КРИЗАТА Е ПОВСЕМЕСТНА И ТЯ НЕ ПРОЩАВА НА НИКОГО
В Исая 24:1-3 се казва:
1 Ето, Господ изпразва земята и я запустява,
Превръща я, разпръсва жителите й.
2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника;
Както на слугата, така и на господаря му;
Както на слугинята, така и на господарката й;
Както на купувача, така и на продавача;
Както на заемодавеца, така и на заемача (даващия на заем);
Както на приемача с лихва, така и на онзи, който му дава с лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи;
Защото Господ е изговорил това слово.
Това е пророчество за Вавилонския плен. Бог щеше да накаже земята поради идолопоклонството на народа си. Но ние се спираме на тези стихове, понеже те ни обрисуват изключително образно картината на една криза. В момента целият свят е в здравна криза (пандемия) и икономическа криза. Тази криза, за която се говори в тези стихове, е повсеместна. Тя идва върху всички – както върху „людете“ (обикновените хора), така и върху „свещениците“ (елита на обществото). По онова време свещениците са били едно по-специално съсловие, което се е ползвало с определени привилегии. Те са се издържали от десятъците на народа. Но въпреки това, във време на криза, това, което се случва с обикновените хора, се случва и със свещениците, това, което се случва със слугите, се случва и с господарите им – не само слугите са повлияни от кризата, но и господарите им.
„Както на купувача, така и на продавача” – купувачът няма пари да си купи, но когато няма купувачи, продавачът пък няма оборот, от който да печели. Кризата засяга всички – както онези, които са по-бедни, така и онези, които са по-богати. Този, който е взел кредит и не може да го върне, страда, защото няма пари и не може да си върне кредита. Но пък и онзи, който е дал кредита, също страда, понеже не може да печели от лихвите, а дори и да вземе заложения имот на кредитополучателя, той не може да го продаде във време на криза, защото никой не купува във време на криза. А дори и да го продаде, то цената му ще бъде много по-ниска, отколкото първоначално обявената стойност, така, че той пак ще загуби, и то много. Когато икономиката е в криза, това е зле както за работниците, така и за работодателите; както за производителите, така и за търговците; както за банкерите, така и за тези, които са взели заеми. Друг е въпросът, че Бог не желае ние да живеем в заеми, а да се наслаждаваме на финансова свобода. Но мисълта ми тук е, че когато кризата дойде, тя е повсеместна и засяга всички – не прощава на никого. Същото е и с пандемията. Тя е епидемия или „язва“, която засяга всички държави, всички континенти, цялата земя.
Това, което ви казах дотук, не е нещо ново – всички го знаем, и то от опит. Но добрата вест е, че в Божието Слово има принципи, които, ако ги прилагаме в живота си, те ще ни помогнат ние не само да преодолеем кризата, но и да бъдем благословени в нея.
КРИЗАТА Е НЕЩО НОРМАЛНО И НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ НЕЯ
Първият принцип, който би ни помогнал да се справим с кризата, е да осъзнаем, че кризата е нещо нормално и ние не трябва да се страхуваме от нея. Експертите по лични финанси казват, че причината, поради която е добре човек да има спестявания, е, че статистически на всеки десет години от живота на човека се случва някаква криза. Ако се замислите, това наистина е може би така. В период от десет години от живота си човек може да се разболее, може да загуби работата си, може да изгуби близък, може да има икономическа криза и инфлацията да се повиши неимоверно, или пък нещо друго да се случи.
Речникът на Уебстър определя думата криза като „етап при дадена последователност от събития, при който се определя посоката на развитие на всички бъдещи събития”. Очевидно кризата е нещо изключително важно. Тя е нещо нормално, но в същото време тя е един повратен момент, който определя бъдещето ни. Защото, ако я преодолеем – ние ще влезем в нещо по-добро, но в самата криза има и опасност. Ако не постъпим правилно, ние може да се изгубим в кризата, и нашето състояние да стане много по-зле от това, което е било преди. Така че кризата е много решаващ момент и е много важно как се постъпва във време на криза, защото нашите действия и нашето отношение във време на криза ще определят изхода от кризата или какво ще се случи, когато кризата премине.
ГРАФИКАТА НА КРИЗАТА
Нашият живот е последователност от ситуации или събития. Кризата е периода на преход, при който ние напускаме една ситуация, за да влезем в нова такава. Кризата e смяна на едно стабилно състояние с друго. В определен момент нашият живот изглежда като една права, хоризонтална линия – ние имаме работа, получаваме си заплатата, нещата са добре, здрави сме, няма опасности… Но в следващия нещата започват да се влошават. Когато говори за изпитанията, Яков използва думата „[вие] падате“ (Яков 1:2). Падането винаги е в посока надолу. Например, ако настъпи икономическа криза – заговаря се за съкращение, след това, ние самите се оказваме в списъка и накрая оставаме без работа – посоката на живота ни тръгва надолу. При това движение надолу, всичко в живота ни започва да се разпада – може да нямаме финанси, може да е някаква криза във взаимоотношенията, може да е дори здравословна криза. Важното е обаче, че в момента на настъпването на кризата, ние губим това, което сме имали. Излизаме от това, в което сме били, за да влезем в кризата. И когато влезем в кризата, нещата се движат надолу, надолу, надолу, надолу… Но те не могат да се движат безкрайно надолу. До един момент те стигат дъното на кризата. Защото, все пак, колкото и да е дълбока, всяка пропаст има дъно, нали? След като стигнат до дъното, нещата няма накъде по-надолу да отидат и тръгват нагоре. Когато тръгнат нагоре, те се издигат до едно ново ниво – ниво, на което проблемите, които са породили кризата, получават разрешение. Тогава животът ни се установява на това ново ниво.
Бихме казали, че това е графиката на кризата. В началото тя се движи в една права линия. След това тръгва надолу и постепенно достига до дъното. От там нататък, тя започва да върви нагоре и достига до едно ново ниво, една нова права линия, в която животът ни отново е живот без криза.
Но има две възможности. Едната възможност е ние да излезем от кризата на много по-високо и по-добро ниво от това, на което сме били, когато сме влезли в нея. На това ново ниво нещата могат да бъдат много по-добре, понеже ние или Бог е премахнал проблемите, които са ни довели до кризата. Той ни е помогнал и ние сме преминали през кризата.
Другата възможност, обаче, е ние да не постъпим правилно в кризата и да изгубим напълно това, което сме имали преди кризата, и новото ни състояние да бъде много по-лошо от първото. Много е важно какво правим по време на кризата.
Днес, когато има пандемия, когато получаваме лоши вести за хора, заразени от COVID-19, когато чуваме за хиляди смъртни случаи и икономически щети в целия свят, нека се молим Господ да ни даде мъдрост да знаем как да постъпим и как да действаме във време на криза. Нека да имаме вяра, защото вярата ще ни помогне да преминем през кризата.
Ако знаем, че кризата не е нещо страшно, кризата не е нещо изключително, това ще ни помогне да сме наясно с това, какво ни очаква. Кризата е нещо нормално и ние не трябва да се страхуваме от нея. Нека се молим да бъдем свободни от страх, защото всеки страх води до смут сред хората. Страхът е, който парализира. Господ не желае ние да се страхуваме, а да имаме видение или визия за това, което Той ще направи, и така да имаме кураж.
