И ние виждаме в Божието Слово, че ние не само сме оправдани чрез вяра, но Бог очаква ние да живеем чрез вяра. Защото се казва, че правдата, която от Бога се открива в Благовестието, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Чрез вяра към вяра. Чрез вяра за спасение към вяра като начин на живот. И говорихме първо за тази вяра: откъде идва вярата? От слушане на Христовото Слово. Божието Слово е това, което произвежда вяра в сърцето ни.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Как работи вярата? Вярването не е с ума, а със сърцето. Тоест не е достатъчно човек да чуе или да схване с ума си, но той трябва да приеме, че това, което Бог казва, е точно така, както Бог го казва, че е. Също говорихме за това какво представлява вярата. Какво е вярата? И казахме, че най-кратко казано вярата е очакване. Говорихме за това как Авраам очакваше града, който има вечни основи. Говорихме за Давид, който казва: „Чаках с търпение Господа.“
Когато сега се молим за работа, ако ти действително вярваш, че Бог ще отговори на твоята молитва за работа, ти трябва да очакваш, че работата ще дойде. Ако не очакваш, няма да получиш. Трябва да очакваш. Независимо от обстоятелствата, защото видяхме Петър, който тръгна по водата, но като видя обстоятелствата, започна да потъва. Така че говорихме също за противника на вярата. Кой е противникът на вярата? Съмнението. Защото Яков казва: ако някой иска, нека да иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко.
Яков 1:6
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Така че трябва да очакваш и да вярваш действително, ако стъпиш върху Божието условие, ако си получил това слово в твоето сърце. Ако словото дойде в сърцето ти, то ще произведе вяра. И тази вяра ще бъде непоколебима вяра. Вяра, с която ти ще можеш да ходиш по водата, независимо от вятъра или вълните. Говорихме също за това, че ние не трябва да приемаме злите вести, както народа на Бог. Когато бяха в Египет и едните съгледвачи донесоха зли вести, понеже те повярваха на злите вести, това направи така, че те изгинат в пустинята.
Така че когато ние изключим Бог от ситуацията, тогава ние изгубваме вярата си. Вярата е в Бог. Независимо какво става около нас, Бог може да го промени. Докато ние се фокусираме върху Бог, докато ние се фокусираме върху обещанието Му, ние ще можем да действаме и да получаваме. В момента, в който се фокусираме върху обстоятелството, върху злите вести – в случая с работа, ако непрекъснато ни се казва, че няма работа и ние непрекъснато мислим за това – тогава ние нямаме вяра.
И ако нямаме вяра, тогава Бог няма как да действа в нас, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Слава на Бога! И така, тази сутрин ще говорим за това откъде идва увереността във вярата ни. Вярата вярва. Тя се характеризира със 100% упование, 100% сигурност и пълна увереност.
Евреи 11:6
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
ОТКЪДЕ ИДВА УВЕРЕНОСТТА В НАШАТА ВЯРА
В Евреи 6 глава, 11-20 стих четем откъде идва увереността ни в нашата вяра. Там се казва: „И желаем всеки от вас да показва докрай, да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай. Да не бъдете лениви, но да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ Надеждата всъщност са нашите обещани благословения. И за да можем да ги наследим и те да се изпълнят за нас, ние трябва да имаме вяра и устояване. Вяра и пълна увереност. Откъде идва тази пълна увереност? Вижте следващия стих 13: „Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
Евреи 6:11-20
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;
12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.
13 Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:
14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;
20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
И така Авраам, като устоя, получи обещанието. Защото както човеците се кълнат в някого по-голям от тях и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бог да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягали да се държим към поставената пред нас надежда, която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата, където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века, според Мелхиседековия чин.
Увереността ни във вярата идва от източника на думите, които ни донасят вярата. Кой е източникът на думите, които ми донасят вярата? Самият Бог! И тук се говори не само за едно, а за две неизменими неща. Кои са тези две неизменими неща? Божието Слово и клетвата, с която Той се закле, че ще изпълни обещанието Си.
