Тази сутрин ще продължим да говорим за блудството и за брака, за такива неща. Това, с което искам да започна, е посланието към ефесяните, четвърта глава, първи стих, където се казва следното: „И тъй, аз, затворник за Господа, ви моля да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призвани.“ Какво е званието, към което сме били призвани?
Ефесяни 4:1
1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,
Ефесяни 2:19
19 Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
Званието, към което сме били призвани, е дадено във втора глава, деветнадесети стих: „Затова вие не сте вече странници и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство.“ Тоест ние не се спасяваме чрез нашите праведни дела, но чрез вяра. Когато повярваме в Исус Христос и се спасим, Бог очаква от нас да живеем праведен и свят живот — живот като на светии. Ние вече говорихме по въпроса за блудството и разгледахме една глава в Числа — помните ли коя?
Числа 25
1 А докато Израил оставаше в Ситим, народът почна да блудства с моавките;
2 защото те канеха народа на жертвите на боговете си и народът ядеше и се кланяше на боговете им.
3 Израил се привърза към Ваалфегор; и Господният гняв пламна против Израил.
4 Тогава Господ каза на Моисей: Хвани всички първенци на народа и ги обеси за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израил Господният яростен гняв.
5 А Моисей нареди на Израилевите съдии: Убийте всеки подчинените си хора, които се привързаха към Ваалфегор.
6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисей и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.
7 А Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя, стана изсред обществото, взе копие в ръката си
8 и влезе след израилтянина в спалнята, и прободе и двамата – израилтянина и жената в корема ѝ. Така язвата престана от израилтяните.
9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.
10 Тогава Господ говорѝ на Моисей:
11 Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност сред тях, подобна на Моята, така че Аз не изтребих израилтяните в ревността Си.
12 Затова му кажи: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;
13 ще бъде на него и на потомството му след него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.
14 А името на убития израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий, син на Салу, първенец на един бащин дом от Симеоновите синове.
15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на народа, от един бащин дом в Мадиам.
16 След това Господ говорѝ на Моисей:
17 Измъчвайте мадиамците и ги поразете;
18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегор и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата, наложена поради Фегор.
Двадесет и пета, да? Числа, двадесет и пета глава. Така че ако искате да знаете какво е Божието отношение към блудството, четете Числа, двадесет и пета глава. Освен нея ще ви кажа още няколко. Едната е в Първо Коринтяни, шеста глава, от девети стих до края: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство?“ Вижте, Бог е категоричен. Той не ни спасява заради нашите дела; спасява ни заради жертвата на Исус Христос. Но след като ни спаси, очаква от нас да живеем праведен живот.
1 Коринтяни 6:9-20
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!
16 Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тялос нея? Защото казва: „Двамата ще бъдат една плът.“
17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.
18 Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.
А праведен живот означава живот, който е за слава на Бога. И каква е разликата? Каква е разликата между прасето и овцата? Че овцата, ако падне в една локва, не ѝ харесва в локвата — става, изтръсква се и продължава. По същия начин човекът, който е новороден, има нов дух и е спасен: той може да падне в грях, но няма да постоянства в греха. Има разлика между това да паднеш в грях и да постоянстваш в греха. И когато тук се говори за неправедните, става въпрос за хора, които постоянстват в греха.
Тоест християнинът е като овцата: ще падне в грях, но ще стане, ще се отърси, ще продължи, и няма да стои в този грях. Но свинята, когато легне в локвата, ѝ харесва там; лежи си в локвата и се наслаждава на калта, защото такава е природата ѝ — тя обича локвите. Така че ние като християни не трябва да бъдем като прасета, които обичат греха и се валят в локвите, нито като кучета, за които се казва, че щом повърнат, се връщат към повърнатото отново и отново.
Така и някои в греха се връщат отново и отново към същия грях. Тоест ти можеш да повърнеш, но не трябва да се връщаш към повърнатото. И тук се казва: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга!“ И веднага, както ви казах, в списъка на апостол Павел на първо място е блудството.