ИЗЛИЗАНЕ И ВЛИЗАНЕ
Всъщност кризата е периодът между нашето излизане и нашето влизане. Кризата е период на преход, при който ние излизаме от една ситуация, за да влезем в нова ситуация. Ние можем да разглеждаме кризата по този начин – като излизане и влизане. Ние излизаме от едно стабилно състояние и влизаме в друго, и времето между излизането и влизането е кризата. Но самото излизане и влизане всъщност е нещо естествено в нашия живот. Ние непрекъснато излизаме и влизаме. Само си помислете колко пъти на ден вие излизате от една стая, за да влезете в друга стая. През колко врати на ден преминавате? Преминаването през всяка врата включва излизане и влизане. Например, за да дойдете в тази стая, в която сте в момента, вие също сте минали поне през две врати – може би сте излезли и сте отишли до аптеката, на работа или до магазина и сте се върнали. Всяка сутрин, когато се събудите, вие излизате от спалнята си и влизате в банята. След това, напускате дома си и отивате на работното си място или някъде другаде. Но, ако се замислите, дори отиването до банята крие рискове. Дори в този кратък период вие можете да се подхлъзнете, да паднете на земята и да си счупите крака. Това не го пожелавам на никого, но мисълта ми е, че всяко излизане и влизане е период на криза и крие рискове. Винаги, когато напускате дома си, потенциално сте в опасност. Например може да ви блъсне кола или да срещнете човек, който е вирусоносител и да ви зарази. Всяко преместване от едно място на друго има две фази – напускане на едното място и влизане в другото място.
Влизането и излизането са част не само от нашия физически живот, но също и естествени моменти от всяка област на живота ни. Ние преминаваме през различни ситуации в живота ни по същия начин, по който преминаваме през различни врати. И времето между напускането на изходното ни място или стабилна ситуация и влизането ни в ново място или стабилна ситуация е периодът, който наричаме криза. Кризата е смяна на едно стабилно състояние с друго.
ЗАПАЗЕНИ В КРИЗАТА
Кризата е един период на преход, при който излизането се сменя с влизане. И добрата вест е, че Бог ни е обещал, че Той ще ни пази и защитава по време на тази криза. В Псалом 121:8 се казва:
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти
От сега и до века.
Докато пътуваме, ние сме в период на криза. Ние сме напуснали сигурността на нашия дом, за стигнем до точката на нашето местоназначение – там, където искаме да отидем. Но по време на тази „криза” – нашето пътуване – някакъв инцидент или катастрофа може да ни се случи. Докато пътуваме, ние сме на територията на „войната по пътищата“. Затова когато някой пътува от някъде и ние го чакаме, ако той се забави, ние започваме да се притесняваме дали му се е случило нещо. Но Бог ни е обещал, че Той ще ни пази от всяко зло. Слава на Бога! В Псалом 91:9-12 се казва:
9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое,
И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло,
Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата си.
Бог ще ни запази в кризите, през които преминаваме, и те няма да ни повредят! Ние трябва да преминаваме през кризите в живота ни с вяра, че Господ ще ни пази. Той е винаги с нас. Той е с нас във време на криза! Той ще ни запази и в тази пандемия, в която сме в момента. Затова нека да имаме тази вяра в себе си – че Бог е с нас във време на криза. Независимо, че можем да преминем дори и през болестта, Господ ще бъде с нас във всичко, през което преминаваме. Бихме могли да говорим не само за запазване, но също и за благословение в кризата, защото в изпитанието, през което преминаваме, Господ ще изработи нещо в нас. Яков ни казва:
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
Господ се интересува от това как реагираме. Той се интересува от това да пораснем духовно, нашата вяра да бъде изградена. Господ се интересува от това ние да започнем да се молим повече и да имаме водителството на Святия Дух в живота си. Той има добри мисли за нас – да ни даде бъдеще и надежда. Затова трябва да бъдем уверени, че когато кризата премине, ние ще бъдем в още по-добра позиция, отколкото позицията, в която сме били преди нея.
БЛАГОСЛОВЕНИ В КРИЗАТА
Само по себе си, това, че Бог ще бъде с нас и ще ни запази в кризата, е чудесна вест, но има и нещо още по-добро. И то е, че Бог не само ще ни запазва и закриля по време на кризите ни, но той също така ще ни благослови в кризата. Неговата воля за нас е не просто да преживеем кризата, но да бъдем благословени в кризата. Във Второзаконие 28:6 четем:
6 Благословен ще бъдеш при влизането си
и благословен ще бъдеш при излизането си.
Господ казва, че не само ще бъде с нас и ще ни пази, но Той ще ни благослови. Преди да започне работа, човек е в криза – той е безработен. Когато напуска работа, той отново е в криза. Преди да се ожени, човек е в криза; когато изгуби партньора си, той пак е в криза. Помислете, и ще видите, че целият ни живот се състои само във влизания и излизания и кризи. Самото раждане е една криза, при която излизаме от утробата на майка си и влизаме в този свят. Ние обикновено се радваме на влизанията – постъпване на работа, успешен прием в университет, раждане, встъпване в брак… Но Бог иска ние да бъдем благословени не само когато влизаме, но и когато излизаме – да бъдем благословени по време на кризата – след излизането и преди влизането (смърт на близък, съкращение от работа, преместване от една квартира в друга).
Има една цяла книга в Библията, която посветена на излизането – нейното име е „Изход”. Тя е посветена на извеждането на Божия народ от Египет. За да влязат в Ханаан, обещаната земя, в която течаха мляко и мед, евреите трябваше да минат през пустинята. Пустинята беше периодът между излизането им и влизането им. С други думи, „пустинята“ беше тяхната криза. Господ беше с тях в кризата. Той им се разкри в кризата. Даде им откровение за Себе Си в пустинята.
В БОЖИЯТА ВОЛЯ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА
Да излизаш, е нещо нормално. И винаги, когато излезем от каквото и да било стабилно състояние, ние влизаме в криза. И, тогава, аз искам да ви попитам: „Възможно ли е даден човек да бъде в криза и в същото време да бъде в Божията воля?”. Мисля, че отговорът на този въпрос е „да”. Кризата е нещо нормално и даже често именно когато сме в средата на кризата, ние израстваме най-много. Изпитанията съдействат за усъвършенстването на нашия характер. В преминаването през кризата Господ изработва нещо в нас и ако нашите очи са обърнати към Него, ако нашият поглед е към Него и ние знаем, че Той е с нас в тази криза, в самата криза ние пак можем да бъдем благословени.
Обикновено точно във време на криза ние виждаме най-много чудеса от страна на Бог. Кога в библейската история на Израил имаше най-много чудеса? Когато Господ ги извеждаше от египетската земя имаше десет язви, разделяне на Червеното море, вода в пустинята, манна от небето и какво ли още не. Когато всичко е нормално, ние като че ли не призоваваме Бога за чудеса. Но когато сме в криза, когато сме в „пустинята“, ние имаме нужда от Божиите чудеса. Именно в кризите Бог се изявява като Бог на чудесата.
Всяка промяна е съпътствана с криза. Авраам трябваше да излезе от родината си, от рода си и от бащиния си дом, за да отиде в Обещаната земя (Битие 12:1).
1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
Как стана преселването на патриарсите в Египет? То също бе предизвикано от криза – седем гладни години (Битие 42:1-3).
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Как стана преселването на Израил от Египет в Ханаан? То отново беше предизвикано от криза (Изход 1:8-14).
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф. 9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните. 13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
Израил премина през кризата на робството, но така пък достигна до Изхода от Египет.
Така че питам ви отново:
- „Беше ли Божията воля патриарсите да отидат в Египет?” Отговорът на този въпрос е положителен.
- „Беше ли Божията воля Израил да излезе от Египет?” Отговорът на този въпрос отново е положителен.
Потвърждение за това намираме в Битие 15:13-14 където Бог предсказа на Авраам, че това ще се случи:
13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки – знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.
Така че възможно ли да бъдем в Божията воля по време на криза? Да. Божията воля ли е ние да живеем точно в това време, когато има пандемия? Определено. Някои кризи могат да продължат с векове. Като народ българите са били роби на турците петстотин години. Но през цялото това време ние никога не сме свалили погледа си от свободата и в крайна сметка сме били освободени от това робство.
