КРИЗАТА НЕ ПРОЩАВА НА НИКОГО
В Исая 24:1-3 се казва:
1 Ето, Господ изпразва земята и я запустява,
Превръща я разпръсва жителите й.
2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника;
Както на слугата така и на господаря му;
Както на слугинята, така и на господарката й;
Както на купувача, така и на продавача;
Както на заемодавеца, така и на заемача;
Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи;
Защото Господ е изговорил това слово.
Това е пророчество за Вавилонския плен. Бог щеше да накаже земята поради идолопоклонството на народа си. Но ние се спираме на тези стихове, понеже те ни рисуват изключително образно картината на една криза. В момента целия свят е в икономическа криза. И тази криза е повсеместна. Тя идва върху всички – както на людете, така и на свещениците. По онова време свещениците са били едно по специално съсловие, което се е ползвало с определени привилегии. Те са се издържали с десятъците на народа. Но, въпреки това във време на криза, това, което се случва с обикновените хора, се случва и със свещениците, това, което се случва със слугите, се случва и с господарите им – не само слугите са повлияни от кризата, но и господарите им. „Както на купувача, така и на продавача” – купувачът няма пари да си купи, но когато няма купувачи, продавачът пък няма оборот от който да печели. Кризата засяга всички – както онези, които са по-бедните, така и онези, които са по-богати. Този, който е взел кредит и не може да го върне страда, но и онзи, който е дал кредита също страда, понеже не може да печели от лихвите, а дори и да вземе заложения имот на кредитополучателя, той не може да го продаде във време на криза, защото никой не купува във време на криза, а дори и да го продаде, то цената му ще бъде много по-ниска, отколкото първоначално обявената стойност, така че той пак ще загуби и то много. Така че, когато икономиката е в криза, това е зле както за работниците, така и за работодателите, както за производителите, така и за търговците, както за банкерите, така и за тези, които са взели заеми. Друг е въпросът, че Бог не желае ние да живеем в заеми, а да се наслаждаваме на финансова свобода. Но, мисълта ми тук е, че когато кризата дойде, тя е повсеместна и засяга всички – не прощава на никого.
Това, което ви казах до тук не е нещо ново – всички го знаем, и то от опит. Но, добрата вест е, че в Божието Слово има принципи, които, ако ги прилагаме в живота си ще ни помогнат ние не само да преодолеем кризата, но и да бъдем благословени в нея.
КРИЗАТА Е НЕЩО НОРМАЛНО, НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ НЕЯ
Първият принцип, който би ни помогнал да се справим с кризата е да осъзнаем, че кризата е нещо нормално и ние не трябва да се страхуваме от нея.
Речникът на Уебстър определя думата криза като „етап при дадена последователност от събития при който се определя насоката на развитие на всички бъдещи събития”. Очевидно, кризата е нещо изключително важно. Тя е нещо нормално, но в същото време тя е един повратен момент, който определя бъдещето ни. Защото, ако я преодолеем – ние ще влезем в нещо по-добро, но в самата криза има и опасност, ако не постъпим правилно да се изгубим в нея, и нашето състояние да стане много по-зле от това, което е било преди. Така че, кризата е много решаващ момент, и е много важно как се постъпва във време на криза, защото нашите действия и нашето отношение във време на криза ще определи изходът от кризата или какво ще се случи, когато кризата премине.
Нашият живот е последователност от ситуации или събития. Кризата е периода на преход при който ние напускаме една ситуация за да влезем в нова такава. Кризата e смяна на едно стабилно състояние с друго. В определен момент нашия живот изглежда като една права, хоризонтална линия – ние имаме работа, получаваме си заплатата, нещата са добре, но в следващия момент нещата започват да се влошават – заговаря се за съкращение, след това ние самите се оказваме в списъка, и накрая оставаме без работа – посоката на живота ни тръгва надолу. При това движение надолу всичко в живота ни започва да се разпада – може да нямаме финанси, може да е някаква криза във взаимоотношенията, може да е дори здравословна криза, но в този момент ние губим това, което сме имали. Излизаме от това, в което сме били за да влезем в кризата. И когато влезем в кризата, нещата се движат надолу, надолу, надолу, надолу… до един момент в който стигат до дъното на кризата. Защото, все пак, има дъно, нали? След като стигнат до дъното, нещата няма накъде по-надолу да отидат и тръгват нагоре. Когато тръгнат нагоре, те стигат до ново ниво – ниво на което проблемите, които са породили кризата, получават някакво разрешение. Тогава, живота ни се установява на това ново ниво.
