КОЛКО СМЕ ГОТОВИ ДА ПОЖЕРТВАМЕ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИМ МИСИЯТА СИ?
Исус Христос е пример за нас. Той изпълни мисията си. Мислейки за това как Христос изпълни Неговата мисия, ние мислим и за нашата мисия – до каква степен ние изпълняваме мисията си пред Бога? Говорим за мисия, защото Бог ни е изкупил с цел. Той не ни е изкупил чрез дела, а чрез вяра. Но ни е изкупил за добри дела, в които Той „отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Това означава, че Той има план, в който ние трябва да се включим.
Разделяме това поучение на три части. Първата част беше свързана с целта на мисията на Исус Христос, това че Той знаеше какво трябва да направи. Втората част беше свързана с фокуса на мисията на Исус. Той беше фокусиран върху това, което трябваше да направи, и защитаваше мисията Си, така че тя да не бъде осуетена. Третата част е свързана с цената, която Исус заплати за изпълнението на Неговата мисия. Винаги трябва да си задаваме въпроса за цената, защото наистина благовестието е безплатно, но решението да бъдеш последовател на Христос не е безплатно. Има духовна цена, която трябва да се плати. Това е цена, която се изразява в покорство на Христос; цена, която може да се изрази в себеотричане, страдание, понасяне на гонение заради благовестието и лишение от различни неща. Исус Христос каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“ (Лука 9:23). Да носиш кръста си, означава да вървиш към смърт. Смърт не означава вечно прекратяване на живота, а означава отделяне. Защото, когато ти умираш за нещата от този свят, ти се отделяш от тях, за да можеш да бъдеш жив за Бога. Но рано или късно всеки християнин се изправя пред този избор. Ти трябва да решиш дали ще избереш този свят или ще избереш кръста? На друго място Исус Христос казва: „Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Така че в един момент от живота ти, ти трябва да направиш избор – дали ще спечелиш целия свят, или ще се откажеш от всичко, ще вземеш кръста си и ще последваш напълно своя Господ. Всеки християнин рано или късно достига до точка в живота си, когато трябва да вземе това решение. Това поучение за Нашия Господ ни помага, защото в Него ние виждаме съвършения пример на Божия Син, на Помазаника, на Месията, който знаеше целта си, защитаваше я и който плати невероятна цена за осъществяването й.
Исус знаеше целта си. Исус защитаваше целта си. Каква беше Неговата цел? Да потърси и да спаси погиналите. И как щеше да го направи? Като умре на кръста за нас. Затова Той „насочи лицето“ си към Ерусалим и не допусна нищо да застане на пътя му – между Него и кръста. Защитаваше мисията си през цялото време. Кои бяха четирите начина, по които Исус защитаваше мисията си?
- Оттегляне – избягваше враговете си
- Верни приятели – заобикаляше се с приятели, с хора, които го ценяха и го обичаха
- Внимателно обмислени отговори – говореше така, че да не могат да го уловят в думите му
- Експертно управление на времето – управляваше времето си стъпка по стъпка
Исус знаеше мисията си. Той защитаваше мисията си. И сега, Той щеше да се жертва, за да изпълни мисията си. Това поучение е дълбоко богословско и то ще разшири границите на нашето мислене в разбиране и оценяване на Исус. Когато свършим, ние ще бъдем наистина впечатлени и развълнувани от това, което нашият Господ Исус Христос направи за нас. То е като едно страдателно кресчендо или кресчендо на страданието. Музикалното кресчендо е постепенно усилване на силата на звука. Когато една песен започва тихо, но постепенно силата на тона се увеличава, това на музикален език се нарича „кресчендо“. Но тук имаме не едно музикално, а едно страдално кресчендо – постепенно усилване на силата на страданията, които Исус понесе и повишаване на цената, която Той заплати за нас. Тя растеше от физическа цена, към емоционална цена, и най-накрая към духовната цена, която Той плати за изпълнението на мисията си.
