Ефесяни 5:15-17
15 И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри,
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
17 Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.
През изтеклата година имахме някои проблеми в семействата, в църквата. И вероятно не сме в това състояние, в което бихме желали да бъдем. Поради една причина. И тя е, че не сме изкупвали благовремието. Имали сме възможности, имали сме време, но не сме го използвали така, както трябва. Обаче сега сме в началото на новата година. Слава на Бога, че имаме още една нова година. И новата година, всъщност, ни предлага един равен старт. Това означава, че всички започваме при едни и същи условия. Всички имаме до следващата година 365 дни.
За цялата година. Вече сме минали малко. Вече е изхабено малко времето. Обаче всички имаме 365 дни. Ти имаш 365 дни. Ти имаш 365 дни. Ти имаш 365 дни. Всеки има по 52 седмици в годината. Всеки има по 12 месеца. Всеки има по 24 часа в денонощието. Всеки има по 60 минути в часа. Така че ние всички сме равни в това отношение. И въпросът е какво ще направиш ти с твоето време през тази нова година?
Да, естествено, никой не знае колко време има, защото Исус Христос може да дойде всеки момент, първо. И второ, животът ти може да свърши днес. Излизаш оттука, може да получиш удар, може Исус да дойде. Колкото и яко да стои човек, той е само лъх. Това е допълнително. Значи, понеже не знаеш по колко ще живееш, затова трябва през останалото, в цялото време, както казва апостол Петър, да живеем не по човешки страсти, а по Божията воля. Той казва същото нещо. Така че ние не знаем колко имаме да живеем, разбира се. Но в годината имаме толкова време, имаме равен старт за всички. И трябва в началото на годината да се замислим как ще си прекарваме времето. Защото иначе ще го пропилеем.
Значи, какво означава да пропиляваш нещо? Какво означава да прахосваш? Да го загубиш. И не само да го загубиш, ами означава, вместо нещо да струва един лев, обаче да дадеш за него 100 лева. Значи тогава 99 лева са прахосвани. А всъщност да изкупваме благовремието означава това време, което имаме, да го използваме така, че да извлечем най-голяма полза от него. Ние да имаме най-голяма полза. Иначе в тези стихове, които прочетахме, се казва, иначе ще бъдем глупави. Иначе ще бъдем несмислени. Ако ти не се интересуваш от времето, тогава ти си глупав и несмислен. Ти трябва да планираш времето си, трябва да знаеш какво ще правиш с твоето време.
Първо, защото времето е ограничено. Стига ли ви времето? Има ли някой, който да му стига времето? Как е? Стига ли ви времето или не стига? Има време за всичко. Слава Богу, ако е така, когато е време за всичко. А на мен не ми стига времето. Имам толкова много работа, имам толкова много неща, които трябва да свърша. И не мога да ги свърша. Времето не ми стига. Така че ние трябва да се замислим за това нещо. Трябва да се замислим за времето, защото времето е ограничено. Времето не може да се разшири, не може да се увеличи. Ти имаш определено време и това време не може да стане повече, не може да стане по-малко. Времето е точно. И човешкият живот е кратък.
Колко живее човекът? Тук колко е най-възрастният човек, на колко е години тук в момента? Може да живее по-късно. И не може да живее, да. Просто да видим докъде е горе-долу. Както са говорили, 70 долу-горе, максимум. 80, 90. Има ли някои 90-годишни в църквата? Няма 90-годишни. 90-годишни няма. Да, има над 80, 83. Моята баба е на 88, слава на Бога. Има някои, които живеят и повече, обаче те са малцина. Повечето хора, а? Има средна възраст. Средната възраст е 75 години. Да. Средната възраст за жените е 75 години, а за мъжете е по-малко. Да, по-малко живеят. Да, може и да живеят по-малко. Това е въпреки статистиката, зависи от начина на живот, но… Тук долу-горе най-друго.
Преди потопа хората са живели дълги години, 10 пъти повече, защото тогава условията на земята са били други. Но след потопа Бог съкращава годините на човека и каза: годините на човека ще бъдат 120 години. Това е напред. Обаче, след това, по време на обикалянето в пустинята, Бог каза, че това поколение няма да влезе в обещаната земя. Така че тия, които бяха на 40, най-много можеха до 80 години да живеят и трябваше да умрат. И затова в Псалом 90-ти се казва това нещо, че дните на живота ни са естествено 70 години. Или даже, където има сила, 80 години. Но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме. Виждате ли? Животът ни е кратък.