Но, има две възможности. Едната възможност е ние да излезем от кризата, на много по-високо и по-добро ниво от това на което сме били когато сме влезли в нея, и там нещата да бъдат много по-добре, понеже ние или Бог е премахнал проблемите, които са ни довели до кризата. Другата възможност, обаче е, ние да не постъпим правилно в кризата и да изгубим напълно това, което сме имали преди кризата и новото ни състояние да бъде много по-лошо от първото. Така че, много е важно какво ние правим във времето на кризата.
Затова, трябва да знаем, че кризата не е нещо страшно, кризата не е нещо изключително. Кризата е нещо нормално и ние не трябва да се страхуваме от нея. Защото, всъщност, кризата е периодът между нашето излизане и нашето влизане. Защото ние излизаме от едно състояние и влизаме в друго и времето между излизането и влизането е кризата. Но, самото излизане и влизане е нещо естествено в нашия живот. Само си помислете колко пъти на ден вие излизате от една стая, за да влезете в друга стая. През колко врати на ден преминавате? Преминаването през всяка врата включва излизане и влизане. Например, за да дойдете в тази стая, в която сме в момента, вие също сте минали поне през две врати – тази дома ви и тази на църквата. Всяка сутрин, когато се събудите, вие излизате от спалнята си и влизате в банята. След това напускате дома си и отивате на работното си място или някъде другаде. Всяко преместване от едно място на друго има две фази – напускане на едното място и влизане в другото място. Влизането и излизането са част не само от нашия физически живот, но също и естествени моменти от всяка област на живота ни. Ние преминаваме през различни ситуации в живота ни по същия начин по който преминаваме през различни врати. И времето между напускането на изходното ни място или стабилна ситуация и влизането ни в ново място или стабилна ситуация е периодът, който наричаме криза.
ЗАПАЗЕНИ В КРИЗАТА
С други думи, кризата е един период на преход при който излизането се сменя с влизане. И добрата вест е, че Бог ни е обещал, че Той ще ни пази и защитава по време на тази криза. В Псалом 121:8 се казва:
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти
От сега и до века.
Докато пътуваме ние сме в период на криза. Ние сме напуснали сигурността на нашия дом, за достигнем до точката на нашето местоназначение – там, където искаме да отидем. Но, по време на тази „криза” – нашето пътуване – някакъв инцидент или катастрофа може да ни се случи. Затова, когато някой пътува от някъде и ние го чакаме, ако той се забави, ние започваме да се притесняваме, дали не му се е случило нещо. Но, Бог ни е обещал, че Той ще ни пази от всяко зло. Слава на Бога! В Псалом 91:8-12 се казва:
9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое,
И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло,
Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата си.
Това, което искам да ви кажа, е че Бог ще ни запази в кризите през които преминаваме и те няма да ни повредят!
БЛАГОСЛОВЕНИ В КРИЗАТА
Само по себе си, това е чудесна вест, но има и нещо още по-добро. И то е, че Бог не само ще ни запазва и закриля по време на кризите ни, но той също така ще ни благослови в кризата. Неговата воля за нас е не просто да преживеем кризата, но да бъдем благословени в кризата. Във Второзаконие 28:6 четем:
6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.
Преди да започне работа, човек е в криза – той е безработен. Когато напуска работа, той отново е в криза. Преди да се ожени, човек е в криза, когато изгуби партньора си, той пак е в криза. Помислете, и ще видите, че целият ни живот се състои само във влизания и излизания и кризи. Самото раждане е една криза при която излизаме от утробата на майка си и влизаме в този свят. Ние обикновено се радваме на влизанията – постъпване на работа, успешен прием в университет, раждане, встъпване в брак… Но, Бог иска ние да бъдем благословени не само когато влизаме, но и когато излизаме – да бъдем благословени по време на кризата – след излизането и преди влизането (смърт на близък, съкращение от работа, преместване от една квартира в друга).
