Във втора глава на Деяния ние виждаме как Святият Дух слезе върху църквата и оттогава църквата е Божията стихия, църквата е Божият дом, църквата е Божият храм, църквата е Божието обиталище. И оттам нататък, когато слезе Святият Дух, Петър се изправи и започна да говори. И той каза, че Духът е даден на всяка твар и това е изпълнение на пророчеството на пророк Йоил.
Деяния 2
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 „И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу –
кръв, огън и облаци дим.
20 Слънцето ще се преобърне в тъмнина
и луната в кръв,
преди да дойде великият
и бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
25 Защото Давид казва за Него:
„Винаги гледах Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,
а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 защото няма да оставиш душата ми в ада,
нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота;
в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
33 И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
„Каза Господ на Моя Господ:
Седни отдясно Ми,
35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.
40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;
45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.
46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.
И след това, обаче, той всъщност ги обвини за разпъването на Исус Христос, защото им каза, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил Господ и Христос. С други думи, той ги обвини, че са разпънали Господа. И тогава се казва, и като чуха това, ожилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: „Какво да сторим, братя?“ Така че тази сутрин аз бих желал ние да се фокусираме именно върху тези думи: „Ожилени в сърцата си“. Аз желая тази сутрин ние да излезем оттук ожилени в сърцата си, с въпроса: „Какво да сторим, братя?“
И затова прочетох преди молитвата Исая, пета глава, където пророк Исая пророкува срещу народа. Трябваше нещо нормално. Речите, които Божиите люде отправиха към Божия народ, да бъдат във формата на обвинение. И аз нощно съм мислил, че бях в Божия съд. И че Бог съди сърцата ни, Бог съди народа Си. И се чудех какво да отговарям. Така че тази сутрин аз ще отправя към вас три обвинения, които всеки един трябва да си ги приеме лично от Бога. Разбира се, да изпита сърцето си.
Исая 5
1 Сега ще пея на любимия си,
песен на обичния си за лозето Му.
Любимият ми имаше лозе
на много плодородно бърдо.
2 Окопа го и го очисти от камъните,
и го насади с отбрана лоза,
съгради кула сред него,
изкопа още и лин в него;
и очакваше сладко грозде,
но то роди диво.
3 И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже,
отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми.
4 Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми,
което не му направих?
Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?
5 И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си:
ще махна плета му и то ще се похаби;
ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано;
6 и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано,
а ще роди глогове и шипки;
ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него.
7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом
и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва;
и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие,
правда, но ето вопъл.
8 Горко на онези, които прибавят къща към къща
и събират нива с нива, докато не остане място
и вие си направите да живеете сами сред земята!
9 Господ на Силите ми казва в ушите:
Наистина много къщи ще запустеят без жители,
даже големи и хубави къщи;
10 защото десет уврата лозе ще дадат само един батвино,
а един кор семе ще даде само една ефаплод.
11 Горко на онези, които подраняват сутрин,
за да търсят спиртно питие,
които продължават до вечер, докато ги разпали виното!
12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка,
и с вино са техните угощения;
а не се взират в делото Господне,
нито са внимавали в действието на ръцете Му.
13 Затова Моят народ е закаран в плен –
защото няма знание;
а и почтените им мъже умират от глад
и множеството им съхне от жажда;
14 затова става по-лакома преизподнята
и отваря безмерно устата си;
и в нея слизат славата им
и множеството им, и великолепието им,
и онези, които се веселят между тях.
15 И долният човек се навежда
и големецът се унижава,
и очите на високоумните се свеждат;
16 а Господ на Силите се възвисява чрез правосъдие
и святият Бог се освещава чрез правда.
17 Тогава агнетата ще пасат, както в пасбищата си;
и чужденци ще изядат запустелите пасбища на богатите.
18 Горко на онези, които теглят беззаконието с въжета от лъжи
и греха – като с ремъци от товарна кола,
19 които казват: Нека бърза,
нека ускори делото Си, за да го видим;
и нека приближи и дойде
намерението на Святия Израилев, за да го разберем!
20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло;
които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина;
които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21 Горко на онези, които са мъдри в своите очи
и които са разумни пред себе си!
22 Горко на онези, които са герои в пиенето на вино
и силни да приготвят спиртно питие,
23 които за дарове оправдават беззаконника
и отнемат от праведника правото му!
24 Затова както огнен пламък поглъща плявата
и както сламата се губи в пламъка,
така и техният корен ще изгние
и цветът им ще се разпръсне като прах.
Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите
и презряха думата на Святия Израилев.
25 Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той протегна ръката Си против тях и ги порази;
и потрепериха хълмовете
и техните трупове станаха като смет сред улиците.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
26 И Той ще издигне знаме за народите отдалеч
и ще засвири за всеки от тях от края на земята;
и, ето, те скоро ще дойдат набързо.
27 Никой от тях няма да се умори, нито ще се спъне,
никой няма да задреме, нито ще заспи;
нито ще се разпаше поясът от кръста им,
нито ще се скъса ремъкът на обувките им.
28 Стрелите им са остри и всичките им лъкове – опънати;
копитата на конете им ще се смятат за кремък
и колелата им – за вихрушка.
29 Ревът им ще бъде като на лъв;
те ще реват като млади лъвове.
Да! Ще реват и ще сграбчат лова, и ще го завлекат,
и няма да има кой да го отърве.
30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучене;
и ако погледне някой към земята – ето, тъмнина и неволя,
и светлината, помрачена през облаците ѝ.
