Псалм 51
1 За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.
Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми
и ме очисти от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене.
4 Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,
и пред Тебе сторих това зло;
признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
и да излезеш непорочен, когато съдиш.
5 Ето, родих се в нечестие
и в грях ме зачена майка ми.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Поръси ме с исоп и ще бъда чист;
измий ме и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие,
за да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
и дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.
12 Върни ми радостта на спасението Си;
и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища
и грешници ще се обърнат към Теб.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми;
и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.
16 Защото не искаш да Ти принеса жертва;
всеизгаряния не са Ти угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен;
сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си;
съгради стените на Йерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
в приноси и всеизгаряния;
тогава ще принасят телета на жертвеника Ти.
„Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си! Според множеството на благите Си милости, изличи беззаконията ми! Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми, защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мен. На Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе сторих това зло.“
„Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скритото на сърцето ми. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, измий ме и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си и нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си и освобождаващият дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обръщат към Тебе. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми ще пее високо за Твоята правда. Господи, отвори устните ми, устата ми ще разгласят Твоята хвала, защото не щеш да Ти принеса жертва, иначе бих я дал; всеизгаряния не Ти са угодни.“
„Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Йерусалим; тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, в приноси и във всеизгаряния; тогава ще принасят юнци на олтара Ти.“
Това е молитвата на един човек, който осъзнаваше греха си. Това беше Давид и се казва, че това е псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавее. Ние знаем историята, как Давид остана в Йерусалим, когато войската му отиде да се бие с амонците. Когато стана от сън един следобед, той се разхождаше по покрива на къщата си и оттам той видя една жена, която се къпеше, и той я пожела, и той я извика, и съгреши с нея. След това се опита да скрие греха си, защото тя пък му каза, че е бременна, и той, за да замаже положението, извика мъжа ѝ от фронта, за да каже, че бебето е от него.
Но той въобще не влезе при жена си, защото беше лоялен на другарите си, които в този момент умираха на фронта, и той каза: „Божията армия е вън на фронта, аз ли да вляза при жена си?“ За него това не беше нещо редно и затова той не влезе при жена си. И тогава Давид, след като два пъти го напиваше и той, въпреки че беше пиян, пак не влезе при жена си, тогава той изпрати писмо по самия него да го даде на началника му, да го постави на най-опасните места в битката, където той да бъде убит. И наистина Йоав, който беше началникът на Давид, той знаеше за тази афера, знаеше за този компромат. Това беше нещо, което не беше добро. И всъщност мъжът на Витсавее, който се казваше Урия, беше убит.
И мина една година, близо девет месеца, и тогава Натан дойде при Давид и той му разказа тази притча за един богаташ, който взел агнето на един сиромах, защото му дошъл някой на гости и той, вместо да вземе от своите агнета, взел агнето на сиромаха. А това агнето на сиромаха му било единствено и му било като дъщеря. И Давид много се ядоса и той каза: „Тоя човек заслужава смърт в името на Господа“. Той самият си издаде присъдата и тогава Натан му каза: „Този човек си ти“.
В този момент Давид получи проблясък и той осъзна греха си и той каза: „Съгреших пред Господа“. Просто начинът, по който той е казал тези думи, въпреки че те не са много, но неговото излъчване е било излъчване на искрено покаяние. Когато той е казал тези думи, той ги е казал със сърцето си и това се е личало в отношението му, в погледа му, в лицето му. И той след това написва този псалом и грехът му не остава скрит, защото Бог му казва: „Както ти тайно влезе при жената на брата си, така твои синове явно ще влязат при твоите жени“.
И ние знаем, че когато неговият син Авесалом направи бунт, защото той превзе Йерусалим и той сложи на покрива на къщата палатка, в която той влезе при наложниците на баща си. Така че той целият зрееше да види, че няма връщане назад и че той наистина е въстанал с цялата си разпаленост от баща си. Това беше нещо ужасно, но Давид понесе последствията на греха си. И това е искреното покаяние – когато ние сме готови да поемем последствията на греха си. И нека Бог да ни даде това искрено покаяние, защото то е единственото, което може да ни приближи при Бог и да ни даде вечен живот.
