Яков 4:13-17
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, – 14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. 15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. 16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. 17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
ПЛАНИРАНЕТО Е НЕЩО ДОБРО
В този текст става въпрос за начина по който планираме живота си. И веднага бих искал да кажа, че според това, което виждаме в Новия Завет планирането само по себе си не е неправилно. Напротив, самия Исус в своите притчи насърчава планирането. Например в Лука 14:28-32 той казва:
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
От тези стихове става ясно, че Исус е за това ние да планираме живота си и да си правим добре сметката. Особено когато въпросът опира до нашето посвещение и желанието ни да бъдем Христови ученици.
От Деяния на апостолите и посланията разбираме, че ап. Павел също планираше своите пътувания. Например в 1 Коринтяни 16:3-9 той споделя своите планове след няколко месеца да посети църквата там:
3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим; 4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене. 5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам); 6 а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида. 7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ. 8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата, 9 защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.
В Деяния 19:21 виждаме ап. Павел да прави още по-дългосрочни и широко-мащабни планове:
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
Когато състави този план той беше в Ефес и реши да отиде до Рим, който е на запад от Ефес, като (за по-направо) мине през Ерусалим, който е на изток от Ефес. Но за да стигне до Ерусалим, който е на изток от Ефес, той реши (за по-направо) да тръгне на запад към Македония и Ахая. Това разбира се не беше случайно – той искаше в пътуването си да обиколи църквите, които беше основал в предишното си мисионерско пътуване; и от Деяния на апостолите виждаме, че този негов план се осъществи.
Така, че поглеждайки в Библията смело можем да кажем, че планирането е нещо добро. Нещо повече, поставянето на цели и правенето на планове за постигането на тези цели е ключ към успеха във всяка сфера на живота.
Но, освен че планирането е нещо добро, в Божието Слово виждаме, че има правилен и неправилен начин на планиране, и ап. Яков дискутира и двата. Ако използваме два латински израза, можем да наречем единия начин на планиране „Carpe Diem“ – „Улови мига“, а другия „Deo Volente“ – „Ако ще Бог“ или „Ако Бог желае и това е Божията воля“.
ПЛАНИРАНЕ БЕЗ БОГА
Думите в нашия текст звучат толкова съвременно. Тяхната сила и днес продължава да бъде същата както преди около две хиляди години. Като че ли когато ги е писал ап. Яков е знаел, че въпреки, че сме решили да следваме Исус, ние все още продължаваме да имаме едно силно желание да си вършим нашите собствени неща. Човешките намерения за постигане на собствени цели са толкова характерни и повтарящи се, че за Яков те са нарицателни. В ст.13 той казва:
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,
„Слушайте сега!“ с тези думи апостолът като че ли иска да привлече вниманието на някои, които не внимават. Това, което трябва да чуят е наистина важно, така че те, а и ние трябва да му обърнем неразделеното си внимание. Кои са тези, които не внимават – това са хора, които имат свои собствени планове. Те „казват“ – тази дума на гръцки е в сегашно време и показва, че това е нещо, което се случва постоянно. Бизнес пътуванията през първи век са били много често явление и особено юдеите са пътували масово за осъществяването на търговските си цели. Те пътували от град на град, като пренасяли стоките си на гърбовете на камили.
Забележете колко ясно е изложен техния план:
- ще отидем в еди-кой-си град – мястото, градът вече е избран; може би това е Тир, Сидон, Кесария, Крит, Ефес, Филипи, Солун, Коринт или Рим;
- ще преседим там една година – времето на престоя е определено;
- ще търгуваме – това е тяхната дейност;
- и ще спечелим – това е крайната цел – според тях наградата е сто процента сигурна;
- Освен това е определена и началната дата на този план – днес или утре
Всичко е толкова просто и ясно. „Carpe Diem“ – „Улови мига“ – възползвай се от подходящия момент и спечели от него. Тогава какъв е проблема? Виждате ли някъде място за Бога в тези планове? Имат ли онези, които правят един такъв план нужда от Бога? Не, за тях като че ли Бог не съществува. А да изключим Бог от живота си и от процеса на вземане на решения всъщност е един практичен атеизъм. Този тип мислене пропуска смисъла на живота. Той означава да спечелиш целия свят, но да изгубиш душата си.
ПРИЕМАНЕ НА НЕЩАТА ЗА ДАДЕНИ
Какво грешно има в едно такова отношение? Това е греха на вземане на нещата за дадени. Ти предполагаш, че всичко ще бъде така както си го намислил, като че ли ти си този от когото зависи всичко.