И аз казвам тези обвинения с любов, без да изключвам себе си от тях. Но днес не ги казвам като обвинение, защото трябва да бъдем обвинени. И когато казвам обвинение, не се извинявам за тях, но нека всеки ги приеме лично. И даже се радвам, че Бог е дал да бъде брат Радослав Киряков тук. И ще използваме него в обвинението, за да може от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка слава. Така че аз ще говоря пет минути, защото аз ще му дам на него пет минути по първото обвинение.
След това започваме със второто обвинение. Аз ще говоря пет минути и той пет минути по второто обвинение и след това третото обвинение. Така че за 30 минути ще слушате целия обвинителен акт. Надявам се след това да бъдете оживени в сърцата си, да се покаем всички.
ПЪРВОТО ОБВИНЕНИЕ: ИЗОСТАВЯНЕ НА ЛИЧНАТА ВРЪЗКА С БОГ
Първото обвинение, което имам срещу вас, е, че сте изоставили връзката с Бог. Личното ви време с Бог. Всеки ден трябва да се покае за това, че е оставил Библията. Къде са Библиите? Държите ли ги всеки ден с вас? Когато бяхте във първата си любов, се държахте Библиите непрекъснато с вас и ги четяхте всеки ден. Така ли беше? Моля? И подчертавахте? И подчертавахте? И търсихте? И искахте да знаете? Защо? Защото Библията е Божието писмо към нас. Не е ли така?
И тогава… Да, в една от нашите песни се казва: „Свещ на младостта и тояга на старостта“. Така че независимо от възрастта, ти имаш нужда от Библията всеки ден. И Библията… Ние не четем Библията, за да можем да научим нещо ново. Ние може би вече знаем Библията съвършено. Трябва да ви кажа, има един, който я знае по-добре и това е дяволът. Но ние четем Библията, за да знаем, ние четем Библията, за да имаме връзка с Бог. И затова ви казвам, всеки трябва да чете Библията всеки ден. Може да ви изглежда банално, може да ви изглежда тъпо, но това е обвинение. Не си четете Библиите. И ако не си четете Библиите, не очаквайте нещата да вървят на добре. Така че всеки трябва да чете Библията не за да я познава, но за да може Бог да му говори чрез Неговото слово.
Чрез Библията, чрез четенето на Библията ние имаме връзка с Бог. И това е първото обвинение. Просто ние трябва да имаме личната си връзка с Бог. И може да намерите много стихове в тази насока, просто може да се проповядва надълго и нашироко. Както и казвам, може да отворите например книга „Откровение“ и там се казва във втора глава: „Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов“.
Откровение 2
1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника:
2 Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи;
3 и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил.
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.
5 И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.
6 Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
7 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.
8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя:
9 Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.
11 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт.
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч:
13 Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват.
15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.
16 И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
17 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.
18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите.
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея.
23 И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение и които не са познали сатанинските дълбини (както те ги наричат), казвам: Няма да наложа на вас друг товар;
25 но дръжте онова, което имате, докато дойда.
26 Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите
27 (и той
„… ще ги управлява с желязна тояга;
те ще се строшат като грънчарски съдове“), както и Аз получих от Своя Отец.
28 И ще му дам зорницата.
29 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.
Господ Исус Христос обвинява църквата Си и казва: „Имам това против тебе, че си оставил първата си любов“. Господ казва днес: „Имам това против тебе, църква, че си изоставил първата си любов“. И нека всеки да прецени. Също искам да ви кажа и това по отношение на личната връзка с Бога. Нужна е молитва. Словото и молитвата са полза на християнина. Без това не може да се мине. Трябва всеки ден да има своята лична молитва и своето лично стоене пред Бога. Защото без словото и без молитвата ти изстиваш. Ти умираш духовно.
И трябва да разберете и това, че ние идваме на църква, за да ни е приятно. Децата си казват: „Ми не искам ли, че няма да е тука?“ И това е нашата неделна учителка. Няма да е забавно в църквата. Ние сме свикнали с това консуматорско мислене, че отиваме на църква, за да ни е забавно. Ако има хубав хор, ако има много музиканти, ако има весели песни, тогава ще е хубаво в църквата. Но ние не отиваме в църквата заради песните, не отиваме заради музикантите, не отиваме заради добрия проповедник, да слушаме прекрасни хубави словеса от някой, който е много интелигентен. Ние отиваме в църквата, за да се поклоним на живия Бог. И Той не е мъртъв. Той е жив. И Той е нашият Бог. И защо е нашият Бог? Ние трябва да имаме общение с Него. Изоставили сте връзката с Бог.
Исус Христос каза в една притча: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ Вярата изстива. И вярата в църквата изстива. И не говоря тук за вяра само за чудеса и знамения. Говоря за вяра в Бога. Ние почваме с този въпрос: има ли Бог наистина? Просто трябва да изхвърлим всяко съмнение.
И това искам да ви кажа също за книгата „Посланието към евреите“. Тя трябва да ви бъде наръчник. „Посланието към евреите“. Защото това е книга, написана точно за тези, които са склонни да отпадат. Те бяха на път да отпаднат, обаче Бог затова е сложил тази книга. Тя е като ваксина против грипа на отпадането. Сега знаете, най-различни грипове се появяват. Един от гриповете, които плашат църквата, е грипът на отпадането. Обаче тук виждате какво се казва: „Но увещавайте се един друг“. И преди това се казва: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце“. Той говори на „братя“, които са християни, които ходят на църква и казва: „Внимавайте във вас, братя и съответно сестри, да няма във вас някое нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог, но увещавайте се един друг, докле е днес, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да се върнем към първата си любов. Нека Твоето Слово бъде отново светилник за нозете ни и светлина за пътеката ни. Ожили сърцата ни, за да не бъдем само слушатели, но и изпълнители на Твоето Слово. В името на Исус Христос, амин.
