Тази сутрин ще продължим нашите размишления върху посланието към Ефесяните. Текстът, който разглеждаме, е от Ефесяни 4:17 до 5:2. И искам да ви кажа, че колкото повече чета това послание и го препрочитам, толкова по-насърчен съм. Защото виждам в него, че аз съм ново създание. Бог ме е избрал от този свят, Той ме е измъкнал от греха, простил ми е греховете, дал ми е Святия Дух, новородил ме е, оправдал ме е и Той ме пази да бъда Негов.
И наистина, за мен е една невероятна привилегия да бъда част от Христовото тяло. Защото това чета аз в това послание към Ефесяните, че Господ ме е избрал, макар и езичник, и ме е направил да бъда част от Неговото тяло, което е църквата, да бъда част от Неговата невяста, която е църквата, да бъда част от Неговия храм, което е църквата. И всъщност църквата е група от хора, които са призвани от този свят и тя е Божият народ. И като част от този Божи народ, аз съм изкупен по благодат.
Бог в добрината си ми дава спасение, което аз не заслужавам. Така че аз не мога да се хваля с някакви заслуги за нещо, което аз съм направил или съм заслужил. Но Бог в Неговата милост ми дава спасението. И така Той ме прави да бъда Негово творение. И тази дума творение означава всъщност на гръцки „поема“, което означава, че не е просто някакво творение, но някакъв шедевър, произведение на изкуството, което Бог създава. И Той има мисия за мен. Казва, че Той ме е създал за добри дела, които Той е планирал за мен да извършвам.
Бог има план за мен. И аз съм съгражданин на светиите. Аз се радвам за това, че в това послание се говори за една нова група хора. Говори се от една страна за юдеите, от друга страна за езичниците, но се говори също и за светиите. И светиите, за които се говори в това послание към Ефесяните, не са тези светии, които виждаме в православната църква – свети Георги, свети Никола и така нататък.
Но те също са светии, но всъщност това са вярващите в Исус Христос. Това са светиите. И ние всички сме свети, докато не сме вече юдеи или езичници, но сме повярвали в Исус Христос. Ние сме свети. Така че това е сутрин „Аз съм в събранието на светиите“. Като гледаш живота си, ти можеш да си казваш „Аз не съм светия“, но това означава, че твоята самоличност в Исус е хакната. Ние за това говорихме, за това, че ние трябва да знаем нашата духовна самоличност и да не оставяме сатана да ни лъже, че не сме това, което сме.
Ние сме светии и членове на Божието семейство. Това означава, че Бог е мой Баща. Апостол Павел всъщност тук в това послание отново и отново говори за семейството на Исус Христос. Той казва, че ние сме членове на това Христово семейство. И всичко това е наистина невероятно благословение. Във същото време, във втората част на това послание се говори за начина на живот. Това са всъщност добрите дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Те са във втората част на това послание.
И това са делата, които ние трябва да извършим в отговор на Божията благодат. Защото аз ви казах във втора глава, осми стих, където се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра“. В Ефес и по принцип в древния свят е имало малък брой хора, които са били изключително богати. Те са се наричали благодетели или патрони. И такъв човек, който е бил изключително богат, той е давал дарове. Защото 98% от останалите хора са били изключително бедни. Голяма част от тях са били роби.
Те не са притежавали абсолютно нищо. И ако имат нужда от нещо, те са отивали при техния благодетел. И тези, които са получавали дарове от техния патрон, те са се наричали клиенти. И клиентите на патрона са получавали дарове. Ако имаш нужда от работа, отиваш при патрона, той ти дава работа. Ако имаш нужда от жена, отиваш при патрона, той ти дава жена. Ако имаш нужда от пари за лекар, отиваш при патрона, той ти дава пари за лекар. Всичко, от което имаш нужда.
Ако имаш нужда от къща, отиваш при патрона, той ти казва: „Ето ти една къща“. И понеже той е давал дарове, и тези дарове, техническият термин за тези дарове е благодат. Така че Бог ни е дал тези дарове. Той ни е дал спасението. Спасението от греха е дар от нашия Патрон. Обаче начинът, по който клиентите са се отблагодарявали на техния патрон, е било като те са го прославяли. Те са били тези, които когато той е отивал някъде, те са отивали да ръкопляскат за него.
