Слава Бога! Тази вечер бих желал да насоча Вашето внимание върху една тема в Божието Слово и тя е темата за верността. И също най-вече за това, какво може да ни помогне ние самите да бъдем верни пред Господа. Първо виждаме в Божието Слово, че Бог е верен. Верен ли е? Тази дума „верен“ на еврейски е „Аман“ и означава „Амин“, защото за Исус Христос се казва, че Неговото име е „Амин“ – Верният и истинен свидетел. Думата „верен“ е някой, на когото може да се вярва, на когото може да се разчита, някой, който е сигурен, постоянен, установен, спокоен, непоклатим, достоен за упование, твърд, истинен, достоверен, грижовен, подсигуряващ, който не се измята, предан, лоялен, за когото знаеш, че ще свърши нещо с положителност, някой, който е точен и изпълнителен.
И ние виждаме в Божието Слово, че това се отнася за Бог в пълна степен. Едно от Неговите качества или един от Неговите атрибути е, че Бог е верен. В Евреи 10:23 се казва: „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал.“ Така че Бог е верен. Той е верен, Този, Който се обещава.
Евреи 10:23
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
Той е верен. В Псалм 138:2 се казва, че Той е поставил думата Си над името Си. Казва се: „Ще Ти се поклоня към святия Твой храм и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, защото си възвеличил думата Си повече от всичкото Си име.“ Амин. Бог счита верността за нещо абсолютно висше и Той счита верността до такава степен за нещо важно, че ако Той се отрече от думата Си, ако Той се окаже неверен, то за Него това е равносилно да се отрече от Себе Си, да се отрече от името Си.
Псалм 138:2
2 ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
Така че Бог е верен. Верен е Този, Който се обещава. Амин. Той е поставил думата Си над името Си. В Евреи 11:11 също се казва, че Бог е верен: „С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.“ Амин. Вижте колко е важно ние да имаме тази увереност в Бога, че Той е верен. И затова, както ви казах и по-напред, в Евреи 10:23 апостолът казва: „Защото е верен Онзи, Който е обещал.“
Евреи 11:11
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
Така че редно е ние да считаме Бог за верен, защото Неговата вярност си няма край. Във 2 Тимотей 2:11-13 се казва: „Вярно е това слово: защото ако сме умрели с Него, то ще да живеем с Него. Ако устоим, то ще да царуваме с Него. Ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас. Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си.“ Слава на Бога!
2 Тимотей 2:11-13
11 Вярно е това слово:
„Защото ако сме умрели с Него, то и ще живеем с Него;
12 ако устоим, то и ще царуваме с Него;
ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас;
13 ако сме неверни, Той остава верен; защото не може да се отрече от Себе Си.“
Когато ние сме неверни, Бог пак остава верен. Но това не означава, че ще ни поддържа, когато сме неверни. Във Неговата вярност Той ще ни накаже. Но Той продължава да бъде верен. В Римляни 3:4 също се говори за Божията вярност: „Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! Но Бог нека бъде припознат за верен, а всеки човек лъжлив.“ Така че Бог е верен. Човек може да е лъжлив, но Бог е верен. Амин.
Римляни 3:4
4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
„За да се оправдаеш в думите Си
и да победиш, когато се съдиш.“
В Исус Навиев 21:41-45 се говори за Божиите обещания: „Бог даде на Израил цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде, и завладяха я, и заселиха се в нея. И Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко, що беше се клел на бащите им, и от всичките им неприятели никой не можеше да устои против тях. Господ предаде всичките им неприятели в ръката им. Не пропадна ни едно от всички добри неща, които Господ беше говорил за Израилевия дом. Всички се сбъднаха.“ Амин. Така че Бог винаги е бил верен на обещанията Си. Ние виждаме това в историята. Това, което Той е обещал, то е станало. Както доброто, така и злото. Защото Той обеща, че ако те не пазят завета Му, Той ще ги заведе в плен. И Той ги заведе. Но Той обеща, че ако те се покаят и се обърнат пак към Него, Той пак ще ги върне при Себе Си. И Той ги върна. Преди това Той обеща, че ще ги въведе в обещаната земя. И това се изпълни. И Той ги въведе. След това Той обеща, че ще дойде Месия. И Месия дойде. Слава на Бога. Той обеща Святия Дух. И Святият Дух дойде. Затова Бог е верен.
