ТВОЯТА ВЯРА ТЕ ИЗЦЕЛЯВА – (Лука 8:43-48)

Лука 8:43-48

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

Тази жена страдаше от неприятна болест. Това, което Лука нарича кръвотечение, е било най-вероятно смущение в менструацията. Тя страдаше от това заболяване за един прекалено дълъг период. Казва се 12 години. Тя беше търсила изцеление. Беше ходила по лекари, беше давала пари за лечение до момента, в който беше се продала и къщата, и всичко, което имаше. До момента, в който не остана нищо.

Марко 5:26

26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

С други думи, тя беше търсила помощ от медицината, но нито един лекар не беше успял да ѝ помогне. Това, че жената страдаше от кръвотечение или менструално смущение, я правеше да бъде ритуално нечиста според закона. Тя не би трябвало да бъде въобще на обществено място, според закона тя не би трябвало да бъде сред тълпата, а отделена.

Левит 15:19-27

19 Онази жена, която има течение и течението от тялото ѝ е кръв, да бъде нечиста седем дни; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта.
20 Всяко нещо, на което е лежала в нечистотата си, ще бъде нечисто; също и всяко нещо, на което е седнала, ще бъде нечисто.
21 Всеки, който се допре до постелката ѝ, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.
22 Всеки, който се допре до нещо, на което тя е седнала, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.
23 И ако има нещо върху постелката или върху това, на което тя е седнала, и той се допре до това нещо, ще бъде нечист до вечерта.
24 А ако някой легне с нея и кръвотечението ѝ дойде на него, ще бъде нечист седем дни; и всяка постелка, на която той би легнал, ще бъде нечиста.
25 Ако някоя жена има кръвотечение за много дни, извън периода на месечното си неразположение, или ако има течение за по-дълго от обичайното време на месечното си неразположение, то през всички дни, когато тече нечистотата ѝ, тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си неразположение.
26 Всяка постелка, на която лежи през цялото време на течението ѝ, ще бъде като постелката, на която лежи по време на месечното си неразположение; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто, както по време на месечното си неразположение.
27 Всеки, който се допре до тези неща, ще бъде нечист; нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и да остане нечист до вечерта.

Така че тази жена, за която се говори, която имаше кръвотечение 12 години, тя беше 12 години нечиста. Всяка постелка, на която лежи през цялото време на течението ѝ, ще бъде както постелката, на която лежи в обикновеното си нечистота. И всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто както с нечистотата на обикновеното си нечистота. Всеки, който допре до тези неща, ще бъде нечист. Нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода и да бъде нечист до вечерта. Може би поради това, че тя много добре знаеше състоянието си и знаеше и закона, че тя не трябва да бъде на това публично място, защото всеки, до който се допреше, ставаше нечист.

Затова тя се приближи при Исус крадешком, без да е видяна, но опитва се да се скрие сред тълпата. И тя се допря до полата на дрехата му. Тя дори не се допря до него, но до полата на дрехата му. Тя не говореше на Исус, не му обясняваше надълго и нашироко от каква е болна, нито пък принасяше някакви дълги и красноречиви молитви. Тя не се докосна дори и до него, но се допря само до полата на дрехата му. В този момент, обаче, нещо се случи. Силата на Святия Дух излезе от Исус и я изцели.

Исус дори не я видя, но той усети, че нещо се случи. В стих 46 четем: „Но Исус каза, някой се допря до мене, защото аз усетих, че сила излезе от мен“. Вижте, това не беше първият случай, в който Господната сила излизаше за изцеление от Исус. Исус знаеше какво е усещането. Той каза: „Аз усетих“.

Лука 5:17

17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява.

Исус беше Бог и човек. Той беше Бог, но в същото време, докато беше на земята, той беше човек. И като човек, неговото служение беше служение на човек, изпълнен със Святия Дух. Затова, когато той беше на около 30 години, отиде и се кръсти от Йоан в реката Йордан. И тогава при кръщението, Божието слово ни казва, че Святият Дух дойде върху него. Не че преди това Святият Дух не беше върху него, защото той преди това беше роден от Духа, той беше заченат от Святия Дух. Но след кръщението Духът дойде върху него със специална сила за служение и за вършене на чудеса. И Лука ни казва, че силата от Господа беше с него да изцелява.