Ние спряхме до момента, в който Исус беше арестуван. Така че сега той отива към серията от съдебни процеси, които го очакват. В техния край Той е намерен за виновен и осъден на смърт чрез разпъване. Обвиненията срещу него бяха лъжливи. Той беше обвинен в подклаждане на политически бунт, вдигане на масите на оръжие срещу императора. Пилат го намира за виновен и той беше екзекутиран.
Юдеите го обвиниха в богохулство, но за римляните това не беше углавно престъпление или престъпление, заслужаващо смърт. Всичко, от което те се интересуваха, беше запазването на мира в империята. Така че тяхната присъда беше за това, че Исус се е провъзгласил за юдейски цар и по този начин е оспорил властта на император Тиберий. Неговата присъда беше написана на кръста „Юдейския Цар“. Въпреки това, Пилат се колебаеше да го осъди на смърт, беше нерешителен в отсъждането си. Но накрая се поддаде на натиска на тълпата. В опита си да спаси Исус, Пилат ги попита: „Кого ще изберете – Варава или Исус?“ Но тъпата изкрещя: „Избираме Варава! Исус да бъде разпнат!“ Така че, Пилат си изми ръцете и изпрати Исус на кръста (Матей 27:11-26).
ФИЗИЧЕСКА ЦЕНА
Когато мислим за Исус и мислим за разпятието, обикновено ние спираме до физическото страдание, което Той претърпя:
- това, че Той беше бичуван;
- че на главата Му беше наложен трънен венец;
- мислим за гвоздеите, които пробиха тялото му;
- мислим за задушаването от което Той страдаше на кръста.
Всичко това е свързано с болка, с физическо страдание. Филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови“ ни кара да мислим за физическата болка, която Исус трябваше да претърпи. Това беше един филм, пълен с насилие и кръв. Кръвта на Исус се стичаше по цялото му тяло – от главата Му, от лицето Му, от гърба му.
Така че на кръста Исус плати физическа цена, за да изпълни мисията си.
ЕМОЦИОНАЛНА ЦЕНА
Но това беше само началото. Исус страда дори повече. Той изпита не само физическа, но и емоционална болка. Каква беше емоционалната цена, която Исус заплати – цена свързана с Неговите чувства? На кръста Исус беше поставен в позиция, в която да изпита най-дълбок срам.
СРАМ ОТ ГОЛОТАТА
Евреите имаха три големи страхове. Първо, те се страхуваха от това да бъдат разпнати, защото Старият Завет казваше: „Проклет всеки, който виси на дърво”. Те си мислеха, че това да бъдеш разпнат, е Божие проклятие.
Вторият страх на юдеите беше да не бъдеш погребан. Ако бъдеш разпнат, има голяма вероятност тялото ти да бъде изядено от птици и животни и да не бъде погребано. Във Второзаконие 21:22-23 се казва:
22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво, 23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.
Изучавайки древното разпятие, археолозите са намерили кости на екзекутирани по този начин хора. Много често римляните са ги оставяли да висят на кръстовете за назидание на другите, че ако не се покоряват, ще ги сполети същото. Гледката е била ужасна, тъй като труповете са висели на кръстовете и птиците са идвали и са се хранили от мъртвата, разлагаща се плът. Ето защо това е бил един от трите големи страхове на юдеите, че няма да бъдат погребани, а вместо това животните или птиците ще изядат плътта им.
Третият страх на юдеите беше да бъдеш съблечен гол пред другите. Това дойде от времето на Ной. Спомнете си за Ной, който, след като излезе от ковчега, насади лозе и след една пиянска нощ, синовете му видяха голотата на баща си. От този патриарх дойде срама да не бъдеш гол пред другите. А Исус беше разпнат гол на кръста. Най-вероятно Той не беше чисто гол, понеже имаше препаска на кръста си, но знаем със сигурност, че Той беше съблечен. Откъде знаем това? Казва се в евангелията, че войниците хвърлиха жребий – играха на комар – за „облеклото“ Му. Най-скъпата дреха по Него беше Неговата туника. На гръцки тя се нарича „хитон“ – това беше първата дреха, която се обличаше върху тялото. Днешният еквивалент на такава дреха би бил това, което наричаме „бельо” или това, което носиш под връхните си дрехи. Горните му дрехи са наречени „химатия“ – множествено число на „химатион“, а „дрехата“ му е наречена „хитон“ – единствено число. (Йоан 19:23-24).