Има една цяла книга в Библията, която посветена на излизането – нейното име е „Изход”. Да излизаш е нещо нормално. И винаги, когато излезем от каквото и да било стабилно състояние, ние влизаме в криза. И, тогава, аз искам да ви попитам: „Възможно ли е даден човек да бъде в криза и в същото време да бъде в Божията воля?”. Мисля, че отговорът на този въпрос се „Да”. Кризата е нещо нормално, и даже често именно когато сме в средата на кризата, ние израстваме най-много.
В БОЖИЯТА ВОЛЯ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА
Всяка промяна е съпътствана с криза. Авраам трябваше да излезе от родината си, от рода си и от бащиния си дом за да отиде в Обещаната земя (Битие 12:1).
1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
Как стана преселването на патриарсите в Египет. То също бе предизвикано от криза – седем гладни години (Битие 42:1-3).
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Как стана преселването на Израил от Египет в Ханаан? То отново беше предизвикано от криза (Изход 1:8-14).
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. 9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните. 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
Така че, питам ви отново:
- „Беше ли Божията воля патриарсите да отидат в Египет?” Отговорът на този въпрос е положителен.
- „Беше ли Божията воля Израил да излезе от Египет?” Отговорът на този въпрос отново е положителен.
Потвърждение за това намираме в Битие 15:13-14 където Бог предсказа на Авраам, че това ще се случи:
13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки – знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.
Така че, възможно ли да бъдем в Божията воля по време на криза? Да.
ЗА ДА ПРЕМИНЕМ УСПЕШНО ПРЕЗ КРИЗАТА, НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСТАВАМЕ ДА ГЛЕДАМЕ В ПЕРСПЕКТИВА КЪМ НЕЙНАТА КРАЙНА ЦЕЛ
За да приемем кризата като нещо нормално, ние трябва да направим две неща. Първо, да я погледнем от Божията гледна точка. И второ, да я видим в перспектива. Ние не трябва да виждаме кризата само до момента в който нещата вървят надолу. Това е изключително опасно. Ние трябва да видим нейната цел и нейния край, а също и нейната възходяща част.
Може би знаете, че китайският йероглиф, с който се обозначава думата криза е комбинация от два други йероглифа – този за „опасност” и този за „възможност”. Този факт ни напомня, че в кризата ние трябва да виждаме не само опасност за загуба на статуквото, но и възможност за промяна към по-добро.
Бог никога не ни извежда от някъде, само и само за да ни въведе в криза. Ако Той ни извежда от някъде, то то е само за да ни въведе в нещо по-добро. В Псалом 66:8-12 се казва:
8 Вие племена благославяйте нашия Бог,
И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни.
И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал,
Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата,
Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни;
Преминахме през огън и вода;
Но Ти ни изведе на богато място.
Виждате ли, нашият път преминава през кризи. И тези кризи могат да бъдат причинени или предизвикани от Бога. Но, Бог никога не ни оставя в кризата. Той винаги ни извежда на широко и „богато” място.
Бог не изведе израилтяните от Египет за да ги измори в пустинята. Той ги изведе от земята на робството, за да ги въведе в земята на свободата – земя, която да бъде тяхна собственост и тяхно наследство, земя, в която течаха мляко и мед (Изход 3:7-10; Второзаконие 6:23)!
Бог желаеше да ги заведе в Обещаната земя. Но, преди да ги въведе, Той трябваше да ги изведе! И преди да ги въведе, те трябваше да минат през пустинята. Пустинята беше кризата през която те трябваше да преминат.
И тук искам да подчертая, че е изключително важно как ние гледаме на кризата. Дали гледаме на кризата като на път към славата или като на гробище в което трябва да умрем? Ако гледаме на кризата с песимизъм, това може да ни попречи да излезем от нея. Едно цяло поколение израилтяни умря в пустинята, поради това, че в определен момент те не видяха изход от пустинята. В Числа 14:1-4 четем:
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ. 2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели! 3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? 4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
В този момент очите на израилтяните бяха отвърнати от крайната им цел. Те не виждаха кризата в перспектива. Те не виждаха възможността, виждаха само опасността. И това тяхно отношение ги уби.