В Битие 22 глава, 15-18 стих ще четем какво каза Бог, когато Авраам издържа изпита на вярата и посегна да принесе сина си в жертва. Дотолкова Авраам беше посветен на Бог, че когато Бог му каза: „Вземи сина си, когото обичаш, и го принеси в жертва“, Авраам послуша и тръгна да изпълнява това. И тогава обаче се казва в 15 стих, тогава втори път Ангел Господен викна на Авраам от небето и каза: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг. И потомството ти ще завладее портата на неприятелите си. В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“
Битие 22:15-18
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
Слава на Бога! Вижте, вярата изисква също покорство, вярата изисква посвещение, вярата изисква цена, която да платим. Както Авраам – той послуша и тук се казва, че Бог му каза: „Понеже си послушал гласа Ми, понеже не пожали сина си, единствения си син.“ И тогава Бог му каза: „Аз се заклевам в Себе Си.“ Така че Божието обещание и Неговата клетва са като двата зъба на една котва, която се е закотвила изключително здраво на морското дъно и не позволява на корабът да бъде отнесен от морските вълни.
Бог не лъже, първо, и второ, Той е верен на обещанието Си. И ние виждаме, че Той изпълни обещанието Си да ни прати Изкупител, Той прати Господ Исус Христос за нас. Слава на Бога! Котвата на надеждата, гарантирана с Неговата клетва, прониква отвътре завесата. Какво има отвътре завесата? Завесата, за която се говори тук, е завесата на Скинията. И отвътре завесата е Светая Светих, или пресвятото място. И Скинията, за която се говори в Посланието към евреите, не е земната Скиния, а е небесната Скиния.
Там е Исус с прославено възкресенско тяло в съвършена святост. Това е, което ни очаква и нас. Ние ще възкръснем от мъртвите и ще бъдем в Божието присъствие и в Неговата съвършена святост през вечността. Бог не лъже, Той е благ и Той може. Тези три неща – това, че Той е верен, че е благ и че е способен – са гаранция, че това, което Той е казал, Той ще го направи. Затова ние имаме основание да вярваме в изпълнението на Неговите обещания, както за нашето спасение, защото в Божието Слово се казва и обещанието, което имаме от Него, е това: вечен живот.
Така и за всяко нещо в нашия живот. На първо място ние можем да вярваме на Бога, защото Бог не лъже.
Числа 23:19
19 Бог не е човек, за да лъже,
нито човешки син, за да се разкае;
Той каза и няма ли да извърши?
Той говорѝ и няма ли да го приведе в действие?
Бог не лъже. Ако Той е казал нещо, Той ще го направи. Въпросът е нашата вяра да бъде, така да се каже, включена или закачена или упражнена в правилното обещание. Защото понякога ние можем да сгрешим и да си помислим нещо, че то ще стане, защото ние си мислим, че е така.
Но ако ние си мислим, че нещо ще стане, защото ние си мислим, че е така, това не е вяра. Вярата стъпва върху определено Божие обещание. Затова ние трябва да бъдем много внимателни, когато четем Библията и да изследваме Словото, свещените писания и да откриваме обещанията на Бог в Библията. И ако намерим обещание, което се отнася за нас, тогава ние можем да го вярваме. Ако е някакво обещание, което ние си мислим, че е така, но то не е в Божието Слово, или ако това обещание не се отнася за нас, ние нямаме причина, поради която да го вярваме.
Но причината, поради която понякога ние може би сме вярвали в някакво обещание, а то не се е изпълнило, е поради това, че то не се е отнасяло за нас, а се е отнасяло за някой друг. Затова, когато намерим обещание в Библията, върху което ние стъпваме за нашата вяра, ние трябва да сме сигурни, че обещанието от Божието Слово, за което сме се хванали, се отнася за нас. В Божието Слово има обещания, които са специфични и се отнасят за Божия народ, за евреите.
Но добрата вест е, че има също и много обещания, които са, така да се каже, широкоспектърни, т.е. обхващат много неща, не само едно нещо. Едно такова широкоспектърно обещание, едно такова всеобхватно обещание, е обещанието за молитва.
Матей 21:22
22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Това е обещание. Всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите. Същото се казва в Марко 11:24.
Марко 11:24
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Слава на Бога! Ето обещанието, което ти можеш да вземеш и да застанеш пред Бог и да се помолиш, да кажеш: „Господи, аз се помолих, аз вярвам, че понеже съм се помолил, че ще чуеш молитвата ми и Ти ще отговориш“. И оттук нататък ти имаш вяра от Божието обещание. Бог желае ние да имаме вяра в Него, желае ние да се молим и да получаваме отговор на молитвите си. Ние трябва да живеем такъв живот на вяра, да познаваме Бог като верен Бог и да сме сигурни, че ако Той е казал нещо, Той ще го направи.
