Деяния 5:42
42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
Вижте, тук се казва за апостолите, за ранната църква. Казва се „И ни един ден“. Нямаше само в неделя служба или само в сряда или в петък. Техният ден – „Ни един ден не преставаха да учат и да благовестват и в храма, и по къщите си.“
Нашето служение не трябва да бъде само в църква, но трябва да бъде в нашите домове и във всичко, което правим. И те казаха, че Исус е помазан. Алилуя. И тази сутрин нашето желание беше да разсъждаваме върху този въпрос. Как можем и ние да не преставаме? Казва се, че те не преставаха. И аз ви желая тази сутрин това да бъде нашето послание. Че ние няма да спрем. Ние няма да спрем. Какво им е дало сили? Нека да видим контекста на този стих, за да разберем.
Какво им е дало сила на апостолите? Те да не спрат. Казва се в 19 стих: „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, изпълнени със завист, сложиха ръце на апостолите и положиха ги в обща тъмница.“ Апостолите бяха в тъмницата, сложени в затвора. И вижте какво се става? 19 стих казва: „Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и ги изведе и рече: Идете, застанете в храма да говорите на людите всичките думи на този живот.“
Деяния 5:19
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:
Слава на Бога! Вижте, първата причина за това, че апостолите не преставаха да учат и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е помазан, беше защото те имаха божествено назначение. Ангелът им казва „идете“. Това беше поръчение. Това беше упълномощаване. Те бяха упълномощени от Бога, защото този ангел всъщност беше пратеник на Бога. И Бог ги беше изпратил. Той казва „идете“. Къде другаде се казва „идете“? Във Великото поръчение на Исус. Този ангел всъщност конкретизира Великото поръчение, което Исус им даде по-рано за този конкретен момент.
Думите на ангела всъщност бяха едно повторение или конкретно наставление за това как да изпълняват Великото поръчение. Великото поръчение е дадено в края на всички евангелия по различен начин и също в Деяния на апостолите. Матей 28 глава казва в думите на Исус: „Тогава Исус се приближи при тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършването на века.“
Матей 28:18-20
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Във Великото поръчение Исус ни упълномощи, защото Той ни упълномощи с Неговата власт. Той казва „даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ и с тази власт Той ги упълномощи. И тук виждаме, че ангелът ги упълномощи. Той казва „идете“. Ето, вас ви затварят, вие сте в тъмницата. Обаче Бог отвори вратите на тъмницата и каза: „Те могат да ги затварят, обаче Аз ги отварям. И отидете и застанете в храма, там откъдето ви пъдят, там където е центърът на Ерусалим.“
По това време центърът на Ерусалим беше храмът. Той им казва: „Отидете на площада, отидете там, където е централното място, да говорите на людите.“ Бог желае ние да говорим на хората и да им говорим всичките думи на този живот. Алилуя! Думите на Евангелието са думи на живот. Хората в този свят са уморени от религия, хората в този свят са уморени от безверие, уморени от атеизъм, уморени от живота, който сатана им предлага. Но ние имаме думи на вечен живот.
И не трябва да задържаме нищо, но да им кажем всичко. Слава на Бога! Вижте, тайната за това ние да не спираме, тайната за това ние да продължаваме, тайната за това ние да не преставаме е да не забравяме никога вълнението, трепета от това, че Бог ни е упълномощил. Бог ни е призвал. Слава на Бога! С тези думи, които Той казва „идете“, това не са думи само за апостолите. Защото се казва „Аз съм с вас през всичките дни до свършването на века“, т.е. това е не само за апостолите, но и за всички Негови последователи.
Последовател на Исус ли си? Ако си последовател на Исус, Исус те назначава. Ти имаш божествено назначение. И твоето божествено назначение е ти да бъдеш говорител на думите на живот. Във 2 Коринтяни апостол Павел казва така в 5 глава, Той казва: „А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос.“ Вижте, Божието дело, Божият план има две части. Едната част е частта на Исус. Бог призова Исус, въпреки че Той самият е Божи Син, но Бог Го призова и Той Го изпрати.
2 Коринтяни 5:18
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
Исус дойде и казва: „Отец Ме изпрати.“ И Той Го изпрати да изпълни конкретна задача – да дойде и да умре за нашите грехове и да възкръсне за нашето оправдание. Исус отиде, премина, издържа кръста и казва: „Свърши се.“ Той изпълни Неговата част до смъртта. И тогава Бог Го възкреси от мъртвите. Алилуя! И Го постави от дясната страна на Себе Си. Но тогава не свърши всичко. Има и втората част на Божия план. И втората част е нашето назначение. Бог желае вестта за това, което Исус е направил, да достигне до всеки човек.