23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: – „Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие“. Войниците, прочее, сториха това.
Забележете, жребият не беше хвърлен за дрехите – дрехите му включваха горната му дреха, пояса му, сандалите му и тюрбана му и те си ги разделиха, без да спорят. Но жребият беше хвърлен само за една от дрехите му – за неговата туника или хитон.
В Марко 15:20 се казва, че след като му се подиграха, обличайки го в морава мантия, те го съблякоха и го облякоха в Неговите дрехи (Марко 15:16-20).
16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. 20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.
Факт е, че Исус беше гол на кръста, и беше засрамен от голотата, която беше видяна от всеки, минал покрай Голгота. Жените, стоящи под кръста: майка Му, Мария-Магдалена, и стотици, ако не и хиляди хора, които преминаваха, всички Го видяха разсъблечен. Може би, неслучайно евангелистите подчертават, че те гледаха Исус „отдалеч“ – може би, защото се срамуваха да се приближат при него, поради това, че на кръста Исус беше гол (Марко 15:40-41).
40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; 41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
ТВОРЕЦЪТ УНИЖЕН ОТ ТВОРЕНИЕТО СИ
Исус беше разпнат извън градските стени на хълм, наречен „Голгота“. Ерусалим беше разположен на търговски път. Спомнете си надписа над главата на Исус. Какво казваше той? „ЮДЕЙСКИЯ ЦАР” (Марко 25:26). Той беше написан на три езика (Йоан 19:20). Защо? Защото Ерусалим беше търговски център и хора от целия тогавашен свят се стичаха в него. Те можеха да прочетат надписа, те знаеха кой е всъщност разпънатият. Юдеите не бяха доволни, от това, което написа Пилат. Те искаха той да пише „самозвания юдейски цар” (Йоан 19:21-22). Всички, които преминаваха Му се подиграваха (Матей 27:39-44):
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: 40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. 41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. 44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
Те Му се подиграваха, заплюваха го. Но ако само спрете за момент и се замислите… Кой беше на кръста? Бог. Бог, Създателят, висеше разпнат. Защото в Колосяни 1:16 се казва:
16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
Исус беше пълноправен участник в Сътворението. Цялата Троица участваше в Сътворението. В Битие 1. глава имаме тази фраза, която се повтаря няколко пъти: „И Бог каза…” – Това беше Бог Отец.
В Битие 1:2 се казва, че Святият Дух участваше в сътворението.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
От Йоан 1:3 и Колосяни 1:16 става ясно, че и Исус участваше в сътворението. Така че на кръста висеше Създателят. А кой Му се подиграваше? Кой Го заплюваше? Кой Го бичува? Кой го прикова на този кръст? Творението! Творението унижава Твореца?! Творението, което Той създаде. Творението богохулства срещу Създателя си. Всичко това съкруши Божието сърце. Исус можеше да каже в онзи момент: „След всичко, което Аз направих за вас, така ли се отнасяте с Мене? Разсъблякохте Ме пред всички, заплювате Ме, унижавате ме, след като Аз ви дадох дара на живота“. Каква неблагодарност! Срамът и неблагодарността бяха емоционалните удари върху Христовата душа. Това беше емоционалната цена, която съкруши сърцето Му. Творението презря, заплю, унижи и богохулства срещу Своя Създател.