И се казва: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. Тук са изброени също и хомосексуалистите. Ако се чудите какво е „малакийци“ — това са тези, които играят женската роля в хомосексуалните взаимоотношения, а мъжеложниците са тези, които играят мъжката роля.
За хомосексуалистите се казва, че няма да наследят Божието царство. И се казва в единадесети стих: „И такива бяха някои от вас.“ Тоест това не означава, че ако си бил такъв, не можеш да бъдеш спасен — можеш да бъдеш спасен. И се казва: „И такива бяха някои от вас; но вие се измихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.“ Слава на Бога! Така че твоето минало, преди да приемеш Христос, няма значение. Можеш да си бил най-големият грешник — хомосексуалист, блудник, прелюбодеец, убиец, наркоман, алкохолик — но ако си приел Христос, твоето минало е приключило.
Ти си мъртъв за греха и жив в Исус Христос. Слава на Бога! След това обаче се говори за блудството отново. И се казва: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно.“ Това послание на апостол Павел е писано в отговор на писмо, което коринтяните са му изпратили. И вероятно в тяхното послание те са писали, че някои от тях смятат: „Всичко ни е позволено, понеже сме оправдани чрез благодат.“
Но Павел казва: не. Да, всичко ни е позволено, защото сме свободни, но не всичко е полезно. Тоест трябва да гледаме не само какво е позволено, но и какво е полезно. Защото има неща, които са вредни; и ако вършиш нещо вредно, то може да е позволено, но не е полезно. „Всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.“ Тоест ако това, което правиш, започне да те обладава и грехът да те контролира, така че вече не можеш да бъдеш свободен, защото той има власт над теб и те кара да го правиш отново и отново — тогава ти ставаш обладан от него.
И затова ти не желаеш да бъдеш обладан от нищо. Също, може да са ти казвали: „Храната е за стомаха, и стомахът за храната.“ Това е известна мъдрост в света днес. Казват: „Щом Бог ти е дал тези полови органи, дал ти ги е, за да ги употребяваш; и щом Бог ти е дал желание за секс, трябва да го задоволяваш. Както с храната — щом си гладен, трябва да ядеш — така, ако имаш сексуален глад, трябва да си го задоволяваш.“
Но апостол Павел казва: не; защото Бог ще унищожи и него, и нея — ще унищожи и храната, и стомаха. И веднага продължава: „Тялото не е за блудодеяние, а за Господа, и Господ е за тялото.“ Тоест Бог не е против сексуалното желание — Той го е сложил в нас. Но го е предназначил да служи в семейството. В семейството брачното легло е свято. Там Бог желае да има интимност, защото чрез нея има взаимоотношение между мъжа и жената, а в резултат се раждат и деца.
Главната цел не са децата, но взаимоотношението между мъжа и жената. Обаче това е в семейството. А сексът извън семейството се нарича блудство. И се казва, че тялото не е за блудодеяние, а за Господа, и Господ е за тялото. „А Бог, който възкреси Господа, ще възкреси и нас чрез силата Си.“ Тоест ние трябва да разсъждаваме за нашите тела, че те ще бъдат възкресени; и понеже ще бъдат възкресени, трябва да се отнасяме към тях с уважение, с респект.
А не да вършим с тях грехове, а после да казваме: „Ама не това тяло, като знам какви работи съм правил с него.“ Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? Да отнема ли частите на Христос и да ги направя части на блудница? Тоест ако аз взема тялото си и започна с него да блудствам, тогава взимам една част, която е на Христос — защото моето тяло е част на Христос — и я правя част на блудница. Хубаво ли е да взема част на Христос и да я направя част на блудница?
