Исус Христос обаче е абсолютно ясен. Той казва: „Всеки, който върши грях, слуга е на греха“. А всъщност гръцката дума за слуга е „роб“. Той е роб на греха. И Той казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. И днес няма да се задълбочаваме много в тази посока, да се грешават християни, които вече излизат от светлината и навлизат в тъмнината. На тази тема, ако Бог ни позволи, ще говорим следващата неделя.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Но сега искам само това да кажа, че единственият изход за греховете, които допускаме съзнателно, и ако сме ходили в тъмнината, е покаяние. Тоест, макар да ходиш в тъмнината, за тебе все още има надежда. И надеждата е, ако ти се покаяш. И то покаяние не е от типа „Господи, ако съм съгрешил, ме прости“, но покаяние, което е сърцераздирателно, придружено със съкрушение и пълно предаване на Господа, за да преживеем освобождението от Исус Христос. Следващата неделя, ако Бог ни позволи, ще разгледаме какви са опасностите от съзнателното допускане на грехове и как бихме могли да паднем под греховни зависимости.
Въпреки че сме християни, как можем да ги победим? Какво представлява покаянието на вярващия, който е допуснал съзнателен грях? И така нататък. Но има също и трета категория. И това са хората, които са извършили смъртен грях. Казахме, човек, който съгрешава, докато ходи в светлината. Това е първата категория. Втората са хора, които съгрешават, когато ходят в тъмнината. А третата е човек, който вече извършва смъртен грях. В греха си такъв човек се е отдалечил от светлината, е попаднал в тъмнината, но когато човек е в тъмнината, той губи своята духовна чувствителност, както казахме.
Което означава не само, че забравя и не се сеща за покаяние. Или ако има покаяние, то е повърхностно, неистинско и не е животопроменящо. Но много вероятно е такъв човек, ако ходи в тъмнината, просто да затъне прекалено много в греха, до такава степен, до която да не можеш да излезеш вече от греха и да не искаш да излезеш от греха. И тогава какво се получава от тази трета категория хора? Святият Дух те подтиква, говори, но сърцето, което е изпаднало в грях, не чува. Святият Дух изобличава, човекът обаче не обръща внимание.
Святият Дух подрежда нещата така, че да срещнеш човек, който да ти помогне, да те посъветва, да внимаваш на своя живот. Може би ще чуеш проповед, ще прочетеш книга, ще попаднеш на Божието Слово. Може би и днес е такъв момент и Святият Дух пак ще продължава да действа в теб, но ти не обръщаш никакво внимание, всичко е наред за тебе. И тогава човек може да изпадне до такава степен в състояние на закоравяване на сърцето, че да загуби вечния си живот.
Такъв човек не просто ходи в тъмнината, а той остава в тъмнината и затова се говори в 1 Йоаново 5 глава, 16-17 стих. Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, т.е. той ходи в тъмнината и съгрешава, нека да се моли, Бог ще му даде живот. В 16-17 стих Йоан продължава и казва: „Има смъртен грях“. Това е нещо много тежко. Има смъртен грях. Не казвам за него да се помоли, т.е. това е вече стигнало до такава степен, че не се моли вече за него, няма смисъл.
1 Йоаново 5:16-17
16 Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт – не казвам за него да се моли.
17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.
И Йоан казва: „Всяка неправда е грях, има грях, който не е смъртен, обаче има и смъртен грях и за този вече няма смисъл да се моли“. Тези думи са доста плашещи, но те се отнасят за изключително редки случаи на човек, който наистина много е закоравил своето сърце, до такава степен, че вече е станал безчувствен към гласа, изобличението, подтиците, напътствията от Святия Дух. Божият зародиш е напълно потъпкан в него, заедно със съвестта и със Святия Дух той е изолиран някъде в най-дълбокото мазе на сърцето му.
А в такъв човек, в такова състояние на закоравяване на сърцето, не може дори да се покае, не може да се осъзнае. Избира да живее в греха, независимо че знае какви ще бъдат последствията от него. И това състояние е описано също в Посланието към Евреите, 10 глава, 26-31 стих. И там в 26-27 стих се казва: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще погълне противниците“.
Евреи 10:26-31
26 Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.