Когато се молим на Бог, трябва да се молим с вяра, че Той ще ни чуе, ще отговори на молитвата ни, ще промисли, ще извърши чудото, ще задвижи обстоятелствата, ще подбуди хората, ще направи това, което Той желае. Бог ще благослови онези, които Го търсят, защото те вярват в Него. И те вярват в Него, защото Го познават и знаят, че Той не лъже. Бог е верен Бог. Затова ние имаме вяра, защото познаваме Бог, защото Бог е верен. И Той не само е верен, Бог също е Бог.
Славен Бог. Бог е хайрлия, както казват на народен език. Бог е добър Бог. Той е на наша страна. Той не е против нас, Той е откъм нас.
Псалм 34:8
8 Тет Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
Ако ние вярваме в Бога, ние сме блажени, защото Бог ни обича и Той желае да ни благослови, даже повече, отколкото искаме или мислим. В Ефесяни се казва, че Бог може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.
Ефесяни 3:20
20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,
Слава на Бога! Възможно обаче в нас да има някакви пречки, пречки, които трябва да примахнем. Такива пречки са съмнението, за което говорихме, че е наш враг, огорчението, което Сатана поставя като корен, непростителността, омразата, окултните практики. Ако ти отиваш и ходиш при гледачки, и ходиш при онези, които не служат на Бог, как тогава очакваш Бог да те благослови? Ние трябва да бъдем изчистени от тези и от други подобни грешни пороци и практики, за да може Бог да действа в живота ни.
Бог е добър и благ. И слава на Бога, че когато ние се обърнем към Него, когато се покаем, има обещание, че Той ще ни прости. Казва се, че ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Слава на Бога! Имаме обещанието за чудна молитва. Имаме обещанието за прошка на нашите грехове. Бог е добър и благ. И Неговата добрина и благост не се променят. Остават същите.
Яков 1:16-17
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
Слава на Бога! С други думи, Бог е благ и Той продължава да си бъде благ. Затова ние можем да имаме вяра, че Той ще отговори на нашето моление. Бог е верен, Той е благ и трето – Бог може. Защото Той е всемогъщ.
Марко 10:27
27 Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
Нека да кажем тези думи всички заедно: „За Бога всичко е възможно“. За човеците има неличими болести, за човеците има невъзможни ситуации, но не и за Бога. За Него няма неличима болест, за Него няма невъзможна ситуация. Той може да изцели всяка болест, да снабди нуждите ни във всяка ситуация. И тези три неща за мен са много насърчителни. Това е, което на мен лично ми дава вяра. Това, че Бог не лъже, Бог е благ и че Той може. Това ме насърчава да Му вярвам.
Именно затова, понеже Той е верен, понеже ни обича и понеже е всемогъщ, на Него може да Му се вярва. Колкото повече Го опознаваме, колкото повече се приближаваме при Него, толкова повече нашата вяра в Него ще расте. Защото колкото повече се приближаваме към Него, толкова повече ние ще виждаме на практика, че Той не лъже, че Той е благ и че за Него няма невъзможно нещо. Слава на Бога! И тази сутрин бих желал да ти задам още един въпрос, който е много сериозен, ако ти желаеш да вярваш, а Бог желае и ние да желаем да вярваме. И този въпрос е: виждаш ли невидимото?
Евреи 11 глава, 1 стих започва с думите „А вярата е“ – с други думи това, което следва по-нататък, е някакво описание или определение на това какво е вярата. И се казва: „А вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат“. Убеждение за неща, които виждат ли се? Не се виждат. Въз основа на този стих бихме могли да дадем следното определение за вярата.
Вярата е непрекъснатото очакване с пълна увереност, 100% сигурност на момента на осъществяването, изпълнението, реализирането или материализирането на очакваната надежда, обещание, видение, предмет, събитие, същност, което непрекъснато не се вижда, докато не го получим. Така че обещанието е там, Бог е казал, че ще стане, но виждаме ли го? Не го виждаме, не го познаваме. Не се усеща. Дори не се усеща. То не е дошло, не е станало.