ЗА ДА ПРЕМИНЕМ УСПЕШНО ПРЕЗ КРИЗАТА, НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСТАВАМЕ ДА ГЛЕДАМЕ В ПЕРСПЕКТИВА КЪМ НЕЙНАТА КРАЙНА ЦЕЛ
За да приемем кризата като нещо нормално, ние трябва да направим две неща. Първо, да я погледнем от Божията гледна точка. И второ, да я видим в перспектива. Ние не трябва да виждаме кризата само до момента, в който нещата вървят надолу. Това е изключително опасно. Ние трябва да виждаме нейната цел и нейния край, а също и нейната възходяща част. Пандемията ще приключи. Денят, в който ще кажат, че повече няма коронавирус в България, ще дойде. Трябва да вярваме, че ще стигнем до този момент. Но преди нещата да тръгнат нагоре, те трябва да стигнат до дъното.
Днес има много гласове и послания на хора, които се разпространяват в социалните медии, които казват, че кризата никога няма да премине. Новото ни нормално състояние ще бъде да живеем в криза. Ако гледаме на ситуацията по този начин, ние ще се отчаем, ще се депресираме, ще изгубим доверие в Бог и ще изгубим сили да вървим напред. Но Божията воля е ние да гледаме към изхода от кризата.
КИТАЙСКИЯТ ЙЕРОГЛИФ ЗА КРИЗА
Казват, че китайският йероглиф, с който се обозначава думата „криза“ е комбинация от два други йероглифа – този за „опасност” и този за „възможност”. В кризата има опасност, има и възможност, има също и елемент на риск. Този факт ни напомня, че в кризата ние трябва да виждаме не само опасност за загуба на статуквото, но и възможност за промяна към по-добро. Нека Бог да ни помогне да виждаме не само опасността, но също и възможността в кризата.
Бог никога не ни извежда от някъде, само и само за да ни въведе в криза. Ако Той ни извежда от някъде, то е само за да ни въведе в нещо по-добро. Преди пандемията ние може да сме си мислили, че всичко е добре. Но ако Бог ни е извел от мястото, на което сме били, то не е, за да ни вкара в тази криза и да ни унищожи. Не. Бог ще ни прекара през кризата, но след това ще ни изведе към едно по-добро състояние. След като пандемията мине, ние ще погледнем назад и ще кажем: „Господи, благодарим Ти, защото мястото на което Ти ни доведе сега, е по-добро от мястото, на което бяхме, преди да се появи коронавирусът“. В този момент това може да ви звучи странно, но аз вярвам, че точно това е, което Божието Слово ни казва. В Псалом 66:8-12 четем:
8 Вие племена благославяйте нашия Бог,
И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни.
И не оставя да се клатят нозете ни.
Ако ние сме живи днес, то е, защото Господ „поддържа в живот душата ни“.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал,
Изпитал си ни както се изпитва сребро.
Кризата е едно изпитание. В момента ние сме в изпитание. Как се изпитва сребро? Среброто се изпитва в огъня. Металът се нагорещява до разтопяване, за да може от него да се отделят нечистите примеси или „шлаката“. В изпитанието Бог ще отдели от нас шлаката на греха и ще остави среброто на правдата.
11 Въвел си ни в мрежата,
Турил си тежък товар на гърба ни.
Тук образно се говори за египетското робство. Бог беше планирал евреите да отидат в Египет. Той беше планирал за известно време те да бъдат роби. Но във всичко това те израснаха. Макар да бяха потиснати, те се умножаваха до такава степен, че египтяните не знаеха какво да направят, за да ги спрат. Не трябва да гледаме на кризата като на нещо, което ще ни смаже, но като на нещо, което ще ни усъвършенства. Бог има план, ние сме в Божията воля и Той ще ни възрасти и ще ни благослови, докато ние преминаваме през тази криза.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни;
Начинът, по който тук се изброяват нещата, които Бог е направил с народа си, са една наистина ужасяваща градация. Докато четеш, си казваш: „Злините, за които Той говори, ще свършат“. „Не е ли достатъчно, че Ти ще ни изпиташ като сребро? Не е ли достатъчно, че сме в мрежата? Не е ли достатъчно, че си сложил тежък товар на гърба ни? Но даже правиш „да яздят човеци върху главите ни“?“ Но вижте как завършва всичко. Какво се случва, след като те стигат до дъното на кризата?
Преминахме през огън и вода;
Но Ти ни изведе на богато място.
„Но Ти ни изведе на богато място“! Виждате ли, нашият жизнен път преминава през кризи. И тези кризи могат да бъдат причинени или предизвикани от Бога. Но Бог никога не ни оставя в кризата. Той винаги ни извежда на широко и „богато” място. Един ден, в близкото бъдеще, ние ще кажем: „Да, минахме през пандемията, минахме през болести, минахме през криза, минахме през безработица, минахме през какво ли не, но Ти ни изведе на богато място.“ С Божията помощ ние ще излезем от тази пандемия и от тази криза независимо каква е тя.
Бог не изведе израилтяните от Египет, за да ги измори в пустинята. Той ги изведе от земята на робството, за да ги въведе в земята на свободата – земя, която да бъде тяхна собственост и тяхно наследство, земя, в която течаха мляко и мед (Изход 3:7-10; Второзаконие 6:23)!
Бог желаеше да ги заведе в Обещаната земя. Но преди да ги въведе, Той трябваше да ги изведе! И преди да ги въведе, те трябваше да минат през пустинята. Пустинята беше кризата, през която те трябваше да преминат.
И тук искам да подчертая, че е изключително важно как ние гледаме на кризата. Какво е нашето отношение към живота, докато преминаваме през кризата? Дали гледаме на кризата като на път към славата, или като на гробище, в което трябва да умрем? Ако гледаме на кризата с песимизъм, това може да ни попречи да излезем от нея. Едно цяло поколение израилтяни умря в пустинята поради това, че в определен момент те не видяха изход от пустинята. Те гледаха на кризата с песимизъм и това им попречи да излязат от кризата. В Числа 14:1-4 четем:
1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ. 2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели! 3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? 4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
До каква степен израилтяните бяха се отчаяли! До каква степен обвиняваха Бога! В този момент очите на израилтяните бяха отвърнати от крайната им цел. Те не виждаха кризата в перспектива. Те не виждаха възможността, виждаха само опасността. И това тяхно отношение ги погуби.
Господ е в контрол. Той знае какво се случва. Той ни прекарва през тази криза, която се случва в момента. Ние можем да обвиним Бога и да кажем: „Защо допусна всичко това? Ти искаш да ни убиеш!“ Опасно е да имаме едно такова отношение на негативизъм и песимизъм, защото то може да ни попречи да преминем през кризата.
Исус Навиев и Халев преминаха през същата криза, но за разлика от своите връстници, които измряха в пустинята, те влязоха в Обещаната земя. Защо? Защото те никога не свалиха погледа си от Божията цел за тях (Изход 14:6-8).
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
Когато чуха какво казват другите, Исус Навиев и Халев просто не можеха повече да издържат. Дотолкова се разгневиха, дотолкова бяха потресени и разстроени, че „раздраха дрехите си“.
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
Забележете, Исус Навиев и Халев не мислеха за това, че в момента са в пустинята, но гледаха към земята, в която Господ желаеше да ги заведе.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, – земя, където текат мляко и мед.
Вижте, казва се, че „Той ще ни въведе в тази земя” и Той „ще ни я даде”! Така че ние никога не трябва да гледаме към влошаването на ситуацията или към невъзможните предизвикателства, не трябва да гледаме назад, но да гледаме към целта, която Бог има за нас. Дори да се разболееш, ти трябва да гледаш към оздравяването. Не трябва да си мислиш, че ще останеш болен завинаги. Трябва да гледаш към оздравяването и да мислиш за това, че след като преминеш през болестта, ще получиш имунитет. А когато имаш имунитет, вирусът и да дойде отново, той нищо не може да ти направи, защото ти си имунизиран срещу него. Трябва да гледаме на нещата с надежда и вяра, да гледаме към целта, която Бог има за нас.