Исус Навиев 21:41, 45
В 2 Солунци 3:3 също се говори за Божията вярност: „Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.“ Амин. И тук има няколко такива стихове, които говорят в Божието Слово за Божията вярност към нас лично. Значи тук се казва, че Господ е верен, Който ще ни утвърди и ще ни опази от лукавия. Слава на Бога. Бог е верен да ни усъвършенства и онова добро дело, което е започнал в нас, да го довърши.
2 Солунци 3:3
3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.
А също в 1 Коринтяни 10:13 се казва, че никакво изпитание не ни е постигнало, такова, което не можем да носим, но се казва, че Бог е верен да ни даде изходен път. Слава на Бога. Вижте какво се казва: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек. Обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде изходен път, така щото да можете да го издържите.“ Амин. Бог е верен да ни опази от лукавия. Бог е верен да ни даде изходен път. Бог е верен да не допусне да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата. И дори когато съгрешим, пак Бог е верен, ако ние сме честни с Него и изповядаме греха си, а ние не го крием, но искаме да се покаем, Той е верен да ни прости греховете. Слава на Бога!
1 Коринтяни 10:13
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Божията вярност се вижда не само в изпълнението на обещанията Му, не само в Неговата защита и закрила спрямо нас, но и в Неговата прошка, защото вижте какво се казва: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Алилуя.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
И също в Плачът на Еремия 3:21-26 се казва: „Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.“ Амин. Но вижте тук Еремия казва: „Голяма е Твоята вярност.“ Амин. Можем ли ние да кажем тези думи за Бога? Опитали ли сме Божията вярност в нашия живот? Можем ли да кажем: „Голяма е Твоята вярност, Господи“?
Плачът на Еремия 3:21-26
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 че по милост Господня ние не бяхме довършени,
понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е мой дял, казва душата ми;
затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
Нека да кажем всичко: „Голяма е Твоята вярност, Господи“. Слава на Бога! Това обаче, което виждаме в Словото Божие, е абсолютно безспорно – че Бог е верен. Няма никакво съмнение по този въпрос. Това хвърля една отговорност върху нас, защото, ако Бог е нашият Бог, то от нас се очаква да бъдем като нашия Бог. Човек става като този, на когото се покланя. И ако Бог е верен, то и ние трябва да бъдем верни, защото верният Бог търси верни хора. Това е най-елементарното основание на ученичеството и основание на благовестието на растящото Царство.
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
А после Павел казва на Тимотей да търси верни човеци, които са способни и други да научат. Има много хора, които имат различни способности, които са талантливи, но преди всичко е важно дали ние сме верни, за да бъдем употребени от Господа. Амин. Вижте, тогава Тимотей казва: „И това, което си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“. Амин. Верни са тези, които ще запазят Евангелието. Верни са тези, които ще запазят Божието Слово.
И ние виждаме, че Господ Исус също говореше за вярност. Той казва тези думи, че верният в малкото е верен и в какво? И в многото. Защото много хора искат многото. Както онзи зъл и нечестив слуга – той се разсърди за това, че Бог му е дал само един талант. Той си каза, може би: „Ако Бог ми беше дал пет таланта, о, тогава ще ги разработя, защото само един…“. И той презря малкото. И тук Исус казва в Лука 16 глава, 10 стих.
Лука 16:10
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. Така че от нас се очаква в малките неща ние да бъдем верни. И ако ние сме верни в малките, ние ще бъдем верни в големите. А ако ние в малките не сме верни, със сигурност Господ го каза, че ние няма да бъдем верни в големите.
Притчи 20:6
6 Повечето хора разгласяват всеки своята доброта;
но кой може да намери верен човек?
В Притчи 20 глава, 6 стих, което аз често цитирам, там се казва, че всеки хвали своята доброта, но кой може да намери верен човек? Защото, ако се питаме, ние ще кажем: „Да, ние сме верни“. Ние ще считаме, може би, дори себе си за верни със искреност, но дали наистина сме верни? Това е нещо много рядко срещано и нещо, върху което трябва да работим. Защото тук се казва: „Повечето хора разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек?“. Амин.
Една притча разказва за един слуга, че е закъсал там. Важно е да си дадем сметка, трябва хубаво да го разберем това нещо. И сметката му е малка, може да се чуди колко има да дължи. Той казва: „Сто мери…“, и пише: „80“, пише: „50“. И затова, че не може да го разбере, защо ли намаля тази работа – на един дава 100, а на сметка пише 50? На другия дава 100, пише 80. Какво ли казва това? Това ще каже, че той се е възползвал максимално от това, което е имал на разположение в момента. Верността се изразява в това ние да се възползваме максимално от ресурсите, които имаме в момента.