И по-надолу се казва, но кой още се закричи, че няма да влязат в неговата почивка? Не, но онези ли, които бяха непокорни? И тъй виждаме, че поради неверието си не можаха да влязат. И се казва и по-надолу така, нали. Затова нека се постараем да влезем в неговата почивка, за да не падне никой в това да дава същия пример на неверие. Защото не всички, които излязоха от Египет, влязоха в обещаната земя, но измряха в пустинята. Така че това, че ти в началото си повярвал и приел Христос, не е гаранция, че ти ще устоиш докрай.
И за да устоим докрай, ние трябва да се освещаваме, трябва да се храним и трябва да растем. Защото ако не растем, ако не се движим в посока нагоре, ние се движим в посока надолу. И се казва, че ако тази почва е била напоявана, била поливана, обаче не дава плод, то такава почва, вижте ли какво се казва. Но земята, и ето това искам да ви кажа, за тия, които са вкусили, защото тук говоря на хора, които са вкусили. Защото тия, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Святия Дух.
И са вкусили колко е добро Божието Слово, и са вкусили от великите дела, които влежат в бъдещия век. Ето го говоря за нас, първо сме били просветени, първо сме имали Святия Дух. Ето Бог ни е давал, говоря за нашето лично семейство, Бог ни е давал деца, извършвайки чудо в живота ми. А са отпаднали, ако не дай си Боже, това нещо се случи. Невъзможно е да се обновят пак и да стигнат до покаяние, докато разпъват втори път въз себе си Божия Син и не го опозоряват.
Така че който отпада, който тръгва назад, който се отрича, който допуска съмнение, той започва втори път въз себе си да опозорява Божия Син. И затова ви казвам, че трябва да си е покаяние, да бъдем озарени в сърцата си и това е обвинението. Защото земята, която се пои от дъжда, щото пада често на нея и си ходил 10-20 години на църква и си слушал Божието Слово, и която ражда някаква полезна трева, която се обработва, получава благословение от Бога.
Но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се, тя скоро ще се прокълне и съдбата ѝ е да се изхвърли. Така че това е предупреждение. Всеки е да си пригледа личната връзка с Бога, личното стоене пред Бога. И разбира се, и аз казвам тези думи, обаче когато говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението. Защото Бог помни това, което сте направили и така нататък и така нататък. Има насърчение за всичко. Но тази сутрин аз обвинявам в името на Бога.
Брат Родослав, ако искаш нещо да кажеш по този път. Слава на Господа, братя и сестри! Искам да ви уверя в тази истина, в тази сутрин, че Бог ни говори. И нямаме уговорка с брат Симеон. Даже аз не зная като дойда тук дали ще кажа нещо, дали ще проповядвам. Но имах така една подготовка за всеки случай. Но виждам, че днес на този празник в Петдесетница, както и на всяка служба, всеки неделен ден е Божи ден, Господният ден, както са го нарекли ранните християни.
Бог работи, Бог движи нещата. И наистина Господ ни говори, братя и сестри. И Господ ни обвинява тази сутрин, че ние вече много малко четем Библията. Нека да се признаем. А пък това е основата. Това е основата. Надявам се да не сме забравили, че Христос ни е говорил и със притчи. И ни е казал, че който стои на тази канара, а пък коя е канарата? Дали не сме забравили коя е канарата? Това е Христос и това е Неговото Слово. Защото Христос казва в Матей 7 глава, чрез тази притча.
Матей 7:24
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.
Който чуе тези мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен строител, който е построил къщата си на канара. Ама ние май вече сме спрели да слушаме Божия глас. Не си отваряме библиите, не чуваме Божия глас, а да не говорим за изпълнението му. И оттам идват големи проблеми. Оттам идват наистина големите проблеми, наистина. Тая сутрин Бог ни говори, Бог ни обвинява. Ние трябва да сме щастливи, че Господ е между нас и че Той ни изобличава. Защото това е проблемът.
Оттука идват проблемите. Аз миналата седмица, по-миналата, говорих с един наш колега пастор от Дупница и човекът се е видял в чудо, всичко се разпада. Имам предвид в някои семейства от църквата му. Едно след друго семействата му почнали да се развеждат. Почнали да мислят за разводи, за подаване на молби, за раздяла. И това идва точно от тоя проблем, че вярващите, ние, вече не четем библиите, вече не се молим вкъщи. Лично нямаме общение с Бога. На второ място даже и семействата.
Нямаме една обща молитва. Мъжът с жена си, съпругът със съпругата, да имат двамата обща молитва вкъщи, да призоват Господа поне веднъж на ден. А да не говорим, че трябва и с децата, защото и децата трябва да бъдат учени. Да се молят, да уповават на Бога, пред тях е животът, ама ако не им дадем основата, Божието Слово, просто всичко се разпада. И това първо обвинение е много вярно, много правилно. Много истинно. И благодаря на Бога, че Господ ни изобличава днес.