Те са били тези, които са му били верни. Ако чуят нещо за заговор против него, веднага са отивали и са казвали, за да може той да бъде защитен от злонамерени хора. Така че всъщност тази реакция от страна на клиентите на патрона всъщност се нарича вярност. И това е начинът, по който ние се спасяваме. Ние се спасяваме по благодат, без заслуги. Бог ни дава подарък спасението. Обаче от нас трябва да има също вяра. И не само вяра в Исус Христос, но също вярност в Исус Христос.
Защото ако ние не сме верни, това означава, че нямаме жива вяра. Защото живата вяра се изразява в дела на вяра. Вяра без дела е мъртва. И всъщност в тази втора част на посланието към Ефесяните се говори именно за такива дела на вяра. Четвърта глава, първи стих е много ключов, защото се казва: „И тъй, аз, затворникът за Господа, ви моля да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призвани“. Така че тази дума „достойно“ е като една везна. От едната страна е званието, към което бяхме призвани.
Това са всички неща, които вече ви казах. Ние имаме едно невероятно звание в Исус Христос. Ние се наричаме в Исус Христос свети. Слава на Бога! И това не е защото ние сме заслужили, защото сме много святи, защото Бог ни дава това звание като подарък. Той ни взема без да заслужаваме, с целия ни грях, с всичките ни недостатъци и казва: „Понеже ти повярва в Моя единороден Син, Когото Аз дадох в жертва за твоите грехове“, защото тази промяна и това звание не става безплатно, но Исус Христос плати цената за него.
Защото се казва във втора глава, че Исус ни приближи чрез кръвта Си и че Той умря на кръста и чрез тази смърт на кръста Той ни направи нови създания. Така че цената е платена от едната страна и званието, което ни е получено, е невероятно, но от другата страна ние трябва да сложим нашите дела, нашата обхода, нашето поведение. Думата обхода означава поведение. Т.е. ако ние сме такива, каквито ни казва посланието към Ефесяните – ново създание, нови хора, нова раса, ние сме расата на изкупените, тогава ние трябва да живеем като такива.
И първото нещо, за което Той говори, е единството от четвърта глава. И винаги когато Той говори за нещо, първо Той дава богословската обосновка за него – мотивът. И например Той казва в четвърта глава: „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани в една надежда на званието ви, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“. Тук имаме седмократно единство. Едно тяло, един Дух, една надежда, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Отец.
И въз основа на това Той обяснява защо ние трябва да бъдем единни. И как трябва да опазваме единството в Духа, чрез съвършено смирение и кротост със дълготърпение. Като нови хора, ние трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме един към друг. Да си говорим уважително, да не се дразним, да не клюкарстваме зад гърба си, но да бъдем прави, честни, искрени. И ако имаме конфликт помежду ни, Исус каза как да се разрешава този конфликт. Каза, ако имаш нещо против някой, отиди при него лично.
Не отивай при жена си да ѝ кажеш какво той или тя ти е направила, но отиди при този, който те е огорчил. И така ние трябва да пазим това единство в църквата. Също както в нашите взаимоотношения, единство в учението на църквата. Защото една от големите заплахи за разцепление в църквата са лъжливите учители. Когато дойде някакво учение, ако хората в църквата не са достатъчно стабилизирани в тяхната вяра, не са достатъчно убедени в това, което вярват, те могат да се повличат и да се заблудят по тази измама.
И затова Бог е дал дар на църквата и това са нейните ръководители, които учат църквата, за да може тя да достигне до единство на вярата. Когато имаме единство на вярата, тогава ние няма да бъдем деца, тласкани и завличани от всеки вятър на учение, по чрез човешка заблуда в лукавство и по измамителни хитрости. Но, знаещи истината, ние ще действаме истинно в любов и ще пораснем по всички показатели, във всяко отношение в Исус Христос. Защото Божията воля за нас е Христоподобие.
Тази дума Христоподобие означава да бъдем подобни на Исус Христос. Всеки един от нас да бъде подобен на Исус Христос. И за това тук бих казал и нещо, защото наскоро говорих с една жена, която ми е много близка, но тя каза, че е ходила на църква, обаче веднъж искала да излезе, може би, до тоалетна и се върнала. Всъщност изседнала там, на някакво място, и всъщност мястото, на което тя изседнала, след малко дошла друга жена, която може би също била от тоалетната след нея, и когато се върнала и казала: „Стани ми от мястото, защо си ми изседнала на мястото?“
И тя казала, че има много място, защото там има пейки в тази църква, и казала, че има място, седни до мене. Тя казала: „Не, това е моето място, върни се от мястото ми“. И това става докато пасторът проповядва. И тази жена така се обидила, моята близка, че казала: „Аз повече в тази църква няма да стъпя“. Което всъщност е неправилно, от страна на тази жена, която така не се отнася с уважение към нея. Но и за нея не е правилно, защото ако тя заради това, че си мисли, че тази среда, както тя се изрази в църквата, не е добра за нея, защото там в църквата няма много такива хора, които са според нейните разбирания, възпитани, интелигентни.