Това лято бях на една конференция, където се разглеждаше този въпрос за времето. И имаше едно интересно сравнение. Ако човек живее 70 години, 70-те години са сравнени с цикълът на живота, сравнен с 24-часов ден. Ако си на 20 години, часът ти е 11 часа и 8 минути. Ако си на 25, часът ти е 12:25, вече си минал обяд. Ако си на 30, часът ти е 13:25, вече си готов. Ако си на 35, вече 14:59, 3 часа си. Ако си на 40, часът ти е 16:15. Време е да се събудим от сън. Ако си на 45, е 17:46. Ако си на 50, е 19:10. Ако си на 55, часът ти е 20:08. И ако си на 60, часът ти е 22:11. 10 часа вечерта. Значи ако си на 70, вече си минал на други години. Въпросът е, че не ни остава много. Не ни остава много. И това, което е минало, ние трябва да прегледаме как сме живели, какво сме направили, как сме пропилели. И оттук нататък, оставащото време е кратко, казва Божието слово.
И понеже времето е кратко, ние трябва да го изживеем най-добре за Божията воля. Защото ние не се страхуваме, че времето на тази земя ще свърши. Защото ние знаем, че ако времето свърши, ние ще влезем във вечността. Но ние трябва да се подготвим за тази вечност. Ние трябва да се подготвим за това време, когато ще бъдем с Бога. И от друга страна, докато сме тук на земята, да се възползваме от времето максимално, за да вършим Божията воля на земята и Божието царство напред на земята, защото сме Божии слуги. И ако ние не вършим Божията воля, тогава кой? Така че това е заповедта, това е насърчението, това е увещанието на апостол Павел.
Изкупвайте благовремето, не си изразходвайте времето глупаво. Не си изразходвайте времето безцелно. Помислете, колко време сме изхабили в грехове? Времето е много ценно, но ние харчим една или друга част от времето в грехове. И ние трябва да се покаем. Времето за греховете трябва да го съкратим. Трябва да помислим коя част и какво трябва да премахнем от нашата програма, така че тя да бъде богоугодна, така че да кажем, че ние изкупваме благовремето. Да си вземем поука.
Имаше едно стихотворение тая година за това как мъжете се занимават с едно нещо, жените с друго нещо и всъщност Сатана има примка за всеки. И ние трябва да се замислим как си прекарваме времето. Защото една голяма част от времето си ние прекарваме в грехове. Дай Боже да не е така. Една друга част от времето си ние прекарваме в неща, които може да не са грехове, обаче пак ни натоварват и пак ни крадат времето. Крадци на времето. Вижте, в Деяния на апостолите се казва за тези атиняни как си прекарваха времето те.
Деяния 17:21
21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)
Значи само те си стояха и някой да им разказва. И някой сяда пред телевизора и започва да ни разказва различни истории. Какво? И не се остава там. И не се остава. Значи какво правим? Ние сме казали, че някакви атиняни, че ги разказва, че трябва да… Да. По хиляда пъти.
По хиляда пъти. Обаче има един стих, притча, който казва, че „Окото не се насища с гледане и ухото не се насища със слушане“. Така че ние винаги, колкото повече слушаш, колкото повече гледаш, още повече се гледа, още повече се слуша. Така че единият крадец на време, крадец номер едно за църквата, кой е? Телевизорът. Хайде, Борице, смери, споделяйте. Крадец номер едно на време за църквата е телевизорът. Тези, които… защото ние всички имаме интернет.
Ако всички имат интернет, тогава крадец номер едно ще е, че за добро интернет, обаче още няма всички интернет. Но крадец номер две за църквата на време кой е? Дяволът. Е, дяволът, дяволът, ама какво взема? Спира, когато не му дава телевизора. Е, да, той отделно ги спира, но тук не говорим за това кой е спрян да идва. Въпросът е как ние спираме да идваме, защото то не става изведнъж, то става постепенно. Вместо да четеш, ти се занимаваш с други неща, вместо да се молиш, да прекараш време с Бога, ти прекарваш времето с друго нещо.