Апостол Павел казва: да не бъде! Така че блудството е много, много сериозен грях. И тук се казва: „Или не знаете, че който се съвкупява с блудница, е едно тяло с нея?“ Защото, казва, двамата ще бъдат една плът. Тоест ако някой прави това нещо, той става една плът с блудницата. Но се казва: „А който се съединява с Господа, е един дух с Него. Бягайте от блудодеянието! Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото;“
„но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас и когото имате от Бога? И вие не сте свои си.“ Ние не си принадлежим. Ние принадлежим на Господа, защото сме се отдали на Него. Той ни е дал Духа Си вътре в нас. И се казва: „Защото сте били с цена купени“ — цената на кръвта на Исус Христос — „затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.“ Амин! Така че това трябва да бъде ясно, братя и сестри — че блудството е грях.
Божията воля е да имаме семейства. Божията воля е мъжете да се женят за жени, жените да се женят за мъже, но докато се оженят, да бъдат девствени; и когато се оженят, да дадат своята девственост на своя брачен партньор. И оттам нататък да изграждат взаимоотношенията си в святост и чистота. Другият стих, на който искам да ви обърна внимание, е в Първо Солунци, четвърта глава. Там се казва това съвсем ясно.
1 Солунци 4:1-8
1 И така, братя, молим и ви увещаваме в Господ Исус, така както сте научили от нас как трябва да постъпвате и да угаждате на Бога (както и живеете), така да преуспявате повече и повече.
2 Защото знаете какви заръки ви дадохме от името на Господ Исус.
3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;
4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест,
5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога;
6 и никой да не престъпва и да подмамва брат си в това нещо; защото за всичко това Бог въздава заслуженото, както и отнапред ви предупредихме и уверихме.
7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.
8 Който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух.
От началото на главата: „Впрочем, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Исус Христос, както сте научили от нас как трябва да се обхождате и да угаждате на Бога.“ Тоест трябва така да се обхождаме, такова поведение да имаме, че да угаждаме на Бога, да бъдем угодни на Него. „Както се и обхождате, така да преуспявате повече и повече. Защото знаете какви поръчки ви дадохме от името на Господ Исус Христос.“ И в трети стих казва: „Понеже това е Божията воля — вашето освещение.“
Вашето освещение — това е Божията воля. И веднага се обяснява какво означава то. Първо: да се въздържате от блудство. И след това обяснява: „да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почест, а не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога; и никой да не престъпва и да не поврежда брата си в това нещо, защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.“
„Защото Бог не ни е призовал на нечистота, но на святост. Затова, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога, който ви дава Святия Си Дух.“ Така че никой не може да отхвърли това поучение. Това, което разглеждаме тази сутрин, е поучение на Бога, поучение на Святия Дух. И това е волята на Бога — вашето освещение. Казва се: „да знае всеки от вас как да си вземе жена.“ Трябва да си вземеш жена, но има начин. И начинът е: когато харесаш тази жена, да отидеш да я поискаш от баща ѝ.
Това е начинът. Той ще я даде, ако тя е съгласна и ако ти си свестен. Ако не си свестен, не се надявай — той ще търси по-свестен за дъщеря си. И се казва: никой да не поврежда брата си в това нещо. Защото ако отидеш и направиш нещо лошо на дъщерята на твоя брат, ти правиш лошо на него. Така че ние трябва да се уважаваме. Божието слово казва това да бъде отношението в църквата: към по-младите жени в църквата да се отнасяш като към сестри.
Ако си мъж, те са твои сестри — не като блудници. И на всичкото отгоре, вижте, християнският живот не е лесен. Защото досега говорихме за това, че блудството е грях — това го разбрахте. Обаче пътеката е още по-тясна. Защото трябва не само ти да не блудстваш — това беше Първо Коринтяни, шеста глава — но Второ Коринтяни, шеста глава, казва, че също трябва да се ожениш за вярващ, а не за невярващ.
2 Коринтяни 6:14-18
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?
16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ
17 Затова:
„Излезте отсред тях и се отделете“,
казва Господ,
„и не се допирайте до нечисто“;
и:
„Аз ще ви приема
18 и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
Второ Коринтяни, шеста глава. Вижте какво се казва там, от четиринадесети стих надолу: „Не се впрягайте несходно с невярващите.“ Вижте, бракът е впряг. Значи вие сте като две животни, впрегнати заедно, и трябва да теглите каруцата, да вървите напред. Ако единият е вол, а другият магаре, единият тегли повече, другият по-малко — не е добре. Той трябва да тегли заедно с тебе еднакво. Дори да е малко по-силен и да тегли повече — но не бива ти да го теглиш.