Тук има едно страдателно кресчендо. Болката се увеличава. Първо, Исус претърпя тази физическа болка, която беше непоносима. С това бичуване, разпъване, задушаване, обезводняване – Той просто се мъчеше. Разпятието е екзекуция чрез мъчение, което е толкова жестоко и толкова брутално, че никой от древните автори не си позволява да описва в какво точно се състои разпъването на кръст. Даже в Новия Завет не се описва, но се казва: „заведоха Го на мястото, наречено Голгота и там Го разпнаха“. Не се казва какво точно те направиха, докато Го разпъваха. Защото това беше нещо ужасно и висенето на този кръст беше нещо наистина брутално и непоносимо болезнено. Тук кресчендото на болката и страданието на Христос става по-голямо – от физическата към емоционалната цена, която той трябваше да плати, за да изпълни мисията си.
ДУХОВНАТА ЦЕНА
На фона на всичката тази физическа болка, дойде срамът, емоционалната болка, която Исус претърпя на кръста. Но истинският размер на болката и страданието на Исус може да се разбере само когато осъзнаем духовната цена, която Той заплати. За да го направим, трябва да отидем в Гетсимания. Там, по време на молитвата в Гетсимания, Исус взе върху Себе Си греха на целия свят. Много е важно да разберем какво точно се случи там. Исус се моли в градината и нещо ужасно се случва с Него. Нещо, което Го кара да се поти с кървави капки пот. В Матей 26:36-46 е главният разказ за Гетсимания и там се казва, че Исус толкова силно жалееше, че се пренаскърби до смърт. Три пъти се молеше с една и съща молитва.
36 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. 38 Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. 39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? 41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.
42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
Колко пъти се моли Исус? Три пъти. Има едно много важно правило в херминевтиката (дялът от богословието, който се занимава с тълкуване на писанията) и то е, че ако нещо е повторено няколко пъти в Писанието, значи е важно. Ако има нещо в текста, което Бог желае да забележим, тогава то се откроява чрез повторения и споменаване повече от веднъж. Това е едно много важно правило при тълкуване на Библията. Например, всяко едно от седемте послания към седемте църкви в Откровение 2-ра и 3-та глава, завършва по един и същи начин: „Който има уши да слуша, нека слуша що говори Духът към църквите”. Това е нещо, което се откроява и привлича вниманието. В Проповедта на планината фразата, която се повтаря няколко пъти е: „Чули сте, че било казано…, но Аз ви казвам…” и т.н. (Матей 5:21,22,27,28) Така че, ако нещо се повтаря в текста, ние като ученици на Словото трябва да спрем и да си кажем: „Тук има нещо важно, което Бог желае аз да видя.” В случая с молитвата в Гетсимания кое беше интересното? Това, че Той се моли три пъти с една и съща молитва. Значи Бог иска да видим нещо важно в тази молитва. Каква беше молитвата (Матей 26:39-44)?
39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
Той се моли с едни и същи думи не веднъж, а цели три пъти. Какво Бог желае ние да видим в тази молитва? Какво Исус има в предвид с това: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша…”? Какво искаше Той от Бог Отец? Исус не искаше да бъде освободен от кръста. Той не молеше да бъде пощаден и по някакъв начин да избегне смъртта. Кога Исус се съгласи да отиде на кръста? Преди Сътворението. Още тогава Исус каза: „Аз ще отида и ще умра за тях”. Той беше избран като Агнец без недостатък преди сътворението на света (1 Петрово 1:18-20).
18 като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, 20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,
ЧАШАТА НА БОЖИЯ ГНЯВ
Има нещо в Христовата молитва в Гетсимания, което ни подсказва върху какво иска Бог да обърне вниманието ни, и това е думата „чаша”. Нека да прочетем няколко други стиха от Писанието, които споменават думата чаша и обърнете внимание на какво е метафора чашата в тях.
- Исая 51:17
17 Събуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска,
Която си пила от ръката на Господа
чашата на яростта Му;
Пила си, и изпразнила си до дъно
Чашата на омайването.
- Еремия 25:15
15 Защото така ми каза Господ Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта Ми та напой от нея всичките народи, до които те пращам.