И ни оживява в сърцата. И ние като тези от първата Петдесетница, още от сега, да почнем да се питаме какво да правим. Ние знаем обаче. Нека се попитаме, но ние знаем какво да правим. Тогава първите, може би, не знаеха. Когато Апостол Петър, чрез Святия Дух, чрез силата и помазанието на Святия Дух ги изобличи, те не знаеха какво да правят. Те разбраха, че са извършили огромен грях, като са разпнали, помазани към Господ Исус Христос. И не знаеха какво да правят.
И Апостол Петър им каза: „Покайте се! Покайте се!“ Аз днеска на Петдесетница бях решил да им говоря за съживлението, ако случайно така брат Симеон реши. И той реши, разбира се, но за съживлението бях решил да им говоря за първото съживление на Петдесетница. Но ние виждаме на Петдесетница, че съживлението дойде чрез молитвата първо. Десет дни трябваше да се молят Апостолите, преди да дойде това съживление. Тогава се изля Святия Дух. И първо с молитва, с лично общение, с ревностно призоваване на Господа.
Постоянна молитва. Десет дни. Десет дни на постоянна молитва. И тогава дойде съживлението, тогава се изля Святия Дух. Ама като дойде съживлението, то дойде с изобличението. То дойде с дух на покаяние, не само дух на някаква еуфория, на радост, както и брат Симеон каза, че ние мислим, че трябва като дойдем в църквата, да се забавляваме, да ни е хубаво, да ни е добре, да има някаква еуфория, някакво такова по-човешки разглеждано съживление. Ама истинското съживление е точно това на Петдесетница.
Когато хората бяха оживени, от Святия Дух бяха изобличени, до дъното на сърцата и на душите си бяха изобличени и просто сринати на земята, просто свалени, и хората почувстваха колко са нищожни, колко са слаби. И затова, нека да се върнем към Библията, към основата, защото при съживлението на Петдесетницата, едно от последствията, едно от последствията на слизането на Святия Дух, на това съживление, на изобличението, беше по-късно, по-късно, във втората глава „Постоянстване на апостолите“.
Те постоянстваха след това, на първо място, в поучението на апостолите. Последствието беше едно постоянство, и това в какво е? Първо в Словото Божие, в поучението на апостолите. Ние сме спрели да постоянстваме в поучението на Бога, да четем тези послания, да четем тези пророчества. И оттам идват много проблеми, нашето отклонение вече, отпадане от честотата на вярата, отпадане от духовния ни живот, от духовното ни общение с Бога, за това да не бъде.
Да не бъде. Но нека като ранните християни, нека от тази Петдесетница, изобличени да бъдем, и от днес ние да започнем. На първо място, да четем Библиите си, както в първата ни любов. Да си спомним първата любов, да поревнуваме отново за първата любов, да четем Божието Слово, да го почитаме, както казва една сестра тук, да го запаметяваме, да пребъдваме в него, както ни учи Христос. Амин. Нека сега да чуем второто обвинение и изобличение.
ВТОРОТО ОБВИНЕНИЕ: ЦЪРКВАТА НЕ СВИДЕТЕЛСТВА
Второто и третото обвинение ще ги кажа заедно, понеже е времето напред. Второто обвинение е, че църквата не свидетелства. Няма свидетелство пред невярващите. А пък именно за това дойде Святият Дух. Значи, когато Святият Дух щеше да бъде даван, вие много добре знаете, Исус Христос каза – те искаха царството, като нас. Не искаме да сме в Божието царство, да управляваме, нещо така, добра позиция, нещо такива неща. Но и те питаха: „Господи, Исус беше с тях, те бяха супер“, и те питаха: „Господи, кога ще възвърнеш на Израиля царството?“ За това имам рече: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт, но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и до края на земята.“
Деяния 1:7-8
7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Така че това е, за което ние имаме Святия Дух. Това е, за което ние имаме и петдесятна църква, и не само да не сме петдесятна, която и да е църква, която е изпълнена със Святия Дух, тя е изпълнена със Святия Дух с една цел. Не да сме някакви силни да се бием с някой, но силата е за свидетелстване. Силата е за свидетелстване. Защото Светът каза: „Натискът е върху нас“ и Той иска да ни затвори устите. И иска ние да се съобразяваме, да слушаме Неговото Благовестие, защото Светът проповядва.
Проповядва светското благовестие, проповядва греха, проповядва Неговите неща. Похотта на очите, славата на живота, похотта на плътта. Обаче ние сме призовани да бъдем свидетели. И Ранната църква, те свидетелстваха. Те на всяка ли, точно това се казва в края на втора глава, че те постоянстваха в тези неща. Те постоянстваха и точно това, за което ви насърчаваме да правим. Че трябва да продължаваме да постоянстваме в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба, в молитвите.
Деяния 2:42
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
И се казва, че Господ всеки ден прибавяше към тях ония, които се спасяваха. Но Бог ги прибавяше към тях, понеже те свидетелстваха с голяма сила. И имаха дързост. И затова ние трябва да бъдем изпълнени със Святия Дух. И всъщност това произтича от първото нещо. Как ти ще имаш сила да свидетелстваш, когато ти нямаш въобще връзка с Бог и ти нямаш изпълнение със Святия Дух? Точно затова ви казвам, обвинението е това, че не се изпълваме със Святия Дух. Значи Святият Дух, той идва обикновено като ураган. Когато идва, винаги това се вижда. Но той си тръгва леко като гълъб.
Както при Самсон. Той си мислеше: „Правиш ли компромис с греха? Правиш ли компромис с греха?“ И от третия път си казва: „Сега ще стана и ще ги скъсам“. И стана, обаче косата му беше отрязана. И той се мъчи, мъчи, обаче със човешка сила нищо не може да направи. Ние не можем също… За нас вярата не е… Да, вярата не се реже. Като се отреже вярата ни, нямаме сила. Нямаме сила.
