ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА
Из дълбочините викам към Тебе, Господи. Господи, послушай гласа ми, нека бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбата ми. Ако би забелязвал беззаконията, Господи, кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Чакам Господа. Душата ми чака и на Словото Му уповавам. Душата ми очаква Господа повече от ония, които очакват зората. Да, повече от очакващите зората. Нека се надява Израил на Господа, защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление. И Той ще изкупи Израиля от всичките му беззакония. Слава на Бога!
Мартин Лутер нарича този псалом „магистър и доктор на благовестието“. Защото макар и да е кратък, в него се съдържа благовестието. В него се съдържат основните истини на благовестието. А именно това, че ние сме в дълбочините на греха и не можем да се спасим със собствената си праведност. Не можем да устоим с нея пред Господа, но единственият начин да се спасим е чрез вяра и упование в Божието Слово.
И тогава Господ е този, Който чрез Неговата милост и по благодат ни спасява. И в Него ние намираме пълно изкупление и прощение на всичките си грехове. Слава на Господа! И също този псалом описва моето лично преживяване в момента. Защото в доста отношения аз се чувствам в дълбочините. Чувствам се, че съм в криза. Защото дълбочините това е всъщност картина на депресия, картина на мъка, картина на безпомощност. Какво означава да си в дълбочините?
В дълбочините означава да се давиш. Давили ли сте се някога? Аз да, не се давих, макар че беше на плиткото, обаче веднъж като младеж… Тя сигурно майка ми не знае. Обаче веднъж като младеж плувах в морето и пробвах да направя… Не си спомням колко, дали 10 или 30 кълбета едно след друго във водата. И след това да тръгна да плувам направо. Обаче някой път като направиш няколко кълбета и всъщност ти се завива свят. И на сухото можеш да се опиташ да тръгнеш направо, но не ти се завива свят.
Много е интересно. И аз реших да направя същото обаче във водата. Недейте да пробвате това. Защото това, което се получи беше, че аз направих 30 кълбета или там 10 ли бяха, не си спомням. Но мисля, че повече от 10 сигурно са били. Но може и 10 да са били, да не се хваля прекалено. Но когато направих тези кълбета, ми се зави свят. И всъщност аз трябва да плувам напред. От момента, в който трябва да плувам напред, просто загубих всякаква ориентация. Просто бях може би до шията дълбоко, не беше много дълбоко.
Обаче аз опитам да стъпя, но не мога да стъпя, защото краката ми не стъпват. Няма правилната посока, търся дъното. И виждам една светлина, и въздухът ми свърши. И се помолих и казах: „Господи, прости ми, мисля, че това е краят, но това е царството“. Да, обаче в този момент Бог ме спаси и може би Бог отпусна и краката ми стигнаха дъното. И излязох от стреса. Но представете си какво е да си на плиткото и да се давиш, защото проблемът е, че ние не стигаме и до дълбочините. Толкова сме глупави, че се давим на плиткото. Просто правим си неща, които сами създават проблемите, след това се чудим защо имаме такива големи проблеми.
И не че наистина имаме големи причини за страдания, но грехът, който е в нас, ни кара да правим глупости. Честно, ние самите сме си причината. Няма какво да се оправдаваме с дявола. Сами сме си виновни за много неща. Защото тук не се говори за дявола, но се говори за дълбочините. Но всъщност на латински този псалом така се нарича – „Из дълбочините“. Това е заглавието на псалома – „Из дълбочините“. Така че аз се чувствам в криза и в тази криза обаче викам към Господа и се моля Бог да послуша гласа ми. И нека да бъдат, Господи, нека да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбата ми.
И разбира се, когато дойда пред Господа, аз не мога да дойда пред Него въз основа на собствената си праведност. Защото се казва в трети стих: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?“ Всъщност това е един риторичен въпрос, който обаче е една изповед за грях. Защото няма човек, има ли някой, който да е праведен? Има ли някой, който да каже: „Аз нямам никакво беззаконие“? Всеки човек, колкото и твърдост да има, е само пара, всеки човек съгрешава. Но слава на Бога за това, че Бог е милостив и Божието Слово ни насърчава, че Бог чува молитвите.