Защото въпреки страданията, в тези страдания Давид беше пречистен, но в тези страдания Бог не остави Давид, но Той беше с него през цялото време. И тук той се моли с тази молитва на покаяние, която е пример в цялата Библия на една молитва, с която ние да се молим, когато се покайваме за греховете си. Давид изповяда греха си и това е, което ние също трябва да направим, когато се покайваме – да наречем нещата с истинските им имена. Бог знаеше какво се беше случило и Давид знаеше, но той до този момент не го беше изповядал. Но сега той го изповядва, той го признава, признава, че е съгрешил, признава, че е извършил грях, и казва: „Този грях е винаги пред мен“ и той е срещу Тебе, защото той е нарушение на Твоите заповеди.
Бог беше казал: „Не прелюбодействай“, Бог беше казал: „Не пожелавай“, а Давид пожела, той прелюбодейства, той излъга, той открадна и той уби. Така че това беше грях против Господа. И той изповядва греха си като в един съд и той очаква милост, заради това, че е признал, направил е самопризнание на съдебен език. Така че важно е ние да направим самопризнание за греха си пред Бога и да очакваме Той да ни прости и Той да ни приеме. Добрата новина е, че Той ще го направи. Не заради нас, но заради жертвата на Господ Исус Христос на Кръста.
1 Йоаново 1:8-9
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Това се казва в Първо Йоаново, първа глава, че който казва, че няма грях, той лъже себе си и истината не е в него. Но ако изповядаме греховете си, Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Слава на Бога! И тук Давид изисква една промяна от Бога. В първата част на псалома той изповядва греха си и се моли за милост. Във втората част той изисква от Бог да го промени. И това е от 5 до 12 стих. И това трябва да бъде нашето желание. Не само Бог да ни прости греха – и слава на Бог за това, че тук голяма роля има кръвта на Исус. Чрез тази кръв ние сме простени, ние сме очистени, защото тази кръв се проля за прощението на нашите грехове.
Слава на Бога! Но не само грехът ни трябва да бъде очистен, за да бъдем ние възстановени в нашите взаимоотношения с Бога, но ние трябва да бъдем променени, така, че да намразим греха си и повече да не го вършим. Но Давид знае, че със собствени сили той не може да го направи. Нито пък ние. Така, че това, което имаме нужда е Святият Дух да подейства в нас и да ни даде свръхестествена способност да мразим греха си и да живеем праведен живот. Защото ето това казва Давид: „Ето, родих се в нечестие, в грях ме зачена майка ми“.
Аз не мога да се справя с греха, защото грехът е в мен, по рождение. И в Новия Завет апостол Павел казва същото, че когато Адам съгреши, всички съгрешихме. И грехът е в нас. И Давид се моли и казва: „Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека“. Не е важна само външната праведност, която имаха фарисеите, лицемерието, това ние да изглеждаме пред хората благочестиви, но помислите и намеренията на сърцата ни. Това беше, към което Исус Христос насочи вниманието в Проповедта на планината.
И Той казва: „Ако ти обидиш брата си, ти си извършил убийство. Ако ти погледнеш жена, ти вече си прелюбодействал и си извършил прелюбодейство“. Това значи, че Исус насочи погледа вътре в човека. И тук Давид осъзнава тази истина и казва: „Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми“. Т.е. в моята душа аз имам нужда от мъдрост и сила да не съгрешавам. И той иска Бог да го промени, защото казва: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист. Измий ме и ще стана по-бял от сняг“.
Тук не е ритуалното поръсване, което очистваше, нито измиването, но това кой го прави. Ако Бог те поръси с исоп, ако Бог те очисти, тогава ще бъдеш чист. Ако Бог те измие, тогава ще бъдеш чист. Ти сам да се търкаш, не можеш да се измиеш, но ако Бог те измие… И точно върху това набляга: „Ти ме поръси с исоп и ще бъда чист, измий ме“. Когато Ти ме измиеш, тогава аз ще стана по-бял от сняг, защото когато аз се опитам със собствените си сили да се измивам, когато се опитам със собствените си сили да се очиствам, аз виждам, че съм неспособен, защото аз съм грешен.
И в грях ме е заченала майка ми и грехът е вътре в мен. Но Ти си Този, Който можеш да ме промениш. И когато ме промениш, тогава ще дойде радостта на спасението в живота ми. И той казва: „Дай ми да чуя радост и веселие“. Радостта и веселието са в нас, когато имаме изправни взаимоотношения с Бога. Радостта и веселието са в нас, когато имаме завет с Бога. „Дай ми да чуя радост и веселие, да се зарадват костите, които си съкрушил“.