Лука 6:19

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

Божията сила е нещо, което се усеща. Исус усети как силата излезе от него. Хората усещаха как силата влизаше в тях. Тази жена усети, че когато се допре до полата на дрехата на Исус, сила излезе от него и влезе в нея. И в същия момент тя се почувства здрава и изцелена. Слава на Бога!

Когато Исус каза на тази жена: „Дъще, твоята вяра те изцели“, с тези думи Исус ни разкри и той ни показа, че един от начините, по който човек може да получи божествено изцеление, е чрез вяра. Разбира се, както се вижда от самия разказ, това, което изцелява, не е вярата сама по себе си, а Божията сила. Лука ни разказва какво се случва и се казва, че жената отиде, тя се допря до полата на дрехата, сила излезе от Исус и я изцели. И тогава обаче Исус обобщи всичко това с тази фраза: „Твоята вяра те изцели“.

С тези думи Исус показа как се случи това чудо, че то стана в отговор на Божията сила. Вярата е едно субективно, зависещо от човека условие за отключване на действието на Божията сила. В Евангелията Исус използва фразата „Твоята вяра те изцели“ редица пъти.

Матей 9:22

22 А Исус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И в същия час жената оздравя.

И се казва „И от същия час жената оздравя“. В Марко 5:34 е същият случай, защото случаят, който е описан в Лука, е описан също и в Матей, и в Марко. В Марко се казва: „А Той рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си“.

Марко 5:34

34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

В Марко 10:52 е случаят с Вартимей. Исус му рече: „Иди си, твоята вяра те изцели“. И той веднага прогледа и тръгна подир Него по пътя.

Марко 10:52

52 А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.

В Лука 7:50 е грешницата в дома на Симон Фарисея. И рече на жената: „Твоята вяра те спаси, иди си с мир“.

Лука 7:50

50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

В Лука 8:48 е нашият случай. Също в Лука 17:19 там, където се говори, че Исус изцели десетимата прокажени. И единият от тях, който се върна да Му благодари, се казва в Лука 17:19 и рече му: „Стани и си иди, твоята вяра те изцели“.

Лука 17:19

19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Също в Лука 18:42 един слепец, най-вероятно Вартимей. Исус му рече: „Прогледай, твоята вяра те изцели“. Нека си кажем: „Твоята вяра те изцели“.

Лука 18:42

42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели.

ТВОЯТА ВЯРА ТЕ ИЗЦЕЛИ

„Твоята вяра те изцели“. Повтаряйки толкова пъти тази фраза „Твоята вяра те изцели“, Исус подчерта важността на вярата в нашите взаимоотношения с Бог. Другото нещо, което е важно тук, е че глаголът „сесокен“, чиято основна форма е „созо“, има двойно значение. Думата „изцели“ на гръцки, формата на тази дума е „созо“. Може да запомните тази дума „созо“ с града, който е близо до Бургас. Как се казва? „Созопол“. Значи „Созопол“ означава „град на спасение“.

Думата „полис“ означава „град“, а „созо“ означава „спасение“. Така че „Созопол“ е „градът на спасението“. Но тази дума „созо“ може да означава както „спасение от вечна смърт“, така и „спасение от болест“, или „освобождение от демони“, или „божествено изцеление“. В повечето от случаите, в зависимост от непосредствения контекст, във всички тези пасажи, които прочетохме, неговото значение е „физическо изцеление“, а не „духовно спасение“. Единствено в Лука 7 глава, с онази грешница, където Исус казва: „Твоята вяра те спаси“.

Това беше „духовно спасение“. Всички други случаи се казва „Твоята вяра те изцели“. И това се отнася само за физическото оздравяване. Както и в случая с тази жена с кръвотечението. Когато Исус казва „Твоята вяра те изцели“, Той има предвид физическото оздравяване, а не вечното спасение от греха. Важното в случая е, че фразата „Твоята вяра те изцели“ говори за едно изцеление, което е съвършено и завършено. Жената с кръвотечението може да бъде пример за нас в много отношения.