И всъщност кой ти краде времето? Значи, първо, времето ти го краде телевизорът, телевизията, сериалите, някой си има сапунки, друг си има други сапунки. Другият крадец на времето е интернет, за тези по-младите. А от другите крадец на времето им е, как си казваш, това с игрите. Пак интернетът имаш ли? Имаш ли едно, което е Плейстейшън. Плейстейшънът крадец ли е на времето? Плейстейшън имаш ли? Значи, децата от малки са обучавани как дяволът да им краде времето.
Значи, как ти краде тебе дяволът времето? Интернет. За всеки си има нещо. Някои сърфират, други други неща. Има някои, които дяволът краде времето не с интернет и с телевизора, а със седянки. Сядат на седянката, на дрънкането. Дрънкането също е крадец на времето. Обаче това ви казвам, че просто да си прекараш времето като гледаш или да слушаш нещо по-ново, това ти краде времето. Обаче има и още един крадец на време. И той е, когато ти се заемеш с неща, които ти считаш, че са важни.
Обаче всъщност те не са толкова важни. Например в Лука четем за Марта и за Мария, в Лука 10 глава. Казва се така: „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село. Някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, наречена Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше Словото Му. А Марта се улисваше в голямо шетане. Като се улисваше в голямо шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ прочее да ми помогне!“
Но Господ в отговор рече: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно. И Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.“ Амин. Значи виж тука какво става? Това беше време за слушане. Слава Богу, че има време за шетане. Просто не отделяме много време за слушане. Когато имаме време за слушане, то го правим. Това се прави шетане. И дай Боже да е така. Да го правим. Но всъщност Марта нямаше време за слушане. Тя имаше само време за шетане.
Вижте, има хора, които са толкова заети с работа, че те нямат време за църква. Представи си, Бог влиза в дневната ти, в кухнята ти или там, където живееш. Бог застава там. И ти обаче кажеш: „Аз трябва да шетам, когато сте“. Това се случи с Исус Христос, самия Божий Син. Жената е претеснила, обаче Исус я изобличи. Исус я изобличи. Защото тя Му беше приятелка и Той беше приятел. И Той затова е казал нежно, Той не ѝ се скара. Въпреки че тя Му се скара, защото тя просто се подразни, както една жена би се подразнила от това, че тя върши цялата работа, пък другата седи и не си помръдва пръстчето.
Просто това е един абсурд, който се случва в тези стихове. И всъщност този същият абсурд се случва в нашия живот. Защото времето, което ние трябва да прекараме с Бога, ние сме заети. С важни неща. Които казваме: „Това трябва да се свърши“. Защото по нашите стандарти трябва да се свърши. Но по Божието време не беше време за това. И затова ние трябва да преценяваме кое е важното и кое е неважното.
И тук става въпрос, и тук идваме всъщност до третата част в нашите размишления. Първата част е това, че времето е кратко. И нашето време е ограничено. Ние имаме определени дни, определени часове на тази земя. И понеже времето е кратко, ние трябва да го изкупваме. Защото не може да го умножим. Може само това време, което имаме, да се възползваме максимално добре за себе си, за Божия слава в него. И това, което е добро за Бога, е добро и за нас.
След това ние трябва да видим кои са крадците на времето. Защото има крадци на времето. И това са неща, които ние отделяме много време на тях. Но има ли полза за душата ни? Има ли полза за Божието царство? Има ли полза за добри неща в нас, в семействата ни? Защото ние сме заети с това. Мъжете са заети с едни неща. Крадците на време за мъжете са едни. Крадците на време за жените са други. И се пренебрегваме един-друг в семейството. И след това започват конфликти, дори може да стигнем до развод. Защо? Защото времето, което ние трябва да прекараме заедно, ние не го прекарваме заедно. С децата също не прекарваме време. След това те не се интересуват от нас. Защото те растат много бързо. И ние изтърваме времето, когато трябва да бъдем с тях.
Времето лети. Нека да расте. Слава на Бога, обаче това е, че времето минава. И аз преди бях по-млад, вие също бяхте млади, обаче времето минава за всички. Така е просто кръгът на живота ни. За това говорим за цикъл на човешкия живот, защото всичко е кръг.