Може да го вземете само с очите на вярата. Проблемът с надеждата и с Божиите обещания е, че те са невидими, докато не се изпълнят. През цялото време, докато ние вярваме в тяхното изпълнение, те не се виждат. Защото ако нещо е чрез виждане, то вече не е чрез вяра. Вярата се занимава с невидими неща. И ние като вярващи трябва да свикнем с това, че обещанията са невидими и ние имаме работа с невидими неща. Вижте какво се казва в Евреи 11:7?
Евреи 11:7
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
Вижте, тук съвсем ясно се казва, че Ной беше предупреден от Бога за какво? За неща, които виждаха ли се? Неща, които не се виждаха. Дотогава все още не беше имало потоп. Но Бог му казва: „Ще ти нанеса потоп на земята“.
Как на нас не се казва, че Исус ще дойде втори път? Някой видял ли го е това, второто пришествие? Никой не го е видял, но ние вярваме, ние го очакваме. Ние не знаем как ще стане, ние не знаем как Исус ще дойде, но знаем, че това ще стане, защото Бог го обеща. И когато Ной беше предупреден от Бога за невидимите неща, той започна да строи неговия ковчег. Това не беше ковчег, който да погребе неговото семейство, но този ковчег, за който се говори, той беше нещо като кораб.
Обаче не беше и кораб, защото нямаше управление, нямаше двигател. Т.е. това беше някакъв вид лодка, плавателен съндък, плавателен съд. И в него, той беше доста голям, защото в него Ной трябваше да събере не само семейството си, но и животни от всички видове. И Ной строи този ковчег 100 години. Т.е. той очакваше, че това ще се случи и той действаше. Хората му се смееха и му се подиграваха: „Ной, какво правиш? Къде е кеят за твоя кораб? Ние не сме на морето. Дори да го построиш, как ще го пренесеш до морето? Ти си луд!“ Но Ной виждаше невидимото. Ной виждаше, че потопът ще дойде. Нещо, което никой никога не беше виждал дотогава. Това беше нещо невидимо, което обаче ще стане видимо. И това всъщност е вярата – очакване на невидимото.
Евреи 11:24-27
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
Той беше в най-висшата позиция, в която може да бъде човек по това време. И предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища. Защото гледаше на бъдещата награда. Тази бъдеща награда виждаше ли се? Не се виждаше. Тя беше в бъдещето. Но той я виждаше. И с вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа като един, който вижда Невидимия.
Вярата е свързана с това. Ние трябва, ако вярваме, да виждаме Невидимия. Като човек Исус изяви Бога, но ние не сме виждали дори Исус. Някой виждал ли Го е, когато беше на земята? Бог е Дух и Той е невидим с нашите естествени очи. Йоан казва, че никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. Но начинът, по който ние можем да видим Бог, е само чрез вяра.
За Моисей се казва, че той видя Невидимия. Как виждаме Невидимия? Ето и днес ние сме събрани. И когато сме събрани, ние какво казваме? Кой е между нас? Исус Христос. Тук ли е? Исус Христос е тук, тази сутрин. Защо? Защото Той е казал. Казал е, че там, където двама или трима са събрани в Моето име, там съм и Аз посред тях. Но някой може да посочи къде точно стои Исус? Ние не Го виждаме с естествените си очи. Тогава как знаем, че Той е между нас? Виждаме Го с очите на вярата. Слава на Бога!
Така че, ако ти вярваш, този въпрос е съвсем актуален: виждаш ли невидимото? Когато започнеш да гледаш в невидимото и да виждаш Невидимия, тогава ти ще правиш невъзможното. Чудесата ще започнат да се случват в животите. Защо? Защото виждаш Невидимия, виждаш невидимото, очакваш го, имаш вяра и Бог действа в животите.
2 Коринтяни 4:17-18
17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Вярващите хора гледат на невидимото. Това невидимо всъщност е Божието обещание. То не се вижда, докато не се изпълни. Но понеже ние сме във връзка с Бог и понеже сме повярвали Словото Му, нашите духовни очи се отварят и ние виждаме как Бог действа, за да изпълни това, което обещава. Това виждане на невидимото не е хипотетично. То е реално. И то ни кара да живеем така, като че наистина го виждаме не само с духовните, но и с естествените си очи.