Както апостол Павел каза: „Вижте, какви сте вие избраните, че между вас няма много учени, много благородни, но Бог избра немощните неща на света, за да посрами силните“. Но това, което искам да ви кажа е, че ние не идваме на църква заради хората в църквата. Ние идваме и заради хората, но преди всичко ние идваме заради Господа. Ние идваме заради Словото. Това, което ние проповядваме е Божието Слово – Библията. Всеки има Библия днес, може да провери това, което говорим в църквата в съответствие на това, което пише.
Ако то е същото, то това е Божието Слово. Така че ние се стремим всеки един от нас да бъде подобен на Исус. Ако някой от нас се провали, това не означава, че Божията мисия се е провалила. Не, Бог продължава да работи. Така че всеки един трябва преди всичко да има своята лична връзка с Исус Христос. Това е едно от нещата, което виждам аз в това послание към ефесяните, че апостол Павел мисли в две посоки. В вертикална посока, значи нагоре и надолу и в хоризонтална посока, наляво и надясно.
В вертикална посока, това говори за тези, които са долу и за тези, които са горе. Говори за това, което е на небесата и това, което е на земята. Кое е на небесата? Христос и Бог. Кое е на земята? Ние. И той говори, че това е целта на Бога, когато се изпълнят времената да събере в Христос всичко. Това, което е горе и това, което е долу. И това всъщност сме ние, ние лично трябва да имаме нашата връзка с главата, която е Христос. Но в същото време Той казва, че Бог събира в Христос не само това, което е горе и това, което е долу, но Той събира в Него и човеците.
Хоризонтално. Той събира в Него и юдеи, и езичници. В Него Той събира нас, които сме от различни произходи, може би сме от различни етноси, може би сме от различно социално положение, но Той ни събира да бъдем едно. Църквата е, може би, единствената организация, която е толкова всеобхватна. Имаме в църквата хора от всякакви възрасти. Имаме бебета, имаме малки деца, имаме младежи, имаме семейства, имаме вдовци, имаме вдовици, имаме всякакви хора. Имаме богати, имаме бедни.
Повече са бедните, но така е и в този свят. Така че ние имаме всякакви хора. И Бог желае за всички тези хора, независимо от всички наши различия, ние да бъдем в единство. Ние да се отнасяме внимателно с любов. И след това той говори за това как ние трябва да живеем по един нов начин на живот. И започва отново, в 17 стих, след като е говорил за единството, той започва да говори отново за обходата ни, за нашето поведение. Думата обхождате е в 4 глава 1 стих.
Ефесяни 4:1
1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,
Той казва: „И тъй, затворник за Господа, ви моля да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призвани“. И след 17 стих той казва: „Прочее, това казвам и заявявам в Господа“. Тоест той отново започва да увещава ефесяните и чрез тях и нас. И казва: „Да не се обхождате вече както се обхождат езичниците в суетата си“, но нашето поведение не може да остане такова, каквото е било. Ако преди ние сме се обхождали по един начин, сега, когато сме нови създания, нашата обхода трябва да се промени.
И той казва, особено набляга върху начина на мислене. Той казва: „Езичниците имат един начин на мислене, но техният начин на мислене е помрачен“. И поради това, че начинът на мислене е помрачен, най-вероятно от Сатана, то и сърцето им е закоравяло и когато сърцето им е закоравяло, те вече са изгубили чувство. Те нямат чувство на мярка и затова изпадат във всякакви крайности на разврата. Предали се на сладострастия да вършат ненаситно всякаква нечистота.
Като християни, ние не можем да имаме такива неща. В този свят се говори много за разврат. Като започне по рекламите, по билбордовете, като започне в „Биг Брадър“, предаванията по телевизията. Сензацията там е, ако може да има някакъв разврат. Говори се за това в къщата да има секс. Какво означава да има секс в къщата? Да има секс в къщата означава да има блудство, защото там никой не е семеен, те са несемейни. Значи, когато ти имаш секс с някой, с когото не си женен, това е блудство.