Исус не го препоръча за това, че той е верен в духовен смисъл, защото той излъга господаря си. Това беше лъжа. Но той беше светски човек. И Той казва, че светските хора изпреварват това поколение. Изпреварват просветените от виделината. Така че Той не казва, че този човек е просветен от виделината, но той направи най-доброто с това, което имаше в момента, мислейки за бъдещето. И той използва ресурсите, които имаше в момента, мислейки за бъдещето, за добрите приятели, които ще има по-нататък.
И всъщност това, което искаше да каже с тази притча, беше, че ние, имайки материалните неща в момента, трябва да бъдем щедри и да използваме ресурсите, които имаме, да даваме на бедните. Защото чрез това даване ние можем да ги привлечем при Господа и те да се обърнат и да бъдат спасени. И след това, което очиняме във вечността, те да кажат: „Ето, с това даване ти ме привлече при Господа“. А фарисеите бяха сребролюбци и те не искаха да дават. И затова Исус каза, че ако не сме верни в малкото – да даваме за Господа, да използваме това, което имаме, всички ресурси, не само финанси, но също време, таланти, да служим на Бога, да служим на хората, да служим на бедните, да служим на нуждаещите се и така ние да съдействаме за прогласяването на Благовестието – тогава ние ще имаме награда в бъдещето.
И затова Той каза: „Верни в малкото“. И Той каза: „Ако в земното не бяхте верни, кой ще ви повери небесното?“. Така че земното всъщност са парите. И ако ние сме верни в парите, тогава ние ще бъдем верни и в духовните неща. Да бъдем верни в парите означава също да бъдем верни в даването. Доверението. А какво е доверението? Да дадеш, като разбереш… нашите славяни казват „доверяй“, а че ти си повярвал. Той не се купува за човека. Да. Обаче това е въпросът: защо нямаш доверието? Защото някой не вярва, че разбира, той се оплаква, защото той разбира за някакъв десятък, който ти даваш, разбира и да му кажеш в първия път „десятък“, той се отказва. Ама той не е повярвал още по сърце, той не му се съди. Той не знае какво е повярването. Въпросът за даването вече е въпрос на духовно израстване.
Защото един човек, който е нов, не може да очакваш от него да разбере още от самото начало и да дава, защото той още не е повярвал в пълнота. Така че не може да очакваме от едно дете да си плаща сметката в ресторанта, нали? Майка му и баща му плащат, нали? Така че докато човекът порасне, тези, които са по-стари във вярата, ще се грижат за него, нали? Но въпросът е за вярващите, които вече са така утвърдени в Господа. И тука става въпрос, както ви казах, не само за пари, но за всички ресурси, които имаме в момента. Става въпрос за време, за дарби, за служение, за всичко това, което имаме. Очевидно е пари. Но истината е, че Бог търси верни хора.
И виждам един верен човек. Това беше Даниил. В Даниил се казва в 6 глава, 4 стих, че той беше верен. И нека Бог да ни дари такова свидетелство и за нас.
Даниил 6:4
4 Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.
Казва се, че тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството. Неговите политически опоненти се опитаха да съставят компромат срещу него, да извадят на бял свят някаква грешка, която той е направил, за да го поставят в неудобно положение. И се казва, но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен. И в него не се намери никаква погрешка или вина. Слава на Бога. И те казаха: „Няма да намерим никаква причина против Даниил, освен ако намерим нещо против него относно закона на неговия Бог“. Нещо свързано с вярата. Пилат по същия начин каза: „Аз не намирам никаква вина в този човек“, защото Исус беше невинен. Слава на Бога.
11 говори за жените на дяконите. За дякониците. Казва се така и жените им. Разбира се, това се отнася и за всички жени, защото пастирите и дяконите са пример за останалите в църквата, в тялото Христово. Но тук се казва за условията за дяконите и пастирите. Специално Павел казва за жените на дяконите и казва: тези жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Така че Бог търси верни хора и казва верни във всичко.
1 Тимотей 3:11
11 Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.