С ПОГЛЕД КЪМ БОГ И КЪМ ИСУС
Във време на криза нашия поглед трябва да бъде не само към крайната точка, към изхода от кризата, но също и към Бог, към източника на силата и избавлението от бедите ни. Проблемът на десетте съгледвачи и израилтяните в пустинята беше, че те разглеждаха ситуацията и говореха за нея така, като че ли Бог не съществува. За разлика от тях Халев и Исус Навиев включваха Бог и Неговите обещания в ситуацията. Това е, което променя картината. С нашите молитви, с изповедта на обещанията Му, с благодарността и поклонението, ние „вкарваме“ Бог в ситуацията. Бог, разбира се, е тук, понеже Той е вездесъщ. Той е навсякъде по едно и също време. Но с нашите думи и действия на вяра ние му позволяваме Той да действа в живота ни. Когато Бог е в ситуацията, Той променя всичко. Той е суверенен, може да направи всичко. Може да ни избави, може да ни изцели, може да снабди нуждите ни, може да ни издигне. Той е с нас и Той променя ситуацията.
Фокусът на десетте съгледвачи беше не върху добрата земя, а върху „исполините“, върху „Енаковите синове“ (Числа 13:27-28). Когато нашият фокус е върху проблемите, върху пандемията, върху смъртта, тогава ние ще се отчаем. Но вместо да гледаме на тези неща, нашият поглед трябва да бъде върху Бог и Неговите обещания. Върху Бог и обещанията му беше фокусът на Исус Навиев и Халев и затова те казаха: „Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде“. Ние трябва да гледаме към Бог и да имаме увереността, че Той ще ни преведе през тази пандемия и ще ни въведе на място на почивка и победа.
Като християни не трябва да забравяме, че Божията най-висша цел за нас в нашия живот не е ние да живеем добре. Божията най-висша цел за нашия живот е ние да влезем в Божията слава. И в Евреи 12-а глава се казва как да тичаме в предлежащото пред нас поприще. Като гледаме на Исус, „начинателя и усъвършителя на вярата ни“. Ние не трябва да сваляме погледа си от Исус!
Понякога Бог може би изпраща кризи в живота ни, за да можем да се върнем обратно при Него. Както във времето на Съдиите. Когато всичко им беше добре, израилтяните си правеха, каквото си искаха, и започваха да се покланят на други богове. Тогава Бог допускаше техните врагове да ги победят. И когато Израил изпадаше в плен, те се обръщаха към Бога и започваха да викат към Него за помощ. Тогава Той им издигаше избавител, който ги освобождаваше. После те отново забравяха Бога на бащите си. Но ние никога не трябва да забравяме Исус Христос! Защото Той е нашият Изкупител! Когато сме в криза, ние трябва да гледаме не само към изхода от кризата, но и към Исус. В Евреи 12:1-3 четем:
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще,
Тези думи са написани към повярвали юдеи в Рим, които са били гонени и преследвани заради вярата си. Докато са били в гонение, те са били в криза. Някои от тях дори са били разпъвани на кръст, а други са били предавани на хищниците на арената в Колизеума. Ставали са мъченици. Преминавали са през кризата на гонението. Облакът от свидетели в ст. 1 са мъчениците от втората част на 11 глава, които са платили за убежденията си с живота си и са влезли в Божията слава.
Като християни ние сме състезатели в маратон. Трябва да се освободим не само от греха, но от всяко нещо, което ни забавя, за да можем да тичаме с всички сили към финала. Но как можем да направим всичко това? Отговорът е в ст. 2.
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотяга и да не ставате малодушни.
Забележете, Исус ни остави пример. Защото Той също премина през криза, премина през разпятието, премина през сянката на смъртта… Но Той „издържа”. Защо? Защото, гледаше на „предстоящата Нему радост” – радостта от възкресението, радостта от това да спечели целия свят, да спечели църквата! Така че нека днес да размислим за Исус, който издържа такъв огромен натиск. През каква дълбока криза премина Той! През какво отхвърляне! През какво бичуване! През какви унижения! През какви мъки! На кръста върху Неговите плещи, върху Неговото сърце беше стоварен грехът на целия свят. Още в Гетсиманската градина, потта Му се превърна на големи капки кръв, които капеха на земята! На кръста Той беше толкова изтощен, че силите му свършиха само за няколко часа. Исус презря срама, презря унижението, защото гледаше на „предстоящата Нему радост“. Затова живеем на тази земя, затова воюваме, защото имаме една предстояща радост, когато ще видим нашия Господ лице в лице. Има една предстояща радост, когато нашите тела ще възкръснат от мъртвите, когато ние няма да останем в гроба, но ще влезем в Божията слава! Преминаването през смъртта също е вид криза. Ти оставяш земния си живот, излизаш от тялото си и влизаш във вечността, влизаш в присъствието на Исус. Смъртта не е край, а врата, през която излизаме от земния си живот и влизаме в Божието присъствие. Знаем, че един ден всеки един от нас ще премине през тази врата, но не за да престане да съществува, а за да влезе в присъствието на Бог.
Дори и на тази земя… Бог никога няма да ни остави. В дни на глад ще бъдем сити и Той ще ни направи във всичко, което вършим, да благоуспяваме! Затова не трябва да се страхуваме! Ако дойде криза, каквото и да дойде… Нищо не може да ни отдалечи от Божията любов (Римляни 8:38-39), нищо не може да ни събори, докато Бог е откъм нас (Римляни 8:31)! Затова трябва да бъдем стабилни в Господа!
За колко примери за кризи говорихме до тук? Говорехме за това как Авраам напусна Ур Халдейски. Говорихме за Яков и синовете му, които във време на криза трябваше да излязат от отечеството си и да мигрират в Египет. Говорихме също за изхода от Египет. Говорихме също и за Исус Христос. Той също премина през криза – кризата на кръста.
Нека да вдигнем очите си от пандемията и от икономическата криза и да насочим нашия поглед към Исус. Той е започнал нашата вяра. Той е и Усъвършителят, Който ще усъвършенства вярата ни, докато преминаваме през кризата. Нека да не ставаме малодушни, нека бъдем насърчени. Трябва да бъдем толкова насърчени, че да насърчаваме хората около нас. Това, което ще ги приближи към Исус, е, ако те видят, че ние реагираме по различен начин от останалите хора. Нека да не се оплакваме, но да бъдем дръзновени, да бъдем смели, да бъдем насърчени – да не бъдем безумни, но да не бъдем и малодушни. И когато нашите комшии и съграждани ни запитат защо сме такива, това ще ни даде възможност да им кажем за Исус.
РАБОТНИКЪТ ОТ ПИТСБЪРГ
В неговата книга „Преживей промяната” Едуин Луис Коул разказва следната случка, която станала в Питсбърг по време на една финансова криза, когато безработицата в този град достигнала до двадесет и седем процента.
„Този човек работел във фабрика за стомана двадесет и две години, докато един ден внезапно бил уволнен и останал без работа. Той винаги си мислел, че някой ден ще се пенсионира от фабриката и ще изживее старините си щастливо. Но сега се оказал без работа, без пенсионни осигуровки, а обезщетенията за безработица скоро щели да свършат. Той знаел, че трябва да направи нещо.
Вкъщи бил депресиран и раздразнителен. Това обхванало целия дом и семейството. Децата „му лазели по нервите” и винаги изглеждало, че той се пречка на жена си. Първите няколко седмици били като ваканция, но да си стои вкъщи по цял ден, без да прави нищо, му станало досадно. Наред с лошото му положение, върху него започнало да тежи и бъдещето.”
Той не знаел принципите за излизане от кризата, които ние разглеждаме днес. Въпреки това, той разказал следното:
„Аз просто знаех, че трябва да изляза от къщи и да бъда навън. Така започнах всеки ден да излизам малко след като децата отиваха на училище и се прибирах, след като те вече си бяха у дома. Когато нямаше къде да търся нова работа, си правех дълги разходки и прекарвах навън приблизително същото време, което нормално прекарвах в работа.
Вече бях няколко месеца без работа, когато в града настана силна снежна буря. След като премина, излязох на следващия ден да се разхождам отново. Тогава видях една жена от съседите, която седеше на прозореца и гледаше към мен. Разбрах, че не може да излезе от къщата си заради снега и я попитах дали иска да го изчистя. Тя ми беше благодарна.