И проблемът е срамът. Проблемът е срамът. Ние се срамуваме от Благовестието. Обаче човек, изпълнен със Святия Дух, преодолява тази пречка. Този свят ни кара да се чувстваме, да се засрамим за това, че не сме като другите. Да се засрамим за това, че сме различни. Да се засрамим от нещо за това, което се говори в света за нас. А те не се срамуват от техния грях. И затова Исус как ги нарече? „Прелюбодейно и нечестиво поколение“. Прелюбодейни ли бяха? Прелюбодейни бяха. Нечестиви ли бяха? Нечестиви бяха. А ние се засрамваме от нашия Господ. Не трябва да се срамуваме от Господ. Няма нищо срамно в Него.
Така че затова ви обвинявам: не се изпълвате със Святия Дух. Който се срамува, и Той ще се срамува от него пред Отца. Да. Исус каза: „Ако някой се засрами от Мене пред това нечестиво и блудно поколение, Аз ще се засрамя пред Отца и ангелите“. Да. Няма да го изповяда пред Отца. И същото е това, че когато ви изведат пред управители и така нататък, пред хора, които са някакви авторитетни, не мислете какво ще кажете. Защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото Святият Дух ще ви даде думи в същия момент.
Ние не трябва да се подготвяме, за да бъдем свидетели, какво ще кажем и какви речи ще произнесем. Просто трябва да кажем това, което Бог е направил за нас в живота ни. Кажете ми, не съм ли ви казал как да се прави лично свидетелство? Какво Бог е направил за мене преди, какъв съм бил преди да срещна Христос, как съм срещнал Бога и какъв е бил животът ми след това. Всеки един го знае това нещо. И трябва да продължаваме да свидетелстваме и да свидетелстваме не само с думите си, но и с живота си.
Защото това се казва в 1 Петрово, 3 глава, и това ще прочета и ще завърша с това обвинението. Вижте какво се казва: „Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте с кротост и страхопочитание на всеки, който ви пита за вашата надежда“. Това означава, че начинът, по който трябва да живеем, трябва да бъде различен, така че хората да си задават въпроси: „Защо Той е такъв?“ И да ни питат: „Каква е твоята надежда, че ти живееш по този начин?“ И ние да им благовестим. Така че нека Бог да ни помогне. Да се покаем за това, че сме спрели да благовестим. Да се покаем за това, че сме затворили устите си. Но за това е Святият Дух, че е възможно да отворим нашите усти, да ни даде дързост и да проповядваме благовестието.
1 Петрово 3:15
15 А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.
ТРЕТОТО ОБВИНЕНИЕ: НЕУЧАСТИЕ В СЛУЖЕНИЕТО
И третото обвинение е във връзка със служението. Значи, второто беше за свидетелстването и третото е за служението. Не трябва да чакате някой друг да служи в църквата. Значи, обвинението е, че всеки е оставил на другите да служат. Не трябва да чакаме други да служат. Служението трябва да бъде на всеки един, всеки един трябва да служи. Аз говорих наскоро с един брат, когато бяхме в Истанбул, и той е там, като бях да виждам турците, и казва: „Турците ще имат такъв манталитет: единственият служител е пасторът. Пасторът мете църквата, пасторът проповядва, пасторът пее, пасторът гради, строи, пасторът оправя всичко и те нищо не правят. Отиват, сядат и си стоят. Никакво участие.“ Значи, нашата църква не трябва да бъде такава. А същите ли сме? Ако сме същите, покайте се за това. Покайте се за вашето неучастие в служението. Защото аз още първи път, когато съм дошъл в църквата, не знам вече колко години, 96-та година, това беше първата проповед, която проповядах тук.
Бог е дал едни да бъдат апостоли, други пророци, други благовестители, пастири, учители, за да обучат църквата, как църквата да расте. Растението се произвежда не от пастира, растението се произвежда от тялото. Растението се произвежда от стадото. Видяли ли сте някой овчар да дава мляко? Виждали ли сте някой овчар да дава мляко? Кой дава млякото? Овците дават млякото. Значи, овчарят той може да ги води, може да ги храни, но той мляко не може да дава.
Едно дело, което се разпланира, беше само едно клонче ли да работи, или всички клонове да работят? Всички клонове да работят. Ние сме части на едно тяло. И сега всяка част допринася за растежа на тялото. Значи, апостол Павел казва това в 1 Коринтяни 12 глава, където говори за Духа отново. Всички сме кръстени в един Дух, но всички сме тялото. Не ми казвайте, пастирът е виновен, че няма хора в църквата. Вие сте виновни, че няма хора в църквата. Охо! Защото не работите, защото не служите, защото не свидетелствате, защото нямате лично общение с Господа.
1 Коринтяни 12
1 При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.
2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух.
4 Дарбите са различни, но Духът е същият.
5 Службите са различни, но Господ е същият.
6 Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг – да говори със знание чрез същия Дух,
9 на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез единия Дух;
10 на друг – да върши велики дела, а на друг – да пророкува; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
12 Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
19 И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а пък едно тяло.
21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате.
22 Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на подпомагане, на управляване, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?
31 Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път.