Но през това време, което имаме, ние трябва да го прекараме със страх, казва Божеството. Така че ние вече трябва да разберем кои са ни кръговете на времето, да си вземем поука и да изберем в това кратко време какво да правим. Трябва да степенуваме нещата си по важност. Това е начинът, по който нещата се подреждат.
Слушайте внимателно. Говорим за това, че когато ти трябва да свършиш много неща, аз ви казах, аз имам много работа. Трябва да свържа много неща, обаче нямам време. Искам да прочитам много книги, обаче нямам време. Тогава какво правя? Трябва да започна да изхвърлям някои неща. Това, което не можеш да го правиш, трябва да го оставиш и да направиш най-важното. Трябва да виждаш какво трябва да изрежеш от програмата. И всъщност как определяш? Определяш като разбереш кое е важното. Важното трябва да го правиш. Важното не можеш да го пропуснеш. И затова трябва да си направиш приоритети.
Въпросът за времето и за изкупването на благовремието ни води до въпроса за приоритетите. И всъщност, ако вие се погледнете времето и бъдете честни, ще разберете кои са приоритетите в живота. Защото това, за което прекарваме времето си, е най-важно за нас. И аз искам да ви питам, кое е най-важното за нас? Първо Бог. Значи вижте, това е разликата между нас и този свят. Светът, князът на този свят го управлява и те въобще не се замислят за Бога. Обаче ние като вярващи не сме като този свят. Ние сме Божий народ, ние сме Божие семейство. Ние сме слуги на Бога. Ние наричаме Исус Христос Господ.
Това означава, че Той е наш Господар. Не само Спасител. Слава на Бога, че ни спасява, но Той също е наш Господ. И щом е наш Господ, това означава, че ние сме Негови слуги. И тогава на първо място в живота ни трябва да бъде Бог. И Той казва: „Да нямаш други богове освен Мен“. Така че задайте си въпроса: на първо място в живота ти е Бог? И сега вторият въпрос е: колко време на ден прекарваш с Бога? Не трябва да зададем този въпрос, щом ти кажа, че Бог е на първо място за тебе. Значи някой ни е откраднал времето. Ние не можем да нямаме време за Бога.
Вижте, нека да погледнем Исус Христос какво правеше, как Той прекарваше времето си. Не се мислете, че аз не съм изобличен. И аз съм изобличен. Но не можем да спрем да проповядваме Словото, заради това, че не сме изобличени и че ни е угодно. Просто трябва ние да се покаем и ние да се проведем според Словото, а не ние да правим Словото според нас.
Марко 1:35
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
Вижте в Марко 1 глава, 35 стих се казва: „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше“. Така че Исус Христос имаше време за Бога. Той започваше деня си с това, че отиваше на уединено място и там се молеше. Ако Той започне така деня си, как ние трябва да започнем деня си? Също. Ние така трябва да почнем. Така че помислете си как ще започнем през тази година, оттук нататък. Как ще започнем дните си?
Трябва да имаме време и да си гледаме часовника. Трябва да го гледаме и да започваме с Него. Трябва да ставаме, трябва да отиваме на работа и да започваме с нашите работи. Въпросът е колко лягаш. Трябва да си гледаме вечер часовника. Лягаме късно, като станем, мислим за работите, за другите работи, пък за молитвата… Вижте, точно за това се изисква дисциплина. Значи, ако искаш да ставаш рано, трябва да си лягаш рано. И трябва да имаш дисциплина да кажеш: „Аз ще си легна“. Независимо че ми се чете, независимо че ми се гледа компютъра още един час, независимо че телевизорът цяла нощ се върти.
Не, брат, просто сутрин, като се събудиш, започни деня с молитва. Това е, което Бог очаква от нас. Ако Бог е на първо място в живота ни, ние трябва да започваме деня с молитва и общение с Него, с четене на Словото. И също и вечер, когато завършваме деня, пак да го завършваме с молитва. Защото вижте как Исус завършваше деня си. Когато Той работеше и дори когато Той проповядваше цял ден и вършеше чудеса, след като извърши чудото с петте хляба и двете риби и изпрати народа, Той отиде да се помоли.
Матей 14:22-23
22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.
23 И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
Исус просто ценеше времето си с Бога и то времето си насаме с Бог. Така че слава на Бога за църквата. На първо място ти не трябва да оставяш църквата, защото в посланието към Евреите се казва това нещо в 10 глава. Особено когато виждаме, че времето е кратко, ние да не преставаме да се събираме.