Но предположението, че нещата ще си бъдат все такива, каквито са били и досега е фалшиво. В Лука 12:16-20 Исус каза следната притча:
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
Този богаташ вземаше за дадено, че ще живее още много години. Той беше самонадеян. Но може ли някой да каже колко ще продължи живота му? Искам да ви питам, биха ли били различни плановете на този богаташ, ако той знаеше, че толкова скоро ще умре? Биха ли били различни плановете на този богаташ, ако той беше се молил и беше питал Бога какво да прави с излишъка от плодовете, житата и благата си?
ХВАЛБА С УТРЕШНИЯ ДЕН
В ст.16 ап. Яков отново подема темата за суетното хвалене:
16 Но сега славно ви е да се хвалите.
Някои хора обичат да се хвалят с плановете си за бъдещето. Те са достатъчно самонадеяни, за да смятат, че нищо няма да попречи на техните предвиждания. Държат се така, като че ли са господари на съдбата си. Но „Всяка такава хвалба е зло“, заключава Яков, понеже тя изобщо не взема предвид крехкостта на човешкия живот и върховенството на Божията воля. В Притчи 27:1 мъдрецът казва:
1 Недей се хвали с утрешния ден,
Защото не знаеш какво ще роди денят.
Така че, грешките, които тези християнски бизнесмени, а и ние често правим са три:
- Често планираме без Бога;
- Често вземаме за дадено, че нашето бъдеще е сигурно;
- Често, дори да не го казваме гласно, ние се гордеем с плановете си, така, като че ли те ни правят нещо повече от другите и вече са се изпълнили.
ЗАЩО ФИЛОСОФИЯТА „CARPE DIEM“ ИЛИ „УЛОВИ МИГА“ Е НЕПРАВИЛНА?
Според ап. Яков това е така по три причини:
1. Човешкото бъдеще е неизвестно.
В ст. 14а Яков казва на своите читатели: „Как можете да кажете какво ще стане след една година, когато вие не знаете какво ще бъде утре„. В живота няма сигурност. Ние нямаме гаранция за утрешния ден. Ако нашето настояще е несигурно, какво да кажем за бъдещето си? Затова, ако някой все още не е приел Исус в сърцето си и не се е примирил с Бога до този ден, нека го направи сега! Утре може да бъде късно! На задното стъкло на колата си пастор Живко Тончев е поставил следния надпис „Някои решават да потърсят Бога в 11:00, но умират в 10:30…“
2. Човешкият живот е крехък.
В ст. 14б се казва: „вие сте пара„. В Йов 7:7 се казва, че животът е „дъх“. В 1:10-11 на своето послание с един удивителен размах на въображението Яков казва, че богатият ще прецъфти като трева,
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
Затова е глупаво да си мислим, че имаме достатъчно сила в самите себе за да направим нашите планове да се осъществят.
3. Човешкият живот е кратък.
В ст. 14в се казва: „вие сте пара, която се явява, и после изчезва„. За да посочи преходния характер на човешкия живот Яков го сравнява със сутрешната мъгла. Сутрин тя се появява по повърхността на земята, но преди да е станало обяд, тя вече е изчезнала. Но някои хора планират живота си така, като че ли ще бъдат тук завинаги.
Молитвата на псалмопевеца от Псалом 39:4-6 трябва да стане и наша:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми,
И за числото на дните ми, какво е;
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села).
Наистина всеки човек ходи като сянка;
Наистина всяка нищожност го смущава;
Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
Краткостта и преходността на живота ни би трябвало да ни убеди да не изключваме Бог от него.
„DEO VOLENTE“ – „АКО ЩЕ БОГ“
15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
Забележете, че Яков казва: „Ние ще продължим да живеем на тази земя само ако Господ пожелае това. Ако Той не го пожелае, въобще няма място за правене на планове!“
Когато бях малък, за да ме научи да изпълнявам този стих и да казвам „Ако е рекъл Бог“ (DEO VOLENTE), моята баба ми разказваше следната действителна история. Някъде около петдесетте години на миналия век по времето на социализма имало едно семейство в което жената била вярваща, а мъжът невярващ. Един ден мъжът започнал да прави планове за утрешния ден и казал: „Утре ще отида тук, тук и тук и ще свърша тази и тази работа.“ Жената го поправила с думите: „Ако е рекъл Бог ще направиш всичко това.“ Но мъжът, понеже бил възпитаван да бъде атеист от тогавашната власт отвърнал: „Рекъл, не рекъл, аз моята работа ще си я свърша.“ Минала нощта, настъпило утрото, мъжът се стегнал и приготвил да излиза. Но в този момент на вратата се почукало и той по някаква причина бил повикан в милицията по неотложна работа. Там се бавил целия ден. Жена му започнала да се притеснява какво ли е станало и защо съпругът й закъснява толкова много. Късно вечерта на вратата се почукало. Жената се приближила с очакване и страх до вратата и преди да отключи казала: „Кой е?“. От другата страна на вратата се чул неуверения глас на мъжа й: „Жено, ако е рекъл Бог, аз съм“.
