2 Царе 24:1-14
1 След това гневът на Господа пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.
2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.
3 А Йоав отвърна на царя: Господ, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?
4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.
5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.
6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.
7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.
8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.
9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.
10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на Господа: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:
12 Иди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.
13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.
14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.
Във Втора книга на царете, двадесет и четвърта глава, от първи до четиринадесети стих, ще прочетем. И там виждаме една интересна история от живота на цар Давид. Казва се: „Подир това гневът на Господа пламна против Израил, и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.“ Вижте, в този стих се казва, че Господ подбуди Давид против народа Си; но тази подбуда в сърцето на Давид не беше движена от благочестие, а от славолюбие. Всъщност желанието за преброяване не се зароди в Божието сърце.
По-скоро това желание се породи в сърцето на Давид. Но този стих ни казва, че Господ подбуди Давид, и по този начин Бог ни разкрива, че е в контрол на всичко, което става. Бог е в контрол дори на нашите страсти. Разбира се, Той не ги подбужда, защото в Новия завет Яков казва, че изкушенията идват от собствената страст на човека, а от Бога идват само добри неща. Но ако прочетете цялата история, ще видите, че в крайна сметка това падение и този грях на Давид доведоха до определянето на мястото, на което щеше да бъде построен Соломоновият храм.
Тоест Бог преобръща всяко зло за добро. Бог е в контрол. Но тук виждаме как се разви цялото действие. „Царят, прочее, каза на военачалника Йоав, който беше с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте людете, за да зная броя им.“ Давид поиска да знае числеността на армията си. Това само по себе си не беше грешно, но имаше нещо грешно в отношението на Давид, и то правеше преброяването грях.
Това би следвало да ни напомни, че има много неща в живота ни, които сами по себе си не са грешни, но отношението, с което ги вършим, ги прави грешни. Затова трябва да внимаваме за отношението на сърцето си. Йоав каза на царя: „Господ, твоят Бог, дано притури на людете стократно повече, отколкото са, и дано очите на господаря ми царя видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?“ Виждате — Йоав усети отношението на Давид.
И директно му каза: „Защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?“ Виждате ли — това е един от основните проблеми с греха: че ние намираме наслада в него. Въпреки че не си признаваше, Давид намираше наслада в това преброяване. Именно тази наслада ни кара да желаем да продължаваме в греха и да не желаем да се покаем и да го оставим. А нашата наслада като вярващи хора би следвало да бъде не в греха, а в Бога.
Обаче царската дума надделя над Йоав и над военачалниците. И така Йоав и военачалниците излязоха от царя, за да преброят Израилевите люде. Когато решим да извършим даден грях, винаги има хора, обстоятелства, съвестта, Святият Дух или други гласове, които ни предупреждават, че това, което възнамеряваме, не е добро. Въпреки това нашата дума надделява. Тук се казва, че царската дума надделя. Ние сме царете в живота си.
Ние имаме последната дума. И нека да си признаем — обичаме да се налагаме. Не допускаме друг да ни дава тон в живота. Харесва ни да правим точно това, което сме си наумили. Давид си беше наумил, че трябва да преброи войската си, и го направи. Това преброяване не беше просто нещо, като нашето преброяване, което се прави на десет години в България — то изискваше доста усилия, време, хора, обикаляне, работа, финанси. Продължи малко повече от една нормална бременност — девет месеца и двадесет дни.
Казва се: и когато преминаха Йордан, разположиха се при Ароир, после дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси, дойдоха и в Дан-яан, и наоколо до Сидон; тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците, и излязоха към Вирсавее, в южна Юда. И като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни. И Йоав доложи на царя броя на преброените люде: от Израил бяха осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож, а от юдовите мъже — петстотин хиляди.
Давид беше нетърпелив да научи резултата. Но когато го научи, той се осъзна, и се казва, че сърцето му го изобличи. И аз мисля, че това, от което имаме нужда, е меко сърце. Ако имаме меко сърце, то ще ни изобличи, когато извършим грях, и това ще ни доведе до покаяние и в крайна сметка до спасение. Проблемът е, когато сърцето ни е закоравено и въпреки че чува Божия глас, продължава да не му обръща внимание и да се наслаждава в греха. Едно такова сърце ще ни погуби. Давидовото сърце обаче не беше такова.