Евреи 10:23-25
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Значи вижте какво се казва. И като имаме велик първосвещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце, в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито в чиста вода. Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал. И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, но увещавайки един друг и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Значи ние със всяка измината година се приближаваме към времето, когато Исус Христос ще дойде отново. Господният ден наближава. Господ е близо. Това се казва в Римляни 13 глава, че Господ сега е по-близо, отколкото когато за първи път повярвахме. Значи някои са повярвали преди една година, някои са повярвали преди 5, преди 10, преди 20, преди 50, независимо преди колко години си повярвал, сега през 2009 година ти си по-близко до времето на пришествието.
Римляни 13:11
11 И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме.
Вижте, в 13 глава, 11 стих се казва това нещо на римляните: „И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън.“ Така че ако си спал миналата година, тая година се събуди. Да се събудим, каза Бог. Защото спасението, и това означава възкресението от мъртвите и срещането с Господа, е по-близо до нас сега, отколкото когато за първи път повярвахме. Така че оставащото време е кратко. Затова ние не трябва да оставяме събиранията си.
Затова трябва да ходим на църква. Просто ако Бог е на първо място за тебе, то ти няма да оставяш нещо да те спре да отидеш да Му се поклониш. Просто искам да разберете това нещо за нашата църква. Искам всеки да го разбере. Искам да ходим на църква, защото тук ни е интересно. Аз не претендирам да бъда интересен проповедник или да ви забавлявам. Ако искате да ви забавлявам някак, отидете на шоу. Отидете на комиците. Отидете някъде, където има някой шоумен, който ви говори, там да ви забавляват.
Аз не съм тук да ви забавлявам. Аз също не съм професионален музикант да свиря съвършено и тогава да има съвършен хор. Нямаме хор. Така че ако искате да чакате в църквата заради хор, или заради хваление, или за музикални инструменти, имаме една тарамбука и една китара. Но ние идваме тук заради Бога. Просто разберете го това нещо. Нямаме нещо, което никой друг няма – Бог. Той каза: „Там, където двама или трима са събрани в Моето име, там съм Аз посред тях“.
Независимо колко са възрастни, независимо колко са болни, независимо колко са млади, независимо колко са стари, независимо колко са богати, независимо колко са бедни: „Щом ние сме събрани в името на Господа Исус Христос, Той е тук, и тази сутрин Исус Христос е на това място“. Щом Исус Христос е на това място, какво казва Божието Слово? „Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестивите“. Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни. Опа, ето къде е качественото време. Разбирате ли? Това се казва в Псалом 84.
Но вижте, въпросът е, че има качествено време и времето се измерва по различен начин от различни ъгли. Да кажем, ако двама млади седнат в една кола и си говорят един час, за тях времето може да мине като една секунда. Обаче за техните родители, които знаят, че са в колата, този един час може да се стори на техните родители цяла вечност. Така че времето по различен начин се усеща от различните хора. Но вижте, тук за Бог става въпросът. Вижте, казва се: „Един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни“. „Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестивите“.
Значи, идвай на църква заради Бога. И ако не ти харесва нещо, промени го. Ние имаме и даваме тази възможност. Всеки един може да каже нещо. Така че кажи това, което е в сърцето ти. Изпей една песен на Господ. Включи се, посъветвай, направи църквата такава, каквато ти искаш да бъде, за да може да ти е приятно. Защото се казва, че хвалението е добро, то е угодно на Бога и то е приятно. Но за личното си състояние не оставяйте събирането, ако Бог е на първо място в живота ви.
Така че нека през тая година, в която вече сме навлезли, да нямаме празни столове. Защото ако седне някой на столчето, столовете са пълни. Обаче ние имаме работа. Значи имаш други неща, които са по-важни от времето ти за Бога. Друго нещо, което е важно, за което трябва да инвестираме, е семейството. Мъже, отделяйте време за жените. И жени, отделяйте време за мъжете. Защото ние тук се разминаваме. Нали? Да им кажа, нали? Защото по някой път мъжете са готови да отделят време за жените, но жените казват: „Все нищо не правят за тях“.