28 Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
Това вече са противници. Ако съгрешаваме самоволно, и тук има разлика между това, ако някой вярващ съгреши и се намира за момент в тъмнината, има шанс за покаяние и за обръщане към Бог и това Христос да го освободи. Но когато човек постоянно пренебрегва гласа на Святия Дух, пренебрегва изобличението на Божието Слово и достигне до тази степен на съгрешаване, на прегаряне на сърцето, че вече става безчувствен към съвестта си, към Святия Дух. Тук искам да ви кажа, че това вече е съзнателен избор на човека да греши.
Това е решението, избор на човека да даде гръб на Бога и да живее в греха. Тези случаи са много редки и Бог да ни пази да не стигаме никога до там. Но за това трябва да се пазим от греха. И да ходим в светлината, да не допускаме да ходим в тъмнината. Има случаи, когато вярващи, които са искрени, наивни, понякога са излъгани от дявола, че са извършили такъв самоволен грях. Или пък други дяволът ги лъже, че са похулили Святия Дух и те вече казват: „За мен няма никакъв шанс, това не е истина“.
Ако ти страдаш заради това нещо, значи, че това не е истина. Това не е истина за теб, защото ти още чуваш гласа на Святия Дух. Но какви са критериите? Това е самоволен грях не поради изкушение, не поради морална слабост, а поради съзнателното решение на човека да даде гръб на Бога и да върви по своя път. Такъв човек е потъпкал Божия Син, не е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен. Това се казва в 28-29 стих. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, тогава колко по-тежко наказание мислиш, че заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта.
Такъв човек не просто е пренебрегнал едно изобличение, той е оскърбил Духа на благодатта, като многократно е пренебрегнал изобличението на Святия Дух и Неговите подтици за покаяние. Проблемът с този случай не е, че човекът може да извърши толкова тежък грях, че пролятата кръв да не е достатъчна да го покрие. Не, няма това е проблемът. Проблемът е в степента на закоравяване на човешкото сърце, при който е оскърбил и Божия Син, и Святия Дух. И не знам как този човек ще се върне към покаяние в действието на Святия Дух.
Но нашата цел не е да разглеждаме или да говорим за тези крайни екстремни случаи. Искам да ви насърча, че няма грях, който да е толкова голям, че кръвта на Сина Му, на Божия син Исус Христос, да не е достатъчна за неговото опрощение. За всеки един от нас Господ Исус Христос е приготвил прощение на греховете ни и с Неговата благодат Той е готов да ни даде освобождение, свобода от греха. Няма греховни връзки или връзки на зависимости или пороци, които са толкова силни, че Божията благодат да не може да ги разкъса.
Бог може да разкъса всяка окова, всяка връзка. Ако някой се е борил с греховни навици и не може да победи някоя от своите зависимости, ако някой се бори с изкушения, които непрекъснато го преследват и не може да се отърве от тях, искам да ви насърча. Това са думите на Исус: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. И това е, за което аз проповядвам днес – за освобождение от греха, за освещение, за освобождение от всяка връзка, всяка зависимост.
Това е достатъчно силно. Божията благодат е достатъчно силна. Но първият най-силен показател, че ние ходим в светлината, това е, че ние сме намразили греха. И това е мой съвет към всеки един и към тези, които се борят с греха, и особено към тези, които се борят с някакви греховни навици и зависимости: наблегнете на личната си връзка с Господ. Четете Словото, молете се, общувайте с Бога. Ние трябва да ходим в светлината, защото само когато сме в светлината, само тогава можем да намразим греха.
Ако ходиш в светлината, няма да искаш тъмнината. Ще искаш светло. Няма да искаш мръсно, тъмно. Не можем да се покаем, не можем да бъдем освободени, ако обичаме греха. Т.е. ние трябва да намразим греха си. Това е първото нещо. Ако не намразим греха си, няма как да се освободим от него. А за да намразим греха си, ние се нуждаем точно от това: да ходим в светлината, да се храним с Божието Слово, да наблягаме на общението с Бога. Нужно е да търсим близост с Бога, духовна среда, приятелска, християнска среда, в която да се насърчаваме, да общуваме, да се молим заедно, да се подкрепяме, да се заздравява вътрешният ни човек, духовната ни същност да става все по-силна и по-силна, да се обградим с хора, които също вървят в пътя на освещението, и тогава гласът на Божия зародиш в нас ще става все по-силен и по-чуваем.