Вярата или виждането на невидимото не е само нещо въображаемо. Вярата не е нещо само на думи. Виждането на невидимото преобразява нашето поведение, както виждането на невидимото промени поведението на Ной. Виждането на невидимото промени поведението на Моисей. Той гледаше на бъдещата награда. И това му даде сили да извърши определени действия. Така че и ние, когато започнем да виждаме невидимото, започваме да говорим и да действаме, като че ли това, което Бог ни обещава, непременно ще се случи.
Защо сме тази сутрин тук в църквата? Защото виждаме невидимото. Защото очакваме, че когато умрем, това не е краят. Хората, които не виждат това, което ще бъде, те не са в църква. Защото те виждат само дотам, че нещата са до гроба. Тогава защо да идват на църква? Но ние виждаме, че нещата не са само до гроба, но продължават и след това, понеже това е Божието обещание – вечен живот. И ние желаем да поддържаме нашата душа жива, във връзка с Бога. Затова идваме на църква, молим се, изучаваме Словото, слушаме проповеди. Хвалим Го, покланяме Му се. Ние не си правим концерт, ние пеем на Бога. Къде е Той? Ние Го виждаме с духовните си очи. Така че дори това, което правим тази сутрин, е действие, което е в резултат на това, че ние виждаме невидимото.
Евреи 11:3
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
Кое е видимото? Видимото е този свят. Кое е невидимото? Невидимото е Божието Слово.
Някой виждал ли е Божието Слово? Той е Слово, той не се вижда. Но Божието Слово, което е невидимо, е по-силно от това, което е видимо, защото това, което е видимо, стана чрез невидимото. Бог каза, и това беше Неговото Слово, да възникне светлина. Тези думи виждаха ли се? Не, Той ги каза. Но тогава, когато Той ги каза, стана светлина. В естествения свят също има неща, които са невидими, но за които е научно доказано, че са реални. Например, никой не е видял тока.
Някой виждал ли е тока? Никога не е виждан. Аз не съм виждал тока. Но всеки знае, че ако бръкне в контакта, ще усети много явно, че там, в този контакт, има нещо. Разбира се, ако контактът е под напрежение. Ако токът е изключен и да бъркаш, нищо няма да стане, защото няма ток. Вярата е приемане на апостолските предания за достоверни. Ние не сме видели Исус Христос, когато Той е бил на тази земя. Но ние вярваме, че Той е бил на земята. Когато се роди на тази земя, Той беше без грях.
Ние не сме видели това. Но ние знаем, че това се е случило, защото Бог е обещал и то е било записано в Божието Слово и апостолите са ни го казали. Ние не сме видели как Господ е бил разпнат на кръста, но Божието Слово ни казва, че това се е случило. Ние не сме видели как Христос е понесъл греховете ни, но ние вярваме, че Той го е направил. Че Той е съвършената жертва и че чрез тази жертва ние сме оправдани и изкупени от всички тези грехове. Така че виждате, че дори вярата в основните истини на християнството се занимава с невидими неща.
Евреи 11:3
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
Материалните неща се родиха от духовните. Божието Слово има в себе си способността да извиква в съществуване несъществуващите неща. То притежава творческа мощ, способност да създава нещо от нищо. Като хора ние не можем да създадем нещо от нищо. За някои много талантливи, сръчни хора казват „Той от нищо прави нещо“, обаче той не прави от нищо нещо. Той пак има някакъв материал, от който го прави. Ние можем да създадем нещо от друго нещо, както например тези, които готвят, вземат някакви неща и правят много хубаво ядене.
Но не можем да създадем нещо от нищо. За това моята жена ми казва „Ти не купуваш“, аз не мога да ѝ кажа „Ми прави“. Може да направим нещо от нещо. Не може. Но Бог може, защото Той, когато иска да направи нещо, просто казва това нещо да бъде там и то се появява.
Римляни 4:17-21
17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Слава на Бога! Значи нещо може да не съществува, но Бог може да го повика в действително съществуване. Авраам вярваше това, той нямаше деца. И по естествен начин, като човек, това нямаше как да се случи. Те бяха възрастни. Бяха преминали възрастта, в която хората могат да имат деца. Сара беше бездетна. Те бяха в едно отчайващо състояние. Аз наскоро слушах едно поучение върху Битие и си мислех „Колко години?“ Бог му каза „Ти ще имаш син“. Той няма син.
