От тази глава, която прочетахме преди молитвата, Иоанна пета глава, четем за изцелението на този куц или хром, или болен човек, който беше боледувал цели 38 години. И той не можеше да се движи поради тази своя болест. Та каза: „Няма кой да ме спусне, когато водата се раздвижва“. Исус обаче го изцели с една дума. Каза му: „Искаш ли да оздравееш? Стани, дигни постелката си и ходи“. И той стана и ходеше.
Йоан 5
1 След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим.
2 А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.
8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!
12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.
14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя.
18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие.
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22 Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26 Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28 Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.
33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.
34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.
36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил.
39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,
40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам;
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.
45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате.
46 Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа.
47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?
Това велико чудо обаче, вместо да зарадва юдеите, то ги ядоса. Защо ги ядоса? Защото, забележете, Исус не го изцелил човека в друг ден, а го изцелил точно в събота. И те погледнаха този въпрос. Защо Исус Христос е изцелил човека в събота? Какво им отговори Исус? „Отец ми работи досега и Аз работя“. Това обаче още повече раздразни Христовите противници, понеже въпросът тук вече е опрян до божествеността на Христос.
И в стих 18 на тази пета глава на Евангелието според Иоан, евангелистът разкрива какъв е казусът, който озлобяваше юдеите. „Затова юдеите искаха още повече да Го убият“. Те толкова много Го мразеха, че искаха още повече да Го убият. Защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец. И така правеше Себе Си равен на Бога. Но Исус не правеше Себе Си равен на Бога, а Той беше равен на Бога. Защото Той е Бог.
Йоан 5:18
18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
И тогава Исус започна да им говори за Своята божественост. И Той им изрече няколко неща, които свидетелстват за това, че Той е Божи Син. Първо, Той им казва: „Отец ми дава да съживяват мъртвите“. Освен това казва Той: „Отец ми дава власт да бъда съдия над всички“. Силата на Христос да възкресява мъртвите и властта Му да съди всички са привилегии на Бог. И всъщност тази сутрин аз бих желал да говорим за това, за божествеността на Господ Исус Христос.
И за свидетелството на Отец за божествеността на Сина. Защото Господ Исус не спря дотук да изяви нещата, които Го правят да бъде Човешки Син и Божи Син. Казва като „Божи Син, Аз възкресявам мъртвите“. Те ще чуят гласа и ще оживеят. Но освен това Той казва: „Аз ще ги съдя“. Защото едните ще възкръснат за живот, а онези, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждение. Но Исус не спря дотук, защото Той не желае само да говори за Себе Си, а предпочита да подплати твърдението със свидетелството, което има от самия Бог Отец.
Виждате ли, ние вярваме в Троицата, ние не вярваме в различни богове, че има отделно един Бог, който е Исус Христос, отделно друг Бог, който е Бог в небето, отделно трети Бог, който е Святият Дух. Ние не вярваме, че тези три лица са един Бог. Но един Бог в три лица, единосъщен Бог, но триличностен Бог. Т.е. това, че тези три лица са един Бог, не означава, че те са едно и също лице. Не, те са три различни лица, но са един и същ Бог. Ние не можем да си обясним как става това, но това не е човек, това е Бог.
А за Бога няма невъзможно нищо. Той може да бъде един Бог в три лица. Така че тук чуваме свидетелството, което самият Бог Отец дава за Своя Син. И това свидетелство е двойно. От една страна, това е свидетелството на чудните дела, които Исус върши в Божието име и с Божията сила. И от друга страна, това е свидетелството на Божието писано Слово. Изпълнението на месианските предсказания на пророците, които се изпълняват в Исус Христос. Именно това са двете неоспорими доказателства, които укрепват вярата ни в божествеността на Исус Христос.
Знаменията и свидетелството на Писанието. На първо място самите Христови дела свидетелстват за Неговата божественост. И това свидетелство на делата е обективно и независимо, защото то може да бъде дадено само от самия Бог. Защото единствено Бог върши истински чудеса. И тук в 31 стих до 36 Исус Христос казва: „Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. Друг е, Който свидетелства за Мен и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно“.