Той се бил научил, че бъдещето на човека не зависи от него и в началото започнал да използва фразата „Ако е рекъл Бог“ (DEO VOLENTE) дори на неподходящи за това места.
Ако планираме нашия живот без Бога, ние пропускаме нещо особено важно. И то е, че Бог е загрижен за нас повече отколкото самите ние. В Еремия 29:11 пророкът предава Божиите думи към водачите на Израел докато те са във вавилонски плен:
11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
Когато търсим Божията воля за живота си, Той ни защитава от големите грешки, които бихме допуснали, ако планираме само на своя глава.
Ап. Павел е пример за нас в това, че каквито и планове да съставяше, той винаги ги представяше за одобрение на Бога. В Деяния 18:20 той казва: „Ако ще Бог, пак ще се върна при вас“, а в 1 Коринтяни 4:19 пише: „Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас“. Очевидно той изпълняваше съвета на Яков. И може би в това се криеше тайната на успеха му.
Тук бих искал да направя следната забележка. За много хора фразата „Ако е рекъл Господ“ или „DEO VOLENTE“ е станала просто едно клише което добавят в края на плановете си. Причината да я използват е не, че искат да подчинят плановете си на Бог, а че в своето суеверие искат чрез някаква магическа формула да си осигурят Божието одобрение за собствените си планове, за да може те да не са провалят. Такива хора вземат за дадено, че ако поставят фразата „DEO VOLENTE“ в края на плановете си това ще гарантира техния успех. Това обаче е една голяма заблуда. Въпреки че в някои случаи ап. Павел не използваше тази фраза, от начинът му на поведение се вижда, че независимо дали го казваше или не, неговите планове бяха зависими от Божията воля. Ние не трябва да задаваме въпроса „Каква е Божията воля за моя живот?“, така като че ли ние сме в центъра на вселената и по някакъв начин Бог трябва да се напасне към живота ни. Вместо това трябва да си задаваме въпроса „Каква е Божията воля?“ и ние да се съобразяваме с нея. Нещо повече, когато става въпрос за Божията воля, ние не трябва да се притесняваме толкова за това, което не знаем. Вместо това трябва да бъдем загрижени за това, което знаем, но не изпълняваме. Не трябва да си следваме нашите собствени планове и да се придвижваме в Божията воля само когато това е удобно на нас. Ако не се покоряваме на Божиите заповеди, без значение колко много говорим за търсене и познаване на Божията воля, ние няма да познаем Неговото благословение!
Начинът по който планираме живота си демонстрира нашите ценности и разкрива какви сме ние в действителност. Истинската и жива вяра има отношение не само към духовните неща, но и към това как оползотворяваме времето си, как изразходваме енергията си, как печелим пари и как съставяме плановете си за бъдещето. „Deo Volente“ – „Ако ще Бог“ – това трябва да бъде припева, който постоянно да звучи в сърцата ни докато вземаме решения и планираме живота си.
Какви са твоите цели? Как планираш живота си? Чия слава търсиш – своята или на Бога? Това са въпросите, които да си зададем.
АКО НЯКОЙ ЗНАЕ ДА ПРАВИ ДОБРО И ГО НЕ ПРАВИ, ГРЯХ Е НЕМУ!
Ап. Яков завършва увещанието си с думите:
17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
Въпреки, че това твърдение може да се приложи към голям брой ситуации, Яков го свързва с текста, който непосредствено го предшества. Стихът започва с думата „прочее“ или „тогава“. Тази дума въвежда едно заключително изречение. С него ап. Яков като че ли казва на слушателите си: „Вие вече сте напълно предупредени за грешките, които допускате и знаете какъв е правилния път. Така че, от този момент нататък да продължавате да се държите както до сега ще бъде грях, за който не бихте имали никакво извинение!“ „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“
Знанието какво човек трябва да прави го задължава да го прави. Същото се отнася и за нас. Ако досега сме планирали без Бога, вземали сме бъдещето за дадено и сме се хвалили с плановете си, нека да престанем, защото бъдещето е неизвестно, човешкия живот е кратък, а ние сме доста крехки. Затова нека във всичките си решения да бъдем водени не от собствената си комбинативност, а в смирение и молитва да търсим Божията воля и да живеем според нея. И нека да помним, че
„Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.“