В молитвата си Давид се покая и изповяда, че е направил голяма глупост. Казва се: и след като преброи людете, сърцето му го изобличи; и Давид рече на Господа: „Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.“ Вижте колко откровен е Давид — признава, че е направил голяма глупост. Много от греховете, които вършим, ако погледнем назад, ще осъзнаем, че всъщност са голяма глупост.
Проблемът е, че не можем да ги видим в момента, в който ги вършим. Не можем да имаме тази ясна преценка, защото егоизмът ни пречи, страстите ни пречат, желанието да се насладим на временното ни пречи. И започваме да ги виждаме като голяма глупост едва когато последствията започнат да ни притискат. Защото няма грях без последствия. Грехът е семе, и се казва: който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление — а тлението означава смърт; а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
2 Царе 24:11-13
11 И когато Давид стана на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:
12 Иди и кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.
13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.
И ето, дойде последствието. Когато Давид стана на сутринта, Господното слово дойде към пророк Гад, Давидовия гледач, казвайки: „Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша върху тебе.“ Като добър баща, Бог накара Давид сам да си избере наказанието. Аз така правя с момчетата: като направят някоя беля, им казвам: „Хайде сега, кажете какво да ви бъде наказанието.“ Така и Бог — Той ни обича. И казва на Давид да си избере.
И тринадесети стих казва: дойде Гад при Давид да му извести това и му рече: „Дали за седем години да има глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме прати.“ Интересна е продължителността на наказанията, които Бог предлага. Седем години — това е доста дълъг период глад. Или три месеца по-интензивно наказание — преследване. А Давид беше преследван и просто му беше дошло до гуша от преследване. Или три дни — съвсем кратко, но много интензивно: смъртоносна епидемия, мор.
И Давид рече на Гад: „Намирам се в голямо утеснение.“ Какво да избере сега? „Нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.“ Въпреки Божия гняв, Давид предпочете да падне в ръката на Господа, защото познаваше Бога и знаеше, че милостите Му са повече от гнева Му. И бих желал тази сутрин да помислим върху този въпрос: познаваме ли Бога? Познаваме ли Неговите милости?
„БОЖИИТЕ МИЛОСТИ СА МНОГО“ — ТЕ СА КАТО МИЛОСТТА НА МАЙКА КЪМ ДЕТЕТО Ѝ, И СА БЕЗКРАЙНИ.
Псалм 51:1
1 За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.
Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
Бихме ли могли да кажем — не просто с устата си, но с цялото си сърце — „Божиите милости са много“? Давид познаваше множеството благи Божии милости. В Псалм 51, когато се покайва в този покаен псалом, той започва с думите: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконието ми.“ Слава на Бога! Благите Божии милости са голямо множество. Какво всъщност представляват Божиите милости?
3 Царе 3:16-28
16 Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.
17 Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.
18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.
19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.
21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.
22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.
23 Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.
25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.
26 Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.
28 И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.
В Трета книга на царете, трета глава, от шестнадесети до двадесет и осми стих, четем една много интересна история. Става въпрос за цар Соломон; той тъкмо се беше възцарил, и това беше нещо като изпит за него. Казва се: дойдоха при царя две блудници — две жени, които продаваха телата си — и застанаха пред него. И едната жена рече: „О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и родих, като живеех с нея. И на третия ден, откакто родих аз, роди и тази жена; и бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата.“
„И през нощта умря синът на тази жена, понеже го налегна.“ Явно не са слагали бебетата отделно, а в леглото, където спели, и едната майка е задушила детето си, като е легнала върху него. „И тя стана посред нощ, взе сина ми отпри мене, докато слугинята ти спеше, и го тури на своята пазва, а своя мъртъв син тури на моята пазва.“ Не стига, че го уби, а иска да вземе и детето на другата. „И като станах сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но като го разгледах на утринната виделина, ето, не беше моят син, когото бях родила.“
А другата жена рече: „Не, но живият е мой син, а мъртвият е твой син.“ А първата рече: „Не, но мъртвият е твой син, а живият е мой син.“ Представете си сега тези две жени пред царя, всяка казва, че живото дете е нейно. Тогава царят рече — когато трябва да решаваш задача, трябва да прочетеш условието добре, и той повтаря какво става: „Едната казва: Живият е мой син, а мъртвият е твой; а другата казва: Не, но мъртвият е твой син, а живият е мой.“ И царят рече: „Донесете ми меч.“ И донесоха меч пред царя.