Тя знаеше, че Исус е изцелявал други. И тя искаше Той да изцели и нея. Тя можеше да използва много извинения. Можеше да си намери много извинения, за да не освободи вярата си и да не се докосне до Исус. Можеше да каже: „Тълпата притиска Исус отвсякъде, аз няма как да се промъкна“. Можеше да каже: „Нищо не ми е помагало в продължение на 12 години, сега пък Исус ли ще ми помогне?“. Можеше да си каже: „Аз не съм някаква важна личност, която да заслужава Исус да ѝ обърне внимание“.

Можеше да си каже: „Исус бърза, Той е на път да възкреси дъщерята на Иаир, аз не трябва да Го забавям“. Ако искаше, тази жена би могла да си намери редица извинения, за да не се докосне до Исус. Но тя не позволи на нищо да застане на пътя ѝ. Тя имаше вяра. И нейната вяра беше решителна вяра. Веднъж взела решение, тя даде всичко от себе си, за да го изпълни. Както вече видяхме, изцелението чрез вяра не беше изолиран случай в Евангелията. Други примери, при които Исус препоръча вярата на хората, които се обръщаха към Него, бяха стотникът, който застъпи пред Исус за болния си слуга.

Исус каза за него: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Двамата слепци, които са споменати в Матей 9:29, а също и сирофиникийката, която се застъпваше за дъщеря си, в Матей 15:28, тогава Исус в отговор рече: „О, жено, голяма е твоята вяра, нека ти бъде според желанието ти“, и дъщеря ѝ оздравя в същия час. Слава на Бога! Един от начините за изцеление е чрез вяра. Коментарът на Исус в Лука 8:48 „Твоята вяра те изцели“, както и други подобни пасажи, в които се препоръчва вярата на онези, които идваха при Исус, ни дава повод да смятаме, че Бог се радва на вярата и реагира в случаите, в които вижда вяра от наша страна.

Матей 9:29

29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.

Матей 15:28

28 Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.

Ако в отговор на вярата на жената с кръвотечението Той освободи силата Си и я изцели, то Той ще откликне на нашата вяра. Ако имаш вяра, че Господ ще те изцели, ти ще имаш чудо в твоя живот. Когато четем разказа за нейното изцеление, това ни кара не само да се зарадваме за нейното изцеление, но също да си припомним, че нашата вяра също може да отключи чудо в живота ни. Слава на Бога! Вижте, вярата е основополагаща в отношението ни с Бог. В Евреи 11:6 се казва: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога“.

Евреи 11:6

6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

Защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. Вярата в Бог включва две неща. Първо – увереност, че Бог съществува, въпреки че е невидим. Никой никога не е видял Бога, се казва в Словото. Но ние вярваме, че Той съществува. И второ – увереност, че Той не само съществува, но Той е жив и действен. Той възнаграждава тези, които Го търсят. Кои са тези, които Го търсят? Тези, които се молят. Ние търсим Бога чрез молитва. С други думи – убеждение, че Бог отговаря на молитвите, които ние отправяме към Него. Ако ние вярваме в Бога, ние ще вярваме, че Той съществува и ние ще вярваме, че Той отговаря на молитвите ни.

Ако вярата е толкова важна, то какво представлява тя? Какво е вяра? Определение за вяра намираме в началото на тази 11 глава, в първи стих. Там се казва: „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме. Убеждение за неща, които не се виждат“.

Евреи 11:1

1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

В Новия Завет думата „вяра“ има редица аспекти или страни. Изразява се в различни неща. Авторът на посланието към евреите разпознава всички тях. Въпреки това, значението на думата „вяра“ в посланието към евреите следва да се разглежда главно в контекста на 11 глава на това послание. В тази 11 глава се говори за героите на вярата. И това, което е общото помежду им, е че те полагат тяхното безапелационно упование в Бог. Независимо от техните изпитания и неблагоприятни обстоятелства. Те триумфират поради 100%-ото си упование в Бог. Като започнем с Ной, с Авраам, патриарсите, Исус Навиев и така нататък, Даниил и пророците. Вярата се занимава с невидими неща. Ние казваме: Бог е невидим. И не само Бог, но и Неговите обещания, много често са обещания, но те не са се случили. Те не се виждат. Така че вярата се занимава с невидими неща, с неща, които не се виждат и не могат да бъдат видени. Божията сила не се вижда с физическите очи. Но това, че тези духовни неща не се виждат, не им пречи да бъдат реални.