Но като се впрегнеш, все пак теглиш, няма как. Обаче не трябва да бъде като в баснята — рак, щука и лебед. Ако впрегнем рак, щука и лебед, каруцата няма да тръгне наникъде. И тук се обяснява, че понеже бракът е толкова сериозен завет, толкова сериозна връзка, от теб се очаква да се ожениш за човек от същата вяра, която ти имаш. От същата вяра. Човекът трябва да е вярващ. Защото какво общо имат правдата и беззаконието? Коя е правдата?
Правдата са вярващите. Кое е беззаконието? Беззаконните са грешниците. Или какво общение има светлината с тъмнината? Ти си в светлината, те са в тъмнината — пълни противоположности, пълни контрасти. Или какво съгласие има Христос с Велиал? Тоест ти си част на Христос, а те са под властта на сатаната. Или какво съучастие има вярващият с невярващия? Тук изрично се казва: вярващият с невярващия. Или какво споразумение има Божият храм с идолите?
Вижте, ние сме Божият храм, а те са идолите. Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде.“ Затова, седемнадесети стих казва: „Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва Всемогъщият Господ.“ Амин. Така че, ако още не си се оженил или омъжил, не знам какво чакаш — трябва повече да се молиш, човече, да се молиш Господ да ти даде този човек, вярващ мъж, вярваща жена, когото Той е промислил за тебе.
И не само това — трябва и повече да благовестваш. Защото колкото повече благовестваш, толкова по-голям избор ще имаш. Повече хора — повече възможности. Иначе ще кажеш: „А, сега за кого да се оженя в нашата църква, никой не ми харесва, трябва да ходя в друга църква.“ Е, ще ходиш, но трябва да е църква, трябва да е вярваща. Това е Божията воля. Тоест не само да се пазиш девствен или девствена, но отгоре на това да се ожениш за вярваща, а не за невярваща.
2 Царе 13
1 След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.
3 Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.
4 Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.
6 И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.
7 Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.
9 После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!
13 Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.
16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.
17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.
18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.
19 Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.
21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
22 Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
23 След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.
24 Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?
27 Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.
28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.
30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.
32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.
33 И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.
34 А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.
35 Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.
36 След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
37 Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.
38 И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.
39 А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
И тук ще четем две истории от Стария завет. Едната е за един човек, който се казва Амнон, и това е във Втора книга на царете, тринадесета глава. Слушайте какво става тук. И в двете глави, които ще ви кажа, става въпрос за блудство, и в двата случая не завършва добре. И ако Бог е сложил тези разкази в Своето слово, сложил ги е за наше поучение и назидание, за да разберем Неговата воля.
И се казва: „След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата на Авесалом, Давидовия син — една хубавица на име Тамар.“ Значи тук става въпрос за Амнон, син на Давид. Той се влюбва в сестра си — но тази сестра беше дъщеря на Давид от друга майка, тоест не от същата майка. Макар че и това беше грях. Но той се влюби в нея. И Амнон дотолкова се измъчваше, че се разболя поради сестра си Тамар.
Значи той имаше любов — толкова беше влюбен в тази жена, че направо се поболя от любов. Това би могло да бъде сюжет за съвременен филм — голяма романтика. Обаче вижте какво се случва. Защото тя беше девица, и на Амнон се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея. Тоест той я уважаваше и не искаше да я обезчести. Но я обичаше, а не отиде да я поиска за жена. Това е проблемът. И вижте какво става. Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Той беше братовчед.
Йонадав беше много хитър човек. Аз ви казах как в Числа, двадесет и пета глава, беше съветът на Валаам; тук пък този Йонадав е хитрият човек. И рече на Амнон: „Защо ти, син на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не щеш ли да ми изявиш причината?“ И Амнон му казва: „Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.“ Йонадав му рече: „Легни на леглото си и се престори на болен.“ Вижте какъв план правят: лягаш на леглото и казваш „болен съм“, преструваш се на болен.