Тогава царят рече: „Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.“ Тогава онази жена, чието беше живото дете, говори на царя, защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ, и рече: „О, господарю мой, дай ѝ живото дете, и никак не го убивай.“ А другата рече: „Нито мое да е, нито твое — разделете го.“ Тогава царят в отговор рече: „Дайте на тази живото дете, и никак не го убивайте; тя му е майка.“ И целият Израил чу за съда, който царят отсъди, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост е в него, за да раздава правосъдие.
Но защо ви разказвам тази история? Бих желал да ви покажа колко голяма е милостта на майката към детето ѝ. В двадесет и шести стих се казва, че сърцето ѝ я заболя за сина ѝ. На еврейски се казва, че тя се сгорещи от милост към сина си — тази милост като че се запали в нея, и тя я изпита в сърцето си. И същата дума се използва, когато Библията говори за Божиите милости към нас. Божията милост към нас е такава, каквато е милостта на една майка към детето ѝ. Соломон познаваше тази милост, защото майка му го обичаше.
И той знаеше, че една майка, която обича детето си, би се съгласила да страда — защото ако детето не е с нея, тя ще страда цял живот; но би предпочела да страда тя, само детето ѝ да е добре, отколкото тя да е добре, а детето ѝ да умре или да страда. И понеже Соломон знаеше това, той го използва и разреши случая. Но това, което бих желал да разберем, е, че Божията милост към нас е такава, каквато е милостта на майка към детето ѝ. Интересно е, че думата на еврейски, която се използва тук за милост, е в множествено число — казва се „милостите“.
Исая 49:14-16
14 Но Сион каза: Йехова ме е изоставил
и Господ ме е забравил.
15 Може ли жена да забрави сучещото си дете,
за да не се смили над детето на утробата си?
Обаче те, дори и да забравят,
Аз все пак няма да те забравя.
16 Ето, на дланите Си съм те врязал;
твоите стени са винаги пред Мене.
Колко са милостите на една майка към сина ѝ? Има ли тук майки? Такива са и Божиите милости към нас. Бог е толкова милостив към нас, колкото е една майка към детето си. В Исая, четиридесет и девета глава, стихове четиринадесет до шестнадесет, се казва: „Но Сион рече: Господ ме е оставил, и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да не се смили за рожбата на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене.“
Слава на Бога! Божиите милости към нас са толкова много и толкова големи, че дори когато Го обидим и се покажем неблагодарни, Бог не ни изоставя. Бог е готов да страда, само и само ние да сме добре. Всъщност тази Негова милост Го заведе на кръста, където в лицето на Господ Исус Христос понесе греха ни. Божиите милости са безкрайни, Божиите милости са много. Бог показва милостите Си към народа Си по време на скитанията в пустинята.
Неемия 9:18-19
18 Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
В Неемия, девета глава, стихове осемнадесет и деветнадесет, четем част от хвалението към Бога, което отправяха, разказвайки за Неговите дела. И казаха: „Даже когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоя Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства, Ти пак, в голямото Си милосърдие, не ги остави в пустинята. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.“
Бог те обича, Той милее за тебе — дори да си в грях, дори да си Му обърнал гръб, дори да Го предизвикваш с неблагодарното си държане, Той продължава да те обича и да милее за тебе. Бог е милостив към нас. Той показа милостите Си и във времето на съдиите. Преди това те си издигнаха теле, извършиха нарушение на първата и втората заповед — „да нямаш други богове освен Мене“, „не си прави кумир“ — а те си направиха кумир.
Неемия 9:26-28
26 Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.
27 Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.