Исус Навиев и Халев преминаха през същата криза, но те влязоха в Обещаната земя, защото те никога не свалиха погледа си от Божията цел за тях (Изход 14:6-8).
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си, 7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. 8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, – земя гдето текат мляко и мед.
Вижте, казва се, че „Той ще ни въведе в тази земя” и Той „ще ни я даде”! Така че, ние никога не трябва да гледаме към упадъка, не трябва да гледаме назад, но да гледаме към целта, която Бог има за нас. И ние като християни не трябва да забравяме, че Божията най-висша цел за нас в нашия живот не е ние да живеем добре. Божията най-висша цел за нашия живот е ние да влезем в Божията слава. И в Евреи 12 се казва как да тичаме в предлежащото пред нас поприще. Като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни. Ние не трябва да сваляме погледа си от Исус! И може би понякога Бог праща кризи в живота ни, за да можем да се върнем обратно. Както във времето на съдиите. Когато всичко им беше добре, израилтяните си правеха каквото си искаха и започваха да се покланят на други богове. Тогава Бог допускаше техните врагове да ги победят. И когато Израил изпадаше в плен, викаше към Бога и Той издигаше избавител, който ги избавяше. И после, те отново забравяха Бога на бащите си. Но, ние никога не трябва да забравяме Исус Христос! Защото, Той е нашия изкупител! В Евреи 12:1-3 четем:
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
Забележете, Исус ни остави пример. Защото, Той също премина през криза, премина през разпятието, премина през сянката на смъртта… Но, Той „издържа”. Защо? Защото, гледаше на „предстоящата Нему радост” – радостта от възкресението, радостта от това да спечели целия свят, да спечели църквата! Така че, нека днес да размислим за Исус, който издържа такъв огромен натиск. През каква дълбока криза премина Той! През какво отхвърляне! През какво бичуване! През какви унижения! През какви мъки! На кръста върху Неговите плещи, върху Неговото сърце беше стоварен греха на целия свят. Още в Гетсиманската градина, потта Му се превърна на големи капки кръв, които капеха на земята! На кръста Той беше толкова изтощен, че силите му свършиха само за няколко часа. Затова Исус презря срама, презря унижението, защото гледаше на предстоящата Нему радост. Затова ние живеем на тази земя, затова воюваме, защото име една предстояща нам радост, когато ще видим нашия Господ лице в лице. Има една предстояща нам радост, когато нашите тела ще възкръснат от мъртвите, когато ние няма да останем в гроба, но ще влезем в Божията слава!
И дори и на тази земя. Бог никога няма да ни остави. В дни на глад ще бъдем сити и Той ще ни направи във всичко, което вършим да благоуспяваме! Затова, не трябва да се страхуваме! Ако дойде криза, каквото и да дойде… Нищо не може да ни отдалечи от Божията любов, нищо не може да ни събори, докато Бог е откъм нас! Затова, трябва да бъдем стабилни в Господа!
РАБОТНИКЪТ ОТ ПИТСБЪРГ
В неговата книга „ПРЕЖИВЕЙ ПРОМЯНАТА” Едуин Луис Коул разказва следната случка, която станала в Питсбърг по време на една финасова криза, когато безработицата в този град достигнала до двадесет и седем процента.
„Този човек работил във фабрика за стомана двадесет и две години, докато един ден внезапно бил уволнен и останал без работа. Той винаги си мислел, че някой ден ще се пенсионира от фабриката и ще изживее старините си щастливо. Но сега се оказал без работа, без пенсионни осигуровки, а обезщетенията за безработица скоро щели да свършат. Той знаел, че трябва да направи нещо.
В къщи бил депресиран и раздразнителен. Това обхванало целия дом и семейството. Децата „му лазели по нервите” и винаги изглеждало, че той се пречка на жена си. Първите няколко седмици били като ваканция, но да си стои в къщи по цял ден без да прави нищо, станало досадно. Наред с лошото му положение върху него започнало да тежи и бъдещето.”