Сега словото е да се слуша към който се отнася. Мъжете да приемат словото за мъжете. Само нали намеряват да казват „жените“ или „мъжете“? И пък мъжете не правят или пък не правят. Това е въпрос за това, че ние се разминаваме и по някой път жените имат нужда от нас, а ние не сме там. А пък друг път ние искаме да прекараме време с тях, а те казват: „Сега не, правя друго нещо“. Обаче от двете страни трябва да имаме такова взаимно съгласие, че ние трябва да прекарваме време заедно.
Както връзката ни с Бога се поддържа с духовни дисциплини, така и връзката със семейството се поддържа със семейни дисциплини. Значи трябва да прекарваме време заедно. Защото колкото по-малко време прекарваме, толкова повече ние се отдалечаваме един от друг. И става просто качествено време, когато сте насаме, когато си говорите и се карате. Или ние като си говорим, само се караме и нямаме време да не се караме. Ако трябва да се караме, то това е по-качествено време, защото тия, които се обичат, те се карат. Защото след карането идва сдобряване. Сдобряването е много хубаво. Ако завършиш със сдобряване, няма как да завършиш. Друга алтернатива няма.
Но въпросът е, че колкото повече си говорим, толкова по-малко ще се караме. Така че нека да прекарваме време заедно със семейството, защото това е най-важното. Защото всъщност в този пасаж, където се говори това нещо да изкупваме времето, след това започва да се говори за семейството. Така че за взаимоотношенията. И затова много е важно да прекарваме време във взаимоотношенията. Да ценим взаимоотношенията на първо място с мъжа си, с жена си. Говоря вътре в семейството. И на второ място с децата си.
Защото казах ви, те още няколко години и въобще няма да ни вземат за нещо. Те започват техния живот и ти оставяш дъртия. Дъртите вкъщи. Само снасят парички и те заминават. Техният живот трябва да изкарва за тяхното образование, стават студенти и не ги виждаш и си ги обичаш откъщи. Но това време, което имаме в момента, ние не трябва да го изпускаме, защото сега те са си вкъщи, където искаш да ги водиш, какво искаш да ги правиш.
Така че ние трябва да се възползваме от времето си, да прекарваме време със семейството, да прекарваме време с децата си. И да прекарваме време също в общение с Бога заедно с децата си. Не да имаме такъв семеен олтар, който ни гонят, но трябва да имаме време, когато заедно със семейството, с децата си, да четем Словото, да размишляваме, да имаме семейни игри. И просто Бог да ни даде мъдрост как ние да прекарваме време. А ние какво правим? Единият на компютъра, един на телевизора и после се сменят.
МОЛИТВА
Амин.
Пък ние сме на лаптопа. И колко се виждаме, на кого сме оставили да ги възпитава и после ама защо не слушат, ама защо не израстват в църква. Защото ние не сме инвестирали в тях. Така че много е опасно. Ние трябва да изкупваме благовремето, което имаме в семейството си, да изкупваме благовремето с Господа. Разбира се, трябва да работим, защото Божието Слово ни казва, че ние трябва да работим. И в работата си, всъщност, когато ние работим, ние трябва да гледаме на работата си като на служение пред Господа.
Ефесяни 5:15-17
15 И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри,
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
17 Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.
Защото, когато ние работим, в Библията там също се говори, в 6 глава, след изкупване на благовремето, се говори за отношението между господари и слуги, между работодатели и работници, че ние трябва да работим. Когато работим, ние трябва да работим със съзнанието, че ние служим на Бога. Просто да правим нещата по най-добрия начин. И ако някой иска работник, той да иска работникът му да е християнин, защото християните са най-добрите работници. Защото са съвестни.
Да, това ни насърчава Божието Слово. Разбира се, работодателите често ще ни използват, няма да бъдем доволни от тях, няма да ни плащат, но Господ ще ги съди. Но ние трябва да стоим пред Бога. Така че нека Бог да ни помогне, понеже има много още неща да говорим. Но ние трябва да задаваме въпроса: време ли е да правим това, което се прави? Ще ви кажа само за Гиези, само ще ви напомня, защото бях си го намислил, че трябва да ви го кажа.
