Битие 1:1-2:3
Вчера гледах едно предаване по “Discovery” (канал за научно-популярни филми) в което се говореше за най-великите открития на двадесети век. Не го хванах от началото, но от там откъдето го гледах разбрах, че най-великото откритие за 60-те е бил лазерът. Неговото приложение е твърде широко в компютърната индустрия и в медицината, особено в очната хирургия. Откритието на 70-те години е персоналния компютър. Той промени начинът ни на живот и общуване. Откритието на 80-те е изкуственото сърце, което дава възможност за продължаването на човешкия живот. Откритието на 90-те е клонирането – копиране на генетичната информация на дадено животно. Когато това се случи, овцата Доли стана известна по целия свят. Поразяващ е факта, че такова клониране може да се осъществи дори от клетка на животно, което е вече мъртво. Все още не е известно да е клониран човек, но и това не е изключено. По този повод бих искал да ви разкажа следното:
ДОБРАТА СТАРА ПРЪСТ
Един ден група изтъкнати учени се събрали и решили, че човекът вече е поел уверено по своя път и повече няма нужда от Бог. Така че, те избрали един от тях да отиде и да Му каже, че са приключили с Него.
Ученият се изкачил при Бог и казал: “Боже, решихме, че повече не се нуждаем от Теб. Дойдохме до момента, когато вече можем да клонираме дори хора и да правим много научно-технически чудеса. Затова, защо просто не си отидеш и не изчезнеш от живота ни?
Бог слушал много търпеливо и любезно. След като учения свършил с речта си, Бог казал: “Много добре, какво ще кажете за това? Нека да направим едно състезание по правене на хора.” На което учения отговорил: “Добре! Чудесно!”
Но, Бог добавил “условието ще бъде да правим хората по същия начин, по който аз създадох Адам в добрите стари дни.” Ученият казал: “Добре, няма проблем!”, навел се и грабнал една шепа пръст. Бог го погледнал и казал: “А, не, не! Не вземай от моята пръст, вземи си от твоята!”
Въпреки огромния си напредък, човек все още работи с това, което Бог е създал, не може да сътвори дори една шепа пръст.
Бог е вечен, всемогъщ и мъдър. Светът, който Той създаде за нас е свят на разнообразие, красота и изобилие – един земен рай.
Как Бог създаде света? Защо създаде човека? Отговорите на тези въпроси намираме в първите две глави на Битие.
КНИГАТА БИТИЕ
Оригиналът на книгата Битие е написан на староеврейски. На този език заглавието на книгата е “Берешит”, което значи “В начало”. Това заглавие следва юдейския обичай книгите да се именуват по началните им думи. Когато през трети век петокнижието (на еврейски “тора”) било преведено от староеврейски на старогръцки, заглавието на Битие е било преведено като “генезис”. Тази дума означава “произход, източник или генерация”. Заглавието е добро, понеже Битие е книга за зараждането на много неща -природата, човека, греха, Божия народ и т.н. Поради това Битие е много важна за разбирането на състоянието на нещата в днешния свят.
Как се помества Битие в цялостната картина на Библията и в развитието на Божието откровение? Като първа книга Битие дава основата за всичко, което следва. Въпреки, че Битие е разказвателна по своя характер, тя е неделима част от Мойсеевия Закон. Служи като въведение за моралния кодекс, който намираме в останалите четири книги на петокнижието, а също и към историята и доктрините, които следват по-нататък в цялата Библия. Някои от първите образи в тази книга се повтарят в последната книга на Библията – Откровение. Там отново се говори за Вавилон, “старовременната змия”, дървото на живота – все неща, които ни напомнят за едемската градина и човешката история преди потопа.
Книгата Битие се дели на две части – глави 1-11 се занимават със света като цяло, а глави от 12 до 50 – с патриарсите, прадедите на Божия избран народ. От първите две глави на Битие научаваме за доброто и съвършеното Божие творение, а в глави от 3 до 11 как то бива опетнено от бързото и задълбочаващо се грехопадение на човека. Грехът ескалира (увеличава се все повече и повече) и стига до своя връх в историята за Вавилонската кула. Но в 12 глава нещата се променят. Бог призовава един верен човек. В Авраам и неговото семейство започваме да виждаме разрешението на проблема с греха за целия свят. Битие 1-11 е като един пролог на цялата книга, като едно въведение, което ни подготвя да разберем защо Бог избира един човек и неговото потомство, за да изпълни целта си.