Той не знаел принципите за излизане от кризата, които ние разглеждаме днес. Въпреки това, той разказал следното:
„Аз просто знаех, че трябва да изляза от къщи и да бъда навън. Така започнах всеки ден да излизам малко след като децата отиваха на училище и се прибирах след като те вече си бяха у дома. Когато нямаше къде да търся за нова работа, си правех дълги разходки и прекарвах навън приблизително същото време, което нормално прекарвах в работа.
Вече бях няколко месеца без работа, когато в града настана силна снежна буря. След като премина, излязох на следващия ден да се разхождам отново. Тогава видях една жена от съседите, която седеше на прозореца и гледаше към ме. Разбрах, че не може да излезе от къщата си заради снега и я попитах дали иска да го изчистя. Тя ми беше благодарна.
Когато свърших, тя ми предложи пари, но аз отказах. На следващия ден една вдовица ме помоли да изчистя и нейната пътека. Предполагам, че се е разнесъл слух. Изчистих и пред нейната къща. Когато тя предложи да ми плати, беше толкова настоятелна, че аз приех.
Взех парите и купих на синовете ми лопати за ринене на сняг.Така, докато те бяха на училище, аз обикалях наоколо, за да видя дали някой не се нуждае от изчистване на пътеките пред къщата му. Когато синовете ми се връщаха в къщи, всички заедно отивахме и изривахме снега. През онази седмица спечелих повече пари, отколкото когато работех във фабриката.
Беше страхотно. Чувствах се добре. Правехме това през цялата зима.
След това дойде пролетта, и аз отново минах покрай къщата на онази жена. Докато разговаряхме, забелязах, че задния й двор има нужда от почистване. Попитах я, дали иска да го изчистя и тя се съгласи. Изчистих мазето й, и взех някои от нещата, които тя искаше да изхвърли.
Старата поговорка, че „това, което за един човек е боклук, за друг е антика” излезе вярна. Аз взех част от нейния боклук и го продадох като антика.
Започнах да ходя от къща на къща и да питам стопаните дали имат нужда от почистване на дворовете и мазетата си. Така започна моя бизнес. Сега имам самостоятелен бизнес и антикварен магазин и печеля повече пари, отколкото някога във фабриката. Тази зима ще водя жена си на почивка във Флорида, оставяйки заместник да се грижи за работата.
Ако не бях уволнен от фабриката, никога нямаше да стигна до тук днес. Когато първоначално останах без работа, не можех да разбера защо Бог го позволява, но сега осъзнавам, че Бог просто работеше в мен. Когато аз напълно се предадох на Него, Той сътвори за мен един напълно нов живот. Най-хубавото неща, което някога ми се е случвало е, че бях уволнен. Сега мога да хваля Бога за това.”
Кризата е нещо неизбежно и нещо необратимо. Така че, най-доброто нещо, което можем да направим когато сме в нея е да я преживеем. И ние можем да го направим като гледаме на нейната крайна цел. Няма връщане назад. Божият начин за справяне с кризата е не да бягаме от нея, а да влезем в новото и по-добро място, което Той е приготвил за нас!
РЕШАВАЩО ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ КРИЗАТА Е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪРЦЕТО НИ
Както вече казахме, кризата е преход от едно стабилно състояние в друго. И най-важното нещо при този преход е какво носим в сърцето си. Защото, начинът по който излизаме, ще определи начина по който ще влезем. Ние можем да излезем от стария си живот, от старите си обстоятелства и обкръжение. Ние можем да избягаме от действителността, но има едно нещо, което не можем да напуснем, и то е нашия собствен дух и нашия собствен характер. Това, което е в него ще определи не само как и дали ще преживеем кризата, но и какви ще са новите ни обстоятелства и обкръжение.
Ако напуснем старото място с наранен дух, с огорчение, роптание, неприязън, враждебност, озлобление, неверие, ограниченост, гордост, мързел, леност…то това ще бъдат семена, които ти ще пренесеш със себе си и ще ги засееш на новото място. Тогава те ще родят същите плодове като тези, които си оставил след себе си.
И не само това, но състоянието на сърцето ни ще определи рамката на нашите бъдещи обстоятелства и обстановка. То ще определи посоката на бъдещите събития в нашия живот. Виждате ли, корените на нашите проблеми не са в обстоятелствата или в заобикалящата ни среда. Проблемите ни се коренят в семената, които сме засели в нашия дух. Ако искаме да се справим с проблемите, ние трябва да променим сърцето си. Затова, не засявай семена от миналото в новите си полета на взаимоотношения!