- Откровение 14:10
10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
- Откровение 16:19
19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
Каква е връзката между молитвата на Исус и тези четири стиха? Във всички тях се споменава „чашата на Божия гняв”. Юдеите знаеха от Стария Завет, от пророците, че преносно казано Божият гняв се излива от чаша, от бокал. В молитвата Исус беше особено емоционално развълнуван. Той молеше да Го „отмине тази чаша”. Какво искаше Той? Исус искаше да бъде пожален от Божия гняв, ако може да го избегне. Той беше готов да страда физически, да бъде бичуван. Беше готов да бъде прикован на кръста. Беше готов дори да бъде поруган и засрамен. Но това, което Той искаше, бе, ако може, да бъде пожален от Божия гняв. До този момент Отец никога не се беше отнасял към Сина с гняв. Спомнете си, при кръщението на Исус в Йордан дойде глас от небето, който каза: „Ти Си Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Отец обичаше Сина. Тяхната връзка е връзка на невероятна любов. Отец никога не беше се отнасял към Сина с гняв. Именно това беше, за което Исус се молеше, ако можеше, да Му бъде спестено – „чашата на Божия гняв”. Но, Той знаеше, че това трябваше да се случи. Затова каза: „Не Моята воля да бъде, но Твоята”.
Това, което ставаше в онзи момент, беше видно от думите, които Исус каза от кръста. Можем да си представим Божия гняв от коментарите, които Исус правеше, докато беше на кръста. Те не са подредени в Евангелията в определен хронологичен ред, но ние ще се опитаме да ги съберем в това, което беше най-вероятния ред на „Седемте слова от кръста“.
1: ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ
Кое беше първото нещо, което Исус каза? Докато го приковаваха към кръста, Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:33-34). Думата „Отче” е много важна. Кое беше последното (седмото), което каза? „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.” (Лука 23:44-54). След като каза това, Исус отпусна главата си и издъхна. Но, забележете, отново думата „Отче”. В началото на кръста беше Отец. В края на кръста отново беше Отец.
Преди да продължим, нека да си припомним подсказките в текста за разпятието. Начинът, по който римляните разделяха времето. По римския часовник, Исус беше разпънат около третия час (от изгрев слънце), според текста в Писанието (Марк 15:25).
25 А беше третият час, когато Го разпнаха.
И докато те Го приковават, Исус се моли: „Отче, прости им…”. Това става около 9 сутринта. Кога умря Той, беше около деветия час – това е около 3 следобед. На кръста Исус беше общо шест часа. В края на своето време на кръста, Той отново казва „Отче” – „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.”.
2: ИСТИНА ТИ КАЗВАМ, ДНЕС ЩЕ БЪДЕШ С МЕНЕ В РАЯ
Какво беше второто слово? Второто, което казва, е към разбойника: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.” (Лука 23:43).
3: Жено, ето синът ти!
Какво беше третото слово? Третото беше към майка Му Мария: „Жено, ето синът ти!”, и към Йоан: „Ето майка ти!” (Йоан 19:25-27). Тези двете могат да бъдат взаимно заменяеми, но най-вероятно Исус ги казва, докато все още имаше сила. Защото, колкото по-дълго тялото Му висеше на кръста, толкова повече силата Му намаляваше. Исус губеше кръв, обезводняваше се, задушаваше се. Не можеше да си поема дъх. И от липсата на въздух, торбичката около сърцето Му (перикарда) започваше да се пълни с течност…
7: ОТЧЕ, В ТВОИТЕ РЪЦЕ ПРЕДАВАМ ДУХА СИ
Сега нека да продължим отзад напред. Казахме кое беше седмото слово на кръста: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.”
6: СВЪРШИ СЕ!