Това Библията нарича блудство. И то е едно от нещата. Но в къщата и в „Биг Брадър“ се говори не само кога ще има секс в къщата, но се говори кога ще има групов секс в къщата. Защото сексът е нещо малко вече за хората. Те искат да имат групов секс. И именно тези неща, не просто блудство, но също секс между хомосексуалисти, било то мъже или жени. Секс между не само двама, но повече хора. Това са неща, които са се правили както в древния свят, така и днес.
И те са модерни. Те излизат на дневен ред и хората казват това е нещо, което е модерно, това е нещо към което трябва да се стремим, това показва нашата освободеност. Но всъщност това е предаване на сладострастие и вършение на ситно на всякаква нечестота. Но апостол Павел казва, ако вие преди сте се обхождали по този начин, вие вече не сте така познали Христос. Понеже сте чули и сте научени от Него, което е истината в Исус. Да се облечете относно по-предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти и да се подновявате от обитаващия във вашия ум Дух.
И да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога, в правдата и святостта, които са от истината. Ето това е което ние сме в Исус Христос. Ние сме новият човек. Тази идея за новия човек се повтаря на много места в Божието Слово. Самият Господ Исус Христос каза в Йоан 3 глава, когато Той се срещна с Никодим. Той му каза: „Учителю, кажи ми нещо, защото ти си дошъл от Бога. Кажи ми, какво е Твоето послание, като е изпратено от Бога?“
Йоан 3:3
3 Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.
Никодим Му каза: „Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си да се роди?“ Исус отговори: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.“ Исус не говорише за прераждане. Тази идея за прераждане е много модерна, но това е учение на индуизма, на будизма, че човек може да се преражда и да става най-различно нещо и евентуално един ден, след милиони прераждания да стигне до някакво състояние, което те наричат нирвана.
Но Исус не говорише за това. Той говори за духовно рождение. Чрез вода и Дух. Святият Дух е този, който ни новоражда. Той казва: „Роденото от плътта е плът. Човешкото тяло е плът. А роденото от Духа е дух.“ Така че този нов човек, за който се говори тук – създаден по образа на Бога, за който се говори в първата част на посланието, което се казва, че сме Негово творение, създадени в Христос. Този нов човек, който сме ние, той е духовен и той е създаден по образа на Бога.
Йоан 3:6
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Когато Бог създаде Адам и Ева, Той ги създаде по Божия образ. Но когато те съгрешиха и паднаха в грях, те отпаднаха и изгубиха Божия образ. Защото Божият образ е свят. В Божия образ няма грях. Когато грехът влезе в човека, Божият образ остана до известна степен, но също до известна степен се изгуби в сферата, където грехът навлезе в човека. Защото като грешен човек, човек не може да бъде по Божия образ, защото Бог е свят, а човек е грешен. Така че ако Бог е свят, ние не можем да бъдем по Неговия образ, ако ние сме грешни.
И затова когато се казва, че новия човек, когато Исус ни прави нови хора, чрез Святия Дух и чрез Неговото Слово, Той казва да облечем новия човек, създаден по образа на Бога, т.е. образът на Бог е възстановен в нашия нов човек. И Той говори по образа на Бога в правдата и святостта, които са от истината. Слава на Бог! Ето това е начинът по който ние трябва да живеем като нови хора. В правда, в святост и в истина. И след като апостолът дава тази втора богословска обосновка защо ние трябва да живеем свят живот.
Първата беше за единството, а втората която виждаме тук е за нашето ново поведение, за нашия нов живот. Той започва да говори за няколко примера, които Той дава. В 25 стих казва „Затова“. Или тъй като веднъж завинаги ние вече сме отмахнали предишната си личност, сега трябва да се отречем и от всяко поведение, което е било свързано със стария ни живот. Нашето ново поведение трябва да съответства напълно на човека, в който сме се превърнали. Това е миналата неделя, това което говорих, където в детайли разгледахме тези стихове.
Аз го нарекох нова самоличност – ново поведение. Както като получиш нова лична карта, вече си гражданин на тази страна. И ако си гражданин на тази страна, ти не можеш да живееш вече като гражданин на предишната страна. Ако си гражданин на небето, трябва да живееш като небесен човек. Ако си нов човек, трябва да живееш като нов човек. И като нов човек, на първо място не трябва да лъжеш. Затова като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина.