Ако не се справим с тези семена по време на нашата криза, когато влезем в новата си ситуация и установим на и в новото си место, ние несъзнателно ще засеем старите си семена отново. Корените на нашите проблеми не са в нашите обстоятелства или в нашата среда, а в семената, които сме засели и сега сеем в нашия собствен дух. Така че, ако искаме да преодолеем проблемите си, трябва да променим и преобразим собствените си сърца. В Притчи 4:23 се казва:
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота.
ПОСЛЕДВАЙ ГОСПОДНИЯ ПРИМЕР – ПРОСТИ!
Един от начините да запазим сърцето си е като не допуснем в него да се загнезди огорчение и неприязън. Нашият Господ е пример за нас във всяко отношение. Дори когато беше несправедливо обвинен и разпнат и унижен на кръста, той пак се помоли за прошка за своите екзекутори. В Лука 23:33-34 четем:
33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
Само си помислете. Какво би се случило, ако Исус беше платил пълната цена за спасението ни, но не беше ни простил греховете? Щяхме ли да можем да влезем в небето без Неговата простителност? Тук виждаме един изключително важен духовен принцип и той е, че прошката отваря, а непростителността затваря. Ако пътищата пред тебе са затворени, то ти трябва да простиш или да помолиш за прошка. Непростителността винаги изолира. Тя ще спре приятелства, връзки и възможности, които иначе биха отворили нови пътища в живота ти. Непростителността спира източниците на благословение, които се вливат в живота ти. Ако таиш непростителност в сърцето си, то тази непростителност ще излиза от твоя дух към другите и ще ги кара и те да се затворят за теб.
Независимо дали твоите минали опитности са били добри или лоши – не се опитвай да ги засееш в свежата почва на новото място и новите запознанства които установяваш след кризата.
Въз основа на всичко, което казахме до тук бихме могли да направим следното обобщение: Простителността отваря взаимоотношенията. Затова, не заключвай живота си с непростителност. Не спирай изворите си на благословение като отказваш да простиш.
НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ Е ТВОЯ ИЗТОЧНИК!
В Новия Завет ясно се казва, че източникът на всяко добро е Бог (Яков 1:16:17).
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя; 17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
От Бог не идва изкушение. От него идва всяко добро и всеки съвършен дар.
Ние често се изкушаваме да си мислим, че нещата в живота ни зависят от хората. Но, ако започнем да мислим по този начин, ние ставаме лесно раними и изпълнени с непростителност. Приятелите ти, връзките, които имаш, правителството, социални грижи, общината, предприятието, фирмата в която работиш, църквата, пастирът, дори семейството ти не е твоя източник. Бог е твоя източник! В Евреи 13:5-6 се казва:
5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”; 6 така щото дръзновено казваме:
“Господ ми е помощник; няма да се убоя;
Какво ще ми стори човек?”
Ако не забравяме, че Бог е нашия източник, ние няма да спираме да Го почитаме дори когато сме в криза. Един страхотен пример за нас в това отношение е праведния Йов.
Йов 1:13-22
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, 15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
Йов 2:6-10
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му. 8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
Ако не забравяме, че Бог е нашия източник, ние няма да си отмъщаваме, нито да се огорчаваме против хората. В Римляни 12:17-21 четем увещанието на ап. Павел.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”.
21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
20 Но,
“Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”.
Ако не забравяме, че Бог е нашия източник, ние няма да спираме да вярваме, че Бог ще ни изведе от кризата. В Авакум 3:17-19 се казва:
17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата,
Нито да има плод по лозите,
Трудът на маслината да се осуети,
И нивите да не дадат храна,
Стадото да се отсече от оградата,
И да няма говеда в оборите,
18 Пак аз ще се веселя в Господа,
Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми;
Той прави нозете ми като нозете на елените,
И ще ме направи да ходя по височините си.