28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
Поклониха се на друг бог, който сами си направиха, и това беше най-ужасното престъпление; но пак Бог не ги остави, защото милостите Му бяха големи. Когато влязоха в обещаната земя, Бог им я даде; и дори там се казва: „Но те не се покоряваха, повдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърба си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе; и извършиха големи предизвикателства.“
„Затова Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им“ — защото грехът си има последствия, които ги притесняваха — „а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им. Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.“
Божието милосърдие, Божиите милости! Поради Божиите милости Бог ни прощава. Поради Божиите милости Бог чува молитвите ни — дори когато сме непокорни, дори когато падаме, дори когато захвърляме заповедите Му, дори когато Той ни казва нещо, а ние не искаме да слушаме. Божиите милости Го карат да продължава да ни обича. Слава на Бога! Аз съм впечатлен от Божиите милости и искам да ви предам това впечатление — да бъдете във възторг от Божиите милости.
Неемия 9:29-31
29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.
30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
31 Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
Поради Божиите милости ние биваме запазени дори в непокорството си. Бог показа милостите Си към народа Си и по времето на пророците. По-надолу в Неемия се казва: „Ти заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против съдбите Ти, чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее; и обръщаха към Тебе гърба си, закоравяваха врата си и не слушаха. Въпреки това Ти много години ги търпя и заявяваше против тях чрез Духа Си, посредством пророците Си; но те не внимаваха.“
„Затова ги предаде в ръката на племената на земите“ — те отидоха в плен — „обаче, поради голямото Си милосърдие, не ги довърши, нито ги остави, защото си Бог щедър и милостив.“ Слава на Бога! Бог показа милост към народа Си в пустинята, в обещаната земя, по времето на съдиите, дори когато се закоравиха и отидоха в плен — но пак не ги довърши. Така че, ако ние не сме се довършили тази сутрин, то е поради Божията милост.
Псалм 77:6-13
6 Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
Божиите милости към нас са безкрайни. И затова ви призовавам тази сутрин да размислим за живота си и да осъзнаем: покорни ли сме на Бога? Благодарни ли сме за това, което Бог е направил с нас? Ценим ли Божиите милости, осъзнаваме ли ги изобщо? Променил ли се е Бог към нас, изчерпали ли са се милостите Му? Разпознаваме ли милостите, които Бог ни показва всеки ден? Помним ли милостите, които ни е показал в миналото?
В Псалм 77, от шести до тринадесети стих, се казва: „Спомням си нощното си пеене, размишлявам в сърцето си, и духът ми загрижено изпитва, като казва: Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропаднало ли е обещанието Му за всякога? Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил благите Си милости?“ Тогава рекох: „Това е слабост моя — да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. Ще спомена делата Господни, ще си спомня чудесата Ти в древността, и ще размишлявам върху всичко, що си извършил. Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик като истинския Бог?“
Слава на Бога! Ако започнем да мислим за Божиите милости в живота ни, ще бъдем впечатлени, вдъхновени, въодушевени, и ще кажем: „О, Боже, в святост е Твоят път! Господи, кой бог е велик като Тебе?“ Нашият Бог е благ Бог, Той е добър, милозлив; Той не пречупва смазаната тръстика, не угасва фитила, дори да е замъждял; не излиза извън нерви, търпението Му не се изчерпва.
Исая 42:1-4
1 Ето Моя Слуга, когото подкрепям,
Моя избраник, в когото благоволи душата Ми;
положих Духа Си на него;
той ще постави правосъдие за народите.
2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си,
нито ще го направи да се чуе навън.
3 Пречупена тръстика няма да отреже
и замъждял фитил няма да угаси;
ще постави правосъдие според истината.
4 Няма да отслабне, нито ще се съкруши,
докато установи правосъдие на земята;
и островите ще очакват неговото поучение.
Бог е толкова нежен и добър. Аз, като видя смазана тръстика, направо я отсичам и я махам; като видя замъждял фитил, направо го угасвам и вземам нов. Но Бог не е такъв. Бог изправя пречупената тръстика; Бог почиства и разпалва замъждалия фитил. Слава на Бога! Ето Моят служител, когото избрах, Моят възлюбен, в когото е благоволението на душата Ми — това е пророчество за Исус — ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести правосъдие на народите.
Матей 12:18-21
18 „Ето Моя Слуга, Когото избрах,
Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми.
Ще положа Духа Си на Него
и Той ще възвести съд на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика,
нито ще чуе някой гласа Му по площадите.