Защото има някои хора, които престават да се молят и казват: „Вече няма да се моля, защото Бог няма да чуе молитвата ми. Защото се чувствам грешен, защото се чувствам недостатъчен“. Какво да се моля? Като че ли първия път си бил много праведен, та Бог те е чул? Ти първия път не си бил праведен, но слава на Бога за това, че Той не забелязва беззаконията. Всъщност тази дума, където се казва „Ако би забелязвал“ – на старинния български може би е точно тази дума, защото „забелязвал“ означава да си бележиш в тефтерчето, не просто да забелязваш. „Забелязваш“ означава нещо, ако не е наред, си отбелязваш нещо, че е променено. Но всъщност на еврейски точната дума е, че Бог не си отбелязва беззаконията.
Бог не е такъв, че да си записва. Ако беше записвал беззаконията на всички, представете си, както в един от коментарите пишеше, че това е като на английски тази дума „tally“, която означава „предаване на стоки по списък“, както талиманите. Моята жена е талиман, значи на талиманите. Там всичко е по списък. Дадат им списъка с товари от кораба и те трябва да изброят всички неща. Примерно арматурно желязо, това няма как, че трудно се брои, понеже знаете, това са основите. Иначе, ако са такива, има някои полезни товари за броене, но те пък са на вагони и трябва да броиш целия влак, тази композиция. Мисълта е това, че ти имаш някаква стока и ти се дава опис. И по този опис, който ти се дава, колко ти се предава, ти трябва толкова да ги изкараш. И ако има грешка, трябва да се види в тебе ли е грешката, в талимана на кораба ли е грешката, защото има един талиман на кораба, един талиман на пристанището и трябва всичко да излезе точно.
Така че идеята е точно това. Тук в псалома се казва да не забелязва Бог беззаконията ни. Той не ги забелязва, слава на Бога. Това означава, че Той не си води бележка и списък с всичките грехове, защото ако Той… Той ги помни. Точно това е, че Той не ги помни. Не ги помни. Значи, ако ги помнеше, това означава, че Той е глупав и не може да ги помни. Но Той не се взира в тях. Не се взира в тях. Да, не се заяжда. Защото ако Бог се заяжда с нас… Помни, че не сме пръст. Помни, че не сме грешници. Така че, ако Ти би забелязвал беззаконията, Господи, то кой би могъл да устои? Никой не би могъл да устои, защото няма никой, който да е без беззакония. Няма никой, който да е безгрешен. При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Слава на Бога. Вижте, тук в този псалом има много такива думи, пълни с богословско съдържание. Първата дума е „дълбочините“.
Значи, това ни рисува картина на един окаян човек, който… Като Йона. Като Йона, да, като Йона. Точно като Йона, който беше в корема на рибата. Значи, представете си, не стига, че е в корема на рибата, но и в дълбочините на морето. И се казва, че той е там. Представете си, как мирише корема на тая риба. Представете си, какви стомашни сокове има вътре, в които той плува. И се казва, че шапката му от водорасли просто се е сложила на главата. И там той е в тези дълбочини.
ИДЕЯТА ЗА МОЛИТВАТА
Обаче вика към Господа. Това е втората идея. Идеята за молитвата. Господи, послушай гласа ми. И нека бъдат очите Ти внимателни към гласа на молбата ми. Амин. Нека да бъдем уверени, че Бог чува молитвите.
Псалм 65:2
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
Ти, който слушаш молитва, при Тебе ще дохожда всяка твар. И в един следващ стих се казва: Беззаконията ни надвиха, но престъпленията ни Ти ще ги очистиш. Така че това е всъщност първата идея в Псалома.
ИЗПОВЕД И ПРОЩЕНИЕ
Че ние трябва да изповядаме греховете си пред Бога, за да потърсим прощение за нашите грехове. И ние можем да намерим прощение за греховете си. Защото се казва: При Тебе обаче има прощение. И това е още една дума, която е пълна с богословско съдържание. След изповедта, която ние правим, Бог прощава греховете ни. И се казва: При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Вижте, това е много интересно. В един друг превод на Българската Библия открих, че този стих е сгрешен. И там пише: При Тебе обаче няма прощение, за да Ти се боят. Защото ти би се боял от някой, който не ти прощава, при който няма милост. Но тук, и може би така се е помислил този, който е писал този Псалом, и се е казал: Тук сигурно има грешка, да пише: При Тебе обаче има прощение, за да Ти се боят. Значи там става въпрос за „да Ти се боят“. Сигурно трябва да пише: При Тебе обаче няма прощение, за да Ти се боят. Както сега това е модерно да се казва: Няма прошка. Няма милост. Без милост. Без прошка. Обаче при Бог нещата са обратни. При Него има прощение. Слава на Бога!