„И когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар и да ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.“ Когато човек е болен, искаме да го глезим. И той казва: сега искам Тамар да дойде пред мене тук, да ми сготви, и да ям от нейната ръка. И така Амнон легна и се престори на болен. И като дойде царят да го види, Амнон казва: „Царю, нека дойде, моля, сестра ми Тамар и да направи пред мене две мекици, за да ям от ръката ѝ.“
Мекици искаше човекът, и сладко. И Давид прати у дома да кажат на Тамар: „Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“ И Тамар беше добричка. И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше легнал. И взе да замеси тесто, направи мекици пред него и ги изпържи пред него. Вижте, понякога мъжете така разчитат на милозливостта на жените. Жените искат да се грижат за някого, защото Бог е вложил това в тях.
Те се грижат за болните. И понякога мъжете се правят на болни, за да могат жените да започнат да се грижат за тях. Аз опитах това нещо, но не става. И тя взе тавата и изсипа мекиците пред него, но той отказа да яде. И каза: не така, ти ги изсипваш пред мене, а аз не мога така — ти лично трябва да ме храниш от ръката си. Отказа да яде и рече: „Изведете вън всички човеци, които са пред мене.“
Вижте, затова ви казвам — много е важно: ако искате да се запазите в девственост, никога не оставайте насаме с човек от другия пол. Да бъдете заедно, в една стая, когато родителите ги няма — не бива. И вижте какво става, когато останаха насаме. Всички излязоха. Тогава Амнон каза на Тамар: „Донеси ястието в спалнята ми, за да ям от ръката ти.“ И тъй, Тамар взе мекиците, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
И като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана. Това вече не е за ръката. И рече: „Ела, легни с мене, сестро моя!“ А тя започна да се дърпа и му каза: „Не, брате мой, не ме насилвай! Защото не е прилично да стане такова нещо в Израил.“ Защото тя знаеше: аз трябва да пазя девствеността си. Мога да бъда твоя, но ако ме поискаш по правилния начин. „Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил.“
Не е прилично. Аз ви разказвам за една църква в Америка, където един младежки ръководител спял с момичетата от младежката група, без да е в брак с тях, като им казвал: „Аз много ви обичам, вие сте много хубави.“ Но това не е прилично да става в църквата. Не е прилично да става в Израил. Не е прилично да става в Божия народ. И тя му казва: „Недей да сториш това безумие!“ Значи да направиш такова нещо е безумие — не просто глупост, но нещо против Бога.
„И аз — къде да скрия срама си?“ Тоест ако ти обезчестиш девствеността на това момиче, тя къде ще скрие срама си? „А пък ти ще бъдеш като един от безумните в Израил.“ Отново се подчертава: ако ти не можеш да се въздържаш, ако не знаеш как да си вземеш жена по правилния начин, ще бъдеш като един от безумните в Израил.
„Сега, прочее, моля, говори на царя.“ Тя му каза: съгласна съм да ти бъда жена, но има правилен начин — говори на царя, той е баща ми, защото той няма да ме откаже на тебе, ще ме даде. Но той отказа да я послуша; и понеже беше по-як от нея — мъжете са по-силни от момичетата — той я насили и лежа с нея. Тоест той я изнасили.
И вижте какво казва следващият стих — направо невероятно. „Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше залюбил.“ Как става това? Вижте, трябва да правим разлика. Има разлика между любов и страст. Има разлика между влюбване и истинска любов. Защото много хора — и говоря особено на младите, предупреждавам ви, приемете го като предупреждение от Святия Дух — вие може да се влюбите за една нощ.
Но ако той не е свестен, и вие започнете взаимоотношения с него — както модерно се казва сега — и тези взаимоотношения включат и сексуални отношения, а после се случи да не се харесате нещо и се разделите, това може да остави печат на жигосване на сърцето ви, така че вие след това да не искате въобще да погледнете друг мъж или друго момиче, и това да навреди на бъдещето ви. Защото ако това е просто сексуално привличане, то може да се изпари. Изведнъж, както голямата любов е станала голяма омраза.