Йоан 5:31-36
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.
33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.
34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.
36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил.
„Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината. Обаче свидетелството, което Аз имам, не е от човека, но казвам това, за да се спасите вие. Той беше светилникът, който гореше и светеше и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина. Но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоановото. Защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил“. На първо място, свидетелството на Христовите дела е легитимно.
Защото то не е свидетелството на Христос, казано само на думи от самия Него. И тук виждаме, че Исус Христос се съобразява с един от принципите на юдейското право, според който свидетелството на човек сам за себе си не е приемливо като съдебно доказателство. Затова Той каза: „Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно“. Не че свидетелството Му не е истинно, но по-скоро свидетелството Му не е приемливо, затова Исус казва, че не е истинно.
Той каза: „Друг е, Който свидетелства за Мен и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно“. Аз вярвам, че Другият, Който свидетелства за Исус, е самият Отец, защото от този кратък пасаж ние разбираме, че свидетелството на Отец е не само истинно, но то е по-голямо от Йоановото. Защо е по-голямо от Йоановото? Защото е дадено от Един, Който е по-голям от Йоан. От самия Бог Отец. От Най-Великия, от Онзи, Който е по-голям от всичко.
Да. Когато човек говори само за себе си, е много трудно той да бъде обективен и безпристрастен. Тук обаче бих искал да отбележа това, че Христос, дори и сам да свидетелства за Себе Си, това не означава, че свидетелството Му не е вярно, а просто, че не е приемливо от юридическа гледна точка. Де факто, обаче, като факт, Неговото свидетелство за самия Себе Си е истинно, понеже Той има по-голямо и по-съвършено познание за Себе Си, от който и да е човек. Затова в един по-късен дебат с юдеите в Иоан 8 глава от 12 до 14 стих Господ Исус казва: „Аз съм светлината на света, който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“.
Йоан 8:12-14
12 Тогава Исус отново им говорѝ: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.
Затова фарисеите Му рекоха: „Ти сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно“. Исус в отговор им рече: „Ако и да свидетелствам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете откъде ида и накъде отивам“. Така че свидетелството на Исус е истинно, но то не беше приемливо за юдеите от юридическа гледна точка. Свидетелството на делата обаче е по-убедително, понеже то не е субективно, а е обективно, външно доказателство.
Делата на Исус, Неговите чудеса бяха извършени публично пред очите на множество свидетели и за тях свидетелстваха както онези, които бяха изцелени от Божията сила, така и онези, които бяха станали свидетели на изцелението на болните. Както този човек, който беше болен от 38 години и той свидетелстваше, че Исус го е изцелил. Това е велико чудо, с една дума. И онези, които бяха там около Него и видяха как Исус го изцели, как той става, славейки Бога, също свидетелстваха.
И днес, Христовите дела продължават да бъдат едно от най-убедителните свидетелства за Неговото възкресение и божественост. Защото ние виждаме, че след възкресението на Исус, Исус се възнесе и Той изпрати апостолите и те в Неговото име вършеха същите знамения и чудеса, каквито Той вършеше. И дори Той каза: „Делата, които Аз върша и вие ще вършите, дори и по-големи от тях ще вършите. Защото Аз отивам при Отца.“ Слава на Бога! Дела в името на Исус. Ние се молим в името на Исус Христос и получаваме отговори на нашите молитви.
Слава на Бога! Почти на всяка служба в нашата църква ние слушаме свидетелства на хора, които твърдят, че Господ е отговорил на молитвите им и е извършил чудо в живота им. Слава на Бога! Чуваме ли такива свидетелства тази сутрин? Господ Исус извършил чудо. Господ Исус се намесил в живота на еди-кой си и Той е направил чудо в отговор на молитвата. Защото Той е жив и Неговите дела свидетелстват за Него. И искам да ви кажа тази сутрин, ако още не сте опитали от Божията сила, че Божията сила не е нещо запазено само за малцина посветени, но тя е за всички.