Телевизията, социалните мрежи, интернет-пространството, забавленията, партитата, други неща, няма да доведат до освобождение. Само дълбоката връзка с Христос ще доведе до освобождение. И завършвам с едно размишление, което Божието Слово ни дава в Евреи 4:15-16, и там се казва, че нямаме такъв Първосвещеник, който да не може да състрадава с нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Това означава, че Христос те разбира.
Евреи 4:15-16
15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.
16 Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.
Независимо от това дали си мислиш, че никой не те разбира, Христос те разбира. Той разбира борбата ти, разбира желанието ти да бъдеш освободен от веригите, от ропството на твоите зависимости. И 15-и стих казва, че нямаме такъв Първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Повтарям този стих, и 16-и стих казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение пред престола на благодатта, не престола на съда, а на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в благовремие“.
Точно от това се нуждаем – да пристъпваме пред престола на благодатта. Увеличавай времето, което прекарваш пред престола на благодатта в молитва. Използвай думите, т.е. казано, това са думите на апостол Павел във 2 Коринтяни 3:18, увеличавай времето, в което ти гледаш и съзерцаваш Господната слава.
2 Коринтяни 3:18
18 А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.
Както Моисей, когато прекара време с Господа на планината и когато се върна, лицето му светеше, така и ние, ако прекарваме време с Господа, нашите лица ще се променят. Увеличавай времето, с което храниш ума си с Божието Слово. Всичко друго, което подтиква и подсилва греховните подтици, изолирай го и го премахни. Всеки дразнител – това може да бъде телевизорът, телефонът, лаптопът, приятели, други неща – отстрани от себе си всичко, което те подтиква и подпомага греха да те привлече, да те изкушава.
За сметка на това увеличавай времето, в което стоиш пред престола на благодатта. Там, пред престола на благодатта, намираме първо милост, а милостта винаги е свързана с прошката на нашите грехове и с прошката на нашите слабости и провали. Бъди сигурен, че Господ няма да те отхвърли. Колкото и да се проваляш, Господ няма да те отхвърли. На второ място, пред престола на благодатта намираме благодат, която да помага в благовремие. Тоест това ще ти помогне да станеш, да се изправиш, да се освободиш, да се издигнеш, да погледнеш към Бога и да осъзнаеш, че имаш Неговата сила да побеждаваш.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за това, че Ти си ни възлюбил. И не само че си изпратил Твоя единороден Син и Той е понесъл нашите грехове, но сега, Господи, Ти не ни отхвърляш, въпреки всички наши слабости. Не ни отхвърляш, когато се проваляме, напротив – Твоята благодат е толкова невероятна и продължава да действа в нас. Господи, аз Ти благодаря за това, че Ти не само си ни простил греховете, но Ти си ни новородил, Ти си ни направил нови създания в Исус Христос. Ти си ни дал природа, която е безгрешна и тя вече е в нас. Ти ни дай, Боже, ние да не следваме грешната си природа, не да ходим в тъмнината, но да ходим в светлината. Дай ни да имаме връзката с Тебе непрекъсната, да пребъдваме в Тебе, да не излизаме от Тебе. Молим Те, Боже! И, Господи, аз Ти моля това слово, което днес проповядвах, Ти го оживи в сърцата ни, на първо място в моето сърце, и Ти ни помогни да насочим умовете си, сърцата си в правилната посока – не към неща, които стимулират плътската ни природа и правят по-силно увлечението на греха в нас, но помогни да насочим себе си, вниманието си, времето си, интереса си, жаждата си, копнежа си към Теб и да прекарваме повече време в светлината, да прекарваме повече време пред престола на благодатта, да прекарваме повече време в слава на Теб. Господи, благодаря Ти за това обещание на самия наш Господ, че ако Синът ни освободи, ще бъдем наистина свободни. Господи, аз искам ние да бъдем наистина свободни и да бъдем готови да можем да посрещнем Теб във всеки един момент, да бъдем църква свята, без недостатък, или петно, или нещо друго такова, но да бъдем святи и без недостатък пред Теб, Господи, в святост и в любов. И нека само на Теб да бъде слава и почит, Господи, в името на Исус. Амин.