Така че нека Бог да ни помогне. Бог търси верни мъже, Бог търси верни жени. В Амос 7 глава, 7 до 9 стих, това е, което ми се показва. Ето, Господ стоеше пред стена, съградена с отвес, като държеше отвес в ръката Си. Значи Божието желание е да бъдем верни като един отвес. Едно тегло има отдолу на отвеса, строителите го ползват. И брат Петър съм забелязал тук, докато строим църквата, винаги ползва отвес и може да видите колоните колко са прави. Абсолютно няма никакво отклонение.
Амос 7:7-9
7 Това е, което ми показа:
Ето, Господ стоеше при стена, съградена с отвес,
като държеше отвеса в ръката Си.
8 И Господ ми каза: Какво виждаш, Амосе?
Отговорих: Отвес. Тогава Господ каза:
Ето, Аз ще сложа отвес сред народа Си Израил;
занапред няма вече да ги щадя.
9 Високите Исаакови места ще запустеят
и Израилевите светилища ще бъдат съсипани.
И Аз ще застана с меч против Израилевия дом.
Отвесът показва абсолютно точно. Да, и трябва да се старая, за да може да се видя. Но тук се казва, че Господ стоеше пред стена, съградена с отвес, като държеше отвес в ръката Си. Господ ми рече: „Що виждаш, Амосе?“ „Рекох отвес.“ Тогава рече Господ: „Ето, Аз ще сложа отвес сред людете Си Израиля, занапред няма вече да ги щадя. Високите Исаакови места ще запустеят и Израилевите светилища ще се съсипят. И Аз ще стана с меч против Израилевия дом.“ Понеже Израил се обърна от Господа и беше неверен, Бог каза: „Аз ще ги пресея със стандарта, който имам, който е Моят закон. И ако те не отговарят на Моя стандарт, ако те не отговарят на Моя отвес, но те са криви, Аз ще ги накажа.“
И в Новия Завет Исус каза и тази притча за неверния слуга в Матей 25 глава от 24 до 30 стих. И аз споменах за този човек, който скри таланта. И когато той се върна, върнаха се всички и на тези, които донесоха допълнително таланти, които бяха разработили дарбите си, това, което Бог им беше дал, какво им каза Исус Христос? Тези думи, които ние всички искаме да чуем един ден: „Хубаво, добри и верни слуго! На малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си.“ Амин.
Матей 25:24-30
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
А на другия, който беше получил един талант, той се приближи и рече: „Господарю, аз те знаех, че си строг човек, жънеш, гдето не си сял, събираш, гдето не си пръскал“, т.е. имаш претенции за неща, които не са твои. Той така говореше на Бога. „И като се уплаших, отидох да скрия таланта си в земята, ето имаш своето.“ А Господ, Господарят, в отговора Му каза: „Зли и лениви слуго! Знаеш ли, че жъна, гдето не съм сял, събирам, гдето не съм пръскал? А ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.“ Така че този човек нямаше извинение за неговата невярност. Ние можем да имаме извинение пред човеците, ние можем да имаме извинение пред себе си, но пред Бога ние не можем да се извиним, защото Той знае всичко и Той винаги знае, че има начин, по който да бъдем верни.
И всъщност това, което искам да ви кажа тази вечер, е какво пречи на нашата вярност в духовно отношение, какво ни помага. Това, което пречи на нашата вярност, е когато ние имаме едно душевно развълнуване. Значи има духовно развълнуване и душевно развълнуване. Не претендирам да съм богословски издържан в тези термини, защото духът и душата не могат да се разделят. Казва се, че Божието Слово пронизва до разделяне душата от духа, обаче не казва, че ги разделя, пронизва до разделяне, но духът и душата на човека, това е духовната част на човека и това е нещо, което на много места, двете неща са взаимно заменяеми в Божието Слово.
Но вярвам, че ще разберете това, което ви казвам. Апостол Павел казва в Римляни 1 глава, че той служи на Бога с духа си. Казва: „Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си.“ Виждате, Павел служи на Бога с духа си и ние служим, разбира се, и с душата си на Бога, защото духът е който е новороден в нас, когато Бог ни спасява, Той влага в нас новороден дух и този новороден дух е новото създание. Амин. Казва се: „Ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото премина, ето стана ново.“ И този зародиш на Бога, който е в нас, той не съгрешава. Това е новороденият дух в нас.