Псалм 34:8
8 Тет Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
Слава на Бога! В Псалм 34:8 се казва: „Вкусете и вижте, че Господ е благ. Блажен онзи човек, който уповава на Него.“ Амин. Ако още не си опитал, помоли се на Бога, представи Му молитва, представи Му нуждата си и Бог ще те изцели, и Бог ще те благослови, и Бог ще те възстанови. Слава на Бога! Свидетелството на Божиите дела, извършени от Христос, е по-голямо дори от свидетелството на Йоан. И ако юдеите не приемат свидетелството на Христос за самия Него, то те би трябвало да приемат поне свидетелството на Йоан.
Ние виждаме в 33-ти стих, където се казва: „Вие пратихте до Йоан.“ И той засвидетелства за истината. „Обаче, свидетелството, което Аз имам, не е от човека, но казвам това, за да се спасите вие.“ „Той беше светилото, което гореше и светеше, и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.“ Когато Исус каза на фарисеите „Вие пратихте до Йоан“, Той най-вероятно има предвид делегацията от свещеници и левити, които те бяха изпратили от Йерусалим до юдейската пустиня, където Йоан кръщаваше.
И тогава те бяха попитали: „Ти ли си оня, който има да дойде? Ти ли си Месия?“ Спрашиха го за себе си: „Кой си ти?“ Тогава Йоан отхвърли възможността той да е Месия, но той потвърди, че той е предшественикът на Месия, и на другия ден той посочи на учениците си Христос. Той каза: „Не съм аз Месия, но подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Слава на Бога!“ И на другия ден, когато Исус минаваше, той Го посочи и каза: „Ето Божият Агнец.“
Алелуя! Фактът обаче е, че юдеите бяха пратили делегация до Йоан, което ги задължаваше да зачетат свидетелството. Отговорът на юдеите на Йоанновото служение обаче беше краткосрочен и повърхностен. Все пак Йоанновото свидетелство имаше някаква тежест за тях. Исус обаче имаше свидетелство по-голямо от Йоанновото. Така че ако юдеите все пак до някаква степен бяха зачели Йоанновото свидетелство, те не можаха да отхвърлят свидетелството на Отца за Сина, чрез чудните дела, които вършеше чрез Него.
Ето за това в стих 36 Исус каза: „Но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоанновото, защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил.“ Алелуя! Това е свидетелството на Отца за Сина, чрез великите дела, които Той даваше да се извършват чрез ръцете на Господ Исус Христос. И когато Исус говори за дела, Той няма предвид само действия на онези свръхестествени чудеса, които Той извършваше и които разкриваха Неговата божественост.
Вижте, така както делата на човека свидетелстват за неговия морал, за неговата ценностна система, за неговия характер, така делата на Христос свидетелстват за Неговата свръхестествена природа и за това, че Той не е просто човек, но е Човешкият Син, Месията, Божият Син. Алелуя! В Евангелието на Йоан виждаме, че Йоан не описва всички Христови чудеса, а внимателно подбира седем от тях, които съвършено описват всички аспекти на Христовата божественост и напълно доказват основателността на Неговите претенции, че Той е Божият Син.
Йоан нарича тези чудеса как? Той ги нарича знамения. Нека да кажем знамения, понеже тези знамения не са само свръхестествени действия, а те са дела, които имат по-дълбоко значение, дела, които разкриват характера, мисията и естеството на техния извършител. Затова Йоан каза: много други дела извърши Христос, много други чудеса извърши, но те не са написани в тая книга, а те са написани, за да повярвате в името на Исус Христос и като вярвате, да имате вечен живот.
Слава на Бога! Той избира седем знамения, седем чудеса, които Той нарича знамения. Забележително е също така, че след всяко едно от тези знамения, мнозина от тези, които ставаха свидетели на тези знамения, изповядваха вярата си в Христос като Божи Син. Първото от тези знамения е превръщането на водата във вино. Спомняйте си, Той беше на сватбата в Кана Галилейска и всички ядяха и пиеха и празнуваха и тогава казаха: „Виното свърши!“ Представете си какъв позор е било да свърши виното.