Аз не съм ли ви научил, че трябва да се молите, да четете Библията? Научил съм ви. Не съм ли ви научил, че трябва да свидетелствате? Научил съм ви. Не съм ли ви научил, че трябва да служите? Научил съм ви. Не съм ли ви дал видение, че трябва всеки ден да влага себе си в другите, да създава ученици, докато неговите ученици създават ученици? Дал ли съм ви видението? Дал съм ви го. Аз моята работа съм си я свършил като пастир. Разбира се, не казвам, че съм съвършен, и аз имам неща, за които аз ще отговарям пред Господа.
Обаче вие се отговаряте пред Господа за вашето служение, за вашето устояние, за вашето свидетелство. Всеки да си вземе неговите неща. Така че това е обвинението. Нека всеки да го приеме, това е лично за себе си. Лично за себе си, да. Не става това да се върне на пастири и на останалите. Абсолютно. И това сега трябва да бъде пример. Абсолютно. Няма такива разгледи, че всички сме стадо на Господа и всички трябва да служим. Точно това ви казвам.
Значи, ние казваме това нещо, че ние сме всички свещеници. Значи, това е характерното за евангелските църкви. Че ние вярваме в свещенството на всички вярващи. Всички вярващи са свещеници. И не се делим аз да бъда посредника между вас и Бога, както да кажем в някои църкви. Че свещеникът, ние ще казваме свещеника, той ще се моли за нас. Ние всички сме братя. Ние всички сме равни. Но понеже всички сме равни, всички сме свещеници, всички сме служители.
И аз не се деля на пастор и на миряни. Точно обратното. Казвам, че не трябва да се делим. Казвам, че трябва всички да работят. Но всеки има своята роля. И понеже днеска ви обвинявам, в името на Бога, за да може всеки да се покае. С любов. И казвам тези неща. Така че всеки лично да го приеме за себе си. Айде, искам да ви попитам нещо. Винаги, винаги съюзът е жената. Вижте братя, ако всеки си върши неговото. Сега трябва да го агитирам.
Давам му книжката, си я препрочитай. И да го вложим в сърце. Сега трябва да идем да го агитираме. Аз му казвам, той ме пита, какви са те равни. Това е от Господа. Чети го и го разбери. И почвам да засилвам подире му. Той човек, отвори му евангелските очи на сърцето да служава. Ставам и някой му обяснявам, кой какво иска. Към жената, към мене. Аз си го обяснявам какво е. Обяснявам. Няма защо да го карам аз да го откаже. Вижте братя, всеки има различно служение.
Тук вече, когато става въпрос за благовестието, ти имаш да кажем дарба да благовестваш. Всеки един трябва да открие каква е неговата дарба. И всички да бъдат проповедници, и всички да бъдат благовестители, и всички да бъдат каквито да са. Но всеки има дарба от Бога и всеки трябва да намери дарбата си. Да разбере каква му е дарбата и да се упражнява неговата дарба пред Господа. Ако цялото тяло, ако всеки ден вярва в Исуса, си върши служението пред Бога, тогава ние ще бъдем една процъфтяваща църква.
Нали? Това е. Точно така е, скъпи братя и сестри. И аз искам да допълня за второто и третото обвинение, защото и то е много вярно, и то е от Господа. Аз съм щастлив днес, че ние заедно сме тук, и че решихме с моята съпруга да дойдем тук, защото Бог ни говори. Бог ни говори и ние преживяваме една истинска нова петдесятна църква. Ние имаме една истинска нова петдесятна църква и тази година и можем да благодарим на Бога за това. Ранната църква беше силна, успяваща, растяща, защото имаше силата на Святия Дух за свидетелстване.
Деяния 1
1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.
6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?
7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях
11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.
13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.
15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:
16 Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.
17 Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.
18 Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите:
„Жилището му да запустее
и да няма кой да живее в него“;
и:
„Друг нека вземе чина му.“
21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,
22 като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.
24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,
25 да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.
И пророчеството на Христос за Деяния първа глава 8-ми стих се изпълни, че ще приемете, каза Той, сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в Юдея, и в Самария, и по лицето на цялата земя. Ние трябва да свидетелстваме, защото Ранната църква беше за това силна, защото беше една отворена църква за свидетелство. Беше една евангелизаторско настроена църква, която, както каза и пастора, не се срамуваше от благовестието.
Не само не се срамуваше, но и не се страхуваше, защото тогава беше още по-страшно. Ние си мислим, че днеска е много страшно да кажем, че сме евангелисти, че сме вярващи, че сме християни, че четем Библията, че се молим, че изповядваме вярата в Господа Исуса Христа, и мислим, че е много страшно, че ще ни обвинят, ще ни нарекат сектанти, ще ни презират, ще ни оплюят, ще ни оклеветят, ще искат, няма да искат да общуват с нас. Ама тогава, който кажеше, че е християнин, го грозеше смъртна опасност.
Затвор, както и апостолите бяха хвърлени и в затвора във Филипи, апостол Павел и неговия съработник Сила, те отидоха в главния град на онази провинция във Филипи, провинция Македония, тогава да свидетелстват за Исуса, да проповядват, да говорят за Исуса, да основават нова църква, да печелят нови ученици за Господа Исуса Христа. Не само, че те не се срамуваха, но те и не се страхуваха. Те бяха хвърлени в затвора във Филипи. Даже тъмничният началник им беше много съвестен така и за да се застрахова, ги хвърли в по-вътрешната част на тъмницата, най-вътрешното.