Виждате ли, когато има грях в живота ни, това неизбежно довежда и до физически последствия. В 32-и псалом, който е написан вероятно по същия повод и се отнася за същото нещо, Давид казва: „Влагата ми се обърна в лятна суша, поради греха ми“. Влагата ми, т.е. животът, който е в мене, свежестта ми се обърна в лятна суша. И тук виждаме, че когато обаче грехът бъде простен, тогава идва изцеление. И това само Бог може да го направи. „Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи“. Т.е. съвършена чистота, съвършено сърце, съвършено измиване, съвършено очистване.
„Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен“. Ето това е отново нещо, което Бог прави, защото Той е, Който ни новоражда, Той е, Който отнема камените ни сърца и ни дава меки сърца. Той е, Който написва закона Си на сърцата ни и ни дава Своя Дух в нас, за да не съгрешаваме. Но трябва да се предадем на Бога. Както Давид се предава на Бога. „Да не ме отхвърляш от присъствието Си, нито да отнемаш от мене Святия Си Дух“.
Ето го страхът от Господа. Страхът от Господа е от това ние да изгубим Божието благоволение. Страхът от Господа е от това ние да изгубим Божието благословение. Господ да не вдигне благословението Си от нас. Господ да не вдигне Духа Си от нас. И тогава радостта да бъде обратно в нас. „Върни ми радостта на спасението Си“. Дай назад, защото Ти си отнел. Но върни отново и освобождаващият Дух нека ме подкрепи. Слава на Бога! Святият Дух е освобождаващ Дух.
Святият Дух е свят Дух. Святият Дух е подкрепящ Дух. Затова, когато ние бъдем очистени, когато кръстът на Исус Христос ни измие от всеки грях, тогава Бог ни изпълва с Духа Си. И остава да задълбочим, че това беше начинът – че първо имаше поръсване с кръв и след това имаше помазание с масло. Никога помазанието не беше преди кръвта, но винаги първо беше кръвта и после беше помазването. И същото е и с нашата прошка и с нашата връзка с Бога днес. Първо ние трябва да бъдем опростени и измити в кръвта на Исус и тогава да бъдем помазани и изпълнени с освобождаващия Святи Дух.
ПРИЗНАТЕЛНАТА СЛУЖБА КЪМ БОГА
Амин. И тук идваме до третата част на Псалома, в която Давид обещава една признателна служба на Бога. И всъщност това е естествената реакция, която ние би трябвало да имаме в резултат на Божията милост към нас. Ето, той се моли към Бога, изповядва греха си, моли се Бог да го промени и Бог отговаря на молитвата му. Бог прощава греха му, Бог го променя, Той го възстановява, Той го изцелява, Той му дава Духа Си. И тогава какво да направи Давид? Той е радостен от Божието присъствие и той обещава, че ще служи на Бога.
И казва: когато Ти направиш това, Боже, когато върнеш радостта на спасението ми, когато Святият Дух ме подкрепи, тогава Святият Дух идва в нас с една цел: да служим на Бога чрез Него, да бъдем свидетели чрез силата на Святия Дух за Божията милост. И Давид казва: „Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обръщат към Тебе“. Т.е. Давид обещава, че ще бъде един Божи проповедник, който учи престъпниците на Божиите пътища, на Божията истина, на Божиите начини, на Божието учение, на Божия път. И грешниците, чрез неговото учение, чрез истината за Божия път, чрез неговите уста ще се обръщат към Бога. Т.е. неговото служение ще бъде ефективно и то ще довежда хората до решение, до промяна.
И не само служението, което Давид обещава на Бога, ще бъде не само служение на проповядване, но то ще бъде служение на хваление, защото казва: „Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми ще пее високо за Твоята правда. Господи, отвори устните ми и устата ми ще разгласяват Твоята хвала. Защото не щеш да Ти принеса жертва, всеизгаряния не Ти са угодни. Но жертви на Бога са дух съкрушен, сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“.
Аз, разбира се, бих приел този псалом напълно за себе си, защото съм се молил и продължавам да се моля, когато съгреша, Бог да прости греха ми, Бог да ме промени и в отговор на Божията милост, аз обещавам на Бога, че ще Му служа и че ще Го хваля.
И аз Му служа и Го хваля. И наистина, моля се Бог да ме поддържа в смирение, защото гордостта предхожда падението. В онзи момент, когато Давид съгреши, той се беше възгордял малко, защото Бог му беше дал много победи. И в един момент той се беше възгордял и беше казал: „О, аз съм цар. Къде да ходя аз сега да воювам, да си цапам ръцете, като мога да изпратя армията да воюва, пък аз ще си почивам.“ И когато той беше така се възгордял, падна в капан.