Римляни 1:9
9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
Но това, което трябва да правим с нашата душа, е да обновяваме. Да обновяваме ума си, да обновяваме волята си, да обновяваме чувствата си, да обновяваме въображението си, да обновяваме паметта си. И тук има духовна борба, защото сатана може да атакува нашата душа. И той това прави. Сатана не може да допре до духа ни, защото духът ни е неприкосновен. В 1 Йоаново 3 глава, 9 стих може да прочетете, тук се казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.“
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Тук става въпрос за греха като практика, защото по-напред Йоан казва, че всички съгрешават и който казва, че не греши, той е лъжец. Но тук играят роля времената в гръцкия език и тук е използвано такова време, което означава да съгрешаваш като практика, постоянно да съгрешаваш. Никой, който е роден от Бога, който е новороден, той не постоянства в греха като нещо постоянно, защото неговият зародиш… Значи ние всички имаме такъв божествен зародиш, то е животът в семето и семето умира, обаче зародишът, който е в семето, покълва и той е носителят на новия живот. И ние имаме в себе си този божествен зародиш, който е от Бога, защото сме родени от Бога чрез Словото и чрез Духа.
В 1 Йоаново 5:18 Йоан казва: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава, но оня, който се е родил от Бога, го пази и лукавият не се докосва до него.“ Значи тези думи са двусмислени и „оня, който се е родил от Бога“ може да се тълкува, че това са от нас за Исус Христос, че Исус Христос ни пази, онзи, който е роден от Бога, и това е наистина така, че Господ ни пази, но по-вероятно това са от нас за нашия новороден дух вътре в нас, който е нашият зародиш. Нашият зародиш ни пази и лукавият не се докосва до нас. Лукавият не може да се докосва до новородения ни дух, защото той е от Святия Дух. Амин. Разбира се ли това нещо? Съгласни ли сте или не сте съгласни? Какво ще кажете? Съгласни ли сте? А? Моля? Аз не казвам, че няма борба, не казвам, че не съгрешаваме, но казвам това, което Йоан казва, че не съгрешаваме, защото душата е тази, в която ние правим грешките. Ние правим грешките в ума си, правим грешките във волята си, правим грешките в чувствата си и това става в плътта, нашето неновородено естество. Обаче в духа ние имаме в нас зародиш, който е от Бога. Роденото от Бога не може да съгрешава.
1 Йоаново 5:18
18 Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него.
Това, което е родено от Бога, то е безгрешно, това е ново създание, сега старото премина. Ние не сме в пълнотата на това да не съгрешаваме, но вътре в себе си ние имаме този божествен зародиш, който не съгрешава. А душата е това, което ние трябва да обновяваме и това се казва в Римляни 12:2, да предаваме телата си в жертва, жива, свята и благоугодна като наше духовно служение и се казва да се преобразяваме чрез обновяването на ума си. Значи това е нещо, което ние трябва да правим, да изработваме плода на Духа вътре в себе си, да се преобразяваме, но това, което Бог прави в нас, е, че Той поставя в нас новото създание.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Римляни 12:2
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
Така ли? Защото ние се раждаме от Словото и Духа. Когато нещо се ражда, то е поставено от Бога в нас. В 1 Петрово 1:3-5 се казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди.“ Това е новорождението. Бог ни възроди. Това, което е мъртво, Той ни възкреси с Христос.
1 Петрово 1:3-5
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите,
4 за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас,
5 които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време.
За жива надежда, чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, защото имаме надежда за възкресението на нашите тела. За наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва – това е вечното тяло, което ни чака при възкресението от мъртвите, запазено на небесата за нас. За вас, казва апостол Петър. И казва за вас, които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, което е готово да се открие в последното време. Слава на Бога. Вижте, тук се казва, че с Божията сила ние сме пазени.
Тази дума „пазени“ означава някой, който е заключен на самотен остров в килия, заключен и ключът е хвърлен в морето. Разбирате ли? С Божията сила ние така сме пазени, че никой не може да се докосне до нас. Сатана не може да се докосне до нас, ако ние не му позволим. Бог ни пази. Разбирате ли? Слава на Бога.
Йоан 4:23-24
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
„Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Отец с дух и с истина. С духа си ние се покланяме на Бога. Защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух и онези, които Му се кланят с дух и с истина, трябва да се кланят.“ Това е, което Той казва на самарянката.