Гиези, когато той служеше на Бога и той се подготвяше да вземе мястото на Елисей, представете си каква е важна позиция. Значи Елисей, преди да стане пророк, доста години той служеше на Илия и се казва, че той поливаше вода на Илиевите ръце. Той беше слуга. И след като Илия се възнесе, тогава Елисей взе неговото място и стана началник на пророческото училище. И стана пророк. И всъщност негов наследник трябваше да бъде Гиези. Гиези трябваше да наследи Елисей.
Обаче когато дойде Нееман и той получи изцеление от Елисей и тогава Нееман искаше да възнагради Елисей. Обаче Елисей каза: „Не желая парите ти.“ Елисей си тръгна. Обаче Гиези си каза: „Ето сега господарят ми се посвени да не вземе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе, но в името на живия Господ, под формата на благочестие, в името на живия Господ, аз ще затичам подир него и ще взема нещо от него.“ И той се затича подир него, се казва, и Нееман като видя, че затича подир него, скочи от колесницата и го посрещна и рече: „Добре ли са всички?“ И той рече: „Добре, господарят ми ме прати да река.“
И той почна да лъже. „Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрем двама младежи, от пророческите ученици. Дай ми, моля, един талант сребро и премени дрехи.“ Значи не засягаше се за другите ученици, че така е, че господарят му го прати, дърти големи лъжи. И рече Нееман: „Благоволи да вземеш два таланта.“ И като го понуди, върза два таланта сребро. Значи един талант е 30 килограма, така става въпрос за 60 килограма сребро, в два мешеца заедно с две премени дрехи и натовари ги на двамата слуги свои, значи двама слуги трябваше да ги носят тия неща, които ги носиха пред него.
И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри в къщата. И после човеците се отдалечиха. И тогава влезе да застане пред господаря си. Елисей му рече: „Откъде се връщаш, Гиези?“ И той рече: „Слугата ти не е ходил никъде.“ Ма как ще го рече Елисей? Елисей му каза: „Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си да те посрещне?“ И той му каза: „Време ли е да приемаш пари?“ И вижте, той гледаше по-дълбоко, той виждаше мислите на Гиези, защото Гиези не се мислеше само да вземе ей така, да има нещо, но той си правеше сметки.
„Ще вземем малко пари на заем, ще направим елитвост, ще купим, ще го умножим, след това ще направим бизнес, след това така ще завъртим парите, след това следващата година ще имаме толкова, по-следващата толкова.“ И правим ли сметки? Правим ли? И каза: „Време ли е да приемаш пари, да приемаш дрехи, да приемаш маслини, да приемаш лозя, да приемаш овци, да приемаш говеда, слуги и слугини?“ Той си мислеше как ще завърти нещата и ще стане богат. Затова Неемановата проказа ще залепне за тебе и за рода ти до века и той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.
Сега, ако ти си бизнесмен, прави си бизнес. Обаче ако ти си посветен на Бог, ако ти си Божи човек, не мисли за бизнес, а мисли за ученици. Умножение трябва да има. Обаче мисли как ще направиш двама ученика, догодина още двама, след това още двама, те се умножат и ако има ученици, които правят ученици, за 33 години цялата земя ще повярва в Господа. Обаче ние нямаме. Защото като почне мъж, така трябва да прави досега година една ученица, обаче две години минаха, имаме един ученик. И даже един нямаме, защото неговите ученици не правят ученици. Така че ще си мислиш, че нещата ще тръгнат, обаче те не тръгват. Защо?
Така че ние трябва да си помислим как ние служим на Бога и какво ние правим и как ние живеем по Божията воля. Не е, че Бог не желае да се развиваме и да имаме бизнес и да просперираме, но ние трябва да разберем дали това е Божията воля за нас. Или сатана ни изкушава в нещо, което не е Божията воля за нас. Затова и тук се казва, че ние трябва да разберем каква е Божията воля. И тук ние трябва да чуваме гласа на Святия Дух и да бъдем много внимателни. Но помнете Гиези.
Ние бяхме в книгата на Агей, можете да прочетете, където Бог им казва: „Време ли е вие да се строите вашите къщи и да правите това и да правите това и да правите облицовки и други неща, а Божият дом остава пуст?“ Така че помислете дали не е време тази година църквата да се завърши. Помислете си.
Агей 1:4
4 Време ли е самите вие
да живеете в своите с дъски обковани къщи,
докато този дом остава пуст?