И това прощение е толкова велико, че то ни кара ние да почитаме Бога заради Неговата милост. Защото Той е по-висш от нас. Отмъщението е нещо човешко. Отмъщението е нещо пусто. Но великодушието, прошката, милостта, прощението е нещо божествено. И ние трябва да почитаме Бога заради това. Защото то е толкова славно, колкото е това, че Бог е създал небето и земята. Неговият морален характер е толкова висш, колкото и Неговото всемогъщество, и Неговите божествени атрибути.
Дотук имаме една молитва. Той започва с една молитва, в която псалмопевецът говори в първо лице. И той всъщност говори на Бога. Той казва: „Издълбочините викам“ – той описва как се моли към Бога, описва своята молитва. И казва: „Господи, послушай гласа ми“ – той се обръща директно към Господа. И казва: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой би могъл да устои при Тебе? Обаче има прощение, за да Ти се боят.“ И дотук той говори на Бога, и след това започва да описва себе си. И казва: „Чакам Господа. Душата ми чака. И на Словото Му уповавам. Душата ми очаква Господа повече от тези, които очакват зората. Да, повече от очакващите зората. Амин.“
Аз ви казах, че се чувствам, че съм в дълбочините. И аз се моля и призовавам Господа и казвам: „Господи, чуй ме, избави ме и вярвам, че ще ме чуеш не заради моята праведност, но заради Твоето прощение, заради Твоето великодушие, заради това, което Ти си, заради жертвата на Кръста, заради Исус Христос, защото в Неговото име ние се молим.“
ЧАКАНЕТО НА ГОСПОДА
И след това, след като съм се помолил, какво мога да правя? Освен да чакам Господа. Чакам Господа. Това означава, че не трябва да чакаме човек, но Господа. Чакам Господа.
Псалм 40:1-3
1 За първия певец. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,
2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;
3 сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
В Псалом 40 се казва: „Чаках с търпение Господа и Той ме послуша и от всичките ми беди ме избави. Постави на канара нозете ми и сложи нова песен в устата ми.“ Хваление към нашия Бог. Алилуя! Така че, аз съм имал опитности, в които съм чакал Господа. И когато съм чакал Господа, Той ми е отговорил. Той ми е отговарял. И затова и сега продължавам да чакам Господа. Душата ми чака. И на Словото Му уповавам.
Когато ние чакаме Господа, нашето чакане трябва да има основа. Защото ако чакаш без основа, можеш да чакаш колкото си искаш, ама нищо да не дойде. Но ако ще дойде нещо, ти трябва да имаш основа за твоето чакане. Това означава, че трябва да имаш Слово. Защото тук се казва: „И на Словото Му уповавам“. Това означава, че Той ни е говорил нещо. Той ни е казал нещо. И нашата вяра трябва да бъде в основа на Божието Слово.
И моята вяра е, че лъвчетата търпят нужда и глад, но тия, които чакат Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро. Моята вяра е, че моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Неговото богатство и слава в Исус Христос. Моята вяра е, че Той е Който прощава всичките ми беззакония и изцелява всичките ми болести. Така че чакам Господа, душата ми чака и на Словото Му уповавам. И вече толкова е напреднало положението, че тук се казва, че душата ми очаква Господа повече от тези, които очакват зората.
Това ни представя картина на едни хора, които са на работа и те просто са на пост. И ако ти си на пост, представи си да си на пост през зимата вънка в лед и сняг, и е сигурно, че се прибираш някъде на топло. Обаче, докато не зазори, не можеш да се прибереш. Затова чакаш да дойде зората. Ще си свършиш смяната. Чакаш да си свърши смяната. Така че е нужно издържане. Обаче, в същото време, надеждата е непоклатима. Защото се казва, че очакваме зората.
Зората е нещо, което винаги идва. Спомням си, преди имаше една такава смешка: „Ще дойде ли? Няма ли да дойде?“ И другият казва: „Е, как няма да дойде? То е природно явление.“ Значи, Слънцето ще изгрее. Зората е природно явление. Тя няма как да не дойде. И затова много често изпълнението на Божиите обещания е сравнено със зората.