1 Коринтяни 14:14-15
14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
Апостол Павел казва как се моли с духа си и се моли с ума си. Значи той прави разлика между духа и душата. Той казва и за непознатия език. Непознатият език е език, който ние говорим с духа си. Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Ето, има дух, има и душа. Умът е душата. Има ли разлика между дух и душа? А така. И духът е част от Бога, защото той говори тайни с Бога. Той е божествен. И казва тогава: щом ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си. Ще пея с духа си, ще пея и с ума си. Значи целта ни е това, което ние вече имаме в духа, да го прехвърлим в душата. Но то е в духа. И от духа никой не може да го ограби и нищо не може да му се случи, защото Бог го пази. Амин. И всъщност тук е разликата.
Значи има хора, които са душевно развълнувани. Има много такива случаи, например в 14-ти и 15-ти стих, четем за хора, които казаха, че Исус е цар, когато Той нахрани множествата с пет хляба и две риби. И те казаха, че Той е пророкът. И те си казаха, че повярваха в Него. Но след това си казаха, че те отпаднаха. Вижте, в Йоан 6:14-15. И днес има много хора, които отпадат. Много хора. Аз се спомням в годините на тоталитаризма, 80-те години, аз ходех на църква, имаше много малко младежи. И аз бях тогава като Маринчо, един младеж по онова време. Един младеж в църквата. И след това обаче стана съживление, почнаха младежите да растат. Аз не вярвах, обаче Бог го направи. В един момент аз станах младежки ръководител, имахме 100 младежи на младежко. 100 младежи. И след това обаче какво става? Пак имаме един младеж. Мина съживлението и младежите едни пораснаха и се ожениха, имат деца вече, защото времето тече, животът ни е много кратък.
Другите, новите, не можахме да ги запалим, защото те се промениха и погледнаха към света след съживлението. И много пак от тези, които дойдоха, след това се върнаха, защото бяха душевно развълнувани. Исус говори за почвите и така нататък. Но вижте какво се казва в Йоан 6:14-15. Казва се: „Тогава хората, като видяха знамението, което извърши, когато ги нахрани с 5 хляба и 2 риби, казаха: Наистина Той е пророкът, който ще дойде на света.“ Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Хората бяха душевно развълнувани. Казаха: „Този е пророкът, ще го направим цар.“ И те бяха готови, те бяха решени да го направят. Той не е дошъл за цар на земята. Те не разбираха нещата, но те бяха душевно развълнувани. Но те казаха, понеже Той прави това знамение, Той е пророкът. Нали забелязвате това? Вижте какво казаха. Те казаха: „Наистина Той е пророкът, който ще дойде на света.“
Йоан 6:14-15
14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.
15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Това го казаха, понеже видяха знамението, което извърши. И същите тези хора, в същата 6-та глава, 30-ти стих се казва: „Тогава Му рекоха: Ти какво знамение правиш, да видим да Ти повярваме? Какво вършиш?“ Те просто, вълнението не е стигнало до духа. Вълнението е само на душевно равнище. Разбираш? И затова те се отмятат. В 6-та глава, 60-ти стих се казва: „И тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение, кой може да го слуша?“
Йоан 6:30
30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
Йоан 6:60
60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това не го дуват, рече им: „Това ли ви съблазнява? А какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, откъдето е бил изпърво? Духът е, който дава живот. Плътта нищо не ползва. Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Исус отначало знаеше кои са невярващи и кой е той, който ще Го предаде. Просто има дълбочина на нещата и те трябва да стигнат до духа. Ако са на ниво душа, малко по-късно същите хора викаха „Осанна“ и след това викаха „Разпни Го“. И това стана и в нашето съживление. В 90-те години българите казаха „Осанна“, ходеха на стадионите, след това казаха „секта, секта, секта“ и казаха да се махнат тези от света. Тези, които казаха „Осанна“, казаха след това „Разпни Го“. Както преди, така и сега. Защо? Защото те бяха душевно развълнувани. Друг пример е Петър, когато той беше душевно развълнуван.
Вие знаете в Матей 16-та глава, как той в 16-и стих казва: „Ти си Месия, Синът на живия Бог“. И веднага след това Исус му казва: „Не плът и кръв са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата“. И веднага след това обаче Исус започва да говори за своето разпятие и Петър го взема и почва да го мъмри и му казва: „Бог да ти се смили, Господи, това няма да стане с тебе“. А Той се обърна и рече на Петър: „Махни се зад Мене, Сатано, ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките“.
Матей 16:16, 21-23
Вижте, в един момент Петър е воден от Отца, от Святия Дух, в другия момент Петър е воден от Сатана. Обаче, в първия случай той беше воден от духа си, защото Духът му разкри това. А във втория случай той се водеше от душата си, защото той мислеше. Мисълта е на нивото на душата, а поклонението е на нивото на духа, ние общуваме с Бога чрез духа си. Петър три пъти се отрече от Исус, въпреки че му каза: „Ако всички се отрекат от Тебе, аз никога“. Всички му обещаха, но той не беше верен.