Защото човек се спасява не когато Исус умря за него, защото Исус умря за всички хора, но човек се спасява, когато той повярва това, че Исус е умрял за него и го приеме лично за себе си. И го направи своя личен Спасител. И тогава той бива спасен. Но за да призове Бога, трябва някой да му каже. И това е нашата част. И това не е работа само на пастора. Това е работа на всеки Божи син, на всяка Божия дъщеря. Ти имаш значение. Разбери, че това е Божият призив за тебе.
Със свои думи, аз бях на едно обучение, един месец за ученичеството и ние размишлявахме върху Великото поръчение. И тогава трябваше да напиша мое лично мото, мое лично твърдение за това каква е мисията. И аз написах тези думи, които аз съм ви предложил на вас, да ги приемете. И аз ги проповядвам от нашата църква. И аз казвам това, че ние сме се посветили, аз съм се посветил, да водим хора при Бога. Посветили сме се да водим хора при Бога, не при себе си, не при църквата, при Исус, при Бога.
Да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата. Не само да чуят благовестие, но да бъдат утвърдени в тяхната вяра до точка, в която да не се връщат назад. И да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение. Защото Бог иска всеки ден в църквата да бъде служител, според дарбите, които Святият Дух му е дал. Така че ние водим хора при Бога, утвърждаваме ги във вярата, екипираме ги за служение и казваме, че го правим това не просто като даваме на хората материали, но като влагаме себе си в тях.
Изграждаме взаимоотношения. Влагаме себе си в тях. Както апостол Павел каза на солунците, беше ми драго да ви давам не само благовестието, но и собствените си души. И той каза, като баща, аз се грижих за вас като за собствени деца. И това ние казваме, че ние го правим като влагаме себе си в тях, като ги подпомагаме и мотивираме, като им даваме видението на Исус, да се възпроизвежда в множество поколения последователи на Христос. Искаме да имаме движение за създаване на ученици.
И това е всъщност великото поръчение. И аз вярвам това нещо и това ме държи. Аз вярвам, че Исус ме е призовал. Исус ме е назначил. И аз се вълнувам. Бог ме е избрал. Ти вълнуваш ли се от това, че Бог те е избрал? Ти си избран от Бога. Ти си основен. Казва се, но на онези, които го приеха, даде право да станат Божии деца. И си Божие дете.
2 Коринтяни 5:18
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
И тук това, което аз ще ви прочета, и което започна, че във Второ Коринтяни, пета глава, апостол Павел казва, аз ви казах, че има две части. И първата част е това, което Исус направи, но той продължава и казва, че Бог, който ни примири със себе си чрез Исус Христос, и продължава и казва, и даде на нас да служим за примирение. Даде на нас да служим за примирение. Бог ти е дал да служиш за примирение. Ти имаш служение от Бог. Ти имаш божествено назначение. Обаче май сме забравили. Забравяш, че си чул назначението от Бога. Ти имаш божествено назначение. Ако ти запазваш от себе си вълнението от този призив, че Господ те е назначил, тогава ти ще можеш да продължиш.
Ако забравяш това божествено назначение, имам друга работа, трябва да правя това, трябва да правя друго. Но апостолите не спираха. Не спираха. Защо? Защото се вълнуваха от това, че имат божествено назначение.
Деяния 5:19
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:
Ангелът им каза, идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. Господ ни призовава тук в Долно Езерово и Той желае ние да говорим на долноезеровци всичките думи на този живот. Бог желае да говориш на хора, с които си приятел във Фейсбук, всичките думи на този живот. Не си говори с тях за глупости, не ги оставяй да ти говорят техните глупости, но им говори всичките думи на живота. И се казва, те като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. Веднага се покориха и отидоха.
И първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона с цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. Пратиха те и си мислят, че като ги оставят в тъмницата, те са още в тъмницата. Ама те не бяха в тъмницата, Ангелът ги пусна. Слава на Бога! Ако Бог е откъм нас, никой не може да бъде против нас. Но служителите като отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха да известят. Казаха, тъмницата намерихме и заключена твърде здраво, и стражари стоящи при вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре. Това е като възкресението на Исус. Гробът беше празен и те влязоха, но вътре нямаше никой. Тук в тъмницата отпред стояха стражари, но вътре нямаше никой. Защото Господ ги беше пуснал, Ангелът ги беше пуснал. Слава на Бога!
А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тия думи, недоумяваха. Как? Те се чудеха какво ще последва, какво ще стане, какво ще правим. Но дойде някой си да им извести – ето, човеците, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете. Тогава отиде началникът на служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от людете да не би да ги замерят с камъни.
И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона. И първосвещеникът ги попита, каза – строго ви запретихме да не поучавате в това име, но ето, изпълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този праведник. Вижте, апостолите бяха преследвани, но те не спираха да говорят за Исус. А ние сега преследвани ли сме? Някой да ни преследва? Ние сме отговорни пред тези, които са издържали преследванията. Те бяха под гонение, но въпреки гонението не спираха.