Каква е аудиторията за която първоначално е написана книгата Битие – Израил на път към обещаната земя. Каква е целта на книгата? Да подготви израилтяните да живеят по Божията воля в Ханаан. Каква е духовната опасност, която ги грози в Ханаан? Да се смесят с тамошните народи и да приемат техните религии и практики.
Всички други народи са политеистични, т.е., вярват в съществуването на множество богове. За разлика от тях, Божия народ трябва да бъде монотеистичен – да вярва само в един Бог – Създателят на небето, земята и всичко, което е всред тях. Книгата Битие е писана към хора, които са на път да се срещнат с фалшивите вярвания на ханаанците и да ги приложат в живота си.
За разлика от израилтяните днес ние се сблъскваме с други въпроси: Има ли Бог? Въобще, съществува ли някакъв Бог или всичко е плод на случайности? Вярна ли е еволюционната хипотеза? Наистина ли човекът е произлязъл от маймуната? Но това не са въпросите на които са имали израилтяните след Изхода от Египет. Затова трябва да бъдем много внимателни да не четем Битие, като че ли Мойсей е седнал да напише опровержение на Дарвиновата теория за еволюцията. Преди да приложим която и да е част от Божието Слово в живота си, ние трябва да я разберем в нейния културно исторически и литературен контекст.
ПЪРВИЯТ АКТ НА ТВОРЕНИЕТО
1 В начало Бог създаде небето и земята.
В един свят на политеизъм, Битие издига идеята за монотеизма. В езическите митове за сътворението имаме множество богове, които са във война помежду си. Всред тях няма краен морал. Напротив, често самите те са сексуално неморални. В Битие 1 глава ние не четем за друг Бог, освен един. Това е много различно от разказите за сътворението, които имат другите народи.
* Според езическите народи слънцето, луната, звездите и морските чудовища са мощни богове. В Битие 1 те са просто творения. В библейския разказ даже не се споменават думите “слънце” и “луна”. Те са избегнати, защото за древния езически читател те биха могли да означават, че Елохим е създал богът-слънце и богът-луна. Вместо това слънцето и луната са наречени “по-голямото светило” и “по-малкото светило”. Те не са божества, а просто знаци за показване на времената. За звездите дори не се казва кога са създадени. А в древния свят те са били богове и богини. Смятало се е, че съзвездията контролират човешката съдба. От там произлиза практиката на астрологията. Но в Битие 1 виждаме че те са просто Божии творения и нищо не подсказва, че имат някаква власт над човешкия живот.
* Според езическите вярвания материята е вечна и предсъществуваща. В Битие 1 виждаме, че тя е създадена от Бога.
* Според езическите вярвания “бездната” е мощен бог, а тук тя е просто неодушевена част от творението. Тя е покрита с тъмнина, а Божията Дух се движи над водата.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
* Ханаанските богове въобще не са се грижели за човека. Напротив, противопоставяли са му се. Тези богове и техния характер са ставали причина да се оправдава насилието и да се създаде общество в което “силният оцелява”. Според ориенталската митология човекът е бил създаден за да снабдява боговете с храна. В Битие 1 Бог е този, който промисля храна за човека, който е апогея на творението.
Енума Елиш (заглавие, което на езикът на древните асирийци и вавилонци значи “когато на високо”) е най-пълния месопотамски запис на сътворението. В него се описва космически конфликт между водещите богове. Младият и дързък Мардук убива чудовището Тиамат, майката богиня, която олицетворява предисторическия океан. Тя е наподобяващо на змия същество. Съсичайки на две трупа й, Мардук създава небето и земята, като кожата й става простора (твърдината, която отделя водата в моретата и дъждовната вода), а от кръвта на нейния помощник, той и неговия баща създават човека, за да върши трудната работа на света и боговете си живеят свободно. От благодарност към Мардук, затова, че ги е освободил от Тиамат, боговете построяват за Мардук великата столица Вавилон. Ето какво се казва в Енума Елиш (Enuma Elish VI, 1-8, ANET, 68):
“Когато Мардук чу думите на боговете,
Неговото сърце го подтикна да извая изкусни дела.
Отваряйки устата си, той се обърна към Еа
Да внедри плана, който той замислил в сърцето си:
“Кръвта аз ще събера и ще я направя да бъде кости
Ще създам един дивак, “човек” ще бъде неговото име
Наистина, дивак-човек аз ще създам.