И затова се отрече. Също един друг пример на такъв човек, който беше душевно развълнуван, беше Димас. Неговото име означава някой, който е ръководител или известен, някой, който е популярен. И той беше известен, защото апостол Павел го споменава във Филимон 24 стих, че той е един от неговите съработници, че той е бил в Рим заедно с апостола, докато Павел бил в затвора.
Филимон 1:24
24 също и моите съработници: Марк, Аристарх, Димас и Лука.
Димас е споменат наравно с Лука, който беше автор на Евангелието и Деяния на апостолите. И той беше известен и популярен. Обаче във 2 Тимотей 4 глава 10 стих, апостол Павел казва на Тимотей: „Постарай се да дойдеш скоро при мен, защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят“. Вижте, този, който е бил съработник на Павел, който е виждал знаменията, който е бил със апостола, бил е негов съработник, колега, в един момент обаче е обикнал сегашния свят и е оставил апостола.
2 Тимотей 4:10
10 защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент – в Галатия, а Тит – в Далмация.
Това означава, че той е отпаднал от вярата. Това означава, че той е бил душевно развълнуван. Ако се покае, ще го приеме. Но проблемът е, че когато ти отпаднеш, ти се закоравяваш и ти не желаеш да се върнеш при Бога. Един човек, ако по този начин отпадне, той не желае да се върне при Бога, защото той изстива и просто това е като едно парализиране, едно вкочанясване. И затова аз ви казвам и това е моето послание към вас тази вечер, че ако искаме да бъдем верни, защото Бог е верен и Той търси верни хора, ние не трябва да бъдем само душевно развълнувани, но ние трябва да бъдем духовно развълнувани, защото духовното развълнуване води до вярност.
КАКВО ПРИЧИНЯВА ДУХОВНО РАЗВЪЛНУВАНЕ?
Първото нещо, което причинява духовно развълнуване, е личната връзка с Бога. Спомнете си Яков, отначало, когато Бог му се яви, в Битие 28 глава 17 до 20 стих, той видя стълбата, която водеше към небето и по нея ангелите се казваше, че се качваха и слизаха, докато спеше на камъка, и той като се събуди беше развълнуван и каза: „Това било Божий дом, пък аз не съм знаел!“ Той беше развълнуван и по някакъв път така са и хората, когато дойдат в църква и разпознаят нещата, казват: „О, това е Божий дом, това е Бог!“
Битие 28:17-20
17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
19 И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.
20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
И той обещава на Бога да Му дава десятък и да Му служи, обаче след това имаше пак проблеми, имаше пак неща, които в него не бяха напълно изгладени. И след това Бог му се яви отново на Фануил и на Фануил вече той беше духовно развълнуван, защото там той не видя само Божия дом, но там той видя Бога, той видя Божието лице. И затова нарече мястото Фануил, което означаваше Божието лице. И от там нататък той започна да строи олтари навсякъде, където отиваше и той се покланяше на Бога в пълнотата, защото вече беше докоснат на ниво дух.
Така че това, което имаме нужда, за да бъдем верни на Бога, е да бъдем духовно развълнувани, не само на ниво душа, на ниво ум, на ниво емоции, но на ниво дух. И ние трябва да поддържаме това духовно развълнуване в себе си, защото ако ние не го поддържаме, духът ни може да умре духовно. И затова ние трябва да се храним с Божието Слово всеки ден, защото не само с хляб ще живее човек. Става въпрос за духовния човек вътре в нас. Затова трябва да четем Словото, защото то храни нашия дух.
Затова трябва да се молим и да поддържаме този дух жив вътре в нас. Духовният човек. Тук говорим за Яков, за неговите синове, това е друг въпрос. За това обаче ще говорим, има нещо, което трябва да се каже по този въпрос, аз ще приготвя специално слово по този въпрос. Но тук говорим за духовното развълнуване и ви казвам, че това, което го причинява, на първо място е да имаме лична връзка с Бога. Ако имаме лична връзка с Бога, ще имаме духовно развълнуване, иначе не. И дяволът точно там се старае, да ни наруши личната връзка с Бога.