Независимо, че не се виждат, те са реални. Съществуват реалности, за които нямаме материално доказателство. Но това не ги прави по-малко реални. Вярата ни помага да осъзнаем, че те съществуват и въпреки че ние нямаме друго нещо, което да свидетелства в полза на тяхното съществуване, освен Божието Слово, вярата ни дава истинска и достатъчна сигурност за това, че те съществуват и че те са реални. Така че вярата се занимава с неща, които са невидими, но реални.

Ние сме убедени в тяхното съществуване и в тяхното изпълнение. Защо? Защото Бог е казал, че те ще се случат. Вярата е очакване, че нещо ще се случи. Но това очакване не е 50 на 50 или дали ще се случи, дали не, не съм сигурен. Но вярата е очакване със 100% сигурност, че то ще стане. Вярата дава същественост на нещата, за които се надяваме. Вярата е свързана с нещо или по-скоро с някого. И този някого, с когото вярата е свързана, е Бог.

Вярата е доверие в Този, Който е казал нещо, че Той ще го изпълни.

Римляни 10:17

17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Това твърдение изразява главната идея на тази част от посланието. Хората се нуждаят да чуят благовестието за спасение в Христос, за да повярват в Него. По-напред се казва: „Как ще прозоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? И как ще чуят без проповедник?“ Така че вярването е от слушане – проповедникът говори, а слушането е от Христовото Слово.

Вярата не откликва на вакуум, на празнота. Вярата не е сляпа. Вярата трябва да има нещо, за което да се хване. И това, за което вярата се хваща, е Божието Слово, Божиите обещания, благовестието за Исус Христос. Къде можем да намерим това произвеждащо вяра за божествено изцеление послание днес? В Библията. За нас Христовото Слово се съдържа както в Новия Завет, така и в Стария. Защото и в Стария Завет имаме стихове, които ни говорят за божествено изцеление.

Исая 53

1 Кой е повярвал в известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господня?
2 Защото израсна пред Него като клонка
и като корен от суха земя;
нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме,
нито красота, за да Го желаем.
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме като овце,
отбихме се всеки в своя път;
и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си
и не отвори устата Си;
както агне, водено на клане,
и както овца, която не издава глас пред стригачите си,
така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд беше грабнат;
а кой от Неговия род разсъждаваше,
че беше изтръгнат отсред земята на живите
поради престъплението на Моя народ,
върху който трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
но след смъртта Му – при богатия;
защото не беше извършил неправда,
нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал;
когато направиш душата Му принос за грях,
ще види потомството, ще продължи дните Си
и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина
чрез знанието им за Него
и Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите
и Той ще раздели плячка със силните,
защото изложи душата Си на смърт
и към престъпници беше причислен,
и защото взе на Себе Си греховете на мнозина
и ходатайства за престъпниците.

За да бъде стабилна нашата вяра, трябва да стъпва върху конкретна глава и стих от Божието Слово, в който Бог ни обещава изцеление. И това нещо да оживее в нас. И именно тук, в оживяването на вярата в сърцето ни, изключително важна роля има не само чуването на Божието послание, но също и нашето приемане и уповаване в него. Божието Слово, Божиите обещания, благовестието са необходими, но не и достатъчни условия за вяра.

Те са необходими, но не и достатъчни условия за чудо. Погрешно е да считаме, че навсякъде, където Христовото Слово се проповядва, вярата автоматично ще го следва. За съжаление не е така. И доказателство за това е поведението на евреите, описано в същия този пасаж в Римляни 10 глава. Да, те наистина чуха благовестието и го разбраха, но чуването на благовестието не е същото като повярването му и не води автоматично към спасителна вяра. Спасителната и истинна вяра е решение, което всеки човек трябва да вземе сам за себе си.