Но те пееха и там, и хвалеха Господа. И знаете какво стана, да не ви преразказвам, четете си Библията. Припомнете си какво пише в Деяния на апостолите 16 глава по целия този случай. За насърчение, за домашно. От днес, така ще решим. Да започнем да си четем Библиите, да се молим пред Бога, да възстановим нашите лични отношения пред Бога, да възстановим семейния олтар, не само нашите лични, но и нещо повече. Заедно със съпругите ни, заедно с нашите партньори в семейството и с децата.
Направете го това нещо и Бог ще ви благослови. Няма друг начин, няма друго спасение. И тогава, като се изпълним със Святия Дух, Бог ще ни даде сила за свидетелство. И ще свидетелстваме, няма да се чудим. Какво да му кажа на този човек? Ама какво да му кажа? Той дали ще ме предаде? Ще приеме? Дали ще ме подиграе нещо? Не! Когато имаме сила за свидетелстване, няма да мислим. От Святия Дух ще ни идва. Какво да му кажем? И така беше първата любов, нали, скъпи братя и сестри?
Така беше. Бяхме ревностни, четяхме Библиите си, молихме се и даже искахме, търсехме случая някъде да кажем нещо за Исуса, пък сега като че човек става в обратното. Кривим се, мълчим си, така свиваме се и се чудим как да кажем и какво да кажем. Но как се обърнаха нещата? Дайте да видим. Бог не изобличава днеска мен, защото не Го търсим вече, защото не четем Библиите си и вече сме забравили, нямаме и тая сила да свидетелстваме и на себе си, на собствените си сърца и души, да не говорим на другите, да им кажем нещо за Исуса.
А трябва ние да се молим даже, аз знам, че всички ще кажат: „Ама ние вече сме им казали правда“. Ние сме им казали на всички, на съседи, на близки, на роднини, на деца, на внуци, на правнуци, на всички ние сме им казали за Исуса. Добре, ама пак им кажи. Добре, че си им казала, че си им казала, ама моли се отнес Бог да те срещне с други, които не са чули. Тук целия квартал да чуе за Господа и да се напълни църквата. Тогава ранните християни свидетелстваха, бяха отворени, бяха безстрашни, с риск за живота си дори и Господ прибавяше.
По времето на Реформацията, друго насърчение ще ви кажа, по времето на Реформацията, след Мартин Лутер там с още от XVI век, когато настава Реформацията, настава едно огромно съживление в Европа, вече сме членове на Европейския съюз, ама тази Европа се е родила от Реформацията, от свидетелството за Исуса. И това съживление е било голямо и протестантската църква е била силна, успешна, до наши дни защото тя продължава, защото ранните тогава протестантски църкви и реформаторите са били отворени за евангелизаторство.
Те са излизали на площадите и са проповядвали и в морските градове, на докерите, отиват на докерите да проповядват и настават големи съживления, кръчмите се изпразват, бизнесмените и кръчмарите се виждат в чудо, защото всичко загива, бизнеса им с алкохола и с кръчми и с публичните домове се изпразват също и става страшно и започват гонения тогава. Да знаем, аз това исках да го говоря и днеска, и то е в унисон с това, към което Господ ни води, че съживлението идва с покаяние и след молитва, с дух на покаяние и след това последствията са постоянство в поучението на апостолите, в преломяването на хляба, днеска ще има и Господна вечеря, постоянстваха в общението един с друг, събиранията не ги оставяха, не си намираха извинения: „Абе днеска няма да идвам на църква, днеска няма да идвам на молитвеното. Ай, тук ще си копам градинката. Има много работа“.
Не оставяха събиранията си, постоянстваха в общението, но после дойде гонението. Да знаем, че като дойде съживление, като дойде ревност, като почнем да свидетелстваме, да не се отчуждаваме, ще дойде и гонение, ще дойде атаки от дявола, но това да ни не смущава, ние ще имаме силата за свидетелство още по-силно. Искам потвърждение на тези думи да ви прочета и Второто послание на апостол Павел към Тимотея, първата глава, седмият стих.
2 Тимотей 1:7
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мен, затворник за Него, а участвай във страданията за благовестието по силата, дадена от Бога. Днеска е Петдесетница. Да си припомним, че Бог не ни е дал дух на страх, а дух на любов, на сила и себевладение. Дух на сила за свидетелстване, за Възкръсналия Господ и Спасител Исус Христос. И за третото обвинение – да служим на Господа. Любезни във Господа, да Му служим. Апостол Петър в първото си послание, в четвъртата глава, десетия стих, казва:
1 Петрово 4:10
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.
Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божиите слова. Ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави във всичко Бог, чрез Исус Христос, на Когото е славата и господството до вечни векове. Според дарбата, която всеки е приел, казва апостол Петър. Значи всеки от нас, ако сме истински вярващи и сме приели Христос и сме приели Святия Дух с Него, значи сме приели и дарба. Апостол Петър казва: „Според дарбата, която всеки е приел“.
Не едни са приели дарба в църквата, други не са приели. Няма такова нещо. Според Божието Слово всеки вярващ е приел някаква дарба от Святия Дух. И според тая дарба, както и брат Симеон казва, трябва да се молим Бог да ни разкрие тая дарба. Каква е нашата дарба? Нашето предложение, разбира се, е всички да свидетелстваме. И както и братът се притеснявам, аз сега като му дам какво да… Виж сега брат, и всички вие, братя и сестри, нашата задача не е да спасяваме хората. Това е Божие дело. Бог спасява. За човекът се казва, Христос това е невъзможно. Но за Бога всичко е възможно. Бог е Който спасява душите. Ние не ги спасяваме. И нашата задача не е да ги спасим, да ги завлачим тук, да дойдат на църква, да паднат на колене пред Бога. Това е Божието дело. Това е… Бог ще свърши тая работа. Бог ще изобличи света за грях, за правда и за съдба. Но нашето задължение и дълг пред Бога е да свидетелстваме. Това е нашата задача.