И тук той осъзнава и казва, че същност жертви на Бога са дух съкрушен, и той желае Господ да го пази в тази съкрушеност. Нека Бог да ни помага да не се възгордяваме, защото когато Бог ни спаси, когато Бог ни издигне, когато Бог ни благослови и когато ние не живеем в грях, може да идва един момент в живота ни, когато ние си казваме: „О, аз съм добър човек, аз мога и без да се моля, аз мога и без да чета Словото, аз мога така да си живея.“ И постепенно в една такава гордост, Сатана точно тогава може да те улови и ти дори да загубиш спасението или да съгрешиш по начин, по който не би искал, защото когато се помолим, Бог ни прощава греха, но дългът, както каза моята баба, трябва да се плаща. Виждаме, че Давид, въпреки че Бог му прости, той трябваше да плати за своя грях, но тук той се моли: „Господи, дръж ме в съкрушение“ и това е ключът към правилното взаимоотношение с Бога.
Ние да бъдем със съкрушено и разкаяно сърце, да бъдем пречупени, не да разчитаме на себе си, но да бъдем напълно отпуснати в Божията ръка, да нямаме никакво разчитане на себе си, но да бъдем съкрушени, да бъдем разкаяни, да поддържаме отношения на смирение и съжаление за греха в сърцето си. И това е обещанието на Бога в Исаия 57 глава, че Бог обитава на високо и свято място.
Исаия 57:15
Вижте, Бог е толкова свят, толкова възвишен и Бог казва: „Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.“ Слава на Бога. Така че това е чудото на Бога, че Бог не обитава само на високо и свято място, но Той обитава и с онзи, който е със съкрушен и смирен дух. И нека Бог да ни помогне и Бог да ни благослови да поддържаме едно такова сърце.
Както едно дете питало майка си колко голям е Бог. Едно дете казало, че Бог е толкова голям, че изпълва целия свят, и е толкова малък, че може да се побере в едно детско сърце. И това се казва тук, че Бог обитава на високо и свято място и също и с онзи, който е със съкрушен и смирен дух. Слава на Бога за Неговата милост. От една страна Той е възвишен, как се казва на богословски език, че Бог е трансцендентен.
Това означава, че Той е отвъд всичко, което ние можем да си представим. Вчера гледах едно филмче за галактиките и за Земята. И то е направено като пътуване от Земята в космоса. И се казва как пътуваш със скоростта на светлината. Това означава 300 000 км/сек. Пътуваш и след няколко часа минаваш покрай няколко планети от Слънчевата система. След 5-6 часа движение със скоростта на светлината стигаш до Нептун, което е една от далечните планети от Слънчевата система. След това се отдалечаваш и пътуваш още няколко милиарда години, за да се отделиш от нашата галактика, в която е Млечният път. След това пътуваш още няколко хиляди години със скоростта на светлината и започваш да виждаш множеството галактики, които съществуват в космоса. Това Бог го е създал. Просто като си помислите, някаква малка планетка сме тук, в сравнение с всичко това, което е в космоса. И на тази малка планетка, погледнато от космоса и от тези мащаби, които са там, просто това са невероятни мащаби.
И Бог създаде и нас, малки човечета, които ходят по тази земя. И Той толкова ни е възлюбил, че даде Сина Си за нас. Просто това е нещо невероятно. Невероятна е Божията любов. Той, който е създал всичко в този свят, тези звезди, галактики, космоса, Бог го е създал. И Бог е създал човека. И дори ако погледнете микрокосмоса, защото вътре в нас има още по-малки неща. Има клетки, има молекули, има гени, има какви ли не работи. Просто един човек, само да вземете, той е като един микрокосмос. Но Бог благоволи да обитава не само на високо и свято място, но също и с онзи обаче, който е със съкрушен и смирен дух. Така че нека тази вечер ние да се съкрушим, да се смирим пред Бога, защото това е служението пред Бога. Не само проповядването на истината Му, не само обръщането на грешниците в правда, не само хвалението, но съкрушеният и смирен дух е жертва, която ние принасяме пред Бога. Нека Бог да ни благослови.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем хора със съкрушени и смирени сърца пред Теб. Нека гордостта да няма място в нас, а Твоят Дух да ни води към покаяние и святост всеки ден. Благодарим Ти, че Ти, Който обитаваш вечността, си близо до всеки един от нас. Амин.