Защото сме части един на друг. Той говори тук на вярващите. Това не става въпрос за невярващите. Но става въпрос за хората в църквата. Един на друг ние сме части. И това е мотивът, поради който ние не трябва да се лъжем. И тук става въпрос за нещо, което е много приложимо в семейството. Защото в църквата не мислят, че има много лъжа. Не знам, може да дадете пример в който някой в църквата да излъже друг от църквата. Има ли такива случаи? В църквата ние се стремим да си сложим маските на благоприличието и внимаваме какво ще направим, защото знаем, че сме под наблюдение.
И ако направим нещо погрешно ще изгубим, може би, нашата позиция на уважавани християни. Така че аз не знам да има много лъжа в църквата помежду ни. Какви лъжи са били и искаш какво да правиш? Трябва ли да излъжа, че не искам да дойда на молитва? А, значи има и такива лъжи. Не трябва да допускаме такива лъжи. Ако кажем на сестрата, че ще дойда на молитва, трябва да направим всичко, което зависи от нас, да го направим. Или не само за това, но за други неща.
Трябва да внимаваме, да няма лъжа между нас, да отхвърлим лъжата. Но бих казал, че това много силно се отнася за семейството. Защото в семейството много често има лъжа. Ако някой започне да има някакви взаимоотношения, които не са съвсем така чисти, той няма веднага да отиде да каже на партньора си. Но не трябва да има, и затова има много случаи, в които понякога се получава серия от изневери, които са скрити. Това е проблемът. Проблемът е, че когато станат неща, които не трябва да стават, те обикалят, обикалят и накрая ние ги чуваме от някой, който въобще не предполагаме.
А през цялото време, човекът, който трябва да ни каже, е бил до нас. И ние може би правим същото нещо. Така че, преди всичко, ние трябва да знаем, че не трябва да има лъжа. Има различни видове лъжци. Четох в една книга един автор, който говори за хора, които са няколко групи лъжци. Това казваме ние, които са професионални лъжци, така се казва. Те непрекъснато лъжат за нещо, което са направили, изграждат си някакви неща, фантазират си, лъжат и са такива по навик лъжци.
Има други лъжци, които лъжат само когато са застрашени. Тоест, докато не си застрашен, говориш истината, но като усещаш, че си застрашен, тогава започваш да лъжеш, за да се защитиш. Има трета група лъжци, които лъжат, за да не причиняват проблеми на техния партньор. Например, ако мъжът или жената, зависи кой държи парите в семейството, си казва: „Аз държа парите в семейството, обаче парите не стигат. Но няма да казвам на жена ми или на мъжа ми. Но тук искам да си купя някакви неща.“
Той няма да разбере колко парираме и колко не. Аз ще си ги купя. И няма да му казвам, да не се притеснявам. Аз искам да изпадне в дългове и другият да не знае. И в един момент трябва нещо да се случи и тогава истината излиза наяве и се оказва, че семейството е в големи дългове, а другият не ги знае. И казва: „Как става това нещо?“ Мясън ти казва: „За да не те тормозя“. Обаче другият казва: „Ако ти не ми казваш, значи ти ми нямаш доверие“. Лъжата е най-силният разрушител на доверието.
А доверието е най-трудно да бъде спечелено. Значи доверието е като една ваза. Тя е прекрасна, докато си имаме доверие, всичко е наред. Но ако тази ваза се бутне оттук, от амвона, и падне на плочките и се счупи, може ли след това да си имаме пак доверие? Трудна работа. И това се получава между другото в такива семейства. В тази книга авторът разказва, че той съветва семейства, в които имат семейни проблеми и в които мъжете са изневерявали на жените си няколко пъти и са ги лъгали и не са им казвали.
И след това обаче, когато стигне въпросът до развод и това се разбира, те отиват при него и той като съветник им казва: „Трябва да си признаеш“. И мъжът се убеждава, че добре, трябва да се признае, защото не може да има лъжа между нас. И когато той се признае, той очаква веднага след това жената да започне да му вярва, защото той се е признал. И той се учудва: „Аз се признах, сега защо не ми вярва? Трябва да докажа, че съм искрен“. Да, обаче той казва на такива мъже: „Ако искаш да спечелиш отново доверието на жената, трябва да ѝ дадеш програма с това къде си през цялото време, да дадеш GSM, с който тя ще говори с теб и да можете да се търсите“.