Има много примери в Божието Слово. Но всъщност търся този стих от 1 Петрово 4 глава, където искам също и него да ви прочета и ще завърша с него.
1 Петрово 4:1-3
1 И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, е оставил греха,
2 за да живеете през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля.
3 Защото достатъчно е миналото време, когато сте живели така, както искат да живеят езичниците, като сте прекарвали в разврат, похоти, пиянство, гуляи, опивания и нечестиви идолослужения.
„И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, че пострадалият по плът се остави от греха, за да живеете през останалото в тялото време.“ Значи вижте, тук говори за останалото в тялото време, което е много малко за някой и за други малко повече. За младите най-много. Бог да ги благослови, въпреки че никой не знае колко години ще живее, защото и някой ще си отива на 20. Но казва: „Не вече по човешки страсти, а по Божията воля, защото доволно е миналото време, където сте живели така, както желаят да живеят езичниците, когато сте прекарвали в нечистотии, в страсти, в винопийство, в преяждане, в опиване и в омразните идолослужения, относно които неща те се чудят и ви хулят, заради това, че не се съвъкупявате в същата крайност на разврата.“
Нека Бог да ни помогне. Така че нека да знаем, че времето е кратко, времето е ограничено, нека да знаем, че има крадци на време и да ги разпознаем кои са и да не им позволяваме да ни крадат времето. И накрая, нека да видим кои са ни приоритетите, защото има много добри неща, които трябва да се направят, обаче от тия добри, ние трябва да изберем най-добрите и така да си организираме времето, че да имаме време за най-добрите неща, за да може да живеем живота си в Божията воля.
МОЛИТВА
Господи, ето Татко, застанали сме пред Тебе, разсъждаваме Божието Слово, гледаме различни неща, гледаме различни възможности. Господи, молим Те, помогни ни ние да се усещаме. Помогни ни да се усещаме кога сме се поддали на крадците на време в живота ни. Помогни ни да идентифицираме крадците на време в живота си, да ги разпознаем, да им дадем имена, да ги назовем, да ги изповядаме и да се пазим. Помогни ни, Господи, така да се организираме, че ние да бъдем духовно добре.
Помогни ни така да се организираме, че семействата ни да бъдат добре. Помогни ни така да се организираме, че работата ни да бъде добре. Помогни ни, Господи, така да се организираме, че църквата ни да бъде добре. Помогни ни, Господи, във всичко, което правим, че да бъдеш прославен. Дай ни мъдрост да разсъждаваме. Дай ни, Господи, да живеем живота си умело по Твоята воля. Открий ни волята Си, Господи, и ни дай да имаме време за святост. Дай ни да имаме време за благовестие.
Дай ни да имаме време за семейството си, за взаимоотношения. Боже, дай ни, Господи, да имаме време да Ти служим. Молим се в името на Исус. Благослови ни и бъди с нас. Амин.
И накрая, искам да ви кажа и това за служението, че трябва да имаме време да служим на Бога. Слушах една проповед на пастор Живко Тончев. Той проповядва върху същия пасаж и той това казва, че едни и същи хора служат в църквата, а другите само седят на столовете и нищо не правят.
И ние казваме, много силно казваме, дали казваме „благослови ме“ или „помогни ми, Господи“, или казваме „употреби ме“. Какво правим? Да не живеем живота си егоистично, но да живеем живота си алтруистично, да служим на другите. Значи ние казваме „благослови ме, Господи“, „употреби ме“. Значи повече се чува „благослови ме, Господи“, „благослови ме, Господи“ и ние това им преповтаряме и казваме „благослови ме, помогни ми, помогни ми, помогни ми“. А трябва да бъде обратно.
Тогава казваме „употреби ме, Господи“. Някой вика ли така? Така да викаме: „Господи, употреби ме“. „Дай ми да служа, искам да служа, Господи“. Къде е служението? Вие знаете ли с тоя въпрос? Или само „дай, Господи, дай, Господи, дай, Господи“? Май-май са от тези деца „дай, дай“. Както са на тях, а сега има две дъщери, които казват „дай, дай“. Но трябва нещата да се променят през тази година, ако искаме да изкупваме благовремето си. Трябва повече да казваме „употреби ме, Господи“.
А Той знае къде да ни постави, а къде му служим.