Псалм 110:3
3 В деня, когато събереш силата си, твоят народ ще представи себе си доброволно, в свята премяна;
твоите млади ще дойдат при тебе
като росата от утробата на зората.
Както, например, в Псалом 110 се казва за младежите, където ги чакаме. И тук се казва: „В деня, когато събереш силата си, Твоите люде ще представят себе си доброволно в свята премяна. Твоите младежи ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората.“ Слава на Бога! Откъде идва росата? Кога пада? Виждаме ли я? Ние не виждаме. Обаче тя си е там и тя се появява заедно със зората, идва и росата. Страната е равна на нас. Слава на Бога! И росата е многобройна, и росата е навсякъде. Така че, Твоите младежи ще дойдат при Тебе. Разбира се, тук става въпрос за Исус Христос, който управлява и когато Той събира Своята армия, за да воюва срещу сатана и срещу злото в този свят, да установи царството Си. Но това също се отнася и за църквата. И ние очакваме младежите, които да дойдат при Господа като росата из утробата на зората. Но нека така да дойде и изпълнението на нашите обещания, както зората.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Надявайте се на Господа, това е Божието слово. Нека се надява Израел на Господа, защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление. Слава на Бога! Той е милостив и Той ще ни изкупи. Бог е Изкупител. Значи изкупител означава, че ти си продаден. Значи станал си раб. Всъщност има в историята на църквата няколко теории за изкуплението. Едната теория е всъщност от какво ни изкупва Бог, как ни изкупва Бог. Едната теория е, че ние сме като роби, продадени на греха, и Бог идва и Той побеждава Сатана и ни изкупва подкупното.
Разбирате ли? Това е едната теория. И това всъщност има нещо вярно. Има друга теория и тя е, че всъщност Бог идва да ни изкупи със сила. Въпреки че Исус Христос казва в Йоан, че „Аз за това се явих в този свят, за да съсипя делата на дявола“. Алилуя! Другата теория е това, че всъщност Той идва, но не със сила, а с откуп. Със кръвта Си. И Той дава цената на греха. Обаче не я дава на дявола, а я дава на Отец. Нали? Защото всъщност, в края на сметка, ние сме неправедни пред Отец и ние сме съгрешили спрямо Него.
И всъщност кръвта е откуп за нашите грехове, за да може праведността на Отец да бъде задоволена. И по този начин ние да бъдем освободени от вината за греха. Слава на Бога! Но как да го погледнете? Ние сме роби, но Бог ни изкупва. Ние сме роби на греха, а Бог ни изкупва със собствената Си кръв. И се казва, че Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. Слава на Бога! И вижте, тук има нещо, което е свързано с последното време. Нещо, което е тотално, защото се казва, у Него е пълното изкупление, у Него е тоталното изкупление.
И това включва не само изкупление от греха, но изкупление от всички последствия от греха. Защото ние често, всъщност не често, но през цялото време ние сме изкупени от греха. Защото в момента, в който ние повярвахме в жертвата на Христос, Той ни изкупи, ние сме изкупени. Нашите вини са записани в книгата на живота. И въпреки това ние все още страдаме от последствията от греха. Един ден, когато Исус Христос дойде и влезем в славата Му, тогава ще бъдем напълно събудени от робството на тлението и ще влезем в славната свобода на Божиите деца.
Тогава Бог ще избърше всяка сълза от очите ни и тогава ще бъде пълното изкупление. Слава на Бога! Нека Бог да благослови Словото Си и да бъдем насърчени. Така че насърчавам ви, нека се надява Израел на Господа. Надявайте се на Бога! Нека да се помолим тази вечер. И когато се помолим, да имаме увереността, че Бог ще ни чуе. Нека Бог да ни даде Слово, върху което да стъпим в нашите молитви и да имаме вяра и да очакваме, както очакващите зората. Т.е. нашата вяра да бъде активна.
Да чакаме. Когато чакаш нещо, ти проверяваш. Т.е. ако чакаш някой да ти прати писмо, отиваш и го проверяваш в пощенската кутия. Гледаш има ли, няма ли. То няма, но ти пак отиваш да проверяваш. Така че ние трябва да очакваме да дойде изпълнението на Божиите обещания в нашия живот. Амин!