Ако не забравяме, че Бог е нашия източник, ние няма да спираме да сеем и да даваме десятък дори във време на криза. Защото, точно както простителността отваря взаимоотношенията, така даването отваря Небето. В Лука 6:38 четем:
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
А също и в Малахия 3:7-12
7 От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
10 Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
11 И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето
няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
12 Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.
НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙ!
Ако си бил уволнен, ако не можеш да си намериш работа, ако са ти казали, че трябва да напуснеш квартирата си, ти трябва да се предпазиш от стреса, защото стресът ще те хвърли в паника, а паниката спира продуктивността. Когато си в момент на емоционална нестабилност, паниката може да надделее и да предизвика напрежение, безпокойство и стегнатост в духа ти. Ако допуснеш да се паникьосаш, това неминуемо ще спре способността ти да мислиш и да действаш мъдро. Паниката води до „блокаж”. Да блокираш означава изведнъж да се стегнеш е де не можеш да направиш нещо, което е съвсем естествено за теб и е напълно в твоите възможности. Например, ако един футболист блокира, той не може да отбележи гол, дори и на празна врата. (Саул, Илия, Йона, Марко 14:51, Петър, Турците след земетресенията, които скачат от прозорците)
В духовния живот напрегнатостта и паниката заслепяват очите ни да приемем Божието Слово, потискат духа ни, разстройват вярата ни, ограбват молитвения ни живот и препятстват получаването на Божиите отговори.
Как да се предпазим от паниката?
- По възможност се придържай най-близко до нормалния си начин на живот.
- Позволи на Словото и Святия Дху да ти послужат. Те ще донесат свежест в ума ти и ще сътворят вяра в сърцето ти.
ПОМНИ, ЧЕ БОГ Е СУВЕРЕНЕН
Понеже Бог е творецът на всичко, Той има върховна власт над цялото творение. Ето няколко стиха по този въпрос:
Неемия 9:6
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
Псалом 115:3
3 (11)Нашият Бог е на небето;
Прави всичко що Му е угодно.
Даниил 4:35
35 пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?
Йов 42:2
2 Зная, че всичко можеш,
И че никое Твое намерение
не може да бъде възпрепятствувано.
В Неговата суверенност Бог може да вземе нещата, които са били планирани за зло и да ги преобърне за добро. Например, в Битие 50:20 Йосиф, веднъж продаден исмаиляните, но сега станал втори след фараона казва на братята си:
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.
Класически е един друг новозаветен стих (Римляни 8:28).
28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Друг пример е Битие 37:25
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Бог знаеше, че Йосифовите братя щяха да предпочетат да го продадат вместо да го убият, така че Той беше подредил събитията по такъв начин, че кервана на исмаиляните да мине покрай тях точно в този ден и час, така че Йосифовия живот да бъде запазен и той да бъде заведен в Египет. До този момент Йосиф беше в рова, но Бог не го остави там!
Естир 9:22
20 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните, 21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия, 22 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.
Йов 38:2
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет
С неразумни думи?
АКО КРИЗАТА Е НЕИЗБЕЖНА – НЕ Я ОТЛАГАЙ!
Ако дадена криза е неизбежна, то нейното отлагане няма да я спре. То може само да я задълбочи. От съществено значение за успеха на всяко начинание е улавянето на подходящия момент. Много хора остават на едно място по-дълго отколкото трябва и така предизвикват още по-сериозни проблеми. Тези проблеми никога не биха възникнали, ако те си бяха тръгнали на правилното време.
Когато дойде време да напуснеш, винаги ще има хора, които ще искат да останеш. Тяхното желание най-често ще е основано на лични чувства и сантименталност. Но, когато Бог те извежда от едно място, за да те въведе в друго,ти не можеш да си позволиш да бъдеш измамен и да основеш решението си на сантиментални чувства вместо на истината и на Божията воля.
Един интересен пример по този въпрос намираме в Деяния 21:7-14. По онова време ап. Павел знаеше, че ще трябва да преживее гонение и да попадне в затвора. Въпреки това той се беше запътил към Ерусалим. Това беше криза подобна на Христовата. Ако бе останал в Кесария, Павел разбира се би отложил кризата, но в същото време на първо място би излязъл от Божията воля, и второ, би отложил не само влизането в кризата, но и излизането от нея и освобождаването си от затвора.
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.