Не да ги спасяваме, а да им свидетелстваме. А Бог ще ги съди и ще ги изобличи и ще ги спаси в името Христово тия, които се покаят пред Него и които приемат нашето благовестие. Затова да благовестваме. А в църквата всеки да служи според дарбата, която е приел. Ние не служим. Ние чакаме на пастора да свърши всичко. Ама всеки е приел някаква дарба. Всеки. Аз ви благославям всеки да открие от църквата тук, от Долно Езерово, Бургас, да се открие дарбата. И да стане ревностен да служи на Господа един на друг. Ние трябва един на друг да си служим. Не само пасторите да ви служат на вас, а вие да ни служите по никакъв начин на нас. Трябва един на друг. Нали така? Един на друг трябва.
Много е задено, много е сред висша. И някак ставаме тромави. Амин. Всеки да бъде изобличен от едно такова слово. Че Бог ни е дал… Нали? Притчата за ония таланти там. Помнете се и нея. Четете Библиите. Забравяли сме и тия работи. Притчата за талантите. Бог на всеки е дал талант. На всеки. И един ден, както брат Симеон сънува, заставаме пред Божия съд и ще пита: „Ти какво направи с твоя талант? Какво послужи на църквата? Ти какво направи с твоя талант? Ама Господи, аз никакъв талант не си ми дал. Така ли? Ти чете ли си Библията, че не съм ти дал? Ами още така. Какво казва апостол Петър? Според дарбата, която всеки е приел. Значи всеки. Дал съм на всички, ще каже Господ. И на тебе съм дал. Какво направи с таланта? Служи ли на църквата или го зарови в градинката? Там, в дворчето“.
МОЛИТВА
О, Боже, прости ми. Прости ни, Господи, и благодарим Ти за това изобличение днес. И помогни ни да Ти служим. Защото последно време е трудно време, усилно време. Но Ти си с нас. Дай ни Петдесетница истинска. Дай ни съживление, Господи. Помогни ни, Боже, да постоянстваме по учението на апостолите, преломяването на хляба, в общението да не оставяме събиранията си.
В общението един с друг, в насърчението ни един с друг. И в молитвите. Молитвата в църквата, личната молитва с Господа, семейната молитва със семейния олтар. И тогава нова Петдесятница ще имаме и ново съживление в България и в нашия град. Амин. Благодаря на пастор Родослав Киряков за потвърждението в тези неща. Понеже някой се оплаква, че аз съм много мек като пастор, чакам тази страничка да ви обвиня малко. Така че не ми се сърдете, но истината наказва.
И мисля, че това в същност са неща, които Словото ги говори. Първо, ние трябва да имаме личната връзка с Бога. Второ, всеки трябва да свидетелства и това е отговорността на всички. И трето, всеки да служи и това също е отговорността на всички. Така че това са неща, които не съм ги си измислил аз, защото съм против вас, напротив, всички ви обичам. Но това е нещо, което мисля, че ако го приемем сериозно, всеки да застане пред Господа, да отговори пред Бога по тия въпроси.
И ако всеки се замисли, защото има хора в църквата, които в същност изпълняват тия неща. Има хора в църквата, които имат личното си време с Бога. Има хора в църквата, които благовестват и не спират да свидетелстват. Има хора в църквата, които изпълняват служението, защото ако нямаш такива хора, въобще няма да имаш църква. Но аз говоря за тези, които не са пораснали дотам или са пораснали, обаче след това са били по някакъв начин отклонени.
1 Коринтяни 6:19
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
Виждате, тези въпроси относно връзката ни с Бога, относно свидетелстването ни и относно служението ни не са нещо, което ние правим един вид от наше лично благоволение към Бога. Видите ли, аз да направя добро на Бога, че Той има нужда нещо от мене да Му послужа или да Му се помоля, или да Му почета малко Библията, или да се свидетелствам за Него. Ние сме Негови. Ние сме Негови. Той ни е купил. Ние не сме свои си. Така че проблемът е, когато ние вземаме от Неговото, това време, което ни трябва да дадем за Него, ние крадем от Него, крадем от времето за нас, крадем парите, които трябва да дадем на Него за нас, крадем талантите, които трябва да дадем за Него за нашите други неща.
Така че нещата не са, че ние един вид правим добро на Бога, но нещата са, че ние не даваме на Бога това, което е Негово.
Матей 16:24
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
И тогава ще кажа учениците си: ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек? Ето това са нещата, че ви казвам. Ще ви така обещая точно с тия думи. И ви казвам: какво ще се ползва човек, ако спечели целият свят? Хубаво, ви тръгвате. Правите си вашите неща. Оставяйте Бога, оставяйте служението, оставяйте свидетелството. Вървете си вашите неща. Ще спечелите целият свят. Целият свят? Дори да спечелите целият свят, макар че няма да спечелите целият свят, но дори да спечелите целият свят, а какво ще се ползва човек, ако спечели целият свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек замяна за живота си?
Така че в същност тук става въпрос за живот и смърт. И аз ви говоря за нашите приоритети. Кое е на първо място в живота ни? От това зависи всичко. Кое е на първо място в живота ни? Дали на първо място търсим Божието царство? Или на първо място търсим собственото си благополучие? Но ние не сме свои си. И така, ще имаме и Господна вечеря.