Години минават. Жена му остарява. И няма никаква надежда. Жена му казва „Дай, ще пробваме по други начини“. „С моята слугиня, Агар, тя ще стане сурогатна майка на нашето дете“. „Ще го износи, първо ще бъде наше, ама те нещата не знаеха точно как“. И Бог не беше казвал така. Бог не иска ние да заобикаляме системата и по някакъв начин да постигаме неговите неща по плътски начин. Те имаха дете и Бог казва „Добре, ще го благословим“. И пак не е той. И пак ще трябва да чака, ще трябва да се роди от Сара.
И Авраам трябваше пак да вярва. И накрая, когато той беше напълно отчаян, Бог му е казал „До година по това време, Сара ще има син“. И тя просто се смее и казва „Чакай, остави тука“. Бог казва „Защо се смееш? Смееш ли се, не смееш ли се? Това пак ще се случи“. Но тук се казва, че Авраам, надявайки се, без никаква причина, с надежда, повярва, за да стане отец на много народи. Според реченото „Толкова ще бъде твоето потомство“. Авраам видя невидимото и повярва, че това, което Той казва, ще се случи и то се случи.
Когато се молим за нещо, ние винаги трябва да цитираме обратно на Бог Неговото Слово. Трябва да идваме при Господа с Неговите думи и да Му казваме „Господи, Ти си казал това и това“. И въз основа на това, което Ти си казал, ние се приближаваме при Тебе и вярваме, че това, което Ти си казал, Ти ще го изпълниш. Авраам имаше нещо, което Бог му беше казал. Бог му показа небесните звезди, морския пясък и му каза „Толкова ще бъде твоето потомство“. Даже смешката, която слушах на тая проповед беше, че Бог му казва „До година по това време ще имаш син“.
И сега това, което искам да направиш, е да се обрежеш. „Ма чакай сега. Първо трябва да имаме деца, пък аз сега ще се обрязвам. Как ще стане това нещо?“ И не само той, но и всичките му мъже. И той започна това обрязване и след това имаше след една година деца. Така че Бог го накара да направи нещо точно с това, което той си мислеше, че трябва да го направи. И може би не е много лесно да правиш деца след като точно си се обрязал. Но Бог му казва точно това да направи.
Така че цялата тая история с Авраам беше доста невъзможна, но Бог се прославя в невъзможното, че не става. Колкото по-невъзможно е нещо, толкова повече слава има за Бога. Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като беше на около 100 години. Вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба. Обаче относно Божието обещание, не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра и даде на Бог слава, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Слава на Бога! Авраам беше реалист. Да бъдем вярващи не означава да си затваряме очите за реалността. Той виждаше как стоят нещата. Не се правиш, че нещо е така, както не е, но въпреки това той не се усъмни. Има някои хора, които се правят, че вярват, когато не вярват. И те разбират, че не могат да излъжат Бога. Защото ако ти се правиш, че вярваш, когато не вярваш, нищо няма да получиш, защото Бог е сърцеведец. Той познава сърцето ти и знае какво има в твоето сърце.
Има също хора, които виждат как Бог върши чудеса и тогава те се опитват да имитират вярата на другите хора, които са имали вяра. Обаче нещата не се случват. Защо? Защото тези хора, които искат чудото, те нямат истинската вяра на тези, които са получили чудесата. Така че Бог не желае ние да се правим, че вярваме, когато не вярваме. Ако не вярваме, по-добре да бъдем искрени с Бог и да кажем като този човек, който каза „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“.
И Бог му помогна, защото Бог е милостив, слава на Бога. Но ние трябва да се държим естествено с Бога. Вземаше предвид реалното положение на ситуацията, но в същото време не приемаше, че мъртвостта на тялото му и мъртвостта на Сарината утроба могат да бъдат пречка за изпълнението на Божието обещание, защото Бог е всемогъщ и за Него няма невъзможно нещо. Едно от определенията за вяра е, че вярата е виждане в перспектива. Да виждаш в перспектива означава да виждаш отвъд нещата, които стоят на пътя на погледа ти.