И да се обажда на колегите и да знае къде си по всяко време. Но ако това не стане… Не е факт, че ще го търсиш знаково, но няма да има доверие. Естествено, ти имаш ли му? Като дадеш програмата и телефона, това автоматично означава, че ще продължаваш да му нямаш доверие. Трябва ли да кажа, когато видят, че жена му го ревнуваше много и ти засякох в града на среща с една друга жена и тя казва, пляска и казва: „Създаваш ли чист ли създаваш?“ Да, защото, щом си загубил доверието, трябва да бъдеш готов да направиш това, което е необходимо, за да може това доверие отново да бъде спечелено.
Най-добре е да си имат доверие. Станете искрени. Вижте, това казва този автор, което за мен е много интересно, че когато се признаят изневерите, повечето семейства са съгласни, въпреки че в началото това е голям шок за този, който е измаменият, той се съгласява въпреки това да работи. Затова е важно да си имат доверие. Да, щастливо е. Да. Църквата е така. Но за да се изгради, иска да има дела съответстващи. Да. Просто, смисъл… Просто това, което той каза, че дори при случая на изневяра, това не е фатално за едно семейство.
Но огорчението остава. Огорчението остава. Но ако има честност в семейството, честност, значи едното е честност, трябва да има честност, и другото е да има желание за сътрудничество и желание да работим. Защото, ако е имало изневяра, този, който е съпруга, той също има вина, защото за да стигне до изневяра, това означава, че той не е посрещал нуждите, или тя, на партньора си. Така че той също има вина. Никой не бяга от хубавото, нали? Така че, за да някой да погледне…
Въпросът е, че в семейството, а може би това се отнася и в църквата, за да може да се изгради доверие, първо ние трябва да имаме искреност. Да нямаме тайни и също да желаем да работим за единството. Да желаем да работим за възстановяване на взаимоотношенията и тогава ние можем да преодолеем греховете, които са били извършени. И всъщност ние ще спрем дотук, следващия път ще продължим с другото нещо, което е „гневете се, но без да съгрешавате“.
Но днес ние говорихме за лъжата. Нека Бог да ни помогне, ако досега сме лъгали, да отхвърлим лъжата. Ако преди сме си мислили, че можем да послужваме, няма нищо лошо да скриеш нещо, всъщност да си признаем, че ако ти си ново създание в Исус, ти не можеш да живееш по този начин. Новите създания в Исус живеят в светостта и правдата, които са от истината. В Исая пише: „езикът се учи да лъже“.
И в някаква бизнес ситуация да го направя. Аз, например, като работех, свързах се с едно флаконче да измия прозорците, дойдох и те казаха, че всичко го направя това. „Вода ли е или флаконче?“ И аз в този момент веднага, набързо, казах: „Не, не е флаконче, но беше това препарат на Санандо Морчу и Старчко“. И аз го направих от страх, изведнъж и набързо. Ето, човек пак лъже. Научава езика се да лъже, после съжаляваш на момента, че си го направил. Да, но след като сме излъгали, ние имаме възможност да се признаем.
И това е, което трябва да направим. Когато сме излъгали, защото да, всеки може да греши, защото сме в грях, но също всеки може да изповяда греха си. Защото се казва, че ако изповядаме греховете си, тогава Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Нека всеки сам да вземе решение, всеки сам да вземе поука за себе си от Словото. За лъжата е само още нещо да го правим, защото всеки мисли, че малка лъжа или голяма лъжа… Лъжата е една и съща.
Значи пасторът вика, вие ще разказвам как се случи в събранието така. Една пътя съм, тогава ще разказвам. И пасторът казва: „Аз в момента казвам, ти лъжеш, защото в момента сме в църквата, още не си тръгнал“. Ето такива лъжи стават. Просто, където пише в Библията, научен е, езикът се да лъже. Или пък: „Ей сега мама ще дойде и ние пък ще дойдем“. Пак е лъжа. Това е, научен е, езикът се да лъже. Трябва да е голяма лъжа, лъжа е голяма.
Тя наистина мама може да е тръгнала и да дойде с багаж. И пак не знаеш дали ще дойда. Мисля, че става просто за толкова дребни неща, колкото за контекста на вярата, че според мисленето на този свят, те са в измамата на дявола, който ги мами с всички тези неща да мислят по този възможен начин. Тази лъжа става проста, дали живеем от нея. Да. Има едно място, нали аз, черен блок, така ми насочи вниманието към него. И съм чувал, нали, това като примери от проповедници, възрастни, нали, които са видели това какво става.