Исус им каза: „Ето, тия шест делви, напълнете ги с вода и занесете на началника на угощението да пие.“ И те го направиха. Исус превърна водата във вино. И Той каза даже: „Обикновено по-хубавото вино се дава по-напред, а пък после, като се понапият много, да не правят разлика в хубавото вино, а ти си запазил хубавото вино за после.“ Защото Исус не само беше направил вино, беше направил много хубаво вино. Може би най-хубавото, което някога е съществувало.
Но това чудо показва властта на Исус над материята и качеството. Той може да превърне нещата. И след това първо знамение се казва в Йоан 2:11: „Учениците Му повярваха в Него, защото те видяха.“ Никой не може да каже повече. Някой може да направи от вода вино. Само Бог може да направи, да превърне една материя, едно вещество в друго вещество. Изцелението на сина на царския чиновник е второто знамение на Исус. И то, неговият син беше изцелен без дори да срещне Исус.
Защото Исус беше в Кана Галилейска, а синът на царския чиновник беше в Капернаум. И това показва Христовата власт над разстоянията или над пространството. Защото за Него няма значение дали си тук или някъде другаде. След това чудно изцеление на сина му, което беше станало в същия час, в който Той изговори думите: „Иди си, син ти е жив!“, царският чиновник повярва заедно с целия си дом. Слава на Бога! Третото знамение, което записвам, е това, което прочитахме днес.
Изцелението на паралитика, който боледуваше повече от 38 години. И това показва Христовата власт над времето. Защото това колко дълго се боледува, няма значение. Дали е минал един месец или десетки години от разболяването ни, за Исус няма никакво значение. За Неговата божествена сила времето е без значение. Слава на Бога! Защото Той е Бог! И Той е над качеството, над пространството, над времето. И Той е също над количеството. Защото следващото чудо, следващото знамение е нахранването на пет хиляди човека с пет хляба и две риби.
Може ли с пет хляба и две риби да нахраните 50 човека? А Исус с пет хляба и две риби нахрани пет хиляди мъже, без жените и децата. Представете си, повече от дом на Израел. Това са едно трикратно колкото дом на Израел. Нахрани с пет хляба и две риби. Видели това велико знамение, хората казват: „Наистина Той е Пророкът, който ще дойде на света.“ И след това Исус обаче им даде едно малко по-твърдо учение. Той им каза: „Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.“
„Аз съм хлябът на живота“. И тогава мнозина от учениците Му Го изоставиха. Но дванадесетте останаха с Него и Петър изповяда тяхната вяра с думите: „Ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божи“. Алелуя!
ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ: ХОДЕНЕТО ПО ВОДАТА
Петото знамение е ходенето по водата. Исус ходеше по водата. Може ли някой от нас да ходи по водата? Ще потъне като камък, като желязо. Но Исус ходеше по водата и това показва Неговата власт над природните сили и закони. В случая гравитацията нямаше власт и сила над Него.
ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ: ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СЛЕПОРОДЕНИЯ
Шестото знамение, което Исус извърши, беше изцелението на слепеца, който беше сляп от рождението си. И това знамение показва Христовата власт над човешкото нещастие и беда. Този човек беше роден така. И хората започнаха да търсят обяснение. Казаха: „Поради негов грях ли? Поради грях на родителите му става така?“ И Исус каза: „Не, но да се явят в него Божиите дела“. И направи кал, вложи я на очите му и му каза: „Отиди, умий се в къпалнята Силоам и ще прогледаш“.
Слава на Бога! И той отиде, като се уми, и прогледа. Слава на Бога! И тогава пак имаше спор. Кой е този, който е направил това нещо? Какъв е Той? Човекът каза: „Той е Божият човек. Той ми е даден от Бога“. А тези, които бяха в синагогата, казаха: „Не, този човек е грешен“. Защо? Защото пак беше събота. Исус прави кал в събота. Пак беше съботен ден. Това беше пак проблемът. Вижте колко сме дребнаво човеци. Гледаме великите дела, но се хващаме за буквата.