Когато свърших, тя ми предложи пари, но аз отказах. На следващия ден една вдовица ме помоли да изчистя и нейната пътека. Предполагам, че се е разнесъл слух. Изчистих и пред нейната къща. Когато тя предложи да ми плати, беше толкова настоятелна, че аз приех.
Взех парите и купих на синовете ми лопати за ринене на сняг. Така, докато те бяха на училище, аз обикалях наоколо, за да видя дали някой не се нуждае от изчистване на пътеките пред къщата му. Когато синовете ми се връщаха вкъщи, всички заедно отивахме и изривахме снега. През онази седмица спечелих повече пари, отколкото, когато работех във фабриката.
Беше страхотно. Чувствах се добре. Правехме това през цялата зима.
След това, дойде пролетта, и аз отново минах покрай къщата на онази жена. Докато разговаряхме, забелязах, че задният й двор има нужда от почистване. Попитах я дали иска да го изчистя и тя се съгласи. Изчистих мазето й и взех някои от нещата, които тя искаше да изхвърли.
Старата поговорка, че „това, което за един човек е боклук, за друг е антика” излезе вярна. Аз взех част от нейния боклук и го продадох като антика.
Започнах да ходя от къща на къща и да питам стопаните дали имат нужда от почистване на дворовете и мазетата си. Така започна моят бизнес. Сега имам самостоятелен бизнес и антикварен магазин и печеля повече пари, отколкото някога във фабриката. Тази зима ще водя жена си на почивка във Флорида, оставяйки заместник да се грижи за работата.
Ако не бях уволнен от фабриката, никога нямаше да стигна дотук днес. Когато първоначално останах без работа, не можех да разбера защо Бог го позволява, но сега осъзнавам, че Бог просто работеше в мен. Когато аз напълно се предадох на Него, Той сътвори за мен един напълно нов живот. Най-хубавото нещо, което някога ми се беше случвало, е, че бях уволнен. Сега мога да хваля Бога за това.”
Кризата е нещо неизбежно, нещо необратимо. Така че най-доброто нещо, което можем да направим, когато сме в нея, е да я преживеем. И ние можем да го направим, като гледаме на нейната крайна цел. Няма връщане назад. Божият начин за справяне с кризата е не да бягаме от нея, а да влезем в новото и по-добро място, което Той е приготвил за нас!
Кризата може да ни подтикне да мислим по нови начини, да търсим нови възможности. Човекът от Питсбърг, за когото говорехме, е бил потиснат и депресиран от загубата на работата си. Но, когато се е молел и е търсел Бог, Той му е отворил очите за нови възможности. Така че когато е излязъл от кризата, той е бил в по-добро положение отколкото преди това. Преди кризата той е бил работник във фабрика, а след това е бил собственик на бизнес. На кризата трябва да гледаме като на възможност. Божият начин за справяне с кризата е не да бягаме от нея, а да влезем в новото и по-добро място, което Той е приготвил за нас.
РЕШАВАЩО ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ КРИЗАТА Е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪРЦЕТО НИ
Както вече казахме, кризата е преход от едно стабилно състояние в друго. И най-важното нещо при този преход е какво носим в сърцето си. Защото начинът, по който излизаме, ще определи начина, по който ще влезем. Ние можем да излезем от стария си живот, от старите си обстоятелства и обкръжение. Ние можем да избягаме от действителността, но има едно нещо, което не можем да напуснем, и то е нашият собствен дух и нашият собствен характер. Където и да отидем, духът ни и характерът ни отиват с нас. Това, което е в сърцето ни, ще определи не само как и дали ще преживеем кризата, но и какви ще са новите ни обстоятелства и обкръжение.
Ако напуснем старото място с наранен дух, с огорчение, роптание, неприязън, враждебност, озлобление, неверие, ограниченост, гордост, мързел, леност… то това ще бъдат семена, които ти ще пренесеш със себе си и ще ги засееш на новото място. Тогава те ще родят същите плодове като тези, които си оставил след себе си.
Сърцето е по-важно от всичко друго. Състоянието на сърцето ни ще определи рамката на нашите бъдещи обстоятелства и обстановка. То ще определи посоката на бъдещите събития в нашия живот. Виждате ли, корените на нашите проблеми не са в обстоятелствата или в заобикалящата ни среда. Проблемите ни се коренят в семената, които сме засели в нашия дух. Ако искаме да се справим с проблемите, ние трябва да променим сърцето си. Затова не засявай семена от миналото в новите си полета на взаимоотношения!
Ако не се справим с тези семена по време на нашата криза, когато влезем в новата си ситуация и се установим на новото си място, ние несъзнателно ще засеем старите си семена отново. Корените на нашите проблеми не са в нашите обстоятелства или в нашата среда, а в семената, които сме засели и сега сеем в нашия собствен дух. Така че ако искаме да преодолеем проблемите си, трябва да променим и преобразим собствените си сърца. В Притчи 4:23 се казва:
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота.
Времето, което имаме, докато сме под карантина или работим от вкъщи, е време, в което ние да прегледаме сърцето си, да си направим вътрешен самоанализ и самооценка на действията и отношенията си. На гръцки думата за покаяние е „метаноя“ и означава обрат в мисленето ни. Нека да открием в себе си неща, които ни връщат назад и ни задържат, да ги идентифицираме и да ги очистим от живота си. Нека да преминем на духовна диета и да махнем кваса, нещата, които ни задръстват. Ключът към по-доброто бъдеще е промяна на сърцето ни.
ПОСЛЕДВАЙ ГОСПОДНИЯ ПРИМЕР – ПРОСТИ!
Един от начините да запазим сърцето си е, като не допуснем в него да се загнезди огорчение и неприязън. Огорчението и непростителността са едни от нещата, които ни задържат и пречат на нашия напредък в живота. Нашият Господ е пример за нас във всяко отношение. Дори когато беше несправедливо обвинен и разпнат, и унижен на кръста, той пак се помоли за прошка за своите екзекутори. В Лука 23:33-34 четем:
33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
Само си помислете. Какво би се случило, ако Исус беше платил пълната цена за спасението ни, но не ни беше простил греховете? Щяхме ли да можем да влезем в небето без Неговата простителност? Тук виждаме един изключително важен духовен принцип и той е, че прошката отваря, а непростителността затваря. Ако пътищата пред тебе са затворени, то ти трябва да простиш или да помолиш за прошка. Непростителността винаги изолира. Тя ще спре приятелства, връзки и възможности, които иначе биха отворили нови пътища в живота ни. Непростителността спира източниците на благословение, които се вливат в живота ни. Ако таиш непростителност в сърцето си, то тази непростителност ще излиза от твоя дух към другите и ще ги кара и те да се затворят за теб.
Независимо дали твоите минали опитности са били добри или лоши – не се опитвай да ги засееш в свежата почва на новото място и новите запознанства, които установяваш след кризата.
Въз основа на всичко, което казахме дотук, бихме могли да направим следното обобщение: Простителността отваря взаимоотношенията. Затова не заключвай живота си с непростителност. Не спирай изворите си на благословение, като отказваш да простиш. Нека Бог да ни помогне да простим на всеки един, който ни е наранил или обидил.
НЕ СИ ОТМЪЩАВАЙ!
Ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние няма да си отмъщаваме, нито да се огорчаваме против хората. В Римляни 12:17-21 четем увещанието на ап. Павел.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”.
20 Но,
“Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”.21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
Когато се опитваме сами да си отмъщаваме, ние узурпираме позицията на Бог. Нека да оставим отмъщението на Бог. Той изрично ни казва, че то Му принадлежи. Времето на криза може да породи вражди. Но именно в това време на криза, ние трябва да се научим да си прощаваме, да се обичаме и да не се засягаме, а заедно да вървим напред.
НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ Е ТВОЯТ ИЗТОЧНИК!
Ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние няма да спираме да вярваме, че Бог ще ни изведе от кризата. В Авакум 3:17-19 се казва:
17 Защото ако и да не цъфти смокинята,
Нито да има плод по лозите,
Няма грозде, няма вино.
Трудът на маслината да се осуети,
Няма олио.
И нивите да не дадат храна,
Това означава да няма и жито, да няма хляб.
Стадото да се отсече от оградата,
И да няма говеда в оборите,
Това означава да няма и месо и мляко. Но въпреки цялото това нямане и цялата тази криза, Авакум казва:
18 Пак аз ще се веселя в Господа,
Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми;
Той прави нозете ми като нозете на елените,
И ще ме направи да ходя по височините си.
Независимо каква криза имаме, Господ няма да ни остави във кризата. Казва се, че Той „ще ме направи да ходя по височините си“. В момента можа да съм зле и да съм без работа, без пари и без здраве, но ако вътрешното ми сърце е добре – „от него са изворите на живота“. И Господ ще направи така, аз да изляза от кризата си и отново „да ходя по височините си“.
Ние трябва да продължаваме да се радваме в Господ, да Го почитаме и да Го прославяме. Това не означава да бъдем в някаква еуфория и да се правим, че всичко ни е наред, когато не е наред. Ние затова имаме Псалмите, в които намираме думи, с които да плачем пред Бога. И когато сме в криза, ние можем да плачем пред Бога. Но въпросът е да плачем пред Него, а не да Го отхвърляме. Въпросът е нашата надежда, нашето очакване, нашата вяра да бъде в Него.
Във време на криза ние срещаме финансови трудности. Безработните на борсата се увеличават с всеки изминал ден. Възможно е да бъдем съкратени и да си загубим работата. Когато преминаваме през криза, ние се изкушаваме да гледаме към хората и да очакваме един или друг човек да ни помогне. Ние се заблуждаваме, като си мислим, че добрите неща в живота ни идват от родителите ни или от работодателите ни, или от приятелите ни. В Новия Завет ясно се казва, че източникът на всяко добро е Бог (Яков 1:16-17).
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре,
и слиза от Отец на светлините,
у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
От Бог не идва изкушение. От него идва всяко добро и всеки съвършен дар.
Ние често се изкушаваме да си мислим, че нещата в живота ни зависят от хората. Но ако започнем да мислим по този начин, ние ще се разочароваме и ще станем лесно раними и изпълнени с непростителност. Приятелите ти, връзките, които имаш, правителството, социални грижи, общината, предприятието, фирмата в която работиш, църквата, пастирът, дори семейството ти не са твоят източник. Твоят източник е Бог! В Евреи 13:5-6 се казва:
5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”; 6 така щото дръзновено казваме:
“Господ ми е помощник; няма да се убоя;
Какво ще ми стори човек?”
Запомни това Божие обещание: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“! А също и Псалом 34:9-10
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;
Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад;
Но ония, които търсят Господа,
няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
Сребролюбието засяга не само тези, което имат много пари, но също и тези, които нямат пари. Защото, когато нямаш пари, ти се страхуваш за утрешния ден. Този страх за утрешния ден те кара ти да си стискаш малкото, което имаш, и тази загриженост те превръща в сребролюбец. Така, дори без да си богат, ти пак може да бъдеш сребролюбец. Затова Бог казва: „Не се впримчвайте в сребролюбието“. Сребролюбието е капан, в който ние можем да паднем. За да не паднем в капана на сребролюбието, ние не трябва да се боим от кризата, защото Бог е обещал, че „никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави“!
НЕ СПИРАЙ ДА ПОЧИТАШ БОГА!
Ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние няма да спираме да Го почитаме дори когато сме в криза. Един страхотен пример за нас в това отношение е праведният Йов (Йов 1:13-22).
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Йов та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, 15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 22 Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
Йов не спря да почита Бога дори във време на най-голяма криза. И след това, дори когато здравето му беше засегнато и жена му го предизвика да похули Бога, той продължаваше да се покланя на Бог в кризата.
Йов 2:6-10
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Йов с лоши циреи от стъпалата на нозете му до темето му. 8 И той си взе черепка (парче от счупен глинен съд), за да се чеше с нея, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
Йов изгуби всичко, което имаше – волове, ослици, слуги, синове и дъщери, и дори здравето си, но във всичко това той продължаваше да почита Бога. Така че, ние сме призовани във време на криза да продължаваме да почитаме Бога с всичко, което имаме. Това почитане на Бога включва също и нашето даване.
ДАВАНЕТО ОТВАРЯ НЕБЕТО
Ако не забравяме, че Бог е нашият източник, ние ще го почитаме, ще вярваме в Него. Ние няма да спираме да сеем и да даваме десятък дори във време на криза. Ние ще даваме, защото точно както простителността отваря взаимоотношенията, така даването отваря Небето. В Лука 6:38 четем:
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
Ако искаш да ти се дава малко, и ти давай малко. Ако искаш да ти се отмерва много, и ти отмервай много.
А също и в Малахия 3:7-12 се казва:
7 От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
Ако ние се затворим, ако ние не даваме, тогава ние влизаме под проклятие.
10 Донесете всичките десетъци в съкровищницата,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
11 И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето
няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
12 Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.
Трябва ли да спираме да даваме във време на криза? Не. Трябва да бъдем щедри. Може да не можем да даваме толкова, колкото сме давали преди кризата, но тук става въпрос не за определено количество, а за пропорция. Десет процента са си винаги десет процента. Ако имаш много, ще бъде много. Ако имаш малко, ще бъде малко.
Ние трябва да знаем, че понеже Бог е нашият Източник, всичко, което имаме е Негово. Когато някои хора чуят за десятъка, те си мислят, че десятъкът означава, че само една десета от това, което имаме е на Бога, а останалите девет десети са си наши. Но не е така. Всичко, което имаме, е Божие, защото Бог ни е създал, Той ни е дал живота. Внесли ли сме ние нещо в света? Някой родил ли се е с куфарче с пари или с къща? Не. Както казва Йов: „Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там.“ (Йов 1:21) Защото с каквото и да те погребат, ти в крайна сметка ще се разложиш и ще се превърнеш в прах. Нищо няма да вземеш със себе си. Така че всичко, което имаме е от Бога – не само една десета, а всичко. Във Второзаконие 8:18 се казва:
18 Но да помниш Господа твоя Бог,
защото Той е,
Който ти дава сила да придобиваш богатство;
Ако ти получаваш заплата, то е, защото Бог ти е дал здраве, Бог ти е дал мъдрост, Бог ти е дал способности ти да работиш. Бог ти е дал работа, Бог ти е дал да имаш благоволение пред началниците ти да те държат на работа и ти да получаваш заплата. Така че всичко, което имаме, е Божие. И всъщност ние даваме тези десет процента на Бог не от това, което ние имаме, а от това, което Той ни е дал. Даваме в знак на признателност, благодарност и осъзнаване, че всичко, което имаме, е от Него и ние Го почитаме като „от Неговото даваме на Него“, както казва цар Давид. (1 Летописи 29:14) С даването на десятък ние си напомняме, че не ние сме нашият източник, а Бог е нашият Източник. Затова във време на криза даваме десятък и почитаме Бог като наш Източник. Това ще ни помогне да излезем от кризата. Защото Бог като наш Източник няма да ни остави в кризата, Той ще ни изведе от нея. Той има за нас нещо по-добро. Ако са те изгонили от работа, ако са те съкратили – не се отчайвай – Бог има за теб по-добра работа.
Дори и ако имаш някакви болки, ако преживяваш някаква криза в тялото си – не се притеснявай, тази криза е с цел да се намери причината за това заболяване, тази причина да бъде отстранена, заболяването ти да бъде излекувано, здравето ти да се стабилизира и ти да оздравееш напълно.
През каквато и криза да преминаваме, ние не трябва да гледаме на това, че кризата ни води надолу, а да гледаме към по-доброто място, към което Бог ни води. Дори и ако си болен от смъртоносна болест – не се отчайвай. Защото през тази смъртоносна болест ти ще влезеш в Божията слава. Така че не трябва да гледаш надолу, не трябва да гледаш към лошото, през което преминаваш, а трябва да гледаш към доброто, към което Бог те води.