А кое според вас беше номер шест? Предпоследните думи на Исус бяха: „Свърши се!” (Йоан 19:30). Това е изключително важно твърдение. Освен всичко друго, тази дума, преведено буквално, това слово значи „платено напълно“. „Платено напълно“ е счетоводен термин. Например, ако аз съм един банков чиновник, и вие сте бизнесмен, който е взел заем от моята банка. Ако дойдете и платите само лихвата по заема, аз ще поставя върху документите ви печат – който ще казва „платено частично“. Но когато върнете целия заем, тогава аз ще взема друг печат, на който ще пише „платено напълно“. В Старият Завет хората вземаха животни – агнета, телета, гълъби, и ги водеха в храма и ги принасяха в жертва за греховете си. Но кръвта на жертвените животни опрощаваше греховете само временно – „платено частично“. Но когато дойде истинската Жертва – „Божият Агнец, Който носи греха на света”, както го нарече Йоан Кръстител – нещата се промениха. Докато Исус висеше на кръста, точно преди да умре, Той декларира: „Платено напълно!”. Всичкият грях на цялото човечество – Изкупен! Простен! – чрез кръвта на Исус Христос. Никой не може сам да спечели спасението си. То беше платено напълно от Исус Христос там на кръста.
5: ЖАДЕН СЪМ
Но какво каза Исус преди „Свърши се”. Какво беше петото слово от кръста? Каза: „Жаден съм.” (Йоан 19:28-29). Какво ставаше с тялото му? Тялото Му се обезводняваше, губеше телесните си течности, изложено под горещото слънце. Той все още трябваше да каже, че греховете ни са простени, да декларира изкуплението ни, да каже „Свърши се!“, но езикът Му беше изсъхнал и надебелен. Нуждаеше се от сила. Нуждаеше се от влага. Затова каза: „Жаден съм“. Тогава войниците издигнаха към устните Му гъба, напоена обаче не с чудесна студена вода, а с оцет. Защо правеха това? Римляните бяха експерти по мъченията. Представете си какво невероятно мъчение е, ако вие и аз умираме от жажда, дали бихме искали оцет точно в този момент. Но това беше част от мъчението. Исус се нуждаеше да навлажни езика си, имаше нужда от сила, за да може да каже: „Свърши се. Напълно платено! Греховете на всеки човек са простени”.
4: БОЖЕ МОЙ, БОЖЕ МОЙ, ЗАЩО СИ МЕ ОСТАВИЛ?
И сега ни остана едно последно твърдение, което не сме споменали – четвъртото. И кое беше то? „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?” Исус каза тези думи точно по средата между всички. В текста се казва, че нещо се случи във шестия час, в дванадесет часа на обяд. Какво стана? Тъмнина покри земята за три часа.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Напомня ли ви тази тъмнина за нещо? Това ни напомня за изхода от Египет. Тогава имаше подобна тъмнина. Тя беше една от Десетте Божии язви. Колко дълго продължи тази язва? Три дни (Изход 10:21-22). Там беше за три дни, а на кръста тя беше за три часа. И спомнете си, по кое време Исус беше на кръста – по време на Пасхата. Тъмнината в Египет предшестваше изливането на Божия гняв. След нея дойде последната язва, която беше смъртта на първородните в Египет. Чия смърт предшестваше тъмнината сега? Смъртта на Първородният Божий Син.
Тъмнината в Египет беше заради Божия гняв, защото Египет отхвърли Бога. Той привличаше вниманието им с чудо след чудо, но те отново и отново отхвърляха Бога. Затова Бог ги съди с тъмнина. Какво се случи на кръста? Тъмнина дойде за три часа и Бог изливаше гнева си върху човешката раса, върху всички нас. Всички съгрешиха и отпаднаха от Славата на Бога. Всеки от нас е съгрешил и какво е грехът? Грехът е бунт срещу Бога. И тук Исус казва: „Защо си Ме оставил?”. Защо Бог беше оставил Исус? Отговора намираме в Авакум 1:13:
13 Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото,
И не можеш да погледнеш извращението,
Така че какво се случи точно тогава, в шестия час? Бог изля гнева си към всички нас – върху Исус. Това се потвърждава от Исая 53:6:
6 Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Бог възложи нашите престъпления върху Исус. Греховете, престъпленията на цялото човечество паднаха върху Него. И тъй като Божиите очи са твърде чисти, за да гледат злото, Той отхвърли Сина Си. Той Го изостави. Исус плачеше и се молеше. И интересното е, че тук Той го нарече не „Отче”, а „Боже мой”. Как го нарича Той в началото на разпятието? „Отче“. Как го нарича в края? Отново „Отче“. А сега, Той не го нарича „Отче“, а „Боже мой“. Защо? Нещо се случва в този шести час. Нещо се случва в Тяхната връзка през тези шест часа на кръста. „Боже мой, Боже мой…“ Цялата ярост и гняв на Бога се стовари върху Исус. А Отец никога не беше се отнасял към Сина по този начин.