20 Смазана тръстика няма да пречупи
и замъждял фитил няма да угаси,
докато изведе правосъдието към победа.
21 И в Неговото име народите ще се надяват.“
„Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа; и в Неговото име народите ще се надяват.“ Слава на Бога! Моля ви, тази сутрин да размислим за Божиите милости към нас — колко благ е бил Бог към мене. В Матей, единадесета глава, стихове двадесет и осем до тридесет, Исус казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си; защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“
Матей 11:28-30
28 Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.
1 Коринтяни 1:26
26 Понеже, братя, вижтекакви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
Какви бяхме ние, преди Бог да ни спаси? Помислете. В Първо Коринтяни, първа глава, двадесет и шести стих, се казва: „Понеже, братя, вижте какви сте вие, призваните: че между вас няма мнозина мъдри по плът, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.“ Има ли бизнесмени тази сутрин в тази църква? Има ли учени от Академията на науките? Има ли депутати? Не виждам. Но виждам обикновени хора — хора, които този свят не би избрал, но Господ ни е избрал. Слава на Бога! Ние не сме от благородно потекло, нямаме царски произход, нямаме синя кръв, но Господ ни е избрал.
Ефесяни 2:11-12
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани – с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
12 в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.
В Ефесяни, втора глава, стихове единадесет и дванадесет: „Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани, с обрязване на плътта, което се извършва с ръце — в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бог на света.“ Нямахме абсолютно никаква надежда.
Ефесяни 2:1-6
1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите.
4 Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5 даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени)
6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус;
„И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.“ Бяхме в това, което се нарича тотална поквара — мъртви в грехове и престъпления, „в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт“ — това е сатаната — „на духа, който сега действа в синовете на непокорството.“ Дяволът правеше с нас каквото си искаше. „Между които и ние всички сме живели някога в плътските си страсти, като изпълнявахме волята на плътта и на помислите, и по естество бяхме чада на гнева, както и другите.“ Бяхме определени за гняв, определени да бъдем изтрити от лицето на земята, да бъдем завинаги там, където са онези, които отхвърлят Бога.
Бог обаче — четвърти стих казва — „Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби“ — слава на Бога! Ако някой каже „никой не ме обича“, нека да знае, че има Един, който го обича. „Даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христа (по благодат сте спасени), и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса, за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.“
1 Коринтяни 6:19-20
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.
Слава на Бога! Но каква беше цената за това? В Първо Коринтяни, шеста глава, стихове деветнадесет и двадесет: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не сте свои си, защото сте били с цена купени? Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.“ Каква е тази цена?
1 Петрово 1:17-19
17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя,
18 като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви,
19 а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист,
В Първо Петрово, първа глава, стихове седемнадесет до деветнадесет: „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всекиго, то прекарвайте със страх времето на вашето пришелствуване, като знаете, че не с тленни неща — сребро или злато — сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но с драгоценната кръв на Христа, като на агне без недостатък и без порок.“ Слава на Бога! Спомнете си за Холокоста — имало е хора, които са плащали пари, за да изкупят някои евреи от пещите.
Те са били спасени от онази смърт — човешката, в която всички ще умрем. Но Бог ни е спасил от вечната смърт. Слава на Бога! Бог ни е спасил от това да отидем в ада, и ни е поставил да седим отдясно на Него в небесни места в Христа Исуса. Затова се моля ние да осъзнаем Божиите милости. В Римляни, дванадесета глава, първи стих, се казва: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“
Римляни 12:1
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Божиите милости, за които апостол Павел говори тук, са описани детайлно в първите единадесет глави на посланието към римляните. Там Бог описва в детайли нашето положение на грешници — че никой не може да се спаси чрез делата си — и оправданието ни чрез жертвата на Христос. Слава на Бога! Оправдани чрез вяра, „имаме мир с Бога“. Алилуя! И от дванадесета глава нататък той започва да увещава римските християни да живеят благочестив, угоден на Бога живот. Но не ги насилва — умолява ги, нарича ги братя, и ги мотивира с едно-единствено нещо: Божиите милости.