Ние не се страхуваме от нищо, защото Исус Христос ни освободи от страха от смъртта (Евреи 2:15). Ако се страхуваш от нещо, ти не си се предал напълно на Исус Христос. Защото за Христос се казва, че на кръста Той „унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави (или освободи) всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.“ (Евреи 2:14-15). Хората, които не са в Христос, те живеят в страх, те живеят в смут. Ние трябва да ги разбираме, защото те не са били освободени от страха от смъртта. За разлика от тях, ние сме били освободени от този страх. Но се казва, че „Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.“ (Евреи 2:16). А Авраамовото потомство са тези, които имат вяра, защото в Галатяни 3:7 се казва: „Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада“. Така че ние не трябва да се страхуваме от нищо, не трябва да се страхуваме дори от смъртта и не трябва да се паникьосваме. Това е следващият принцип, който ще ни помогне да излезем от кризата.
НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙ!
За да можем да излезем от кризата, ние не трябва да се паникьосваме.
Ако си бил уволнен, ако не можеш да си намериш работа, ако са ти казали, че трябва да напуснеш квартирата си, каквото и да ти кажат, ти трябва да се предпазиш от стреса. Ако се уплашиш, ако се смутиш, стресът ще те хвърли в паника, а паниката спира продуктивността. Когато си в момент на емоционална нестабилност, паниката може да надделее и да предизвика напрежение, безпокойство и стегнатост в духа ти. Ако допуснеш да се паникьосаш, това неминуемо ще спре способността ти да мислиш и да действаш мъдро. Аз съм сигурен, че това е залегнало и като едно от правилата при национални бедствия. Ако има земетресение или друго бедствие, хората не трябва да се паникьосват, но трябва да има водачи, които да успокоят хората, за да може те да преодолеят трудностите спокойно. Защото ако всички се паникьосат и изпаднат в масова истерия, тогава те ще блокират и няма да направят нищо полезно, за да излязат от ситуацията. А ти можеш да направиш нещо, ако знаеш какво може да се направи.
Паниката води до „блокаж”. Да блокираш, означава изведнъж да се стегнеш и да не можеш да направиш нищо, което е съвсем естествено за теб и е напълно в твоите възможности. Например, ако някое дете се учи да свири на музикален инструмент и трябва да направи изпълнение пред публика. Ако това е момиченце и свири на цигулка, тя може много добре да свири, но когато излезе на сцената и всички погледи се впият в нея, тя може да блокира и да не може да изсвири нищо. Аз си спомням, че веднъж това ми се случи и на мен. Като ученик се учех да свиря на китара и трябваше да участвам в една музикална продукция. Аз си мислех, че знаех да си свиря парчето, но когато излязох на сцената на концертната зала и всички прожектори ме осветиха, аз блокирах и нищо не излезе от цялата работа. Когато човек блокира, той става непродуктивен.
Или пък един футболист. Той може да е много добър с топката, но ако по някаква причина се паникьоса и блокира, той не може да отбележи гол дори и на празна врата.
Преди време си спомням, че имаше земетресение в Турция. При първото земетресение може би имаше жертви – не си спомням, но това, което ме впечатли тогава беше, че при последващите трусове, някои от хората до такава степен се бяха паникьосали, че бяха започнали да скачат от прозорците и да загиват, защото паниката им пречеше да разсъждават трезво. Ако помислиш реално – какво ще ти помогне на теб това, че ще скочиш от прозореца? Само можеш да си ускориш смъртта. Но паниката кара хората да блокират и да започнат да правят неща, които иначе не биха направили. Именно затова, във време на криза, ние не трябва да се паникьосваме. Трябва да знаем: ние имаме Бог; Той е нашият Източник; Той може да ни преведе през огън, през вода, може да ни преведе през мрежа, може да допусне „човеци да яздят върху главите ни“ (Псалом 66:12), но Той ще ни „изведе на богато място“. Той има план за нас. Затова не трябва да се паникьосваме.
В духовния живот напрегнатостта и паниката заслепяват очите ни да приемем Божието Слово, потискат духа ни, разстройват вярата ни, ограбват молитвения ни живот и препятстват получаването на Божиите отговори. Ако се паникьосаме, ние ще спрем да се молим, ще спрем да вярваме, ще спрем да четем Божието Слово, а именно това е, което може да ни помогне да излезем от кризата. Без молитва ние не можем да получим отговори и водителство от Бога.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ПАНИКАТА?
Как да се предпазим от паниката? Първо, по възможност се придържай най-близко до нормалния си начин на живот. Ако преди да бъдеш съкратен, си излизал сутрин за работа, след като са те съкратили – пак излез сутрин – отиди на кафе, на разходка, отиди да се молиш край морето, срещни се с приятели, търси работа. Но, недей да се затваряш вкъщи и край – „няма работа, ще си стоя тук и ще си чакам докато умра“. Така няма да си намериш работа. Трябва да излизаш от вкъщи и трябва да правиш нещо.
Второ, позволи на Словото и Святият Дух да ти послужат. Ако четеш и се молиш, Божието Слово и Святият Дух ще донесат свежест в ума ти и ще сътворят вяра в сърцето ти. Тогава тази вяра ще отвори вратата за Бог да действа в живота ти.
ПОМНИ, ЧЕ БОГ Е СУВЕРЕНЕН
Понеже Бог е Творецът на всичко, Той има върховна власт над цялото творение. Ето няколко стиха по този въпрос:
- Неемия 9:6
6 Ти си Господ, само Ти;
Ти си направил небето,
небето на небесата, и цялото им множество,
земята и всичко що е на нея,
моретата и всичко що е в тях,
и Ти оживотворяваш всичко това;
и на Тебе се кланят небесните войнства.
Бог е Цар над всичко. Той е творец и създател на всичко видимо и невидимо. Той контролира нашия свят.
- Псалом 115:3
3 (11)Нашият Бог е на небето;
Прави всичко що Му е угодно.
Това е разликата между идолите, които са направени от човешки ръце и са напълно безжизнени и пасивни и живия Бог, който е на небето и „прави всичко, което Му е угодно“.
Цар Навуходоносор беше твърде горд, но Бог го смири и след време му възвърна разума. В Даниил 4:35 царят, който беше най-великият император по онова време казва за Израилевия Бог:
35 пред Него всичките земни жители се считат като нищо;
по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?
Бог е суверенен. Той може да спре вируса да не те докосне. Той може да ти намери работа. Той може да направи всичко, което иска, защото Той е Бог.
Йов си мислеше, че е праведен и не заслужава нито едно от всички лоши неща, които му се случваха. Но когато осъзна, че е просто човек и като такъв не може да държи сметка на Бог какво прави, понеже Бог е съвсем друга категория личност, за разлика от човека, в Йов 42:2 Йов казва на Бога:
2 Зная, че всичко можеш,
И че никое Твое намерение
не може да бъде възпрепятствувано.
Бог е всемогъщ. Ако Той има намерение да направи нещо, нищо не може да Го спре.
Така че Бог е над всичко. Освен това, Той ни познава. В Матей 10:30 Исус Христос каза: „А на вас и космите на главата са всички преброени.“ В Псалом 139:4 псалмопевецът казва:
„Докато думата не е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цяла“.
Бог ни познава в детайли и Той ни познава не само, за да ни анализира. Той се грижи за нас, мисли за нас, има план за нас. В 1 Петрово 5:7 се казва: „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“!
ЗЛО ЗА ДОБРО
В Неговата суверенност Бог може да вземе нещата, които са били планирани за зло и да ги преобърне за добро. Например, в Битие 50:20 Йосиф, веднъж продаден на исмаиляните, но сега станал втори след фараона казва на братята си:
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес.