Ето за това Христос се молеше в градината. „Нека чашата на Твоя гняв да ме отмине, но не Моята воля, но Твоята да бъде.” Но след изливането на гнева връзката им беше възстановена, и Исус можеше отново да каже „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.”
Така че, виждате ли защо това е най-голямото страдание от всички. Смъртта на Исус на кръста не е просто някакво физическо страдание. Тя не е просто някакво бичуване и приковаване с пирони, което само по себе си беше ужасно. Най-голямото страдание беше, когато Исус понесе върху Себе Си Божия гняв. И за кого беше предназначен този гняв? За нас. Спрете и помислете за момент заедно с мен: Колко от нас биха могли да понесат Божия гняв и отново да живеят? Нито един. Не можем. Не бихме оцелели.
Каква е тайната на Исус? Тази, че Той е 100% човек и 100% Бог. Бог стана плът и обитаваше между нас (Йоан 1:14).
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Той е сто процента човек, но също и сто процента Бог (Колосяни 2:9).
9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;
Той е сто процента Бог и само Той можеше да издържи изливането на Божия гняв и да оцелее след това. Защо го направи? Защото ни обича. Ние не можем да проумеем и да разберем това. Неговата любов е неописуема. Всеки път, когато вземам Господна вечеря, аз съм удивен и съкрушен от Христовата любов. От това, че Той беше толкова решен да отиде на кръста за мен, от това, че Той беше готов да плати тази невероятна цена и да изтърпи цялото това страдание. Това минава отвъд дълбочината на нашето разбиране. И именно това ме мотивира да проповядвам благовестието по най-добрия начин, по който мога. Това е, което ме прави да желая да разраствам Божието царство, докъдето мога. Това е, което ме прави да искам да бъда верен до края на живота си. И това е, което вие и аз имаме нужда да разберем за нашия живот.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сега, чуйте тези въпроси и помислете върху тях:
- Знаем ли ние като Църква нашата главна цел? Знаем ли ние като църква нашата мисия?
- Защитаваме ли като църква нашата цел? Доколко сме фокусирани върху изпълнението на мисията ни? Защитаваме ли я или я забравяме и пренебрегваме?
- Готови ли сме като църква да платим цената, за да изпълним тази цел? Жертваме ли за изпълнението на мисията си и ако да, то по какъв начин и в какво се състои нашата жертва?
Църквата не е сграда, Църквата не е адрес, Църквата не е богослужение в неделя сутрин. Какво е църквата? Ние сме църквата. Гръцката дума за църква е „еклесиа”. Църквата е „призованите”. Бог ни е призовал от къде? От тъмнината в Неговата чудесна светлина.
1 Петрово 2:9-10
9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.
И ние като Исус имаме мисия; и ние като Исус имаме задача. И ние като Исус трябва да я защитаваме. И ние като Исус трябва да платим цена, за да можем да изпълним нашата мисия. Така че помислете за това! Защото, ако ние сме сериозни в това, Бог ще ни даде съживление. Ако всеки един се мотивира и каже: „Аз имам мисия. Аз трябва да правя ученици, защото Христос каза „Отидете и правете ученици!“, тогава ние ще имаме един истински победоносен християнски живот.