Но Исус каза: „Човешкият Син е Господар на съботата“. Слава на Бога! И след това изцеление на слепеца, в синагогата той отказва да отрича, че Исус е Божият човек. Исус го намери и се откри пред него като Месия. И прогледналият слепец изповяда вярата си в Него и Му се поклони като на Господ. Слава на Бога! Исус го попита: „Ти вярваш ли в Божия Син?“ Той отговори: „Кой е, Господи, да повярвам в Него?“ Исус му рече: „Видял си Го и Който говори с тебе, Той е“.
И той рече: „Вярвам, Господи“, и Му се поклони. Слава на Бога!
СЕДМОТО ЗНАМЕНИЕ: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
И последното знамение, което Йоан описва в своето Евангелие, е възкресението на Лазар. Този човек беше мъртъв от четири дни в гроба. Но Исус извика и му каза: „Лазаре, излез!“ И се казва, че Лазар го чу и излезе в тези савани, започна да излиза от гроба. Това е Христовата власт над най-големия човешки враг – смъртта. Слава на Бога! Само един Бог може да има власт над смъртта. И след това последно знамение толкова много хора повярваха в Него, че фарисеите се уплашиха, че всички ще повярват в Него и това ще наруши политическото статукво.
И затова те взеха решение да се отърват окончателно от Него. Всички тези знамения не биха могли да бъдат извършени от обикновен човек. Всички тези знамения не биха могли да бъдат извършени от грешник. Всички тези знамения не биха могли да бъдат извършени без Божията свръхестествена намеса. Защото Бог даде тези знамения да бъдат извършени и те бяха Божиите дела, които свидетелстваха, че Исус е Божият Син. Алелуя! Така че те са едно от най-силните свидетелства за това, че Той е Помазаникът, Божият Син.
НИКОДИМ – ПРИМЕР ЗА ВЯРА ЧРЕЗ ЗНАМЕНИЯ
Йоан 3:1-2
1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец.
2 Той дойде при Исус през нощта и Му каза: Учителю, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
И Никодим е пример за това, че именно тези знамения го доведоха при Него. Защото той беше един мъдър човек, който беше член на Синедриона. Вижте, никой не му беше свидетелствал, но той сам виждаше това, което Исус правеше, виждаше знаменията. И той дойде при Исус и Му казва: „Учителю, знам“. Той беше абсолютно сигурен, той каза: „Аз съм абсолютно сигурен, че от Бога си дошъл, Учителю“.
Защо? Защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с Него. Слава на Бога! Нека тази сутрин и ние да изповядаме това. Да, Господи Исус, Ти си Бог, защото знаменията, които Ти вършиш, свидетелстват. Отец дава, докато Господ Исус е бил на земята, Той е извършил тези знамения и днес Той продължава да върши чудеса и да отговаря на молитви, и това доказва, че Той е жив и възкръснал и Той е нашият Бог. Слава на Бога! Така че това е едно от първите свидетелства, което Отец дава за Сина.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПИСАНИЕТО
Делата, които Отец дава на Сина да върши в името Божие. Има още едно свидетелство и то е свидетелството на Писанието. Това, че Христос изпълнява дословно пророчества, дадени за Него в старозаветните Писания.
Йоан 5:37-47
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил.
39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,
40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам;
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.
45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате.
46 Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа.
47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?
Вижте, в този пасаж Господ Исус не говори толкова много за самото Божие свидетелство чрез Писанията, колкото говори за причините за това свидетелството на Бог да не бъде чуто. И първата от тези причини да не бъде прието Божието свидетелство е неверието. Неверието. Защото Той каза: „И нямате Неговото Слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил“.