Ние сега сме се отпуснали и нито се молим, нито проповядваме, само – Господи, благослови храната! Но апостолите не спираха. Защо? Защото те никога не изгубиха вълнението си от призванието. Господ те е призвал. И освен божествено назначение, на второ място имаме божествена отговорност. Защото вижте, Петър и апостолите му казаха – подобава да се покоряваме на Бога, а не на човека. Към кого си отговорен ти? Към човеците? Към човешкото мнение? Към света? Който иска да се затвори от това и който иска да се заеме с неговите неща, неговите мръсотии, неговите глупости? Или усещаш, че имаш божествена отговорност да се покоряваш не на човека, а да се покоряваш на Бога?
Апостолите продължиха и те не престанаха, не спряха, защото те не изгубиха вълнението си от това, че имат божествена отговорност. Слава на Бога! Ние също имаме божествена отговорност и ние трябва да се покоряваме не на човеците, но да се покоряваме на Бога.
Има случаи в историята, когато различните проповедници бяха принуждавани да спрат да говорят Божието Слово. През първи век имаше хора, които трябваше да отидат на кръст и Римската империя не желаеше християните да проповядват името на Исус. И те им казаха, те знаеха, те ги разпъваха на кръст. И те казаха да ги накажат, да не позволят да се казват хора, че на пари искат. И също е това да не споменават името на Исус.
Но пак по същия начин, въпросът е, пак Петър се казва, че те ги повикаха да им заръчат да не говорят никак, нищо да не поучават в Христовото име, а Петър и Йоан отговориха им рекоха – право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога? Разсъдете! Защото ние не можем да не говорим това, което сме видели. Слава на Бога! Един от ранните църковни отци, те са го завели и са му казали, ако се отречеш, отречи се от името на Исус. Или ще те разпънем на кръста, ще те убием. Мисля, че е Поликарп, казва. И там казва – 86 години аз служа на моя Бог. И никога не съм видял той да ми е направил нещо лошо. Но само блага ми е давал. Как да се отрека от него? И той не се отрече. Отива на кръста и умира.
Други проповедници, след него по подобен начин, Мартин Лутер, те му казват – отречи се от това, което си написал. Те искат всички книги, които си написал, да ги изгорят. Тогава той казва – тук стоя аз. Не мога да се отрека от това, което виждам, че е Божието Слово. Така че ние трябва да знаем, че имаме божествена отговорност. И затова, ако ние осъзнаваме това, нашата божествена отговорност, ние няма да спрем.
БОЖЕСТВЕНО ПОСЛАНИЕ
И третото нещо, което те имаха, беше, че те имаха божествено послание. Защото се казва в 30 стих – Бог на бащите ни възкреси Исус, когото вие убихте, като го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата си за началник и спасител, за да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
Деяния 5:30
30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво.
И ние сме свидетели на тези неща, както и Святия Дух, Който Бог даде на онези, които Му се покоряват. Слава на Бога! Вижте, ние имаме Божествен призив. Бог ни е призовал. Ние имаме Божествено назначение. Ние имаме Божествена заръка. Господ ни е заръчал ние да правим ученици, ние да благовестваме, ние да говорим думите на живота. И да говорим всичките думи на Божия живот. Ние имаме Божествена отговорност. Не към хората, но нашата Божествена отговорност е към Бога.
И ние имаме също Божествено послание. Ако днес някой ни попита как би описал Бог, може би ние бихме започнали да говорим с определения. Да кажем: Бог е всемогъщ, Бог е безпределен, Бог е вечен, Бог е благ, Бог е справедлив. И може да продължим така да говорим. Но в древността те не говореха по този начин. В древността те описваха Бог с истории.
Деяния 6:11
11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисей и против Бога.
Ето тук в 6 глава, в края, когато фарисеите, първосвещеникът, пита Стефан. Каза се на някои да издигнат лъжесвидетели и казаха: „Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обрядите, които Моисей ни е предал.“
И се каза в следващата глава, и тогава първосвещеникът рече: „Така ли е това?“ И тогава дякон Стефан започва да говори. И тогава казва: „Братя и бащи, слушайте, Бог на славата се яви на отца ни Авраам.“ И тогава започва да разказва.
Деяния 7:2
2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
Значи, ако ние сме в нашия дух, ние можем да пазим хората. По-човешки ли е, че го правиш? Те казват тук, че Святият Дух… казва: „Ние сме свидетели на тези неща, както и Святият Дух, Който Бог даде на онези, които Му се покоряват.“ Ако ние се покорим на Бога и ако ние започнем да изпълняваме тези неща, Господ ще ни даде Святия Дух, защото то е желание да ги правим.
Ние трябва да бъдем убедени в назначението си, че Господ ни е назначил. Ти си убеден, че Бог те е назначил да бъдеш благовестител, нали? И затова не преставаш. Може да има проблеми, може да има трудности, може да си бил болен, ама не преставаш, нали? Защо? Защото си убеден в Божия призив.
Деяния 5:42
42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
Защо си убеден в Божия призив, нали?