Псалм 34:10-13
10 Каф Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Ламед Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Мем Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Самех Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
Аче, пример е от Псалм 34. Псалм 34. И, нали, Давид говори, много пъти говори в Псалм 34, че праведният езикът, праведният се помоли, праведният се, нали, се обърна към Господа. Постоянни обещания за това, че когато се молиш, Бог откликва, Бог отговаря. И в същото време, точно в този контекст, на този 34-ти псалм, нали, Божиите обещания за отговор на молитви и избавление, стихове 10 и 11, той казва, нали: „Елате сега, деца, послушайте мене, ще ви науча на страха Господен“.
Той казва интересни думи, когато говори целият псалм само за това как Бог ще те избави от страховете и от проблемите. Той казва: „Гледай сега, желае ли човек живот, обича ли дългоденствие?“ Това са естествени отговори, а кой не обича добър живот, кой не обича дълги години, здраве? Ако не си моля, да е здраве на костите или тялото ми. Желае ли човек живот, обича ли дългоденствие, да види добрини – не просто живот, ами добър живот да има.
Псалм 34:12
12 Мем Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
Добрини да види. И той казва в стих 13: „Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.“ И той казва: „Пази езика си от зло, устните от лъжливо говорене“ и след това „отклонявай се от злото“. Контекстът е такъв: гледай да бягаш от лъжата. Не че понякога не се греши, но ти се отклонявай от това зло, отклонявай се от злото, върши доброто. Контекстът е лъжата. Тук контекстът не е нещо друго, а е лъжата. Защото когато казвам „не лъжи“, гледай да не заблуждаваш с думите си хората, отклонявай се от това, върши доброто, търси мира. Тук обаче основният контекст е лъжата, търси мира и се стреми към него, защото ние и това го забелязваме и много пъти сме го виждали: когато ние говорим едно пред брата в лице, а друго зад него, когато отдумваме и говорим за хората, вече мирът изчезва.
Псалм 34:13
13 Самех Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
Няма мир, понеже хората разбират. Мирът изчезва, няма мир тогава и няма и добър живот. Стреми се към него, понеже той казва: „Очите на Господа са върху праведните, ушите Му – към техния вик. Лицето на Господа е против онези, които вършат зло, за да изтреби помена им от земята.“ И ако се върне назад, тогава няма да правим от това цяло доктрина, но контекстът е „пази езика си от зло“ и той продължава и казва: „Господ, очите Му са да изтреби онези, които са вършили зло“.
Псалм 34:15-16
15 Пе Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към техния вик.
16 Цади Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
Той говори за лъжата, контекстът е лъжата. Но точно тук той казва: „Стреми се да бягаш от това, бягай от него, отклонявай се от него, понеже ти искаш добър живот, искаш дълги дни.“ Искаш дългоденствие. Давид казва това в този контекст на Псалм 34 и това е насърчение. Той казва: „Искаш ли дълъг живот, искаш ли добри дни, нека ти кажа – просто говори истината.“ Затова не си оставай такъв, ако искаш да уязвиш брата или сестрата и да похулиш нещо, да излъжеш или дори да заблудиш някой човек относно някой друг. Внимавай за това нещо. И това е контекстът на този Псалм.
Да, ще го прочетем още един път стиха и с това ще завършим: „Затова като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина, защото сме части един на друг.“
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за всички привилегии, които Ти ни даваш, Господи, и ние Те молим, помогни ни действително да живеем по един нов начин. Тъй като имаме нова самоличност в Исус Христос, тъй като в Тебе сме ново създание. Помогни ни, Господи, да живеем като такива нови създания, да живеем като свети, да не живеем като юдеи или като езичници, или като просто човеци, които са просто човеци и живеят в грях. Но помогни ни да живеем като духовни човеци, които са водени от Святия Дух, които са нови създания, които са създадени от Тебе за добри дела, в които Ти отнапред си наредил да ходим. Такива, които са създадени по образа на Бога, в правдата и светостта, които са от истината. И понеже, Господи, ние сме създадени от истината, помогни ни, Господи, да живеем в истината. Благодарим Ти и нека това слово да се запечата в нас, Господи. Да отдалечаваме езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. В името на Исус. Амин.