И тогава какво правим, когато стане голяма омраза? Вижте какво става. Амнон ѝ казва: „Стани, иди си!“ Разкарай се. А тя му рече: „Не така! Защото това зло, гдето ме пъдиш, е по-голямо от другото, което ми направи.“ Тоест: добре, изнасили ме, макар че това не е добро; но сега поне ме вземи за жена. А той казва: не, ще си взема друга, не ми трябваш, не те харесвам. И отказа да я послуша, и викна момъка, който му прислужваше, и рече: „Изведи сега тази вън от мене и заключи вратата след нея.“
Тази, която му беше „любимата, страдам за тебе, искам те“ — сега вече е „тази, изведи я вън и заключи вратата, не искам повече да я виждам“. А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи — облекло, което беше радостно, шарено, красиво. И тъй, когато я изведоха вън и заключиха вратата след нея, тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, отиваше си и викаше.
И трябва да знаете: проблемът е, че ако момичетата, с които се занимавате и правите глупости, имат братя или бащи, тогава нещата могат да станат много сериозни. Защото вижте какво се случи тук. А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Брат ти Амнон ли се сближи с тебе? Но мълчи сега, сестро моя, той ти е брат; не оскърбявай сърцето си за това нещо.“ И така Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом. След време Авесалом уби Амнон, но тя си живееше като вдовица в дома му.
Добре ли завърши тази история? Не завърши добре. Историите за блудство не завършват добре. Историите за сватби завършват добре, но историите за блудство — не. Искате ли още една история? Това е от Библията, и трябва да го запомните, да го изследвате, да го четете вкъщи: Втора книга на царете, тринадесета глава; Първо Коринтяни, шеста глава; Второ Коринтяни, шеста глава; Числа, двадесет и пета глава; Първо Солунци, четвърта глава. И сега идваме до Битие, тридесет и четвърта глава.
Битие 34
1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
И тук се говори за Дина — това е другата героиня, Дина. „А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види местните жени.“ Лия имаше момчета, но имаше и една дъщеря. Обаче Яков явно не обичаше толкова много Лия — той обичаше Рахил. И дори дъщерята не я обичаше толкова, защото тя не беше дъщеря на Рахил, а на Лия. Но какъв беше проблемът на тази Дина? Че тя отиде да види какво правят местните жени.
Така че има голям проблем, ако ти си момиче от църквата и си кажеш: „Нека да видя какво правят местните жени, какво правят светските жени, какво правят светските момчета.“ Защото светските момчета не правят това, което правят вярващите момчета. Те се отдават на страстите си и живеят живот в разврат и грях през цялото време, като казват, че това е нищо. И ето, това се случи с тази Дина — отиде да види какво правят местните жени, в тридесет и четвърта глава на Битие. И вижте какво става с нея.
Отиде да види какво правят местните жени. Обаче при местните жени има и местни мъже — трябва да знаете, те не са само сами. И се казва: Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, изнасили я и я обезчести. Вижте веднага — видя я, изнасили я, обезчести я. Вижте, това съществува, независимо че сме 2018 година. Мъжете са все още мъже, жените — все още жени, девствеността е все още девственост, а нарушаването на девствеността е обезчестяване. Обаче тук вижте какво става с него след това: „И душата му се привърза за Яковата дъщеря Дина, и обикна момата, и говори на момата по сърцето ѝ.“
Тоест обратното на случая с Амнон. Амнон, като спа с нея, я намрази; а този, като спа с нея и я изнасили, се влюби в нея. И говори на момата по сърцето ѝ: „Обичам те, скъпа, прости ми, че те изнасилих, но аз те обичам, стани моя жена.“ И Сихем говори на баща си Емор, казвайки: „Вземи ми тази мома за жена.“ А Яков чу, че той е осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
Вижте, Яков не реагира веднага. Обаче Сихем и Емор щяха да дойдат да я искат за жена. И шести стих казва: тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да се разговори с него — тогава бащите уреждаха браковете. И като чуха станалото, Яковите синове дойдоха от полето, и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, защото той беше сторил безчестие в Израил, като изнасили Яковата дъщеря. Това е безчестие — нещо, което не може да бъде толерирано, не може да бъде търпяно.