По време на земното служение на Исус, Бог Отец три пъти директно свидетелства за Исус от небето: при кръщението в река Йордан, на планината на Преображението и веднъж по време на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Но първите от тези директни свидетелства, където Бог каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте“, тези три твърдения са части от пророчества. Едното е част от пророчеството в Псалмите, в Псалм 2, където се казва: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“. Когато се казва: „Този е Моят възлюбен Син“, когато казва: „В Когото е Моето благоволение“, това е от Исая, където се казва, че Исус Христос е Божият служител, в Когото благоволи душата Ми. Когато казва: „Него слушайте“, това е част от пророчеството, където Моисей говори, че Бог ще ви въздигне пророк, както е въздигнал мене. „Него слушайте“. Разбирате ли? Първите от тези директни свидетелства са пропуснати в Евангелието според Йоан. Йоан не говори за тях. В момента, в който Исус говори в тази пета глава, третото още не се е случило като директно свидетелство. Аз съм по-склонен да вярвам, че тук в този пасаж не става въпрос толкова за чуваемия с човешки уши Божий глас, а за духовния Божий глас.
Глас, който може да се чуе по време на молитва и четене на Божието Слово. И Отец, който ме е пратил, Той свидетелство замени. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. Защото Бог е избрал така, че Той да не ни се разкрива лично. Защото когато Той се яви на Моисей и лично в планината Синай, и на народа, и дойдоха тези гръмотевици и мълнии и земетресения, и хората се изплашиха, те казаха: „Не искаме да се приближаваме при Бог, за да не умрем“.
Те казаха, че чули гласа, уплашиха се и бяха разтреперени. Дори Моисей беше разтреперен и каза, че толкова беше уплашен, че се разтрепери. Те не искаха Бог да им се разкрива лично. Те не искаха. Те не искаха да Го говорят, защото не може един човек да бъде в самото присъствие на Бог, защото ние не можем да издържим в Божието присъствие. Затова Бог ни се изявява чрез посредници, чрез пророците, Той говори чрез Моисей, Той говори чрез пророците, Той говори чрез Исус Христос, защото в Евреи се казва, че Бог, който по разни частични начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, който е над ангелите, който е над пророците, който е над всички.
Евреи 1:1-2
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,
2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
Слава на Бога! Така че тук Исус каза: „И Отец, който ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели“. И нямате Неговото Слово постоянно в себе си, значи тук става въпрос за Божието Слово, което е в нашите сърца, защото не вярвате на Този, който Го е пратил. Виждате ли, за да разберем напълно Свещените писания, и особено Стария Завет, ние трябва да вярваме в Онзи, когото Бог е изпратил, т.е. в Исус, Божия Син.
Само чрез тази вяра ще можем да имаме Божието Слово постоянно в себе си и ще можем да чуваме Божия глас и да се поклоним пред Делото Му. В стих 45-47 Исус потвърждава, че искрената вяра в Божието Слово не може да не доведе до приемането на Божието свидетелство за Христос. В стих 45-47 Исус казва: „Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца. Има един, който ви обвинява – Моисей. Но на когото вие се облягате? Защото ако вярвахте на Моисей, повярвали бихте и на Мен. Понеже той за Мен е писал. И ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?“ Загледайте се, тук се говори за вяра. Така че вярата е първото условие за това ние да приемем свидетелството на Отца. Без вяра ние сме глухи и слепи за Божието свидетелство.
Юдеите се опитваха да живеят според Моисеевия закон. Другият въпрос е – доколко те успяваха? Но тяхното покорство на закона беше за тях причина за гордост и себеправедност. Но какво писа Моисей за Христос? Неговото най-явно пророчество е дадено във Второзаконие 18 глава от 15 до 19 стих.
Второзаконие 18:15-19
15 Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте,
16 според всичко, което ти измолваше от Господа, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра.
17 Тогава Господ ми каза: Добро е това, което казаха.
18 Аз ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.
19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него.
Амин. И след възкресението си Исус насърчи учениците си да не бъдат коравосърдечни, но да вярват на свидетелството на Бог чрез писанията. Амин. Той каза в Лука 24 глава 25-27: „О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада и така да влезе в славата Си?“ И като почна от Моисей и всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките писания.