Римляни 5:1
1 И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,
И искам тази сутрин да те попитам: опитал ли си Божиите милости? Познаваш ли ги? Мотивиращ фактор ли са за теб? Защото ако Божиите милости не ти говорят нищо, тогава наистина няма за какво да си говорим. Ако си забравил Божиите милости, ти си изгубил мотивацията си — затова не ти се служи, не ти се моли, не ти се живее благочестив живот. А ако сме изгубили мотивацията си, ние сме изгубили вярата си в Бога.
Евреи 11:6
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
В Евреи, единадесета глава, шести стих, авторът ни казва колко прости са нещата: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.“ Вижте — нещата са прости. Ако виждаме, че има охлаждане в църквата, ако виждаме нежелание за молитва, ако допускаме компромиси в живота, ние не можем да направим нищо друго, освен да си припомним Божиите милости. Защото не можем да променим някого насила, не можем да накараме някого да направи нещо насила. Църквата е доброволна общност.
Ти идваш тук, защото желаеш да се свържеш с Бога, желаеш да Му благодариш, желаеш да Му служиш — защото Той ти се е разкрил, защото си познал милостта Му. Но проблемът е, че сме забравили за Божията милост. Защо? Защото сме изгубили вярата си. Ако си изгубил мотивацията си, ако си изгубил вярата си — спри, осъзнай се, и започни да си припомняш Божиите милости, които Всевишният ти е показал. Осъзнай колко много Бог те обича. Защото ако не си приел Неговата любов, ти не би могъл да имаш сила да обичаш и другите. И ако е така, взри се в словото Му, потърси Го и Го помоли да ти покаже милостта Си.
2 Коринтяни 8:5
5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
Ако ги видиш, ако ги проумееш, няма да имаш нужда от друго убеждаване, за да Го обичаш и да Му дадеш живота си в пълнота. Бог желае ние да Го обичаме и да Му служим. Това е и във Второ Коринтяни, където апостол Павел казва за църквите в Македония: „И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа, и после на нас, по Божията воля.“ Виждате ли — Бог не иска парите ни; Той има целия свят. Бог иска нас. И ако наистина предадеш себе си на Господа, няма да ти се свиди да даваш за Божието дело, няма да ти е трудно да се молиш, да жертваш, да ходиш на църква, да четеш Библията.
Защо преди сме били огнени за Господа? Защото сме осъзнавали Божиите милости. Защо сме изстинали? Защото сме забравили Божиите милости. Ако сме ги забравили, тогава има опасност да направим някоя глупост заради това, да живеем в грях; и тогава Бог, като добър баща, чиито милости нямат край, ще ни каже: „Хайде сега, избери си това, това или това.“ И тогава ние трябва да познаваме Бога и да кажем: „Наистина, Боже, Твоите милости са много.“
МОЛИТВА
Нека Бог да ни помогне. Той не желае религиозните ни ритуали — Той иска нас, сърцата ни, и затова ни е показал безброй милости. Но нашата отговорност е да ги тачим и да ги ценим. Нека да се помолим. Боже, благодарим Ти за Твоето слово. Господи, виждаме тази сутрин само една съвсем малка част от Твоите милости — Твоята милост към Давид, Твоята милост към народа Ти, Твоята милост, която е като милостта на нежна майка към нейното дете. Господи, Твоята милост към нас е безгранична.
МОЛИТВА
Господи, помогни ни да не забравяме милостите Ти. Защото, Господи, ако наистина осъзнаваме Твоите милости, ние ще желаем да представим телата си в жертва жива, свята и благоугодна, като наше духовно служение. О, Боже, Ти заслужаваш всичко в нас, защото Ти си платил за всичко, Господи — платил си за всичките ни грехове; кръвта на Исус беше проляна за всеки един от тях. О, Боже, ние не желаем поклонението ни да бъде механично, не желаем животът ни за Тебе да бъде механичен.
МОЛИТВА
Не желаем да живеем в нещо повтарящо се, живот по инерция. Помогни ни, Господи, всеки миг от живота ни, всеки ден, да оценяваме Твоите милости по нов начин, защото Твоите милости са нови всяка сутрин. Алилуя! Нека и нашата благодарност да бъде нова към Тебе всяка сутрин; нека и нашата любов към Тебе да бъде нова всяка сутрин. Алилуя! Амин.