И така Емор се разговаряше с тях, казвайки: „Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. И сродете се с нас: давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.“ Но спомняте ли си какво четохме? Че не само не трябва да блудстваш, но и не трябва да се жениш за невярващ, защото какво общо има светлината с тъмнината, какво общо имат вярващите с невярващите? И това беше още в Стария завет: Бог беше казал да си вземеш жена от народа си, от племето си, а не да се съединяваш с другите, защото тогава ще изгубиш идентичността си, ще изгубиш вярата си.
Защото ако ти, да речем, се ожениш за невярващ, как ще отглеждате децата си? Ти искаш да ги водиш на църква, а той казва: „В неделя отиваме на излет, в неделя отиваме на тренировка, в неделя отиваме на не знам си какво.“ Изобщо не говори да ги водиш на църква. Тогава децата ти ще израснат ли вярващи? Няма да израснат вярващи. Така че когато мислиш за семейство, трябва да мислиш не само за себе си, но за децата си, за внуците си, за Господа.
И вижте какво се случи тогава. „Живейте с нас, и земята ще бъде пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте собственост в нея.“ Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: „Само да придобия вашето благоволение, и каквото ми кажете, ще дам. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, и ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.“ Спомнете си, че веното се даваше заради девствеността на девиците. „И Яковите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с измама, понеже той беше осквернил сестра им Дина.“
Вижте, казва се, че братята ѝ решиха да ги излъжат. И им отговориха с измама, като казаха: „Не можем да сторим това — да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете като нас, като обрежете всеки от мъжки пол между вас, тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, и ще живеем с вас, и ще станем един народ. Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.“
И това, което казаха, се видя добро на Емор и на Еморовия син Сихем. И момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Яковата дъщеря; и в целия си бащин дом той беше най-почтен. Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: „Тия човеци са миролюбиви към нас; затова нека живеят в земята и да търгуват в нея, защото, ето, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени, и да им даваме нашите дъщери.“
„Но само при това условие ще се съгласят да живеят с нас и да станем един народ: ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват. Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши?“ Те искаха да ги асимилират: само да се съгласим с тях, и всичко тяхно ще стане наше. Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; и всеки от мъжки пол се обряза — всичките, които излизаха от портата на града.
А на третия ден — вижте, идваме до кулминацията на разказа — когато те бяха в болките си… защото обрязването е отрязване на част от мъжкия член, и то е болезнено; на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Яковите синове, Симеон и Леви, братята на Дина — а това, че бяха братя на Дина, означава, че бяха деца от същата майка — Симеон и Леви взеха всеки ножа си, нападнаха дръзко града и избиха всичките от мъжки пол.
Те не можеха да реагират, защото бяха в болките си. И тези ги нападнаха и ги избиха, всичките. Убиха с острието на ножа и Емор, и сина му Сихем, и като взеха Дина от дома на Сихем, излязоха. Тогава Яковите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им — тоест и другите братя се присъединиха. И заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, всичко, каквото имаше в града и в полето, цялото им богатство; и плениха всичките им деца и жени, и разграбиха всичко, що имаше в къщите. Но Яков рече на Симеон и на Леви:
„Вие ме смутихте, като ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.“ Вижте, Яков беше загрижен за себе си. Той не мислеше толкова за нея. Обаче братята на Дина казаха: „Като блудница ли да постъпи той със сестра ни?“ Допустимо ли беше това? Какво ще кажете — правилно ли постъпиха братята, или не?