На Йосиф не му беше добре, когато братята му го продадоха на един керван търговци на роби, които бяха исмаиляни – потомци на Исмаил. На него не му беше хубаво, когато беше обвинен несправедливо и хвърлен в затвора. Когато изтълкува съня на виночерпеца на фараона и той забрави за него, и Йосиф остана още години в затвора – не му беше хубаво. Но дойде време, когато Бог го издигна и за един ден го премести от дъното на затвора (макар че дори там той не беше на дъното, а беше помощник-надзирател). Бог го издигна от тази нисша позиция до най-висшата позиция в империята – да бъде втори след фараона. Фараонът му даде пръстена си, даде му колесницата си и му каза: Ти управлявай цялото царство, ти ще бъдеш втори след мен. В Битие 41:41-45 четем:
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие (златна огърлица) на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах (Спасение на века) и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
Във всичко това Бог промисли – когато настане гладът, неговото семейство да дойде и той да им даде най-добрата земя, най-големите права и никой „не смееше да ги докосне“, защото техният брат беше Йосиф (Битие 47:11-12). Така че Бог преобърна злото да бъде за добро (Битие 50:20).
Класически в тази насока е и един друг новозаветен стих (Римляни 8:28).
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Така че криза ли е, безработица ли е, пандемия ли е – каквото и да дойде в живота ни – то съдейства за наше добро.
Нека да се върнем на Йосиф. Заради сънищата му братята му бяха се наговорили да го убият, но Рувим се застъпи за него – вместо да го заколят собственоръчно, да го спуснат в един естествен пресъхнал кладенец в пустинята, в един празен ров и да го оставят там да умре с бавна смърт от глад и жажда. И те го направиха – хвърлиха Йосиф в рова и приключиха с него (Битие 37:24). Но вижте какво направи Бог да се случи в следващия момент (Битие 37:25).
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Бог знаеше, че Йосифовите братя щяха да предпочетат да го продадат вместо да го убият, така че Той беше подредил събитията по такъв начин, че керванът на исмаиляните да мине покрай тях точно в този ден и час, така че Йосифовия живот да бъде запазен и той да бъде заведен в Египет. Ако този керван не беше минал точно тогава, какво щеше да стане? Йосиф щеше да умре от глад и жажда в този ров и всичко щеше да приключи. Но нещата не приключиха така. Защо? Защото Бог е в контрол, защото Той е суверенен. Когато те си мислеха, че вече са приключили с Йосиф, Бог знаеше, че те ще предпочетат да го продадат, вместо да го убият, и Той направи така, че точно тогава оттам да мине керванът, те да го извадят от рова, да им го продадат, и Йосиф да отиде в Египет. Бог искаше Йосиф да бъде в Египет, за да може, когато му дойде времето, Той да го издигне, да го направи втори след фараона. Бог искаше да използва Йосиф да спаси цялото човечество по онова време, като складира храна за седем години, така че, когато дойде гладът, Йосиф да има какво да им даде, и по този начин да запази живота на хиляди хора, включително и на семейството си. Прочетете историята за Йосиф и ще видите как Бог е в контрол и как Той преобръща злото за добро.
Друг пример е с Естир. Противникът на евреите, Аман, планираше да избие всички евреи в един определен ден и час – на „тринадесетия ден от дванадесетия месец“ (Естир 3:13). Но в същия този ден чрез Естир Бог направи така, че, вместо да се оставят да ги избият – евреите се опълчиха срещу всичките си неприятели и ги победиха (Естир 9:1-17). А още преди това Аман, който планираше да обеси Мардохей, увисна на същата тази бесилка (Естир 7:9-10). Как стана това? През нощта, когато царят искаше да спи, Бог отне съня от очите му и за да се разнообрази, той поиска да му четат от царските архиви – от летописната книга за събитията по време на царуването му. Тогава той разбра, че има човек, който е правил добри неща за него – спасил е живота му, като е предотвратил покушение срещу него (Естир 6:1-3). Когато царят попита как се казва този човек, те му казаха: „Мардохей“. „Какво сме направили за него?“ – попита царят. Те му казаха: „Нищо.“ Тогава царят нареди да му дадат дрехите му, короната му и коня му и хората да му отдадат царски почести (Естир 6:7-11).
Бог има начини – Той преобърна нещата – „преобърна скръбта им в радост и плачът им в добър ден“ (Естир 9:22). Така се установи еврейския празник Пурим. „Пур“ означава „жребий“ и смисълът на този празник, е, че жребият на живота ни не се определя от противниците ни, а от Бог (Естир 9:26).
Можете да прочетете книгата Естир, за да научите за тази чудна история. Основната идея на тази книга е, че Сатана може да има замисъл, но Бог има промисъл. И Божият промисъл винаги осуетява замисъла на Сатана. Това се вижда и от книгата Йов. В Йов 38:2 Бог казва:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет
С неразумни думи?
Така че каквото и да става, ние не трябва да роптаем против Бога, но трябва да знаем, че Той е суверенен, Той е в контрол, Той има план. Той е над всичко. Той не е беден. Той не е слаб. Той не е незнаещ. Той е всемогъщ. И освен всичко това, Той ни обича! И го е потвърдил, като е дал Сина Си за нас. Така че, когато дойдат трагедии в живота ни, когато дойдат кризи – ние можем да плачем, ние можем да казваме „Защо?“ – защото ние не знаем причините на нещата. Но ние никога не трябва да изгубваме вярата си, че Бог има план за нас, и че, преминавайки през кризата, Бог ще ни заведе в нещо по-добро. Той има наум нещо по-добро за теб.
АКО КРИЗАТА Е НЕИЗБЕЖНА – НЕ Я ОТЛАГАЙ!
Ако дадена криза е неизбежна, то нейното отлагане няма да я спре. Отлагането на кризата може само да я задълбочи. От съществено значение за успеха на всяко начинание е улавянето на подходящия момент. Често ние оставаме на едно място по-дълго, отколкото трябва, и така предизвикваме още по-сериозни проблеми. Тези проблеми никога не биха възникнали, ако напуснем мястото на сигурност и удобство на правилното време.
Когато дойде време да напуснеш, винаги ще има хора, които ще искат да останеш. Тяхното желание най-често ще е основано на лични чувства и сантименталност. Но когато Бог те извежда от едно място, за да те въведе в друго, ти не можеш да си позволиш да бъдеш измамен и да основеш решението си на сантиментални чувства, вместо на истината и на Божията воля.
Един интересен пример по този въпрос намираме в Деяния 21:7-14. По онова време ап. Павел знаеше, че ще трябва да преживее гонение и да попадне в затвора. Въпреки това той се беше запътил към Ерусалим. Това беше криза, подобна на Христовата. Ако бе останал в Кесария, Павел, разбира се, би отложил кризата, но в същото време на първо място би излязъл от Божията воля, и второ, би отложил не само влизането в кризата, но и излизането от нея и освобождаването си от затвора.
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
Това беше едно истинско пророчество за предстояща криза. „Ще бъдеш вързан и ще отидеш в затвора“. Вие бихте ли искали да минете през такова нещо? Може би бихте казали: „Това е предупреждение от Бог, затова не трябва да ходя в Ерусалим“.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
Лука и останалите придружители на ап. Павел, Филип, дъщерите му и останалите приятели, които присъстваха по време на молитвата започнаха да казват на Павел: „Не отивай в Ерусалим! Остани тук да служим заедно на Господ“.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господ Исус.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
Ап. Павел беше готов да умре и той знаеше, че ако умре заради вярата, това няма да е краят. Павел знаеше, че смъртта е просто врата, през която влизаме в Божието присъствие. Ако това беше Божията воля, ап. Павел беше готов да премине през кризата и да влезе в новото и по-добро място, което Бог е приготвил за него. Павел знаеше какво му предстои и той не отложи, но влезе в кризата, без да се бави, защото той живееше в Божието време.
Ако знаем, че дадена криза, през която трябва да преминем, е неизбежна, ние трябва да се молим Бог да ни даде водителство и мъдрост кога е точният момент да влезем в нея.