Вярата, за това казахме, е нещо субективно. Нещо субективно означава, че то зависи от всеки един човек поотделно. Онези, които са непокорни и опаки, могат да откажат да вярват, дори когато виждат ясно представените факти.

Римляни 10:18-21

18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са:
„По цялата земя се разнесе гласът им,
и думите им – до краищата на вселената.“
19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва:
„Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ;
с народ непросветен ще ви разгневя“;
20 а Исайя се осмелява да каже:
„Намерен бях от онези, които не Ме търсеха;
явен станах на тези, които не питаха за Мен“;
21 а за Израил казва:
„Простирах ръцете Си цял ден
към народ непокорен и опак.“

„Но казвам, те не са ли чули?“ Наистина, чули са. Става въпрос за евреите. Те са чули. „По цялата земя излязъл гласът им, думите им до краищата на вселената.“ Става въпрос всъщност, може би в 18 стих, не за евреите, а за всички хора, защото този цитат, който е тук, е от Псалм 19. За това, че небесата разказват славата на Бога и творенията Божии изявяват делата на ръцете Му. И се казва, че техният глас е излязъл по цялата земя и думите им до краищата на вселената. Затова хората са без извинение. В 19 стих обаче се казва вече конкретно за Израил. Но пак казва: „Израил не е ли разбрал?“ Разбрал е. Защото Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с ония, които не са народ. С народ неразумен ще ви разгневя.“ А Исая се осмелява да каже: „Намерен бях от ония, които не Ме търсеха. Явен станах на ония, които не питаха за Мене.“ Това бяха езичниците и ние, слава на Бога. А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към люде непокорни и опаки.“ Така че евреите, въпреки че чуха Божието Слово, те нямаха вяра.

Така че вярата идва от слушане и слушането от Христовото Слово. И това е необходимо условие, защото без него не можем да имаме вяра. Но за да можем да имаме вяра, ние трябва не само да чуем Словото, но ние трябва да го приемем. Да го повярваме. Така че за да имаме вяра, трябва да се изпълнят и двете условия: и необходимото – да чуем Божието Слово или благовестието, и също така достатъчното условие – да приемем Божието Слово, да го повярваме и да го приложим лично за себе си. Ако се казва в Божието Слово, че Той понесе болестите ни и със немощите ни Той се натовари, ние трябва да вземем това Слово и да кажем: „Той понесе моята болест, затова аз нямам нужда да я нося. Затова, в името на Исус, аз съм изцелен.“

МОЛИТВА

Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Господи, дай ни тази сутрин ние да имаме не само необходимото, но и достатъчното условие за изцеление. И ние не само да чуем Словото Ти, но да го приемем в сърцето си и да го приложим лично за себе си. Както, Господи, онази жена с кръвотечението, която чу, че Ти си изцелил и другите, че сила от Тебе излизала, за да изцелява, и те са се допирали до Тебе и всички, които са се допрели до Тебе, са били изцелени. Когато тя чува за Тебе, Исусе, тази жена е повярвала, че Ти си Божият Син, че Ти си Бог, че за Тебе няма невъзможно нещо. И затова тя си е казала: „Ако само се допра до полата на дрехата Му, тогава ще оздравея.“ И Господи, когато тази вяра си проправи път и се докосне до Теб, това отключи Твоята сила Божия и тази жена беше изцелена. Господи, ето тази сутрин ние желаем Ти да докоснеш нас. Халелуя! Господи, дай на всеки един, който е тук, да повярваме в Тебе, че Ти си Изцелител, че Ти си същият вчера, днес и до века, че Ти възкръсна от мъртвите, че тази сутрин Ти си тук между нас. Господи, сега, когато участваме в Господната вечеря, дай ни да повярваме, че когато ние ядем от този хляб и ние пием от тази чаша, ние имаме общение с Тебе. Ние се докосваме до Тебе, както Твоето Слово казва, че онзи, който се съедини с Господа, той е един дух с Него. Ето тази сутрин, Господи, ние желаем да бъдем един дух с Тебе. Ние желаем да се докоснем до Тебе. И нека, Господи, Твоята изцелителна сила да излезе, да премине през нас и да ни донесе съвършено изцеление. В името на Исус. Амин.