Постъпиха ли неправилно? Защо? Защото бащата не ги предупреди да не отиват да се съединяват с другия народ; и когато изнасилиха дъщеря му, той не направи нищо по въпроса. Но братята казаха: „Като блудница ли да постъпи той със сестра ни?“ Един брат от събранието отбеляза нещо много вярно: че целта на сатаната и в двата случая — както когато Амнон намрази, така и когато Сихем се влюби — е да вкара идолопоклонство сред Божия народ. Целта на сатаната е да вкара идолопоклонство сред Божия народ.
И вижте, когато говорим за тази глава, с това трябваше да започна — вижте контекста. Контекстът означава в каква историческа обстановка е написана тази книга и към какви хора са първоначалните ѝ читатели. И тогава може да отговорим, че всъщност първоначалните читатели на този текст са израилтяните, които тъкмо са излезли от Египет и са на път да влязат в обещаната земя. В тази обещана земя имаше седем народа, които бяха идолопоклонници, грешници, блудници, и толкова развратени, че Бог каза: „Аз не мога да ги търпя; тяхното беззаконие достигна върха, затова Аз ще ги унищожа, и ще използвам вас, вие да ги разбиете.“
И когато Божият народ беше излязъл от Египет и беше на път към обещаната земя, Бог знаеше, че народите там ще се опитат да ги примамят. И всъщност, когато погледнем този текст от тази гледна точка, Битие е противоидолопоклонническа полемика — тоест написано е против идолопоклонството, за да защити Божия народ да не се покланя на идолите. И когато четем по-нататък в закона, четем стиховете за блудниците — че ако някой извърши блудство, двамата трябва да бъдат убити.
Такъв беше законът — за да може да се пази чистотата. Затова трябва да внимавате. Казвам ви две неща: първо, да не блудствате; и второ, да не се жените за невярващи. Защото ако се ожените за невярващи, има опасност да бъдете завлечени и в идолопоклонство. Затова трябва да се държите в църквата и да търсите приятели в църквата, защото хората от света ще се опитат да ви примамят. Трябва да ви кажа, че когато бях младежки ръководител, момчета от света идваха в нашето младежко събрание и се правеха на вярващи, защото знаеха, че нашите момичета са хубави.
Те знаеха, че нашите момичета са хубави, и искаха нашите. Но ние се занимавахме с тях. Понякога съм се разправял с някой и съм му казвал: аз да се разкарам ли оттук, а ти не вярваш? Защото си личи дали са вярващи, или не. Затова ви казвам: просто молете се Господ да ви даде правилния партньор за цял живот. Сексуалният грях доведе до големи проблеми — това се вижда. В тези случаи се вижда много ясно, че сексуалният грях и блудството доведоха до изключително големи проблеми след това.
МОЛИТВА
Нека се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето слово. И Те молим, Татко, дай ни мъдрост. Господи, ние, които сме по-възрастни, вече сме направили изборите си в своето време — оженили сме се за вярващи жени, съпругите ни са направили своя избор за вярващи мъже, и ние имаме вярващи семейства в църквата. Молим Те, Господи, за младите, които още не са се оженили.
МОЛИТВА
Господи, сатаната се опитва да ги атакува, опитва се да ги открадне от Тебе. Моля Те, дай им сила, Господи, да пазят девствеността си, дай им сила да си вземат мъж или жена както трябва, по правилния начин, и да запазят девствеността си до сватбата. Господи, помогни им за всичко това. Дай на всеки млад човек, а и на възрастните, да разсъждаваме върху Словото Ти — върху Втора книга на царете, тринадесета глава, върху Битие, тридесет и четвърта глава, върху Числа, двадесет и пета глава,
МОЛИТВА
върху Първо Коринтяни, шеста глава, върху Второ Коринтяни, шеста глава, върху Първо Солунци, четвърта глава, и върху другите глави в Словото Ти, които се занимават с този въпрос. Моля Те, Господи, дай ни да изучаваме Словото Ти и да живеем достойно за званието, което Ти си ни дал — съграждани на светиите и членове на Твоето семейство — за да имаме щастливи семейства, щастливи бракове, благословени деца, и Твоето име да се прославя. В името на Исус. Амин.