Той ще бъде натоварен със служба на боговете
За да може те да бъдат добре.”
В Битие виждаме, че Бог създава човека не от кръвта на друго същество, а от пръстта на земята. Освен това Той го създава не за да Му върши черната работа, а за да общува с него. Не човек снабдява храна за Бога, а Бог снабдява храна за човека. Просторът не е кожата на закланата богиня Тиамат, а просто въздушната атмосфера около земята.
КОЕ Е НАЙ ВЕЛИКОТО ОТКРОВЕНИЕ, КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ ОТ БИТИЕ 1?
Това не са детайлите на творението, колкото и интересни да са те. Най-важното е, че има Бог и че Той е създал всичко.
* На атеиста, който отрича съществуването на всякакви богове Битие 1 казва: Ти грешиш, не е вярно, че няма Бог и че всичко е станало случайно. Не е вярно, че всичко е само материя (Псалом 14:1).
* На дуалиста, който вярва в двете начала – добро и зло, Битие 1 казва: Ти не си прав. Няма две начала. Има един, който поставя началото на всичко. Той е мъдър, всемогъщ и всевластен.
* На пантеиста, който се покланя на творенията – на слънцето и звездите, на планините и реките, Битие 1 казва: Ти не си прав, Бог не е в творенията, Той съществува отделно от тях и преди тях.
ФОРМИРАНЕ И ЗАПЪЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА
Името за Бог, което авторът на книгата Битие използва в 1 гл. е “Елохим” – име, което подчертава величието на Създателя. В постройката на Битие 1:1-2:3 виждаме, че Бог прави всичко много последователно и подредено.
Разказът за сътворението ни представя един детайлен портрет на Бог.
Бог притежава творческо слово. Това, което той заповяда става, просто защото Бог го е пожелал (Битие 1:2).
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
Бог е Бог на план, ред и прогресия. Стъпка по стъпка по един подреден и развиващ се начин Бог завършва Неговата работа. Всяка следваща стъпка е разумна и подготвя нещата за това, което следва. Най-напред Бог създава вселената в нейното незавършено състояние. След това Духът на Бога се движи над примитивния хаос като му придава форма и съдържание.
1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
“Пуста и неустроена”, на еврейски “тоху ва боху” е първата игра на думи в библейския текст. Може би най-добре тази фраза може да бъде преведена като “неоформена и незапълнена”. Тя дава структурата на останалата част от процеса на сътворението. Първите три дни Бог формира земята, а вторите три дни я запълва. Денят е създаден преди слънцето, просторът преди птиците, водата преди рибите, земята преди животните и човека.
ФОРМИРАНЕ НА ЗЕМЯТА – ден 1, 2, 3
ЗАПЪЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА – ден 4, 5, 6
Ден първи – формиране на деня и нощта:
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
Ден четвърти – светила за деня и нощта:
14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
Ден втори – формиране на простора и водата:
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
Ден пети – творения които живеят във въздуха и водата:
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. 22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
Ден трети – формиране на плодородната земя:
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. 10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
Ден шести – творения, които живеят по земята:
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. 25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
Бог е Бог на мъдрост, промисъл, снабдяване и съвършенство. Той създава всичко по такъв начин, че нуждите на всички негови създания да бъдат посрещнати. Създава живото-поддържаща среда за всяко едни от тях. Създава атмосферата, водата и балансира всичко по такъв начин, че да се получи благоприятен климат по земната повърхност.
Божието дело е наистина съвършено. След всяка стъпка на творението Бог се отдръпва назад, поглежда и вижда, че е “добро”, съвършено за дадения стадий на развитие. Когато завършва всичко, Бог го оценява и намира, че е “твърде добро” – съвършено във всеки един детайл. Това е насърчение за нас, понеже и ние вярваме, че “Онзи, който е започнал добро дело в нас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа” (Филипяни 1:6).
Бог е личност и може да обича. Този, който създава всичко е личностен Бог, а не само някаква велика сила, която произвежда материята и задвижва природните закони. Бог говори, оценява и се радва на света, който е създал. Той планира и създава с особена грижа и по своя образ човекът, който да може да споделя Неговите интереси, който да може да общува с него и да отвръща на Неговата любов.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. 30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.