На пътя на погледа ти може да стои вятърът, вълните, смъртта, невъзможното, материалното, но ако ти имаш очите на вярата, ако ти имаш Божието обещание, ти можеш да виждаш пред това. Това правеше Ной, това правеше Авраам, това правеше Моисей – всички те виждаха Бога, вечността и последствията от това, което Бог е казал. Като вярващи ние виждаме, че човешкият живот е кратък и този свят е кратковременен. Колкото и скромен да е човек, колкото и да е богат, той е само пара, която за малко се явява и после изчезва.
2 Коринтяни 4:17-18
17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Всички ние, които сме тук тази сутрин, до 50 години, до 100 години никой няма да е тук между нас. За някой този период може да е по-кратък – 10-20 години. Стената, която стои на пътя на погледа ни, е гробът. С естествените си очи ние виждаме само в естествения свят, но когато Бог отвори духовните ни очи, ние започваме да разбираме, че има нещо повече от това, което виждаме. Има духовен свят. Има Бог, който е невидим, обаче е реален. Има ангели, които са невидими, обаче са реални.
Те ни пазят, те се грижат за нас, те ни служат. Духът и душата на човека са невидими, но те съществуват. И когато ние умрем, ние не преставаме да съществуваме, а просто се преместваме в това друго измерение – в Божието присъствие. Тези, които имат чудеса в живота си, са хора, които упражняват вяра. Те виждат Невидимия и с Неговата помощ успяват да извършат невъзможното. Така че това е въпросът: виждаш ли Невидимия? Виждаш ли невидимото? Ако да, значи имаш вяра.
Евреи 11:1
1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
Ако не, значи нямаш вяра. Защото вярата се занимава с невидими неща. Така че ако искаш да имаш вяра, ако искаш да упражняваш вяра, трябва да си готов да се занимаваш с неща, които не се виждат.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за Твоето насърчение тази сутрин. Господи, Ти съвсем ясно ни посочваш различните елементи на вярата. Ти желаеш ние да бъдем утвърдени в нашата вяра, Ти желаеш ние да бъдем хора на вяра, Ти желаеш да не бъдем невярващи, а вярващи. Както Ти каза на Тома: „Тома, ето Ти видя и повярва“, но Боже, блажени са и ние, които без да видят, са повярвали. Боже, Ти ни посочваш, че вярата се занимава с невидими неща. Господи, когато дори говорим за Теб, никой никога не Те е видял. Но Боже, ние виждаме Твоето действие, ние виждаме това, което Ти правиш за нас, това, което Ти си създал. И всичко, което си направил, говори за Твоята благост, за Твоята милост, за Твоя характер.
И това, което ние сме опитали в живота си като свидетелство: Ти си ни изцелявал от неизлечими болести. Ти си снабдявал нуждите ни, Ти си отговарял. Ти си ни давал деца, когато не сме могли да имаме деца. Ти си ни давал работа, когато не сме могли да имаме работа. И Господи, Ти си отговарял на молитвите ни, когато отговорът на тези молитви е бил невъзможен. Но за Теб няма невъзможно нещо. И ние желаем да се приближим при Теб и да живеем живот на вяра. Да живеем от вяра към вяра, както е писано, че праведният чрез вяра ще живее.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Ето, Боже, ние очакваме нещата, които Ти си казал – че Исус Христос ще дойде отново. Че Ти ще установиш царството Си, че Ти ще съдиш народите. Че Ти ще въздадеш на всеки според това, което е вършил в тялото си, било то добро или зло. И ние желаем в тялото ни, извън тялото ни, както казва апостол Павел, да бъдем угодни на Теб. Помогни ни в това, което очакваме, да не ставаме лениви, да не се измързеляваме, но с вяра и устояване да наследяваме обещаните благословения.
Помогни ни, както Ти, Исусе, каза: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, но тялото е немощно.“ Помогни ни, Боже, когато очакваме Твоето пришествие, ние да очакваме с молитва, ние да очакваме с готовност, да не бъдем като петте неразумни девици, но да бъдем като петте разумни девици, които бяха подготвени за забавянето. Защото понякога Ти се забавяш, но това не означава, че няма да дойдеш. Остани, молим, помогни ни да бъдем утвърдени във вярата си, да живеем живот на вяра и да оставим следа, която да можем да предадем. Наследство, което да предадем на нашите деца, на следващото поколение и следа, която лесно може да бъде следвана. Ние Ти благодарим, Боже! Тази сутрин ние Ти се покланяме, ние Ти се хвалим, ние Те издигаме в името на Исус! Амин!