Второто е да се изпълваме със Святия Дух всеки ден. Защото това беше, което направи разликата между Петър преди Петдесетница и след Петдесетница. След Петдесетница Петър повече никога не беше колебаещ се. След Петдесетница Петър повече не беше тръстика. След Петдесетница той не беше Симон, но той беше Петър, той беше канара. Защото беше духовно развълнуван, изпълнен със Святия Дух. И когато той говореше, навсякъде се казва: „А Петър, изпълнен със Святия Дух“, каза. И когато ходеше, сянката му изцеряваше хората. И той възкресяваше мъртвите и правеше това, което Исус направи. И той умря за Господа, защото беше непоколебим.
И третото нещо, което ни помага да бъдем духовно развълнувани, е стоенето в Словото. Защото виждаме за един човек, за който се казваше, че беше усърден по дух. И това беше Аполос. Но Аполос беше човек на Божието Слово. Въпреки че той не разбираше някои неща, след това намериха се хора, които му уточниха нещата и той си поправи грешките. Но това, което беше в него, се запази и това беше, че той беше усърден по дух. Каза се за него в Деяния 18 глава 25 стих.
Деяния 18:25
25 Той беше наставен в Господния път и като беше усърден по дух, говореше и поучаваше прилежно за Исус, но познаваше само Йоановото кръщение.
Той беше наставен в Господния път и бидейки усърден по дух, говореше и поучаваше прилежно за Исус и познаваше само Йоановото кръщение. Той имаше известна светлина, но той изследваше Божието Слово и поради това той говореше прилежно за Исус. Така че това е, което ще направи да бъдем духовно развълнувани. Затова ви казвам: лична връзка с Бога, изпълване със Святия Дух и стоене в Божието Слово. Ако ние имаме тези три неща, ние ще бъдем духовно развълнувани и няма да бъдем само душевно развълнувани, но ще бъдем духовно развълнувани.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем духовно развълнувани, да поддържаме лична връзка с Теб, да бъдем изпълнени със Святия Дух и да стоим твърдо в Твоето Слово. Нека нашият дух бъде жив и активен, за да можем да Ти служим вярно до края. В името на Исус Христос, амин.
И ако сме духовно развълнувани, това ще ни направи да бъдем верни и ако сме верни, ние ще бъдем угодни на Бога. Просто духовното развълнуване води до вярност. И духовно развълнуваният човек е верен в малкото, защото той е заинтересуван не от земните неща, но той е заинтересуван в това, което Бог има да извърши в църквата в България. Това, което Бог има да извърши в страната ни. И той мисли за небесното, а не за земното, защото той е духовно развълнуван.
Лука 16:10
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
Матей 16:23
23 А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и оттогава, когато ние се смиряваме пред Тебе тези вечери, молим, помогни ни да бъдем духовно развълнувани. Боже, ние признаваме, че допускаме атаката на сатаната в тези области. В областта на личната ни връзка с Бога. Допускаме да нямаме време за Бога. Допускаме този лукс, в кавички, да пренебрегваме срещата ни с Тебе, Всевишният Татко. Пропускаме и си позволяваме този лукс да пропускаме времето на стоене в Словото Божие, размишления, четене, хранение на душата, на духа ни.
Пропускаме да се молим на езици. Пропускаме и да се изпълваме със Святия Дух. И това отнема нашата духовна развълнуваност. Но тази вечер ще моля Господи, защото това е истината на Твоето Слово. И това, което Ти ни говориш, Боже, и това е Слово, което е силно и актуално. Боже, помогни ни в нашия дух да бъдем развълнувани за Тебе. В нашия дух да Ти служим.
Римляни 1:9
9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
Аз Ти благодаря, че Ти си вложил този зародиш в нас, че Ти си направил нови създания и Ти каза, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието Царство.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
Но този, който е роден от Бога, той не съгрешава. Защото този зародиш вътре в нас, той е безгрешен, Господи. Затова помогни ни, Боже. Помогни ни това, което имаме в духа си, да се разширява в душата ни и в тялото ни. А не обратно, това, което е в душата ни, плътта ни, да се разширява и да задушава семето на Словото Ти, което е в нашия дух.
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Моля, помогни ни в тази битка за влияние и ни помогни чрез духовните дисциплини, ние да поставим душата и тялото си на такова място, че духът да преодолява в нас и ние да бъдем водени от духа, а не от плътта.
МОЛИТВА
В името на Исус се молим. Благодарим Ти и ни помогни. Амин.