Лука 24:25-27
25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
Исая 53 глава, Псалм 22. И като почна от Моисей и всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките писания. Амин. Така че това са свидетелствата на Бог за божествеността на Христос. Свидетелството на Отец за божествеността на Сина. Делата, които Отец даде на Сина да извърши. И също изпълнението на пророчествата в Исус Христос. Да не говорим, че най-великото дело беше Възкресението на Господ Исус Христос. Слава на Бога. Но писаното Слово остава да бъде свидетелство на Бог. И Бог желае ние да изследваме писанията.
Но тук виждаме, че юдеите отказаха да приемат свидетелството на Бог. И това е един парадокс. Това е все едно да имаш снимката на даден човек и в същото време, гледайки снимката му, да отричаш, че човекът пред теб и човекът на снимката са едно и също лице. Изучаването на старозаветните пророчества за Христос е един от начините ни да развием и да обогатим вярата си в Него. Когато аз съм изследвал старозаветните писания лично за себе си, често съм се изумявал от тяхната точност и детайлност по отношение на мисията, характера и жертвата на Христос. Всичко беше предсказано в детайли и изпълнено от Господ Исус Христос, докато Той беше на земята. Слава на Бога!
И от историята знаем, че след разрушаването на Соломоновия храм през 586 година, по време на Вавилонския плен, юдеите са заменили отслужването на храмовите живоприношения и ритуали с духовната жертва на четене и изучаване на Моисеевия закон. Те са се задълбочавали в текста и са се старали да извлекат възможно най-пълното и точно значение от него, защото са смятали, че само изучаването на Божието Слово ще им донесе вечен живот. Исус им казва: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот“. И те са, които свидетелстват за Мен. Но пак не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.
Въпреки че юдеите изучават писанията, те остават слепи за най-важната духовна истина. За онази божествена личност, за която писанието говори. Исус изобличава тяхната слепота. Не слепота на невежество, а на липса на любов към Бога. Липса на любов към Бога. След неверието, това е втората пречка за приемането на Божието свидетелство чрез Словото Му. Защото Исус каза: „От човешка слава не приемам, но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. Аз дойдох в името на Отца Си и не Ме приемате. Ако дойде друг в свое име, него ще приемете“.
Така че ако искаме да приемем Божието свидетелство, ние трябва на първо място да имаме вяра в Христос. На второ място ние трябва да имаме любов към Бога. И виждаме, че юдеите, Исус им каза: „Мен не приемате, ако дойде друг, него ще приемете“. И това е един парадокс. Хората нямат желание да приемат истинския Божи пратеник, но имат желание да приемат Божия помазаник. И днес това е така. А един ден те ще приемат и самия Христос, ще приемат, че Той е Божият Помазаник. Така че това до каква степен Бог ще ни се открие, до каква степен Неговото свидетелство ще бъде прието от нас, зависи не от Бога, а от нашата любов към Него и от нашата любов към истината. И третата пречка за приемане на Божието свидетелство, след неверието и липсата на любов към Бога, е влиянието на човешки авторитети и съобразяването с общественото мнение.
Защото в 41 стих Исус каза „От човеци слава не приемам“, а пък в 44 стих казва „Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог?“ Това е причината и днес хората да не вярват. Защото те се съобразяват. Какво ще кажат другите? Какво ще кажат хората? Какво ще кажат хората за тебе, ако ти тръгваш на църква, ако ти тръгваш с тези там? Ще кажат какво? Някой от големците повярвал ли е в Него? Но най-простите и най-недостойните са там.
Но какво казва Павел? Бог избра неща на света, за да посрами силните. Да избере ония, които ги няма, да посрами тия, които ги има. Слава на Бога! Така че нека да не търсим слава от човеците, но да търсим да се съобразяваме с Бога. Неверие, липса на любов и съобразяване с човешки авторитети и общественото мнение – това са трите пречки за приемане на Божието свидетелство. А то е чрез делата като Христос. Извърши ги Той и продължава да върши и днес в нашия живот.